Galahad

Защо започва една война трябва да се съди не по обещанията в началото, а по резултатите в края. Защото Русия, а преди това Австрия водят доста войни с Османската империя, като българите в началото получават обещания да въстанат и да са им от полза, но после обещанията се забравят, Австрия и Русия си уголемявали земите и получавали репарации, а турските репресии са се насочвали към тези, дето са останали в империята, сиреч към българите. В случая последиците са: 1. Русия увеличава земите си за сметка на Румъния, а Румъния е компенсирана за сметка ... даааа, на България. 2. Съседите ни стават независими. 3. Създава се васално и трибутарно на Високата порта Княжество България, автономна област Източна Румелия, а Македония и Одринска Тракия си остават в пределите на Турция. 4. Русия почва грубо да се бърка в българската политика, като дори когато се овакантил трона предложила за него Николай Дидияни, чиято единствената житейска заслуга била, че ... продал княжеството си на Русия. А Задунайска Губерния отваряла пътя към заветния Константинопол. Интересите надделели за ред други европейски държави, които иначе били възмутени от турските зверства. Но възмущението си било едно, а собствения интерес се оказал решаващ. Тъй че България се оказала големия губещ. Ето една интересна алтернатива. Сред три подялби между Русия, Австрия и Германия/Прусия Полша изчезнала от картата на Европа. След ПСВ обаче, Русия е станала СССР отстъпвайки на Германия полските си владения, но малко по-късно Германия и Австрия се оказали губещи ... и от тях се обособила една доста голяма Полша. Тъй че е интересно ако освобождението не беше станало до ПСВ, то при една загубила Турция и Русия превърнала се в СССР дали победителите нямаше да се нуждаят и от една доста по-силна България, а Сърбия и Румъния пък да се увеличат за сметка на Австрия, Германия и СССР. Гърция в началото на ПСВ е симпатизирала на Централните сили, а пък ако е била отвсякъде обградена от Турция е щяла да има много по-малка охота да се присъедини към Антантата.

Начинът на изписване и произнасяне на имената се променя с времето, което ще рече, че независимо как се е изписвало някога днес се използва това, което е общоупотребимо днес. Това изобщо не е е чак толкова зле, защото ако не бяха езиковите промени, то много от старите текстове нямаше как да бъдат датирани. На второ място когато пък говорим за чужденци, то отново имат значение вече утвърдилите се у нас названия за тях. Защото идеята е ние да пишем разбираемо за съвременниците си, като използваме общоприетите думи, а не да се вкарват ни в клин, ни в ръкав анахронизми.

Голяма част от написаното не е вярно. Това за брака с Мария Магдалена си е по-скоро художествен роман на Дан Браун. По времето на Христос храмът си е бил възстановен, тъй че е нямало какво да възстановява. И обредите са си вървели. Той по-скоро е предсказвал и предстоящото му скорошно разрушаване, което и станало. Книжниците или още садукеите и фарисеите са представители на това, което в по-ново време е наречено субективна и обективна теория за тълкуване. В смисъл, Библията е била не само божествено писание, но и закон прилаган между хората (по-конкретно книгата Второзаконие, макар и останалите да са се имали предвид, но в нея има повечко битови проблеми). Проблемът в навечерието на новата ера обаче бил, че оборота и динамиката на живота се увеличили и старите правила се оказали малко проблемни в новите условия. Садукеите или още книжниците са били за стриктно прилагане на законовите текстове. Фарисеите застъпвали тезата, че законите трябвало да се прилагат творчески, като старите правила се адаптират към новите условия. Към тази набираща сили партия обаче се присъединявали и хора, които го правели не заради идеите, а заради изгода (позната история). Цар Александър Ианей казва един нещо много интересно, което аз перефразирано го казвам за едни други от по-ново време: Не се страхувай от фарисеите, а още по-малко се страхувай от тези, дето не са фарисеи, но се пази от тези, дето се представят за фарисеи, а не са такива. Юдеите са считали, че Месията ще е просто някой като Мойсей или Макавеите, които ще ги избави от римското владичество. Те дори и не си помисляли, че на Месията ще се покланят дори самите римски императори. Но божествената мисъл трудно се побира в обикновена човешка глава. Троицата естествено си я има в Евангелията, макар и да липсва като дума - Светият Дух се появява при кръщението в Йордан, а Христос говори за своя Отец. Дали Христос е съществувал - ами като за всичко на този свят ние съдим по наличните данни и те категорично сочат едно - съществувал е. По-скоро не е ясно какви са аргументите, че не е съществувал? Е, то има разни конспиративни теории, според които примерно Елвис още е жив, а може да се появят и други, че и той не е съществувал, а това на снимките е Цецо Елвиса. Но обосновката им е: Трябва да ми повярвате. Което ще рече, че вече не говорим за наука.

