Galahad

Епископска базилика разкриха археолози при разкопки на античната крепост Залдапа край крушарското село Абрид. За пореден път статията е пълна с изцепки, вместо с интересна информация. А по принцип обекта е интересен, защото новите данни макар и мъничко ще запълнят едно тъмно поле от миналото на българските земи. Но явно нашите статии се списват в обем и качество, та да са достатъчни да запълнят с четене времето необходимо да се изчака резултата, след който родния вестник да се използва по основното си предназначение.

За да се стигне от Маркели до Плиска, а после от Мизия да се избяга към Византия трябва да се мине през клисурите. Описанието на навлизането на клисурите като навлизане в България отразява трудния момент на минаване на Балкана. Ако Никифор е бил на юг от Балкана при окончателния разгром, но те е било необходимо войниците непременно да преминават през прегради. А и едва ли на открито може да се направи много голяма преграда. Просто бягащите войници за да се върнат е трябвало да минат през Балкана, който е бил преграден с деми. За лагерите Лъв Мъдри следва по-старите стратегикони и правилата записани в тях. Както и когато правят Еклогата и Василиките следват Юстиниановия кодекс. Затрудненията с практическата реализация идат от там, че много неща са се променили от римско време. Римската армия е била професионална - една огромна империя финансира няколко легиона, които се занимават само с военно дело. През ПБЦ армиите са големи, но наборни. Бойците като не са на поход си работят нивиците. През ВБЦ пък армиите са професионални, но това по същество е една феодална дружина с многообразни функции, които трудно се съвместяват с правене на лагери по римски образец. Правят се примерно вагенбурги, или се избира някое по защитено място, като Самуил при Сперхей. Тъй че имаме сведения за поражение, което е резултат от непостроен лагер. Но сведения, като тези от римско време, че лагера успешно е използван срещу врага благодарение на своята укрепеност - е там вече е дефицита на данни. Има все пак опити да се постигне нещо по-опростено, като напр. използването вече от Никифор ІІ на триболи. Не е палисада или честокол, нито е ров, но е повече от нищо, а пък е доста по-лесно за правене. Но по принцип укрепени лагери се правят при по-дълго стануване, а не при всяко спиране. Такъв лукс дори и римляните не са си позволявали.

Ами като не Теофан или Анонима, значи остава житието на Николай Студит: "Разгледай внимателно изтреблението на военните станове и ми кажи какво виждаш?" (ГИБИ, ІV, 26).

Лъвовете на будапещенския "Лъвов мост" също са без езици. Името на тамошния мост обаче е "Сечени" - по името на един граф Ищван Сечени, чиято е заслугана за направата на верижния мост над Дунава. Но това не е свързано с темата.

Ами като големи снимки бързо ще си изчерпя лимита. Иначе по около снимка на албум има големи снимки ТУК . Не всички са по темата, но доста са свързани с паметници от миналото. До тук в списъка са 19 страници по около 15 снимки на всяка. Резолюция 800х600. Н она такива места снимките са популярните изгледи, които ги има с тонове в нета. А примерно някои детайли, които са от значение по-скоро за опознаване на самата сграда вече няма да вървят.

За българите готите на са някакъв древен народ. Той Теодорих си воюва с българите и за съжаление той печели. Българите и тогава са си при Сирмиум - последната опорна точка та ПБЦ. Тъй че отношенията ни с готите са ясни и по всичко личи, че българите не са били с тях едноверци. Пък като се знае какво пише Енодий за българите, то готите едва ли са били някакъв фактор, оказал културно и духовно влияние върху предците.

Говори се за няколко лагера, което пък трудно се връзва с идеята, че Никифор е бил съвсем отчаян преди нападението. Ако е имало момент на отчаяние, то по-скоро е бил когато е бил нападнат. Преди това е бил по-скоро уверен, че е победил и никой не може да му се противопостави. Иначе най-вероятно Никифор и интимните му приятели са станали жертва на приятелски огън - иначе казано недолюбвания император е бил убит от своите в суматохата заедно с дружинката си.

