Galahad

Събрал лъвът животните в гората и почнал да държи реч по случай откриването на горската дискотека. Н авсяко изречение жабата казвала: "А, така!" На лъва взело да му писва и решил тактично да я предупреди: - Животните с голяма уста да млъкнат! Жабата: - А, така! Лъвът: - Ако животните с голяма уста и големи очи не млъкнат, ще бъдат изгонени от дискотеката. Жабата: А, така! Лъвът избухнал: веднага изхвърлете от дискотеката животните с голяма уста, големи очи и зелен цвят на кожата и повече не ги пускайте вътре! Жабата: А, така! Прирева му се на крокодила.

За кое пък съм научил от теб?!? Тях ги споменах, докато се мъчех да те просветя малко за ромейския флот и с доста усилия успях да те убедя, че имало и едни такива писания. Пък това, че не са кандисали да признаят за василевс шефовете на другите варварски народи, а само нашия бос си е повече от показателно дали на ромеите не им е пукало за хаган ли го смятат другите варварски народи или не. Кой щял да е по-напред на масата ли? Ами да беше погледнал кога Василий І си прави превратите кои са около него - а, да, онези за които дасълго след това ще се използва понятието "приятелите от България". А как ще задържи Цариград ли? А защо трябва да гадаем, като просто може да го знаем. Е, може, ама не всички го знаят. Симеон е искал да ожени дъщеря си за Константин, т.е. да е това, което е Роман Лакапин. Сиреч резултата щеше да е ... Комнинова Византия. Ако погледнеш Псел дето е бил много гъст с Екатерина и Алусиан както той сам много пъти ще хвали, ще видиш че тактично в биографията на Василий ІІ е пропуснал ... завладяването на България. Иначе самия Роман Лакапин може и да се е казвал Роман, ама си е бил арменец. Както впрочем и Македонската династия, която поне по думите на нейните представители всъщност си била издънка на Аршакидите (колко е вярно е едно, но по-важен е факта, че са го твърдели).

За титлата на славянските вождове Симоката пише, че е била "рига" - като името не една столица днес. А защо е избрана титлата цар (цезар) вместо василевс, която е била употребявана в надписите на тракийските царе, то решението е сравнително просто - в славянския, т.е. българския превод на Библията титлата употребена за император е Кесар (сещате се - Божието Богу, кесарьовото, кесарю - по всички личи, че царските бирници също са предпочитали да я споменават покрай тази фраза). Пък по онова време сред масите Библията е била доста по-разпространена от царските печати. А и както споменах до края на ПБЦ тя е била широко използвана и като алтернативно название на самите ромейски василевси.

Не съм твърдял, че съм ги открил. Те хората отдавна цели книги са написали по въпроса. Това, че ти не го знаеш, че означава, че не съществуват. Ако това, което съществуваше беше разно на твоето знание, значи вселената да се състоеше предимно от вакум. Те също са съседи и на Карл Велики, е и? Но ти май не си наясно, че те са съседи и на русите и покръстването на последните е станало точно когато Владимир е завземел византийски земи. А аз попитах защо предстоятелят на съседната на Византия новопокръстена руска църква не е получил статус съответен на този на българската? А защо си мислиш, че българите са могли да задържат земи по-големи от днешна България, които преди това са били ромейски, а е нямало да им стигнат за един град. Латинците не успяват, но тяхната докритрина е погрешна - те разчитат на приток отвън, а не на възпроизводство и избягват да се интегрират с местните. Турците се спрявят доста по-добре и трайно са усвоили градът. Тъй че не виждам пречка и българите да го направят, ако им се беше усмихнало щастието да го завземат.

Опасявам се, че хрониките са написани по-късно. Действително за списването им е използван българския превод на Амартол. Ако Самуил беше намесен в описваните събития, то щеше да има много повече информация за него в тях. Но няма. А как охридския патриарх е бил и киевски митрополит, това вече е напълно неясно както от историческа, тъй и от църковна гледна точка. От църковна гледна точка на епархията се гледа като на съпруга на архиерея, т.е. ако има две епархии (Киевската и Охридската) туй е като да си направи харем.

