Galahad

В случая става дума за мит, тъй че той няма как да е верен. Освен това явно добре се е котирал и в Рим. А и по всичко изглежда не толкова гърците са крили и фалшифицирали, колкото днес ние не знаем древната история на нашите земи. Примерно древните гърци никога не са крили или отричали че фригите са малоазийски клон на бригите, т.е. че са си траки. Също за разлика от днешните гърци никога не са отричали че едоните и в частност техния клон македоните са си тракийско племе. В Пароския надпис също така не се отрича ролята на траките за културното развитие на древна Елада. Днес е по-понятно ако тракийските богове бъдат обяснени като подобие на гръцките аналози, отколкото обратното, защото първите са доста по-малко познати у нас, отколкото гръцките. Задачата на самата тема е да популяризира миналото на Тракия като разказа е за един от легендарните царе. Дионис е едно от многото прозвища на бога, а не е името му. Означава Двойнороден. Останалото също е прозвища. Трите гръцки вълни не са гръцки, а са различни народи, които формират състава на населението на древна Елада - нещо като траки, славяни, прабългари. За съжаление при някои от инвазиите от север доста са били засегнати и териториите на които днес е България. Имаме първо йонийци, после ахейци, накрая дорийци, които се отличават и разграничават в културно отношение.

Направих две допълнения на сайтовете за мостове, тъй че ги пускам тук. Камен мост в Скопие Най-ранното му споменаване е през 1469г. и затова построяването му се свързва с Мехмед ІІ Завоевателя. Някъде обаче тази подробност н е е уточнена и излиза едва ли не сигурно, че моста е построен между началото на второто управление на Мехмед ІІ и първото споменаване. Второто е най-старият запазен мост в Париж ... Новият мост. Както показва името е имало по-стари от него, но те и трите са били заменени с нови, по-модерни мостове и така най-новия се е оказал най-стария. Той е със около 100г. по-млад от скопския, да не говорим, за неговия предтеча построен от македонеца Юстиниан І. Но пък като се вкарат в сметка и незапазените, то по-старите мостове в Париж са си били още от римско-галско време, разбира се не всички от камък.

При златно-доларовия стандарт сеченето на пари може и да не е било проблем, защото златото навсякъде си е злато. Но печатането на банкноти определено е проблем и след голямата хиперинфлация в Германия и последвалите сериозни сътресения там вече никой не се опитва да развива икономиката по този начин, защото практиката е показала, че в такива случай се е стигало до икономическа катастрофа. "Благата инфлация" е до 5%. В смисъл това не е като ключа на котлона и при 5 да е най-добре, а че просто след 5% нещата вече отиват на зле. Казва се, че е добре, защото практически в реални условия с десетилетия нулева инфлация и дефлация са невъзможни. От тази гледна точка съвсем ниската инфлация стимулира икономиката без да причинява вреди. Високата инфлация е резултат от високо търсене, защото тогава за единица продукция купувача е готов да плати повече. Но при нея има ред други негативи, като напр. изнасяне на активи зад граница, купуване на чужда валута и закопаване в буркани в градината и др. под. Ред стоки се задържат, тъй като на тях се гледа като на запазване на парите от инфлация, което се отразява зле на гражданския оборот, а оттам води и до икономически спад. Въобще парите са пари, когато са в оборот. Ако те се въртят инфлацията и 0 да е, пак ще има икономически просперитет, защото печалбата пак иде, но вече не от цената, а от оборота.