Много често просперират хора като сводника Коба, а губят други, които са по-образовани, по-умни, по-способни, но тяхната слабост е, че са също по-добри и по-морални. Те правят големите неща, но губят в подмолните ходове. Примери разбира се много - нашия цар Гаврил Радомир има успехи на бойното поле, но е прецакан от Иван Владислав, който пък докарва ПБЦ до закриване, но преди това все пак успява да стане цар. Йоан Цимисхий превзема Преслав, но когато вижда, че паракимуменът Василий е докарал населението до нищета и решил, че трябва да вземе мерки, чаша с отрова довела до смяна на императора - Василий ІІ успява да живее дълго, защото навреме се отървал от влиятелния родственик, замесен в заговори срещу няколко предходни императора. Друг пример е Стефан Стамболов и Фердинанд. Всъщност това нещо се случва при всеки колектив - едни мислят за общия приоритет, а други как да ги елиминират и да просперират само те. Това пък вече си се дълги на някои съвсем типични особености. На първо място хората не са всестранно и еднакво развити, а имат различни способности и в различни насоки. На второ място, опитвайки се да постигнат нещо в една насока, те занемаряват друга. На тривиално ниво говорим за пропилян талант, а в политиката последиците може да са фатални за даден човек. И тъй стигаме до въпроса на темата - как? Как става, че често хора като сводника Коба успяват да елиминират няколко личности, които изглежда, че го превъзхождат в почти всичко положително. Има една басня, за орела, който кацнал на едно дърво и видял горе охлюва. Попитал как е стигнал до там и охлюва отговорил - с пълзене. Та напредъка на другаря Коба е по-скоро бавен и незабележим. Много често се правят опити да се проследи пътя му нагоре, но по-скоро се отчитат резултатите от действията му, а не самите дайствия причинили резултата. Коба е общо-взето най-невзрачния сред звездните лидери. Незабележимостта и подценяването всъщност са сред основните оръжия на този тип. Така те остават настрана от престрелките на другите претенденти, които се елиминират и един ден се оказва, че просто не е останал друг Сталин примерно успява да елиминира Ленин, като под предлог, че се грижи за здравето му го отдалечава от държавните дела. Когато Ленин се усеща, вече е твърде късно. Троцки мисли по-мащабно, но му се губят дребните хитрини да си бетонира пътя към властта.

Може ли малко повече информация. Защото окомерно това ми се вижда доста тясно и късо за гробница. Да не е някакъв тръбопровод? И какъв е костния материал - има череп на човек или кокали от кокошка? На мен ми изглежда доста тясно за гробница, освен ако корените дето се виждат не са огромни, а също и керамиката, от която е направена.

В България има части университети, които по същество са си частни фирми предоставящи услуга. Учи се срещу такса. От тази гледна точка те са участник на пазара, печелещ приходи. В някои университети има дори чуждестранни студенти, което пък означава, че те носят приходи във валута. Второто е издателската дейност, която обаче у нас май не е особено печеливша. В смисъл печели се от учебниците продавани на студентите, но има и доста книги, които не са така комерсиални, което се отразява икономически зле на бюджета на университетското издателство. Има и трета опция, за която често се говори и която за някои чужди университети наистина е един сериозен източник на приходи - да изпълняват разни поръчки за изследвания. Не говоря отделен преподавател да препечели допълнително хонорар от нещо, а самия университет да получи финансиране и да прави изследвания.

Относно легендата има малък съществен недостатък - падналите гърци са 16000 - голяма цифра, но нали говорим за доста огромна армия, която направила на пух и прах първо 12 000 българи, а после още 50 000. Дори при опцията първо да са били 12 000, а после 15 000, а погрешно да е записано 50 000 (само не забравяйте, че гърците пишат не с арабски цифри, а гръцки букви), то пак нещо не се връзва. Сиреч остава само опцията там да е станала битка с навлизащата виз. армия и загиналите да са българи. Вторият съществен проблем ако е Камчия е защо Теофан не назовава по име реката? Тя се споменава във връзка с опожарени аули от Копроним, но не и за за съвременното събитие както на Теофан, така и на патр. Никифор. В Плиска ясно си е разграничен периода преди и след пожара. Имаме т. нар. Крумов дворец, който по-скоро обаче при него само е опожарен, но не и направен. Разбира се остава опцията Плиска да е била един от опожарените от Копроним аули и пожара да е оттогава. Иначе Плиска до Никифор наистина е била с дървена стена и отчасти нейното трасе е известно. Старите подземни ходници са извеждали извън нея. След пожара са направени както нови сгради, така също е променено и трасето на ходниците във връзка с новата структура. Иначе от известията се вижда, че реката и стената не са били при лагера. Първо се описва нападение на лагера. После оцелелите побягнали преследвани от българите и стигнали до реката. След като я преминали стигнали до стената. И сега нещо много съществено за демата. От описанието излиза, че тя не е направена тогава, а е от по-рано. Ровът се е намирал от юг - византийците я прескачали и падали в рова. Това показва, че тя е направена срещу настъпващи от юг, а не за бягащи от север.

