Galahad

Е, преди САЩ са били Великата харта на свободите и Била за правата в Англия. Конкретно за състоянието на САЩ има много други фактори. Напр. Географски тя има само 2 съседа - Мексико е сравнително малко, Канада сравнително слабо населена. Изключая вътрешните конфликти на нейна територия, вкл. погранична са се водили 2 войни - за независимост и с Мексико. Другото е било или далече или на перифарни бази, но пак далеч от основната територия. Е, през ІІ СВ гръмнала една бомба в едно забутано място. Това също има голямо значение за устойчивото полит. развитие. Все едно нас да не ни беше освободила Съветската армия през 1944г.

Това, че някой е болен не означава, че не може да бъде убит. Даже често при владетелите иммено от това се възползвали - влошено здравословно състояние, за да го убият. Защо е казвал, че е прободен от Манастър - човека е болен, вероятно е губил кръв, с това съзнание, било е вечер, спял е - сънувал, бълнувал.... Версии много. Когато човек спи на сън може да види друга причина за действителна физическа болката - това предполагам всеки го знае от опит. А сега и аз някои въпроси на които не беше отговорено: 1. Как Манастър се е оказал в своята шатра когато прободения Калоян веднага започнал да вика? Манастър не се оказал вътре пръв, а дошъл по-късно. 2. Защо стражите твърдели, че никой не е влизал? 3. Защо Манастър не е използвал първоначалната суматоха за да избяга, ако той е убиеца? 4. Защо Калоян като е бил толкова убеден, че е прободен от Манастър, че даже и спорил с него по въпроса, в крайна сметка не наредил да бъде убит като заговорник? 5. Защо имаме 1 удар и 2 рани - в сърцето и в утробата?

Не е толкова трудно. Като е пропуснато в него това, което няма работа в една конституция, текста става малък. В сегашната ни Конституция бъка от неща, които нямат никаква работа и какво може да се очаква, освен че няма да е много ефективна. Напр. защо е сложено, че е законен само гражданския брак? Това го има и в семейния кодекс, но с тази разлика, че в този СК има един раздел в края свързан с междунарония елемент - т.е. когато има я чужд гражданин, я свадба в чужбина може да се признае и църковен брак. Същото и за заварените бракове - в Наредбата-закон има разпоредба, която запазва заварените църковни бракове, да ама в сегашната Конституция няма. Всичко обаче се оправя чрез неспазване на конституцията - де факто се приема че ограниченията не важат за чуждестранните бракове и за семейни правоотношения с международен елемент. Цялата бъркотия нямаше да я има ако по литератулно-художествени подбуди не бяха вкарали в Конституцията текста за гражданския брак.

Галерията със снимки от стария Несебър продължава да се попълва. Добавени са гераните в м. "Сладката вода" и стари къщи. Най- интересната новост са останките от фрески от храма "Св. Йоан Богослов" и най-вече ктиторския портрет, който се отнася към 14 век. Предстои да се допълни галерията за несебърската крепост, като за да се отваря по-бързо ще бъде разделена на части. Допълнително ще бъдат представени фрески и графити от другите несебърски храмове.

Ами определено има значение. За да има прободна рана, трябва да има причина. Защо Манастър ще убива Калоян? Ако няма причина, защо тогава се твърди, че го е убил? Та ако убийството си има свое развитие - потребност, осъзната потребност, готовност за действие и действие, болестта също си има свой генезис. Не ми е ясно защо се твърди, че отбягвам въпроса за кръвта. Няколко пъти посочих, че плеврита често е свързан с друго заболяване - пневмония, пурпура, скорбут, туберкулоза и пак. При тромбопеничната пурпура има кръвоизлими от устата, венците и носът, като до появата на кръвоизлима болният се чувства здрав. При пневмонията също е възможно кръвохрачене. Тогава болния усеща натиск и горещина в гърдите, сърцебиене. Това също настъпва ненадейно, като болния може да припадне. Ако количеството на кръвта е голямо, болният може да почине от загуба на кръв или запушване на бронхите и задушаване. Струва ми се, че това е достатъчно да се види, че е напълно възможно не просто да имаме кръв, а в такова количество да изтича, че Калоян да почине и без да е прободен от копие. За пробождането с копие е казано, че е в сърцето. Там има ребра. За в корема - ако е с джобно ножче как да е, но с копие пак може да останат следи по гръбначния стълб. Особенно пък ако атакуващия е и конник. Това не го разбрах - с прободено сърце и изтърбушен корем може да говори, а болен от дълго време - не е способен да говори.

