Galahad

В този текст почти нищо не е вярно. Тракия става провинция в средата на Ів., а през 680г. тук идва Аспарух. Имаме към 600години. За сравнение българите са под турско към 500г. и съдейки по цитирания текст по всичко изглежда, че сега би трябвало да сме 100%-ви турци. Има и едни към 200г. византийско, което ще рече, че преди да станем турци, сме станали ромеи, което ще рече, че сега сме ромеи станали на турци. Неизвестно обаче защо изобщо не ни се удава да разбираме новините на майчин турски език, които всеки ден ни се пускат по телевизията. Ще рече, че в тези сметки нещо не ще да е баш така. Та един кратък преглед какво всъщност се случва, между превръщането на Тракия в римска провинция и 680г. Твърди се, че траките били елинизирани и романизирани. Клише породено от възрожденската драма, която ражда идеята, че българите са били под двойно иго - политическо турско и духовно византийско. Всъщност до 1765г. си съществува Охридската архиепископия, която си е пряк продължител на тази от Плиска. Та същата работа и с другото двойно иго. Римляните са били доста очаровани от културата на древна Елада. Примерно както руските императори от френската култура. В един хубав момент дори гръцкия език изтиква латинския в документацията на Византия. Всичко това е вярно, но за живеещите примерно в Цариград. А къде сме ние? Известно е, че примерно император Максимиан Трак (235-238), който е бил син на гота Мика и аланката Хабаба, почти не знаел латински в началото на своята кариера, тъй че когато трябвало да помоли Север да бъде включен в състезанието, което му открило пътя към върха, той говорил на тракийски. Казано по-просто през ІІІв. попълненията били асимилирани от траките. През ІVв. обаче започват варварските нашествия, тъй че траките като Максимиан, дето знаели тракийски и не знаели латински едва ли точно в този момент са решили да станат ромеи. Дакия е изоставена, а през Vв. е съсипана и Мизия. И стигаме до Атила и Ернах, за които си имаме отделна тема. Дали това са Авитохол или Ирник или не ще бъде навярно още дълго време въпрос на спорове. Но едно е ясно - след установяването на Ернах в Добруджа все по-често започва да се говори за българи навъртащи се в днешните ни земи. И така св. Теофан Изповедник споменава, че през 501г. българите нападнали Тракия и Илирик. Да припомня, че според българските добавки в хрониката на Манасий офиц. старт на българското заселване на тукашните земи е при управлението на император Анастасий, т.е. точно по това време и точно в този регион. По-натам Теофан разказва, че въпросния Анастасий сформирал армия от готи (това ще да е гети), беси и други тракийски племена. Ще рече, че траките не само помнят, че са траки, ами дори си се делят на старите се племена. Сведението е важно, защото често авторите говорят за мизи и траки, но имат предвид населението на съответната римска провинция, като понякога те са римляни, гърци, келти и какво ли не, но не и траки. В случая обаче траките се сочат по племена, т.е. по тяхното собствено деление, а не по провинции. Иначе казано от сведението излиза, че българите заварват траките. Ще рече, че ако има някакво омешване на българи, славяни и траки, то не е започнал при Аспарух, а към 180г. по-рано и по-скоро е завършило при династията Дуло. При Борис-Петър завършва формирането на българската народност. Това, което става тогава за някои народи все още не се е случило. Италианците примерно не се чувстват единна нация и обичат да казват, че родината им свършва там, докъдето се чува камбаната на техния град. Още оттогава няма явления като кастилци, каталонци, бургундци, баварци, савойци и т.н. Що се отнася до римските градове и гръцките колонии, то те пострадват най-тежко от варварските нашествия, защото в крепостите е и всичко най-ценно за грабене. Бедните селца си остават, защото там няма много за взимане. Разбира се изчезват разкошните римски вили с бани и мозайки. Някои емигрират, но някои остават (тъй да се каже гледайте днешна България и си представяйте ситуацията). А ако е имало асимилация, то опасявам се, че не е било точно латинизиране или ромеизиране. Вярно е, че траките и прабългарите са различни народи. Това, което обаче не е ясно е доколко различни народи са те.

Началната статия на темата е пълна дивотия. Французите имат с келтите точно толкова общо, колкото българите с траките. Не мога обаче да разбера човека автохонец ли е или не е. Защото от една страна заявява, че българите не били траки, ама в следващия момент се оказва, че цялото население на Византия е от траки: Разбира се не липсва познатото от автохонните творби разкриване на истини и чистини. Всъщност варварите удрят по-богатите места, сиреч градовете. Много от градовете обаче са гръцки или римски колонии - места, където има търговци-елини или пък ветерани-легионери от всички кътчета на империята. Та те са и най-пострадалите от варварите и са основната маса изселила се в незасегната част на Византия, а техните потомци са тези, които са воювали с българите. Иначе славното събитие от най-новата ни история, тъй като мЪтиряла си е същия си мина като предния път и в коментарите под форумите може да видите дори и вица за онази картина, дето се оказала огледало. В Лувъра и Британския музей постоянно има много интересни изложби на ценни експонати от цял свят. Тъй че който е очаквал там да блесне България, много се е объркал за мястото. Има една такава интересна случка от битието на Лувъра като музей. В един от периодите решили всички шедьоври да бъдат събрани в една зала. Ефекта обаче се оказал не много добър, защото така те взаимно се затъмнили. Иначе казано щедьоврите пръснати сред другите експонати изпъкват пред останалите в помещението, а като са събрани на едно вече изглеждат като редови експонати, а не като перлите в короната. Та от тогава основните щедьоври са пръснати в отделни зали. А цирка с хористите си е направо гнусен, ама то какво и да се очаква, като си знаем що за стока е поръчителят. В държава, в която повече от половината население живее с месечен доход под 220лв, някакъв започва да се оплаква, че за 3 дни 35 евро, т.е. общо 220лв му дошли малко. Само дето сценариста не си е направил сметката, че мнозинството от населението трябва да изкара месеца с толкова пари и няма нито платен хотел, нито платен самолетен билет. За съжаление пак се е гледало да се усвоят едни пари, други пък скърбят, че не успели да се включат в усвояването, а от всичко това за българския туризъм няма да има никакво подобрение.