Тъй, една равносметка. Имаме на първо място моста споменат в надписа на Омуртаг, за който се счита, че е бил при аула край с. Хан Крум (на около 2км. от Тича), който между другото е просто каменната цитадела на доста по-голямо землено укрепление. На второ място си имаме т. нар. Омуртагов мост през Тича при Преслав. От него е имало останки и се е намирал в близост до сегашния мост през реката, т.е. пътят си е старият, само моста е нов. После имаме отново сведение за сто моста в Охридско на Ана Комнина, която свързва изграждането им с българските владетели. Първоначално изследователите са били скептични и са се чудели как да поправят думата мост, но при прокопаването на отводнителния канал са били открити наистина останки от мостове, което значително е охладило желанието да се правят опити при превод думата да се заменя с друга. След това има един Владишки мост в Търново. От страната на Царевец са запазени две караулни помещения, което показва, че вероятно моста е наследник на такъв от ВБЦ и караулките са били кули. Нивото на моста е доста високо над реката, което показва, че поне стълбовете би трябвало да са каменни. Както се вижда там бреговете са доста стръмни и трудно би могъл да се направи по-нисък изцяло дървен мост. Участъците пък, където брегът е по-нисък не се напасват с крепостните стени. Турският мост в Търново вече е на по-равен терен, но не е ясно доколко тази част е била населена. Натам е Света гора, но идеята е била, че монасите търсят уединение. Разбира се подвижния мост над Сечената скала си го е имало. Стигаме до моста за Скафида, при строежа на който е участвал и Тарханиот, но твърде е вероятно той само да го е завършил, а основната част да е дело на бъдещия цар Иван Асен ІІІ, чиято персона да се крие зад не много ясно посочения деспот, роднина на императора. Относно римските мостове се оказва, че имаме няколко римски, които са досущ като турските. Което ми напомня за чудесната ни тема в интернационалния раздел, че историята на Рим е "выдумка" на западняците. Защото дето могли западняците, направили римски мостове, дето не могли обявили типични турски мостове за римски. Не е ясно по какво отграничаваме защо единият е набеден за римски, другият за турски и защо никой от тях не е български. За мост над Дунава от римско време - уви само писмени сведения и развалини, но ... запазен римски мост като тези във Франция уви, няма. При всички случаи се оказва, че запазените римски мостове далеч не могат да се мерят по размер с превъзхождащите ги турски, което ще рече, че Османската империя е била много по-велика и интелигентна от Римската. Църквето е било трикорабна базилика по-голяма от Баня Баши джамия. Както се вижда се е намирало върху старата крепостна стена (преди от правоъгълник да стане трапец). Опасявам се, че с воеводството нещата ще да са стояли по същия начин, но поне засега нямаме шанс да разберем, защото то може да е било и накъде около сегашния дворец.

Обърнах внимание, че това е за един груб ориентир. Да не правим като във оня виц за това, що е било логиката. Има ред други признаци, някои от които много по-надеждни. Напр. ако някъде в основите има османски надпис от по-стария мост - тогава е ясно, че новия не е нито от римляните, нито от българите. Но пък това не е чак толкова често срещано. При някои мостове може да се видят по-късните ремонти. Примерно в поправената част сводът е островърх, а другите са си закръглени. Все пак трябва да отчитаме реалните възможности, с които разполагаме, а те са най-вече снимки, които не винаги са с най-доброто качество и големина. Ако можехме да правим разкопки и подводни проучвания друг въпрос. Но поне засега реалността е съвсем друга.

Високия курс на дадена валута наистина създава проблем за съответната икономика, тъй като производството й става твърде скъпо за износ. Но девалвацията поставена по начина, по който е в темата е по-скоро много опасна и вредна. Преди доста години в Япония националната банка се беше опитала изкупувайки долари да снижи курса на йената, но ефекта беше съвсем временен. Сиреч една такава операция може да породи временен ефект, но вместо да реши кризата, да я задълбочи. Защото някои примерно казват, че така заплатите номинално оставайки същите, фактически ще се намалят, което си е вярно, но наред с очаквания по-евтин труд може да се стигне и до подобаващо по-лошо качество, което вече ще снижи търсенето, а оттам и курса, но при това положение продукцията ще е още по-малко търсена, отколкото докато е била по-скъпа, но по-качествена. Типичен пример е интереса към по-скъпите западноевропйски стоки, пред доста по евтините китайски, турски, индийски и разни други с много съмнително качество. Ако ефекта беше толкова еднопосочен държавите щяха да се надпреварват да предизвикват девалвация. Но се въздържат, защото се рискува една такава операция да причини огромни вреди за икономиката. Тъй че е за предпочитане да се търсят други решения, а за това изобщо да не се мисли като вариант.

