Galahad

Точно тогава ще се прави пенсионната реформа у нас. Вероятно пасторът е получил видение за нея и се е решил, че това е Апокалипсисът.

Ставаше дума, че е имало светлини, които на по-близко разстояние вероятно са били съпроводени и с шумови ефекти. Така че падащи предмети около палатката, дори да е нямало попадение при целия този микс си е основание за паника. Представи си, че си спиш сладко и през зимата чуваш гърмежи, има някакви падащи предмети, а освен това може някой от групата да е бил предупреден, че там има военна база (в смисъл че не трябва да се приближават, но заради лошото време те са се отклонили) и да са решили, че са опънали палатката точно на стрелковия полигон. Та как ще се реагира в тази ситуация?

А каква е връзката между това и цитата, към който е прикрепено? Ако българите са били ариани, то ромеите, а и останалите християни нямаше да ги определят като езичници. Има достатъчно много независими източници, които показват, че българите са езичници.

Не виждам причина да измести сегашния фаворит за Преславец - Пъкуйул луи Соаре (Пъкуюл луй Соаре) или пък за Мълок Преслав крепостта при с. Малък Преславец (Силистренско) — ант. Нигриана, а впоследствие Кандидиана. Пъкуйул луи Соаре сочена в картите от 1450г. като Пекуй и Пакуй може да е Певки, т.е. островът сочен за резиденция на Аспарух в Арменската география.

Има обаче няколко проблема за да са преси или други сгради: 1. Тези популярни сгради и преси ги има до покръстването, а после ги няма. Да не говорим, че ги няма и преди това. Само дето е прието християнството, а не ислямът, който забранява алкохола. 2. Някои от пресите са със запазен каменен резервоар. Ако идеята е с тях да се мачка грозде би трябвало съдът, в който се събира течността да е по-мобилен, за да може да се транспортира до избата. 3. Щом са каменни, значи са доста употребявани и би трябвало по тях да има следи от другата притискаща повърхност. 4. Ако са популярни преси за вино, би трябвало да ги има и в много други страни, като например воденичните камъни и хромелите, тъй че нямаше да правят никакво впечатление. 5. Сградите с вписани квадрати са били заменени от черви - или са били преустроени в такива или са били изградени изцяло нови, но върху основите точно на тези сгради. А практиката е една култова сграда да се прави върху друга. На север от Балкана няма запазена ранновизантийска черква каквито има на юг - Белово, София, Перущица. Това показва, че между Дунава и Балкана дълго време не е имало християнска общност, която да поддържа сградите. При варварските нашествия повече се е наблягало на ограбването, отколкото на тоталното разрушаване. По тази причина където общността е оцеляла, тя е поправяла щетите и сградата продължавала да функционира. Разбира се с времето някои са рухнали, но от едната страна на Балкана имаме достатъчно екземпляри, за да съдим, че много такива обекти са оцелели, а на север от Балкана не е останало абсолютно нищо.

Вляво от лявата ска виждам призрак с бухалка, а вдясно от дясната гадно ухилен смайлик. Което пък показва, че не всички светлинни ефекти са паранормални явления. Та както призрака и смайлика си имат своите рационални обяснения, тъй и останалото. Повечето неща от текста са обсъдени в темата. Май освен това Възможно е примерно тази отломка да е бутнала палатката и да е причинила паниката, накарала групата да напусне открития терен и де потърси по-сигурно място в гората, където са измръзнали докато се криели. Имаме равен терен и гористо възвишение, което прави идеята за лавината съвсем безпочвена.

София се окичи с поредното недоразумение. Няма лошо да има паметник на цар Самуил, защото той спасява града от обсадата на Василий ІІ, а изтеглящата се ромейска армия понася катастрофално поражение. За огромно съжаление добрата идея за пореден път завърши с отчайващо лошо изпълнение. Самуил би трябвало да е изобразен като воин, т.е. както е Василий ІІ в Менелогия. Скелетът в базиликата на остров Ахил е бил също с такава позлатена ризница. Фигурите под него пък са на победените българи и се предполага, че един от тях е Самуил, а другите са братята, синът и племенникът му, както евентуално Борис и Роман. Тази реконструкция примерно прилича на една от фигурите от Менелогия. Видях, че се правят аналогии със скопския събрат на софийския кич, но там изпълнението е с две нива по-добро. Както виждате много повече прилича и на реконструкциите и на запазените изображения С кръст се изобразяват покръстителите, като напр. княз Борис - Михаил или пък унгарския крал Свети-Стефан (чиято статуя в едно от мненията беше показана с предположението, че у нас е направен бездарен опит да бъде копирана). За Самуил по-удачен атрибут обаче би било копието. На главата на Василий ІІ се вижда какво представлява императорската корона, т.е. тази, която би трябвало да е носил Самуил, заради която Кириотис реве толкова много. Това което е на главата на статуята е короната на свети Стефан - оня дето е воювал срещу Самуил. На гърдите на паметника виждаме лъв, докато в гроба на остров Ахил на дрехата е открито друго изображение. Дори да не е родов герб и дори гробът да не е на Самуил, а на някой от братята му, тъй или иначе днес то е сред образите, които отъждествяваме със Самуил. Най-малкото той е бил погребан с такава дреха или някой от братята му, което си е елемент на автентичност за статуата. Наведената глава на Самуил му придава образ на задрямало пиянде, а не на народен будител. Може и да е бил опечален от загубата при Беласица и ослепяването на войниците, ама той и Василий ІІ не се е радвал на случилото се при Траянови врата, но не е изобразен като печален алкохолик. Иначе като подходящо място за паметника примерно би могло да пред Партийния дом, където се намира източната порта на Сердика или пък край пътя при Западната порта (стига общината да се сети, че археологическите останки са забележителност на София, не че и сега не представят столицата на България така, както й подобава - сиреч като кочина-съборетина). Така паметника ще напомня не само че Самуил е български цар, но също че е успял да спаси София от византийската обсада.

