Договор за мир между България и Съюзените и Сдружени Сили
Ратифициран с Указ № 40 на Председателството на Народна Република България от 26.08.1947 г.- ДВ, бр. 201 от 30.08.1947 г., обн., ДВ, бр. 201 от 30.08.1947 г., в сила за България от 15.09.1947 г.
Съюзът на Съветските Социалистически Републики, Съединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Американските Съединени Щати, Австралия, Белоруската Съветска Социалистическа Република, Чехословакия, Гърция, Индия, Нова Зеландия, Украинската Съветска Социалистическа Република, Южно- Африканският Съюз и Федеративната Народна Република Югославия в качеството си на държави, намиращи се в положение на война с България и участвали активно във войната срещу неприятелските държави в Европа, обозначавани по-долу с името "Съюзени и Сдружени Сили", от една страна,
и България, от друга страна;
Вземайки предвид, че България, като стана съюзник на хитлерова Германия и участвува на нейна страна във войната срещу Съюза на Съветските Социалистически Републики, Съединеното Кралство, Американските Съединени Щати и другите Обединени Народи, носи своя дял от отговорност за тази война;
Вземайки, обаче, предвид, че България, след като прекрати военните действия срещу Обединените Народи, скъса отношенията си с Германия и, като сключи на 28 октомври 1944 г. Примирие с Правителствата на Съюза на Съветските Социалистически Републики, на Съединеното Кралство и на Американските Съединени Щати, действуващи от името на всички Обединени Народи, намиращи се в положение на война с България, взе активно участие във войната срещу Германия, и
Вземайки предвид, че Съюзените и Сдружените Сили и България желаят да сключат Договор за мир, който, отговаряйки на принципите на справедливостта, ще уреди въпросите, останали още нерешени вследствие на гореизброените събития и ще съставя основата на приятелските отношения между тях, като по този начин даде на Съюзените и Сдружените Сили възможност да подкрепят искането на България да бъде приета за член на Организацията на Обединените Народи, а също и искането за присъединяването на България към която и да било конвенция, сключена по почин на Организацията на Обединените Народи;
Съгласно с това решиха да обявят прекратяването на положението на война и да сключат за тази цел настоящия Договор за мир и назначиха за това долуподписаните, като свои Пълномощни представители, които след като представиха пълномощията си, намерени за редовни и в надлежна форма, се споразумяха върху следните постановления:
ЧАСТ I
ГРАНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ
Член 1
Границите на България, посочени в приложената към настоящия Договор карта (приложение 1) ще бъдат такива, каквито са били на 1 януари 1941 година.
ЧАСТ II
ПОЛИТИЧЕСКИ КЛАУЗИ
Отдел I
Член 2
България се задължава да вземе всички мерки, необходими, за да обезпечи на всички лица, намиращи се под нейна юрисдикция, без разлика на раса, пол, език или вероизповедание, ползването от правата на човека и основните свободи, включително свободата на словото, на печата и изданията, на религиозния култ, на политическите убеждения и на публичните събрания.
Член 3
България, която, съгласно със Съглашението за примирие, взе мерки, за да бъдат освободени без разлика на поданство или народност всички лица, задържани във връзка с дейността им в полза на Обединените Народи, или за съчувствие към Обединените Народи, или поради расовия им произход, и за да бъде отменено дискриминационното законодателство и произтичащите от него ограничения, се задължава да завърши прокарването на тези мерки и да не взема в бъдеще никакви мерки или да издава закони, които биха били несъвместими с посочените в настоящия член цели.
Член 4
България, която, в съгласие със Съглашението за примирие, взе мерки за разтурянето на всички намиращи се на българска територия организации от фашистки тип: политически, военни или полувоенни, както и на всички други организации, водещи враждебна на Обединените Народи пропаганда, се задължава да не допуща и занапред съществуването и дейността на организации от тоя род, имащи за цел да лишат народа от демократическите му права.
Член 5
1. България се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене:
а) на лицата, обвинявани в извършване на военни престъпления или на престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване;
б) на поданиците на Съюзените и Сдружените Сили, обвинявани в нарушаване на законите на своята страна чрез измяна или сътрудничество с неприятеля по време на войната.
2. По искане на Правителството на заинтересования Обединен Народ, България ще обезпечи също така явяването като свидетели на намиращите се под нейна юрисдикция лица, чиито показания биха били поискани за съденето на лицата, посочени в точка 1 на настоящия член.
3. Всяко разногласие относно прилагането на постановленията на точки 1 и 2 от настоящия член ще бъде отнасяно от което и да било от заинтересованите Правителства до Шефовете на Дипломатическите Мисии на Съюза на Съветските Социалистически Републики, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати в София, които ще постигнат споразумение по това затруднение.
Отдел II
Член 6
България се задължава да признае пълната сила на Договорите за мир с Италия, Румъния, Унгария и Финландия, както и на другите съглашения или споразумения, които са били или ще бъдат постигнати от Съюзените и Сдружените Сили по отношение на Австрия, Германия и Япония за възстановяване на мира.
Член 7
България се задължава да приеме всички споразумения, които са били или могат да бъдат сключени за ликвидиране на Обществото на Народите или на Постоянния съд за международно правосъдие.
Член 8
1. Всяка Съюзена или Сдружена Сила ще нотифицира на България в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящия Договор ония свои двустранни договори с България от преди войната, които тя желае да запази, или да постави отново в действие. Всяко разпореждане, обаче, което не е в съгласие с настоящия Договор, ще бъде премахнато от казаните договори.
2. Всички договори, които бъдат нотифицирани по този начин, ще бъдат зарегистрирани в Секретариата на Обединените Народи, съгласно чл. 102 от Устава на Организацията на Обединените Народи.
3. Всички такива договори, които не бъдат нотифицирани по този начин, ще се смятат за отменени.
ЧАСТ III
ВОЕННИ, ВОЕННОМОРСКИ И ВОЕННОВЪЗДУШНИ КЛАУЗИ
Отдел I
Член 9
Поддържането на сухопътни, морски и военновъздушни въоръжения и укрепления ще бъде строго ограничено по начин да отговаря на задачите от вътрешен характер и на местната отбрана на границите. Съобразно с гореказаното на България се позволява да притежава въоръжени сили, които да не бъдат по-големи от:
а) сухопътна войска, включително и погранична войска, с общ състав от 55 000 души;
б) противовъздушна артилерия в състав от 1800 души;
в) военноморски флот в състав от 3500 души и общ тонаж от 7250 тона;
г) военновъздушни сили, включително и военновъздушните сили на военноморския флот, в размер на 90 самолета, в това число и резервните, от които не повече от 70 самолета от бойни типове, с общ личен състав от 5200 души. България не трябва да притежава или да придобива самолети построени като бомбардировачи с приспособления за вътрешно носене на бомбите.
Тия ефективи във всеки случай ще включват строевия, нестроевия състав и щабния персонал.
Член 10
Личният състав на българската войска, военноморския флот и военновъздушните сили, който надхвърля съответния брой разрешен от чл. 9, ще бъде разпуснат в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящия договор.
