Galahad

Отделянето на каталунците не е нещо тъй просто, както на някои изглежда. Защото по този въпрос трябва да се произнесе и останалата част от Испания. Защото каталунците си правят сметки за едни територии, но щом всеки регион може с референдум да реши къде да иде и какво да прави, то тогава някои от териториите, които те си мислят, че трябва да станат техни може и да не се окаже, че няма да са, защото там населението си спретнало референдум и казало, че остава в Испания. Брекзита показа, че излизането не е нещо тъй просто, когато шотландците се замислиха от ЕС ли да излязат или от Великобритания. С Югославия нещата бяха относително прости, защото заради сръбския шовинизъм в крайна сметка всички решиха да се отцепят от постоянно бомбардираната Сърбия. Със СССР нещата също бяха относително прости, тъй като ставаше дума за отделянето на исторически държави, които над всичко отгоре нямат особен интерес да са част от Русия в дългосрочен план. Та и каталунците може да почнат да се замислят като Великобритания, ако се спретнат няколко общински референдума и част от териториите, за които те си мечтаят решат я да останат към Испания, я да си спретнат нещо като Монако, Люксембург, Лихтенщайн или Малта. А те лесно може да се окажат между два огъня - референдум на испанците, които отказват и общински референдуми, че отказват да се присъединят към Каталуния. А е малко вероятно сепаратистите да искат независима, но окастрена Каталуния.

Дали си даваш сметка, че говориш взаимно-изключващи се неща. Пионерската организация е част от Партията, т.е. дъщерята е отрязана точно от това, да се влее в младшата група. Много от тикнатите в лагерите никога не са вършили забранена от държавата дейност. Напротив, те преди 9.9.44г. са вършили това, което държавата е насърчавала. След това просто са ги репресирали, без да им дават шанс да ги питат дали искат да се нагодят към новата власт. И откъде ги вадиш тези изрази: "да прекрати антинародната си дейност" - значи за теб тези, дето са били окошарени като Димитър Талев защото са смятали, че няма македонска нация, а Македония е част от България и българския народ вършат антинародна дейност? Е, браво! Думи нямам докъде може да стигне някой с четене на Дума!

Нови археологически открития в Асеновград http://news.bnt.bg/bg/a/novi-arkheologicheski-otkritiya-v-asenovgrad Доколкото разбирам, става дума не за цитаделата при черквата (за която някои мислят, че това е цялата средновековна Станимака), а за укрепителната линия на самия град и евентуално субурбума (подградието). Самите находки не са нещо впечатляващо, но новината все пак е полезна, тъй като напомня, че средновековните ни градове не са свършвали с цитаделите, както мнозина днес смятат, а по-голямата им част е била извън нея.

Проблемът на ЕС дойде не от либерализацията и демокрацията, а от комунизацията и социализъмЪцията на източногерманската комунистка Меркел и социалиста Оланд. Съюзът беше трансформиран в пазарна икономика, управлявана с декрети за напудрени кокошки и щастливи прасета. Преди завоя на ляво ЕС в продължение на десетилетия си се развива прогресивно. Затова не е случайно, че точно най-твърдолинейните демократи са тези, дето взеха да се дърпат от социалистическия ЕС - Англия, Швейцария ... А за разпада на Русия и на Китай ударът ще дойде откъм Майдана, а не отвън. Затова и е трудно да се прогнозира какво ще стане, защото външните планове са едно, но когато нещата тръгнат отвътре, нещата се развиват не толкова планомерно. А за творчеството на Пасито Още преди 100г. за това говори митрополит Методий Кусев - между другото част от нещата, които той тогава е описвал като перспектива, вече са реалност - сбъднали са се точно по описаната от него хронология:

