Galahad

През 630-631г. станали размирици в хаганата, тъй като българите искари да наложат свой владетел. След неуспеха на изток Курт се отцепил от хаганата, а на запат Алциок се изселил в Италия. Проблемите с хазарите са по-късно. След разделянето на накледниците на Курт, хазарите подчинили Безмер. Най-вероятно "Баян" е титла за по-старши брат, която се е ползвала и като лично име като Султана, Деспина, Василий, Господин... Освен Безмер като "Баян" са споменати още 3-ма братя на владетели - Вениамин и Енравота, като сама за брата на Телец не е известно да е имал и друго име. Има и един печат на "патриций Баян", което пък навява на мисълта, че може да е служело и като лично име.

Ами доколкото си спомням идеята на квантово-корпускулярната теория е, че лъчите също се състоят от материални частици. Сещам се, че на времето в час па физика аха-аха да стигнем до основите на телепортацията и учителката се досети, че я баламосваме да не може да изпитва и ни изкара на дъската. Тъй че си остана проблема, ча ако се ускори достатъчно чав. тяло за да се телепортира, после не е ясно как ще може да се събере.

Взимат титлата за име. Вече говорихме в темата за поменниците, че споменатия Бат ( с допълнено от редактора - оя) е възможно да е Аспарух. Тази титла са я носили първите владетели, но не е много ясна. По-точно Кубрат и синовете му. Най-вероятно тя е аналог на бан, пан, бей, бег... - титла носена от Кубрат докато е бил на аварско подчинение. Най-вероятно от там иде и титлата във Волка България "балтавар" - т.е. бат авар, което да е нещо като унгарски бан, турски бей... Първите турски султани също понякога се споменеват с титлата бей, бег. После им порастнала работата. С титлата "бат" е известен не само Аспарух, но често се приема като име на Курт (Курт бат, Кубрат) и на синът му Безмер - Бат Баян.

Ами в сравнение с такива като: напрово са си екстра качество. Не ми е ясно защо при източници свързани с покръстването като Фулденските анали, Теофановия продължител, "Семейството" хроники на Симеон Магистър... се ползват такива мъгляви източници като Повест временньiх лет и Летописчих въкратце

Ами това, че Иван Асен твърди в надписа си, че в Цариград му се подчиняват все значи нещо. При това източник от първа ръка. Ако беше просто самохвалство, какво пречеше да сложи и унгарците? Казано си е в прав текст. А ти се опитваш със словесна еквилибристика да изкараш противното. Тоя грешал, оня бъркал - ама какво показва че греши или бърка - мълчание. Сануто ясно посочва, че бароните се притеснявали не от външнополит. курс на Иван Асен, а от това, което щяло да стане в империята и затова отхвърлили кандидатурата му. Което показва, че ролята му е била повече от на съюзник. Разбира се, че грешиш. Това, че един владетел се стреми да е в мирни и добри отношения със всичките си съседи, не застрашава никой от тях. А Иван Асен това прави - мирни договори с лат. империя, Унгария и със самия Т. Комнин скрепен с династичен брак. Не виждам защо българската политика трябва да се води изцяло в изгода на Теодор?!? По твоите думи Иван Асен е "нападнал" Теодор Комнин просто защото не е искал да е във война с никой от съседите си.

По моята е на другия бряг на р. Ахелой - източния, от към Месемврия. И тила на византийците е към морето, а не към реката. А и не знам защо са прекарали византийците на обратно между Поморийското езеро и морето. А и прекалено са разтегнали сражението между днешните Поморие и село Ахелой. Там не 60 000, ами 600 000 армия може да се събере, ама доста ще се озори за пътя, камо ли да го мине с бой.

В някои отношения още не са го достигнали. Византия е имало голямо културно влияние върху Европа, че дори и върху самата Турция. А влиянието на Терция е стигало до там, докъдето им стигал ятагана и и докъдето днес им достигат гастарбайтерите. не ще и дума, имало е някои интересни нещица, като Султан Селим джамия или пък това че Саладин (автора на Корона на историите) издал таблиците на Улуг-бек. Но Турция нямала в ислимяския свят дори влиянието на България в християнския.