Член 11
Лицата, които не влизат в българската войска, военноморския флот и военновъздушните сили, не ще получават под никаква форма военно, военноморско или военновъздушно обучение, както то е определено в Приложение 2.
Член 12
1. На север от гръцко-българската граница се забранява строежът на: постоянни укрепления, в които може да бъде поставено оръжие, способно да стреля в гръцка територия; постоянни военни съоръжения, които могат да бъдат използвани за управляване стрелбата в гръцка територия или за нейното координиране, а също и на дълготрайни средства за снабдяване и складиране, поставени изключително за използване гореспоменатите укрепления и съоръжения.
2. Тази забрана не засяга другите типове недълготрайни укрепления, надземни помещения и съоръжения, предназначени изключително за задачи от вътрешен характер и за местна отбрана на границите.
Член 13
България не трябва да притежава, да произвежда или да прави опит с: каквито и да било видове атомно въоръжение; каквито и да било самодвижещи се или управляеми снаряди и апарати, свързани с тяхното изхвърляне (с изключение на торпедата и торпедните апарати, съставляващи нормалното въоръжение на военноморските кораби, разрешени от настоящия Договор); морски мини или торпеда от неконтактен тип, действащи посредством чувствителен механизъм; торпеда, които могат да бъдат комплектувани с хора, подводни лодки, или други подводни съдове, торпедни лодки, специализирани типове щурмови кораби.
Член 14
България не трябва да пази, произвежда или придобива по друг начин военни материали или да поддържа производствени капацитети за тяхното фабрикуване в повече от онова, което е необходимо за поддържането на разрешените от чл. 9 на настоящия Договор въоръжени сили.
Член 15
1. Надвишаващите военни материали и техника от Съюзнически произход ще бъдат предадени в разпореждане на съответната Съюзена или Сдружена Сила, съобразно с указанията, които ще бъдат дадени от тая сила. Надвишаващите български военни материали ще бъдат предадени в разпореждане на Правителствата на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати. България ще се откаже от всякакви права над тези материали.
2. Военните материали от германски произход или конструкция, надхвърлящи онова, което е необходимо за позволените от настоящия Договор въоръжени сили, ще бъдат предадени в разпореждане на трите Правителства. България не ще придобива или произвежда каквито и да било военни материали от германски произход или конструкция, нито ще наема на работа или обучава каквито и да било технически специалисти, включително военен и граждански въздухоплавателен персонал, които са или са били германски поданици.
3. Надвишаващите военни материали, посочени в точки 1-ва и 2-ра на настоящия член, ще бъдат предадени или разрушени в едногодишен срок от деня на влизането в сила на настоящия Договор.
4. Дефиницията на израза "военни материали" и тяхното изброяване с оглед на настоящия Договор са дадени в Приложение 3.
Член 16
България се задължава напълно да сътрудничи на Съюзените и Сдружените Сили с цел да се обезпечи, щото Германия да не може да предприема, извън пределите на Германската територия, каквито и да било мерки за превъоръжаването си.
Член 17
България се задължава да не придобива и да не произвежда граждански самолети от германска или японска конструкция, или самолети, съдържащи важни елементи от германски или японски произход или конструкция.
Член 18
Всяка от военните, военноморските и военновъздушните клаузи на настоящия Договор ще остане в сила дотогава докато тя не бъде изменена изцяло или частично, по споразумение между Съюзените и Сдружените Сили и България, или - след като България стане член на Организацията на Обединените Народи - по споразумение между Съвета на Сигурността и България.
Отдел II
Член 19
1. Българските военнопленници трябва да бъдат репатрирани колкото е възможно по-скоро, съобразно със споразуменията между отделните сили, които държат тия военнопленници, и България.
2. Всички разходи по превоза на българските военнопленници, включително и издръжката им, от сборните пунктове, установени от Правителството на съответната Съюзена и Сдружена Сила, до входния пункт на българската територия, ще бъдат в тежест на Българското правителство.
ЧАСТ IV
ИЗТЕГЛЯНЕ НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ
Член 20
1. Всички въоръжени сили на Съюзените и Сдружените Сили ще бъдат изтеглени от България във възможния къс срок и във всеки случай не по-късно от 90 дни от деня на влизането в сила на настоящия Договор.
2. Всичката неизползувана българска валута и всички неизползувани български имущества, намиращи се в разпореждане на Съюзените въоръжени сили в България и получени по силата на член 15 от Съглашението за примирие, ще бъдат върнати на Българското правителство в течение на същия срок от 90 дни.
3. България се задължава, обаче, да предостави в периода между деня на влизането в сила на настоящия Договор и окончателното изтегляне на Съюзническите войски всички такива услуги и снабдявания, които могат да бъдат специално поискани за изтегляните въоръжени сили на Съюзените и Сдружените Сили, като на Българското правителство ще бъде изплатена надлежната компенсация за тия услуги и снабдявания.
ЧАСТ V
РЕПАРАЦИИ И РЕСТИТУЦИИ
Член 21
1. Загубите, причинени на Югославия и Гърция от военните действия и от българската окупация на териториите на тия държави, ще бъдат обезщетени от България на Югославия и Гърция, при което, като се вземе предвид, че България не само е излязла от войната против Обединените Народи, но и обяви и на дело води война против Германия, страните се споразумяват щото обезщетяването на посочените загуби да бъде извършено от България не напълно, а само частично, именно в размер на 70 000 000 САЩ долари, платими в течение на 8 години от влизането в сила на настоящия Договор, в стоки, произведени от българската добиваща и преработваща промишленост и селското стопанство. Сумата на обезщетението на Гърция ще възлезе на 45 000 000 САЩ долари, а сумата на обезщетението на Югославия ще възлезе на 25 000 000 САЩ долари.
2. Количеството и категориите на стоките, които ще трябва да се доставят, ще бъдат определени чрез споразумения, сключени от Правителствата на Гърция и Югославия с Българското правителство. Тия споразумения ще бъдат съобщени на Шефовете на Дипломатическите Мисии на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати в София.
3. В основа на пресмятанията в настоящия член е взет доларът на САЩ по златния му паритет на 1 юли 1946 година, т. е. 35 долара за една унция злато.
4. За основа на оценката на стоките, доставяни по настоящия член, ще се вземат международните пазарни цени за 1938 година в САЩ долари с повишение от 15% за индустриалните произведения и 10% за другите произведения. Разходите по доставянето до гръцката или югославската граница ще бъдат в тежест на Българското правителство.
Член 22
1. България приема началата на Декларацията на Обединените Народи от 5 януари 1943 година и ще върне във възможния най-къс срок имуществото, изнесено от територията на който и да било от Обединените Народи.
2. Задължението за реституиране се отнася до всичката, намираща се в настояще време в България, отъждествима собственост, която е била изнесена на сила или по принуда от страна на която и да било от силите на Оста от територията на който и да било от Обединените Народи, независимо от каквито и да било последващи сделки, чрез които днешният притежател на такава собственост е встъпил в нейно владение.
