Galahad

Ами покрай връщането се завъртя идеята за някаква далавера на Божои Първанов. Подхвърли се идеята Историята да бъде разменена срещу въпросните ръкописи, а мощите на св. Дионисий за костите на цар Самуил. Подхвърли се обаче и алтернативата - не заменени, а продадени. Тогава имаше протести и дори Първанов пусна на страницата си анкета, като в крайна сметка далаверата не стана. При всички случои ако бяха успели фокуса с размяната щеше да е във вреда за нас - ние да получим нещо, което иначе е в български атонски манастир, а да дадем нещо, което си е в български музей. В Зографския манастир освен препис на Паисиевата история е ръкописа на Заграфската история (от същото време като Паисиевата), книгата с автографа на патр. Теодосий Търновски, евангелието на цар Георги ІІ Тертер, патерицата на последния охридски архиепископ Арсений, служебника на патр. Евтимий Търновски, да не говорим за християнските реликви. Тъй че компанията там е достойна. Иначе пуснах и писмо на и-мейла на гръцкия премиер, с копие до атинския архиепископ, макар да не знам доколко съм се справил с английския: Надявам се идеята да се повдигне въпроса за бърг. земи и епархии в Тракия и Македония да намали усещането за ощетеност на гръцките духовници.

Ами ако доста хора изпратят такива писма можем да минем и без родните политици. В крайна сметка в Гърция кампанията не е почната от държавата, а от частни лица. Доколко трябва и ние да чакаме вечно държавата да свърши това или онова. Гражданското общество може да промени държавата, но не и да се създаде от нея.

Тъй като вече има раздел етнография това лека-полека ще си дойде на мястото. Става дума като сравняваме българските песни и обичаи с това, което ни е известно за тракийските вярвания и обичаи. Власите, каракачаните, замеделците-славяни и скотовъдите-българи ... да ортодоксалната теза. Но... Дали е известно, че именно каракачаните и власите се занимавали основно със скотовъдство (в предсоциалистическия период)? И ако славяните са ги лишили от възможността да се занимават със земеделие, защо пък българите не им отнели и посбищата? Защо скотовъдците-българи имат календар, а славяните-земеделци нямат - омаме как наричали месеците, но за летоброене ... нищо. защо ако власите са траки, имаме толкова власи на север от Дунава - най-засегнатите земи от варварските нашествия? Защо каракачанския е толкова близък до гръцкия, а не до някой друг език. И в крайна сметка какво потвърждава родството на власи и каракачани с траки, пък ако ще латинизирани и ромеизирани, а не да речем с римски и гръцки колонисти? И доколко е възможно целия Балк. полуостров да е съвсем обезлюден. Или пък всички траки да бъдат латинизирани и елинизирани - при положение да речем, че Овидий се оплаква, че гетите въобще не се падавали на римско влияние?

