Galahad

Банове има и по-късно - напр. бан Велю от летописа на поп Методий Драгинов за потурчването в Чепино. Но тези не винаго са потомци на някогашни боляри, а просто местни първенци. Брокиер споменава към 1430 г. турските санджак-бейове в Мизия - Видински, Никополски и Силистренски санджак, така че от тогава крупни владетели няма. Докато в регистъра от ср. на 15 век на Вид. санджак има доста спахии-християни, такива вече не се срещат в регистъра след 1 век. Но мисля, че не етолкова страшно, че сме нямали аристокрация през 16век и насетне. Както казва проф. Стефан Баламезов по повод създаването на еднокамарен парламент: "бълг. народ е имал поне тази чест да бъде всичкия равен и благороден" (макар че митрополит Мелетий Софийски обосновал това по друг начин - че бълг. народ бил "крайно прост, оскъден откъм учени и опитни хора", които да сформират сенат ).

Периода не е толкова малък 2 века, още три и свободна България. В османската империя аристокрацията не се ценяла много и затова не си правели много труда да са аристократи. Другия съществен елемнт е че тази османска традиция иде от по-раншната българска и византийска - чиновническия характер на държавата. Аристократите нямат устойчива родова титла, а просто се движат по заслуги из ранглистата. Най-много "аристократи" се пръкват сред фанариотите в столицата - но все пак столица, контакти със западни дипломати, които вече са благородници. Иначе има и някои потомци, които най-вероятно са истински - Божилов проследява потомците на Асеневци някъде докъм -17-19 век - за различните клонове. Но те обикновено са извън пределите на осм. империя.

При Петър проблема е, че знаем положението по южвана и западната граница, но не е много ясно какво става на север. Когато бълг. земи вече са под виз. власт се знае, че Мизия е била обект на нападения от узи, кумани и печенеги. Знаем само за русите, защото постигат голям успех. Но въпроса дали не е направил прекалено големи отстъпки на юг зависи какви проблеми е имало на север. Нещо като България през 1945г. - държи Македония, Беломорска Тракия, Южна Добруджа, Западните покрайнини и има окупационни части в Сърбия. Но отстъпва всичко освен Южна Добруджа при сключването на мирния договор. Може би е въпрос на отделна тема да се обсъди могло ли е да се запази още нещичко, но за всички, че и малко отгоре едва ли. Сходно е било положението и при Симеон - множеството му походи предизвикват сплотяване на съседите - хърватите подслоняват избягалите от земите си сърби и успяват да разбият бълг. войска в края на управлението на Симеон. Именно след този неуспех Петър се възкачва на престола и сключва мир с Византия. В случоя трябва да се прецени дали сключвайки не много изгоден мир, Петър не е допуснал да бъде притиснат отвсякъде и да сключи неизгоден мир. Друг проблем е населението - Петър не е имал неограничен ресурс за нарастване на населението и подмяната във виз. земи на тамошното с нашенско. Било е необходимо време за да се българизират земите останали след настъплението на Симеон. Придишните успехи до голяма степен се дължът на това ,че походите са към земи населени със славяни или прабългари - Аварския хаганат, земите на Куберова България... Иначе казано със земите си иде и населението. Но Петър отстъпва земи, които не са имали така изразено присъствие на прабългари и славяни.

Ами брата на Кера Тамара е изобразен в същото евантелие и изглежда още по-млад.

Ами БГ фото не се отваря, а там е страницата на Торн със снимките от Станичене. Тъй че ще трябва да се мине с останалото в мрежата. Следващия кандидат за деспот Константин може да е ктитора на храма "Св. Никола" в Станичене, Пиротско. Той е изобразен в храма със съпругата си и с родителите си - Арсений и Ефимия, а също братя и сестри. По същественото е, че в един от гробовете (№ 15) е намерена златоткана дреха и изображения на орли и монограми на цар Иван Александър. Друго ценно качество на този Константин е, че е починал и овдовялата Кера Тамара е могла да се омъжи за Мурад. Литература: Статия за Станичене Брадирани епиграфски паметници

