Galahad

Има и доста неточности. Напр. това: Всъщност Генадий доброволно отстъпва храмът на турците. Разбира се имало е и провокации от тяхна страна, напр. в двора бил намерен трупът на турчин. Но по-съществения мотив е бил, че патриархът е нямал средства да поддържа вторият по-големина храм в Константинопол. Всъщност залязващата Византия е можела да задели средства само за "Света София", тъй че положението на "Светите Апостоли" си било лошо. Турците също не успели да стегнат сградата, тъй че тя била съборена и на нейно място била направена нова джамия. Вината на султаните е дотолкова, че не успяват да сторят това, което прави Махмуд ІІ. Империята се нуждае от големи реформи, но осъществяването им е изключително трудно. Трябва да се ликвидират еничарите, верския фанатизъм и феодалните порядки. За успеха на Махмуд ІІ обаче имат значение и други фактори, освен куража, който му давал алкохола. Кърджалийското време обезсилило факторите, които пречели на реформите, а движенията за отделяне на Сърбия и Гърция от империята подкопали тотално авторитета на старите военни формации. Та нещата не са опирали само до султан-мераклия.

Това Атавулф като Авитохол ли трябва да ми звучи или Атаулф като Атауалпа (последния инка)? Питай някой автохонец кои имена по света звучат като трако-български и тогава гледай сеир.

Всъщност и Централните сили не са били особено щедри към България, но са предложили повече от Антантата. В добавка френските банки са отказали кредит, а германските охотно са дали. Иначе най-щедро е било предложението на Румъния - срещу неутралитет да ни върне Южна Добруджа и да подкрепи българските претенции по отношение на Гърция и Сърбия. Да напомня, че по това време и в самата Гърция има идеи да ни дадат някаква територия около Беломорието, а спогодбата с Югославия за Западните покрайнини е подписана едва от Стамболийски. Сиреч чрез неутралитет България е имала наистина огромен шанс днес да е с по-голяма територия, макар и да няма всичко онова, което тогава е желаела. Това е единствената сигурна грешка на Фердинанд.

Трябваше да махнеш и клишето "уникалния", защото всичко намерено от родните археолози според нашенските медии ама задължително и без изключение е уникално. Шлемът наистина е интересен и ще е ценно допълнение за музейната колекция и без да се ползват изтъркани клишета. Втори е въпросът дали ще бъде включен в постоянната експозиция или ще бъде забутан в някое хранилище.

Е, то на някои и името боспорския цар Аспург им звучи като Аспарух, ама звучи до същото има голяма разлика. Торгут Йозал доверявайки се на звука беше изкарал всички герои от Илиада турци, вкл. и автора й, който според него се казвал Омар. Германците са си германци, готите са си готи. Това че някои ги бъркат е съвсем втори въпрос. Готите имат много по-големи шансове да се гети, отколкото германци.

И за кое точно лъжа? Това в цитата не е базирано само на един извор.

Българо-унгарските и печетежки отношения са малко особени. Маджарите нападат Симеон и после ... кофти ситуация за маджарите. Но пък България често воюва с Византия. Тъй че при добри отношения с нея при всеки пореден конфликт те помагат на българите ... и грабят безнаказано Византия. Да, грабещата армия може да бъде разбита, но няма като при Симеон нападение и срещу селищата им. Дори и при походите на Светослав те помагайки на българите пак си взимат пая - първо обсаждат Киев, което значи, че плячкосват княжеството, а после отмъкват плячката на прибиращия се Светослав. Византия често полага усилия да ги подтикне да нападнат България, но те пък имат много лоши спомени, как ромеите са сключили мир и са ги оставили сами да се оправят с българите. На самата Византия също не й липсва желание да нападне Петър, но знаят колко ще зарадват печенегите и маджарите с перспективата да ограбват ромейските предели като съюзници на българите. В този смисъл маджарските набеди през България към Византия до известна степен са полезни за нас, тъй като мотивират ромеите да са по-миролюбиви.