У нас имаше практика да се прави научна кариера чрез преписване на съветски съчинения, защото: 1) така може; 2) така е по-лесно и за това трябва по-малко ум и знания; 3) няма да обидим по-големия брат като се окажем по-умни 4) няма да кажем нещо, което не би се харесало на големия брат. В по-ново време усвоеният навик се трансформира в превеждане от руски към превеждане от английски. Та аз говорех за друго. У нас често не се прави разлика между плагиатство и надграждане на нещо вече съществуващо, което си е развитие. При плагиатството се взима основната идея (не е задължително буквално да се изкопира и целия текст, а може дори да бъде представена като словоизлияние много по-добре) и тя се представя като собствена, а не на автора. Често се случва по нашенските форуми - нещо се изкопира отнякъде, пуска се като теми и се пропуска примерно да се сложи линк към мястото откъдето е свито.

Този раздел май има нужда от тема-кошче, в която да се вкарва всичко, което не е по темите. Защото тази е за символа на вярата. А се развива така, като във всяка тема в раздела биология да се пуска също важния въпрос защо маймуните в зоопарка не са мръднали ни най малко щом има еволюция. Защото това, което е вкарано в тази тема не по нея е от същата стока. Преди време някакво хлапе беше пуснало тук тема с един тъпизъм - на какви светлини трябвало да се кара при мъгла и силен вятър. Имам обаче усещането, че имаме хора дето пускат такива тъпизми мислейки ги за наука, макар отдавна да са излезли от неговата възраст. Или поне с оглед времето от раждането им е трябвало да се случи.

Ами в случая се дава процент като съотношение, но иначе като цифра е доста по-малко, а по-големият процент идва за сметка на доста по-малката цифра и под чертата. С Плагиатството въпросът е малко сложен, защото в ред случаи това си е някаква форма на научно развитие, респ. на художествен подход. В смисъл, че обикновено новите научни публикации се базират на по-старите, като само се добавят някои нови неща, без да се изключват старите, които си се възпроизвеждат. В изкуството пък това се използва за определено художествено въздействие. В една друга тема бяхме коментирали примерно как "О, Шипка" беше направена на "О, спирка" за да се разкритикуват проблемите в градския транспорт. Много съвременни филми възпроизвеждат класически сюжет, но пренесен към нашето съвремие, но в случая не се цели да се обере класикът, а да се покаже нещо определено, но поставено в нещо класическо, на което се гледа като на непреходно.

Ето я и съседната "Света Богородица Болничка" http://historicalcities.narod.ru/ohrid/churches/st_bza_hosp/ohrid_bogorodiza_bolnichka.htm Както се вижда са доста сходни, но "Св. Богородица" е с трансепт, а "Св. Никола" с камбанария.

И турците се замислиха да си направят герб: http://asia.actualno.com/Partijata-na-Erdogan-iska-oficialen-gerb-za-Turcija--news_445569.html

Най-голямата "вредност" на шистовия газ е, че пречи на нечий интереси свързани с прокарването на "Южен поток". Втори е въпросът доколко цяла България би имала полза ако се разработи находище, а не само някои хора.

Значи взимаме едното име Кубрат от единия препис, щото Кубар нещо не ти харесва и артана от другия, защото Органа нещо не ти харесва?!? Пък за славянската среда - ами както сме я подкарали да изведем Органа от "орган" - кеф ти държавен, кеф ти телесен.