3. Ако в отделни случаи за България бъде невъзможно да извърши реституция на предмети, представляващи художествена, историческа или археологическа ценност, които предмети са част от културното достояние на някои от Обединените Народи, от чиято територия те са били изнесени от българските войски, власти или поданици на сила или по принуда, България се задължава да предаде на заинтересованата страна от Обединените Народи предмети от същия род и приблизително равноценни на изнесените, доколкото такива предмети могат да бъдат намерени в България.
4. Българското правителство е длъжно да върне посоченото в настоящия член имущество в добро състояние и да поеме в това отношение всички разходи в България за работна ръка, материали и превоз.
5. Българското правителство ще съдейства на Обединените Народи и ще предоставя за своя сметка всички необходими възможности за издирването и връщането на имуществото подлежащо на реституиране по силата на настоящия член.
6. Българското правителство ще вземе необходимите мерки, за да бъде върнато посоченото в настоящия член имущество, владяно от която и да било трета страна от лица, намиращи се под българска юрисдикция.
7. Исканията за връщане на имуществото трябва да бъдат предявени на Българското правителство от Правителството на страната, от чиято територия то е било изнесено, като се подразбира, че железопътния, подвижен материал ще се смята изнесен от страната, на която той е принадлежал първоначално. Такива, искания могат да бъдат предявени в шестмесечен срок от деня на влизането в сила на настоящия Договор.
8. Тежестта на доказването за отъждествяване на имуществото и доказването на правото на собственост се възлага върху правителството, което предявява искането, а тежестта на доказването, че имуществото не е било изнесено на сила или по принуда, се възлага върху Българското правителство.
ЧАСТ VI
СТОПАНСКИ КЛАУЗИ
Член 23
1. България, доколкото още не е сторила това, ще възстанови всички законни права и интереси в България на Обединените Народи и на техните поданици, както са съществували на 24 април 1941 година и ще върне цялата собственост в България на Обединените Народи и на техните поданици в онова състояние, в което тя се намира понастоящем.
2. Българското правителство се задължава да възстанови всичката собственост, права и интереси, попадащи под действието на настоящия член, без всякакви тежести и облагания от какъвто и да било вид, на които те са могли да бъдат подложени вследствие на войната и без Българското правителство да събира каквито и да било суми във връзка с тяхното връщане. Българското правителство ще анулира всички мерки, включително възбраната, секвестъра или надзора, взети от него по отношение на собствеността на Обединените Народи между 24 април 1941 година и датата на влизане в сила на настоящия Договор. В случай, че собствеността не бъде върната в продължение на шест месеца от деня на влизането в сила на настоящия Договор, искането за връщане на собствеността трябва да бъде предявено на българските власти в срок най-много от 12 месеца от деня на влизането в сила на настоящия Договор, освен в случаите, когато заявителят може да докаже, че му е било невъзможно да предяви искането си в този срок.
3. Българското правителство е длъжно да унищожи прехвърлянията, засягащи собствеността, правата и интересите от всякакъв род, принадлежащи на поданиците на Обединените Народи, в ония случаи, когато тия прехвърляния са били резултат на насилие или принуда от страна на Правителствата на държавите от Оста, или на техните органи през време на войната.
4. а) Българското правителство ще бъде отговорно за привеждане в напълно изправно състояние собствеността, която се връща на поданиците на Обединените Народи, съгласно точка 1-ва от настоящия член. В ония случаи, когато собствеността не може да бъде върната, или когато вследствие на войната някой поданик на Обединените Народи е понесъл загуби поради повреда или развала на собствеността в България, той трябва да бъде обезщетен от Българското правителство в левове до размер на две трети от онази сума, която е необходима в деня на изплащането, за да се купи подобна собственост или да се компенсира понесената загуба. Поданиците на Обединените Народи в никой случай не бива да се поставят по отношение на компенсацията в по-неблагоприятно положение, отколкото българските поданици;
б) Поданиците на Обединените Народи имащи пряк или косвен интерес в качеството на собственици в дружества или сдружения, чието поданство не е поданство на Обединените Народи в смисъла на точка 8-ма "а" от настоящия член, но които са понесли загуби поради повреда или развала на собствеността в България, трябва да получат обезщетение съобразно с по-горната алинея "а". Това обезщетение трябва да се изчислява въз основа на общите загуби или щети, понесени от дружеството или сдружението, и трябва да представлява само тия загуби или щети същата пропорция, каквато представляват доходоносните интереси на тия поданици спрямо общия капитал на дружество или сдружението;
в) обезщетението трябва да се изплаща без всякакви облагания, данъци или други такси. То може да се използва свободно в България, но ще подлежи на правилата на контрол над чуждестранните девизи, които могат от време на време да бъдат в сила в България;
г) Българското правителство ще осигури на поданиците на Обединените Народи същия режим на разпределение на материалите за ремонт или възстановяване на тяхната собственост в България, както и при разпределението на чуждите девизи за вноса на такива материали, който се прилага спрямо българските поданици;
д) Българското правителство ще даде на поданиците на Обединените Народи обезщетение в левове в същия размер, който е предвиден в по-горната алинея "а", за обезщетяване на загубите или щетите, възникнали вследствие на особените мерки, които са се прилагали към тяхната собственост през време на войната, но които не са били прилагани към българската собственост. Тази алинея не се разпростира върху неосъществените печалби.
5. Всички извършени в България разумни разходи по предявяването на исканията, в това число и разходите за пресмятане на загубите или щетите, трябва да бъдат понесени от Българското правителство.
6. Поданиците на Обединените Народи и тяхната собственост трябва да бъдат освободени от всякакви изключителни данъци, берии или даждия, които са били наложени върху техните основни фондове в България от Българското правителство, или от която и да било българска власт през периода между деня на сключването на Примирието и деня на влизането в сила на настоящия Договор, със специалната цел да бъдат покрити разходите, свързани с войната или да бъдат покрити разходите за окупационните сили или за репарации в полза на който и да било от Обединените Народи. Всички платени по този начин суми трябва да бъдат върнати.
7. Заинтересованият собственик и Българското правителство могат да сключват споразумения, заместващи постановленията на тоя член.
8. Употребените в настоящия член:
а) Израз "поданици на Обединените Народи" означава физически лица, които в момента на влизането в сила на настоящия Договор са поданици на който и да било от Обединените Народи, или дружества или сдружения, учредени към този момент, по законите на който и да било от Обединените Народи, при условие, че посочените лица, дружества или сдружения са имали вече тоя статут, в момента на сключването на Примирието с България.
Изразът "поданици на Обединените Народи" обгръща също всички физически лица, дружества или сдружения, които съгласно действащите в България по време на войната закони са били смятани за неприятелски.
б) Израз "собственик" означава поданик на някой от Обединените Народи, както това е определено в по-горната алинея "а", който има право върху дадена собственост, и включва и приемника на такъв собственик, при условие че този приемник е също поданик на някой от Обединените Народи, по смисъла на алинея "а". Ако приемникът е добил собствеността в повреден вид, то праводателят запазва своите права за обезщетение въз основа на настоящия член, без да се накърняват задълженията, съществуващи съгласно с вътрешното законодателство, между праводателя и приобретателя.