Доста повече са: Алберик - 864 Анастасий - 866 (но от Рим) Фулзенски - българите искат през 866, през 867 им е изпратен Ерменрих Има и някои като Продължителя на Георги Монах, които не сочат година описвайки събитието, но пък може да се търси ориентир покрай околните случки.

Ами в надписана Иван Асен си е казано: " "а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство..." Подобно е описанието на в Евтимиевото житие на св. Петка, но да речем, че е ползвал колоната. Между впрочен, Сануто нарича Иван Асен "Загорския цар", а също така говори и за "Йоан, крал на Йерусалим". Изрично се посочва, че Бриен е избран, защото са се опасявали, че Иван Асен ще усили централната власт. Грешката за която говориш, е че проектодотовора с Бриен е бил считан погрешно за договор с Иван Асен. Сануто говори за предисторията на този договор и след като описва събитията около годежа на дъщерята на Иван Асен дава накратко и сведения за този договор, които съвпадат с проекта. ТеодорІЛаскарис(1204-1222) ТеодорІІ Ласкарис (1254-1258) Има 2 императори Теодор Ласкарис, но нито единия на е епирския император Теодор Ангел Комнин. Вм. Комнин - защото така по ти харесва, а? Обръщам внимание, че в Никоновата летопис се говори за гръцки градове, но не се говори, че се намирали във владенията на Теодор Комнин. Не съм виждал оригинала на преписа, но поне в превода,който имам се товори не за бран, а за война. Да не говорим, че преди този пасаж е казано, че "изискал" от латинците мощите на св. Петка, което отново потвърждава тезата, че е бил регент. А и в писмото на Яков Арофе до Петри Паули е казано, че Теодор е нападнал Иван Асен и е ибявил война.

Ако новото откритие за рисуване съм го употребил правилно, такова е моето виждане за битката при Ахелой. карта

Моя ник май не е така хубав за подпис на картини като напр. на IvJorell. Но се чудя дали не можем да си правим чертежчета напр. как вмиждаме някое сражение, стария вид на някое селище и т. н. Ще се пробвам. Иначе отдавна не съм рикувал и съм загубил оня смел щрих, онази амалагама от чувства, онова море от багри.... тъй че еветуално ще ги ползвам за по суховани неща. Ако нява грешка в запаметяването това трябва да е карта на битката при Ахелой

Вече трите точки - Сигиберт, Алберик и Теофан - не са ли достатъчни да ударим най-после тая черта?

Тея дивотии ги надрънка Болен Лидеров. Съда в Хага не се занимава с това. Ама на нашия националстически лисер не му стиска да се обърне към когото трябва, т.е. към г-н Велчев. Все пак Болен трябва да си знае е само обслужващ персонал на БСП, а Велчев е издънка на видна олигархическа фамилия. Иначе в НК си е казано: Е, може момчето да го е шубе главния прокурор да не види какво пише в първата алинея: Ама можеше поне да опъте адноамерикански и едно фр. знаме пред съответното посолство и феновете му да си трият краката, но пък явно го е страх да не се види колко малко електорат му е останал. А иначе делото може да се образува от нашата държава срещу авторите на филмите. Другото ще е като Израел да почне да съди България заради глупостите, които се излъчват по ТВ СКАТ.

Ами то какво може да се очаква от Божо ... а да издаде и книга по въпроса. Като изключим, че и двете са битки, и че има някакво дръпване на победилита войска назад между двете битки няма нищо общо.