Вижте Генезий - там си е написано ясно за кой род става дума - говори се за Кубрат, който се е отцепил от властта на аварите, после за заселването край Дунав и пр. и пр. Става дума въобще за българите, че са били подвластни на аварите. За Крум се приема, че не е от родата, защото го няма в надписа на Маламир: Разбира се от текста е очевидно, че Маламир не изброява предците си ханове, а говори за някакви намерени произведения (може да става дума напр. за плячкосаните от Крум статуи или пък за намерени примерно в Марцианопол или Никополис ад Иструм декорации, които да са били употребени за строеж, към който е бил добавен и надписа). Сиреч той споменава баща си и дядо си във връзка с конкретни събития, в които са участвали, а не просто ги изброява за да се види произхода му. Но пък липсата на името му в надписа е и липса на аргумент, че е част от династията. Освен това началото на Крумовото управление не е много ясно, което поражда допълнителни затруднения. Пък и Константин пише на Кардам, че той бил стар и щяло да му е трудно да воюва, което нямаше да е толкова проблемно, ако Крум му е бил наследник, който да поведе армията.

Ами вероятността за преврат е малка, защото Византия би проявила по-голям интерес към това събитие с оглед опцията да се набърка във вътрешните междуособици. Ако обаче Кормисош е бил зет на някой от предишните и примерно ако Севар е бил син и е починал без наследник, а пък е нямало други наследници от Дуло, то тогава зетя наследява, но с това се слага началото на друг род. Напр. във Франция Бурбоните си идат по наследствена линия, макар да се явяват нова династия. В този случай властта си остава при този, който е наред в престолонаследието, а само се сменя името на династията, но следващите владетели си остават преки потомци на управлявалите преди промяната. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че когато почват превратите се казва, че тези, които управлявали дотогава били от един род.

Значи имаме два преписа (Лондонски и Парижки) и излиза, че не е верен този, дето не отърва на тезата ти? Но след като си си избрал Лондонския препис и твърдиш, че Органа е Аргана, но защо не следваш този препис докрай и да кажеш, че Кубрат всъщност е Кубар? Аргана или Аркана може да е Таркана с изтървано Т, т.е. чичо му да е бил наместник на аварския хаган управляващ българите и да е имал поста Таркан. И като си говорим за преписите то възниква и въпросът защо Бэрантия според Шамиль е Византия, а не Берзилия/Берулия (според това кой препис си харесате)?

Елементарно - защото няма как някой да донесе архитектура от някъде, където географските условия не позволяват да съществува такава. Примерно в Англия да си направиш къща от непечени тухли. Може да се пренесат някои елементи - напр. тънко и стройно минаре на джамия (стига да не е земетръсна зона).

Както вече написах има се предвид българския род, който е робувал на аварите. И както казах това не го е писал само Николай. Погледни какво пише Генезий (ГИБИ, 4, с.334, 6). Там ясно си е посочено, че Борис произхождал от аварите и хазарите и бил потомък на Булгар, който се заселил в Доростол и Мизия. В раздела с извори съм пуснал една тема как е разгледан произхода на българите в изворите.

Ако Ирник е Ернах, синът на Атила дето се е бил установил в Северна Добруджа, то той определено е бил популярен в Константинопол. Може да е племенник в по-широк смисъл във времево отношение. Аз примерно се обръщах с вуйчо към вуйчото на баща ми, че и към този на баба ми. Атила и синовете му са били много плодовити. На второ място е интересно дали Органа се е казвал точно така или е бил примерно Ур кан, което пък ще рече че кан-Ур, което вече лесно може да мине за Кернака. Предполагам всеки се е сблъсквал с проблема за правилната транслитерация на едно име от един език на друг. И като опита показва, че дори днес въпреки всички компютри, електронни речници и какво ли не още има сериозен проблем как да се изпише едно име за да се чете правилно на друг език предполагам се сещате колко трябва да вярвате на смешниците, дето ви уверяват, че знаели как едно прабългарско име щяло да се преведе на византийски (каквото и да се вложи в това понятие), а от там на етиопски, че да стигнем до френски и после на български? Тъй че най-надеждното с което разполагаме е на базата на съобщените данни за лицата да се види кои отговарят на профила ... а алтернативни кандидати няма.