в) Израз "собственост" означава цялата движима или недвижима собственост, веществена или невеществена, включително и индустриалната, литературната и художествената собственост, както и всички права или интереси от каквото и да било естество в собствеността.
Член 24
България признава, че Съветският Съюз има право върху всички германски активи в България, предадени на Съветския Съюз от Контролния съвет в Германия, и се задължава да вземе всички необходими мерки, за да улесни предаването на тия активи.
Член 25
1. Всяка от Съюзените и Сдружените Сили ще има правото да вземе, да задържи, да ликвидира и да предприеме каквото и да било друго действие спрямо цялата собственост, правата и интересите, които в деня на влизането в сила на настоящия Договор се намират на нейна територия и принадлежат на България или на български поданици, както и да използват тази собственост или произведението от нейното ликвидиране за такава цел, каквато тая Сила смята за желателно, до размера на нейните рекламации или на рекламациите на нейните поданици срещу България или български поданици, включително и дълговете, които не са били изцяло уредени по силата на други членове на настоящия Договор. Всичката българска собственост или произведението от нейното ликвидиране, надвишаващи сумата на казаните рекламации, трябва да бъдат върнати.
2. Ликвидирането на българската собственост и разпореждането с нея ще се извършва съобразно със закона на заинтересованата Съюзена или Сдружена Сила. Българският собственик не ще има други права спрямо тая собственост, освен правата, които могат да му бъдат дадени по силата на тоя закон.
3. Българското правителство се задължава да обезщети българските поданици, чиято собственост е иззета по силата на настоящия член и не им е върната.
4. С настоящия член не се възлага върху която и да било от Съюзените и Сдружените Сили никакво задължение да върне на Българското правителство и на българските поданици индустриалната собственост, или да включи тая собственост при определяне на сумата, която може да бъде задържана по силата на точка 1-ва от настоящия член. Правителството на всяка от Съюзените и Сдружените Сили ще има правото да установява такива ограничения и условия по отношение правата или интересите, засягащи индустриалната собственост, придобита преди деня на влизането в сила на настоящия Договор върху територията на тая Съюзена или Сдружена Сила от Българското правителство или българските поданици, каквито Правителството на дадената Съюзена или Сдружена Сила смята за необходими за своите национални интереси.
5. Собствеността, предвидена в точка 1-ва на настоящия член, трябва да се смята, че обхваща българската собственост, която е подлежала на контрол поради положението на война, съществуващо между България и Съюзената или Сдружената Сила, имаща юрисдикция над тая собственост, но не ще включва:
а) собствеността на Българското правителство, използвана за консулски или дипломатически цели;
б) собствеността, принадлежаща на религиозни организации или на частни благотворителни учреждения и използвана за религиозни или благотворителни цели;
в) собствеността на физически лица, които са български поданици, получили разрешение да пребивават в пределите на територията на оная страна, в която се намира тая собственост, или да пребивават в което и да било друго място върху територията на страна от Обединените Народи, с изключение на българската собственост, която когато и да било през време на войната е била предмет на мерки, неприлагани като правило към собствеността на българските поданици, живущи на същата територия;
г) имуществените права, възникнали след подновяването на търговските и финансови отношения между Съюзените и Сдружените Сили и България, или възникнали от сделки между Правителството на която и да било Съюзена или Сдружена Сила и България след 28 октомври 1944 година;
д) правата върху литературната и художествената собственост.
Член 26
1. От деня на влизането в сила на настоящия Договор, намиращата се в Германия собственост на България и на български поданици не ще се третира вече като неприятелска собственост и всички ограничения, свързани с един такъв режим, трябва да бъдат отменени.
2. Отъждествимата собственост на България и на български поданици, изнесена на сила или по принуда от българска територия в Германия от германски въоръжени сили или власти след 28 октомври 1944 година, подлежи на връщане.
3. Реституирането и възстановяването на българската собственост в Германия ще се извършва съобразно с мерките, които ще бъдат определени от Силите, окупиращи Германия.
4. Без да се накърняват гореизложените и каквито и да било други разпореждания, взети в полза на България и нейни поданици от Силите, окупиращи Германия, България от свое име и от името на българските поданици се отказва от всички претенции спрямо Германия и германски поданици, останали неуредени на 8 май 1945 година, с изключение на претенциите, произтичащи от договори и други задължения, сключени преди 1 септември 1939 година, и правата, придобити преди тази дата. Този отказ ще се смята, че обхваща дълговете, всички междуправителствени претенции, свързани със спогодби, сключени през време на войната, и всички претенции за обезщетение на загуби или щети възникнали през време на войната.
Член 27
1. Съществуването на положението на война само по себе си не ще се смята за фактор, влияещ върху задълженията да се изплащат паричните дългове, произтичащи от задължения и договори, съществували преди възникването на положението на война, а също и от права, придобити преди това време, които дългове са станали изискуеми преди влизането в сила на настоящия Договор и се дължат от Българското правителство или от българските поданици на Правителството или на поданиците от някоя от Съюзените и Сдружените Сили на Българското правителство или на българските поданици.
2. Освен изрично предвидените в настоящия Договор случаи, нищо в него не трябва да се тълкува във вреда на отношенията между длъжници и кредитори, произтичащи от договори, сключени преди войната от Българското правителство или от български поданици.
Член 28
1. България се отказва от името на Българското правителство или на българските поданици от всички рекламации от каквото и да било естество срещу Съюзените и Сдружените Сили, свързани непосредствено с войната или произтичащи от мерките, взети вследствие на съществуването на положението на война в Европа след 1 септември 1939 година, без оглед на това дали съответната Съюзена или Сдружена Сила по това време е била или не в положение на война с България. В този отказ от рекламации се включват:
а) рекламациите във връзка със загуби или щети, понесени вследствие на действията на въоръжените сили или на властите на Съюзените или Сдружените Сили;
б) рекламациите, произтичащи от присъствието, операциите или действията на въоръжените сили или на властите на Съюзените или Сдружените Сили върху българска територия;
в) рекламациите, отнасящи се до решенията или постановленията на съдилищата за морски призи на Съюзените или Сдружените Сили, при което България признава за валидни и задължителни всички решения или постановления на тия съдилища, издадени на 1 септември 1939 година или по-късно, и отнасящи се до български кораби или български стоки или плащане на разноски;
г) рекламациите, произтичащи от упражняването правата на воюваща страна, или от мерките взети за упражняване на тия права.
2. Разпорежданията на настоящия член изключват напълно и окончателно всички рекламации от посоченото по-горе естество, които отсега нататък се прекратяват независимо от това коя е заинтересованата страна. Българското правителство се съгласява да заплати справедливо обезщетение в левове на лицата, които са доставили на въоръжените сили на Съюзените или Сдружените Сили на българска територия снабдявания или услуги по реквизиционен път, а също и за задоволяване рекламациите, повдигнати срещу въоръжените сили на Съюзените или Сдружените Сили и отнасящи се до възникнали на българска територия невоенни щети.
3. България се отказва също от всички рекламации от посоченото в точка 1-ва на настоящия член естество от името на Българското правителство или български поданици срещу който и да било от Обединените Народи, чиито дипломатически отношения с България са били скъсани по време на войната, и който е предприел действия в сътрудничество със Съюзените и Сдружените Сили.