Титлите са: Император=цар=кайзер=василевс. Със същото значение са титлите падишах и хаган. А значението им е, че това е владетел над който няма друг владетел освен Бог - нито фактически, нито формално. До края на ПБЦ титлата кесар е била използвана и за императора - Йоан Геометър титулува така покойния император Никифор ІІ Фока. Крал=рекс и съответните й варианти на други езици. Тя съответства на султан и на хан. Това е владетел подчинен на друг владетел. Ромул и следващите го 6 владетели носят именно тази титла. Княз=дук=херцог=фюрст=принц. Както се вижда те отговарят на разни думи като вожд, първенец, което показва, че в някакъв по-ранен етап те са си били независими владетели, а по-късно поставени в зависимост. Тъй като често престолонаследникът е бил поставян за управител на някоя от тези големи области, то това название обикновено се използва и за него. По-късно тези васални владетели се трансформират в управители на по-големи области. Съответства на тархан. Комес=комит=конт=граф=ърл и пр. Те вече са си били областни чиновници и тъй като такива имали царете, кралете и князете, то статута им е по-нисък. Някои от титлите в някои държави са се обезценили с времето. Напр. у нас дук се е използвало, но значението му макар и близко до княз, не е съвсем същото, а си е бил чиновник, макар и по-високопоставен. Княз и комит у нас са дръпнали рязко и са се изравнили със значение на кмет (тази дума иде от комит). За княз си е по-скоро класическото решение - те са си били шефове на племенни общини, а по-висшите князе са просто князе на нараснали общини. Както казва др. Маркс - Русия това е една уголемена Москва. Гръцкият вариант на титлата Август е севаст, която по време на ВБЦ също девалвира много и това си е просто регионален управител. Архонт означава просто владетел, управител - има архонт на българите, архонт на Солун и т.н. Иначе да речем опита на Атина на база на Атинския морски съюз да се наложи над съюзните държави понякога в литературата се нарича "империя" и се слага думата "архе". Тъй бе Борис - архонт на българите означава само Борис - владетел на българите. Борис І в изворите е наричан хаган и Дуклянския презвитер дори изрично е посочил, че това означавало император. При странната церемония пред Цариград Николай Мистик коронова Симеон ... но само за цар на българите, а не и на ромете както се е искала на Н.В. Двете страни останали неудовлетворени, защото Симеон е искал да е василевс на ромеите и да застане начело на българия и Византия, а византийците били недоволни, че все пак признали някой за император, тъй като те отричат и на Карл Велики да са признавали тази титла (само западните извори твърдят, че му е била призната, което по-скоро не е станало). Спорът е именно Симеон да бъде признат за василевс на ромеите и той има претенции към възкачването на трона на Роман Лакапин и иска да бъде свален, за да седне той. При Петър І компромисът е, че той е признат за цар, но само на българите. За компенсация, което вече е бонусът е, че българския църковен предстоятел става патриарх. Няма сведения при Симеон църковния ни глава да си е присвоил тази титла, а се среща от Петър натам. След признаването веднъж титлата вече върви по наследство. След въстанието на Асен и Петър византийците си пишат василевс на българите по хроники и документи без да се замислят. Фридрих Барбароса пък признал Петър за цар, но в това няма нищо изненадващо, защото Исак ІІ Ангел към момента на този акт оспорвал именно неговата титла. Ще рече, че Фридрих е бил на кяр, защото е бил признат от признат от Византия цар, тъй че вече било по-лесно и василевса за кандиса и той го сторил. По-голяма опозиция прави папа Инокентий, който дава на Калоян титлата рекс, т.е. крал. Калоян обаче започнал да си се титулува като император, а папата почнал тактично да не забелязва, което обаче в пряка преписка си е мълчаливо признание. Бонифаций, чийто статут бил повече от спорен вече без каквито и да е задръжки в писмо до тъщата на цар Иван Страцимир нарича съпругата му императрица, докато за жената на сръбския цар Урош използва кралица. Сигизмунд вече си използва в документите император на българите, ама то каквото е станало е станало, тъй че е късно да оспорва тази титла.