Първо, че макар евреите в Българи яда са спасени преди 1944г., след светлите дати на вероломното нападение от СТрана на Сталин и преврата - в България остават съвсем малко евреи. А имаме сведения за евреи тук и при Иван Асен, и при Тодор Светослав и разбира се при Иван Александър. Отделно, че Османската империя любезно приема изгонените от Испания евреи. Но още щом идва Народната власт ... и те изчезват. Сега в България са останали по-малко евреи, отколкото на територията на Западна Германия (онази част от Германия, дето не беше към Варшавския договор). На второ място положението на децата на враговете на Партията и народа съвсем не е било толкова просто и лесно - те са били подложени на ред ограничения. Та ето една история, от която да се види, що за идиоти са управлявали България. Поетът Йосиф Петров като враг на народа е тикнат в затвора. Но на идиотите им се вижда малко и издевателстват и над семейството му. По-конкретно дъщеря му е на години да стане пионерче - това ще рече, че е 10-11 годишно дете. На всички дават, но на нея - не. Ако беше голяма, при сгоден случай би завряла тази връзка където трябва на другарите и другарките. Но за едно дете нещата стоят по друг начин. То не се вълнува нито от мировая революция, нито от пленуми, конгреси, дълги и напоителни речи завършващи с ръкопляскания преминаващи в овации. За него просто другите деца получават връзка, а то не. Чета, как някои били изменили на бащите си и станали членове на БКП. Ами тя и Магда Гьобелс преди да се омъжи е носела фамилията на евреина Фридлендер. Но дали тази подробност от биографията на въпросната нацистка икона е направила по-лека смъртта в газовите камери? Та нека оставим настрана сълзите на някои от нашите другарки и другари, дето единият им семеен клон е от пишман-демократи от байганьовски тип, а другият от пишманкоменисти от байганьовски тип. Да се върнем на това, което управляващите идиоти правят с едно малко дете. Или нека по-добре да видим, как Йосиф Петров е описал в стихотворението си онова, дето е ставало в България. http://yosifpetrov.com/Творчество/Вик-от-каторгата/Пощенска-картичка ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА на дъщеря ми Моя малка Звездомира, със разплакани очи, в скръб сърцето ти примира, зная, ала не плачи! Ако нейде чужди хора ти подхвърлят с намек лек, че баща ти е в затвора, хвърлен като лош човек, ти, дете, не се срамувай и баща си не вини, със очи отнегодувай и безмълвна отмини! Аз съм, рожбо, днес затворник, хвърлен във подземен мрак не че съм бандит, злосторник, нито зъл народен враг, ни разбойник, ни предател, ни престъпник, ни крадец, а защото съм писател – на безгласните певец!

Ами приликата между американските лагери и тези на Хитлер не е особено голяма. Основната разлика е, че от лагерите на Хитлер голяма част от влезлите не излизат. Има и някои по-дребни, като напр. че в тези в САЩ престоя е бил само докато трае войната, а в тези на Хитлер, пък и в ГУЛАГ настаняването е било най-вече в мирно време. По принцип при война има такива лагери, първо проблемната нация да не прави проблеми, а второ и да няма проблеми с останалите, които започват да гледат на тях като врагове заради войната. Голямата разлика между източните и западните държави е, че във вторите лагерите и дефицита на стоки са приключили заедно с войната, а в другите не само си останаха след войната, ами и се задълбочиха. Иначе до 1989г. в азиатско-феодална България имаше ангария, наричана "бригада". Бригадирите бяха изпращани в подобни лагери (при все че жизненият стандарт по света вече значително се беше покачил) и трябваше да работят, при това безплатно и естествено не по желание, а с различни форми на принуда. В смисъл се използваше принуда вкл. да бъдат накарани лицата да подпишат документ, че отиват там съвсем доброволно. Заради мизерните условия често се случваше голяма част от обитателите да се озоват в болницата с дизентерия. Даже се беше оформило словосъчетанието "дизентериен бригадир", тъй като двете понятия често съвпадаха. За визията на постройките - все се каня да снимам една почивна станция за отдих на трудещите се българи от времето на соца (преди да са я бутнали или сама да е рухнала), която също изглежда така. Естествено постройката вече не е почивна база, а я ползват за бараки, като след 1989г. е направена нова съвсем прилична сграда. Резерватите в САЩ също няма какво да ги намесваме. Там като свободна държава има разни общности, които си живеят по-особено - индианци, мормони ... Те си имат свои селища, резервати и пр. Няма пречка да се махнат оттам без да се окажат в положението на източногерманец опитващ се да отиде във ФРГ. Спира ги възпитанието, семейните връзки, навиците и т.н. Тези, които са пришълци, естествено си тръгват по-лесно, но за родените там нещата не са толкова прости в личен план, а не заради някакви пречки от държавата.