Фотографията е едно от новите изкуства, резултат от техническия прогрес. За разлика от много други обаче, където произведението се изработва относително дълго и изисква специално и относително дълго обучение, то с фотографията всичко е по-лесно и по-бързо. Но и там си има своите таланти и своите сензации. Разбира се много се опитват, но далеч не всички снимки оставят трайна следа в съзнанието на хората. В стремежа си да пробият авторите постоянно търсят нови и оригинални подходи. Е, някои наблягат и на неща, които изглеждат по-вървежни като голотията например, но това съвсем не означава желания успех дори да породят спорове или да впечатлят някой ексцентричен критик. Разбира се когато една снимка се разглежда като изкуство, то е от значение не само да има някаква шарена картинка, но и тя да носи някакво послание. Тази тема е за серията снимки на Сюзън Хейтц. Поредицата е оригинален протест срещу възгледите на обществото за жената, която е третирана преди всичко като съпруга и майка. Но снимките макар да развимат основната идея, дават и един по-мащабен поглед на социалните проблеми. Та какво виждаме на снимките - едно почти идеално семейство в поредица от фотографии, представящ сладникаво-театрални сценки, заети от шаблонните снимки на списание и рекламни брошури посветени на щастливия домашен бит. Всичко е захарно-сапунено идеално, но почти. Съпругът и дъщеричката, които неизменно присъстват в радостни моменти и в мигове на страдание са .... пластмасови. Безценният продукт на химическата промишленост, която допълва всичко онова, което не ни достига - като се почне от пластмасовите столове и маса, мине се през найлоновата покривка, приборите и посудата и се стигне до изкуствените оцветители и овкусители в безалкохолната напитка. Разбира се в свят, в който гладуващите хора са реалност въпреки всичко е добре да се търсят начини да бъдат нахранени, макар и това, което им се дава да не е най-доброто и най-качественото. Та авторката е решила да използва универсалния заместител и с него да задоволи не личните си потребности, а обществената. По-точно да набави това, което обществото счита, че е необходимо да има. Е, не точно това, ама то пък няма нищо идеално. Въпросът е дали обаче тези обществени потребности наистина са необходими и за него и за нея. А ето и един отново по-общ аспект за размисъл. Какво виждаме на снимките. На повечето от тях авторката е безумно щастлива в компанията на своето любящо семейство. Но дали наистина е толкова щастлива с двата манекена когато апарата не работи. И ето го полето за размисъл. Дали си струва да се правят снимки по калъп, в които да се показват несъществуващи радости, вместо не толкова театрално-режисирани снимки, в които участниците може да са сънливи, рошави, раздърпани ... но отразяват вълнуващи моменти от техния живот, които винаги им е приятно да си припомнят като погледнат снимките. Снимките разбира са доста весели, но също така са и повод за размисъл за пластмасата, която уж се борим да я извадим от храната си, а всъщност с нея сме натъпкали и живота си. Статии: Когато общественият натиск да бъдеш съпруга и майка ти дойде в повече и още снимки

Значението на една битка зависи от много фактори. Има битки, които са ключови и пораждат поредица от значими събития. Например превземането на Цариград от турците обръжа хода на световната история - започва да се търси нов път към Индия на запад, открива се Америка, развива се корабоплаването и навигацията, създават се колониални империи и лека полека света се превръща в едно голямо село. А в последния половин век от византийските си съществуване Цариград вече е просто един анклав, достъпа до който се регулира от Румели хисар и Анадолу Хисар. Превзет е по нелена случайност - докато султана се кани да обяви отбой на последния щурм според плановете му и да снеме обсадата, нападателите проникват през една потерна, която е забравена отворена. Други битки са колоритни, примерно заради голямата масовка, но нямат особено значение за цялостния ход на историята - примерно победите на Ханибал при Кана, на Наполеон при Аустерлиц и Москва и още много други. Трети пък са тестови. В смисъл те нямат особено значение за историята, но в тях се изпробват някои неща. Такава е битката при Одрин през Балканската война. Един огромен успех, след който обаче дори самия Одрин си остава в Турция. А като става дума за битката от 1205г., то такава тестова битка е превземането на Солун от норманите, защото се вижда слабостта на Византия да защити един от големите си градове. В тази връзка мисля че ще е интересно да спомена едно късно нашенско споменаване на превземането на Солун, което явно яко е било омешано с последващите събития, вкл. битката при Одрин. Кратък исторически нравоучителен разказ за съденето на сицилийския крал Алкоин от българския цар В статията не е разгледано подробно, тъй като е сравнително късно и с нравоучителна насоченост. Българския цар вероятно е набутан погрешно заради битката при Одрин и името на военачалника Алдуин (в някои книги и интернет публикации го пишат и Балдуин). Самият крал Вилхелм не е участвал в похода, а Алдуин не е бил крал, но другият командващ Такред станал, макар и по-късно. Алдуин обаче е бил съден не от българския цар, а от Исак ІІ Комнин. Проблемът е, че по време на процеса той пубаво се подмазал на новия император и той все пак го пощадил въпреки наглото му държание, но след това следите на този перспективен до този момент военачалник се губят, докато светлото и славно бъдеще на другите съкомандващи е сравнително добре известно. Но за нас разбира се преди всичко е интересен изборът именно на този епизод, който иначе и днес не е особено известен сред интересуващите се от българска история, тъй като обикновено само се споменава за превземането на Солун и попадането на иконата на св. Димитър в Търново, но малко внимание се отделя на това събитие, което показва слабостта на Византия и допринася за мотивацията на въстанието на Асен и Петър.