А може ли България да върне митрата, а на нея да й бъде върната Скопска област, носеща сега странното име БЮРМ. С митрата не стоят нещата по съвсем същия начин. Тя е изнесена с изтеглянето на българските войски оттам. Охрид макар и в пределите на Отоманската империя е попадал в диоцеза на Българската екзархия. От тези земи БПЦ се отказва при преговорите за вдигането на схизмата. Ще рече, че си е доста нагличко да ни се поиска короната и плащеницата на българския патриарх, защото то това е неговия титул, а не охридски. Ами като е на св. Климент, пък той е бил бълг. епископ на български град, то какви претенции имат БЮРМ-ците. По принцип тава е обичайната практика - реликви от подобен род да се евакуират при загуби на територията. Примерно копието на съдбата се е пазело в Карлщайн - специално направен замък със специален параклис със стени облицовани с полускъпоценни камъни. Но когато Австрия губи Чехословакия реликвата преминава на съхранение във Виена, а не остава в параклиса-трезор. Не може да сравняваме военни години с мирни, пък дори и да са Студена война. За съжаление лошото е, че България е тази, дето е губила територии и е трябвало да си изнася багажа. А като са тръгнали да говорят за изчезналите неща от Охрид, то няма да е лошо колегите съдоносници и съслужители на наш агент Тервел да кажат де е изчезнал амвонът на катедралата "Св. София" в Охрид. мотивът е, че е бил турски, нищо, че точно такъв има на стенописите, да не говорим и че такъв е и на подчинения на тази архиепископия епископски амвон в Стаги (дн. Каламбака) - пък тамошния храм все си е бил черква. Та пита се що е изчезнал - ами защото на него има монограми "архиепископ на българите" - и нищо за македонската нация. Но няма как да не е един и същ манталитета, защото това си е един и същ народ макар и в две държави, при това живял в сравнително сходни условия. Тъй че и от двете страни на границата хората ще продължават да живеят в най-бедните и мизерстващи държави в Европа, докато не се стигне до референдуми за Съединение - защото за да тръгнат напред както след първо трябва да почнат да следват своите интереси, а не на една друга държава. Германия е лидер, но германците при първа възможност се обединиха, защото следваха своите интереси, а не на тези дето са ги разделили. До тогава стандарта ни ще е само да сме слугинаж на германците. Но целия този дебат е също показателен за ползата от "патриотичните кражби" - те за да са полезни трябва да правят нацията и държавата богати и силни, а не бедни и разединени. Наричана е корона на св. Климент, защото архиепископският храм е бил наричан свети Климент. Кондиката на архиепископията също е била наричана кондика на св. Климент.

А дали е така? Не, не и не! Както обикновено си в дълбока грешка. Василевсът на ромеите се вижда като един смирен образ и подобие на Пантократора (Вседържителя - Бог), но пребиваващ на земята. Той счита, че всички народи трябва да са му подвластни. Те не са, но тази подробност, не кара василевса да се стреми да превърне желанието в реалност. Та той раздава титли на практически независимите от него владетели и те получават място във византийската ранглиста и според това място се решава къде да седнат на банкета. Какви го играят в собствената си държава за василевса няма никакво значение. е, зависи каква точно титла ще им даде, ама ако не го кефят много може и на много високопоставени на даде ниска титла, а на доста по-долустоящи от тях в собствената им държава по-висока. И в кюпа са всички - канцлери, епископи, архиепископи. Тъй че благините дадени на България определено са големи - нейният архиепископ е с особено място, каквото нямат другите архиепископи (при това с много по-стари катедри, а старшинството се определя при равенство от древността на съответния център), а на второ място симфонията, т.е. съглашението техните пратеници да се предпочитат пред другите. За кралят на франките - уви, византийците пропускат да го наричат император, пък император е този, дето по-старите равни го признаят (по-долустоящите получават от горестоящия, но тези на върха на хранителната пирамида стават такива само ако бъдат признати от другите на него). Няма да коментирам абсолютната глупост, че мястото на българския архиепископ било жест към новопокръстения бълг. народ. Ами защо после новопокръстения руски народ не е получил същия жест? А за Цариград - ами било си е също въпрос и на късмет българите да го завземат, а за разлика от латините подобно на турците са щели да го задържат най-малкото за доста по дълго. Защото трите падания на Цариград са си по-скоро последица от нелепо стекли се обстоятелства, като единствено третия път вече е било и въпрос не дали, а при кой опит, но поне при успелия опит нещата са отивала аха-аха да се разминат.