Не са задигнали преписа на Историята просто от Атон, а от българския манастир Зограф. И ако този манастир е бил гръцки, дали Паисий Хилендарски би я оставал на фанариотите да изгорят и нея! Сега, като има фирми на гръцки инвеститори в България редно ли е да оберем гръцките им собственици, само защото имуществото им се е оказало на българска територия! А от някой търг в Западна Европа да са ни върнали изнесеното он иманярите? Аз лично пратих това писмо на и-мейла на гръцкото посолство: Ваше Превъзходителство, Наскоро прочетох, че трима гръцки владици - Панталеймон, Теологос и Павлос – чрез радиото на гръцката православна църква са призовали гръцкото правителство да претендират за някои български реликви, спасени в началото на 20 век когато гръцките войски са рушали българските домове, църкви и манастири. Как да се оцени тази постъпка? Какво може да е отношението ни към някои, дето са влезли като прелюбодейци в чужд дом, а сетне изгонили от там измамения съпруг и прелъстената съпруга решили да ограбят и нещастните им деца? Защото нима историята не е такава? Някога, докато христолюбивата българска армия се сражаваше с неверниците и поробителите, техните съюзници – говоря за гърците и сърбите – тайно се договаряха как да ограбят своите единоверци и съратници. И когато нечестивото им дело успя и те прокудиха българите от Беломорска Тракия и Македония, тези последните взеха със себе си това, което можеха да спасят. Но ето, че на тези, дето се настаниха в насилствено отнетите домове и храмове плячката се видя явно малко и сега ненаситността им иска още. Но как мислите, дали сме забравили как гръцките владици-фанариоти, които подобно на някогашните еретици-иконоборци унищожаваха икони само защото на тях имало български надписи (да споменем тук нечестивия софийски митрополит Йоаким, който изгорил иконите на храма в Берковица). И това далеч не е всичко. Те са извършили и по-лошо, което не са сторили дори турците, макар варвари и неверници. Тези владици-фанариоти са взели да горят и богослужебните книги, като не посвенили да хвърлят в огъня и светото писание, защото били написани на български език. И това е ставало къде ли не – в Атонските манастири, в Маникейския манастир при Сяр, а най се отличил нечестивия търновски владика Иларион Критски опожарил библиотеките на храмовете и манастирите на старата българска столица. И питам се, дали тези трима архиереи или да ги наречем по-точно архиразбойници си мислят, че сме забравили сторената неправда. Или, виждайки че България желае да влезе в Европейския съюз си мислят, че сме готови да направим това на всяка цена, дори и пълзейки, ограбвани и унизявани до безконечност. Или може би се надяват на продажното българско правителство? Но знайте че в България има и хора, които са готови да отстояват своето. И ако се питате защо днес не искаме да ни се върнат отмъкнатите кости на цар Самуил от патриаршеския храм на остров Преспа, Паисиевата история и другите реликви от българския манастир Зограф, че и отнетите зами в Беломорска Тракия и Македония, то не е, че сме ги забравили, а за да се запази мира и разбирателството между народите ни и любовта между църквите-посестрими. Но вие, като посредник между двата народа положете усилия да усмирите користолюбивите стремежи на тези недостойни духовници, та да не стане като с открехването на митичната кутия на Пандора. Защото ако исканията им предизвикат буря от взаимни претенции, то те няма да получат нищо, но само ще направят да се мразят два съседни народа, при това християнски. И нека вас ви води не пожеланото чуждо, а евангелското слово „Блажени са миротворците” (Мат. 5:9).

Ами върнахме Зографския препис на Паисиевата история и нищо не получихме в замяна. Какво пречи пак да стане също? Сега е време да се охладят мераците, че останат ли нещата да се решеват от българските политици нищо добро не ни чака.

В Библията, а и в Илиада на Омир съм срещал хубавата мисъл, че всяко поколение смята следващото за по-лошо. И въпреки изминалите хилядолетия това явно си е класика. А в края накраищата и всички хора са различни. Някои пък искат всички даса прости и тъпи като тях. Не е ли достатъчно, че има хора, които четат книги? 100 % се среща често в теорията и рядко в природата.

Въпроса за турското робство го обсъждаме вече в няколко теми и май от тях попреля насам. Иначе паричния обмен по времето на Дарий І не е имал такива мащаби, че да е имало крещяща нужда от обща балкано-малоазийска валута. Всъщност златото си е било универсално разменно средство и без да е било непременно във формата на монети. С днешните банкноти е по-друго. Но през античността всяка една държава е можела лесно да "обмени" чуждата валута в монетосекачницата си. Успехите на Дарий на европейския континент не били така трайни. А в Тракия монетосеченето се развива доста по-късно, така че трудно може да се говори за някаква обща валута там, където е нямало никаква.