Галериите за Несебър са поправени, а в някои са добавени нови снимки. Размера на снимките е намален, което явно няма да се хареса. Но броят им нарасна доста. Например Алитургитос сега е 2албума х16 снимки. http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Nesebar_geleri.htm

Още един манастирски храм, макар сегашната сграда да не е от Средновековието, а да е изцяло Възрожденска. Но тъй като утре е празника на Рилския манастир реших да направя едно малко отклонение. Освен това фреските в притвора са едни от най-добрите образци на нашето възрожденско изкуство и е добре да са представени в темата, за да се видят някои от разликите с по-старата живопис. Храмът http://historicalcities.narod.ru/rila_monastery/main_church/katholikon/rila_monastery_church_nativity_of_mary.htm И стенописите в открития притвор http://historicalcities.narod.ru/rila_monastery/main_church/narthex/rila_monastery_narthex_fresc.htm Честит празник!

И в крайна сметка се оказва, че за времето от VІІ до ІХв. все пак няма никакви сведения за ариани в България, да не говорим за такива, че е държавна религия. Но пък за езически практики има и то много.

По случай 8 септември - празникът Рождество Богородично са добавени два фотоалбума представящи францисканския храм в Залцбург "Нашата любима Госпожа". Многовековната история на храма е белязала и външния му вид, като в архитектурата му се примесват романски, готически и барокови елементи. Външен вид http://ald-bg.narod.ru/avstria_photo/salzburg/franzisk_kirche/ex/franziskanerkirche_ex.htm Интериор (на преден план до арката е старата романска част, зад нея е готическия хор и бароковата абсидиола) http://ald-bg.narod.ru/avstria_photo/salzburg/franzisk_kirche/in/franziskanerkirche_interior.htm

Пропускат се някои доста важни моменти. Първо положението на България. Тя не е във война със СССР и какво би се получило, ако германците се изтеглят (Хитлер е постъпил много тъпо, че е държал тук войски които са му били така необходими на източния фронт, но с малко помощ е можело да размисли), а с Англия и САЩ се подновят мирните отношения? Смъртта на царя предизвиква споровете за причината й, тъй като всички са считали последното за твърде вероятно, вкл. и тези, от които е зависело. На второ място не се отчитат личните качества на цар Борис. Предполагам си спомняте за четирите клонки над вратата на двореца в Хофбург - от всички тези държави обаче монархия остава само България начело с Борис. А Германия, Австрия и Турция стават републики + Русия. А в България също по това време е имало силни фигури с републикански идеи като Ал. Стамболийски и щатния превратаджия Кимон Георгиев.

Става дума, че по-старите сгради не са устойчиви на бедствия като днешните. Иначе по отношение една на друга си имат предимства и недостатъци. Землянките и полуземлянките, както и сламените покриви дават добра топлоизолация, но първите са доста проблемни при наводнение, а покривите при огън. Доста са подценявани, но днес вече започват да се замислят и че не са чак толкова лоши. Напр. има тенденция да се правят къщи от сламени пакети, тъй като са с много добри топлоизолационни качества и драстично свалят разходите за отопление и охлаждане. Къщите с плет пък са по-устойчиви на земетресение, но при наводнение и пожар също са проблемни. Всъщност по-натам може да се пусне някоя тема за старите къщи - несъмнено те имат някои недостатъци, но също така имат и някои недооценени плюсове. Това разбира се е малко в страни от предмета на тази теми. Споменах особеностите на сградите, за да е ясно защо щетите са били толкова мащабни. То и днес не са малки, но все пак мащабът си е доста по-ограничен.

Има ограничение на линковете и цитатите, тъй че просто трябва да се пусне нов отговор. При мен преведени на български за Египет имам само Договорът между Рамзес и Хатушил и текста на Розетския надпис в чест на Птоломей V . По-натам ще има и още, но тъй като са текстове дето ги няма на български превеждането става малко бавно.

В изворите се говори, че демите са направени не само на един проход, а че са били затворени всички проходи - входовете и изходите на страната. За анонимния ватикански разказ предполагам, че той просто е извлечение от т.нар. Скриптор инцертус, оформено като житие. Смъртта на византийските войници е била включена в менелогиите и пролозите като да са мъченици за вярата. По тази причина акцента пада не към смъртта на счетоводителя Никифор, а на по-късния етап на бягство, залавяне и принуждаване да се откажат от християнството на оцелелите войници. Иначе казано 15дни по-скоро включват не само началото на похода, но и последващото бягство на оцелелите, когато вече е било лутането и отчаянието. Защото едва ли Никифор както се е чувствал победител от построяването на няколко деми ще се почувства изгубен. Все пак Василий ІІ примерно чудесно се справил с преграден проход. А и да не може да се изтегли към Византия, то е можел да придвижи войската до Дунава или морето и чрез флота да се снабдява с провизии докато не сключи мир и опция да се изтегли.