И какво точно трябваше да видя в прикачения файл?!? Че там пише, че са били византийци, а автора без каквито и да е аргументи е обявил, че ръкописа бил неграмотно интерполиран: Пък то се оказва, че няма нито един ръкопис, дето да не е неграмотно интерполиран.

Тъй като в тази тема много често говорим за турски, то все пак трябва да уточним, че това е едно широко понятие и то не значи една и също. Много пъти също са ме питали защо пиша Османско робство. Наскоро гледах едно нещо изпратено от нашенци до Ирландия, която са я объркали със Северна Ирландия, а те си го бяха върнали, като бяха написали, че запитването било дошло от Румъния. Тъй че сега ще представя два хана, които са си турски, но ще видите, че макар да имат някои прилики, те не си приличат съвсем. Първият е един от най-големите ханове в Анадола, който се намира на пътя между Акхисар и някогашната столи;а на Румския султанат Коня. Ще рече, че сградата е дело на турци, ама селджуки. Кервансараят "Султан хан". По-горе пък споменах за анадолските къщи и сложих снимка на такава. Обърнете внимание на покривите на къщата и хана. А сега вече нещо от османското робство по нашите земи Куршум хан в Пловдив Няма да навлизам в дебата, кога е бил построен - едните са на мнение, че е от ХVв. и е дело на Шехабедин паша, а други, че е от ХVІІв. и да е тъждествен на "Ени хан" (новия хан), построен през 1684г. Той бил с 38 стаи и внего имало 42 търговци, от които 15 турци и 27 българи. Управител на "Ени хан" бил хаджи Мустафа. Паметниците, които са свързани с Шехабедин паша се намират около Имарет джамия, тъй че вероятно и споменатия кервансарай ще да е бил там. Тъй или иначе това е представител на османската монументална архитектура. Но виждате, че между двата има някои видими различия - напр. портала анадолския прилича на архитектурните паметници от изтока, напр. в Самарканд. Конусовидния купол пък напомня този на мавзолея в Коня. Докато пловдивския хан повече напомня на манастирските сгради и византийските черкви, отколкото на източната архитектура.

Проблемът е, че се краде от места, където предметите успешно са били съхранени хилядолетия и са отнесени там, дето не се пази и се съсипва всичко. А може пък точно последното да е било целта.

Кражбата на Паисиевата история наистина е един от примерите за тъпоумието на кадрите посветили се на тази дейност. Манастирът Зограф е български (Атон се ползва с известна автономия по отношение на гръцката държава). В този манастир се пазят още много не по-малко ценни реликви - там се намира и Зографската история, Евангелието и кръста на цар Георги Тертер, служебникът на патр. Евтимий, патерицата на последния орхидски архиепископ Арсений и още много други. Това е като да крадеш от собствения си джоб.

Проблемът е, че тъй като всички българи разбират от политика и футбол всички пишат тука, защото за тези двете и се пише най-лесно, а в научните раздели където трябват знания, посочване на литература и др. под. , се отбягва да се пише. На второ място медиите яко наблегнаха на политиката и на хората определено им е писнало от политпропаганда. Излиза, че това, което най-много се пише във форума, щото е най-лесно е онова, което на читателите им е най-втръснало. При едно такова положение обикновено пишещите стават повече от четящите, в смисъл всеки пише и изобщо не чете какво е написано.

Германия през 1943г. не е Германия през 1943г. Да умуваме какво би значело да воюваме с Германия когато войната се е преобърнала няма смисъл - България е воювала, тъй че тук вече не става дума за моделиране, а за история. Да, през 1943г. Германия е доста по-силна, отколкото през 1944г., но доколко може да си позволи същия лукс и да задели срещу България армия, каквато би могла да изпрати през 1940г.? В България шансовете на националсоциалистите (фашистите) да завземат властта без германската армия са били същите като на тесните социалисти (комунистите) без съветската армия - т.е. никакви. Те звенарите нали със собствени сили правят преди това 2 преврата и набързо са натирени на задната улица. На второ място ако да речем ида достатъчно навити българи да спрат Съветската армия, то възниква въпросът ако Сталин се забие да воюва с България, дали СИВ и Варшавския договор нямаше да свършват само с Румъния и Полша? Защото при зацикляне на войната можеше да се извърши успешно покушение срещу Хитлер и новата власт да сключи сепаративен мир със Запада. По-скоро Сталин би ни подминал, а когато Берлин бъде превзет после лесно са щели да принудят и България да капитулира.