Сега ми се спи, тъй че няма да го чета цялото. Но ми се вижда доста претрупано с думи изписани с латински или гръцки букви. В някои случаи наистина е полезно да се посочи как в даден извор е записано нещо, защото начина на изписване може да има значение за правилното осмисляне на текста. Но тук виждам да се изписват и думи, които вече са се утвърдили в българския език и не е необходимо да се изписват с чужди букви - ромеи, федерати ... така ще се избегнат и някои недоразумения, защото има доста предистория, а се използва ромеи с гръцки букви, пък той гръцкия измества латинския в дворцовата канцелария на един по-късен етап. Но в езиково отношение това е един преходен момент от латински към гръцки за империята и излишната употреба на чужди букви може да създаде само излишно объркване.

Може ли цитат?

Пълни глупости. Късноримското снаряжение е толкова сходно с това на участниците в битката при Одрин, колкото това на бейсболистите. И като това е щадящия начин за една ризница, в задачката се пита колко човека бяха необходими да ти донесат закачалката с костюма за бала?!? С това съм напълно съгласен. Но пък пада голям смях докато се четат писанията им, които изключително много разведряват темите.

Рицарят е преди всичко бойна единица. Сиреч това не е просто един воин, а аристократ с определен брой войници. В зависимост от положението му е и броят на разполагаемите войници. Да го разглеждаме като самостоятелен боец е все едно да говорим за самолетоносач без самолети. Иначе казано често пехотата си е бие редом с конниците. Примерно както в по-ново време пехотата с танковете. Идеята е да пазят тила на конниците и да довършват повалените от тях. Рицарската конница има ударна сила напред, но откъм гърба няма картечници като танковете. Иначе казано съвместното действие на рицарска конница и пехота си е тактически прийом. За доспехите също се минава от едната крайност в другата, т.е. от неподвижните чайници до направо пърхащите рицари. Както се вижда от това изображение от гоблена от Байо доспехите не са били чак толкова леки. А при продължително бягане определено се усеща разликата между кубинка и гуменка. Определено с кубинки дългото бягане изобщо не е лесно. Тъй че това, че обувките са били по-леки от кубинките си е един голям плюс. Да не забравяме, че с тези обувки пехотата все пак е успяла да стигне до Одрин.

Сведението е, че попитали преславци какво да правят със Светослав и им отговорили да го убият. Тук вече иде по-интересният момент. Дали това е станало докато Цимисхий още е ласкаел Борис ІІ за цар, а след като е разбрал за смъртта на Светослав да е преосмислил положението. Защото докато Светослав е бил жив, интересите на Византия и България съвпадали. Но щом общия враг е бил мъртъв, то всеки започва да дърпа чергата към себе си. Въпреки това, решението за убийството на Светослав е правилно, защото той е бил много опасен - другите държави и народи, с които се сблъскал били тотално съсипани, докато България макар и да била завладяна от Византия, в крайна сметка пак станала независима.

Унгарските нашествия са провокирани от Византия. Идеята е България и Унгария да бъдат вкарани във война, от която да се възползва Византия, естествено в ущърб на България. Петър просто запраща византийските камъни по византийските глави. Същото прави и със Светослав - Византия щастливо потрива ръце от успеха на Калокир, докато нещата не се обръщат, Светослав ги напада тях, а пък патриция започнал да си мечтае да стане император. Дипломация. Би било много глупаво Петър да се хване във византийския капан. От какъв зор той ще спира маджарите да не плячкосват Византия, докато ромеите се чудят на кой да бутнат малко злато та да нападне България? Така се постигат два ефекта: България не воюва с Унгария, защото маджарите получават друго за грабене; България не воюва с Византия, защото тя не може да ни нападне макар и да има желание, тъй като маджарите я тормозят. Извод: за да има дълъг мир съвсем не е достатъчно царят да е кротък и миролюбив.