Зета на цар Иван Александър - деспот Константин е известен от миниатюрата към лондонското четвероевангелие. Но кой е той? Първата кандидатура е на деспот Константин Деян, Велбъждкия деспот. Съвпадат имената и титлата. Накои съмнения във връзка с годините са неоснователни - Константин Деян е убит в една и съща година с цар Иван Шишман и няма пречка да е бил съпруг на сестра му. Ако приемем, че жената на Константин е същата Кера Тамара дадена на Мурад, това също не е пречка. Напълно е възможно Мурад да е искал този брак за да се разтрогне брака и с Константин, а от там и династичната връзка между Търново и Велбъжд. Втората по технически причини - утре.

Първо за Анонима на Хазе - има го на много места - на Крорайта (в ГИБИ), на Востлит (на руски). Има доста голяма подборка на текстове и критика от Пантоя (май с това, което е по въпроса на Крорайна): http://pantoja.schtuff.com/?action=docs От Божилов имам само текста на съчинението, критиката я нямам. Пантоя я искаше, но я нямам. Не знам обаче дали на рапидите не е изтекъл срока за теглене. И двата линка са за файлове в DJVU (в линковете на моята страница има откъде може да се тегли четящата програма, защото ми омръзна да слагам линкове по форумите) - това е нещо като PDF, но взема много по-малко място. http://rapidshare.de/files/15095126/anhase.djvu.html А сега за цар Петър. Одрин, Солун и Цариград са били важни опорни пунктове за империята. По онова време войните не се водели на фронтова линия, а или двете армии на куп влизат в сражение и в рамките на 12- дни войната е решена, или едната се затваря н вякоя крепост, а другата обсажда - който се откаже - губи. Такива големи центрове с голямо население имали важно значение ако трябва да са под обсада. Турците и латинците са владели и Цариград, но и Одрин и Солун. Сърбите и по-сетне не са били сериозен проблем. като се има презвид какво са ги правили комитопулите е под въпрос, доколко за сръбската независимост виз. автори не са се попрестарали да опишат желаното за даденост. По проблемни са били унгарците, които помагали на Василий ІІ (навярно затова и Гаврил е изгонил дъщерята на краля им). А при Петър унгарците ще да са били по-сдържани на бълг. територия заради договорените условия, да не говорим, че са имали възможност да се награбят във Византия. Пък и византийците ги рабили, той че Петър с чужди ръце извадил кестените от огъня. А при това положение унгарците са могли да оценят колко е по-удобно да се ограбва Византия. Загубили армията, но за разлика от предишните им похождения като съюзници на визнтия срещу Симеон не им се наложило да си местят държавата. Освен Борис и Петър се счите за един от творците на бълг. народност и с това се обяснява голямата му популярност през средновеквието. България на емиаргоса Симеон І ако бе превзел Цариград би била същата, ако преврата на синът на Иван Владислав - Прусин (Фрузин) беше успял или династията на Комнините, които също били потомци на Иван Владислав. Иначе казано Византия с династия от бълг. произход. Впрочем има някои доста забавни писания как жената на цар Петър повизантийчила бълг. царски двор (даже в една пиеса от наше влеме "Книга за царете" тя е представена като върла ромейка). Ама това си е вярно наполовина, защото по майчина линия тя била от славянски произход (от региона на Солун, което ще рече български ). Освен Преславец поне по Повесть временних леть Светослав превзел 80 крепости по Дунава. А и никой не казва кои са ни били съседи на север от Дунава, ако Петър е бил загубил тези земи. За книгите - просто съставеното при Симеон е било разпространявано и по времето на Петър. Всъщност доста от това, което имаме от времето на Симеон е запазено по преписи от времето на цар Петър - двата сборника на Светослав Киевски, който е съврементик на Петър, а не на Симеон.