Гръцките претенции за паметници на културана намиращи се в България Гръцкото коварство и алчност са били широко известни още от Античността и средновековието. И ето сега трима гръцки владици се обърнали по националното радио към гръцкото правителство да пробута измежду многото искания на ЕС към България и това, да се върнат изнесените паметници на културата от завзетите от гърците български земи. На пръв поглед инициатива не на държавата, а на три частни лица. Някога така започна и кампанията за Паисиевата история - резултата: беше взета от НИМ и предадена на Гърция. Тогава се пробута идеята тя да бъде разменена срещу някои гръцки ръкописи. Но явно гръцката страна има друга идея - да вземе не само Зографския репис на историята, но и ръкописите срещу ... нищо. Може ли да се разчита, че ако Гърция направи официално искане продажното българско правителство ще се противопостави. Едва ли - да се сещате да се е противопоставяло за нещо, освен да бъдат съдени корумпирани министри и да се развалят приватизиционни сделки облагодетелствали министерски и депутатски фирми. Я какво става с проверките за софтуер. Подсвирнаха им и нашите хубосници взеха и пратиха полицията да тараши хорските домове без да зачитат ни собствонест, ни неприкосновеност на личния живот, ни неприкосновеност на кореспонденцията, ни правото на едно лице да получава информация. Не че полицията няма друга работа - седят неразкритите убийства, ширят се неразкрити кражби и грабежи... Но казаха на нашите продажни управници и те - йес сър. И тъй като гърците подеха частна инициатива ми се струва, че е добре и ние да подемем такава и да им се обясни, че няма да получат нищо, ами и ако толкова ги е грижа за справедливостта могат даже да върнат това онова - Паисиевата история, тленните останки на Самуил, Беломорска Тракия и частите от Македония, които са в техни ръце... Ето няколко адреса, на които може да се пратят писма, в които да се напомни, че не сме забравили миналото и стореното от гърците, но не вдигаме панаири, защото искаме да загърбим миналото ш до живеем в мир и разбирателство със съседите. Но ако не можем да постигнем последното заради безумни искания, то и ние имаме какво да поискаме от тях и то май е доста повече. Гръцко посолство в България: sofia@greekembassy.bg Правителство на Гърция: pressoffice@primeminister.gr Това пък е адреса на Автономната гръцка архиепископия в Атина: contact@ecclesia.gr http://www.ecclesia.gr/English/archbishop/index.html Малко полезни адреси на сайта на гръцкото посолство: http://info.greekembassy-sofia.org/bg/links.htm

Дори траките да са елинизирани и латинизирани, те пак си остават траки. Те като местно население са част от основата, върху която се е формирал бълг. народ. Тракия е превърната в римска провинция в средата на І век, бълг. дъжава на Дунава е създадена в края на VІІв., т. е. имаме VІ века. От създаването на Дунавска България около ІІ века сме били в пределите на Византия и около V века под турско робство. В тези периоди замите на Дунавска България са били нападани и засевани с кумани, печенези, узи... Турските султани пък усилено заселвали татари, албанци разбира се турци и какви ли още не. В виз. период пък да речем са посеви арменци сред които братята Бакуриани - ктиторите на Бачковския манастир. Обстоятелството, че и днес тук има още българи показва доколко е вярна тезата за изчезването на траките и поселването на пустата земя с прабългари и славяни.

