Galahad

А всъщност какво разбирате под средновековни османски? Формалните граници на средновековието са от падането на Рим (по-конкретно от детронирането на Ромул Августил) до падането на Цариград, т.е. до 1453г. България пада под турска власт през 1413г., т.е. остават всичко на всичко 40г. за правене на средновековни османски мостове. И не слагаме изобщо в сметките княз Фружин, за който се говори в турския регистър и българските князе, от които през 1444г. Хуняди се оплаква, че не му помогнали когато кръстоносците навлезли в България, макар че точно те са се занимавали с такива работи като правенето на мостове и други подобни постройки. Ако сте обърнали внимание на текста за Камен мост в Скопие той е споменат във вакъфнаме от 1469г., после на него е бил поставен възстановителен надпис за ремонта от 1579г. През 1909г. бил направен нов ремон и бил сложен нов надпис. Сиреч имаме два надписа, но и известие, че моста е доста по-стар от тях. Тъй че надписите понякога само показват кога е правен ремонт, но всъщност моста е много по-стар. Трябва да се има предвид, че Османската империя е била силно централизирана, но на най-ниско ниво е имало изключително широко местно самоуправление (каквото от 1944г. до сега няма). Благодарение на това е било възможно българите да си строят черкви, което не само не се толерирало, но било възможно единствено благодарение на голямата подкупност на държавния апарат на Османската империя. По принцип мостовете са били дело на някой сановник, който за поддръжката на моста учредявал вакъф, от който най-често се облагодетелствали много и потомците на сановника. Това пък поставя въпросът под османски какво се разбира - правени въобще по време на турското робство примерно до някой век от него или правени от държавата? В много случаи падишахът нямал никаква заслуга. Видях, че е сложен примерно моста към Бачковския манастир, а много ме съмнява халифът на правоверните да се бръкне в джоба да прави мостове към черкви и манастири.

Ами като план е ето това: Планът е на Мавродинов Размери 31х20м. Построена през понтификата на папа Николай І (858-867) и е осветена в присъствието на княз Борис І. Дорис, какви още снимки имаш на Преслав?

Да не бъркаме русофобия с путинофобия. Както се вижда руснаците на пишат нещо по-различно от форумните русофоби. Въпросът е дали може да е някой русофоб, след като е на едно мнение с гражданите на Русия?!? Всерусийския протоолигарх е опора на олигарсите от бившия източен блок, които се страхуват да не ги натирят като в Украйна. Проблемът е, че др. Путин и руските олигарси също се безпокоят, че дори и те може да бъдат изритани. Но просперитета на Русия не е просперитета на Путин, дори е точно обратното.

А на базата на какви белези се определя дали един мост е римски, византийски, български или османски?!? Списъкът, който е приложен е изключително непълен, което не е и изненадващо при твърде неясните критерий, по които е правен. Не е ясно примерно дали са изключени мостовете правени от българи, като тези на Кольо Фичето - може би да, защото не виждам мостовете при Ловеч и Бяла, които са построени по време на турското робство. Не е ясно дали има и поставена някаква времева граница, като горната не е Освобождението, защото пак липсват твърде много мостове - напр. Игото в Габрово. Не виждам също Таш кьопрю при Варна Няма ги също софийските мостове, които толкова много ги обсъждахме в тази тема. Въобще този списък съдържа много по-малко информация, отколкото има дори само в тази тема.

Много ми е интересно, защо са направили нов превод на първите книги, след като вече са преведени, а не направиха на останалата част, която още не е преведена? Въпросът разбира се е реторичен. Направиха преводи на това, дето го имаше вече преведено от времето на цар Петър до сега. А Халкондил и Псевдосфрацес ще има да чакат, защото имат само частични преводи.