По принцип художниците се подписват - най-често някъде в ъгъла на самата картина. В някои случаи е и в полето, около картината, когато има такова или пък на гърба. Добре е да се огледа картината, доколкото е възможно. Все пак има много известни картини и просто по-памет да се изкара информация за по-малко известните е трудно. Ако художника не е известен, вероятността да бъде разпознат е много малка. Най-вече от него или от негов близък.

С каталонците нещата са относително прости. В Испания те са нещо като гърците в Османската империя или в ЕС - живеят добре на чужд гръб, но пробват ли на собствен ход, бързо ще настигнат България по нанадолнището. Проблемът е, че най-вероятно отново ще се стигне до рикошет на Изток, както стана и преди - ЕТА и ИРА се бореха за независимост, а се разпаднаха СССР, Югославия и Чехословакия. А на Изток разводите по правило са драматични, макар Чехия и Словакия да се разведоха нежно, но те са си в средата на Европа. Единият интересен пункт е развода на Тибет и Китай. Доста болезнен, но там нещата са относително ясни, тъй че има голяма вероятност да се намери и относително културно решение, доколкото е възможно нещо такова за Востока. Другият сходен проблемен развод ще е на Турция и Кюрдистан - восточна драма, в която въпреки че всичко е ясно, пак се вдига врява. По-интересна ще е драмата в Индия, която е по-скоро едно колониално творение, а не историческа държава, в този си размер. В най-оптимистичния вариант драмата може да се ограничи по границата с Пакистан. Но заради духа на общите разводи, този път бракът едва ли ще бъде спасен. И разбира се най-интересен ще е разпада на Русия. А там вече нещата са доста сложни. Това е мултинационална формация от народи с дълго собствено държавно минало, които изобщо не са доволни от мизерното си настояще. Проблемът е, че настоящето им е мизерно и веднъж като почнат развода, няма да склонят да запазят брака, но от друга страна това ще е тежък развод, защото ще е свързан с подялба на голямо природно богатство. Та драмата ще дойде именно от последното. При всички други вътрешно няма особени различия и разлики в благини, тъй че делбата ще е на етнос, при все че и туй не е тъй просто при развод. Но при развод кавгата за децата е породена от кавгата за делбата на имотите. Другият интересен момент е свързан с ядрените оръжия, защото сривът може да е общ - т.е. всички да искат да се поделят, а не само някои. Така всички ще се борят за по-голямо парче и няма да има нито един консолидиращ фактор - не да има желание да предотврати разпада, а да мотивира другите да не се развеждат. А каталунците - е на тях ще им стигне да си останат към Испания, а битката да е само между любимия Барса и Реал Мадрид.

И както казах - статията в ПДФ. Малко е по-голяма, защото ги няма хипервръзките, тъй че трябваше да поскърпя помощните статии към основната, което заедно със съдържанието и форматирането увеличи още малко бройката на страниците. По-натам ще го сложа да се сваля и от сайта, но още не съм решил дали да е към индекса на раздела Битки или да пусна нов раздел Книги. Тъй че засега - тук: https://www.academia.edu/34795563/Battle_of_Nicopolis_1396.pdf

В анкетата липсва основния принцип на лечението на грип: Без лекарства те влачи цяла седмица, а с лекарства минава за 7 дни. Все пак при грип почивката и болничния са за препоръчване, защото при грип основното го прави имунната система. След заболяване има имунитет към същия щам за около 6 месеца. Пиенето на антибиотици не ускорява кой знае колко оздравяването, но пречи на изграждането на имунитета и има риск същия щам да изплющи този дето ги е пил не след месеци, а още другата седмица. Обръщам внимание, че грипът е вирусно заболяване, а не настинка или бактериално заболяване. Няма достатъчно ефективно лечения. Особено хвален е ремантадина, а и хомеопатичния тонзилотрен принася полза. Макар че шанса да се заразите от чакащите на опашка в аптеката докато купувате лекарство за близък е много по-голям, отколкото цяра който вземете да помогне не него, а после и на вас.

