Galahad

Какво показват снимките е това, което се вижда на тях. За да показват, че теренът е удобен за транспортни средства на колела би трябвало да има множество такива удобно движещи се там. В противен случай доказват противното. Като видим снимки с движещи се там луноходи, ще правим сметки удобен ли е теренът за тях или не. И какво според теб означава тогава този текст?!? Пише, че след битката Рамзес сключил мир и се върнал. Не пише, че е получил Кадеш, че е минал през него, че се е разпоредил нещо за местния управник и т.н. А иначе има доста голяма разлика между това, което хетския цар е заявил в панагира на рамзесовия дворцов поет и онова, дето е заявено в договора между двамата владетели. Все пак документите когато ги има са с приоритет пред поетичните творби. Рамзес е изал доста по-големи планове, но те приключват с разгрома му при Кадеш. Това разбира се не означава, че Рамзес не си останал все така амбициозен, но просто за в бъдеще трябвало да насочи усилията си в други насоки. Следващия постинг не смятам за го коментирам, защото са пълни глупости. То не че и за това дето го коментирах не важи същото де.

Това че си сложил снимки съвсем не означава, че те не са в полза изцяло на моята теза - там няма транспортни средства на колела, което показва, че теренът е крайно неподходящ за колесници. Пак най-чиста проба пълни глупости. Ами нищо не е станало с Кадеш, защото Рамзес бил опердашен и се върнал с подвита опашка в Египет. Щеше да пише какво е станало, ако беше победил. Размес просто си заминал от бойното поле без да озари Кадеш с височайшата си божествена визита.

И защо по този идеален терен не се вижда на снимката да се движи нито една кола, дари и нещо много по-съвършено от джип като напр. колесница египетски модел Ами то доста внимание е отделено как Рамзес останал сам и се молел на войската си да бяга. Вторият му голям успех в тази битка според застъпниците на тезата, че е победил, е че все пак е останал жив и не е бил пленен, както и че успял да спаси оцелялата част от армията си. Какво чувства Рамзес няма значение. Има значение военните сили на Кадеш към него ли са се присъединили или са били срещу него. А за това кой е победил е от значение чий е Кадеш след битката. Което ми се струва, че решава въпросът чия е победата.

А дали ще можеш да вденеш, че изцепи тази глупост във възможно най-неподходящата тема?!? Какъв е целият военен потенциал на Крум? Защото той удържа победата въоръжавайки жените и взимайки наемници. Това също е военен потенциал, но определено не е армията, за която говоря. Не се взима цялата армия, което съвсем не означава, че тези, които си остават по местата не се сражават примерно с разбойници - свои и гастрольори с оглед ситуацията, дезертьори, бунтовници и т.н. Те тъй да се каже просто са на друг фронт, на който може да се случи да е спокойно, а може да е много по-тежко, отколкото на самото бойно поле. Защото тях може да ги нападнат разбойници или да трябва да преследват такива, а армията отишла да воюва може да обсажда само някоя крепост без да щурмува и без да си разменят и една стрела.

Защо имам усещането, че тази тема взе да се омешва с други Забравената битка - Остров 1041 г. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13678 И за да не преписваме пак цитатите, има ги ето тук:

Теренът, който си показал може да е равен за танкове, ама не и за колесници - на третата има примерно достатъчно камъни и насипи за да се потроши и преобърне една колесница, преди да е стигнала до врага. Иначе някои застъпват, че Рамзес също си изтеглил колесниците зад армията и си направил "заград-отрад" (сиреч не е патент на др. Сталин) - и тогава вече колесниците свършили повече работа, защото стрелците убивали дезертьорите и ги мотивирали да се сражават. Както се вижда Кадеш си е изброен сред тези, които са изпратили бойци на хетския цар.

Забавно е написаното от Чапек, но аз лично много повече се смях на написаното от графа. Защото едва ли някой може да си помисли, че при тръгване на поход ще се вземе цялата армия и ще се оставят градове, проходи и граници съвсем без охрана. То в мирно време е имало доста проблеми с разбойници, а по време на война ставали още по-големи защото започвали да мародерстват не само чужди части, но и собствени дезертьори. А за да се опази всичко това по-голямата част от военния ресурс на практика изобщо не напуска местата си. Примерно славният Робин Худ вилнее докато Ричард Лъвското сърце е на поход да спасява Светите земи. Винаги оръжието се е ползвало за държане в подчинение на своите не по-малко, че дори и повече, отколкото за да се бранят границите.