Най-добре използвайте случая докато е изложбата в Лувъра да заснемете експонатите. Защото там свободно дават да се снима (единствено има изискване да не се ползва светкавица, защото това се отразява вредно на експонатите), а в нашите музеи - не. И в задачката се пита защо в повечето наши музеи не може да се снима, а в повечето чужди не само може, а е съвсем безплатно? Билетчето примерно за Съкровишницата в Хофбург е колкото за НАМ и може без светкавица да се снима на воля, а там са Копието на съдбата, Убруса, Короните на СРИ и още много злата, които след като се видят световно известните някак вече не правят впечатление. В Нотр-Дам за Съкровищницата цената е още по-тънка, но разбира се експонатите са по-малко, ама там пък е Христовият венец донесен от кръстоносците от Цариград. А в НАМ изобщо не дават да се снима. А помислете си защо? Примерно дали защото голяма част от експонатите там не са копия без да е посочено това, а разбира се още по-малко да има информация къде все пак е оригиналът. При това положение съмненията за съдбата на оригиналите си е ама съвсем основателна.

Ами то за такава опция се говори много огдавна. Даже Георги Мамалев имаше и такава сценка. В нея играе ролята на репресиран номенклатурчик, които обяснява на какви страдания е бил подложен и в знак на дълбоката си скръб пиеше уиски с черен етикет. Та той казваше, че жена му, неговата другарка в живота я пратили в чужбина на изложба с едно съкровище и оттогава нямало следа нито от нея, нито от съкровището. Говореше се и за един зет, че носел на пстъ си Калояновия пръстен. При положение, че свиха Паисиевата история от Зографския манастир, където се е пазела 200г., то какви са шансовете на съкровище, открито преди 20-50г. Разбира се мащабът на разпродажбата на подобни ценности от др. Сталин е бил велик. Той успял да пласира дори сребърния иконостас на храма Христос-Спасител, а чуждите търговци между световните войни наричали Ермитажа - "Антикварния магазин". Но тогава сделките не били толкова изгодни, защото пазарът бил направо залят с културни ценности и стойността им паднала драстично заради голямото предлагане. А за сега какво да говорим - Божо и Гоце се опитаха да изтъргуват мощите на св. Дионисий, тъй като гърците проявиха търговски интерес, а после Синода за малко не продаде мощите на Стефан Милутин. Сърбите и гърците обаче избързаха да се похвалят и далаверата пропадна. За съжаление не така стои въпросът с предполагаемите кости на Левски и патриарх Евтимий. На мен ми се губят и костите от гробницата в Голямата базилика в Плиска, които вероятно са на Енравота - брата на хан Маламир. Те би трябвало също да са в Божовия Национален музей. Пак в Народния музей е било и цветното копие на фреската от Беренде с царския образ, което ще рече, че сега и то би трябвало да е при Божо. Ама някой да ги е виждал?

Повече от ясно е, че битката е катастрофа за Латинската империя. И проблемът не е само в убитите и пленените, а примерно че я напускат почти толкова хора, колкото според Анри са му били достатъчни да опази империята. Тъй че вместо да въртим ясните неща, по-добре да погледнем един нов аспект - психологическия ефект на тази ключова битка. Във връзка с много битки, които тъй да се каже обръщат хода на историята сме споменавали, че при тях е бил по-важен психологическият ефект, а не толкова самата загуба - Манцикерт, Поатие, Черномен ... В битката при Одрин, макар това на практика да е най-голямата катастрофа за Латинската империя всъщност латинците дават относително малко загуби. Ако не беше това поражение, то можеше да се очаква още по-голям приток на нови бойци от Западна Европа. Ще рече, че на фона на оцелелите и на потенциалните възможности за нови попълнения вредата не е била особено голяма. Освен това регент, а после и император става по-способния брат Анри, което вече си е голям плюс за империята. Психологическият удар до голяма степен се дължи на бързото изтрезняване от опиянението от превземането на Цариград. А превземането на Цариград не е чак толкова голям успех в случая. Имперската столица е уязвима откъм водата и един истински флот (не като например руския) е опасен за нея. Такъв флот в началото обаче имат само арабите, но Византия има своите огненосци. Проблемът идва малко преди латинците, когато империята успява да се лиши сама от своя великолепен флот. Това разбира се не е каприз, както се опитват да го обяснят някои, а последица от развитието на феодалните отношения. В смисъл за флота трябват свободни моряци и такъв може да позволят свободните градове. Там, където се набляга на зависимото селячество като основен икономически двигател, то такива опции няма. Та от този момент всеки по-силен флот е сериозен проблем за империята. Прелюдията е с превземането на Солун от норманите. Цариград е просто повторение в по-голям мащаб. Но за кръстоносците опиянението е голямо, защото за първи път Царицата на градовете попада в чужди ръце. Е, не точно като когато Мехмед Завоевателя го превзема, а по-скоро нещо средно между това и превземането на Цариград от Юстиниан ІІ и Тервел. Битката обаче е съвсем наскоро след това и кръстоносците нямат време да анализират ситуацията в дълбочина. Те смятат, че щом са постигнали невъзможното, то нищо повече няма да им се опре. И с провала при Одрин идва психологическия срив. Физически тежка загуба, но това, което я превръща в катастрофа е психологическия момент. За сравнение примерно обсадата на Солун, в която умира Калоян. Имаме загуба на военачалник, който е движещата фигура за разрастването на България. След него настъпва управленски вакуум. Другият вариант е разгрома на Никифор І или битката при Ахелой. Там пък Византия понася изключително тежки загуби и дълго след това не може да възстанови човешкия си ресурс. Но и в двата случая не последва психологическа катастрофа и след това дори има нов възход. При Никопол през 1396г. обаче става съвсем друго - ражда се мита за турската непобедимост, при все че нито основните движещи фигури като Сигизмунд и Мирчо загиват, нито загубите са толкова големи спрямо ресурсите на страните формирали тази армия (тя е огромна за времето си, ама събрана на принципа - от много по малко).