Наред с преките приходи има и непреки загуби. Когато газта тръгне по газопровода, то: 1. Някой трябва да го охранява, за да не си сложи някой кранче. Това обаче най-вероятно ще е бълг. държава. 2. Когато газта тръгне по тръбата стават излишни някои други транспортни средства, а това може да означава по-малко приходи от визи, по-малко пътни такси, по-малко пристанищни такси, по-малко лоцмански такси, по-малко оборот за корабните агенции, по-малко оборот за спедиторите, по-малко зареждания с гориво на чужди транспортни средства у нас, че и по-малко харчещи чужди шофьори у нас за храна и проститутки. Не ще и дума, че за продавача и купувача на газта ще е по-евтино ... защото ще спестят доста пари, които иначе трябва да пуснат в джобовете на българската държава, фирми и граждани. Ще рече, че приходите от газопровода трябва да са такива, че да компенсират разходите свързани с него, а също приходите, от които ще се лишим заради създаването му. И ако остане нещо над тази сума, него вече може да броим за печалба. Това, което съм изброил е примерно, защото е по-лесно за разбиране. Има някои по-сложни моменти, които ще трябва да се обясняват по-дълго - напр. транзитните мита, защото са нещо, което държавата някога може да въведе за някои.

Има - до 3 години в затвора ако не го занесеш в музея.

Начинът на строене си е един и същ, независимо дали се строи черква, джамия, мост ... вкусове, похвати, манталитет и пр. и пр. За византийското влияние първо върху селджукската архитектура, а после и върху османската сме говорили много, тъй че не виждам какво точно искаш да покажеш с този мост. Някой от опонентите ти в темата да е твърдял, че чергарската дружина на Осман е донесла монументалното строителство в Мала Азия и на Балканите? Просто турците предпочитат островърхи сводове за всичките си строежи. Може, но от Танизмата насетне. Преди това по-скоро ще разруши някой християнски център, за да използва материала за мост. Счита се, че е била построена на мястото на черквата "Св. Николай", но тъй като там е "Свети Никола Големи" дето е разрушена при бомбардировките, то турците нямало да позволят да се направи тя, ако под нея не е имало по-стара. Но тя и сега си е доста под земята и има основи от стара сграда, макар да не е много ясно дали е черква. Баня Баши джамия пък се считало, че е храмът "Св. Иван Рилски", но по-скоро той ще е трикорабната базилика, която сега е под улицата минаваща между Халите и Джамията. И на двете сгради ще се видят островърхите арки, за които говорех, а и плана е на джамия.

Икономическата логика е малко по-особена логика. Често се казва, че икономистите си говорят на някакъв техен език, дето мяза на общоупотребимия, но не го разбират другите. Представи си, че продаваш домати на пазара. Имаш съсед по сергия, който също продава домати с качество като твоите. Той обаче за да стигне до пазара има 2 опции - да мине през твоя имот или да заобикаля 2км., което си е време и бензин - сиреч ако не го пуснеш да мине през имота ти, той ще пристига след тебе и ще продава по-скъпо. Та в този случай ти имаш ли изгода да го пуснеш през твоя имот?!? Западните фирми са доста по-напред от нашите. Ако газта им стане по-евтина, то тяхната стока ще е още с по-ниска цена и ще е още по-трудно нашата продукция да се конкурира с тях.