Не ми е ясно какво точно си мислиш, че си показал със снимките. До момента, в който и двете страни имат мерак да използват колесници винаги ще намерят местенце, където да ги раздвижат. Но ако едната от тях не иска колесниците да шават просто ще се измести мъничко и финито. То и на тоя терен, на който са се били колесниците не са били толкова унищожени, колкото потрошени от трасето. От египетските са били останали повече, защото са били по-леки и маневрени. Ами работата е там, че за разликата от използваните помощни подвижни средства в по-късни епохи, колесниците и конете без стремена са били ценени доста по-малко от пехотата. Още повече, че на хетите силата им определено е била в оръжията ползвани от пехотата, а на египтяните там е била слабостта - тъй да се каже са били от различни епохи. И точно в това някои виждат един от "успехите" на Рамзес - като отнесъл пердаха се замислил дали не трябва държавата му да влезе в следващата епоха. Кадешците са е изброени сред явилите се в редовете на хетската войска.Тъй че едно е какво е чувствал Рамзес, но от значение е какво са чувствали хората от самия Кадеш. След египетската "победа" Кадеш си е останал под хетско влияние. До Кадеш всички по пътя се покоряват на Египтяните, но след битката кой знае защо Рамзес решил да не ходи да жъне успехи по-натам, а се върнал да строи храмове. Тъй че повече от ясно е чий е успехът. Забелязах, че не съм подменил текста на договора с по-пълната версия - в смисъл липсва изброяването на боговете. Тъй че след малко ще сложа обновената версия.

По принцип никой не участва в една военна кампания с цялата си армия, а само със сравнително малка част от нея. По тази причина може да се рекрутира нова армия след поражение, а също въпреки избягалата армия крепостите може да продължат да оказват съпротива. Та остава въпросът след като за 3 дни Крум събира армия и затваря проходите, защо не го е направил докато Никифор дреме при Маркели, а изчакал да бъде обрана Плиска, че тогава да се сети. Иначе за плячкосана мед - тя може да е била от декорацията на храма. Византийците го наричат медното гумно (харман). И пак в тази насока, дали описваното премазване на кърмачета не е ставало пак в този "меден харман". Имаме сведения за капищата при други славянски народи и те освен като култово място, подобно на храмовете и на други народи са служили също и за съкровищници. В тази случай остава открит въпросът дали цялата хазна е останала в Плиска.

Опасявам се че битката не се е състояла на някой стадион, тъй че преобладаващата част от терена е достатъчно неравна, та да е проблемна за колесниците. А и както вече казах, те не са чак такова супероръжие, а са си доста проблемни за битка. И какви са фактите - колесниците са заменени напълно от конницата. Никой не казва, че е станало в тази битка. Но ако са били толкова незаменими е щяло да ги има до появата на танковете - както е станало примерно с конницата. Тъй че това дето си го написал са пълни глупости. И в чий победни ръце се е оказал Кадеш - тази египетска територия в крайна сметка? Посочих, че си написал доста глупости и дадох някои за примери. Не съм казал, че това е всичко.

Освен че последния крал от династията на Плантагенетите Ричард ІІІ е имал глисти, вече се разбра, че във фаталната последна за него битка е получил 11 рани: http://news.ibox.bg/news/id_1239615183 Все пак трябва да признаем, че англичаните наистина положиха доста усилия да проучат намерените останки - както първо изворово къде е бил погребан, така и после да направят една поредица от анализи, като напр. сравнение на ДНК между открития скелет и този на родственик на Ричард ІІІ. У нас вместо изследване се организира пародийно тържествено погребение на недопроучения скелет на цар Калоян, на цар Ивайло (като вместо скелет имаше пръст от Исакча ?!?) и загубване от археолозите на откритите в дворцовата черква "Св. Петка" тленни останки на цар Иван Александър (освен разбира се златотъканите части от дреха). Та това е положението по света и у нас.

Работата е там, че не става дума дали при Кадеш и двете страни са ползвали колесници, а за това твое абсолютно невярно твърдение: И какъв е проблемът, ако хетите се изтеглят на нареван терен, по който колесниците не могат да се движат или се движат трудно?!? Пешака може да е бавен, ако реши да побегне от бойното поле, а врагът да го гони с колесници. До появата на стремената конницата е по-малко предпочитана от пехотата, защото ездачите са нестабилни, а пък конниците почти тотално изместват колесниците, които са доста капризни относно терена, по който може да се движат. Ако хетската войска се изтегли на неподходящ за колесници терен, то египтяните също няма да могат да ползват своите и от тази гледна точка имаме реми. Кой кого е нападнал си е доста ясно, вкл. и от мястото на битката. Е, в панагира естествено няма как да пише: каква я мислеше нечер-нефера (така и не разбрах каква беше нуждата от този прилив на лингвистика), каква стана, т.е. няма какво се е биел в гърдите преди похода, че ще направи, защото то е много далеч от това, което е успял да свърши. При наличие на скелет, още повече пък на мумия опциите за една фрактура са доста по-тесни, защото удара от брадва оставя едни следи, от сопа други, от копие трети ... В смисъл за нараняванията може да се определи дали са причинени от тъп предмет или от остър, а също да се извлекат данни за действащата му повърхност и пр., и пр. По зарастването пък се съди дали след нараняването е живял още или не. В това, което пишеш има страшно много неверни неща.