Във връзка с вече отминалия Гергьовден ето един фотоалбум представя руините на намиращия се на площад "Свети Георги" в крепостта на Буда параклис "Свети Сигизмунд". Сградата е имала превратна съдба - изградена като параклис, тя била превърната от турците в джамия, след това отново станала християнски храм, после била разрушена във връзка с новото строителство в района, но след като сградите били унищожени през Втората световна война на оформилия се площад били проведени разкопки и останките от параклиса отново могат да бъдат разгледани. http://ald-bg.narod.ru/hungari_photo/budapest/szent_zsigmond/budapest_chapel_saint_sigismund.htm

Преследват в смисъл репресират пленени християни - от армията на Никифор, пленниците от Одринско. За тях е посочено, че са репресирани. А щом те са репресирани, то какво остава за местните. Има капища, а има и жертвеници. Като бройка - не ми е известно дали някой води постоянно актуализираща се статистика, за да дава точния брой. Но капища има в Плиска, има в Преслав, има в Силистра, има в Мадара. Сиреч във всички по-известни значими центрове от езическия период. Сега какво искаш да кажеш - че в българските земи изобщо няма запазени черкви от 17-18век? Да имало е дървени, кирпичени, пък и каменни, които после са бутнати и заменени с други (напр. Света Неделя в София). Но ... има и много, които са останали и то каменни. А няма не само черкви. Църковната утвар я има, ама включена в нечий сервиз, където дискосите са чинии, редом с кани, а потирите са като чаши. Съвсем друго е положението вече след покръстването. И от тогава не всички черкви са запазени, но има и останки от черкви, има и инвентар, има и голям брой от християнски погребения. А историята как даките били ударно латинизирани за сравнително краткото присъствие на Рим на север от Дунава и тотално забравили родния си език, а след това латинския им държал цяло хилядолетие ... не звучи ли като твърде голямо фентъзи?

Работата е там, че конницата не се телепортира, а на нея също и е нужно време за да стигне от лагера до мястото на битката. Ликвидирането на частите на Луи и Балдуин е започнало не когато е тръгнала пехотата, та да се правят сметки, че докато тя измине разстоянието, там е вървяло клане. Теренът е проблем не само за пехотата, но и за конницата. Вижда се, че Вилардуен за пореден път си служи "и много други, за които книгата не говори тук". Преди всичко е интересно какво е вложено в думичката "бягат". Тъй че слагам френската страница от по-старото издание на Вилардуен

И отново нещо от челния световен опит. Реконструкция на замъка на Буда http://urbanista.blog.hu/2013/12/04/csodalatos_video_buda_fenykorarol_3d-ben_jarhato_be_matyas_vara Направили са и доста хубаво видеоклипче То си е направо цял анимационен филм за военните действия на турци и унгарци Разбира се унгарците са доста улеснени, тъй като има доста изображения. При нас трябнва да се събират повече данни.

Аз не съм се хванал за един списък и да твърдя, че щом ги няма там, значи не съществуват, дори да ги има в много други. Западните епископи може и да не са споменати в някой съборен акт, но за тях има доста други сведения. Докато за мизийските - няма ги нито в синодални актове, нито в извори, нито като оловни печати. Пражки, Краковски, Киевски ... ама всичко това ІХв., когато Борис решил да се покръсти. Покръстването на българите отваря пътя за християнизацията на славяните. По тази причина в сръбските и руските летописи към него се пресмятат годините, както между най-значимите събития - Сътворението, Потопа, Рождество Христово ... Имаме сведения за преследване на християни в България. Имаме капища, нямаме черкви. В Солун, Одрин и Цариград имаме черкви, а нямаме капища (имаше и твърдение, че то това също били черкви ... да ама такива, дето ги няма там, дето не управлява българския хан).

Влашките и молдавските воеводи не са се наричали българи. Ползвали са български език, а след това латински. Прехода не е плод на някакъв румънски патриотизъм. Латинският е бил езикът на науката, заради което и до сега във всички науки има къде малко, къде изобилие от латински термини. Та като пада Търново, те се насочват към Охрид, но тамошния архиепископ няма възможностите на патриарх на независима държава. Първата стъпка е духовно подчинение на Цариград, но и тамошния патриарх, макар вече да е в столицата, не е в състояние да развива обширна научна дейност. Така се стига до обръщане на погледа на Запад, което прави дори руския Петър І (в Русия френският език е езикът на аристократите). Та така става латинизирането на Румъния. Посочил си разни изброявания, като си местил точките и запетайките както ти е угодно. Но всъщност след като посочат България просто минават на следващите. Но като смениш точката със запетайка , а после запетайката с точка и Влашко се озовава в България. Махиил Шишман е посочен че владее отсам Дунава, не защото има и оттам, ами за да се посочи къде се намира държавата му, т.е. че е южно от Дунава. Тъй че по-скоро това е аргумент за обратното на твърдяното. Загоре означава от другата страна на гората. Едното Загоре е Стара Загора-Дебелт, което ни е известно от ПБЦ. Другото Загоре си има латинско название, което си е буквален превод - Трансилвания. Иначе Трансилвания си има и собствено название - Седмоградско. Тъй като Загоретата де факто се оказват граничните области, то това явно е започнало да създава у чужденците впечатление, че е алтернативно название на България.