Вече 9-та страница си говорим кои мостове чии са, но така и не се сочат белезите, по които се определя чий е моста. Някой казал, някой написал, но .... това, което нашия читател все забравя да провери е как го е обосновал. Ще дам няколко характеристики, но се надявам, че няма да ги абсолютизирате, защото по ред причини те може да са налице и при другите. Римляните, вкл. и ИРИ използват тухли и "римски бетон". "Бетона" разбира се трудно ще го разпознаем на самолетна снимка. Тъй че тухлите са по надежден белег. Но те не винаги се виждат, защото понякога има облицовка от квадри. С тухлите моста се прави нещо като аерошоколод, което облекчава конструкцията на моста. Също в тези случай е важно моста да е целия, защото основите обикновено са масивни, а вече по-горната част е с тухли, за да не тежи. Акведуктите са най-добър пример за това - забелязвате как благодарение на арките се разходва много по-малко материал, а и моста е по-лек. Класически номер, широко използван и днес. И следващия проблем е, че римляните не са си хвърляли целия строителен гений за всяка канавка, тъй че много малки мостове съвсем не са така елитарни. Понс сублициус в Рим примерно си е бил дървен както показва името му. Римски мост в Трир А ето на повредения Емилиев мост как се показват тухлите под квадрите При българските мостове основното е камък и дърво. Това не е много ясно отграничимо, защото при много малко значими мостове и другите ги ползват. А както стана дума тук големи реки по големите пътища няма в изобилие. Българските каменни мостове са от ломен или дялан камък без тухли. Освен това сводовете си са им някаква част от окръжност, а пътя е прав ъгъл. Турските мостове приличат на българските, но както и при много сгради ще забележете, че сводовете са островърхи. Също самия мост е двускатен, т.е. пътя не е равен е в средата е най-висок. Споменатия мост при Свиленград е точно с такива заострени арки По арките може да познаете и при ремонта на някои сгради къде турците са пипнали нещо. Напр. в "Св. София" в София на аркадата има няколко островърхи извивки. Същото може да забележете примерно и на прозорците на "Света София" в Охрид - прозорците, които са пипнати от турците са с островърха извивка. Разбира се всичко това може да го ползвате само за груба преценка, без да абсолютизирате. Защото ако моста е правен по време на турското робство, но от български майстори, то той по-скоро ще си мяза на български. На второ място едно и също трасе понякога е ползвано от всички - първо е имало римски мост, водата го отнесла, после български, същото, после турски - същото и накрая новобългарски. Както с вече споменатия Лъвов мост дето е с лъвове без езици като моста "Сечени" в Будапеща. Мостове има и при някои манастири, пък е малко съмнително султанът да е отпускал пари за мост, чието единствено предназначение е да се стига до християнска обител.

Никой не е против тръбата, а против това, че с нея се засяга суверинитета на България. Тя и Русия няма нищо против български (или от коя да е държава от ЕС) бизнесмени да отидат там, да налеят много пори и да я направят богата и щастлива, но не е готова да направи държава в държавата имотите на фирмата. Въпросът не е икономически, а чисто политически, защото касае даряване на българска земя на Русия. Всъщност не България има нужда от тръбата, а Русия. Така както е сключен договора България нито икономически, нито политически има полза. Някои други държави може и да имат полза, но не и България. Русия има нужда да си продава конкурентно газа, а това най-изгодно за нея ще стане с газопровод, защото с други транспорти ще има конкуренти от други страни. Тъй че ако някой трябва да дава, а не да иска от България, то това определено е Русия. Но тя иска 2 в 1 - икономическа изгода, която донякъде ни ползва ама не толкова колкото Русия и политическа изгода, която изцяло ни е във вреда. България няма за къде да бърза, защото при нашата умряла икономика хич не е добре да направим предприятията в други държави от по-трудни за достигане, а газопровода ще ги направи такива. Договорът в този си вид е преди всичко вреден за България - както икономически, така и политически.