Анастасий просто превежда Теофан, тъй че нюанса е въпрос на превод. При Георги Монах също се говори за проходите на страната, а не на местността. А по всичко личи, че Никифор е пропуснал частта с правенето на укрепен лагер и което е по-лошо войската му нощувала доста разпръсната. Все пак човекът е бил специалист по геникона. А във АВР се говори, че той се лутал 15 дни, а не 6. Българите наблюдавали от планините, т.е. са се укрили там и решили да наемат авари и славяни. През 1396г. битката е при самия Никопол, тъй като градът е бил обсаден, а след поражението Сигизмунд на бегом се изнесъл на кораба. При Търново са се сблъсквали само две малки групи разузнавачи, тъй че не е имало някаква голяма битка.

Анонимния Ватикански разказ е посветен на убитите и пленените византийци, за много от които това се е случило вече при бягството през Балкана. Идеята на съчинението е да бъдат представени като мъченици за вярата, което не им приляга особено като е ясно какво са вършили в Плиска, но за там вината е хвърлена върху недолюбвания Никифор. Повече от ясно е, че цялата кампания не е била в клисура, защото Плиска е в поле.

Разбира се не трябва да забравяме, че в края на ХVІв. когато е търновското въстание в Търново има доста дубровчани. Тъй че е напълно възможно Орбини да е чул от някой тях същата легенда, за която говорим и ние за Славомир и да я е записал. Що се отнася до кампанията на Никифор, то имаме няколко сражения, а не едно. Първо преди да стигне до Плиска, после почнал да се шматка, през това време Крум затворил проходите. После идва нападението и убийството на императора. После идва бягството и стигането до реката. После идва стигането до въпросните затворени с деми проходи и проблемите на ромеите там.

Сломер е днешното име на селото. Както вече беше посочено в турските регистри от ХVІ-ХVІІв., т.е. по времето, когато Орбини е писал въпросния текст селото фигурира под имената Славомир и Ислаумир. А като гледам как в дискусията някои се спряват със селото и региона, то съвсем основателно възниква въпросът как Орбини е успял да нацели името на това село. Освен това пак както стана дума има си и местна легенда и останки от оръжия. За кое друго място имаме толкова данни на куп? При Орбини наистина има много фактически грешки, но също така той ползва и ред извори, които не са достигнали до нас и вкарва в оборот някои, като напр. Дуклянския летопис. Да отричаме написаното от Орбини просто ей така е меко казано несериозно. Да се обявява един извор за неверен или фалшификат просто защото на някой не пасва на тезата му е патент на автохонците и който не е получил лиценз от тях да прилага същия метод, нека се въздържа от този подход.

Проблемът е, че имаме дефицит и на данни за арианска България. При това положение не е ли твърде пресилено да правим някакви изводи само заради това, че нямаме ЕГН и точен процент на маслеността на майчиното мляко, с което е откърмен византийския владика покръстил България. От отговора на папа Николай се вижда, че по това все още е бил дискусионен въпросът за ранга на българская църковен глава, защото според папата е трябвало първо да се види на колко християни щял да е шеф и според това да се смятало дали да е епископ, архиепископ или патриарх.

Село Сломер е безспорния фаворит като място за разгрома на Никифор. Освен известието на Маврубир има и други бонуси - местно предание за голяма битка и части находки на върхове от стрели и парчета от оръжие. И тъй като то е лидера, в индекса на битките при мен може някои са забелязали, че от доста време битката при Върбишкия проход е наречана само разгрома на Никифор, без уточнение къде е станало. Проблемът е, че не е ясно откъде Маврубир е взел това известие. Веднага след него той цитира Павел Дякон, но той пък не дава такива подробности. Но все още проучвам въпроса, за да не стане като със Симеон Лабас и царицата-еврейка Браида (жената на Иван Александър), които се оказаха продукт на лош превод. Вторият съществен въпрос е какво се разбира под Никопол - днешния, Никополис ад Иструм или Велико Търново. Това мисля, че сме го обсъждали в някоя от темите за Търново - в Никополис ад Иструм е имало епископ, а след варварските нашествия откриваме на царевец ранновизантийско селище с черква, която вероятно е била епископска. И въпросът е дали селището си е имало свое име или е било наричано по името на опропастения от варварите Никополис ад Иструм. Сломер разбира се е близо и до трите, тъй че в това отношение който и да е градът, няма разлика.