Значимостта на една битка се определя от сложен набор от процеси, които тя предизвиква. Победата над арабите при Цариград и Поатие примерно раждат феодализма в познатия ни вариант - Византия и франките решават да развият тежката си конница, за целта на въпросните конници, наричани у нас обаче на немски рицари са дадени поземлени участъци и така се раждат феодите. В ред случаи те са и последица от други процеси. Напр. човек 5 г. следва, но има един паметен ден на дипломирането, макар че той е можело и да не настъпи, ако не е бил един по-важен ден в който е бил взет някой проблемен изпит. Но помни се церемонията и фанфарите, а не потенето над листа. Та защо Ахелой? Първо Византия понася тежки загуби, най-вече от удавяния. Но тъй или иначе военният и потециал е изваден от строя докато не се стигне до смяна на поколенията, т.е. децата на загиналите стратиоти да станат пълнолетни и да заемат местата на загиналите при Ахелой техни бащи - примерно към 25г. Второ стига се до преврат в Цариград, който всъщност никак не е зле за империята, защото тя се стабилизира, при все че в самото начало има смут. Трето, защото Симеон се възползва умело от първите две При Булгарофигон няма такива тежки загуби в жива сила, не се е стигнало и до такова разместване на пластовете в самата Византия. Симеон пак си се възползва, но тогава зад него е престижа само от Булгарофигон, а след Ахелой вече има няколко победи зад гърба си - понатъртена е не само Византия, но също маджарите и сърбите. Ахелой нямаше да е съвсем Ахелой, ако не са били и успехите преди него, тъй като ромеите са стопляли бавно.

Ами за Екатерина наскоро имаше 2 руски сериала. Теофилакт го има на старобългарски, ама го няма на новобългарски, ако не броим двете томчета от ИБИ, в които има съвсем малка част от творчеството му (то всъщност втория от тях е коментари, но да го отброим, защото все пак е нещо). За Мазарини имаме Тримата мускетари. Тъй да се каже, знаем чуждите чужденци, ама нашите не ги знаем. И като си говорим за видните българи, тъй като на 1 октомври е денят на Йоан Кукузел - та какво знаем за него? Само заглавието на една от творбите му - "Полиелей на българката". А и колко души в България знаят и това?

Е, то като си говорим за познаване на старата българска литература, то и църковната е далеч от позната. Като почнем от това, колко са чували да посланията на патриарх Евтимий до Киприян и св. Никодим Тисмански и стигнем до лукса да видим на новобългарски цялото творчество на Теофилакт Охридски. Ма той Теофилакт нищо, че няколко века го пишат Теофилакт Български, той грък - друго си е руснаците да пишат за рускиня по рождение като Екатерина Велика и французите за французин по рождение като кардинал Мазарини.

Предполагам забелязахте, че битката при Никопол са всъщност бойни действия на няколко места. Карам ги по време. 1. Имаме обсада и излази на защитниците, при което са нападани обсадителите. 2. Схватка между разузнавачите на Мароти и турците 3. Схватка на фуражорите 4. Частично залавяне на съгледвачи от турците 5. Битка на французите с 1 и 2 линия, а после и с 3 на турците. 6. Битка на Кралския отряд на Сигизмунд и Стефан Лазаревич 7. Битка за лагера на кръстоносците - доста кратка 8. Турците ловят пленници край реката.