4. Отказът на България от рекламациите по точка 1-ва от настоящия член се разпростира върху всички рекламации, произтичащи от мерки, взети от която и да било Съюзена и Сдружена Сила спрямо български кораби между 1 септември 1939 година и деня на влизане в сила на настоящия Договор, както и върху всички рекламации и дългове, произтичащи от действащите понастоящем Конвенции за военнопленниците.
Член 29
1. Докато бъдат сключени търговски договори или съглашения между отделните Обединени Народи и България Българското правителство ще прилага в продължение на 18 месеца от деня на влизането в сила на настоящия Договор, долупосочения режим към всеки един от Обединените Народи, който въз основа на взаимността фактически ще приложи към България аналогичен режим при подобни въпроси:
а) За всичко, което се отнася до митата и таксите за внос или износ, вътрешното облагане на внасяните стоки и до всички наредби, засягащи тая наредба, Обединените Народи ще се ползват от безусловния режим на най-облагоприятствувана нация;
б) Във всяко друго отношение България не трябва да прокарва произволна дискриминация в ущърб на стоките, произвеждани на която и да било територия на който и да било от Обединените Народи или предназначени за тая територия, в сравнение с подобни стоки, произвеждани на която и да било друга територия на Обединените Народи или на територията на която и да било друга чуждестранна сила, или предназначени за тия територии;
в) Към поданиците на Обединените Народи, в това число и юридическите лица, ще се прилага националният режим и режимът на най-облагоприятствувана нация по всички въпроси засягащи търговията, индустрията, корабоплаването и другите видове търговска дейност в България. Тия разпореждания не се отнасят към търговското въздухоплаване;
г) България не ще отстъпва на никоя страна никакви изключителни или дискриминационни права по отношение използването на търговските самолети в международния трафик и ще дава на всички Обединени Народи еднакви възможности за добиване на българска територия права в областта на международното търговско въздухоплаване, в това число правото на кацане за вземане на гориво и ремонт; що се отнася до използването на търговските самолети в международния трафик, тя ще даде на всички Обединени Народи, въз основа на взаимността и без дискриминация, правото на летене без кацване над българска територия. Тия разпореждания не трябва да накърняват интересите на националната отбрана на България.
2. Горепоменатите задължения на България трябва да се разбират в този смисъл, че върху тях се разпростират изключенията, фигуриращи обичайно в търговските договори сключени от България преди войната, а разпорежданията, отнасящи се до взаимността от страна на всеки от Обединените Народи трябва да се подразбират в тоя смисъл, че върху тях се разпростират изключенията, фигуриращи обичайно в сключените от дадената държава търговски договори.
Член 30
България ще съдейства в пределите на възможността за железопътните транзитни транспорти върху своята територия с разумни тарифи и ще бъде готова да сключи за тая цел взаимни спогодби със съседните държави.
Член 31
1. Споровете, които могат да възникнат при прилагането на чл. чл. 22 и 23 и на приложенията 4, 5 и 6 на настоящия Договор, ще бъдат отнасяни до една Помирителна комисия, съставена от равен брой представители на Правителството на заинтересования Обединен народ и на Българското правителство. Ако в продължение на 3 месеца от предаването на спора на Помирителната комисия не бъде постигнато споразумение, всяко от Правителствата може да поиска да бъде включен в комисията един трети член и в случай на несъгласие между двете Правителства по избора на тоя член, всяка от страните може да се обърне към главния Секретар на Обединените Народи, с молба да извърши това назначение.
2. Решението на мнозинството на членовете на Комисията ще се смята за решение на Комисията и трябва да се приеме от страните като окончателно и задължително.
Член 32
Чл. чл. 22, 23 и 29 и Приложение 6 на настоящия Договор ще се прилагат спрямо Съюзените и Сдружените Сили и Франция, както и спрямо ония от Обединените Народи, чиито дипломатически отношения с България са били скъсани по време на войната.
Член 33
Разпорежданията на Приложения 4, 5 и 6, както и разпорежданията на другите Приложения, ще имат сила на неразделна част от настоящия Договор.
ЧАСТ VII
РАЗПОРЕЖДАНИЯ ОТНОСНО ДУНАВА
Член 34
Корабоплаването по река Дунав ще бъде свободно и отворено за поданиците, търговските кораби и стоките на всички държави въз основа на равенството по отношение на пристанищните и корабоплавателните такси и условията на търговското корабоплаване. Гореизложеното не се отнася до транспорта между пристанищата на една и съща държава.
ЧАСТ VIII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ
Член 35
1. През един период не надвишаващ 18 месеца от влизането в сила на настоящия Договор, Шефовете на Дипломатическите Мисии на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати в София, действащи в съгласие ще представляват Съюзените и Сдружените Сили в сношенията с Българското правителство по всички въпроси относно изпълняването и тълкуването на настоящия Договор.
2. Тримата Шефове на Мисии ще дават на Българското правителство такива упътвания, технически съвети и разяснения, каквито се окажат необходими, за да се осигури бързото и ефикасно изпълнение на настоящия Договор в съответствие с неговия дух и текст.
3. Българското правителство ще предоставя на споменатите Шефове на Мисии всички необходими сведения и ще им оказва всякакво съдействие, каквото биха поискали при изпълнение на задачите, които им се възлагат от настоящия Договор.
Член 36
1. С изключение на ония случаи, когато в някой член на настоящия Договор е предвидена друга процедура, всеки спор по тълкуването и изпълнението на настоящия Договор, неуреден чрез преки дипломатически преговори, ще бъде отнасян до тримата Шефове на Мисии, действащи въз основа на чл. 35 , с това изключение, че в този случай Шефовете на Мисии не ще бъдат ограничени от срока, предвиден в този член. Всеки такъв спор, неразрешен от Шефовете на Мисии в течение на два месеца, ако спорещите страни не дойдат до взаимно споразумение за друг начин на уреждане на спора, ще бъде отнасян по искане на която и да било от спорещите страни до комисия в състав от по един представител на всяка от страните и трети член, избран по взаимно споразумение на двете страни измежду поданиците на трета държава. Ако в едномесечен срок двете страни не сполучат да се споразумеят за назначаването на третия член, всяка от страните може да се обърне към Главния Секретар на Обединените Народи, с молба да извърши това назначение.
2. Решението на мнозинството от членовете на Комисията ще се смята за решение на Комисията и трябва да се приеме от страните като окончателно и задължително.
Член 37
1. Всеки един член от Организацията на Обединените Народи, който не е страна, подписала настоящия Договор, и се намира в положение на война с България, може да се присъедини към тоя Договор, и след присъединяването си ще се смята, с оглед на Договора, като Сдружена Сила.
2. Всички актове за присъединяването ще бъдат депозирани за съхраняване на Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики и ще имат сила от деня на депозирането.
Член 38
Настоящият Договор, чийто руски и английски текст е меродавен, ще бъде ратифициран от Съюзените и Сдружените Сили. Договорът трябва да бъде ратифициран също и от България. Договорът ще влезе в сила незабавно след депозирането на ратификационните актове от страна на Съюза на Съветските Социалистически Републики, Съединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия и Американските Съединени Щати. Ратификационните актове ще бъдат депозирани в най-кратък срок за съхранение у Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики.