Нека не се отклоняваме от темата, а тук да се събере информацията за прабългарските храмове и капища. В Крим, където има византийци, прабългари и хазари си има християнски храмове. Но такива няма между Аспарух и Борис между Балкана и Дунава, което си е доста показателни. Посветеното на българския архиепископ съчинение срещу манихеите съдържа достатъчно сведения за да стане ясно, че тяхната ерес не е била позната на българите, но че те още при Василий І Македонец са се готвили да изпратят мисионери да привлекат българите към своето учение. Това показва, че до този момент тази ерес не само не е някакъв масов, а още по-малко официален култ, а дори, че е съвсем непозната: Византия непрекъснато е полагала усилия да привлече някое племе към християнството, втори е въпросът доколко е имала успехи преди Покръстването, а трети е въпросът доколко тези успехи са били трайни.

Да, датата 3 октомври е дадена в ББХ. Една турска летописна бележка без да сочи точна дата описва същото събитие. 29 октомври е по една от византийските хроники. Там пише само: "Шишман, 6904 (1395) [година], 29 октомври", но повечето летописни бележки са написани така и дават датите на смъртта на разни владетели. Тя кореспондира с легендите - това, което всъщност трябва да допълня в текста. Според една от тях царят загинал в битка край Самоков около Димитровден и затова бил наричан от турците Касъм ефенди. Проблемът е, че има хронологично разминаване и в датирането на битката при Ровине, като двете дати за смъртта на Шишман са отдалечени на около 18-19дни от двете дати-претенденти за битката при Ровине. Предпочетох датата на ББХ, защото там събитието е описано доста по пълно, а и кореспондира с турската бележка като описание на събитието, а тя е вторият подробен извор за събитието. През тази година ще добавя в библиотеката на сайта няколко легенди и народни песни за Иван Шишман и брат му Иван Асен. Имаме доста богат фолклорен цикъл свързан с края на ВБЦ, но за съжаление не много познат. Май общо-взето се знае песента "Откак се е мила моя ...". Донякъде е жалко, че нещо, което 500години се е помнело, развивало и предавало, днес е тръгнало към забрава.

Какво разбираш под градска култура. Защото имаше един период, в който много наши села от градски тип станаха градове от селски тип? Темата е за етническия състав по Черноморието, което означава, че обхвата е малко по-голям от плажната ивица. В Поморие освен църква има също гимназия и училище, т.е. толкова, колкото имат и гърците. Българските черкви се правят след създаването на Екзархията, като почват да делят всичко. Разправиите довели до пожара са точно заради подялбата на останалите черкви и манастира. От четирите гръцки само две са били големи като българската. Другите са малки - не случайно сложих линкове да се види размера. Във Варна има Гръцка махала, ама в нея е арменската черква. Тъй че гърците там не са били съвсем гърци. Като си отишли в Гърция са направили нови села, а не градове. Та такава е била градската култура, която са имали и пренесли в Гърция.