А сега за аристокрацията. При нея не е толкова съществено богатството, колкото произхода. Поне на теория. На практика двете често се конвертират едното в другото. Османската империя наследила не самос столицата и територията на Византия, но и чиновническия характер, при това с доста по-голям абсолютизом. Както казват чуждите пътешественици, се зачитал само османовия род и никой друг. А аристократите в балк. земи - те са били аристократи "а ла адмирал Охмуевич", иначе казано псевдоаристократи мними потомци на известни родове като Рали, Кантакузин, Пелеолог, Дука... или потомци на съвсем измислени аристократи като августейшите предци на адмирала (а май в отбора са и сетнешните графове Пеячевич от Чипровци). Костурския прототрон така се увлякал, че дажа замъкнал фалшиви грамоти в Синода на Охридската архиепископия да претендира права над нея на митрополита на Кастория. Но мнимите аристократи в цариград групирани около патриаршията били доста влиятелни фигури и често се добирали до управленски постове. Това обаче не е било резултат от измисления благороден произход, а от статута, който имала вселенската патриаршия в османската империя, а и въобще от особеностите на империя. Иначе съм чувал, че българи са били 3 велики везири, но не знам до колко е вярно, още по-малко кои са. А Брокиер казва, че румелийския беглербег е бил от бълг. произход - хубав и висок мъж, който бил харесан от султана защото умеел да пие много. За Махмуд ІІ пък има авекдот, че след гръцкото въстание искал да сложи българин за вселенски патриарх ... но се оказало, че просто няма подходащ кандидат. Редактирано! Изивинявам се за неудобството и заблуждението, което причиних във връзка с прикачването на файлове! :!!!: byzantiner

Ами точно това не можах да го намеря. Засега намерих само иконките и усмихчиците. По-нататък. И без това днес качих достатъчно на "Виз. держава" за речника (едното по грешка).

Да кажа и аз няколко думи в защита на цар Петър. Негов несъмнен успех е, че той получава признание на царска титла, а бълг. църк. предстоятел - патриаршеска. Луидпранд отбелязва, че византийците наричали бълг. владетел василевс/император, а германския император с доста по-скромното крал. И съответно бълг. пратеници били поставени на по-почетно място от германските (Луидранд заради това обиден напуснал приема). И си е прав, защото герм. императори имат титлата от по-рано и следователно се явяват по-старши. Сега по точките. 1. Ами той и Симеон на 2 пъти взима Одрин и пак го връща. При това без да е договорил нищо, просто го губи фактически. Петър отстъпва територии, които държи фактически, но запазва други, вече при оформен договор. Роман Лакапин в едно от писмата си (има го на страницата ми) уговаряйки Симеон да върне завзетите земи изрично посочва, че в тях няма достатъчно бълг. население, при което охраната на крепостите само създава трудности на царя. Омуртаг прави също подобни отстъпки, но никой не твърди, че е слаб владетел. 2. Сърбите наистина въстават, но дори и Симеон се е опитвал по-скоро да им постави за княз свое протеже, отколкото да им сложи свои управители. По-скоро бълг. възпитаник Чеслав е водил по-гъвкава политика от окошарените си предшественици, така че Петър да е доволен от него. В интерес на истината няма сведения да сме имали проблеми от запад. 3. за маджарите Петър постъпва хитро. Те нападат България защото ги подстрекава Византия. Петър иска помощ от Византия. Единия вариант е да я получи и така ще компрометира Византия пред унгарските и приятели. Византийците естествено не приемат това и Петър пуска маджарите към Византия. На това му се вика: "С техните камъни по тяхната глава". Е, можеше да се направи на мъж, да съсипе държавата в кръвопролитни войни с маджарите и после ... неко византия заповяда. 4. Основата за богомилството е заложена от една страна в езическите традиции, а от друга в кръвопролитните Симеонови войни, които съсипват икономиката на страната. Борбата с богомилите при Петър е и част от политиката му да създаде един народ, един език, една вяра. При него навлиза бълг. цар и бълг. патриарх в отличие от доста по-универсалните схващания за техните колеги. Не случайно управлението на Петър се свързва с формирането на бълг. нация. 5. С руснаците проблема е, че дипломатически допуска да ни нападнат. Успех е, че обръща Светослав срещу Византия (а преди това подтиква печенегите да обсадят Киев и да принудят Светослав да се оттегли - той се връща, но вече като съюзник). Тук проблемите са 2: 1. Светослав хвърля твърде много ресурси в своя поход. Ако не беше така, Русия би могла да просперира доста повече. 2. Поредица от трима способни виз. императори: Никифор ІІ, Цимисхий и Василий ІІ. Тази особеност позволява окончателното зовоюване на България дори след като наследниците на Петър вече не управлянали. Самуил минава за способен владетел и въпреки че държал югозападна България и си възвърнал Мизия пак не успял да спре виз. настъпление. А че Петър губи земите на север от Дунава - ами при успехите на Светослав той точно там завзема крепости като напр. Малък Преслав. това ще рече, че до походите на Светослав земите на север от Дунава са си били на България (аз лично не възприемам схващането извеждано от т.нап. аноним на Хазе/Готски топарх, че на север от Дунав се запазила автономна бълг. власт и след падането на Охрид). 6. По времето на цар Петър тиражирането на книгите е ставало малко по-бавно от днес. Иначе казано за написаното по негово време е трябвало да мине съответен период за да се размножи и да остане нещо от него до нас. Запазени са 2 служби в чест на цар Петър, като за едната може да се предположи, че е от времето наскоро след смъртта му, защото се казва: "Като се събрахме днес... в честния дом на пресветия отец... Петре, свети отче, моли се на владетиля и Бога, да избави своите люде от страдания и беди, идеши от враговете и свърт ненадейна". (Двете слуоби ги има в БСМ, а книгата пък е на Крорейна -стр. 383 и сл). Има данни и за кореспондеция водена от цар Петър - с царигр. патриарх, с видни отшелници.