В Синодика не се споменава за замонашване на Ефросина, пък съдбата на развелите се царици е била такава. Разбира се не на всички - Тодор Светослав правил опити примерно за задоми отново овдовялата с негова помощ съпруга на Чака.

Неотдавна обсъждахме надпписа на моста за Капиновския манастир от 1780г. http://www.borbabg.com/?action=news&news=32698 По всичко личи, че най-голямо внимание са му отделили в иследванията си иманярите http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-03-14&article=485196 Та в по-ново време ситуацията с турските мостове е такава.

Идеята ми е държавните медии да осигуряват безплатно време за всички партии, защото все пак изборната кампания си е държавна дейност, тъй че медията трябва да си оправдае държавните пари, с които се издържа. От там насетне всичко се заплаща от самата партия - ако иска билбордове, ако иска в медии да се рекламира си е неин проблем. Колкото по-голяма е членската маса на една партия и електората й, толкова повече членски внос и дарения за нея. Това си е достатъчно голямо предимство. Сега по време на кампании виждаме, че "новите звезди" започват масово да ги рекламират по държавните медии преди да са спечелили какъвто и да е вот, а често се оказва, че или изобщо не са се класирали за парламента или е доста по-малко от това, дето е било рекламирано. Последната много рекламирана звезда направо се беше самообявил за бъдещ премиер и беше започнал да раздава министерски постове. За Крим - там въпросът е кой може да гласува. Защото има местно население, а има и персонал на руските военни бази - пенсиониран и действащ. В Украйна проблеми има там, където има руски военни части - сиреч в Крим и по границата.

Земите на селджуките са се намирали основно на териториите на емиратите Караман и Айдън, а те са се представили доста по-добре от нас в съпротивата срещу османското нашествие. Караман през 1487г., когато някои от турските мостове, за които говорим, вече са били построени. Това, че турците са дошли не означава, че местното население е изпаднало в тотална амнезия. Да, за строеж на черкви е имало проблем, но ред други дейности си продължават. Дори до края на ХVв. си съществуват и ред институции - кнезове, практори, дори християни-спахии. По-скоро опитите за масова ислямизация през ХVІ-ХVІІв. превръщат възходящия султанат в "болен човек". Както се вижда от снимките много от турските мостове достигат до края на турското робство в доста разнебитен вид, което не може да се каже примерно за френските мостове във Франция. А тези, дето са стигнали в по-добър вид ги е строил Колю Фичето. Е, не всички, но има доста мостове, на които си има надписи, че са правени от българи и са финансирани от българи.

Когато си говорим за предренесанс по нашите земи, то аз лично преди всичко се сещам за главният катедрален храм на БПЦ в периода ХV-ХVІІІв. "Света Богородица Перивлепта. Стенописите се считат дело на двама изключително значими зографи от ХІІІв. Михаил и Евтихий. Аз лично обаче повече свързвам изображенията с Гоя, но в Охрид ясно изпъква античното облекло на апостолите

Съдейки по печатите на последната страница до 1996г. е бил част от някаква библиотека. Има и кръгъл печат, но доста нечетлив. По принцип продавача би трябвало да го презентира, ако не е краден - т.е. да проследи известната му съдба докато стигне до магазина.

Енкона по-скоро не е била нотабилка, съдейки по начина, по който е представена. Но пък определено е имала парици, а от финикийско време те са много сериозен аргумент и за осигуряване на приятели, и на армия и на какво ли не още. Както стана дума хората на Чака са отишли за пари да служат при видинските деспоти. През средновековието също се е гледало на реалните възможности, които могат да се получат. Ивайло може и да е бил свинар, но виз. император веднага проучил опцията да го направи свой зет. Тъй че нека не надценяваме произхода - има значение, ама и другите фактори имат и неведнъж се случва тяхното да е по-голямо.