Какво прави впечатление? Латинските хронисти шикалкавят с цифрите на армията и избягват да посочат ясни данни. Вилардуен нацяло пропуска да спомене броя на българите и власите, а се ограничава само до куманите: "с твърде голяма армия, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани, които не бяха покръстени" Валансиен пък в битката при Пловдив сочи колко били рицарите в отрадите на латинската армия, а за българската ... от колко човека се състоял един отряд. Това е все едно на едната армия да се сочи само броя на офицерите в отряда (дори без сержантите), а за другата офицери, сержанти и войници. Използването на думата "много" и разни други синонимни определения е доста относително. Клари примерно казва следното: "и тези кумани и други хора бързо се втурнали в галоп, и после се втурнали срещу французите и мнозина избили". Та какво значи тук мнозина? А и от неговото описание изглежда, че гонените изведнъж се спрели, обърнали се и избили преследвачите. В такъв случай, ако са били преголям брой, то къде е бил ума на латинците да тръгнат да ги преследват. По-скоро не са били много, а в резултат на дългото преследване, когато гонещите латинци се разпределили на две порции ги омели на части. В Морейската хроника се говори за 500 верни люде на цар Калоян, а също че противниците имали 500 франки и 300 фламандци. Защото тука излиза, че латините са аха-аха двойно на калояновите, което ще рече, че загубата си е била съвсем позорна. При всички случаи дори и да бяха загубили, ако наистина Балдуин и Луи с някакви си 300-500 души бяха изклали 14 000 пък макар и облечени в кожи кумани, то и това щеше да си е подвиг. Обаче я вижте как Селимбене де Адам оценява случилото се: "Затова войската на латинците, снемайки обсадата, макари и да си отишла с позор, но се върнала в Константинопол невредима." Та ако армията на Калоян е понесла такива чутовни жертви в битката с двата отряда, та не й останали никакви сили да се бие и с тези около лагера, то защо пък храбрите, смели и помилащи всичко латинци не бяха нападнали Калоян, да го пленят и да освободят своя император? Венецианците освен моряци, са си имали аристократи и конница. Вярно че търговците и корабите са били най-важното за Сияната република, но тя си е имала и класически аристократи с поземлени имения, а също и конници. Освен това с времето лека-полека си е формирала и разни задгранични владения, тъй че броят на конниците не е бил чак толкова малък. Май някъде вече обсъждахме и въпроса за транспортирането по море с кораби на коне от венецианския флот. Морето наистина е важно за Венеция, но все пак керваните със стоки трябва да стигнат и до пристанищата, а по пътя някой трябва да ги пази от разбойници.

Даа, дето се вика: Науката иска жертви, а също: Изгори за да светиш и пр. и пр.

Ами във филма правиха анализ на водата от извора и казаха, че е такъв. Но това е на база на изследване в наше време. За 2 хилядолетия един извор не само може да промени състава на водата си, ами дори и напълно да изчезне.

Има много случаи, в които владетелят абдикира и се замонашва. Замонашването се е възприемало и като отказ за царуване. По тази причина бившите владетели, а и някои личности, на които се е гледало като на потенциални претенденти за трона са се замонашвали за да избегнат репресии или са били насила замонашвани. Напр. Исак І Комнин, Йоан Кантакузин, цар Йоан Комнин (Смилецовия) и др. Разбира се не е имало пречка да хвърлят расото, но по този начин пък губели потенциални привърженици. Примерно единият брат на цар Петър е бил замонашен, но той избягал във Византия и захвърлил расото. Борис І е имал здравословен проблем и се е замонашил. Не че му попречило да детронира Расате, но след това не е бил повече владетел, макар да е давал съвети на Симеон и да е бил търсен за такива.

