Galahad

Филмът имаше и анимационна версия, доста сполучлива. Отново умело бяха използвани новите технологии. Сега с появата на 3Д киното предполагам, че пак ще се опитат да направят нещо. Бяха правили и компютърни игри, а преди това имаше пластмасови играчки (аз имам Люк като джедай и Вейдър ама от нашенско стрелбище). Но навремето на наше почва това, което можеше да се намери са черно-бели снимки. Аз лично винаги съм бил на мнение, че киното трябва да е източник на печалба, а не дупка в бюджета на държавата подобно на българското кино. А в случая освен че носят пари, новите допълнения поддържат интереса към класическите серии. Маркетингът им е много добър.

Ами то и хората не ползват тази "научна" литература като основна информация за периода, даже изобщо не я ползват. Мемоарите са си основен източник на информация за дадени събития, наред с документите доколкото има такива и различните паметници/находки. Пък то у нас и на документите за тези 70г. много не може да се вярва, даже хич. Е, то има и по-различни биографии примерно и за Георги Първанов , Сергей Станишев , Людмила Живкова и Георги Марков и за още много други. Та ако ще вадим жълтините доста пикантерии могат да се пуснат.

Е то това важи за цялата "научна" литература по въпроса от последните 70 години!

Предполагам много от вас вече са гледали филмът "Пазителят", тъй че може да разменим няколко думи за него. Няма да се спирам на съдържанието му, което вече за доста е добре известно. На първо място трябва да се спомене, че филмът е екранизация на един изключително успешен роман Лоис Лоури, от който са продадени 10 милиона екземпляра и който е получил престижната награда "Нюбари медал" през 1994г. Често се казва, че телевизията е убила книгите, но това е един от многото примери, че добрата книга може да е водеща за направата на един добър филм. Филмът е направен по много оригинален начин. Много често черно-бялото видео е било използвано в различни филми, било при ретроспекции за да придаде архивен ефект, било просто от оригиналничене, без особена връзка със съдържанието на филма. В този случай обаче цветовата гама не е просто фон, а е част от съдържанието на филма. В основата на филмът е дилемата за един идеален, но фалшив свят, в който измамното щастие е резултат от подмяна на названията на лошите неща от живота, което обаче съвсем не означава, че те не са реалност. Едно дрогирано общество живее без емоции в един уж идеален свят, в който социалните единици дори не са наясно какво точно вършат - по-конкретно те дори не схващат, че зад израза "изпращаме другаде" се крие "убиваме". Ябълката, която главният герой използва за да измами апаратурата за "сутрешна инжекция" напомня за библейската ябълка дала познанието за добро и зло. Но в случая се оказва, че раят не е рай. В подредения черно-бял свят може да липсват радостните емоции, но се оказва, че не са изчезнали убийствата, а единствено дрогираното общество не осъзнава, че ги извършва. Разбира се това е нещо познато - католическите мисионери в Новия свят били възмутени от човешките жертвоприношения извършвани от индианците, но съвсем не мислели за тези, които били изгаряни на клади в самата Испания. Но както казва др. Сталин, смъртта на един е трагедия, а на хиляди е статистика. Ще рече, че проблемите, които ги има в измамния идеален свят биха били трудно забележими на фона на някаква обща статистика. Затова решението да се представи проблемът и като индивидуално съдба е много удачен, тъй като прави случващото се по-разбираемо. В семейната единица на героят попада едно бебе. Подобно на древна Спарта и в този идеален свят има обаче място само за идеални бебета. Останалите ... се освобождават Другаде, т.е. се убиват. Това дете обаче е по-особено - то носи белега на пазителите. Но какви са шансовете да бъде спасено в едно общество, което след "сутрешната инжекция" не разбира какво точно ще извърши? Един по-различен филм, сред морето от латино и турски сериали около нас.

Симеон е имал достатъчно дълго обучение в Цариград за да е наясно какви са му били шансовете.

Съветският блок е насилствено създадено творение от разнородни народи. Държавите в ЕС са доста близки културно и религиозно. Обединението създава възможности да се преодолеят някои етнически конфликти, тъй като липсата на граници прави без значение в коя държава са точно. Етническите конфликти се появиха в резултат от териториалния разпад на СФРЮ и СССР. Там обаче липсват старите идеи за общност. ЕС е базиран на държави, които са били едно по време на Римската империя, а после като християни отново много пъти са действали като общност, напр. при кръстоносните походи. Дори най-спорния кандидат - Турция всъщност е много близка до страните от ЕС. Стара София преди желязната завеса прилича много на западноевропейските градове. А и не само тя. Идеята за единството на християнска Европа е много стара.

Ами при Симеон шансовете дори са били по-големи защото са били единоверци. За разлика от българите ромеите не са били толкова придирчиви към императорския род. Тъй че малка отстъпка - Симеон василевс, голяма придобивка - България и Византия в една държава, която е свободно поле за елинистичното влияние заличило спомена дори за латинския език в ИРИ.