Никой не е казал, че да има голяма армия е нещо съвсем безпроблемно. Но на война не може да победят всички, а само този, който се справи с проблемите. Изхранването: І. Набавянето на храната. Вече стана дума, че армиите се формирали различно. А. По време на ПБЦ. Те набавят храна: 1. Чрез натуралните данъци - те са типични за ПБЦ. И снабдяване от царя. 2. Чрез закупуване. Преди битката при Ахелой на виз. армия били раздадени заплатите - за хъс. Армията била съпровождана от търговци, които продавали. те не са от т.нар. ефективи, но при атака на лагера е можело да се включат в отбраната защитавайки стоката си. 3. Някакви количества са се носели. И сега карат наборниците да се явят в поделението с храна за един ден защото не са зачислени. 4. Чрез грабеж. Б. По време на ІІ БЦ. Имаме феодални дружини. Всеки феодал си храни хората. Често са на заплати. Тъй като стана дума за големи армии, които са изключение: 1. Набирани са от широк регион, т.е. ползват продукцията на един широк ареал. 2. Грабеж 3. Закупуване по пътя. ІІ. Транспортиране: 1. По правило армията не се събира в столицата и от там да тръгва, а в сборен пункт недалеч от целта на похода - в по-горния пример с битката при Никопол сборния пунк за тер. армия е бил Търново. 2. Флота - корабите макар и да не са имали размерите на днешен самолетоносач, са имали сравнително голяма товароподемност за да пренасят храна за 50 - 60 000 души. Използвани са от Копроним при големите му походи срещу България, Юстиниан ІІ, а също и за транспортиране на виз. войска сражавала се при Ахелой. Кораби са били ползвани и при похода на Сигизмунд през 1396, а също при похода на Владислав Ягелон през 1444г., но тогава флота закъснява за сражението. 3. Закупулане по пътя. Напр. при кръстоносните походи още при подготовката са били водени преговори с Византия (Сърбия, България, Унгария) за снабдяването на хората. При кръстоносните походи, тъй като целта е била по-отдалечена са се разделяли на няколко потока. Е, ставали и разминавания - пре ІV кр. поход 1 част заминали за Светите земи, а други за Цариград. 4. Предварително изграждане на бази по пътя - това е направил Ксеркс, макар примера да е от античността. Но и при завладяването на България от Василий ІІ се споменават селища, в които бълг. владетели били подготвили храна. Военните кампании са били кратки - от дни до месеци. Е, някои наши научни деятели след като на чашка са си разменяли съвети как Пеле трябвало да играе футбол после са минавали към научни занимания и затова в книжнината ни се срещат съвети колко дълго Симеон трябвало да обсажда Цариград или пък някоя крепост да удържа на обсада. Затова от една страна трябва по-безкритично да се приемат сведенията за по-голяма армия, а от друга страна трябва по-безкритично да се приемат решенията на военачалниците да прекратят някоя кампания, вместо да продължат да обсаждат безспирно до пълна победа. Освен храната, друг проблем е била и хигиената при голямо множество. Затова кампаниите не можело да са много дълги - става дума за преките бойни действия.

Ставаше дума за това: Не просто не е изсключено, а най-вероятно е той. Ами точно това обяснявам - не може да е Кормисош, а Кормесий. Ако е Кормесий вече имаме достатъчно владетели - Севар, Кормисош, Винех. Тъй че резултата от аритметиката си е добър.

Ами зависи от конкретния случай. По време на І БЦ набора залягал на свободното селячество. Това позволявало големи армии. Във Визнатия били взимани ред мерки срещу динатите за да се ограничи обезземляването на селяните, които са били опорота на виз. армия. Второто царство е време на феод. разпад, когато основата на армията са феод. дружини на феодалите. Тогава дори армиите на бълг. цар и виз. император можело да се свеждат до 1 000 - 1 500 човека. Интересен пример са армиите в битката при Никопол - 2 големи армии, формирани по раличен начин. Армията на Сигизмунд е класическата феодарна армия. Голямата и численост - около 60 000 се дължи на обстоятелството, че е формирана от цяла Европа - наред с основните контингевти от Унгария, Полша, Германия, Бургундия и Влашко имало и множество по-малки чак от Англия и Испания. Армията на Баязид около 2 пъти по-голяма - около 120 000 е набирана от значително по-малка територия - Балканите и Мала Азия, но на съвсем друг принцип. Наред с редовната пехота - яя и прохождащите спахии и еничери, в нея голяма роля играят акънджиите - по същество опълчение с боен опит от разбойнически набези.

Аааа, благодарско тогава!