Финансирането на партиите е наистина един доста сложен проблем и негови жертви станаха дори значими политици като Кол и Саркози. Разбира се нещата опират и до политическа култура и готовността да се гласува за някоя партия, която се появява като метеор по време на избори, а не да се търси една по-трайна връзка между избирател и партия чрез дейността на партийни клубове, местни активисти-доброволци и т.н. Нуждата от пари за реклама ще спадне драстично, ако хората гласуват за хора, с които са имали контакти и между изборите. Кампанията си е важна, но ядрата трябва да ги има между изборите. През 1989г. когато се появи възможността да се сформират партии се появиха множество такива, вкл. от един човек, разбира се не всички с регистрация, а някои като неформални. Окрупняването на партиите е естествен процес, който се ръководи от трайните приоритети на различните обществени групи. Партии на протестния вот, от който тип би била "Долу Гоце" е временно явление, но у нас се котират толкова време поради зациклилия преход. Партиите възникнали в резултат от този естествен процес вече създават общесвена стабилност, защото въпреки парламентарните караници намират и общоприемливи компромиси.

Има ред фактори, които се пропускат при отчитането за това, какви мостове е имало тук. При нас липсват някакви по-сериозни проучвания по въпроса. Стана дума примерно за Карловия мост, а той е направен на мястото на Юдитиния мост. Там са правени подводни проучвания и на дъното на реката са открити основите на моста, а части от тях са запазени и под някои сгради. Не се отчита ролята на някои разрушителни фактори, като напр. заматрасенията. В Северна България има доста малко запазени на по-голяма височина останки от сгради от римската епоха, доста повече от средновековието, още повече от турското робство и най-много от по-ново време. В други райони имаме доста повече запазени постройки. Разбира се има значение и колко са построени и поддържани, но все пак има разлики. На следващо място възниква въпросът как се определя кой мост от кое време е. За някои е ясно, защото има надписи, разни други сведения. Но за някои няма и тогава възниква въпросът как се определя дали е античен, средновековен или турски? Имаме три приблизително равни периода - откакто Тракия става римска провинция до идването на Аспарух, после до края на ВБЦ с отделяне на паузата докато земите са част от Византия и третия е турското робство. Но работата е там, че мостовете трудно оцеляват без ремонти в по-ново време. Турците имат и някои по-големи мостове по долните течения на някои реки, където вече са по-големи, но те вече са в територии, които повечето време са били византийски - напр. Одрин. Районът на Свиленград също не е бил вътрешна територия за България тъй както е бил за Османската империя, което отново поставя въпросът доколко е било удачно средновековна България да направи такъв мост, вместо валовете за охрана на границата.

В сегашните учебници ролята на БКП преди 1944г. е силно преувеличена. Те наистина получават гласове на изборите след ПСВ, но това е резултат от това, което днес наричаме "Протестен вот", който вкара в парламента разни недоразумения като Жорж байГанчев, Лудото Яне, Болния. На второ място в успехите се включват разни номера,които сегашното ВМРО много обичаше да практикува - като стане голям митинг и отиваха от тях 10-тина души и развяваха знамената. Взеха да го правят по-рядко, след като протестиращите на няколко пъти ги ступаха, защото излизаше, че правят цирк на ВМРО, а нямат конкретни искания и проблеми. Според учението на БКП тя е партия на работниците. Но тук има няколко проблема за успеха й в тази среда. На първо място работниците са малко, защото преди Освобождението промишленост йок. Много от предприятията са дребни, да го кажем с днешните думи - фамилен бизнес. Докато комунистическото движение се заражда докато в развитите страни условията на труд са тежки, то към Освобождението вече на работниците се гледа като на освонва производствена сила и се взимат мерки за опазване на здравето и живота им. Не от алтуризъм, а защото на капитала му трябва здрава работна ръка. Така на практика още след Освобождението започват да се прокарват ред закони, свързани с опазването на трудовия ресурс. Периода обаче е проблемен не само у нас, а и в световен мащаб. Между войните уви, не всичко е мирно и тихо - има кризи и хиперинфлации. Това пък води до стачки, но работниците не виждат в предложенията на БКП някаква разумна алтернатива на настоящето им. Още в старта на следвоенния период България се включва в усилията да се овладее голямата голодовка в Поволжието, което ясно показва, че комунистическото управление в СССР е тръгнало с фалстарт. Финалния момент на разглеждания период също не е много успешен за радетелите на комунизма, защото малката Германия едва не поставя на колене една огромна държава. Тъй че без решаващата подкрепа на Съветската армия шансовете на успех за БКП у нас са били нулеви. Но като цяло това, което се сочи като успехи в периода е просто прикачване към нещо друго - протестен вот, стачка с чисто икономически искания и др. под. След 1944г. пък голямото попълнение е от криминалния контингент на затворите. У нас малко се губи бедняшкия елемент в комунистическото движение. През социализма ходих в къщата-музей на Митко Палаузов. Направи ми впечатление, че жилището е по-просторно от това на повечето съседи, роднини, съученици и познати. Тъй че Гаврош не е точно герой и на нашите събития. Н ослед случилото се в СССР на комунистите се гледа като на заплаха насилствено да завземат властта. А и те не криели идеята си за "мировая революция". Но темата определено не е много лесна, защото все пак достъпната литература е писана с пропагандна цел и цялостното преработване на материята е свързано с доста пречки.