Е, от Махмуд ІІ насетне започват да стигат и до важни постове - Стефан Богориди, хаджи Иванчо Пенчович, Гаврил Кръстевич. А в по-ранния етап са били заможни заради широкия пазар ва обшилната исм. империя. Но дарителството донякъде е било обусловено и от по-ограничените възможности за икономически растеж и реинвестиции.

Слагат ги защото ги има в Менелогия на Василий ІІ и май ги споменаваше и Теофилакт Охридски, но по-вероятно става дума за ичергубоила Тсок.

Българските махали често се наричали по името на попа или църквата. С откупуването на данъците също са се занимавали българи. Тъй като в Асм. империя не е имало гр. брак, въпросите около браковете били поверени на съответната църква - венчавки, разтрогвания. Общините пък можели да налагат някои санкции, макар и често с общополезно предназначение - напр. се глобява да даде определено количество восък за църквата. Това не са църковни епитимии. Тези се налагали да речем ако някой хвърли умряла котка в чужд двор или многозначително се закашля след някоя засукана мома... Не е имало обаче някакв зам. областен управител от страна на коалиционния партньор. Имало е лица с определени властнически функции но било на поместен принцип (кнез/кмет/бан), било на професионален (устабашията, първомайсторите на еснафа)... Нещо като днешните директор на завода, председател на ТКЗС/кооперацията, домоуправителя на входа, декана на фокултета, модератора на форума ... Те обаче не са зам. областни управители. Ами на оня форум имаше все пак едно хубаво нещо - възможността да се качват снимки от домашния компютър. От мрежата има от Арбанаси, черквата "Св. Архангели" - Нику Калтукли : А ето ги Радивой и Калевит от Кремиковския манастир на страницата на Торн има от края на ІІ царство - на сина на цар Михаил Шишман от Долна Каменица и от Станичене (от там, дето е златотканата дреха с монограм на Иван Александър ). http://bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=4586

Области управители само ако са приели исляма. За това да речем върху купола на споменатата от Т. Живков в една негова реч от време на Възродителни процес Байракли джамия в Самоков има кръст и полумесец. Това е направено по поръка на дарителя Мехмед Хусрев (валия на Босна сарай), тъй като майка му била българка от с. Шишманово. Но той си е бил мюсюлманин, баща му също и затова има и полумесец. Статия за Байракли джамия