Виж какво пише в Преамбюла на Живковата конституция (на сайта на НС е редакцията от 1990г., т.е. във вида, в който изкара 1 година, а аз говоря за вида, в който беше 19 години доста оригинално, при положение, че там има Конституция на бълг. княжество, а не и ъпдейта на независимото Царство България): Като се основаваме на ист. победа на Деветосептемврийската соц. революция от 1944г. завоювана под ръководството на БКП и с решаващата помощ на Съветската армия - освободителка Все пак да не забравяме, че така както нищо не е правила Съветската армия, Държавният ни архив още е в Москва и не ни е върнат. Защо ли? И Фружин не е прав, като твърди, че е имало низходящо развитие преди да дойдат на власт Звенарите - същите, които поставят началото на дипломатическите отношения със СССР и с решаващата му помощ правят преврата на 9.9.1944г. Приети са били след конституцията ред закони изравняващи правата на гражданите - напр. за жените - да гласуват, да наследяват (преди това са получавали зестра, но не и наследство, а сега зестрата е по-скоро със символичен характер). Туй предполагам е някаква шега?!? Ей ти сайта на Зизо, а докажи, че българите не са траки! http://ziezi.net/ По Търновската конституция има Наредби-закони, но те са с доста по-ограничен предмет и са били прилагани доста по-ограничено. По Живковата конституция е предвидено Живков да получи пълни диктаторски права (чл. 95-96 ал.2). За разлика от римския диктатор, който е бил републиканска институция, то Живков, тъй като България не беше република, а полурепублика имаше по-големи правомощия - мандата му като такъв не беше ожраничен от срок и нямаше началник на конницата, като колега, макар и леко подчинен. Преди 1944г. когато са били издавани наредби-закони е имало вътрешна и външна опасност - напр. се е водела Втората световна война. Това едва ли може да мине, че не е опасност. Между другото след светлата дата на 1944г. беше приета и действаше дори след другата светла дата от 1989г. ННаредбата-закон за народните читалища (обн., ДВ, бр. 142 от 1945 г.; попр., бр. 152 от 1945 г., отм. бр. 59 от 1996 г.. Сиреч Народната власт след 1944г. си е била изначално порочна, тако критерия са наредбите закони. Предполагам забелязваш от номера на броя на ДВ, че като е приета, войната вече е била свършила.

Само не разбрах за какво е този милтилингвистичен миш-маш. По-скоро заради него се отказах да търся основната идея. Хубаво е, даден текст да се възпроизведе на езика, на който е написан, ако се иска да се направи анализ на оригинала. Но иначе много от нещата си имат утвърдени названия на български език и е добре като се пише нещо, ако целта е автора да бъде разбран, да ги използва тях. Един асистент разправяше как се избъзикали с един височайши преподавател, който направил конспект бъкан с латински термини - превели целия конспект на латински, та поне всичко да е на един език, а не билингва миш-маш. Цицерон примерно разказва, как бил разкритикуван един младеж, който говорел на архаичен латински за да се изкара многоучен - е, не бил оценен като такъв. Що се отнася до изворите, то има такива, които изцяло или отчасти са авторски и независими от другите и още едни, които пък изцяло или отчасти са взаимствани или компилирали други извори, с или без авторска част. В безкрайните списъци гледам, че са копирани просто разни преиздавания на един ръкопис, които сами по себе си не внасят нищо ново и различно от това в по-старите прототипи. В някои случаи просто събират на едно място няколко редакции - основен текст и версиите под линия, но всички те тъй или иначе си ги има. Българи или по-скоро болгари може да си идва от бол - много, множество. Думата не е турска както мислят някои, защото си имаме и боляри, чехите и поляците си имат крале Болеслав (повече слава, по-славен), имаме си и руското больше. Сиреч нямаме българско множество, а просто българи означава множество, ама не контролирано от Рим, а примерно от даден владетел, за разлика от: "името Bulgarum globus (българско множество) е употребено в смисъл, че това “множество” стои в контролирано положение спрямо Римската империя". Нещо като народ, ама и нещо като население на държава, което е къде по-голям, къде по-малък микс от етноси, ама не и точно население, защото населението е нещо прикрепена, населяващо дадена територия, а номадите не са точно прикрепени, т.е. населяващи дадена територия. В този смисъл българи, т.е. множество и славяни, т.е. говорещи на един език, за разлика от варварите - немци, дето не им се разбира какво бърборят (от там иде варвари - бърборят неясно) са си типични самоопределения, самоназвания за един народ.