Територия, на която са те Византия гледа като своя. Едно обединение, пък дори и под егидата на полугърка Симеон определено би се харесало на ромеите.

По-скоро предстои завой надясно. Видя се, че социализмът и на Запад не може да вирее. Добродетелния чиновник никога няма да може да постигне онова, което може свободната конкуренция.

Изразът: По-добре турски тюрбан, отколкото папско кепе си е византийски.

Сборника е християнски. Предполагам, че някой си е записал на кирилица турските цифри. В туристическите българо-турски разговорници цифрите са записани по същия начин. Всички думи и изрази са записани така. А в едно тефтерче имам към 10-тина важни израза на френски: жо тем, мон амур, бонжур ... Тъй че вероятно става дума за нещо подобно.

Всъщност било е мултиезично, а по това време Византия все още има обширни владения на Апенините.

Поданството няма такова значение. Я как каталанските наемници получават най-важните постове в империята. При Латинската империя има проблем, защото тя се опитва да изгради държава на латинска върхушка и ромейски низини, които нямат шанс да се изкачат до върха. Анри укрепва положението на империята именно като полага усилия за равното третиране на латини и ромеи, за голямо неудоволствие на първите. След смъртта му обаче наследниците му не продължават този курс и Латинската империя лишена от възможности за възпроизводство на човешкия потенциал започва да отмира.

Полибий е по-късно. За трите вида управление е развито първо от Платон, после от Аристотел, с малко различие между двамата. Полибий отбелязва, че тези три вида управление за да не се изродят в лошия им вариант при римляните били съчетани за да се балансират. Това е идеята за баланса на властите. Сегашния английски парламент е класически пример за съчетаване на трите начала - демократическото в лицето на камарата на общините, аристократическото в лицето на камарата на лордовете и монархическото - на кралицата. Но това са съвсем други неща. Причината за кризата на Запада е същата като причината за кризата на социализма - липсата на мотивиращата сила на конкуренцията. Сега си казваме защо ни е ново оръжие, защо ни е по-голяма армия ... и следват съкращения на работни места в армията, спад на поръчките, а оттам на производството и работните места във военната промишленост ... повече безработни с ниски доходи, по-малко покупки, по-нисък оборот на пазара, отразяващ се негативно и на другите производители и на работните места в тях ... А когато Запада се надпреварваше с Изтока имаше стимул да се дават повече пари на работниците, което увеличаваше оборота и правеше богатите много по-богати. Сега богатите пак стават по-богати, ама не с толкова много, а и доста фалират. А това налага да се търси нов конкурент, който да стегне редиците, иначе нещата отиват на зле. То и кока кола и пепси са сила щото се конкурират, ама иначе си продават подсладена вода като много други.

Какво точно разбираш под ромей в държава управлявана от Македонска, Иверийска династия или пък от арменци? Както му пише Роман Лакапан земите на юг от Дунава може да са ги загубили, ама не са ги забравили. Ромеите добре са приели още Теодорих за консул, а после и за рекс на Запада. Тъй че са имали достатъчно опит да свикнат и със Симеон. По-скоро Симеон е бил вече на възраст и си е направил сметка, че трябва да мисли за бъдещето, т.е. да задоми дъщеря си след което неговите внуци и без друго ще са императори на Византия без да му се налага да превзима Цариград. По-скоро е блъфирал за да принуди Византия да сключи по-изгоден договор за него, защото са отказвали да признаят териториалните му придобивки. А като емиаргос е бил запознат с тамошните нрави и е бил наясно, че една оферта да стане василевс при неразбориите в империята е можело да стресне управляващите кръгове и да ги направи по-сговорчиви. Николай Мистик десетина години по-късно му пише, че той е бил на години на които хората по онова време обикновено умирали. Тъй че проблемът не е толкова в превземането, а че не му оставало достатъчно време да превземе града и да утвърди династията. Пък както се вижда положението с наследниците му не било много стабилно.

При нас интересното е, че след като е проявен интерес само към едната титла, то от нея се изкарват две - цар и кесар. Причините пак исторически. В смисъл тръгва си цар от библията, но много от старите титли си остават в оборот. През ВБЦ обаче си остава вече утвърдената цар, но старите тюркски титли са изместени от византийски и си влиза кесар като съвсем различна от цар титла (изписвана по съвсем различен начин на кирилица).