Не мисля, че има нещо толкова странно. Особеното е, че има военна база, в която са се правили секретни опити и това е станало причина делото да бъде засекретено. Малко екзотика като начало. Разбира се възможно е да е ползвано ядрено оръжие с някакви добавки с психотропен ефект. Какво е било точно разбира се трудно ще установим, защото за направата му и за запазването му в тайна дори СССР е похарчил толкова много денги за него и други такива проекти, че му се наложи да фалира и да направи безусловна капитулация в Студената война. Но ако е някакво оръжие за масово поразяване, то би трябвало ефекта да засегне всички - не само елемента, действащ върху психиката, но и ядрения. Ако обаче ядрения е бил слаб, то това означава че евентуално и въздействието на другите съставки би трябвало да е такова. Второто е някакво заболяване, резултат от местен вирус или бактерия, вирееш в специфични условия. Или пък гадинка или част от растение съдържащо особено вещество, което при горене произвежда вещества предизвикващи халюцинации.В тази насока са името на планината, а също и обстоятелството, че двама се разболяват, но тъй като се връщат - оцеляват. Краят е слабо посещаван първо заради климата, второ заради репутацията и трето и най-вече заради секретната военна база в близост. Тъй че дори да има нещо вредно, което не вирее на други места, то е твърде вероятно да не е известно на науката. Все пак по това време и СПИН-а не е бил известен, но сексуалната революция довела до безразборен секс без предпазни средства, без разлика от пол, раса, класа, вероизповедание и нация промени ситуацията. Отново обаче стигаме до същия проблем, че би трябвало да имаме еднакви признаци за смъртта. Така че решението е в нещо много по тривиално. Имаме секретна база провеждани учения по време на мистерията. Групата обаче заради лошото време се е отклонила от предварителния маршрут. Тъй че може да са се озовали не където трябва. Възможно е някой и дори всички да са знаели, че има някакъв вонен полигон и че не трябва да се завират там. Във втория случай двамата може да са се разболели защото са се опасявали да не се озоват там. Та след отклонението се прави лагер, всички си събуват обувките и лягат с дрехите в спалните чували. Както си спят чуват гърмежи, а може би и те са видели като другите светлините. По интересното е дали са усетили някаква ударна вълна. По гражданска защита се учи, че при липса на друго укритие, то трябва да се търси масивна стена или изкоп, зад който да се скрият за да не ги удари вълната. Панически напускат намиращата се на открито палатка и търсят да се скрият зад някаква по-масивна преграда от бризента на палатката. Тъй като стрелбата обаче трае по-дълго те остават на открито повече време и така се появява проблемът с измръзването. Групата е опитна да се справя в зимни условия, тъй че едва ли би измряла от замръзване при нормални условия. Ако се движат през цялото време, още повече ако бягат, то тогава няма да измръзнат целите, защото движението ги сгрява. Но ако трябва да се крият зад преграда, тогава вече няма големи опции за движение. Разбира се няма пречка да се запали огън. Ако се крият от човек на 500м. от палатката не е добра идея да запалят огън, но ако е от ударна вълна - то тогава светлината от огъня не е проблем, а открития терен. Нараняванията са по-сложния момент. За езика може да има и по-просто решение -да е глътнат от девойката в паниката. Дамите са по-плашливи и правят такива неща. Отрязването му може да е резултат от опита да се освободят дихателните пътища. В случая е трябвало да се действа бързо, а ръцете на този, дето го е правил са били премръзнали. Да не говорим, че може да е работил и на тъмно и да не е бил много наясно как точно да го направи бързо и без поражения. Тъй че може да го е резнал нарочно за да не би докато се бави тя да умре или пък докато се е опитвал да го извади с ножа. Другите травми дето са от нечовешка сила може да са резултат примерно от пропукване и разместване на големи ледени блокове, а тези дето са били над замръзнала река да са били притиснати от тях. Когато действат предмети с голяма маса и площ, но с относително малък натиск, то те могат да причинят някои увреждания на вътрешните органи и скелета, без обаче да има поражения като от островърхи предмети. Получава се нещо като менгеме. Но за тези наранявания вече трябват доста точни данни първо какви са те, второ за околния терен, за да се прецени как са станали, тъй че няма да гадая. За дрехите стана дума - взети са от мъртвите, за да се облекат живите. Възможно е срязаните дрехи да са на някой изваден от реката, като заради вкоченяването, да не са могли да го съблекат по обичайния начин. В случая става дума за доста голяма група 9 човека, от които 7 мъже. Тъй че не е толкова просто "някой" да ги нападне, а нападателите трябва да са 15-20 човека. А и тогава би имало някаква борба, пък евентуално и оцелели. Руснаците пият и температурата е ниска, ама то руснаците по принцип пият и температурата е ниска. По тази логика би трябвало да измре поне цяла северна Русия. За лавината, дето я спрял ципа на палатката и тя пощадила най-добрия приятел на съветския гражданин - кофата с водка просто не виждам смисъл да коментирам. Същата работа и за мълнията дето гонила 9 човека докато ги избие всички на различни места. Ако баха измрели всички в палатката друго, пък и щеше да има следи от изгаряния. За сбиване между групата - е, все трябваше да има и оцелели. Едва ли всички 9 са се скарали и са отишли да се бият на 500м. Все някой е щял да остане вътре в палатката и да оцелее или поне да се обуе. А то карат се и изведнъж всички неизвестно защо хукват навън без да си сложат дори обувките. А за злоупотребата с водката - ако са били доста насвяткани, то в кръвта на всички би трябвало да са намерили обилно количество алкохол, при което изначално загадката е щяла да загуби много от обаянието си.