Ясно ми е, че сведенията са малко разпръснати, а не скупчени на едно място. Малко е трудно с посочването на авторите, защото за да се сглоби цялото трябва да се събира от много места. Никифор и Теофан казват, че един от братята на Аспарух се заселил при аварите. В чудесата на Св. Димитър (също дело на виз. автор) пък се казва, че Кубер иде от страната на аварите. Доколко е брат може да се съди по мадарския надпис, но връзката с изселването на брата на Аспарух е явна. Имаме печати, на които се сочат владетели на отделни славянски племена, които имат и виз. титли. Какъв е бил статута на славяните в Солунско може да се види от патр. Никифор когато говори за похода на Юстиниан ІІ - той ясно казва, че императора покорил много от слав. племена в този район - едни с война, други с договор. С тези българи се свързва и опита на Анастасий ІІ Артемий да си възвърна престола, тъй като действията им се свързват с района на Солун където бил заточен бившия император. Иначе казано определено си имаме независими слав. и бълг. владетели - поне докато не били покорени славянските. Тези известия се подкрепят от текстовата част на печатите, където се споменават владетели на племена и българи, а не просто виз. управители на някоя област. А това с "независимите" източници и точките е доста забавно, но не е вярно. Първо независими източници е доста относително понятие. Много по-относително от независим владетел. Верността иде не оттова дали източниците са 2 или 3 и оформят права или крива, а от ред фактори - осведоменост на автора, отдалечеността му от събитията - геотрафска и времева, дали сведенията са от първа ръка (писма на участници) или са минали през много ръце, безпристрастност на автора... Да речем св.Никифор и св.Теофан не са независими автори защото са ползвали общ извор - най-вероятно това е бил Великия Хронограф. Анастасий Библиотекар пък е превел превел св. Теофан на латински, което ще рече, че и той не е независим автор от тях двамата. Даже една група хроники - Лъв Граматик, Симеон Магистър - ги наричат просто хрониките от семейството на Симеон Магистър. Механичното пренасяне на методи и правила от една наука в друга обикновено води до доста весели изводи.

На печатите Мавър и Тарасий са посочени като български владетели. Титлата патриций се е давала на много чужди владетели, които са били независими от императора. Но тези двамата имат виз. титла, но не и длъжност във виз. държ. апарат. Те се представят именно като господари на българите. По това да речем се отличават от Самуил Алусиан, който макар и потомък на Комитопулите и от бълг. произход си е бил просто виз. чиновник. Неред с това когато говорят за разпадането на Велика България виз. автори споменават, че Керамисийко се поселил един от братята. В един от надписите пък около мадарския коник на Тервел се говори за чичовците му в Солунско, коите се върнали в своите керамисийски селища. Така че си имаме и държава, в която може да вместим Мавър и Тарасий. При всички случаи имаме реални личности и това, което знаем за тях дава основание да се считат за независими владетели - поне дотолкова, доколкото ги е имало в онази епоха извън виз. и герм. императори. В случая става дума за хронологична таблица, която е подчинена на определена методика и по нея влизат или отпадат определени данни. Напр. някои таблици пропускат съвладетели, други слагат претенденти за трона и т.н. По тази причина някъде напр. липсва Мицо Асен и Йоан Комнин - сина на Смилец, въпреки че за двамата да се знае, че са управлявали макар за кратко, а Йоан и с регенти.

Да, най-вероятното ще е сина на Михаил. Той се опитвал да стане цар на българите, но май само се ограничил с разни авантюри, най-забавната от които е с ромейката.

Обозът си е с войската. Грабят всички. За тези дето пък пазят лагера по време на битката и грабежа султанът събирал от останалите и им го давал (като не пропускал да вземе и своята част от плачката). Страхил - предполагам, че иде реч за този, дето Силяхдар говори за него - той го нарича не войвода, а хайдутбашия, а хората му хайдути/разбойници.

Мислех, че е готова, сканирана. На листи се сдържам, че станаха много. сега готвя един сбор от ГИБИ за подвързия. Събрах ги и подредих последователно така както единия се явява на другия продължение: Теофан с продължителя, Лъв Дякон, Псел, Ана Комнина, Хониат, Акрополит, Пахимер и Кантакузин. От вчера прономеровам страниците и сега съм на 500. Вече което може предпочитам на СД. Заема по-малко място у дома. Но трябва да се ликвидират последиците от времето когато нямах компютър. А и някои неща не дават да си ги нося от читалнята у дома и пак трябва да копирам. Обаче откакто се напълниха рафтовете и шкафовете станах по-стриктен при подбора на книжния формат.