Принцепс е също републиканска длъжност - това е бил първия в списъка на сенаторите, нещо като председател на сената. В епохата на принципата републиканските длъжности се запазват, но просто императорите получават някои от тях пожизнено, което вече е в разрез с републиканската традиция. Получават разбира се по-важните - цензор (дето решава кой да бъде сенатор), принцепс, консул, диктатор. Което си е класическо решение. Тиранинът Пизистрат в Атина също запазил старите институции, като единствено се погрижил те да се заемат от негови хора. Първите принцепси са всъщност рода на Август и Цезар (не винаги кръвна, но това според римските разбирания не било толкова важно). По тази причина думата цезар, която тръгва с идеята да е нещо като родово название всъщност играе и ролята на цар, тъй като както споменах другите постове са си били републикански, вкл. принцепс и император. Именно Цезар е новото - даден пост да се заема от членовете на един род. Всъщност това е и разликата между монархия или република - дали държавния глава е изборен или става такъв по наследство.

Това за поданика са си пълни глупости. Доктрината на Македонската династия за "семейството на народите" разглежда василевса като баща на всички народи, а те му дължат синовна вярност и подчинение. Константин Багренородни да речем много добре го описва това свое виждане във връзка със сърбите. Съответно чуждите владетели получават византийски титли и се нареждат сред служителите на империята - Кубрат е патриций, кралете на франките до Карл Велики също са такива, по-дребните разбира се получават доста по-скромни титли. След инцидента с Атила все пак Константин Багренородни е счел, че не е много удачно императорските дъщери да се задомяват за чужди владетели, че току-виж някой от тях пак решил да отвоюва трона на жена си. Това, дето го пише Роман Лакапин, че никой нямало да приеме Симеон за цар ... ами всеки император е писал подобни неща на появилия се претендент на трона, но ако претендента успеел да завземе столицата управляващите кръгове винаги са кандисвали... поне докато друг претендент не го детронира и превземе столицата. Но проблемът щеше да е не толкова за Византия, колкото за България. Защото ИРИ е успешно елинизирана след доста дълга латиноезична история и култура. За една наскоро покръстена и сдобила се с писменост държава е щяло да е голямо изпитание да се озове в културния център на Европа. На по-късен етап България попада в пределите на Византия, но вече доста неща са се променили - развита е идеята за национален цар и патриарх (до тогава патриарсите се титулуват по центровете на диоцеза си, а императорите са източен и западен), утвърдила се е славянската писменост. Много други народи от това време обаче изчезват - авари, кумани, узи, печенеги. Тъй че близкия допир с някоя висока култура може да се окаже доста изпепеляващ.

Германците нямат нищо общо. Когато са се развивали евангелските събития и е писан Новият завет императорите са си били наричани Кесари (напр. книгата 12-те цезари). Тази титла си остава в Библията, а другите навлизат по-късно. В смисъл император е по-ранна, така са наричали по време на Републиката военачалниците, тъй като извън стените на Рим са разполагали с империума на властта, а правомощията им щом влезели в града драстично спадали. Когато Новият завет е преведен на славянски думата си остава и се налага. Гърците си ползват паралелната дума василевс по същото време и когато гръцкия език се налага в източната империя си остава тя, въпреки че василевсът често е наричан и цезар. В България обаче няма подобна традиция и се налага титлата, която е в евангелието. Ако отворите Ватиканския препис на Манасиевата хроника ще видите, че всички царе са си цар (хановете разбира се са княз). Германците имат отношения с Римската империя още от времената на първите цезари и Август. При тях се използват и трите - цезар, август и император, но в различните периоди има различен акцент. Карл Велики да речем е проявил предпочитание към Август. Може би честото използване на думата като лично име е довело до нейното изоставане в конкуренцията с другите две. При нас обаче е била използвана само цар. Вече в по-ново време след Петър І навлиза и император, но много често у нас титлите се използват изцяло в чуждия им вариант за обозначаване владетеля на конкретна държава - император е на Франция и като общо понятие, кайзер е на Германия, василевс е на Византия, падишах за турския.

За съжаление сред края на Студената война докато на Изток решиха да използват новите възможности на пазара и демокрацията, то на Запад решиха пък вкарат това-онова от социализма. И най-лошото е, че докато на Изток реформите зациклиха, то на Запад се развиват доста по-успешно. Резултата е, че навсякъде богатите стават по-богати, а бедните по бедни и пак навсякъде икономиката яко е зациклила от всичко това. Но по принцип си има някаква периодичност - богатите използват парите за да ограничават останалите, което и става лесно, но в един момент на мнозинството му писва и им набива канчетата, следва движение в обратна посока и когато инерцията отмине всичко започва отначало. Нещо като пазарна политика - самобалансиране на обществото. У нас вкарването на модератори в клуб Политика на ДИР-а също стана под благовиден предлог - възмутени мамки и таковци почнаха да се жалят, че малките им дечица, които редовно четели всичко във форума за политика попадали на порноматериали и трябвало модератор. Та когато има желание, повод винаги ще се намери, а ако не се появи ,ще се създаде.