Днес се навършват 620г. от посичането на цар Иван Шишман. Смятах да направя нещо като кратко филмче, но датата си дойде, а не съм готов. Но за да спазя датата на годишнината ще пусна текста на проекто-сценария. По-натам като го пооправя още малко ще направя и клипчето, но засега това: Широко разпространена е тезата, че цар Иван Александър разделяйки царството си между синовете си Иван Шишман и Иван Страцимир е станал причина за завладяването на България от турците. Към нея се добавя и втора причина, според която докато цар Иван Шишман бездействал, турците завладявали една по една българските крепости, докато не завладели цялата държава. Погрешните тези не са опасни за една държава, докато съществуват само в нечии глави, но се превръщат в огромен проблем, ако успеят да се развият до национални идеи. За съжаление в България се случва второто и тя подценявайки реалните си сили и възможности се опитва да надскочи себе си. Последиците са две национални катастрофи, които са резултат не от загуби на бойното поле, а от опита да се постигне победа над противник със значително по-големи ресурси. Но има и време преди това, когато българите помнят един друг Иван Шишман, като оценят много по-реално възможностите дори на легендарния му образ. И точно тогава успяват да постигнат по-скромни, но по-реални успехи – самостоятелна църква, развита училищна система, освобождение, съединение и независимост. Докато българските легенди величаят Иван Шишман, то турският хронист Мехмед Нешри не крие омразата си към него, макар да не става ясно с какво точно царят я е спечелил. В неговата история има много случаи, когато васалите на султана не се явяват при него с войските си за да участват в поход и дори напротив, да го нападат в тил, докато се бие с враговете, но в авторовата критика към тях липсва настървението и злостта, с която говори за българския владетел. Кое обаче е направило цар Иван Шишман толкова обичан герой от българския фолклор и толкова мразен персонаж в турските хроники? ЦАР ИВАН ШИШМАН – МЕЖДУ ЛЕГЕНДИТЕ И ИСТОРИЯТА На 19 август 1071 година близо до град Манцикерт селджукския султан алп Арслан разбил и пленил византийския император Роман ІV Диоген. Загубата на Византия от гледна точка на ресурси не била катастрофална, а и не след дълго султанът освободил пленения император. Но поражението нанесло тежък психологически удар на империята, от който тя не успяла да се съвземе до края на съществуването си. След този успех селджуките успешно продължили настъплението си срещу империята, като с завземането на териториите те попаднали под нейното културно влияние дотолкова, че султанатът им дори си спечелил названието Румски. През 1243г. при планината Кьоке-даг, недалеч от град Сивас войските на монголския военачалник Байджу-нойон разбили иконийския султан Гийас ад-Дина Кей-Хосров II, която събитие сложило началото на упадъка и разпадането на държавата на селджуките. На тяхно място се появили множество ислямски бейлъци, които често воювали помежду си. Татарското нашествие довело до т.нар. „втора номадска вълна”, която довела и до етнически промени в региона, като байлъците освен по наличието на собствени династии, се различавали и по своя народностен състав. На един от тези бейлъци обаче му било отредено да се превърне във велика империя. Според легендата основателят му Осман сънувал триглав змей, което гадателите изтълкували като поличба за успехи, в резултат от които държавата му ще се разпростре на три континента. Дали султанът е бил поласкан от гадателите или летописците са я съчинили за да спечелят благоволението на потомците му не е толкова съществено. По-важното е, че Османската империя наистина се разпростряла върху значителни части от Европа, Азия и Африка. Турците стъпват на Балканите като съюзници на византийските императори за битките им срещу външни врагове и за схватките между претендентите за престола. Така се стига и до първите им сблъсъци в България. Първият тежък удар е нанесен около 1345г., след което те заедно с византийския император Йоан Кантакузин нападнали, разбили и убили родопския деспот Момчил. По това време учира най-големия син на българския владетел Иван Александър, като според една безименна хроника е бил убит в сражение с турците. Стреснат от случилото се цар Иван Александър се съгласил да оказва финансова помощ на Византия да брани Проливите от турците. Този съюз за съжаление се оказал нетраен, тъй като императорът използват отпуснатите средства и за други цели, включително и срещу България. Вторият голям сблъсък е свързан гражданската война между Йоан V Палеолог подкрепян от българи и сърби и Йоан VІ Кантакузин, който взел турците за съюзници. Победата била на страната на Йоан Кантакузин. По това време в изворите спира да се споменава името на втория царски син Михаил Асен, а пак според анонимната хроника той също бил убит от турците. През 1366г. флота на савойския граф Амадей Савойски нападнал българското Черноморие. Предлогът бил, че българите задържали преминаващия император Йоан V Палеолог, който се завръщал от Унгария, където договарял съвместни действия както срещу турците, така и срещу българите. В резултат от военните действия градовете по южното Черноморие били предадени на Византия. Османците се възползвали от случилото се и възползвайки се от ангажираността на цар Иван Александър в конфликта със савойците успели да завземат Стара Загора. Унгарците също решили, че е настъпил момента за действие срещу България и окупирали Видин, като пленили третия царски син Иван Страцимир. Но на Византия и Унгария предстояло да изпитат на свой гръб цената на своите успехи. Византия пострадала по-тежко, защото турците завладели и Одрин. Унгарците също имали възможност да видят на кого са дали възможност да се настани в Европа – наемни турски части се включили в отвоюването на Видин, като извършили грабителски набези в Унгария. За зла участ на унгарците както първата тяхна окупация на Видин отворила пътя