Може и да има нещо такова. Григорович има някои доста странни бележки към хрониката на Мокса. Аз затова ги сложих изцяло към превода. Ами имало е водни знаци и ги ползват за датиране на ръкописи. А за автора - средновековните били скромни и не пишели за себе си, а го правели за спасение на душата и ... някоя друга жълтица . В статията пише, че от анализа на текста можело да се направи извод, че автора бил образовано светско лице. О, върху чистотата на произношението на името "Галахад" са нанесло не малко щети ш нашествието на англо-саксонците, а после и на норманите. А за столицата - е, Акрополит нали упреква Теодор Комнин (далечна издънка на Иван-Владиславовия род), че устроил държавата си по варварски, сиреч по български. За унията от Флорентино-Ферарския събор ли? В кой аспект - каноничния или с какво е допринесла за падането на Цариград. Ако е за второто - довела до вътр. разцепление във виз. общество и охлаждане на отношенията с Русия, откъдето изритали Висарион.

Опитвам да обясня какво е преврат. Преврата винаги означава едно и също - сваляне на този, който управлява и завземане на властта. Иванко направил точно това - договорил се с близки и роднини да отиде с меч в двореца, убил царя, опитъл се да получи помощ от Византия и като не успял - избягал. Ако не е искал това, е можело просто да направи това, което и без друго сторил - ди избяга. Сигиберт дава годината 727 като начало на управлението на Кормесий, тъй че трудно може да е Кормисош. Пък и е дадено Cormesius. А следващия Телец е едва в 760г. По Именника Кормисош управлява 17г. и би трябвало да е до 744г. Моето становище е, че написаното от Паисий, Спиридон и в Анонимната Зографска история не е лишено от логика. Не е изключено да са ползвали недостигнал до нас източник.

Е това с кое е свързано. Според мен момента е съвсем назрял. Тъй че давай. По-скоро е параноя, когато нещо казано на шега се приема съвсем буквално. Просто демонстрация да се види колко е хубаво, когато някой иска да научи нещо, друг да си придава важности. А и колко е полезно за една вискусия. Не държа да изляза прав на всяка цена, но да си призная ми е страшно интересно да видя кои са тайствените извори. Просто гледам на дискусията като двустранна обмяна на информация.

Всичко, което имам по въпроса е една вестникарска статия. По водния печат на хартията е датирано към 1570 - 1580г. И какво е спечелил - Балдуин го наричал роб и се стигнало до война. С католическа Унгария отношенията си останали лоши. А е загубил ІІІ Рим. След падането на Цариград патр. Йоан Каматир смятал да пренесе резиденцията си в Търново и то да стане новия Цариград. Но Калоян - не, уния. Ш какво получил титлата "крал", и за църковен глава "примас". Типичен пример, че когато се запази вярата чиста, ще има спасение. Но униатския Константинопол паднал в турски ръце. Защото когато Цариград бил превзет е имало уния и той е бил подчинен на папата. Преди това въпреки многото обсади градът е успявал да се спаси.

Рецепта за жито: Житото се сварява и се оставя да кисне няколко часа за да набъбне. Водата се отцежда, като ако е небходимо житото се разстила на тензухена кърпа да се подсуши. (водата не я хвърляйте, подследена е много хубава). Добавя се захар на вкус - това може да стане още докато кисне, за да поеме при набъбването, но ефекта не е голям. Слагат се счукани орехи. Овкусява се с настъргана лимонена кора и канела. Разбърква се хубаво. След това се добавят ситно счукани обикновени бисквити (някои слагат галета, ама аз не го харесвам). Най-отгоре се слага пласт от ситно натрошени бисквити, а върху него пудра захар. Пудрата захар с картонени шаблони се правят фигурки с канела, цветна захар и др. подобни. Надявам се рецептата да мине нещо като виртуален помен.

Това е началото - почва от ден 1 на сътворението. авторка на статията е Татяна Мачковска, а книгата е била гледана от собственикана антикворна книжарница "Летоструй" в София - Емил Михайлов. Тъй че ако някой ги познава, да пробва да изкопчи повече.

По-скоро там където се е разпространила кат. пропаганда. Иначе е характерна за сърби, хървати и босненци.