Ами "Междузвездни войни" няма претенцията да е документално точен. Той си подчертава, че това е фантастика и действието се развива преди много години в една далечна галактика. ІV епизод, който всъщност е първият по време на изработка взима за основа нашумелия по онова време филм за Екскалибур - мечът на крал Артур. Люк се явява младият Артур, стоманеният меч е заменен с лазарен, а Мерлин с Оби Уан. Може би е добре да си припомнин, че и у нас се направи един успешен опит да се преразкаже класиката в космически вариант, чрез пълнометражния анимационен филм "Планетата на съкровищата". Рицарите джедаи владеят телепания, телекинеза и предвиждат бъдещето - все модерни течения от времето на създаването на филма. В следващите години имаше един засилен интерес към Изтока - Индия, Япония и Китай, което донесе и някои източни елементи. Тъй че един от ключовете на успеха е адаптирането на новонаправените епизоди към новите модни увлечение съчетано с умело придържане към основната успешна линия.

Интересно как съм цитирал нещо, без да знам какво е. А стотиците моряци са си твоя измишльотина, която създава единствено весело настроение (сиреч смях). Това, че Роман Лакапин не е знаел арменски си е твоя фантасмагория. Определено не него са наричали полуелин. А що се отнася до римското гражданство на Симеон, то писанията ти показват, че си нямаш елементарна представа за времето, за което дращиш смехории. За василевса всички хора по целия свят са му били потенциално поданици, но просто не всички проявявали дължимото към него робско покорство и смирение.

Не съм имал възможност да прегледам книгата, но предполагам, че интересът към нея ще е доста голям, защото ще хвърли светлина върху един доста тъмен период от българското минало. В продължение на 45г. из България се въртяха всевъзможни митове и догадки за съдбата на цар Симеон ІІ. Някои неща се изясниха след 1989г., но като цяло все още има доста неясни моменти. Много пъти по време на дискусиите във форума е ставало дума именно за този остър дефицит от литература за това, което се е случвало през последните 70г. Затова несъмнено автобиографията на един от основните участници в събитията би представлявала голям интерес. Има и някои въпроси в сравнителен аспект, които също ще е полезно да бъдат изяснени. Превратите при малолетен и непълнолетен владетел са били много често явление, но по една или друга причина не е имало възможност да бъдат погледнати именно през неговите очи. В нашата история има и доста случаи на принцове, които прекарват живота си в изгнание - такива са синът на Константин Тих, който е бил прогласен за цар, Иван Стефан, Йоан Комнин - синът на цар Смилец и други. Но това, което знаем за тях най-често е от откъслечните сведения на чудите летописци. разбира се за чужди владетели има повече информация, но пък тя е по-трудна за асимилиране от българския читател, защото по-широката публика често не е запозната с особеностите и историята на неговата страна. Имаше примерно филми за далай-лама, за последния китайски император и дори за последната китайска императрица. Но те отразяват как чужденци са видели случващото се в чужда държава, а не как е изглеждало на някой местен, а още по-малко на самия владетел. Разбира се има и автобиографии на владетели, напр. на византийския император Йоан Кантакузин, но по-стечение на обстоятелствата за България един поглед от двореца към държавата е ново явление.

ъъъъъъъъъъъъъ, нещо не разбрах. Печатите от Х и от ХІІв. се различават и има методика за датирането им. Тъй че не виждам как печата на Петър І може да е на Петър-Теодор. Всъщност за Петър ІV се приема, че на монетите му стои истинското му име и би трябвало то да фигурира и на печатите. Иначе познатият ни славянски се простира до там, докъдето е стигало българското културно-религиозно или военно-политическо влияние. Същата работа и със славянската дума княз. Аз лично се надявам при разкопките на Преслав да изскочи някой нов надпис. Тези, дето са известни са пръснатите из разни джамии и черкви и някои намерени на доста малко разкопаната стара столица. След като се оказа, че ни се губи втората по големина черква на ПБЦ, то е напълно възможно да излезе и някой нов надпис. В Плиска също се разширява разкопания периметър, но там столичния период след въвеждането на славянската писменост е кратък.

Sky Star Wars От 1 до 14 декември в Германия ще има 24 часов Star Wars канал, по-който ще бъдат излъчване 6-те класически епизода на филма. http://comicbook.com/2014/10/21/germany-doing-a-24-hour-star-wars-channel/ Поредицата "междузвездни войни" превърнала се в легенда остави трайно впечатление с въвеждането в киното на техническите новости на своята епоха за да представи един още по-модерен и мащабен свят разпрострял се върху множество галактики. Първият изработен епизод, които иначе са явява 4 от класическата поредица стартира като нискобюджетен филм. В него единствения известен актьор е Алек Гинес, докато светлото бъдеще на останалите тепърва предстои. С малко средства и много въображение обаче е постигнато обаче направата на една легендарна кинопоредица и разбира се голям касов хит.