Севастократор Исак може да е положил приживе основите на заговора, а убийството да е станало след смъртта му. Така погледнато аржумента на Хониат отпада. След убийството обаче Иванко се задържа известно време в Търново, което показва, че е имал някаква опора. Ако е бил сам срещу всички нищо не би пречило на Петър да го окошари веднага. Малко вероятно е и да е получил подръжници спонтанно и неочаквано. Армията по времето на Константин Тих се формирала на феодален принцип. Иначе казано не царя събирал обща армия и я разпределял между командири, а всеки феодал си имал дружина, с която се явявал по време на война при сюзерена. Това ще рече, че ако Яков би бил жив, то Константин би излязъл с по-голяма армия среищу Ивайло и шансовете му да победи ставали по-големи. А за Яков като съюзник - нека не бъркаме съюзник в политиката, с най-близък и искрен приятел. Двете неща нямат нищо общо. Съюзът се крепи на сделка, блъф, интереси. Константин се е нуждаел от такъв крупен феодал като Яков, което пък ще рече, че последния трябвало да гледа как да се изтъргува най-добре.

Технически погледнато болката са нервни импулси, които се обработват от мозъка. Говоря как се възприема, е не биологично какъв процес е. В случая имаме пробождане с копие в сърцето и корема - но въпреки това, Калоян с продупчено сърце и корем спори на дълго и широко с Манастър той ли го е пробол. А и Манастър се е озовал в шатрата си, а не в царската когато Калоян започнал да вика. Да не говорим, че царската шатра с е е охранявала, тъй като владетеля бил на война. Преди похода към Солун има един период на бездействие на Калоян, който може да се свърже с боледуване. По скелета с Калояновия пръстен не са открити следи от нараняване с копие. Заговора се извежда единствено от идването на престола на Борил и женитбата му за куманката. Обаче и Борил и Иван Асен били племеници на Калоян, тъй че по-скоро и двамата са претенденти, отколкото някой да се явява престолонаследник. А и не виждам защо директно се казва, че Петър и Асен са били убити, а за Калоян трябва да се увърта. Все пак св. Димитър е можело просто да накара Манастър да му свърши черната работа, като да речем му се яви на сън 2-3 пъти. Според същия автор - Йоан Ставракий - св. Димитър е убил не само Калоян, но и Гаврил Радомир, която случка също е подробно описана. Но там св. Димитър въобще не се нуждаел от посредничеството на някой, не се говори за кръв, а само за пробождане и че костите му се разпилели в ада. От другите източници обаче е известно, че Гаврил Радомир е бил убит от братовчед си Иван Владислав по подстрекателството на Василий ІІ. От тук се вижда, че ако има заговор все някой от източниците би го съобщил. А и в двата случая освен Йоан Ставракий си имаме и други автори - Скилица и Дуклянеца за Радомир и Акрополит и Теодосий за Калоян.

Не само законът е източник на право, а и обичая. Днес ролята на обичая е сравнително малка (поне във вътрешното право, в международното е по-голяма), но през средновековието е било по-друго. Още повече, че през средновековието законът се издавал от монарха без посредничеството на парламента, а не както днес държавния глава да има само церемониални функции в законодателния процес. Но това май е тема за един друг раздел. А за Яков Светослав - ами става дума за една сложна схема от сделки, пазарлъци, изнудване, сметки. Той е бил крупен феодал и минавал за подръжник на цар Константин. И решил да препечели от това, като с доближи до трона. Обявявайки се за цар изнудва управляващите да направят отстъпки. Тъй като е най-важния съюзник на Константин не е така просто да бъде нападнат. И се стига до преговори, в които е осиновен. След това е отровен, с което цар Константин пък губи важен подръжник, положението му сериозно се разклаща и той се оказва неспособен да се справи с въстанието на Ивайло. Една сложна система от интриги и комбинации. Иванко подобно на Алексий Слав и Стрез се обособил като самостоятелен владетел. Тъй че едвал и е бил чужд на подобни амбиции. А и Асен едва ли е бил толкова ядосан само за това, че се зазяпва по бъдъзката - трябва да сметна сватовството, но мисля, че няма пречка за брак. Все пак щом Иванко е бил достоен за императорска внучка, не е кой знае какво да вземе царска бълдъзка. А и споменаването на севастократор Исак показва, ча най-вероятно тай е бил забъркал някаква интрига приживе

“Царско повествование за измаилтяните за колко години взеха и завладяха цялото вселенско царство” Хрониката е частично публикувана в книгата на Павлов, Лазаров и Тютюнджев - "Документи за полит. история на среднов. България", В. Т-во, 1989,1992г. В публикувания текст са описани събитията само до паданетона Търновтрад през 1393г. В пълния превод са включени и двата интерлесни пасажа за събитията след битката при Анкара, когато прогонените от османците владетели, вкл. и бъргарските се завърнали в земите си. В едната бележка се споменава за сражение в което турците победили българите, а в другата за превземането на Сифоия и Пирот.