Както вече казах, ъгленският мост е нов с асфалт и мантинела. Втори е въпросът дали не е направен по подобие на по-стар мост, но вече с бетон и арматура. Обърнете внимание, че на моста на Бежово ги няма бетоновите имитации на дървени греди на нивото на настилката. Всички стари мостове са многократно ремонтирани, а и продължават да се ремонтират. Това важи и за Западна Европа. Откъде идат някои недоразумения с римските и турските мостове у нас. Някои стари мостове са били наричани римски или по предание са строени от римляните. Всъщност обаче изобщо не се употребява думата римляни, а тя си е съвременен "превод", който обаче не е особено точен, в смисъл няма връзка с вложената идея. В българския фолклор латините, елините и жидовете са персонажи от "миналата епоха", "предишното време". Това дава отражение и в турските топоними, където латините стават дженевизи (генуезци). Понякога постройките наистина са дело на римляните, но понякога са си български, а идеята е, че са строени отдавна. Сходно значение придобива и думата "турски" за разни сгради или предмети - просто означава, че е станало отдавна. Даже имаше един израз, когато някой разправя нещо и се върне прекалено много назад, казваха, че го е докарал турско (време). По тази причина мостовете са римски и турски - просто означава, че са правени "преди", че са стари. От тези названия пък са получили днешните си "датировки" на римски и турски. Но както се видя от дискусията, докато топонимите са давани произволно, то резултата е, че при днешното им "датиране" изобщо не се обръща внимание на строителните им характеристики и доколко те имат нещо общо с епохата, към която се отнасят. Разбира се както днес една строителна фирма може да иде да строи в Гърция или Турция и обратното, тъй е можело и в миналото. Ще рече, че е напълно възможно тук да има мостове приличащи на византийски и във Византия на български, но това е далеч от 100%, които някои така щедро ги лепят дето трябва и дето не. Примерно римляните използват при строежите си поцолан (римски бетон), а те както и византийците тухли (вкл. и за вътрешната част на крепостните стени за да облекчат тежестта на конструкцията). Това разбира са някои от белезите, което ще рече, че резултата от тях не е много категоричен. Трябва си проучвания. Юдитиния мост в Прага, който е бил преди Карловия примерно е проучван подводно, а и за краищата му и под нивото на сградите в свата края. Намерени са основите на стълбовете му под водата и също останки от конструкцията в двата му края. У нас обаче има и екземпляри, които с огромно и съвсем необосновано самочувствие се произнасят по въпроси, за които няма направени проучвания. После като изскочи пък нещо много се обиждат като се споменават предишните им изцепки.

Ами автора не е тук за да ти отговори. Ама ти си тук и може да кажеш какво провокира да излееш чувствата си в другата тема в този момент?!?

За Южна Добруджа Румъния ни я връща съвсем доброволно, макар и благодарение на посредничеството на Хитлер. Северна Добруджа Русия я дава на Румъния за да я компенсира за това, че при освободителната си мисия си е присвоила, т.е. е поробила на свой ред една голяма част от Молдова (Румъния е резултат от обединението на княжествата Влашко и Молдова). Тъй че това, дето Румъния сама си е взела ни го е върнала, а е задържала това, което й е дала Русия. Пак благодарение на Русия е провален планът на султан Махмед ІІ да направи за княз Стефан Богориди Добруджанско княжество, което щеше да се превърна в основата на днешна България - така както е станало и при Аспарух. Тъй че ако трябва да се сърдим на някой, това не са румънците. На тях ако трябва да им се сърдим за нещо, е че след падането на Търново са си измислили език и нация, а в последно време и че си измислят история за сметка на нашата.

Стратезите с византийските имена се може и да са строили мостове, ама на север от Дунав, където са се озовали след несполучливото покушение срещу Крум. Едва след този атентат Крум започнал подготовката за превземането на Цариград, а договорът в който се споменава за мостчетата е вече от времето на Омуртаг (датира се между 814-817) - в ударните срокове са се изредили трима императори във Византия. А за пловдивските гърци в периода 811-817г. ще ми е много интересно какви изворови данни си сънувал? Аз не съм твърдял, че мостовете непременно са каменни и български. Пълна глупост обаче е да се твърди, че мостове, които са на територия контролирана в продължение на няколко години от българите почти на 100 % са византийски и дървени. А за Чавдар Маринов чакам да излезе сборник на БАН със смислена критика на последните пуснати във форума статии на проф. Добрев и по образец на тази книга смислено ще разкритикувам написаното от него за къщите.