По отношение на всяка от Съюзените или Сдружените Сили, чиито ратификационни актове бъдат депозирани по-късно, Договорът ще влезе в сила от деня на депозирането. Настоящият Договор ще бъде депозиран в архивите на Правителството на Съюза на Съветските Социалистически Републики, което ще изпрати заверен препис на всяка държава, подписала този договор.
В удостоверение на което долуподписаните Пълномощни Представители подписаха настоящия Договор и сложиха върху него своите печати.
Съставен в Париж на руски, английски, френски и български език на десетия ден на месец февруари 1947 година.
Списък на приложенията
Приложение 1. Карта на границите на България.
Приложение 2. Определение на военното, военноморското и
военновъздушното обучение.
Приложение 3. Определение и списък на военните материали.
Приложение 4. Индустриална, литературна и художествена собственост.
Приложение 5. Договори, давностни срокове и ценни книжа.
Приложение 6. Съдебни решения.
Приложение 1
(вж. член 1)
Карта на границите на България
Приложение 2
(вж. член 11)
Определение на военното, военноморското и военновъздушното обучение
1. Изразът "военно обучение" означава изучаването и упражненията в
областта на употребата на военните материали, специално предназначени или
пригодени за военни цели и на отнасящите се до това учебни приспособления;
изучаването и изпълнението на всички строеви упражнения или придвижвания,
предназначени за обучаване в маневриране или за изпълнение на маневрирането
прилагано от действащите части в боя; а също и организираното изучаване на
тактиката, стратегията и генералщабната работа.
2. Изразът "военновъздушно обучение" означава изучаването и
упражненията в областта на употребата на военните материали, специално
предназначени или пригодени за военновъздушни цели и на отнасящите се до
това учебни приспособления; изучаването и изпълнението на всички специални
маневри, включително и летенето на ята, прилагано от авиацията при изпълнение
на бойни задачи; а също и организираното изучаване на военновъздушната
тактика, стратегия и генералщабната работа.
3. Изразът "военноморско обучение" означава изучаването, ръководството
или практиката в използването на военните кораби, военноморските съоръжения
или учреждения, а също изучаването или употребата на всички, отнасящи се до
това прибори и учебни приспособления, които се използват за водене на морска
война, освен ония, които обикновено се използват за граждански цели; а също
и преподаването, практиката или организираното изучаване на морската тактика,
стратегия и генералщабна работа, които не са необходими за мирното използване
на корабите.
Приложение 3
(вж. член 15)
Определение и списък на военните материали
Изразът "военни материали", употребяван в настоящия Договор, включва
всички оръжия, бойни припаси и средства, специално конструирани или пригодени
за използване във войната, както това е изброено по-долу.
Съюзените и Сдружените Сили си запазват правото да изменят периодически
дадения списък, като внасят в него поправки или допълнения, в светлината на
по-нататъшното развитие на науката.
Категория 1.
1. Военни пушки, карабини, револвери и пистолети; цеви и други запасни
части към това оръжие, които не могат да бъдат нагодени лесно за гражданска
употреба.
2. Картечници, военни автоматически или самозарядни пушки, пистолети -
картечници; цеви и други запасни части към това оръжие, които не могат да
бъдат нагодени лесно за гражданска употреба; стойки на картечници.
3. Оръдия, гаубици, мортири, специални оръдия за самолети, оръдия без
затвори или без връщачи и огнепръскачки, цеви и други запасни части към това
оръжие, които не могат да бъдат нагодени лесно за гражданска употреба;
лафети и поставки за гореизброеното оръжие.
4. Ракетохвъргачки; механизми за изстрелване и контролиране,
самодвигателни и направляеми снаряди; поставки за тях.
5. Напълнени или ненапълнени самодвигателни и направляеми снаряди,
ракети, унитарни патрони и патрони, предназначени за оръжието, изброено
по-горе в точки 1 - 4, приспособления за манипулиране с тях, или за
произвеждане на взрив, а също така възпламенители и тръбички, с изключение
на възпламенителите, необходими за граждански нужди.
6. Напълнени и ненапълнени гранати, бомби, торпеда, мини, заряди за
дълбочина и запалителни вещества и заряди, както и всички средства за
манипулиране с тях, или за произвеждане на взрив, с изключение на
възпламенителите, необходими за граждански нужди.
7. Щикове.
Категория 2.
1. Бронирани бойни коли; бронирани влакове, които технически не могат
да бъдат преустроени за гражданска употреба.
2. Механически и самодвижещи се лафети за всякакво оръжие изброено в
категория 1., военни шасита или каросерии от специален тип, освен изброените
по-горе в точка 1.
3. Броневи плочи, дебели повече от три дюйма, използвани за целите на
отбраната във войната.
Категория 3.
1. Прицелни и изчислителни прибори за насочване на огъня, включително
и линейките на зенитния планшет и построители; прибори за пристрелване,
оръдейни мерници, мерници за бомбардиране; тръбни нумеропоставки;
инструменти и прибори за калибриране на оръдията и за коригиране на приборите
за насочване на огъня.
2. Щурмови мостчета и щурмови лодки.
3. Средства за водене на замаскирани военни действия, както и
ослепяващи средства и средства за измама.
4. Лично военно снаряжение от специален характер, което мъчно може да
се нагоди за използване за гражданска употреба.
Категория 4.
1. Военни кораби от какъвто и да било тип, включително и преустроените
кораби и плаващи средства, проектирани или предназначени за тяхното
обслужване или подкрепа, които технически не могат да бъдат преустроени за
гражданско използване, както и въоръжението, бронята, бойните припаси,
самолетите и всяка друга екипировка, материали, машини и лафети, които се
употребяват в мирно време само върху военните кораби.
2. Десантни кораби и земноводни превозни средства или приспособления
от всякакъв род; щурмови лодки или приспособления от всякакъв тип, както
и катапулти и други апарати за пущане на самолети, ракети, движими бойни
средства или всякакви други снаряди, апарати или приспособления,
комплектувани или некомплектувани с хора, управлявани или неуправлявани.
3. Подводни или полуподводни кораби, плаващи средства, бойни средства,
приспособления или апарати от всякакъв род, включително специално построените
защитни баражни съоръжения (бони) за пристанища, с изключение на ония случаи,
когато това може да бъде необходимо за спасяване или за други граждански
цели, както и цялата екипировка, принадлежности, запасни части, опитни или
учебни средства, прибори или лафети, които могат да бъдат специално
предназначени за строеж, изпитване, поддържане или пазене на гореизброеното.
Категория 5.
1. Сглобени и несглобени летателни апарати, по-тежки и по-леки от
въздуха, които са предназначени или нагодени за въздушни бойни действия, чрез
употребяване на картечници, артилерия, ракетохвъргачки, или са предназначени
или нагодени за превозване и хвърляне на бомби, или са построени било по тип,
било по конструкция, за да бъдат нагодени за което и да било от
приспособленията, изброени по-долу в точка 2.