Всъщност по-скоро може би трябват няколко теми, но нека не се пускат наведнъж, защото трудно ще се пише по всички. Защото се насъбраха за Версиникия, за Плиска... За византийската армия също беше добре да се посъкрати периода, защото V-ХІІв. е доста дълъг и настъпват доста промени - в началото Византия има великолепен флот, т. нар. кръвоносна система на империята, а в края от него не остава нищо. Начинът на формиране на армията през Vв. е един, после идат реформите на Ираклидите, после на Иконоборците, после имаме феодализиране на армията и радикален спад на нейната численост, върху което оказва влияние и намаляването на териториите. Като е по-дълъг хубаво се виждат преходите и разликите в периодите, но пък е добре преди това по отделни периоди да се обсъдят особеностите на армията в тях. Че както се вижда оспрейкаджиите са много по-тежък случай от автохонците, защото последните поне се ровят да открият нещо в подкрепа на тезата си, докато другите просто изпадат в истерии, когато се оспори съдържанието на светите оспрейки. Всъщност ми се струва, че нямаше да е лошо този и другия месец да отделим внимание на битката при с. Ключ, защото все пак сме в годишнина, а другите теми може да поизчакат. Тъй че нека се ограничим до разгрома на Никифоровата армия.

Площта на Плиска си е добре известен факт. Както разбира се е факт, че благодарение на невежеството на някои слънцето векове наред се е въртяло около земята. ​

Когато някой тръгне на поход да завладее някоя държава, а завърши кампанията с мирен договор, в който обещава повече да не напада тази държава, то това означава, че кампанията изобщо не е протекла успешно. Що се отнася до някои от изложените аргументи, то те са твърде спорни. Колесниците са елитарно удобство, на на неравен терен са крайно нестабилни. Такива има и в Троянската война, но както се вижда въпреки усъвършенстванията те са изместени от конницата, която макар и още без стреме е за предпочитане пред колесници. До появата на стремето пехотата е била предпочитана пред конницата, защото конниците и колесничарите са били доста нестабилни. В един от научнопопуларните филми дори развиваха хипотезата, че Тутанкамон е загинал при падане от колесница, тъй като те дори и в нормални условия са били доста нестабилни и опасни. Пешаците лесно се противопоставят на колесниците, защото те не са маневрени като конниците - строят се разтваря и колесниците минават през него, като в гръб вече са не заплаха, а плячка. Ефекта от тях е само да разкъсат противниковия строй, но ако не действат в синхрон с пехотата лесно може да се превърнат в плячка. Тъй че загубата на колесниците изобщо не е нещо фатално, като напр. загубата на танковете или самолетите.

Предполагам, че колесницата е била само една - за вече слепия Петър Делян. Константин Тих заради недъга си и Ногай заради възрастта в последната си битка са също на колесници. Вече в сагата са станали повече. Но той примерно и Йоан Геометър пише, че българите носели корони, пък то само един носел корона - просто поетичен похват. Колесниците не са много удачни при неравен терен и на практика още през античността излизат от употреба и са ползвани по-скоро по изключение. И тъй като е изключение, то прави впечатление, както това, че царят е сляп. В сагата са отразени просто по-атрактивните неща, а по-типичните, макар и много по-съществени са пропуснати.

Филмът "Златният век" е уникален с това, че в условията на реален социализъм беше подложен на масирана критика. А по това време българските филми колкото и скапани да бяха не можеше да се критикуват много. Първи нанесе удара в-к "Трезвеност", че хората създали Златния век са представени във филма като алкохолици. То като се замисля, половината от това дето си спомням от сериала са разни пиянски изпълнения. После подеха и другите, пък то във филма почти всичко си е за критика.