Мисля, че Николай визира не Крум, а Кубрат и Алцек, които са се отцепили от аварите (имаме тема по въпроса за Алцек)

Днес е Никулден, тъй че тематично "Свети Никола Болнички" в Охрид

Второто, имайки предвид какво точно е написал този момък. Според него Берантия било Византия. Само дето Византия е едно понятие от доста по-ново време. Византийците са анахронизирали с Византион за Цариград, но тук е даден като Константинопол. Ако думата не се среща повече, може и да означава също и българи, което си е било географска новост. В смисъл в гръцкия има известен проблем с буквата Б за българи - използва се или бета или М+П и тъй като думата по онова време не е много известна Бутаныс може да е станала М(п)утаныс. При въвеждане на дадена дума в някой език, която не е била в оборот дотогава винаги има момент на преосмисляне как точно да се възпроизведе. Използваната дума е от значение когато имаме утвърден в даден език начин на изписване на дадено название - напр. като бурджани при арабските автори. Напомням, че разполагаме не с прототип, а с думи взети от превод, което ще рече, че изворовия текст, който имаме може да съдържа доста творческо възпроизвеждане на имена от прототипа. Затова е добре да се прави сметка също кои са тези, дето се срещат в други извори и като сведения за тях са най-близо до посочените.

Опасявам се, че от 20-тината обитатели 3-4 са се наслаждавали на кристално чистия въздух, а останалите са поемали ежедневно наситен аромат на гюбре и са се наслаждавали на жуженето и вниманието на конски мухи.

Йоан Никиуски, Никифор, гробът и това че внукът Тервел има печат с молитва към Богородица. Може да добавим и орлето с кръстче на гърдите. Технически погледнато това е всъщност основното което въобще имаме за Кубрат. И естествено трябва да се сложи и в сметката какви сведения имаме, че е бил езичник да речем от момента на отцепването си от аварите (т.е. откакто управлява самостоятелно, а не като подчинен) ? Защото освен сведенията в полза на едната теза е от значение и дали имаме сведения за другата теза или тя е обоснована само с аргумента за масовата психоза.

Яааа, още една политическа тема останала незаключена. Дискусията каква може да е си е ясно: в България според дините (еколозите дето отвън са зелени, а отвътре червени) не трябва да се добива шистов газ за да не се вреди на интересите на Русия, но изобщо не е екологично вредно да се прекарва руски нефт и газ... Проблемът с газопровода е, че Русия на практика иска България да й отстъпи частта от територията си през която преминава газопровода и затова от ЕС стопираха проекта, защото това е й територия на ЕС. Ясно е, че няма да го направят българи като Станишев и Доган. Общо взето не виждам перспектива тази тема да се развива в някаква насока, която да не е политическа, което ще рече, че темата е за заключване.

Не си го измислям. Много от преписвачите са копирали буквално по-стария текст по простата причина, че не е имало книгопечатане и са преписвали каквото намерят без опцията да си поръчат по интернет последната езикова версия на Библията и най-новия правописен речник. На няколко века се правела правописна реформа, при която се отстранявали грешките натрупани с години и текста се адаптирал към новите правописни правила. У нас го прави Евтимий, в Русия - Никон. Всичко много е зависело от средата, в която работи преписвача - ако е от някой крупен книжовен център е наясно с новостите, но ако е в забутано село може просто да препише единствената овехтяла книга, която му е под ръка. Докато каменните надписи са си останали такива, каквито са си били когато са били направени. А хартията е доста нетраен материал и голяма част от нея е заминала много отдавна. Тъй че много текстове са познати не като прототип подобно на надписите, а по по-късни преписи.

Книгата е художествена проза поне според представянето й. Отделен е въпросът, че няма сериозни основания да се отрича, че Кубрат е бил покръстен. Напротив, всички данни сочат, че не само той, но въобще династията Дуло от него насетне + Органа са били християни.

Да, вместо Торино съм написал Торонто. Което ми напомня, че и вече е време за спане. При погребението на Богородица първосвещениците изпратили войници, които да разгонят процесията, но били поразени от слепота и церемонията приключила успешно.