Първо са били багренородните (т.е. родените, след като баща им е бил вече император) по реда на раждането, а после първородните - по реда на раждането. З атова да речем у нас Шишман прередил Страцимир. За династичността в България говори Скилица - че българите държали царете им да се от едно коляно. Това е особеност, която отличава бълг. престолонаследие от византийското. Придобил е права чрез осиновяването от царицата, но тя е имала други виждания кой да е престолонаследник. Имало междуособна борба между Иванко и Петър, позициите на Иватко в Търново били слаби, императора се колебаел (по време на въстанието Петър често проявявал голяма отстъпчивост при преговорите) и Иванко не успял и трябвало да бяга. Случката е била разказана от Алусиан на Псел - а честността и искреността при първия и скромността при втория определено не са сред добродетелите им. Освен, че бил приятел с Алусиан, Псел е бил твърде близък с династията на Комнините, които били потомци на Иван Владислав. И докато описвал живота на Василий ІІ направил дребен пропуск относно завладяването на България - пропуснал нацяло този епизод. Та затова съм по-склонен да приема написаното от Скилица с добавките на еп. Михаил Деволски. Най-малкото Скилица като управител на Скопие е бил запознат по-отбилизо със събитията в България. В замяна на това пък Псел е доста обстоен в описването на прелестите на царската дъщеря - нищо че бил евнух.

В основата на нестинарството най-вероятно стои култа към божествената двойка Сабазий и Бендида, които с приемането на християнството били заменени със св. Константин и Елена. Соществуващия днес нестинарски ритуал няма християнска основа, дори като легенда - за червените великденски яйца да речем стои разсказа, как Мария Магдалена, казала, че ако Христос е възкръснал всички яйца да станат червени, за хвърлянето на кръста на Йордановден е влизането на Христос в р. Йоардан и кръщението му, за върбовите клонки на Цветница е историята за посрещането на Христос на този ден в Йерусалим с върбови клонки.... Няма и такива елементи и в житията на светците - като напр. кесиите хвърлени от св. Никола откъдето той става покровител на банкерите и дядо Коледа, нито усмиряването на бурята, заради което се счина за покровител на моряците (тази чудесна фреска от Несебърския храм Св. Стефан не можах да я заснема - първо не даваха да се снима, а второ беше много висока - но млъкни сърце... неволи на деня ) . Тракийските ритуали се отличавали с голяма пищност, но от друга страна и с голяма тайственост. Навярно това по-сетне сложило своя отпечатък и върху християнството, което на изток се отличава със своя мистицизъм. Затова е доста трудно да се каже днес каква е била същността на повечето тракийски обичаи и обреди. Но от това, което съм виждал от ритуаала, е че жаравата се оформя в кръг, около който се наръсва с вода. Тракийски ритуал сворзан с огъня е описан от Плутарх във връзка с Александър Велики и Август - по издигането на огъня след изливане на ритуално вино се установило, че те двамата ще станат велики владетели. В случоя кръгът от жарава най-вероятно бил символ на слънцето и бог Сабазий с прозвища Залмоксис и Кибезелиус. Иконата пък в ръцете на танцьорите най-вероятно в по-раншен вид е била оброчна плоча. Една друга особеност отличаваща изтока от запада е че изтока е бил по-склонен към картинни и релефни изображения, а по-малко към склуптурна украса. Триизмерната склуптура, която може да се свърже с тракийските божества е рядкост, както и намереното в днешните бълг. земи, което може да се свърже с християнството. Разбира се това, което е достигнало до нас често е релефни оброчни плочки и икони, заради по-голямата устойчивост на материала. Картините върху дървена основа най-вероятно са били много повече, но за съжаление живопистта се е съхранила предимо като стенописи по сгради. На нестинарките приписвали способността да гадаят, което също е свързано със Сабазий-Залмоксис, който в гръцкия култ може да се свърже с божествата Аполон, Асклепий, Дионисий и Хелиос. Гадаенето на нестинарките следователно ще е произтичало от Сабазий - Аполон.