За Плиска - най-сетне успях да завърша възстановяването на фотоалбумите, тъй че може да се гледа, а доста от текстовете и са допълнени. За съжаление до Външния град не бях стигнал, тъй че все още няма нищо за него. Последният поправен албум е за строителните материали - какво е било от дърво, тухли и камъни. Разбира се е предадено във възможно по-достъпна и кратка форма. Плиска първо си е 100% дърво. После имаме т. нар. Крумов дворец, Кръглия басейн и още няколко каменни сгради, като всичко това е било оградено с дървена ограда. Това е, което е подпалено от Никифор. После е поправеното от Омуртаг - каменната ограда на вътрешния град, тухлената ограда на цитаделата, Малкия дворец, Тронната зала, банята с хипокауста върху стария кръгъл басейн и т.н. После идва Борис и прави Голямата базилика, заравнява Голямото капище в цитаделата, а това дето е западно от Тронната палата е превърнато в черква. После идва Расате и побутва това-онова, тъй че Голямата базилика и базиликата западно от Тронната палата е трябвало да се преправят наново. Що се отнася до 200 000 в Плиска, то тук вече става дума за Външния град. Той е замислен като голям военен лагер. Тенденцията е с нарастване на броя на възстановените и новосъздадени укрепления този тип лагери да стават по-малки. Първо е най-големият при Никулцел, после е по-малкият при Плиска. След това са още по-малките при с. Хан Крум и Преслав. Идеята на голямото укреплени ена Плиска е именно да събере при необходимост голям брой хора в него. Иначе през останалото време то е по-скоро архипелаг от села. Между другото и Цариград не е бил съвсем плътно застроен, а е имал доста открити пространства зад крепостната стена. И аз гледах дали може от СИ да се извлече нещо допълнително за битката. Там наистина пише, че византийците били разбити в непроходими места, а на равното побеждавали, но всъщност това, което направили е, че на равното ударили в бяг, докато в непроходимите места имали неуспех в бягството. Има една интересна теза, че след опожаряването на Плиска до възстановяването й от Крум Търново става временна столица, но по това време вероятно е носело името Никопол. Като аргумент се сочи известния медальон на Омуртаг, който е намерен там и на едната от колоните с надписи считат, че има и година от Крумово време. Действително голямата и разположена на равно Плиска е доста трудна за отбрана, но от гледна точка на тогавашната бълг. тактика си има и предимства. Търново определено е по-защитено природно. За съжаление по време на ВБЦ на Царевец се е развило изключително мащабно и масивно строителство, при което са били унищожени в голяма степен пластовете от тракийския период и този на ПБЦ. Тъй че засега тази идея си остава само една хипотеза, без особени доказателства и засега и без големи шансове в бъдеще да бъдат набавени нови.

При ползването на изворите трябва да се внимава, защото те описват паралелни процеси, но това няма как да се развие едновременно в текст, а при всички случаи едновременно случващи се неща се описват в последователни изречения. Имаме първи успехи на Никифор, който стига до Плиска. При такъв успех той естествено смята да овладее цяла Мизия, а това може да стане като я преброди по дължина, завземе опорните пунктове и постави там на мястото на българските гарнизони свои. Ако не го направи всичко си е било само една разходка до Плиска с много жертви и единствената полза на Византия е плячката. Никопол си е в средата на България, а Янтра си отговаря на описанието, а като се бяга от Никопол през Янтра на юг към Византия няма как да не се стигне до проходите с демите. И стигаме до съществения въпрос - какво обърква Никифор? Той е с голяма армия, напредва. Проходите са затворени, но той вече ги е минал веднъж с бой и при това е избил елитни български части. Заговор? Има няколко интересни момента - Никифор е убит, Ставракий се измъква тежко ранен, а Михаил пък се измъква невредим, но пък него все още живия Ставракий за малко не го ликвидира, но без да го обвинява в каквото и да е, а просто иска да остави трона на друг. При всички случаи когато е бил убит Никифор е имало голяма суматоха, а в такива случаи е трудно да се каже кой го е направил - може да са българите, а може някой от своите да е използвал бъркотията, за да не успее неудобния му василевс да избяга. Това, което е интересното при Михаил Сирийски е франкът убил Никифор, т.е. освен авари, може да са били наети франки. Това показва откъде е нараснала толкова бълг. армия, но пък не е ясно как е станало, щом Никифор е успял да обере хазната. Лагерите са няколко, защото това си е нормално при голяма армия. Ако са в един, ще опоскат всичко. По-скоро при Плиска е по-лесно на едно място да има 200 000, защото това е столица и е облагородена - водопроводи докарват вода, има доста голяма площ, там са ханските складове ... И така стигаме до проблема на Никифор - той се движи през страната, но какво се получава, ако Крум е успял да изтегли всички хранителни ресурси по пътя му?!? В Плиска е имало лапачка, но императора си е мислел, че все ще е така и е запалил всичко. Но ако по-натам всичко е било скрито или унищожено?!? Обозът има провизии, но не чак толкова много, че да стигнат за една по-дълга кампания.