На най-ниско ниво иначе силно централизираната Осм. империя допускала широко местно самоуправление. Такива представители на местно самоуправление били общините, кметовете/кнезовете, първогражданите, еснафите... Тези структури - административни или стопански се занимавали с изграждането и подръжката на черкви, училища и други общополезни сгради. Църквата също имала доста широки правомощия, даже понякожа казват, че цариградския патриарх в Осм. империя бил много по-независим отколкото във Византия. Доста е интересено във връзка с борбата за независима църква когато тя се смесва с борбата за надмощие между първогражданите и еснафите - едните взимат страната на гр. владици, а другите за независимост (в различните райони имат различни позиции, но като правило противоположни). Но и едните и другите били доста влиятелни на местно ниво. Но това може би е въпрос за отделна тема. Големите въстания през ХІХ в Северозападна България били водени от въпросните кнезове, които обаче съвсем не били князе като Ал. Батембелг или дори като Черкаски или Дондуков-Корсаков.

От тези списъци съм съгласен само с втория. Интересно защо Ростислав Стратимирович е наречен Шишман? А иначе имаме запазени надписи на Маламир и Омуртаг и това Омир го няма. пък както беше писал в книгата си Торгут Йозал Омир си бил чист турчин на име Омар. А Дукум, Цок и Диценнг нищо чудно да е изопачен вариант на ичергубоила Цок (или Тсок). Той е водил мирни преговори с Византия.

Здравейте всички , по-точно Христос Воскресе! От гледна точка на въстанията водени от мними потомци на някогашните бълг. царе технически погледнато последното е от 1700г. Мариното въстание - по името на водачите благородната вдовиза Мара и синът й Стоян (като името на един от синовете на княз Фружин от регистъра на Вид. санджак). Малко по-сетне е и последното въстание водено от архиереи в Зап. България - 1734г. От там насетне въстанията са дело на "народните низини". Факта, че са вдигнати въстания, още повече че ясно се говори за турски управител, койта се доверявал на Балина показва, че не е имало свободна бълг. държава. Това обаче открива други въпроси. За пръв път са споменати тур. управители във Видин и Никопол едва през 1430г от Брокиер. До тогава нямаме нищичко - нито регистър, нито съдебен акт, нито каквото и да е, което да говори за тур. власт на север от Балкана. А след това си имаме израдно водени регистри. Другото е формулировката при бана Михаил Шишман - бил убит и била поставена тур. войска в София. Титлата бан показва, че не може да се говори за независим владетел. Обаче е интирисно защо като при посичането на Иван Шишман това събитие се свързва с поставянето на тур. гарнизони? Още повече, че Баязид ІІ е отивал на поход и не би се лишил просто така от част от войниците си. Щях да пропусна добрата новина - на Крориана сложиха втория том на Златарски: http://kroraina.com/knigi/vz2/index.html

Оспрейките ги има там, но ако са качени на рапидите, може да им е изтекъл срока и да не може да се теглят. И двата форума искат регистрация. БРОНЕПРОЕКТция – сайта е насочен повече към по-новото време, но там има богата сбирка от книгите от поредицата «Osprey», а също от подобната на руски език «Воин», като сред тях има и такива свързани с античността и средните векове. За да се теглят се изисква предварителна регистрация. http://www.bronarm.ru/forum/ NETZ – на форумите има голяма сбирка от книги от поредицата «Osprey», а също от подобната на руски език «Воин», като сред тях има и такива свързани с античността и средните векове. За да се теглят се изисква предварителна регистрация, а понякога и да сте качили определен брой книги. http://forum.netz.ru/forumdisplay.php?f=44