Пак стана някаква какафония. За графа нормално, той си е преди всичко романтичен поет. Между другото радвам се, че е преосмислил възможностите за чутовни скоростни преходи на пехотата. Ако битката е продължила дълго, то това означава, че дори пехотата да не е можела да следва конницата, това означава само, че не е могла да се включи в началото на битката. При цял ден сражение обаче е нямало никакъв проблем пехотата да измине 10-15км. Фружин правилно отбеляза, че 10км. марш на скок си е точно в пълно бойно (каска, автомат, щик с ножница, патрони, лопатка и противогаз - с повечко късмет в чантата, а не на главата). Той обикновено се съчетава с някакво учение, напр. няколко часа стрелби (обикновено след тях, защото след него обикновено офицерите много започват да прилича на мишени и ако тогава се раздадат патрони, може да стане лошо за някои). Повече от ясно е, че на 14 000 ще им е трудничко да изколят 300 души, защото са прекалено много, за да имат шанс всеки един да се доближи до рицар, т.е. всеки храбър рицар би трябвало да е обграден от 40-50 души. То дори и Рамбо във филмите няма такава чутовна поразяваща мощ. Най-вероятно куманите са се били пръснали да плячкосват, защото не са се включили в похода заради хубавите очи на Калоян. Царят с наличните неголеми ресурси просто е искал да потормози латинците и да поизтрепе бунаците, сглупили да се отдалечат от лагера. Латинците са ликвидирани от засада на две порции, което също показва, че Калоян е имал в момента сравнително малко хора. И пак това му е попречило да удари лагера. Не трябва да се забравя, че Калоян отива с идеята да помогне на обсадения Одрин, а не да заличи веднъж за винаги Латинската империя. Значи трябва да очакваме от него стандартната тактика - тормози обсажданите и ликвидира всякакви свободни елементи, които са се опитали да се мотаят далече от лагера. Та въпросът е защо Калоян не удря лагера със смазващото си мнозинство, не го удря и след това, като вече е унищожил едва ли не целия ресурс на Латинската империя (според някои форумни творци)? Когато вече бягат е друго, защото неговата цел е да респектира Латинската империя, но и да я запази, за да попречи на обединението на Византия. Но докато са в лагера те му се зъбят и не показват да са распектирани. Тъй че ако латинците са били малко и са останали още по-малко, то защо не ги удря Калоян?

Куполът в Плиска е реконструкция, като е ползван за модел Велики Болгар. Аз говорех за куполите от Велики Болгар - те нямат връзка с монголската архитектура, а с тази, до която са имали досег българите и в частност волжките, т.е. арабската и арменската. Монголското влияние е върху Московска Русия - там вече има куполи подобни на монголските. В Римската империя храмовете са последица от влиянието на елинистичната култура. Храмовете на Римската империя заети от елинизма по-скоро имат влияние вече върху християнските черкви - говоря за базиликите. Собственото римско строителство преди да бъде облагородено от елинизма е било доста скромно. Дори Юлиевата Курия не е впечатляваща сграда, макар в нея да е заседавал сената, тъй да се каже е била нещо като мозъкът на Рим.

Струва ми се, че не е много известно, че миризмата на дявола, т.е. уханието на сяра го има и на Рупите. Когато става дума за Ванга и за Рупите обикновено вниманието се насочва към черквата и двете й къщички. И нито очите виждат, нито носът подушва, че там има и нещо друго. Пития освен че стояла над цепнатина, също така пиела вода от свещенния извор и дъвчела дафинов лист. В документалния филм показаха, че там има разлом и вероятно това е позволило да излиза газ. Ванга казва, че на Рупите черпела сила. Един от жреците на Делфийския оракул - известният Плутарх - пише нещо подобно и за тамошното прорицалище: "Въздухът в Делфи е плътен и сгъстен заради отпора и съпротивлението на околните планини в него се натрупва сила ..." Иначе за предсказанията на Пития съществува популярен мит, че са били получавани от поклонниците трансформирани в стихове. Всъщност голяма част от тях са били в проза. Може би тези, които са били в стихове, тъй като заради римата се помнели по-добре, са били по-популярни и това е създало още в древността такова схващане. Когато Теопомп решил да събере поетичните предсказания, то установил, че те били сравнително малко, макар той преди това да вярвал в противното. А и тези, които били в стихове повечето не били кой знае колко качествена поезия - нищо че самият Аполон говорил чрез предсказателката, а свещенния извор се пазел от музите. Нострадамус вече е правел своите предсказания в стихове, но по принцип по негово време римуването били популярно, защото така се помнело по-лесно и дори научни трактати се пишели като поезия.

Тъй, продължаваме със "Света Анастасия" Наосът - тук вече може да се види кое къде е. Малко в обратен ред, ама заради празника избързах със стенописите, защото най-добре съхранената част е посветена на събитията около Великден. http://historicalcities.narod.ru/burgas/anastasia/naos/sveta_anastasia_naos.htm И още нещо от епохата, но Залцбург - капуцинската черква Та дори и там съжителстват няколко епохи. Черквата е осветена през 1602г. Картините по стените (вижда се една от тях) пък са от времето на патронната икона на св. Анастасия, а параклисът на св. Богородица от Лурд е от 1880г. (което обаче не му е попречило да е най-старият в Залцбург посветен на това чудо). За съжаление съм пропуснал да снимам най-важното - вътрешната врата на храма, защото те са взети от старата романска катедрала и са от 1450г. Но понякога най-важното е там, където човек най-малко го очаква.

Е, ще се радвам да видя някъде и втория том сложен за сваляне. А още повече ще се зарадвам да видя в такова положение това: The Histories, Volume I: Books 1-5 (Dumbarton Oaks Medieval Library) Hardcover – October 6, 2014 by Laonikos Chalkokondyles (Author), Anthony Kaldellis (Translator) The Histories, Volume II: Books 6-10 (Dumbarton Oaks Medieval Library) Hardcover – October 6, 2014 by Laonikos Chalkokondyles (Author), Anthony Kaldellis (Translator) Все пак от Халкондил няма извадки в ГИБИ

Когато някой бъде вкаран в засада, обикновено той дава големи жертви, а противникът малко. Ще рече, че в този случай би трябвало жертвите от армията на Калоян да са били минимални. Това, че латинците са се проявили в битката като пълни аматьори във военното дело не означава нито че не са имали пехота, нито че войската им е била малка. Това, че не са използвали както трябва наличните ресурси показва, че май основно са трупали опит в ухажването на дамите до този момент. Успехът им при Цариград е резултат от много фактори, за които нямат заслуга: Византия наскоро се е самолишила от флот оставяйки се в ръцете на търговските републики; междуособицата между двамата братя, заради която на кръстоносците се гледа просто като на поредната армия помагаща на претендент за трона и дори ес стига да се бутне част от градската стена за да се угоди на "съюзниците". Да припомня, че примерно Андроник ІІІ е започнал да изпитва сериозни съмнения дали помощта на цар Михаил за дядо му не е опит да се превземе Цариград от българите. Та при оказването на такава "помощ" и българите за малко да сложат ръка на Царицата на градовете.