2. Авиационни оръдейни лафети и рамки, бомбодържатели,
торпедодържатели, както и механизми за хвърляне на бомби или торпеда;
оръдейни куполи и странични картечни куполи.
3. Екипировката, специално предназначена и използвана изключително във
въздушно-десантните войски.
4. Катапулти или изхвърлителни апарати за спущане на самолети от
кораби, суша и море; катапулти за пущане на самолети-снаряди.
5. Преградни балони.
Категория 6.
Задушливи, смъртоносни, отровни и изваждащи от строя вещества,
предназначени за военни цели или произвеждани свръх онова, което е
необходимо за гражданска употреба.
Категория 7.
Метателни средства, експлозиви, пиротехнически средства и течни газове,
предназначени за изхвърляне, взрив, заредяване или напълване на изброените в
настоящите категории военни материали или за тяхното използване във връзка с
последните, които не могат да бъдат използвани за граждански цели или
производството на които надминава онова, което е необходимо за гражданска
употреба.
Категория 8.
Фабрични и инструментални инсталации конструирани специално за
производство и поддържане на горепосочените материали и които технически
не могат да бъдат нагодени за гражданска употреба.
Приложение 4
Индустриална, литературна и художествена собственост
1. а) На Съюзените и Сдружените Сили и на техните поданици се дава срок
от една година от деня на влизане в сила на настоящия Договор, за да се даде
на тия лица възможност, без да се събират от тях допълнителни такси или
каквито и да било други глоби, да извършат всичко необходимо, за да придобият
или запазят в България правата на индустриална, литературна и художествена
собственост, които действия не са могли да бъдат извършени поради
съществуването на положението на война.
б) Съюзените и Сдружените Сили или техните поданици, които са направили
върху територията на която и да било Съюзена или Сдружена Сила по надлежния
начин искане за патент или за регистриране на образец не по-рано от 12 месеца
преди започването на войната с България, или в течение на войната, или за
регистриране на индустриален чертеж или образец или марка не по-рано от
6 месеца преди започването на войната с България, или през време на войната,
ще имат право в течение на 12 месеца от деня на влизане в сила на настоящия
Договор да поискат съответните права в България, заедно с правото на
приоритет, основано върху по-раншно регистриране на искането върху
територията на тая Съюзена или Сдружена Сила.
в) На всяка от Съюзените и Сдружените Сили и на нейните поданици се дава
срок една година от деня на влизането в сила на настоящия Договор, в
продължение на който те могат да възбудят дело в България против ония
физически или юридически лица, за които се твърди, че незаконно са нарушили
техните права на индустриална, литературна или художествена собственост,
между датата на започване на войната и датата на влизане в сила на настоящия
договор.
2. Периодът от момента на започване на войната до изтичане на 18 месеца
след влизането в сила на настоящия Договор се изключва при изчисляване на
срока, в течение на който патентът трябва да бъде осъществен или чертежът или
марката - използвани.
3. Периодът от момента на започване на войната до деня на влизане в
сила на настоящия Договор се изключва от нормалния срок на правата на
индустриалната, литературна и художествена собственост, които са имали сила
в България в момента на започване на войната или които са признати или
установени въз основа на настоящото Приложение и които принадлежат на която
и да било от Съюзените и Сдружените Сили или на нейни поданици. Поради това
нормалното траене на тия права трябва да се смята автоматически продължено в
България за един по-нататъшен срок, отговарящ на изключения по този начин
период.
4. Горните положения, отнасящи се до правата в България на Съюзените и
Сдружените Сили и на техните поданици, еднакво се прилагат спрямо България и
нейните поданици върху териториите на Съюзените и Сдружените Сили. Нищо,
обаче, в тия положения не дава на България или на нейните поданици право за
по-благоприятен режим върху територията на която и да било от Съюзените и
Сдружените Сили, отколкото режима, който се дава в подобни случаи от тази
сила на който и да било от Обединените Народи или на неговите поданици.
България не ще бъде задължена въз основа на тия положения да даде на която
и да било Съюзена или Сдружена Сила или на нейни поданици по-благоприятен
режим, от режима, от който се ползва върху територията на тая Сила България
или нейните поданици по въпросите, предвидени в предшестващите положения.
5. На трети лица върху териториите на която и да било Съюзена или
Сдружена Сила или България, които преди деня на влизане в сила на настоящия
Договор са добили добросъвестно право на индустриална, литературна и
художествена собственост, намиращи се в противоречие с правата възстановени
въз основа на настоящото Приложение, или в противоречие с правата, придобити
въз основа на приоритета по силата на същото Приложение, или които
добросъвестно са изработили, обнародвали, възпроизвели, използвали или
продали предмет, към който се отнасят тези права, ще бъде разрешено, без
всякаква отговорност за нарушение, да продължат да осъществяват тия права и
да продължат или подновят това изработване, обнародване, възпроизвеждане,
използване или продажба, които са били добросъвестно придобити или започнати.
В България такова разрешение ще носи формата на неизключително позволително
(лицензия), давано при условие на взаимно споразумение на страните, а при
липса на споразумение - при условията, установени от Помирителната Комисия,
учредена въз основа на член 31 от настоящия Договор. Върху територията на
всяка от Съюзените и Сдружените Сили, обаче добросъвестните трети лица ще се
ползват от такава защита, каквато се дава при подобни обстоятелства на
добросъвестните трети лица, чиито права се намират в противоречие с правата
на поданиците на другите Съюзени и Сдружени Сили.
6. Нищо в това Приложение не трябва да се тълкува като такова, което
дава на България или на нейните поданици право върху някой патент или образец
върху територията на която и да било от Съюзените и Сдружените Сили по
отношение на изобретенията, отнасящи се към който и да било предмет изброен
в Приложение 3 към настоящия Договор, направени или по отношение на които
исканията са били регистрирани от България или от някои нейни поданици в
България, или върху територията на която и да било от Силите на Оста, или
върху територията, която е била окупирана от въоръжените сили на Оста, в
течение на оня период от време, когато дадената територия се е намирала под
контрола на въоръжените сили или власти на силите на Оста.
7. България също така ще разпростре действието на предидущите положения
на настоящото Приложение спрямо Франция и другите Обединени Народи, които не
са Съюзени или Сдружени Сили, но дипломатическите отношения на които с
България са били прекъснати през време на войната и които се задължават да
дадат на България предимствата, давани на България от същите положения.
8. Нищо в това положение не ще се разбира като противоречащо на
чл. чл. 23, 25 и 27 от настоящия Договор.
Приложение 5
Договори, давностни срокове и ценни книжа
А. Договори
1. Всеки договор, за чието изпълнение е било необходимо установяването
на сношения между които да било от неговите страни, станали неприятели, както
това е определено в част Г от настоящото Приложение, трябва, при условие че
бъдат спазени изключенията, изложени по-долу в т. т. 2 и 3, да се смята за
развален от онова време, когато които и да било от страните са станали
неприятели. Това засягане, обаче, не разваля положенията на чл. 27 от
настоящия Договор и не ще освободи тази или онази от договарящите страни от
задължението да върне сумите, получени като аванс или частично плащане, по
отношение на които тази страна не е извършила нищо в замяна.