Краят на ІІ царство е една интересна и спорна тема. Кога обаче настъпва той? Първата дата която се сочи е падането на Търново 1393г. На царя премества своята резиденция в Никопол - нещо подобно на това, което става в края на І царство - Преслав е превзет, но столицата се мести - Скопие като резиденция на цар Роман и Преспа и Охрид като център на династията на Комитопулите. Така отиваме към втората дата - посичането на Шишман - 1395г. Това, което обаче е известно, е че е бил посечен Шишман. Не е ясно дали макар и като турски васал приел исляма Никополския санджак не е оставен да бъде управляван от сина му Александър. Аналогично е положението и с Видин - известно е, че Страцимир е отведен в плен - но какво става с Константин. Тук авторите от ХVв. започват упорито да "грешат" и да третират българите подобно на сърби и власи, които си имат свои владетели, макар и зависими от турци и унгарци. Имп. Сигизмунд нарича Константин - император, а К. Костенечки го нарича цар. Дори и да е имало някакво прекъсване, най-вероятно след битката при Анкара и българските владетели подобно на турските емири в Анадола се завърнали във владенията си. Ашъкпашазаде говори как Муса завзел въстаналите Видин, Провадия, Мадара, а също от сърбите Кьопрюлю (същото е възпроизведено и у Леонклавий). В летописа от Киевския сборник също има бележка от 1412-1413 в която се говори за поход срещу Ново Бърдо, а после срещу българите. К. Костенечки също споменава за настъпланието срещу Сърбия, което принудило деспот Стефан да извика на помощ султан Махмед Крисчи и се стигнало до известната битка при Чемурли. След тази пък битка Халкондил говори за "принцепса на България". По-интересно е обаче какво става след 16.01.1422г. когато починал цар Константин Страцимир. За Фружин последното сигурно сведение, е че в навечерието на похода на Владислав Ягелон продал имението си. После за него има едно съмнително сведение в регистъра на Вид. санджак, където се говори за княз Фружин (там се споменават и други спахии-християни дошли от Унгария, а Фружин е има задача да довежда чужденци неподлежащи на харадж). Напълно е възможно алчността на Хуняди (той се съгласил да се присъедини към похода през 1444г. едва когато му било обещана короната на бълг. царство, а после се оплаквал защо този път не получил подкрепа от бълг. князе) да е станала причина за отнемането на имотите на Фружин в Унгария, както било сторено с тези на георги Бранкович. Последното за него е една бележка на Браун, изведена незнайно откъде, че Фружин починал през 1460г. в Кранщад (Брашов). От тук нещата стават още по-мъглива. В бележките си към хрониката на М. Мокса известния събирач на ръкописи Грегорович казва: кои са тези известия не е ясно. Обаче едва ли става дума за цар Иван Страцимир, който е бил женен за Ана и едва ли е доживял до 1457г. Следващата интересна фигура е цар Георги споменат в летописа на поп Йовчо. Тя е към препис на Паисиевата история, като в края има хронология на бълг. царе. В края има бележка (П.Р. Славейков го е питал откъде е взел тази бележка, но поп Йовчо не му казал), в която се говори за отвеждането на Шишман в Одрин, където дал на Мурад І дъщеря си за жена, че след смъртта на Мурад Баязид убил Шишман и завзел България през 1396г., а Георги се оттеглил в манистир близо до София и нямало повече сведения за него. Възможен кандидат за този Георги е цар Иван Страцимир, тъй като в една летопис от ХVв. той е наречен Георги Страшимиров във връзка с превземането на Видин от турците през 1396г. Йером. Спиридон отново говори за брата на Иван Шишман Георги Страшимиров във връзка с победа над турците при Златица, но през 1421г. В случая пък е под въпрос дали на го бърка с деспот Георги Бранковиц и събитията от 1443г. по време на похода на Владислав Ягелон. Владислав Граматик пък споменава един блогороден мъж Георги от София във връзка с пренасянето на мощите на св. Иван Рилски. В споменатия летопис от ХVв. се говори, че докато пребивавал в София по време на похода срещу албанците султан Баяизд ІІ наредил да бъде убит бана Михаил Шишман (1493г) и поставил турска войска в София. За 5- седмичния престой на Баязид ІІ в София преди да се отправи за Албания се говори и в Сарандопорския летопис, но не се споменава за посичането на Михаил. Въпросът дали е имало такива владетели или споменаването им е резултат от грешки и анахронизми остава открит.

Ето малко снимки за средновековните софийски храмове .