Това, че има ромейски военнопленници е добре известно. Но градовете на ПБЦ се различават по доста неща от ромейските, което не е така с тези от Волжка България. Там примерно виждаме островърхи куполи характерни за арменската архитектура. Както е известно българите известно време са в близък досег с Армения. Тъй че има и влияния, но те не са от татарите. Тези пък куполи, които показах са си византийски, но не преминали пряко, е посредством арабите. Във Велики Болгар ако може да говорим за някакво по-ясно изразено външно строително влияние, то е арабско.

Говорим за каменната крепост. Все пак не е пустинята, че изобщо да няма вода. Идеята е водоизточниците да са на известно разстояние - така или лагерът на врагът трябва да е по-далечко от стената или фуражорите да се отдалечават повечко от лагера и да стават жертва на обсадените. При Плиска и Преслав нямаме нито по-раншен римски, нито византийски град. В колекцийката на Васил Божков сигурно има повече византийски монети от периода на ПБЦ отколкото са намерени в цяла Плиска. Няма как да имаме раншен град с толкова малък паричен оборот. Няколко села и вили съвсем не са римски градове от типа на Марцианопол, Никополис ад Иструм, Одесос и т.н. Къде са стадионите, амфитеатрите, големите бани? Има дворцова баня - чудо за епохата си. Ама за своята, не за римската или ранновизантийската. Сравни банята в Плиска с ранновизантийската в Несебър или римските във Варна. Е де го това в Плиска? Става дума за различен мироглед - в единия случай е просто място за къпане, а в другия е един от основните центрове за социални контакти, редом примерно с форума и пазара. С Волжка България и монголските насители на строителна култура са: 1) такива обекти няма в Монголия, а в Дунавска България; 2) Те владеят много повече земи от тези на Волжка България, ама никъде не занасят от тази култура, дето са я занесли във Велика България. Когато се строи има и много общи неща - камъни, тухли, свързващо вещество ... Само дето наред с тези сходни неща, дето ги има навсякъде има и разни специфични неща, дето ги има само на някои места. Строежите от ПБЦ си имат много общи неща, които обаче ги отличават от римските, византийските, турските, руските, тракийските и т.н.

Много ми се искаше сега за Великден да направех едно малко филмче за битката при Одрин, но се надявам поне до края на годината да успея. Малко ще е по-различен от статията, защото ще трябва да следва материала, който имам. Мислех да пробвам да направя някакви анимирани фигурки, но ми се вижда голяма игра. Тя самата програма си има Максимилианов рицар, ама като си помислих, че оня момък дето в предишните беше праблъгарин, римлянин, арабин, ромей ако се хвана с това няма да е лошо да го стъкмя и за куманин, а като рицар и на кон да го кача ... се отказах от тази екстра. Та да си се върнем на въпроса. Не ми е ясно защо при латинската армия все се броят само рицарите, при положение, че си имаме изключително многобройни сведения, че в нея е имало и много други и това не са били само конните сержанти. Това, че Луи и Балдуин са имали глупостта да се набутат с относително малък брой рицари и конни сержанти в капана, говори преди всичко за изключително ниското качество на компанията като военни. Все пак качествата на един воин не са само да може да язди и върти меча, ами и също да се ориентира в обстановката. Проявили са се като обикновени селяни, нямащи никакъв боен опит. Интересно дали ви прави впечатление, че в изворите са набляга основно на куманите и почти нищо не пише за българска армия. Това може да означава, че Калоян е взел съвсем малко от българската армия и е наблегнал на куманите. Сиреч, идеята му е била просто да провали обсадата като пречи на снабдяването и напада лагера, като евентуално ако някой сглупи да тръгне да гони куманите да бъде обкръжен и ликвидиран. Възможно е да не е бил подготвен за толкова голям гаф, като този на Луи и Балдуин, което пък обяснява защо е бил толкова сдържан в последващите си действия. А значението на битката не бива да се подценява. След погрома там от Цариград изплашени си тръгват почти толкова хора, колкото Анри после е писал, че му трябват да опази империята. Сиреч проблемът на Анри е резултат от косвените загуби (бежанците), в резултат от които е бил лишен от необходимия брой хора да воюва успешно. Като цяло обаче Калоян пипа с хиргическа точност, оставяйки това, дето ще му върши работа и ликвидирайки опасното за него. В смисъл той ликвидира водачите на похода, а с това създава проблем за нови попълнения и за оставането на наличния състав, но пък в същото време оставя достатъчно хора да пречат на ромеите да се обединят. Нещо, за което не ми стигна време в статията е някои аспекти относно византийските градове. Родната историография следвайки традициите от борбата за независима църква просто вижда в тях лукави гърци, които гледат да изменят на всеки. Но всъщност в един момент централната власт е ликвидирана и много местни аристократи виждат възможност за едно по-независимо управление. За тях Калоян е нещо като шампион, тъй като е успял да се сдобие с независима държава и от редови аристократ да стане като тях. Но пък от друга страна те самите искат да са независими като него, а на да продължат да са служители вместо на бившия си вече василевс на бившия си колега станал цар. Между другото българските боляри имат подобни тежнения и не се радват на стремежа на Асеневци за по-силна царска власт, което пък води до покушенията. Друг много интересен въпрос е за монетосеченето. В този период имаме три групи имитации на византийски монети: латински, български и на самостоятелните византийски градове. Няма да се впускам в разликите между самите монети, тъй като за това е писано доста, а бих искал да обърна внимание отново на тенденцията византийските градове като Одрин и Пловдив да се сдобият с една по-голяма автономност от централната власт. Иначе казано те нямат нищо напротив Балдуин или Калоян да им е император, стига да имат по-голяма самостоятелност. И когато Балдуин почва да ги третира като второ качество хора, а Калоян се опитва да ги върне в предишното положение на аристократи служещи на владетеля, то тогава те започват да правят опозиция и на двамата.