2. Въпреки положенията на горната точка 1, не подлежат на разваляне и,
без накърняване на правата, изложени в чл. 25 от настоящия Договор, остават в
сила такива части на всеки договор, които са отделими и за изпълнението на
които не е необходимо установяването на сношения между които и да било от
страните му, станали неприятели, както това е определено в част Г от
настоящото Приложение. Ако положенията на тоя или оня договор не могат да
бъдат отделени по този начин, договорът трябва да се смята за напълно
развален. Гореизложеното има сила при условие, че ще бъдат приложени
вътрешните закони, разпореждания или правила, издадени от която и да било от
Съюзените и Сдружените Сили, имаща юрисдикция по отношение на договора или
на някои от страните му, а също доколкото условията на договора са съобразни
с това.
3. Нищо в част А от настоящото Приложение не трябва да се смята, че
анулира сделките, законно реализирани, съобразно с договора между неприятели,
ако те са реализирани с позволението на Правителството на една от Съюзените
и Сдружените Сили.
4. Въпреки горепоменатите положения договорите по осигуровка и
преосигуровка ще се подчиняват на отделните споразумения между Правителството
на заинтересованата Съюзена или Сдружена Сила и Българското правителство.
Б. Давностни срокове
1. Всички давностни срокове или ограничението на правото на иск или на
правото да се вземат охранителни мерки в отношенията засягащи лицата или
собствеността, и отнасящи се до поданици на Обединените Народи и до български
поданици, които поради положението на война не са могли да предявят иск или
да изпълнят формалностите, необходими за обезпечаване на техните права,
независимо от това, дали тия срокове са започнали да текат преди или след
началото на войната, ще се смятат за спрени за времето на войната върху
територията на България от една страна и от друга страна върху територията
на оная страна от Обединените Народи, която дава на България върху началата
на взаимността предимствата, предвидени от положенията на настоящата точка.
Течението на спрените давностни срокове ще се поднови от деня на влизането в
сила на настоящия Договор. Положенията на настоящата точка ще се прилагат
към ония срокове, установени за предявяване на купони за лихви или купони за
дивиденти, или за предявяване на заплащане на ценни книжа, които са излезли
в тираж или подлежат на изплащане на каквото и да било друго основание.
2. В ония случаи, когато поради неизвършването на някои действия или на
някои формалности през време на войната са били взети върху българска
територия изпълнителни мерки в ущърб на поданик, на който и да било от
Обединените Народи, Българското правителство ще възстанови накърнените права.
Ако това възстановяване бъде несправедливо или невъзможно, Българското
правителство ще вземе мерки, щото на поданика на Обединените Народи да се
даде такова подпомагане, което се явява справедливо при тия обстоятелства.
В. Ценни книжа
1. В отношенията между неприятели никои ценни книжа, съставени преди
войната, не ще се смятат за загубили сила само поради това, че тия книжа не
са били представени в установените срокове за приемане или плащане, или не е
било направено уведомление на издателя или на джиранта за отказ от приемане
или плащане, или че тия книжа не са били протестирани, или защото не е била
изпълнена каквато и да било формалност през време на войната.
2. В ония случаи, когато срокът, установен за предявяването на ценната
книга за приемане или плащане или срокът, в който уведомлението за отказ от
приемане или плащане е трябвало да бъде направено на издателя или на
джиранта, или в течение на който документът е трябвало да бъде протестиран, е
изтекъл през време на войната, а страната, която е трябвало да предяви или да
протестира документа или да уведоми за отказа от приемане или плащане, не е
направила това през време на войната, ще й бъде даден срок не по-малък от три
месеца от деня на влизане в сила на настоящия Договор, в течение на който
може да бъде направено предявяването, уведомлението за отказ от приемане или
плащане, или протестът.
3. Ако някое лице преди или през време на войната се е задължило по
някоя ценна книга във връзка със задължение, поето спрямо него от лице
станало след това неприятел, то последният остава длъжен на първия по своето
задължение независимо от започването на войната.
Г. Особени разпореждания
1. За целите на настоящото Приложение физическите или юридическите лица
ще се смятат за неприятели от онзи ден, когато търговията между тях е станала
незаконна, въз основа на законите, наредбите или правилниците, на действието
на които тия лица или договори са били подчинени.
2. Поради особеностите на правната система на Американските Съединени
Щати, постановленията на настоящото Приложение не ще се прилагат в
отношенията между Американските Съединени Щати и България.
Приложение 6
Съдебни решения
Българското правителство ще вземе необходимите мерки, за да даде на
поданиците на който и да било от Обединените Народи възможността във всяко
време в продължение на една година от деня на влизане в сила на настоящия
Договор, да предяви пред съответните български власти за ревизия всяко
съдебно решение, произнесено от български съд между 24 април 1941 година и
деня на влизане в сила на настоящия Договор, по всяко съдебно дело, в което
поданик на Обединените Народи не е могъл в достатъчна степен да изложи своя
случай в качеството си на ищец или ответник. Българското правителство трябва
да предвиди щото в ония случаи, когато поданик на Обединените Народи е
понесъл щета поради каквото и да било такова съдебно решение, той да бъде
възстановен в онова положение, в което се е намирал до произнасянето на това
съдебно решение, или да му се даде такова подпомагане, каквото може да се яви
справедливо при тия обстоятелства. Изразът "поданик на Обединените Народи"
включва и дружествата или сдруженията, организирани или учредени въз основа
на законите на който и да било от Обединените Народи.
В удостоверение на което подписаните Пълномощници подписаха настоящия
Договор и положиха върху него печатите си.
Извършено в Париж на руски, английски, французки и български езици на
десети февруари хиляда деветстотин четиридесет и седма година.
За Съюза на Съветските Социалистически Републики: В. Молотов
А. Богомилов
За Съединеното Кралство на Великобритания и
Северна Ирландия: Ernest Bevin
Duff Cooper
За Съединените Американски Щати: James F. Byrnes
Jefferson Caffery
За Австралия: John A. Beasley
За Белоруската Съв. Социалистическа Република: К. Киселев
За Чехословакия: Jan Masaryk
Dr Clementis
За Гърция: Leon Melas
R. Raphael
За Индия: Sir Samuel
Runganadhan
За Нова Зеландия: W. J. Jordan
За Украинската Съв. Социалистическа Република: И. Сенин
За Южно-Африканския Съюз: W. G. Parminter
За Народната Федеративна Република Югославия: Stanoje S. Simihc
Rodolub Chlakovich
Dr Pavla Gregorich
За България: К. Георгиев
Ал. Оббов
Тр. Костов
Тъй като се пораждат много спекулации около договора, сключен от България след вероломното на падение на СССР през 1944г., то реших да сложа целият му текст и да се види, какво е била задължена да прави нашата държава и да се прецени, какво е направила по инициатива на новата власт.
Обърнете внимание, че в края на договора Украйна и Беларус са се подписали отделно от СССР.
Преди него има временно споразумение, в което са уредени условията на окупацията. Този договор е вече след това.