Ами ако право и справедливост са едно и също, то как ще управляват тираните и олигарсите. Нали трябва да има някакви правила, а те са писаното право. Ако тези правила са справедливи, то по определенията на античните автори, тираните вече не са тирани, а монарси, а олигарсите са аристократи. Когато нововъведените правила са също справедливи, но са адекватни на времето, в което се прилагат, то тогава те бързо и лесно навлизат в обществения живот, а остарелите правила, които са станали вече негодни отмират по естествен път. Някои от старите закони, чиято същност се е запазила и до сега са изградени на принципа кое е разумното и справедливото. Ще рече, че дори да не ги знаеш, може да се досетиш търсейки разумното и справедливото. Такъв е например Закона за задълженията и договорите (не го слагам като съкращение да не го обърка някой с един друг закон). В семейното право пък се прилага църковното до 1944г. , т.е. правилата навлезли при Борис І в тази област функционират доста успешно над 1000г. (прилагат се без прекъсване и по време на турското робство).

Фружине, къде на снимките на "стачките организирани от БКП" можеш да покажеш вождовете Благоев, Коларов и Димитров? Все пак като организатори трябва да са на централно място. Или пък са се вясвали само на малобройните прояви организирани от тях, а на многохилядните скромно са оставали у дома? След 1944г. се тиражираха разни творби за великите дела на Партията преди светлата дата. Въпросът е доколко преди това някой би забелязал присъствието на представители на маргинална партия набутали се в голямата навалица? Все си ходил на някой митинг - представи си че някое от децата там стане един ден някаква видна личност - та ти били забелязал светлото бъдеще след 40г. на това дете и да го опишеш в книга? Ако с една машина на времето ни върнат нас в онова време ние естествено ще обърнем внимание какво е присъствието на кадрите на Партията, защото сме наясно какво ще е светлото и бъдеще. Но за тези, които не са знаели или очаквали как да отразят нещо незначително? Но все пак има примерно снимки от стачките - какво искат хората - по-високи доходи или да се въведе чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП? Дори да не са били членове на БКП или организирани от нея, ако масово е имало такова желание - хубаво. Ама де се вижда това желание, а не нещо друго - напр. по-високи заплати?

Струва ми се, че няма да е лошо да се прекрати дебата около особата на професора. Надявам се с времето да става все по-ясно за всички, че не е от значение кой е заявил "аз казах", а как го е обосновал. Ще рече, че няма да е лошо все пак да се види къде точно пише в изворите за покръстването на Русия "българи", "цар Самуил" (изключвам това, че от Волжка България са офертирали Владимир да приеме исляма, но след кратък размисъл от кое да се откажат в името на новата вяра - от харема или виното, то след кратък размисъл русите стигнали до извода, че и една по-ячка мамаша е достатъчна да ги занесе от кръчмата до дома Да кажа, че и унгарците са решили тази дилема по същия начин, та да не почне поредната тирада в защита на добродетелите на руския народ.).