Псковская воздушно-десантная дивизия РФ участвует в агрессии против Украины: "В бой бросаются молодые необстрелянные бойцы". ФОТОФАКТ http://censor.net.ua/photo_news/298966/pskovskaya_vozdushnodesantnaya_diviziya_rf_uchastvuet_v_agressii_protiv_ukrainy_v_boyi_brosayutsya_molodye Источник:http://censor.net.ua/p298966Источник:http://censor.net.ua/p298966 Украинские СМИ сообщили об участии псковского десанта в боях за Луганск Така изглежда Матушката без маска и грим! И нека пак си припомним думите на Н.Б. Антим І, които казал на руските освободители: сполайте, че ни освободихте, но сега кой ще ни освободи от вас, русите? Не случайно хора като него и Стефан Стамболов наричаме строителите на съвременна България.

Крум е подготвял поход за превземането на Цариград и доста голяма техника, която е трябвало да се превози с волски коли. Както вече казах, мостове се правят когато и където са необходими. Реалният контрол върху територията е предостатъчен. Да не говорим, че пак е добре известно, че тамошното население е изселено на север от Дунав, вкл. бъдещия Василий І. Не само няма византийска власт, но няма и византийско население. Ситуацията обаче наистина има нещо общо с Цариград до 1453г. - българите са били стигнали до него подобно на турците. Май не забелязваш, че не обсъждаме дали "Света София" е била превърната в капище?!?

Грешката на турците е, че в техните сметки българите ще действат без да допускат грешки. В крайна сметка сгрешилите губят, а тези дето не са - печелят. Съюзът става реалност благодарение на ред отстъпки от страна на България, които обаче в крайна сметка и струват много.

Опасявам се, че най-подходящото място е кошчето. Една територия принадлежи на този, на който е по силата на международните договори. Претенциите, колкото и да са основателни както е показала и историята и настоящето нямат никакво значение. Не се е случило някой да пусне аргументирана етническа статия дадена територия на кой трябва да принадлежи и държавата, на която е да я предаде на държавата, която има права над нея.

Да оставим това за обсъждане когато негрите от Алабама хукнат към Москва. Засега вървят само еднопосочните билети от Русия за САЩ и това е реалността. Другото са нечии мечти, дето няма да се сбъднат.

Тази тема е направена за подобен род дискусии. Виж началото на темата! Въпросът е за останалите теми на които ми се струва, че е най-добре да им сложа катинара.

И как позна, че почти 100% са дървени и византийски - получи видение при алкохолен делириум или хвърли боб? Или може би защото българите по принцип са си неспособни да строят мостове и монументи? Византийците се опитали да ги оправят, но като видели, че за 2 века българите я са направили в Търново мост над Янтра, я само 5 метра от него и са присвоили останалите пари се отказали от тях и им дали независимост. И българите тъй щели да си карат още хилядолетия без мостове и монументални сгради, ако не се появили османците - наследници на римовизантийските и близкоизточните традиции, които най-сетне успели да оправят българите, макар това да им отнело 500г. И тъй като всяко познание трябва да принася полза за настоящето, то поуката от тази история е, че българите са неспособни да се справят с язовири, ВЕЦ и други крупни енергийни проекти. Затова язовирите трябва да се подарят на турци и нито един енергиен хидропроект финансиран от ЕС не трябва да минавау ако няма за консултант турчин, по възможност полигот и философ. За местностите предполагам, че основаната идея е отново да се подчертае цивилизационната роля на османците за ограмотяването на бай Ганьо - защото не 7г., а 140г. след освобождението има още доста местности, които са с турски топоними. И това фигурира в български документи за вътрешна употреба, а не в международен договор при това написан на чужд език. Предполагам, че това е основната идея, защото иначе писанията ти са пълни глупости. Много добре е известно, че Ирина възстановява градовете в Тракия, което ще рече, че щом самите селища са в руини, то мостовете също ги няма. Още по-добре е известно, че наскоро след това тя е снета от престола, Крум започва военни действия на юг от Балкана, а след 811г. военните действия се водят южно от бъдещата граница между Одрин и Цариград, като самата столица е под въпрос. И това е положението до сключването на въпросния договор, от който е текста. Ако мостовете са византийски и дървени, то е под въпрос колко време биха изкарали - едва ли са били направени специално за подготвяното българско настъпление на юг. При дървени мостове практиката е по-скоро обратната - те се разрушават при опасност от чуждо нашествие, а като отмине се възстановяват. Правят се каменни мостове не защото е по-трудно, а защото са по-трайни. Дървото гние, дървояд го надупчва, пък и здравината му е по-малка. Всеки може да види пейките в парковете на какво стават за 7г., а какво остава за мост, който не е боядисан с блажна боя?