То може би би било добре да си се почне нещо като отделна тема, но ще е по-натам, за да има това-онова да се сложи като допълнително четиво. Сега първо по въпроса - що е то средновековна светска литература. И разбира се за кое да попитам първо, ако не за Светия Граал - чашата, в който Йосиф Ариматейски събрал от изтичащата кръв на Христос. Сиреч става дума за реликва - нещо от рода на разказите за пренасянето на мощите на св. Иван Рилски или св. Филотея. Но и от по-късно време много от големите майстори са творили във връзка с религията - натр. Страшният съд на Микеланджело в Сикстинската капела или пък Божествената комедия на Данте. Да не говорим, че шедьоврите на Лувара Венера Милоска и Нике са си точно езически идоли. А Илиада и Одисея на Омир, в който боговете се бъркат постоянно дали са светска литература, щом самите древни гърци са ги ползвали и за наръчник за религиозни ритуали? Принципно една всемирна хроника от рода на Манасиевата си започва от Сътворението, оттам през Стария и Новия завет и тъй стига до края. Голямата френска хроника примерно си тръгва също от библейските събития. Но да оставим всичко това и да кажа няколко думи за онова, което е по-малко известно, тъй като явно не на всички им се ходи във форумния раздел с извори. Та в нашата стара литература освен летописите имаме няколко типа произведения. Едното е повест и близкото по съдържение притча - напр. Троянската притча или пък Александрията. Троянската притча по същество си е версия в проза на известната история на троянската война Дарет. Няма да навлизам в споровете около последната - дали е историческия извор на Илиадата или пък е опит да се направи версия на Илиадата с по-малко божествена намеса. Тъй или иначе самата Илиада през Средновековието не е особено популярна, но пък Даретовата версия е просто хит, като е нагаждана на местна почва. И нас е облагородена с тромавия стил на ХІVв.: Великата госпожа царица ... каза на великия господин цар, че великия господин цар ... да, докато се изброят всички титли и епитети и читателят вече е забравил кои всъщност са тези герои. Но особености на епохата и нравите. Притчата като название е свързано с Библията - Христос дава примери, като разказва житейски истории. Но както се вижда в това название е вкаран не съвсем християнски разказ. Аз обаче ще претупам за повестите и притчите и да обърна внимание на Сказанието, което си е точно местната особеност. Сказанието по своята същност е някакъв религиозен или исторически разказ, който има за крайна цел да се извлече от него поука. В Сказание за Пресиан напр. основната идея е, че владетелят трябва да зачита националните традиции и в частност националната носия. В разказа за пленяването на Алкуин пък изводите са: Но както виждате доста дълга тема. А основният проблем е, че по-скоро старата българска литература не ни е особено позната. А онова дето сме учили в училище и е в някои от сборниците - ами, това съвсем не е цялата българска литература. А религиозната се е запазила в по-голяма степен по една много проста причина - като по-универсална е била преписвана и в много други държави - Сърбия, Русия, Влашко и Молдова.

Защо ми се струва, че тактично си пропуснал източника на цитата, кой е автора му и кога е писан? А източникът е важен, защото по принцип опозицията, която е загубила изборите (особено най-скапаната част от нея) започва да търси недостатъци в процедурата, а не в слабото си представяне. А ясно се вижда, че творецът се е интересувал от няколко побратимени партии. Давам ти примери със сегашното положение и това отпреди 1989г. за да видиш, че когато са писани тези глупости нещата не са били по-добри, а много по-лоши. В периода 1944-1989г. реално държавата се управляваше с укази, а бутафорните закони на бутафорния парламент имаха най-вече художествена стойност. Едва по време на перестройката се повдигна въпросът, че тече процес на демократизация, но въпреки това кандидатите за депутати са само по един - така беше избран последния Живков парламент. А разликата не е трудно да се види - сега на митинг в подкрепа на парламента и президента - един автобус платени протестъри, а на митинг за оставката на правителството и президента - хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди. Преди е имало не само големи митинги срещу управляващите, но също и в тяхна полза. Просто при демокрацията зад всяка партия има определено обществено ядро, което я подкрепя, а не шепа платени протестъри и тролове. Но тъй като липсва единодушието на Живково-Бойково-Корнелиния парламент, то винаги опозицията си има и подкрепа и критики към правителството - кога основателни, кога не. Та ей туй е разликата между демокрацията, която я е имало и псевдодемокрацията от 1944г. до сега. И пак обръщам внимание, че процесът на демократизиране в световен мащаб реално стартира в началото на 19век и се развива след това, а при нас 1944г. не само спира, ами всеки прогрес се обръща на регрес. Избирателни права за жените, премахване на цензове - това са неща, които в световен мащаб се развиват къде 20 век. Просто Търновската конституция е била много модерна за времето си (разбира се и много по-модерна от сегашното недоразумение наречено конституция) и някои неща ги е имало по-отрано. Напр. забраната на робството, което в световен мащаб е ликвидирано аха-аха половин век след нея..