на татарите за да разорят страната им, така и повторната, макар и с около век и половина закъснение дала възможност на турците да завладеят територията им. На 17 февруари 1371г. цар Иван Александър починал. Цар Иван Шишман заел престола в изключително сложна ситуация. Отвоюваното от унгарците Видинско било предоставено за управление на Иван Страцимир, който бил настроен враждебно към своя полубрат, разбира се не без основание, тъй като престола според първородството се падал на него. По драматично било положението на юг, където турците се насочили към Пловдив. За тяхното спиране била сформирана широка коалиция, начело на която застанали крал Вълкашин и брат му деспот Углеша. Тяхната изключително голяма, но и също тъй твърде разнородна армия била разбита край Черномен, недалеч от Одрин. Въпреки това Иван Шишман успял да постигне мир и временно да спре турското нашествие, макар че му се наложило да изпрати в султанския харем собствената си сестра Кера Тамара. Турците обаче използвали затишието да разширят европейските си владения за сметка на Византия и през 1386г. подновили военните действия срещу България, като превзели Пловдив и София. Иван Шишман обаче също не бездействал и успял да се сдобие с нов съюзник – сръбския княз Лазар. Опита на турците да нанесат на сърбите превантивен удар обаче се провалил и на следващата година те били разбити при Плочник. След този неуспех султан Мурад се опитал първо да се разправи с България и великия везир Али паша начело на 30 000армия преминал Балкана и започнал да завладява крепостите на север от планината. Скоро обаче трябвало да се изтегли за да се включи в похода на султан Мурад срещу сърбите, които успели заедно със съюзниците си да сформират значителна армия. През 1389г. в битката на Косово поле турците разбили, пленили и екзекутирали княз Лазар, но в битката загинал и султан Мурад. Новият сръбски владетел бил принуден да сключи мир и да изпрати сестра си деспина Оливера в султанския харем. През 1393г. турците успели да превземат Търновград, а Иван Шишман преместил резиденцията си в Никопол. Той успял да намери нови съюзници – влашкия княз Мирчо и унгарския крал Сигизмунд. През 1394г. крал Сигизмунд започнал да организира голям кръстоносен поход срещу турците. Султан Баязид предприел контрамерки – търновските първенци били екзекутирани, а патриарх Евтимий бил изпратен на заточение. През 1395г. турците нападнали Влашко, но битката при Ровине приключила със съмнителен успех за тях. Баязид І решил веднъж завинаги да се разправи с цар Иван Шишман и на връщане наредил българският владетел да приеме исляма, а ако откаже да бъде екзекутиран. Царят избрал второто и на 3 юни 1395г. бил посечен. Въпреки това кръстоносците навлезли в България и обсадили Никопол. Тяхната армия била толкова голяма за времето си, че самите участници надменно заявявали, че били толкова много, че и небето да паднело щели да го задържат с копията си. Въпреки това турците им нанесли катастрофално поражение. Синовете на Иван Шишман и Иван Страцимир – Фружин и Константин продължили да се борят срещу турците. Заради заслугите му в борбата срещу нашествениците император Сигизмунд надарил Фружин с имението Липа, а в едно свое писмо нарича Константин император и го хвали за постигнатите военни успехи срещу турците. Това е изключително голямо признание за Константин, защото за разлика от българския и византийския император Сигизмунд е единствения в Европа, който освен титлата притежава и значителен военен ресурс, а заради Великия разкол в католическата църква, неговия авторитет е значително по-голям от папския. Когато Константин умра в Белград, сръбския деспот Стефан Лазаревич го оплакал като роден брат. Стефан Лазаревич успял да разшири значително владенията си, да осигури на страната си стопански и културен просперитет и което е най-трудното, да спечели уважението както на унгарците, така и на турците. И естествено възниква въпросът защо в народните песни и легендите остава името на Иван Шишман, който е последния търновски, но не и български цар? Защо дори така хваления от съвременниците си Константин, който е участвал и във военни действия срещу турците не е успял така успешно да се впише във фолклора? И защо турците така ненавиждат цар Иван Шишман. Решението всъщност е просто. Иван Шишман не е имал никога шанса да спре турското настъпление, дори да се беше съюзил с Иван Страцимир. Европа по това време е разпокъсана между сепаратистки настроени феодални владения. Османците пък залагат на голяма, макар и зле въоръжена опълченска армия мотивирана от грабежите и на еничарите, които в ранния период на съществуването си са наистина елитна военна част. По този начин те разполагат с изключително голяма за времето си войска, на която не е в състояние да се която и да е европейска феодална армия. С идването на власт на цар Иван Шишман се вижда един нов подход – всяко турско нападение срещу България приключва с битка срещу голяма коалиционна армия – първо при Черномен, после при Косово, а накрая и при Никопол. Макар в началото модела да не заработва добре и турците да жънат успехи, в крайна сметка той се оказва единственото успешно решение за спиране на османското настъпление. На 7 октомври 1571г. съюзният християнски флот разгромил турците при Лепанто, с което настъпил края на турското военноморско надмощие. През 1683г. турците достиган до средата на Европа и обсаждат Виена. Императора се опасява, че този път може и да не успее да удържи градът и напуска столицата. Внезапната поява на съюзната полска армия начело с крал Ян ІІІ Собйески обаче принуждава турците да снемат обсадата, което е и краят на тяхното успешно настъпление срещу Европа. През 1876г. избухнало Априлското въстание, с което българите се опитали сами да се освободят от турското иго. Въстанието обаче било потушено. През 1877г. обаче Русия, Влашко и Сърбия започнали военни действия срещу Османската империя, което довело до освобождението на България.