Марксизмът и ленинизмът наистина се различават, но това е встрани от тази тема, макар и много свързано с нея. Марксизмът е дело на другарите Маркс и Енгелс. Те и двамата не са прекарали живота си в копаене в мините или работа на струга. Всъщност др. Енгелс с и е бил син на капиталист. По същество марксизмът защитава основната производствена сила в света на капитала - работникът. Маркс вижда в него ресурс и счита, че като всеки ресурс и той трябва да бъде използван разумно. Тази концепция всъщност гарантира просперитета на капитализма - примерно за новите машини трябват квалифицирани кадри, а за да има такива работниците не просто трябва да се възпроизвеждат, но трябва да имат средства да осигурят обучението на следващото поколение работници. За да работят добре, трябва да са здрави и нахранени. В античния сват също е имало закони защитаващи робите, като основна производствена сила. Улянови са дворяни - баща им е бил действителен статски съветник, което според табелата за ранговете като гражданска степен е било равно на военната генерал-майор. Самият Владимир е бил ученик на Керенски-баща. Основната идея на лениназма е разставрация на феодализма в модернизиран вид. По тази причина ленинизма успява да спечели сърцата само на народи, които още не са отвикнали съвсем от старите феодални порядки - Монголия, Китай, Русия и бившите й провинции, бившите провинции на Османската империя (Румъния, България, Югославия). Тези, дето или не са били или са били отчасти на територията на по.изостанали феодални държави общо-взето и по-трудно понесоха социализма - ГДР, Полша - която е била разделена между Австрия, Русия и Германия; Унгария - която първо е била част от Османската империя, а после от Австрия; проблемно се е оказало и за Югославия, чийто южни територии са били част от Османската империя, а северните - от Австрия. В България крепостните порядки в модернизиран вид бяха възстановени първо по линия на жителството, а после в името на борбата с "текучеството" в предприятията бяха въведени минимални срокове, едва след изтичането на които можеше да се иде от едно предприятие в друго. Модернизацията е, че дава възможност крепостните порядки да се прехвърлят вече и върху промишлеността, търговията и транспорта, докато в стария вид са се прилагали само спрямо селяните, а търговията и занаятите са били привилегия на свободните градове. Тези разлики разбира се рефлектират върху левите партии в България преди 1944г. Някои запазват марксистка ориентация и макар да имат в названието си социалистически и по същество да са за закрила на работниците остават доста далече от БКП. БКП е била маргинална партия без влияние в обществото защото нито е имала мнозинство да състави правителство, нито достатъчно гласове да е основен фаворит за коалиционен партньор, нито е била търсена за коалиционен партньор. Както се вижда тогава е можело да има реален вот и избирателите да посочат дори само един депутат, а не гласовете им да идат за партии, за които изобщо не са имали намерение да гласуват. От това, което беше сложено за изборите се вижда, че дела на БКП от депутатите спрямо останалия брой депутати е относително малък. Аз те питах за какво искаш доказателства и какви? Резултатите, които си дал ясно показват процента на БКП спрямо останалите. не трябва да се забравя, че все пак става дума за неуправлявала и некомпрометирала се партия. Защото тези дето са управлявали са натрупали от това и доста негативи.

На 6 септември 1944г. може и да са знаели, че окупацията е неизбежна, но до тогава си е било под въпрос, в смисъл България е можело да сключи мир с Англия и САЩ и тогава СССР е трябвало тепърва да обявява война на държава, която не воюва с никой. В този случай вече щеше да е под въпрос и доколко на власт е щяла да дойде БКП. България не е капитулирала пред Англия и САЩ не защото те са се дърпали, а защото не са приемали нейните искания - сиреч да си задържи Беломорието и Македония, а са й предлагали да си запази само границите преди войната, т.е. днешните граници (втори е въпросът доколко това може да го наречем капитулация). Не ми е ясно защо нахлуването на съветската армия да е било законно, а на германската в СССР да е било незаконно. Ами като е искал да е толкова законно, защо Сталин не е обявил война на България докато германците са обсаждали Москва и Питер?!? Току-виж мерака им се изпълнил и в щурма се включили и български войски. Доколкото темата е за това, какво е щяло да стане ако цар Борис ІІІ е останал жив, то той е смятал да смени курса още когато е починал - затова за смъртта му веднага тръгват слухове, че е убит от Хитлер. За мен лично унищожаването на гроба на царя вече от комунистите поражда някои въпроси. Гробовете на руските царе са си в Питер и са съвсем непокътнати, а у нас е унищожен царския гроб (тялото на царя е било балсамирано). Гробовете на цариците си седят, също и на княз Александър. Но именно неговият е унищожен. А корупция винаги е имало - още в античността: в Египет висши чиновници били замесени в ограбването на гробници, законът на Архимед е измислен за да се провери дали майстора е свил злато дори от царската корона и т.н., и т.н. Разлика има само в дела, който тя има в обществения живот. Принципа е - колкото повече държавна намеса, толкова повече корупция и обратно.