В началото на пасажа се говори, че царя бил прободен в сърцето, а в края, че е бил прободен в утробата. Ако е физическо нараняване, значи би трябвало да имаме поне 2 рани, а не една. Но ако е болестно състояние може да усеща болки и в сърцето и в стомаха. Кървавия плеврит се появява последица от друго заболяване като туберкулоза, рак, пневмония, пурпура, скорбут - е и наранявания на гръдния кош. При него има бодеж в гърдите, което може да се свърже с "духовно пробождане" от св. Димитър. Ако е имало физическо пробождане не виждам защо никой не го споменава. При убийството на Асен І да речем се споменава, че е имало слухове, че за убийството му е подбуждал севастократор Исак. Тъй че като има нещо такова, обикновено споменават и някои алтернативни възможности.

Опасявам се, че това не е толкова право, колкото политология и журналистика. Ако беше право щеше да е нещо от рода "Свободата на словото и правни гаранции за неговата защита", Развитие на демократичната държава..."

Преди години бях взел да правя продължение на бай Ганьо. Това беше по Тошово време, ама си останах само на първата историйка. Разбира се нямах намерение да я публикувам, защото ако я занесях някъде можеше да получа почивка на онова хубаво място в Белене. Е, едва ли, ама щяха да ме изключат от комсомола. И сега да минавах за репресиран.

Ами всяко нещо си има предимства и недостатъци. На наборната най-толямото предимство, че е една "народна армия", т.е. се формира от народа и при необходимост може да се обърне срещу правителството. Професионалната са наемници - те служат на този, дето плаща и ако са добре платени хич и не им пука как живеят другите в държавата. А оръжието е в тях. Друго предимство е по-голямата численост и минава, че издръжката и е по-малка. Професионалната също има свои предимства. Кадрите са по-добре подготвени. Това е изключително важно в днешното време на високи технологии. Избягва се така нежеланата казарма. Има и някои недостатъци. Армията е по-малка. Обаче и с наборна нямаме численост да смажем турците. А за продължителността на наборната служба. Като е дълга разходите са големи и не стигат за обучение при сегашното състояние на държавата. Парите отиват за папане, а за патрони не остават.

Ами легендите за Крали Марко са няколко пласта. В най-стария основата са тракийски митове. Напр. за Вида самовила - тракийската богиня Бендида. Богиня на ноща, на луната, на женското начало, закрилница на горите. Или крилатия кон. Следващия пласт е за живота на самия крал Марко - за строителната му дейност, някои семейни приключения. Най-впечатляващото е знаменитата му фраза на Ровине, където се сражавал на страната на турците: "По-добре да загина, но да победи християнската войска". Следващата фигура е доста тайствена - среща се като Каралюк или Дебел Новак. Двете фигури на Новак и Марко запонали да се смесват още през 16 век и още тогава някои пътешественици твърдят, че това било едно и също лице. Този Каралюк освободил пленени християни и тъй като явно станало с подкрепа на бълг. владетели емир Сюлейман (сина на Баязид І) предприел поход срещу бълг. земи. Кой знае защо това събитие го наричат въстание на Константин и Фружин?

Статия за жен-шена на руски Името на растението иде от "жен" - човек и "шен" - корен, заради това, че формата на корена наподобява човешко тяло. Това обстоятелство подобно на корена от мандрагора станало причина растението да бъде обградено с тайственост и популярност. От всичко, което може да се прочете за жен-шена като панацея и лекарство на лекарствата, това растение е най-интересно като ободрителна напитка. Тя за разлика от някои други като кафето и чая не изтощава нервната система. Растението е тревисто, многогодишно (съществува столетия и с времето така ценения му корен наедрява) - за по-качествен корен трябват поне 10-тина години развитие. А храст е неговия родственик от сем. Аралиеви - елеутерокока, който има ред от ценните качества на жен-шена.

Храма май е най-известен с подпалването му от Херострат, който направил това само за да остане известен. И успял. После бил изграден доста по-пищно. Но първия храм бил интересен като архитектурно решение заради "възглавницата" в блатото. Той бил изграден в блатото върху "възглавница" която го предпазвала от земетресения. Възобновения храм бил направен също върху нея. С появата на християнството в Ефес пребивавал ап. Йоан и градът е претендент, че там е починала св. Богородица. Тъй че новия християнски център се оказал враждебен към храма на езическата богиня. Сградата станала каменна кариера, което нарушило стабилността на конструкцията. И благого, което векове пазело храма го погълнало.