Като малък събирах исторически книжки - имаше една поредица "България древна и млада". В поредицата имаше книжки за царе, хайдути, революционери. Извън тази поредица, но пак в тази насока "Мечът на свободата" от Б. Чолпанов - има за няколко владетеля - Тервел, Крум, Симеон, Самуил, Иван Асен и Ивайло. А сега - е ортодоксалния свод го знаете - Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Аристотел, Юстин, Ариан, Руф, Плутарх, Полибий, Ливий, Тацит, Марцелин, Прокопий, Агатий, Менандър, Симоката, Никифор, Анонимните за Никифор Фока и другия за походите на Крум, св. Теофан с Продължителя, Амартол с Продължигеля, Генезий, Симеон Магистър, Лъв Дякон, Псел, Скилица, Аталиат, Враений, Ана, Хониат, Акрополит, Пахимер, Грегора, Кантакузин, Клари и Вилардуен - и всичко което им противоречи подлежи на съмнение ( с малки изключения). Или пък "Завладяването на Константинопол" на сър Стивън. Все ми е мерак да напиша нещо подобно за падането на Търново. Но трябва да се завлека някой ден и да понаправя снимки. А май няма да е скоро. Друго какво - криминалните на Артър Конан Доил, Агата Кристи и Едгар Уолъс. Най ми допада атмосферата. Въпреки че предмет на тези книги са драматични събития, винаги се усеща манталитета на автори живели в една уредена и спокойна държава. Ама стига толкова - само една любима книга е доста скучно.

Разликата между текстовете на печатите е очевидна. Мавър и Тарасий се свързват с определен народ - българите. Титлата патриций са я носили ред чужди и независими от Византия владетели като Кубрат и първите Каролинги. Но Баян от печата е наречен стратег, което вече си е административна длъжност. При това не е свързан с определен народ. Същото и за Телериг - само патриций, но не е казано, че е на българите. Това покзава, че става дума за владетели на българите, а не просто за виз. чиновници на виз. служба. Сходството в имената наистина е измежду основните, но доста далеч от единствения аргумент. Ако има по-голям интерес към въпроса може да си направим отделна тема Атила=Авитохол. Разбира се насоката ще е по-скоро доколко Атила може да се разгледа като български владетел. Пък дали е Дулоид - като намерим гроба му и този на Аспарух ще напарвим ДНК-анализ. За съвладетелите. Идеята съвсем не е на Москов. От една страна иде от практика във Византия, а и доста популярна по време на ІІ БЦ за съвладетелите. Някои императори като Констонтин Порфирогент и Василий ІІ почти през цялото си управление (че и на цялото) са имали съвладетели. За България също има такава практика - стария княз Борис І продължава да се намесва в управлението на страната при Владимир Расате, че и при Борис. Пък за Кормесий знаем, че е бил съвладетел - Теофан ни дава името му, а също го споменава като владетел между 2 споменавания на Тервел. Разбира се някои не са съвладетели, а просто са се борили, като са държали отделни части от страната. За І БЦ няма подробни данни, но да речем типичен пример са Мицо и Константин Тих. Според методиката на формиране на таблицата времето когато са били във война може да се посочи като години на управление на двамата. Алтернативата е малко едно към гьотере да се разграничат и разпределят тези години, като обикновено критерия е, че владетел е този, който държи столицата. Това също е разтегливо понятие като се има пред вид напр. как Андрониковците и Йоановците във Вицантия в първ. пол. на 14в. неколкократно си разменят Цариград. И всичко това се прави разбира се съвсем голословно. Просто поредната статия с нещо ново обосновано въз основа на теорията на общия лаф. Сега художествено-медийния похват тотално е изместил научния. Обосновките са страшно забавни - нямало начин българи към славяни да ен са били в съотношение около 50:50, но нямало да издребняват дали везните не клоняли с 1-2 процента в едната или в другата посока.