Не мисля, че генералните обобщения за динозаврите са добра идея. Ето че имаме риба, дето тъй да се каже може да си я сложим в тигана и въпреки това тя успя да ни изненада, че е топлокръвна. Възможно е да е имало топлокръвни динозаври, но е възможно някои да са били и студенокръвни. Говорим за нещо, което е изчезнало, което ще рече, че и да е имало някои разновидности, които са били тъй да се каже грешка на природата, то и те са изчезнали с общия кюп.

Възможно е Скилица да нарича Роман с името Симеон, защото за пореден път се е опитал да редактира не на място източника си. Сиреч там да е пишело нещо от рода на "И град Скопие бил предаден на императора от Роман, син на царя на българите Петър и брат на Борис, наричан ..... по името на дядо си", т.е без Симеон, като дядо е употребено в широк смисъл, т.е. ставало е дума за роман І Лакапин. Скилица воже да е решил да направи уточнение и тъй като Роман І е бил прадядо, то в текста е добавено съвсем не на място Симеон. Що се отнася до Йоакимовата летопис, то е напълно възможно тя да е фалшификат, тъй като самият ръкопис се изпарил яко дим. Затова написано в нея е под въпрос.

Това меко казано не е така. Имаме от Варна най-старото злато. При Поморие по-старото селище е било между манастира и елинистичния полис в м. Палеокастро. Има си там типична могила-гробница. Там е намерен гробът и на тракийска жрица Лесескепра. Не е вярно, че по времето на пожара населението е било 100% гърци и фанариоти. Имало си е българска черква "Рождество на Пресвета Богородица", българско средно училище и гимназия. Гърците също са си имали отделно училище и гимназия и черквите Успение Богородично, "Св. Теодор", "Преображение" и "Архангелите". Манастирът е бил извън града. Гърците са били укрили оръжие в него, а не те самите да са се били укрили там. То е било взето, а проблемите са станали след това. Във Варна в периода 1800-1830 се изселва най-вече гръцкото население начело с гръцкия владика, който проклел всички, които не искали да тръгнат за Русия. На тяхно място се заселили българи от селата. А това с базуките и снайперистите направо не е за коментиране. Вярно е това в края, че след размяната на население по Черноморието почти не остават гърци. Те се изселват и създават селища, които носят името на старото им местоживеене по Черноморието, но с добавката "Нея", т.е. "Нови". С пътеписите трябва да се подхожда внимателно, защото за западняците много често думата гърци е синоним на православни, а не на етнос.