Монголите владеят територии от Монголия до Унгария, но къде по трасето има сгради като във Волжка България. Имаме монголи в Китай, но това, което правят много прилича на това, което китайците са правили преди тях. Същото е в Индия. татарите завладяват и Багдад - резултата същия. Слагат ръка и на Търновград - резултата същия (дааа, не само Волжка, ами и Дунавска България са ударили яко). И излиза, че ама точно във Волжка България се открехнал самобитния им строителен гении и ... взели да строят сгради като в Плиска и Преслав. А иначе Плиска и Преслав също са си били дървени. Мерлин може и да издигнал за миг Стоунхендж, но поне на мен не ми е известно да е асистирал на Аспарух. Тъй че Плиска си тръгва от поле, минава си през дървени сгради и накрая се сдобива с един каменен Кремъл (укрепен градски център) и една тухлена цитадела в него. Най-общо имаме 4 строителни периода на Плиска: 1) дървен, това е при Аспарух 2) предпожарен завършил през 811г. - вече има каменни сгради и то по-големи от тези от следващия 3) Омуртагов 4) християнски 5) византийски - градът почва да губи значение, няма вече големи строежи, а само старите се преустройват. Не става дума просто за подземни водопроводи, т.е. за някакво луксозно водоснабдяване. Говора за преднамерено построяване на град в сухото, но с тайни водопроводи, тъй че обсадените да имат вода в изобилие, а обсадителите да трябва да ходят по-далечко за вода и да рискуват да бъдат ликвидирани от българската конница. Туида примерно си е ама точно над река и за обсадителите е имало вода колкото си искат. Тъй да се каже ако някой е можел да има проблеми с водата, това са били обсадените (имало е само един подземен проход към реката). Туида също така се различава със своя аркиран градеж на крепостната си стена от Плиска и Преслав, но пък в замяна на това ама много прилича в това отношение на Цариград (за него не е готов албума, което в случая е много лошо, защото там стената е цяла и се вижда какво точно представлява, тъй че е към общия индекс с всички сгради, за които има албум и може да се види дали имат прилика с Плиска и Преслав) и Несебър. Що се отнася да искането халифът да построи крепост, то просто идеята е била, че като сме влезли в халифския съюз е желателно да се направи опит за получаване на арабска субсидия (в това отношение Борис обаче е бил просто гений в това отношение - изрекетирал не само василевса, ами също германския император и френския крал, а те с удоволствие му дали ... като си говорехме отде идели париците).

Работата е там, че татарите владеят земи от Монголия до Унгария, но строежи като във Велики Булгар има само във Волжка България. Плиска и Преслав имат много различия с византийските градове като основни идеи, което ще рече, че главният архитект не е бил ромеин. Може да са строени от пленени византийци, но те имат много различия не само от византийските градове от епохата, ама и въобще от византийските и римските. Структурата на града като вписани четириъгълници си се вижда съвсем ясно при плановете им, че дори и при снимки отгоре. Тъй че няма как да е митологема нещо, което всеки съвсем лесно и ясно може да види с очи. Храмовете не бих на нарекъл римски, защото класическите римски храмове като напр. този на Веста са си юртовидни. Четириъгълните храмове са си резултат от гръцкото влияние върху Рим. И едните и другите се различават от прабългарските, при които ясно е изразено вписването на квадратите. Има и други разлики - напр. броя кули по стените. При Плиска и Преслав е заложена съвсем различна отбранителна концепция. Византийците правят каменните стълби - те правят лесно изкачването на стражите в мирно време и също така лесно слизането от стената на извършилия пробив противник. Слизането под обстрел по дървена стълба си е доста по-сериозно изпитание, от това да се слезе по каменна и да може да се ползва щита. За по-удобна стълба е трябвало да превземат някоя от кулите. Има една изключително развита система от ходници и водопроводи. Римляните също имат добро водоснабдяване на градовете, но ту подхода е отново друг. Имаме суха околност, а водата се движи незабележимо по подземни канали.

Ъъъъ, нещо не разбрах въпросът?!? При Крум, Омуртаг и Пресиян се е строило доста - два аула, поправена е Плиска, т.е. Големия и Малкия дворец ... За Борис също имаме доста податки за строежи, напр. в Охрид. Чъргобиля Мостич пък се е замонашил при Петър и вероятно тогава е построил черквата, в която е бил погребан. Цар Петър прави дарения и на св. Иван Рилски. Самуил пък строи в Преспа. Правят се гранични валове, възстановена е крепостната и градската система в Мизия. Въобще доста мащабна дейност. В столиците са просто най-представителните сгради, но иначе строителната дейност през ПБЦ е наистина доста мащабна за един свят, в който дървените постройки са били често срещано явление. Голямото капище е било съборено, вероятно като символ на прекъсване на връзката със старата вяра, а с останалите капища е подходено по-прагматично и те са били запазени, но преустроени в сгради с други функции, не само черкви).