Ами явно се е разиграла на някой от хълмовете, тъй че да не се вижда третата линия. По Ваврен е било на 3 мили от Холовник (Малък Никопол). Другото е, че турците са били стигнали на 6 мили от лагера, когато е била вдигната тревогата. Третото е, че французите са били на 2 мили от там дето са били строени останалите като са попаднали в капана. В търновския музей има едно зебрало "врабчи клюн", но май не беше много ясно къде точно е намерено.

Пуснах една нова тема за Никопол и там има линк към статия. Реших да не омесвам реалната ситуация с алтернативката, защото има доста интересни неща от реалността, които да се обсъдят. Разбира се изтласкването на турците нямаше да е толкова лесно, но при една победа при Никопол нямаше да е непостижима цел. Ако Баязид е убит, можеше да стане като на Косово - Сюлейман избива на място братята си и ситуацията щеше да е още по-лоша от реалната, защото само след 6г. е битката при Анкара, която води до криза в Осм. империя и нашите шансове са станали доста по-добри. А Баязид си е имал и недостатъци - той доста е провокирал Тимур към война, да не говорим, че с невъздържаното си поведение вместо почетен плен, се е уредил с клетка. За католицизма - то през ХІVв. си е имало Преславска и Видинска католически епархии.

Разбира се при пълнеенето водещ е количествения елемент, а не толкова качествения. Ясно е, че няма как да ядеш малко и да пълнееш, както и че няма как да зобаш яко и да отслабваш, ако спреш зобането в 18ч. (е, по-добре е, отколокото ако изобщо не спираш да ядеш ). Общо взето идеята е, че не трябвало да се яде повече месо на хранене от размера на дланта, повече зеленчуци към него от шепата и повече плодове от юмрука на съответния човек. Става дума това да е цялото хранене, а не основното без няколко супи, предястия и следястия. Все пак някои фактори си имат значение. Едното е редовното хранене. Недостига на храна и вода водят до глад и жажда, който подтиква организма да трупа и складира. Така ако основното хранене е едно, то организмът гледа да навакса пропуснатите обяд и вечеря и затова трупа тлъстини. В този смисъл нощното хранене е вредно, защото при пропуснати обяд и закуска при него се променя количествения параметър и се яде много повече, отколкото при три редовни хранения. Освен това при спане няма движение. Движението изисква калории, тъй че като го има, храната отива за тази цел, а не се натрупва. Но отново обръщам внимание - водещ е количествения фактор. Сиреч, ако ядете в 08ч., в 12ч. и в 23ч. без да преяждате при никое от храненията, това че сте яли в 23 часа няма да доведе до ръст на килограмите.

Бе Фружине, по твоите сметки всичко ще да е диктатура и личен режим, освен по времето на Народната власт, т.е. на управлението на БКП/БСП. Батенберг няма намерение да е диктатор, а счита, че българите са неподготвени да се управляват сами демократично (т.е. споделя твоята идея) и затова трябва да го управляват нотабилите - малцината първенци с опит и образование. Това управление не е диктатура, а аристократично или олигархично, в зависимост дали е в интерес и на народа, а не само на управниците. Сега спокойно може да налепим разни етикети Режим на Баце, Режим на Гоце и много по-ще им отива от измишльотините личен режим на царя. Имаме държавен глава, имаме министър-председател и той естествено се явява лидер на държавата. При една демокрация, този лидер тъй като се ползва с подкрепата на 50+1% действително е с доста силни позиции в обществото, за разлика от днешните продукти на фалшифициран вот, които нямат никаква тежест в обществото. При демокрацията имаме плурализъм - т.е. повече от една партия, повече от едно мнение. Това ще рече, че опозицията винаги може да определи някой държавен лидер за диктатор, особено ако силата й е да пише жълтини като нашата БСП. Не е вярно, че народът не искал демокрация и прегърнал режима на цар Борис. Първо не е имало негов режим. Второ той връща демокрацията точно защото се опира на народа, защото срещу него стои една организация като Звено, а той царска Партия си няма. Стамболов се опитва да изгради диктатура, но му резват зелката преди да успее. По-скоро е нестанал мераклия за диктатор. Освен това бъркаш ситуацията кога една страна е във война, когато живота и управлението текат по малко по различен начин от този по мирно време. Ето ти едни прост пример що значи диктатор и що значи да си държавен глава в демокрация. Фердинанд си харесвал разни местанца и искал да му ги подарят. Но много често общинските съвети не уважавали царския мерак и не му давали нищо, а на него не му оставало нищо друго, освен да им се обиди и евентуално повече да не им ходи на гости. Тодор Живков, което място си хареса, си прави резиденция с народни пари. Така беше построил над 100 резиденции, а народа чакаше с ливоточки да получи жилище. Е, това не значи, че общините, дето имаше резиденции можеха да се радват на честите му визити, защото в един момент броят им стана толкова голям, та се налагаше др. Живков да праща писма на другите правоимащи от Държавния съвет и МС по често да обхождат резиденциите, че не смогват. И идва днешното време. Едни хора, с минало в БСП и ДС си харесват разни места и ги приватизират. Придобиват ги на народни цени, в пъти по-ниски от тези, на които могат да си ги купят обикновените граждани. А това, че правителствата уж се сменят означава ли, че в парламента не са едни и същи хора и те не са ли с минало в БКП и ДС? Сега няма демокрация, защото примерно има ценз - за да се кандидатираш трябва да имаш една крупна сума, която да внесеш като изборен депозит. И това, че си спечелил място в парламента не значи, че ще го получиш, защото има избирателен праг - идеята е всичко да отива при големите, т.е. при олигарсите.