Друго интересно е, че Крали Марко и Иван Шишман започват да управляват в една и съща година (от РХ) и умират в една година. Има една народна песен, в която се говори и за двамата, но нея я нямам. Май я бях чел в един от томовете на СбНУ, в който имаше само песни за Крали Марко.

Около 17-18 дни след битката в м. Ровине край р. Арджеш завръщащия се от не много успешния поход срещу Влашко султан Баязид наредил да бъде посечен цар Иван Шишман в Никопол. Там свършва историята и започва легендата. Това е можи би най-популярния български владетел в епохата на турското робство. С неговоти име се свързвали местности, крепости. Няколко селища претендират той да е погребан там. Макар и в днешната историография цар Иван Шишман да е представян като ленив и нерешителен владетел, в народното творчество името му се свързва със сражения и ръководене отбрана на крепости. Народните песни за цар Иван Шишман

За Органа както казах смятам да пусна отделна тема - имам си кандидат за това име. Че и с брат. Но в текста на Йоан не са просто заменени случайни имена, а от контекста се вижда, че става дума за Кубрат - това е намесата на Кубрат в подкрепа на имп. Марина и за близките му отношения с Ираклий. От това, което говори Йоан за Кубрат единствено покръстването не е известно от други източници. За Кубрат има източници, макар и оспорвани, че е християнин. Ама пък няма нищо, че е бил езичник. Все пак е по-правилно да се твърди нещо, за което има някакви сведения, отколкото нещо, за което няма никакви сведения, а просто на някой така по му харесвало.

Ами моя иде от един от рицарите на крал Артур - Галахад. Той е бил син на Ланселот от Езерото и потомък на Йосиф Ариматейски. Под това име в легендите понякога е и Ланселот. Галахад е най-известен с това, че е намерил св. Граал. А как го избрах - ами трябваше да се регистрирам някъде, но доста от имената бяха заети. И като пробвах няколко дни и изредих какво ли не стигнах до британските легенди и Галахад. Пък аватара си го намерих наготово, но по едни избори го постригах малко, та поне някъде да има някаква промяна.

Дори в Чудесата не се говори за физическо намушкване. Идеята е, че чрез чудо е бил убит, нещо като духовно пробождане. От това, че обвинявал, че го е пробол Манастър направен извода, че е бил прободен физически. Само в чудесата се говори за Манастър, но и там се отрича, че той действително го е пробол. Извода за убийството се дължи на яко нагаждане - от една страна се взима, че е обвинявал Манастър, от друга се игнорира, че всички извори отхвърлят физ. убийство и се получава. За плеврита или някой го казваше, или е определена по симптомите, или и двете. Погледнах в ГИБИ (стр. 156 - има го тома на Крорайна) - значи на българския е дадено "страната", а в гръцкия има "плеврит" (от долу нагоре 19 дума, от ляво на дясно 4). За воден обаче май аз си гоизмислих по симптомите.

Аналогията е крайно несполучлива. Съпоставя се един НИК, който по същество е псевдоним с името от печата. Има още антични пиеси с реплики на ред известни личности като напр. тракийския цар Рез (ос) споменат и в Илиадата. Ясно е обаче, че тъй като пиесата е худ. произведение то репликите не са действителен разговор. Друго нещо е монетата на Севт - от нея можем да видим, че поне той самия не се е наричал Севт ІІІ, както си имаме тук-таме цар Фердинанд І. А моя ник не съдържа никаква допълнителна информация, която да покаже, че става дума за някой от средновековието. В интерес на истината дори в легендата има поне 2 с това име. Ако бях сложил и принц на Бенук е вече друга работа. А за св. Димитър и Калоян - в изворите се казва, че Калоян починал от плеврит - починал от болест, а не защото е бил прободен с копие. Така както Атила е починал благодарение на папските молитви, но от естествена смърт.

Аз съм за Испания - чрез бракове, реконквисти и конквисти овладели Пиринейския полуостров, голяма част от Америка (Северна, Централна и Южна), Нидерландия, като династията управлявала и Австро-Унгария. И като на всяка могъща империя и дошъл края. Владетелските домове да Испания и Австро-унгагария се разделили след време, Нидерландия въстананала, Португалия се отцепила, първо част от замите в Америка били завладени от други народи (вкл. холандци), а после се обявили за независими. И днес име останал само спомена с добавка на една голяма част от Пиринийския полуостров.