Някои от тогавашните политици са били против Съединението, защото са се съмнявали в успеха му. Защото то нали и Сан-Стефанска България има, при това по договор, ама в Берлин решават друго. Тъй че е можело в Пловдив да арестуват Генерал-губернатора, да се поцелуват и попрегръщат, но ако Великите сили кажат не, нямало да стане. Съединението и Независимостта на България са си несъмнени успехи. По конюнктурни причини в един период от нашата история се опитваха да ги позатъмнят, защото съответния монарх има доста големи заслуги. Идеята, че може да станат някога в бъдеще за българите от одринско, воденско и солунско, това някога вече клони към никога. Тъй че можеше не само да има като сега македонска нация, ама можеше и да няма съединение. Те гърците вече успешно лансираха, че Александър Велики бил елин, макар в античните извори изрично да пише как той и македонците много пъти са се дистанцирали с елините като съвсем различни. Ако Освободителната война не се беше състояла, тогава да - има опция и за по-благоприятен изход. Защото така както се е появила голяма Полша и доста разширената за сметка на Австроунгария Румъния, то е можело и от Османската империя да се заформи една голяма България като част от стената между Европа и СССР. При това е можело да се дадат на България като противовес на Турция дори европейските брегове на проливите. Тъй че тук вече има сериозни опции. Още по-ясна е успешната алтернатива за ПСВ, която е предлагала Румания при неутралитет - връщане на Южна Добруджа и подкрепа на българските претенции спрямо Гърция и Сърбия. А Западните покрайнини ги губим с Нишката спогодба като страна загубила ПСВ. Да не говорим, че е можело да получим нещо от Турция, както Румъния получила от Австро-Унгария. Но Съединението и Независимостта са два големи шанса, които ако са били пропуснати, е можело втори път да няма толкова благоприятна политическа обстановка, че да се реализират.

Това, на което е добре да обърнете внимание относно битката при Одрин, тъй като е сравнително добре отразено в изворите е: 1) придвижването на латинската армия; 2) набавянето на храна от латинската армия. В други теми забелязах, че някои си мислеха, че армията се събира накуп, обхожда цялата си държава и накрая отива компактно на бойното поле. Но както виждате те се събират на бойното поле. В битки от по-късни епохи, които обаче пък са изключително добре описани изворово се вижда, че си е съвсем нормално армиите да се готвят да влязат в битка, че дори и в хода на самата битка да пристигат частите им. Тук дори имаме доста части закъснели за битката. Пак бях видял, че някои си мислеха, че цялата храна се мъкне от столицата до бойното поле. Тук обаче виждате типичната ситуация - отива се на бойното поле и се събира храна. Важи принципа - който свари, той натовари. Добре е при различните битки да отделяме внимание на някои елементи, които там са отразени по-добре. Защото при различните битки се набляга на факторите, дали отражение върху изхода им. Това ще рече, че те може винаги да съществуват, но когато са нямали значение за битката са пропуснати. Латинската армия изобщо не е толкова добра, колкото се представя. Истината е, че точно в тази битка кадрите са много зле. Разузнаването им е толкова лошо, че те не само си нямат представа къде е българската войска, ами дори не са наясно дали идващите срещу тях части са техни. За съжаление в статията за битката при Преслав не описах обстойно както ми се искаше разузнаването на Цимисхий защото и така стана доста голяма, но все пак може да се види как с добра разведка може успешно да се воюва с много по-голям противник. Там виждаме и една от тайните на голямата войска - на бойното поле като оглеждат труповете се оказва, че някои са на жени в мъжки дрехи. Още по-забавно е при описанието на Прокопий за нападението срещу Цариград - ромеите вадят на крепостните стени куцо и сакато, което се нарича воин и са много доволни от хитрия си номер, но после като виждат труповете на противника се оказва, че някои от тях не само не са способни воини-мъже, ами са си жени. През ВСВ пък примерно правят надуваеми танкове и създават заблуждаваща интензивност на радиопредавания за да заблудят немците къде е армията за десанта. Иначе казано съвсем нормално си е при една война противника според обстоятелствата да се дезинформира така, че войската да изглежда или много по-голяма или много по-малка, а често пъти и двете в различни моменти от сражението. Та Калоян и Борил имат много големи армии, ама по-голямата част все не се вижда. Ту е в гора, ту е в някаква засада. Забелязвам, че когато говорим за битки тръгва един литературен уклон, едни ми ти литературни термини. Много често авторите дават вярното число, което обаче е имала тяхната армия като информация, а то обикновено когато се отнася за противниковата армия не отговаря на действителното. Иначе казано много често числото посочено от автора на някой извор не е негова измислица, а е това, което неговата армия е мислела, че е вярно. Може би е добре някои от нещата да ги разбием в отделни теми - напр. разузнаване,военни хитрости, куманите и др. под. Защото иначе се получава хем голямо отклонение от темата, хем нещата пак не се изясняват особено на всички. Ще рече, че може би е добре да оставим някои от щатните отклонения за по-нататък. Както виждате за тази битка има един впечатляващ брой извори и много подробности. Ще рече, че една дискусия може да бъде доста ползотворна. Защото ако трябва да се опишат в статия по-обстойно основните неща, то по-скоро ще излезе книга от поне 500 страници. Тази дискусия би дала материал и за други теми, а също и за статии. Тъй че хайде да пропуснем щатните шлагери. Като му дойде време ще стане ясно какво е можело, какво не е можело и защо е било така.