Тази тема май не е за раздела Икономика, а за Прогностика, пък ако иде направо във Фантастика или Псевдонаука, ще си е вече съвсем на мястото. Старият континент ще стегне редици след няколко години и отново ще дръпне напред. В момента текат трудни, но важни реформи. В момента Европа дръпна назад, а не другите да са дръпнали напред. Но реформите ще приключат и Стария континент ще продължи напред с нови сили. А другите - на тях винаги нещо започва да им пречи.

Ама ти съвсем се омота. Малкия разкол между католици и православни е като се скарват кой пастир да дои новопокръстения български народ. До тогава в една епархия няма като сега католически и православен епископ. Апамейският презвитер нали е споменат в синодалния акт? Значи което го има все в някой момент е и споменато. До покръстването българите са сочени като езичници, които са карали дори пленените и отведени в България християни да се отрекат от вярата си. Ще рече, че няма нужда да гадаем какво се е случвало, тъй като има достатъчно сведения. А сведения за коптски, ариански и пр. епископи и вярващи от Аспарух до Борис уви, няма. До 1359г. знаем добре какво има на север от Дунава езичници-учи, езичници-печенеги, езичници кумани, татари. Обърни внимание как са разположени епископиите на Търновската патриаршия обаче - те вървят по Дунава и Балкана - Видин, Силистра, Овеч, Ловеч. Иначе казано те обгрижват както това, което попада в природно-оградената територия, така и това, дето е на север и юг от него. След това пък Влашко и Молдова си имат по 1 митрополит. Както вече стана дума освен често посещавана от нехристияни, тази територия е била и по-слабо населена. Марцианопол не съществува по времето след Аспарух. Но там възниква прабългарско селище. И вероятно това е неидентифицираната Динея, която се споменава в региона, т.е. днешната Девня. Петър Парчевич също се титулува Марцианополски епископ, но оня Марцианопол, който е бил столица на Мизия не съществува. Обръщам внимание, че по време на ВБЦ търговските републики си имат по нашето Черноморие консули, лоджи и дори църкви. Тъй че когато говорим за крайморски градове е възможно само в крайморската зона да има някакви християни, но не и навътре. Чудесен пример са веригата от епископии Несебър, Поморие, Дебет, Созопол, Ахтопол и тоталната липса на такива малко по на запад в периода след 681г., т.е. дето е Загоре. Готски, хунски, онгурски ... е те определено не са ромейски, тъй че не е ясно защо ги намесваш. Освен разбира се ако идеята не е, че щом са споменати кратко съществували епископии, то ако е имало ромеи-християни и ромейски епископи, то би трябвало и те да фигурират.

Е, то нали има една народна мъдрост: В случая разбира се гледаме от фотографската страна, т.е. не каузата, а начина, по който тя е изразена фотографски. Напр. тезата да си вземе някакъв. На снимките виждаме фотографката прегръща манекените. Това разбира се ако се гледа на живо би било странна гледка. Но на снимките виждаме, че хората около нея не са изненадани, а са дори някак удовлетворени и доволни, че е "хванала" някакъв, пък дори да е от ПВЦ. Та въпросът е как е показано и изразено всичко това. Фотографката просто си е избрала една тъй да се каже актуална тенденция в Европа за своя кауза - намаляващите бракове и я е развила чрез серия от снимки. Иначе казано тя представя нещо, което е актуално, което е факт, но хората някак трудно го възприемат. А ситуацията трябва да се преоцени, защото познатия ни брак лишен от своя религиозен пълнеж в момента е нещо твърде кухо и безсмислено. Но сега сме в междувремие - между църковния брак и нещо друго, което отново да изпълни със съдържание връзката създаваща семейство. Но какво ще е то ще разберем едва когато осъзнаем проблема и започнем да търсим решение. Но както казах това са неща, свързани с каузата на снимките. А на мен повече ми се иска да се обърне внимание как те представят дадена идея. Правихме конкурси за снимки и там едното от изискванията беше снимката да изразява дадена идея. Затова е добре да има и такъв поглед към фотоизкуството.

