Galahad

Ами това пише - българите от Преслав. В Киев е можело по много други начини да се справят с него.

Австрия Културни паметници - катедралата Свети Стефан във Виена, Дворецът Хофбург, Дворецът Белведере, Дворецът Шьонбрун. Модерна Архитектура - сградите на Хундертвасер (Стоводов). Музика - разбира се Моцарт, баща и син Щраус Храна - виенско кафе и кифла, но не знам колко са уместни, защото се дължат на турската обсада - турците донасят кафето, а кифлата мяза на полумесец. характерен е австрийския гулаш (различава се от унгарския). Албания Бункерите, но изобщо няма да е учтиво. Тъй че по-добре да се наблегне на Скандербег и Драч (Дурацо). Андора ? Армения Първата християнска държава, няколко от старите черкви с тяхната характерна архитектура и собствената азбука. Азербайджан Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикана - папата, Латеранската катедрала "Свети Йоан" и другите три големи базилики "Свети Петър", "Свети Павел извън портите", "Санта Мария Маджоре", Сикстинската капела и фреските на Микеланджело в нея, както и Пиета в "Св. Петър". Грегорианския календар и грегорианското пеене. Великобритания Магна харта, Гринуич, Сградата на парламента, Колоната на Нелсън като символ на морското величие, кралицата, Томас Мор (автора на Утопия), Стоунхендж, английския чай, уискито ако влиза и Шотландия, Шекспир, Хайдн, Биг Бен, Шерлок Холмс и неговия автор сър Артър, Чарлс Дикенс, Джонатан Суифт и неговия Гъливер (нещо като Бай Ганьо и Дон Кихот), Лорънс Оливие Германия Гьоте, Вагнер, Бах, Бетховен, замъкът Нойшвайщайн, Брандербургската врата в Берлин, катедралата в Кьолн Грузия Собствена азбука, характерните черкви, разбира се танците със саби дето впечатляват на всеки фолклорен фестивал, Шота Руставели Дания Естония Република Ирландия Исландия Испания Коридата, Гоя, Герника на Пикасо, Сервантес, Саграда фамилия, Алхамбра, паеля Италия Микеланджело, Рафаело, Донатело, Верди, наклонената кула в Пиза, двореца на дожите във Венеция, доста неща в Рим, пица, спагети, Миланската скала Казахстан Кипър Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Република Македония Мегаломанската бутафория с фонтана на Воина с конника Малта Малтийския орден Молдова Монако Принцеса Грейс и принцеса Стефани Нидерландия Лалетаь канали и вятърни мелници Норвегия Полша Шопен, Хенрик Сенкевич Португалия Румъния Замъкът на Дракула, мамалигата, някои от средновековните манастири и черкви, като тези в Яш, Куртя де арджеш Русия Кремъл, Чайковски, Толстой, Достоевски, Ломоносов, Петър Велики, Иван Грозни Сан Марино Словакия Словения Сърбия Плескавицата, шльокавицата и Лепа Брена Бранислав Нушич, Черквата в Милешево и фреската с ангела Турция Селимие в Одрин, Св. София в Цариград, дворецът Топ капъ, Синята джамия, Зелената джамия и тюрбе в Бурса, Пещерните черкви в Кападокия, Настрадин Ходжа Решат Нури и книгата му Чучулигата (по известен у нас покрай доста разширената версия на пиесата му Листопад) Украйна Киевско-печорската лавра, "Света София" в Киев, казаците Унгария Чардаш, Църквата на Матиаш в Буда и рибарския бастион, Сградата на парламента, унгарския гулаш Финландия Франция Коняк, Шампанско, кроасан, Бургундско и рейнско вино, Айфеволата кула, Лувъра, Нотр Дам, Реймс, Шартър, Версай, Дюма, Молиер, Азнавур, Един Пиаф, Луи дьо Финес, Мулен Руж, Хърватия Черна гора Чехия Храдчани, Староместката кула с часовника, Сметана, Карел Чапек и неговия Швейк, бирата Швеция Швейцария Шоколади, планински курорти (Мон Блан), часовници и банки Вилхелм Тел

Само дето като се прибирал през "изпуснатите" територии Светослав останал без глава, а руския хронист твърди, че идеята за това дошла от българите в Преслав. Вярно, че го направили печенегите, ама пак заради тях преди това е трябвало да се изтегли от България за да спасява Киев. За съкровището от Наг Сент Миклош - то не е на владетелите от Атила до Симеон, а на аристократ от Северин или още Загоре (лат. Трансилвания). Иначе те също са българи (поне според унгарските истории те самите така са твърдели). Унгарците слагат ръка на него в края на управлението на цар Иван Асен ІІ, докато той се разправя с татарите, което им излиза през носа, защото татарите се насочват към Унгария и съсипват страната и столицата й Буда. Борис и Роман вероятно не са били заложници, а са били по време на преврата в Цариград заради династичния брак, а след това са били задържани от Цимисхий, който в крайна сметка все пак е решил да ги пусне. Там дето пише, че са заложници деликатно е пропуснат момента за подготвяния династичен брак. Това разбира се не трябва да ни изненадва, защото германския император директно бил отрязан при подобна оферта, в случая е ставало дума самите Василий ІІ и Константин VІІІ да се оженят за български принцеси.