Остъкляването е чудесна идея. Не само за по-доброто запазване на останките. Ако се направи добър проект, то остъклената зона може да се превърне и в чудесно място за отдих при лошо време. Нещо като зимна градина. Така при дъжд и киша хората ще могат да се разхождат из центъра на града. Също туристите ще могат да на направят снимки сред древни руини. Всеки знае какво е по време на екскурзия да те запука дъжда. А така екскурзоводите ще могат да ги откарат там са ки направят снимки, да хапнат и да се разтъпчат. Като ги закарат и до някой-друг музей и черква и въпреки лошото време няма престоят им в града да мине в автобуса. Така може да се оформи една нова атракция в София.

Но мога пък да пусна доста добре запазени римски мостове и акведукти от западноевропейски държави. Имаме българи и римляни, които не могат да строят мостове и западноевропейци и римляни, които правят внушителни мостове. Очевидно няма как да е така. Сиреч причините са други. 1. Ролята на реките във военно-стратегически аспект - Дунава е надеждна защита и на империята и на България. По тази причина българите не правят там мостове, а римляните събарят това, което са направили, защото е заплаха за империята. 2. Липсата на големи реки поне там където е ядрото на българската държава. Над наличните Тича и Янтра обсъдихме какво има. 3. Търговските пътища не пресичат големите реки. При това положение е по-добре мостовете да са такива, че лесно да се унищожат при заплаха. Пред входа на Царевец дори скалата нарочно е изсечена, за да се оформи подвижен мост. Вече за по-малките мостове въпросът е друг. Малки реки за малки мостове има. Струва ми се, че дадох заглавието на една статия отнасяща за стоте моста в Охридско, за които говори Ана Комнина. Аз няма как да я сложа, защото тукашната библиотека се е наводнила яко и е извън строя.

При положение, че имаме първо името Енкона, после кръстница Ефросина и накрая Енкона станала Ефросина, то е ясно, че кръщението е станало след някакъв период, в който тя не е била православна християнка. Но не може от едно име да определяме етнически произход. Защото тя може да е и със смесен произход, но все пак името трябва да е едно - достатъчно показателно е, че си говорим за доста междуетнически бракове. Все пак кръстницата й е ромейка женена за татарин, а и Тертеровци не са съвсем чисти българи. Монетарницата на Джучи е във Велики Болгар, тъй че може в процентно отношение да е най-вече волжка българка. Трябват по-конкретни данни, а такива няма, тъй че за етническия й произход може само да гадаем, при това доста произволно.