Като гледам салдото ни с братската либийска араббска джамахирия предусещам второ лекарско дело заради което изнемогващия български народ ще трябва да опрости поредните 4 милиарда. Прави впечатление, че за българо-руските търговски отношения нашата структура черпи изцяло данните си от Москва. После защо в България никой не вярва на думите на рублофилите.

То хубаво нов покровител, ама не трябва ли първо да се откъснем от обятията на старата Матушка? Появата на темата показва, че това още не е станало. Положението ни е по-скоро от два стола на земята - народа иска САЩ, ама управляващата олигархия не може да пререже пъпната връв с Матушката. Виц: Седи чукча и плаче. Питат го защо плаче. - Ами един глупав руски император продаде Аляска на САЩ. - А на теб защо ти е толкова мъчно заради това? - Защото е продал Аляска, а не Чукотка? - заревал още по-силно чукча. Та щом и чукча е схванал къде е по-добре е повече от ясно, че няма идеална държава, въпросът е да имаш късмета да попаднеш в по-добрата.

Имаме тема как турците са ни научили да строим и къщи, иначе ако не сме тюрки даже в юрти нямаше да живеем, а щяхме да сме още по дърветата. Там съм сложил, а по-натам ще сложа и още снимки на турска архитектура. Анадола и Балканите след като са били в една империя е нормално да щъкат майстори от край до край и да строят както знаят. Тъй че е нормално да има приличащи си къщи, но има доста разлики между това, дето е в Анадола и това дето е тука. И тъй като турците се оказаха основните носители на цивилизацията на Балканите и вече по всички личи, че не само българите, но също римляните и византийците също не ги е бивало като мостостроители (а и въобще изобщо не са могли да строят тъй, както турците) ето още едно сведение за множество мостове по българо-византийската граница - в Сюлейманкьойския надпис Разбира се вероятно тези мостчета са дървени и византийски, защото не ще и съмнение, че византийците са построили и Еркесията по същата тази линия и то така, че ровът да е откъм тяхната страна за да може напълно неспособните българи да могат да се бранят някак, та гръцката победа да изглежда по-достойна.

За християнския народ е ясно Ако бедствията са били възприети като знак свише, то войната показва на княз Борис деликатното положение на България като езическа империя сред един все по-християнски свят. С езическа държава трудно се сключва мир, защото династичния брак и дори полагането на самата клетва при сключването на мира са си доста проблемни. В рамките само на век българските земи са оградени от християнски държави.