Не Петър да не обича Роман, а обратното, Роман има причина да не обича Петър, защото му е направил отстъпки, които е отказал на германския император - признаване че не е просто крал, ами е цар и освен това да му се дъде императорско чедо за жена, пък дори и да е дете на някой симвасилевс. А Роман няма чак толкова сериозни причини да се сърди на Симеон. Защото ако не беше Симеон той можеше и да няма късмета да стене император. Роман се утвърждава благодарение на заплахата от Симеон и става излишен, когато българския цар умира. А Роман може да е бил кастриран и след превземането на Скопие. Тогава положението в самата Византия се е променило доста - Василий няма деца, а Константин VІІІ има само щерки. А Роман е в реда на престолонаследниците не само за българския, ами и за ромейския трон. А си представете какво щеше да стане ако беше отимал мъжка рожба, да не говорим, ако заплодената беше сестрата на Василий ІІ. До смъртта на Борис Василий и Константин са още съвсем млади. Но след това времето си минава и опциите за престолонаследието стават все по ясно очертани. Йосиф може да е кастрирал заложника Роман примерно заради това, че Петър е допуснал нападенията на маджарите. Това гледано от вън изглежда добре. Обаче в самата Византия положението на Йосиф не е било много стабилно, пък той не си е падал много по военното дело. Ако кастрира Роман, това може да доведе до война с България, която дори да бъде спечелена от Византия, най-вероятно щеше да направи командващия я император, а паракимомена - заточеник в някой манастир. Тъй че той по-скоро не би се осмелил да си спечели външен враг при проблемното си вътрешно положение.

Прави впечатление, че до пленяването на Роман военните действия на българите са относително успешни, а след като той е заловен започват големите неуспехи. Ще рече, че Самуил вероятно е имал проблеми с утвърждаването си на престола. А възниква и една друга интересна хипотеза - дали Цимисхий е пленил и Роман или той се е намирал извън Преслав, после се е измъкнал при Самуил и се се сговорили да ликвидират дискретно Борис когато научили, че е избягал, Роман да стане цар, а тъй като е кастриран, Самуил да го наследи. Или по-скоро да е осиновил Гаврил-Радомир, който е наричан и Роман. При Гаврил-Радомир нещата на Василий отново се закучват - Скилица започва да усуква събитията, но според Дуклянеца императора се притеснил, че докато е този цар ще има проблеми и тогава потърсил друго решение на проблема. Това обяснява и защо Гаврил-Радомир е толкова влиятелен - той май е единствения престолоноследник (в смисъл за който имаме сведения разбира се), който приживе на баща си има думата по държавните дела, при това бащата е Самуил, който би трябвало да е засенчил дори царската издънка Роман. Имаме сведения за много други царски синове, но в предцарския им период обикновено ролята им е да бъдат дадени за заложници или да бъдат използвани за скрепяването на някой договор с брак.

В началото на статията се обръща внимание, че герои ще са хора от всякоя класа, пол, занятие както би казал Вазов, но не би могъл да го каже и автор от ранния период на упадъчния социализъм, т.е. за времето между Успение Брежнево и низложение Татово. Представени са номенклатурно чедо, на което са давани по 5лв. за закуска, друг, който работи, но мама и тати го хранят, тъй че каквото изкара отива за дискотека и тъй да се каже дете от народа, което цяла седмица е пестило, но за разлика от номенклатурните чеда това не го е направило милионер, а спастреното плюс това дето са му дали допълнително е стигнало за куверт. Има го и малкия далавераджия, който е шитнал касета и е изкарал дори да почерпи. Дрешките също не са от Нармаг, нито от ЦУМ, а са купени от черния пазар и екипчето струва 1.5 средна месечна заплата. Това разбира се не е стандартното екипче за всяко българско дете. Повечето имат удоволствието само да гледат тези стоки през прозореца на Кореком и да си рецитират на ум "Братчетата на Гаврош". Както се вижда куверта е на доста луксозна цена, тъй като за 5лв. на ресторант можеше да се получи най-големия лукс - мешана скара (1 кебапче, 1 кюфте, 1 паржола, 1 шишче и кравайче тънка наденица на скара). Разправяха, че Татовото унуче като вземело да се лигави в дискотеката изливало дефицитната кола върху мокета от келешлък. Колата не беше скъпа - 25ст за 200мл, но много рядко я пускаха в магазините, а я имаше само в скъпите заведения с голяма надценка. Дискотеките бяха доста малко на брой и затова въпреки много високите цени навалицата беше огромна.

Компромисен вариант: За българското средновековие аз знам доста неща, а Stefan Iv знае много,много малко. Има изворови данни, има археологически данни. Тъй че информацията не е малко. В Пловдив и Варна примерно е строено върху стария град и доста от структурата на старите сгради е унищожена, но пък върху Плиска, Преслав, Царевец и Трапезица не е строено и при разкопките е получена много информация за тези градове през Средновековието. Втори е въпросът доколко масовият българин е информиран за това и на второ място доколкото откритото е реализирано умело.