Разбира се има споменавания на българи във виз. армия и доста по-рано, което разбира се поставя въпросът, какво означава това: И абзац от Япъя След 1018г. вече положението е по-друго, защото има печати, надписи, а и в хрониките често се споменава, че някой е българин, пък и носи някое известно име - Арон, Алусиан, Радомир. За предходните години обаче нямаме такава конкретика, което дава едно доста широко поле за интерпретации, които обаче водят само до "може би".

Е, в обичайното право трудно е щяло да се намери акционерно дружество, ООД, юридическо лице, чек ... Пък търговското право трябва да се съгласува с гражданското. Наказателното пък трябва да защитава тези правоотношения. А процесите да уреждат съответната процедура. За Конституционното само на най-ниско местно ниво е имало самоуправление и то поне в началото си се запазва, а някои остатъци в названията има и днес. Административното - пак проблемът е, че обичайното право се е развивало в чужда държава, в която опциите българите да участват във властта са били малки. Разбира се трябва да се вземе под внимание, че заради развитието на международната търговия правото въобще в световен мащаб започнало да се универсализира -примерно има конвенции за чековете, някои от които си дават отражението и до сега. То и нашето право е станало такъв микс - френско гражданско право, ама направо, ами през италианското. Гражданския процес пък микс от руски и френски (затова във вече отменения ГПК една и съща дума беше изписана по два начина - кредитор и взискател, та се разбира коя част откъде е преписвана). Търговското пък взето то германското, ама и то не пряко, щото не е бил гледан новия проект, ами стария ТК, а после пък са гледали съдебната практика на имперския съд. Но пък някои книги и авторитети са се котирали из цяла Европа, а пък тогава Европа е била целия свят.

А какво се разбира под "български войски"? Защото то и Ксифий като управител на Пловдив може да го таксуваме за български воин, защото е управлявал град, който днес е в границите на България. Иначе след превземането на Северна България от Цимисхий е напълно възможно да са били изпратени български войски в Анадола. Благодарение на хрониката на Скилица и допълненията на Михаил Деволски имаме повече имена на лица от Самуил насетне, което ще рече, че и възможностите вече са много по-големи да се отброяват българи - в извори, по печати ...

За кое искаш документи и спомени? Държавните документи както казах все още са в Русия, тъй че от един друг човек трябва да ги поискаш. Остава спомени за кое? И какви да са - публикувани от Партиздат или това, което съм чувал от живели тогава, ама не е публикувано никъде? И какъв извод трябва да си направя от резултатите от вота? Събрала е гласове за самостоятелно правителство? А за насилието на изборите - имало е насилие и въпреки това са отивали да гласуват. А сега не отиват - защо ли? Пък като се въведе ходене насила да гласуват вота ще 75% трибуквеник "За всички".

Разбира се, че не съм твърдял, че Иван Владислав е бил женен за Косара. Бурната радост в детската градина, е че съм допуснал техническа грешка и в мнението вместо Иван Владимир съм написал Иван Владислав. В това мнение говоря за междуетническите бракове на Комитопулите и е ясно, че става дума за брака на Косара със зетския княз. Докато съм го пишех се чудех дали да не продължа с наследниците на Иван Владислав и съм написал неговото име, вместо на Иван Владимир. А не го промених, защото като погледнах линка към какви глупости води предположих, че ще се изтипоса, че съм редактирал мнението заради някакви фундаментални промени. Иначе не ми е ясно какъв е проблемът, ако има някаква техническа грешка, тя дори да бъде открита от друг да се поправи. Що се отнася до това, което е мое твърдение, то всички знаят от опит, не тях ама хич не е лесно да ги променя, камо ли да редактирам вече написано. Разбира се в случаи като този е по-добре да си остане в стария вид и да се вижда за какво точно става дума вместо да се отваря поле за спекулации.

Ефес Там са строили елини, после римляни, после византийци, после турци-серджуци (то сега обитаваното селище е кръстено на тях, а Ефес се водят руините от римския Ефес, по-стария град е бил при Артемизона). От римската са Библиотеката на Целз - един от символите на Ефес (в ляво при началото на дъгата е Портата на Адриан) Храмът на Адриан Храмът и форумът на Домициан Портата на Август И още някои, сред които разбира се и римската тоалетна