През ХІVв. в цяла Европа има тотална феодална раздробеност. Много пъти съм обръщал внимание, че точно в този период е добре да различаваме турци от османци, защото то и айдънците са турци, но са противници на османците и май са се борили срещу тях доста по-усърдно от балканските християни. Мирчо се титулува самодържавен. Това означава, че на практика е независим. Но пък си носи титлата воевода, а не се титулува, че е цар или поне крал. Мирчо като държател на Силистра се явява васал на Шишман, така както пък се явява васал на унгарския крал за владенията си в Унгария. Съдейки по това, най-вероятно пък Александър, синът на Шишман е бил васал на воеводата Йоан Радул: Разбира се не като цар, както е титулуван, а като притежател на владения във Влашко. Доста сложна верига на васалитет - на практика няма пречка Александър да е васал на Радул, а Радул да е васал на Шишман. Факт е, че България до завоюването си няма проблеми с власите, за разлика примерно от маджарите, а след това и турците. Но от влашките грамоти ясно се вижда, че те не се утвърждават от българския цар. Същото е положението и с договорите. Това показва, че воеводите са на практика самостоятелни. Даже напротив - обикновено действат съвместно и срещу унгарци, и срещу власи.

Свети Сава е първия сръбски архиепископ, т.е. шеф на епископи. До тогава сърбите се намират на подчинение на охридската архиепископия. Димитър Хоматиан естествено протестира на отделянето на сърбите, защото на практика е за сметка на неговия диоцез, но ефект никакъв. Първия значим сръбски център Раса си го има още в грамотите на Василий. Аз говоря за епископски центрове, а не за национални епископи. Византия като цяло контролира само крайбрежието. Държи не само Томи, но и Херсонес. Не на последно място, защото крайбрежието е интересно за нея, но не и за другите народи към този момент. Тях ги вълнуват черноморските градове единствено като източник на плячка. Но къде са другите епископски центрове, които се споменават преди това. Епископските центрове са не само признак за държавност, а въобще за отсъствие на ромеи, които по това време се определят и с названието християни. За сравнение при турското нашествие Византия като държава губи територии, но много от епископските центрове продължават да се споменават, като някои съществуват и до днес в пределите на Турция. Монетите вече са и признак за държавност. Защото ако има ромеи, но те са в държава затворила граници с Византия те няма как да контактуват с нея и да си набавят монети. Начинът на живот на Византия е такъв, че монетите са признак за него. С тях се плаща на войници, на федерати, на чиновници. Е, как да е нямало епископи. Епископските центрове на юг от Балкана, най-вече тези, дето са по-близо до Цариград постоянно си се споменават в епархийски списъци, синодарни актове или пък имаме запазени печати на тези епископи. На север от Балкана преди варварските нашествия си има изградени епископски центрове и техните архиереи си присъстват в документите. После изчезват от документите. И какви археологически паметници намираш от VІІ до ІХв. вежду Дунава и Балкана, които да показват, че там цъфти християнството? Черкви, катедрали?!? Изворите не ги изчиствам, а ги разглеждам критически. Истината, уви е една. Тъй че няма как за едно и също нещо да има няколко верни решения. Елементарна логика.

Татарското нашествие и последвалия феодален разпад са факторите, които слагат край на българската власт на север от Дунава. Тъй като от там тъй да се каже минава цялото Велико преселение на народите, то територията си е слабо населена до ХVв. Крум прави опит да я насели, като изселва населението на одринско, но те избягват. Миграционните върни в резултат от турското нашествие позволяват да нарасне тамошното население. С територията на юг от Дунава положението е друго - тя е доста по-населена и оттам обаче и доста по-атрактивна.