Омразата на Константин VІІ към Роман Лакапин е, че го игнорира като император. На монетите са само Роман и Христофор, а при сватбената церемония Багренородния е бил тотално унижен, като е бил приветстван като трети по ред император след Роман и Христофор. Роман едва ли е щял да драматизира, ако първият син носи името Симеон или пък компромисно Христофор. Пък той и Петър не е имал причини да го обича - все пак го е признал за цар, дал му е императорска щерка и за капак го уредил и със свой патриарх. За сравнение германския император не успял да се уреди дори само с първите две. Това, че Борис е останало в паметта на народа определено не е истина. В апокрифите напр. Михаил Каган е любим герой. Петър може и да е бил сърдит на брат си Михаил, а Македонската династия да не са си падали по Михаил Пияницата, който бил убит от неблагодарния Василий І, но все пак това е християнското име, а не езическото. Защото пък ако за първородния ще се взима езическо име, то де са ни Персиан и Звиница или поне Енравота. Изброихте имана от Комитапулите и както се вижда освен християнски, там има и други. Някои са двойни - християнско и нехристиянско, но си имаме примерно и Мирослава. Израза, че някой е с набола брада си се използва в определен смисъл от тогавашните автори и той не е, че е брадясал, а че е бил млад. Виж печатите на царете и императорите ще видиш, че пълнолетните са все с бради, тъй че няма как от вълнението, че Цимисхий е превзел Преслав Борис да стане на 40г. с едва набола брада.

Крепостна стена и стенописи бяха открити в Силистра

И това е проблем, защото в такъв случай Борис ІІ трябваше да е Михаил ІІ, щом са толкова придирчиви на християнски имена и не искат да кръстят някой Звиница и Пресиан. Византийската традиция е едно, но говорим за България. А тук каква повторяемост имаме в имената на хановете? А каква е тя в Крумовата династия? И какво преми синовете да са повече: Симеон, Христофор, Михаил, Пленимир и чак тогава Борис и Роман. В такъв случай Борис ще е кръстен на езическото име, за да не е с името на вече починал син. А е възможно Пленимир да е примерно бащата на майката на Петър І, тъй че и традицията не го изключва. Струва ми се, че с имената няма да стигнем доникъде.

Статията е от епохата на Перестройката, т.е. от ранния етап на сегашния период на Упадъчен социализъм. Затова в нея има елементи на "гласност" - констатират се и се публикуват общоизвестни проблеми, но не се казва нищо за причините за тях, а още по-малко, че има надежда да се направи необходимото за решаването им. Но новото в периода на гласността е, че все пак в медиите можеше да се появи статия, в която да се каже, че в страната някъде има проблеми. Снимките са от разни рекламни брошури и там е показано възможно най-доброто, което ще рече, че не са взети от статията. Долавя се и полъхът на новото време - в статията вече се говори за някакъв комфорт и качество. До тогава масовите заведения, т.е. кварталните кръчми и "скара бира" бяха стени от талашит, покрив от ламарина, под от улични циментови плочки, маси от талашит и винкел и дървени пейки, а музика от радиоточката. На фона на това дискотеките наистина изглеждан елитарно, тъй като в тях звучи модерна музика, има дефицитна кока-кола и дори още по трудното за намиране уиски.

Аз лично не споделям идеите, че за да стане някой академик трябва да втасва докато окончателно не стане жертва на склерозата и Алцхаймера и тогава да получи съответните титли. Шампольон на 19 години е станал професор и никой не се съмнява, че е заслужавал това. Та идеята хора с действителни заслуги и големи научни успехи нормативно да бъдат задължени с някаква уравниловка да изчакат по-възрастните посредствени колеги да си минат по академичния ред ми се вижда доста неудачен подход за да имаме елитна Академия. Академия не на хора с постижения, а на търпеливо чакали на опашка за поредната титла. Разбира се когато се представя научната биография на един академик или професор по-интересни са неговите научни заслуги, а не разни бутафорни титли за лансиране на кадри с неясни заслуги - почетен гражданин, почетен селянин ... За съжаление у нас лесно се раздават титли на хора с неясни заслуги ... или с реални заслуги, които обаче са такива, че е по-добре да не се казват, че са доста срамни.

Една малка, но съществена подробност - преди ромеите да отупат Светослав столицата му Киев е била пообсадена от печенегите. Освен това е понесъл загуби и в битката с българите. Пропуска се съществения фактор, че целта на Византия е България да бъде изтощена от Русия, след като маджарите преди това любезно отказват да свършат черната работа на ромеите и предпочитат да ограбят тях самите няколко пъти. Петър сблъска Светослав с Византия - така и България е изтощена от войната, ама и Византия няма достатъчно сили да я смаже докрай. Ако Петър беше хвърлил всичките си сили срещу Светослав, дори да успееше, Византия щеше да удари изтощената България и нямаше да има продължението с Комитопулите. А при едно злополучно падане на Василий ІІ от коня и историята на България можеше да е съвсем друга. За лош късмет на Петър, Борис и Самуил те имали нещастието да управляват по едно и също време с трима от най-способните византийски императори, един от най-престижните унгарски крале (свети Стефан) и един от най-успешните киевски князе. Говорихме, че при въстанията избирали името Петър, но споменатите му колеги са били не по-малко тачени от него.