Дали е победа или поражение се съди по това кой какво е искал и какво е постигнал. Примерно Виетнам постигна успех във войната срещу САЩ независимо от това, че виетнамското знаме не беше забито върху купола на Капитолия, а само американските войски трябваше да си заминат. Когато победи по-силната страна, тя подчинява по-слабата, а когато победи по-слабата, то тя успява да постигне сключването на мир, защото няма ресурсите да се възползва пълноценно от успеха.

Това за което се чудя тези 15 000 хиляди дали не са въпросните 50 000. Защото да се помелят 50 000, то Никифоровата армия трябва да е огромна. Вярно, че е била проведена доста мащабна мобилизация. Но ако Крум брани проход затворен с дема, то превесът трябва да е 3х50 000, за да е успешен щурма, което ще рече, че византийците трябва да са били 150 000. А графът, тъй като много обича лагерите, може да посъбере това-онова за тях и да пусне отделна тема, а не всяка тема да става да се превръща в спор има ли лагери. Преглед на извори, археологически находки на лагери и пр. и пр. За огромно съжаление няма опция да бъде опънат графа и съмишлениците му да извършат преход според техните сметки и тогава да направят и въпросния ров. Струва ми се, че доста ще преосмислят позицията си. В един от документалните филми по Хистори или Дискъвари опънаха няколко реконструктори да направят римски ров и въпреки, че теренът беше идеален (мека и некамениста почва), то резултата изобщо не беше впечатляващ. То и у нас има реконструктори, ама те реконструират само приготвяне на ястия и напитки и най-вече тяхното консумиране.

Работата е там, че идеята на Рамзес да тръгне на този поход не е била да сключи мир и да построи храм. Трябва да се чете критично, защото има много такива описания на такива "победи". То и Синята джамия в Цариград е била построена след поредица неуспехи на бойното поле - падишахът решил, че губят, защото не били строили отдавна джамии. работата е там, че тази била построена с пари от хазната, а преди това се правели с плячка от победите.

Батоя или Бат си е просто титла на Аспарух, с която Зигиберт го е назовал като име (Латински извори за българската история, том III, Издателство на БАН, София 1965, стр. 40-47). За Охрид - не трябва да се забравя, че има още една Куберова България, която си е там. Заради доста деликатните отношения с македонските историчари обаче съдбата на древната Лихнида през VІІвек е доста тъмна. Но градът си е епископски център през раннохристиянската епоха. За Клокотица е ясно - Иван Асен ІІ и Калоян носят едно и също име - Иван и Паисий ги е объркал. Още повече, че и двамата пленили по един император, което е малко множко за такъв кратък период и подвеждащо.

Едно е теорията, а практиката е друго. Не се споменава само липсата на вал, но при разгром се споменава и за наличието му. Лагерът си е крепост, в който разбитата войска може да се укрие за отбрана, а ако загубите са малки да се прегрупира и дори да поднови бойните действия и да постигне успех. По-често може да се прави при обсадата на крепост. Но истината е, че още в късноримската епоха дисциплината стига до такова положение, че бойците не искали да си носят защитното облекло, защото им тежало. Едно е какво повеляват старите римски военни трактати. Има технологичен упадък и много от нещата, които ги е имало по време на Римската империя по време на Византия са само на книга. Византийците трудно поддържат дори столичните постройки от по-ранно време. При ремонта на купола на "Св. София" примерно вместо римски бетон са били употребени тухли. Зад римското темпо на строене на лагери стоят и строителни техники и съоръжения, каквито няма вече по време на ПБЦ. От Аспарух насетне няма такива постройки като напр. Колизеума, Театъра на Марцел и още доста други. Няма го и стопанския оборот описан в Юстиниановия кодекс.

Не бих казал, че битката има някакво фундаментално значение за световната история. Но пък несъмнено е много важна за световната историография. Вярно, че ситуацията е малко като от текста на Сан-Стефанския договор и стихотворението на Вазов "Опълченците на Шипка" да се напише история на руско-турската освободителна война. Но пък като се има предвид за кое време става дума, то наличието на двуезиков договор + Поемата на Пентаур несъмнено си е нещо супер. За съжаление за поемата така и не ми стига времето да и направя превод и да я сложа.