Ако цар Борис ІІІ беше останал жив твърде вероятно нямаше да я има светлата дата 9.9.1944г. СССР напада вероломно България на 6.9.1944г., а до тогава не са във война и дори не са прекъснати дипломатическите им отношения. Сиреч всичко се свежда до сключване на мир с Англия и САЩ. Те обаче искат България да се върне в границите отпреди войната, т.е. да загуби Македония и Беломорска Тракия, което всъщност е ябълката на раздора. Но тук има причини и двете страни да отстъпят. Цар Борис би отстъпил след като и без друго ще ги загуби, а те нещата отиват натам. Англия и САЩ обаче имат причини да преосмислят въпроса. Чърчил се е изказвал в полза на българските претенции за тези земи определяйки ги за справедливи и то още по времето, когато Англия не е имала интерес те да са български, а напротив. В случая, ако бъде сключен мир с Англия и САЩ обаче ще се ограничи опцията за разгръщане на съветското настъпление към Балканите, които на запад са нежелани. Хитлер губи съюзник, но в неговото положение ползите можело да са повече от вредите - ако е действал по-хитро и се е съгласял България да излезе от войната, но да запази Македония и Беломорието на практика той е напълно подсигурен откъм Балканите - с италианците е трябвало само да опазят албанските планини. Това пък щяло да позволи да използва активните си съюзници - Румъния, Унгария и Австрия срещу СССР На Запад е щяло да е по-проблемно, но пък Райхът е предпочитал капитулация пред Запада, отколкото съветска окупация. Ще рече, че Сталин е бил основния печеливш от смъртта на цар Борис ІІІ. Въпросът е какви са били възможностите му да допринесе за нея? Но смъртта на цар Борис е променила повече неща, отколкото ако бяха умрели Хитлер, Сталин, Рузвелт или Чърчил. То всъщност Хитлер и Рузвелт умират преди края на ВСВ, тъй че виждаме, че хода на събитията не се променя съществено от това.

Може, ама грешката трябва да е била много голяма - направо да са написани съвсем други букви. На "лето" липсва първата, ама пък в замяна на това има едно х в края - тъй да се каже нищо не липсва, просто първата буква отиила в края и се престорила, че прилича на Х. Пък Б прилича на 6 - само дето примерно 6372 не се е изписвало с арабски цифри, а с кирилски букви и цифра Б (буки) няма. Т.е. има, ама в глаголицата. На 6 отговаря буквата зело, която по изписване прилича на латинското S. Та да се върнем на въпроса за годината на покръстването и малко да го поосвежим. Видя се, че родната историография прелива от пусто в празно, а което не й отърва го обявява без много смислени аргументи за маловажно и объркано. Разбира се грешки има, но ми се струва, че е много по-съществено да се разшири кръга от информация, отколкото да се предъвкват изтъркани неща. В Адмонските анали има бележка, че през 862г. хуните станали християни. Въпросът е, че в същите анали е употребена и думата българи във връзка с отнемането от Теодорих на Сирмиум от българите. За хуни пък има още две сведения в същата хроника, но те се отнасят до подчинението на аварите от Карл Велики. Втория летопис на който ще се спра не говори за покръстване, но дава някои други интересни сведения свързани с някои събития около покръстването. Така погледнато излиза, че гладът и бедствията твърде вероятно са се случили в разни периоди около покръстването. Но ако бедствията са били сред мотивите да се приеме християнството, то възниква въпросът дали обстоятелството, че има такива и след покръстването не е пък сред мотивите за езическия бунт и колебанията между Рим и Цариград на българския владетел?!? С оглед територията на тогавашна България и съседството и с франките, а след разделянето на империята с германците, то описаните бедствия най-вероятно са засегнали ако не цяла българия, то поне значителна част от територията й.

Значи където се намери надпис съдържащ думата "кан" имаме станала грандиозна битка. На Лъжливото овчарче отдавна никой не вярва.

Мостът над р. Вит на снимката наистина е доста ремонтиран или по-скоро реставриран в стил "Царевец", т.е. с доста асфалт, бетон, мантинели и арматура. Но това е по-скоро нескопосна реставрация, отколкото нов мост. Забележете в гърната част се виждат греди, които май са от бетон, но конструктивно няма такива стърчащи елементи на новите мостове. Тъй че по-скоро се имитира нещо, което го е имало.

Мадарски надпис на хан Тервел за оказаната помощ на Юстиниан ІІ Слагам го, защото стана дума за него. Иначе занапред ще пускам в тази тема само по-обширните летописи без по-кратките летописни бележки.