За Мавър не знам кое толкова не е ясно? Приел е да се подчини на императора за да завладее Солун, а преди това демонстрира самостоятелност и от Кубер. За Тарасий не знам също кое чак толкова е шокиращото - за Севар да не знаем кой знае колко повече? Печатите и на двамата показват, че те не са част от съществуващата виз. администрация. Е, разбира се за византийците всички народи са по право подчинени на императора, дори и тези, дето не знаели, че имало Византия, а още по-малко, че тя пък имала император. Хунския племенен съюз на Атила практически се разпада след смъртта му. Елак загива не сражавайки се с външни врагове като римляни или остготи, а в бой със сепаратисти. В този смисъл смъртта на Атила може да се разглежда и като начало на управлението на Ернах. дори Елак да не бе загинал толкова скоро след смартта на баща си, щеше да се случи същото като с Велика България. Синовете на Атила просто си забират по няколко племена. Между преписите на Именика има някои различия, вкл. отнасящи се броя на годините на управление, но не и що се отнася да годината на встъпване - там различията са в изписването, но разликите не са съществени. Има грешка между 2 и 3, т.е. Тервел и предполагаемия Кормесий, за която има становище че не е елемент от календара, а липсващото име на владетеля.

Много е интересна тезата на Тацит, че варварските народи под предлог, че получавали цивилизация се лишавали от свободата си. Че и доста актуално звучи за България.

То и той нямаше програма. Затова ми беше доста чудно, че се намериха хора да гласуват за Волен. На първия му се вързаха на номера, ама като видяха какво стана, защо пак се хванаха на същата въдица. Ами лесно успя. ДПС се договори с ДПС. НДСВ се опита да прави опозиция, при което "Атака" веднага деблокира нужния брой гласове (или по терминологията на атакаджии - изгони като предатели ) за правителството на Станишев и царя омекна. Както се казва всеки си има тойно оръжие - амариканците си имат Стелт, БСП си има Стела.

Ако желаещите са много може да стане и чрез Рапидите. Иначе моя е ald_bs@abv.bg Има го и на Контакти/За връзка на страниците ми. На едната май е друг, но проверявам и двата.

Ами това, че са в обоза не значи, че не им трябва оръжие. Те може да не нападат, но трябва да се отбраняват. Обоза винаги е нещо привлекателно. Мартолосите са пазели проходите. Може да са участвали в някои потери, но това е било по-скоро изключение. Като пазачи на проходите разбира се са ги охранявали от разбойници и всъщност по тази причина и можело да се окажат в схватка с разбойниците. Разбира се ако разбойниците били турци не ги дискриминирали, а отстрелвали и тях. Иначе от Карлово има едно завещание от 08.04.1399г.. То показва, че този район вече определено е бил под турска власт. За съжаление томчето на ИИД от нашата библиотека, в която е (3/1911), също е между свитите.

На Евтимия бащата е добре известен - тя е дъщеря на кесаря Воихна. Тъй пък загинал в битката при Велбъжд през 1330г. Каква съдба - стане ли известна битка и някой от близките й загива в нея. А патр. Евтимий не е имал дъщеря. Но пък Шишман имал извънбрачен син - по сетнешния царигр. пар. Йосиф. И пак каквъ съдба - един българин да стане царигр. патр. и той да е ....

Ами за семействата им ми е трудно да кажа, особено пък за родствени връзки с Пловдив. Но тогава етнически били доста омешани. Йоан Катрари нарича героя от една своя сатира Неофит българо-влахо-албенец. Тъй като светското име на този герой е Момчил, това ме подсети, че според легендата Вълкашин се оженил за сестрата на Момчил юнак - Меропския деспот. Жената на Углеша е по известна - Ефтимия - след Черномен се замонашила, но участвала в няколко пратеничества, вкл. май и в това, което прецакало Страцимир да се предаде на Баязид след Никополската битка. Тя е написала една лит. творба в памет на св. княз Лазар и е дарила един покров.

Това винаги са били високо оценявани качества и такива хора винаги са преуспявали.

Да, това за военната история на траките е добра идея. Още повече, че на томчето от БВИ т. 1 от нашата библиотка някой доста е поработил върху този раздел и повечето страници ги няма.