Една статия за битката при Никопол. Естествено само линк, защото с картинките си е 50 страници А4, което си е не просто голяма статия, а малка книжка. Разбира се не влизат помощните статии като Акънджии, Еначери, за владетелите. Всъщност може и да я редактирам и да я пусна като книжка в ПДФ допълнена с някои неща от статиите към линковете. Тя трябваше да излезе на вчерашния ден преди година, но се позабавих заради обема. Реших да пусна отделна тема, защото там има ред вълнуващи неща и ако е в някоя друга ще се отклоним доста от нея. Обемът от 50стр. е и голям и малък за едно сражение, за което има доста сведения, а пък още повече за някои неща свързани с него, като крепости, военни формирования, тактики на воюване. Тъй че донякъде малко прилича на конспект, в който са набелязани ред въпроси. Но у нас литературата не е особено изобилна, а много от нещата са разпарчетосани из много места и за по-масовия читател е доста трудно да се ориентира. А в случая нещата са по-достъпни, с доста пояснения, тъй че да е читаема и от по-незапознати. Накрая малко бързах, да не подмина и тази година, но по-натам може да допълня някои неща.

Е, нямаме! Бил си е добре до момента в който посетил руското посолство и после състоянието му бързо се влошило и починал. Димитров също починал скоропостижно щом посетил великия СССР - туй разбира се след като Тито изневерил на Сталин и великия вожд преценил, че националните вождове ще му служат по-добре ако са мъртви.

Не си наясно с това що е демократична традиция! Това че някъде има демократична традиция, не значи че е навсякъде. Ще рече, че винаги има фактори, които да оказват някакво антидемократично влияние - напр. фашизма и Англия - от една страна ги има извън страната, от друга и в страната има някакви фашистки формации. Демократичната традиция е, че в крайна сметка тези елементи не надделяват. Или във Франция има льо Пен, но тя не може да надделее. За да се пресече демократичната традиция в България е било необходимо да се направи изключително мащабно клане - Народен съд, съд над николапетковистите, концлагери, борба с горяните ... А тираничните елементи след като не успяват да постигнат нищо сами са наложени с решаващата помощ на Съветската армия, ако трябва да се изразя с езика на Димитровската конституция. Звенарите, които правят преврата на 9 септември са същите, които при преврата на 19 май възстановяват дипломатическите отношения със СССР. Та затуй се казва, че в България има демократична традиция, защото опитите за диктаторско управление бързо приключват с пълно фиаско дори в ерата на любимите Вождове - Сталин, Хитлер, Мусолини, Франко, Ататюрк, Тито, Димитров ... Сега пък наопаки - имаме диктаторска традиция. Сиреч една част от нацията се нуждае от някой Тато или Баце, който да ги ръководи и наставлява, тъй като те самите се чувстват недостатъчно умни, за да го правят сами. На второ място, олигарсите имат контрол върху някои иначе демократични лостове и сега на практика няма значение какво са гласували избирателите, а какво от ЦИК е обявено като резултат.