С някои титли проблемът е доколко правилно са изписани в съответните чужди извори - гръцки, латински и арабски. От чужденците Теофилакт Охридски се справя добре, но той все пак е архиепископ на България, а и по всички личи, че е ползвал български език и български извори, тъй че дефектите общо взето се дължат на изписването им на гръцки, т.е. същия като с българските надписи. В повечето случаи обаче трябва да се има едно на ум като се прави сметка дали титлата е звучала точно така, както изглежда изписана на гръцки. Славянскито изписване на някои титли, което се среща напр. в средновековните преводи също не е съвсем безпроблемно, в случай че в българския титлите и календара са били чуждици. Резултата в такъв случай ще е като да тръгнете по главната с вързани очи и който хванете да го питате за произхода на думата омбудсман. Някои считат, че на оловния печат на Йоан също пише канартикин, но Бешевлиев го чете като багатур кана Иртхитюенски.

Това, което е трудно постижимо е да се поддържа балансът "достатъчно производство"-"потребители с пълни джобове". Ако производството е недостатъчно, а парите са много, то се стига до инфлация. Ако производството е много, а парите са малко се стига до дефлация. Но при демографски ръст, т.е. растящ брой потребители може да има икономически ръст дори цените да са константни - защото ще трябват повече стоки за увеличения брой потребители, което ще носи повече печалби, но за сметка на оборота, а не на печалбата. А може да е добре и при константно население, защото има ценова стабилност и хората купуват спокойно, а не спестяват за черни дни, както се случва в момента у нас. Ръста иде от по-доброто покриване на разните ниши на пазара. Така потребителите купуват и ползват повече излишни неща, което пък изисква по-голямо производство, което води до по-голям оборот и печалби независимо от константните цени. Проблемът е, че такава идеална ситуация се постига трудно, клонящо към невъзможно и се мисли за нещо, което се реаилизира по-лесно, като напр. "блага инфлация".

По принцип в медиите се пускат разни класации, но резултатите обикновено излизат доста различни. Напр. някои ВУЗ-ове се считат за по-реномирани, но се оказва, че кадрите на други са си пробили по-добре. Това не е случайно, защото рейтингът у нас е доста относителен критерий. Пък има разлика дали ще завършиш там, където после смяташ да работиш или ще завършиш някъде реномиран ВУЗ, а после ще си търсиш работа в един доста непознат за теб район. Всеки трябва да прецени какво може да си позволи и какво иска да работи после. Ронякога се случва някъде да не взимат до даден момент кадри от даден ВУЗ, а в следващия момент преобладаващия брой от персонала им да е от такива.

А защо да са потайности, като някои от тях са експонирани по възможно най-видимия начин - ротондата и "Св. София"? Гробниците под "Света София" са потайност по-скоро заради управленско недоразумение - сложили са безбожно високи такси за разглеждане и снимки. Защото таксата за вход и за снимки излиза по-скъпо от вход в Лувъра, където може да се снима без пари. Пък разликата между това, което може да се види в Лувъра и в гробниците е доста голяма. Да не говорим за популярността - всеки ден хиляди хора споделят свои снимки от Лувъра, а за нашенските прескъпи за посещение обекти - хич. Ама то едно нещо първо трябва да се популяризира, пък после да му се слагат високи такси. Сега заради високите такси няма опция за популяризиране от посетители, а пък заради последвалата от това ниска посещаемост няма пари за да се рекламират тези обекти. Получил се е омагьосан кръг, плод на управленско недоразумение. Ако ще става дума за потайности, то по-скоро такъв обект е "Света Петка Стара", която е под митрополията, или пък Голямата базилика (втората по големина софийска черква след "Александър Невски", за която има данни, че е съществувала) до Народното събрание, която изобщо не е разкопана и експонирана.

Ами тя тази дума иде от това време. иначе нейния български аналог е правист. Юстиниановия кодекс (Корпус юрис цивилис) стои в основата на днешното европейско гражданско право. Във форума за улеснение на един по-широк читателски кръг в правния раздел се избягват по-малко известните правни термини и се заменят доколкото е възможно с техни български синоними или кратки дефиниции. Но иначе доста думи като термини са останали в употреба и днес. Говорех за професионални историци - на които това е основното занятие. За юристите е необходимост защото още от дълбока древност народа не е спирал да се съди. В кондиките примерно са записвани някои събития, но това се по-скоро нещо средно между счетоводни книги и регистри за документи. Но записите са използвани и за исторически сведения. Вероятно сведенията, които имаме за първите охридски архиепископи са били извлечени именно от сборника, в който са вписвани актовете на архиепископията - решения за избор на архиепископ, ентроники и др. под. Западните анали пък се развиват покрай пасхалните таблици. В Рим, а после по подражание и в Цариград е имало нещо като официална градска хроника. Но отново става дума по-скоро за едно допълнително задължение на лице, чиято основна дейност е друга. Сиреч тези дето пишат там не се занимават с някаква научно-изследователска дейност насочена към проучване на миналото, а отбелязват актуални събития. Сиреч става дума за нещо по-близко до дейността на тези, които на офиц. сайтове на разни държавни органи пускат "Новини". Подразбира се, че в тези случаи сведенията са били силно пристрастни, което при смените на властта на отразило крайно неблагоприятно на списването на тези хроники. Тези, които са помнели разни събития отново са имали друго основно занимание. В по-редки случаи такива са били пътуващите разказвачи, разните гуслари. Те вече са се препитавали с това, но разказите им са били по-скоро художествено-легендарни, отколкото исторически. Апокрифите с исторически сведения вероятно представляват записи на такива разкази, но както се вижда съдържанието е доста далеч от прецизност на сведенията.

Казват, че историята я пишели историците. Естествено възниква въпроса какво образование са получили и какво са работили хората, които са написали съчиненията, които днес попадат в категорията на извори за средновековната българска история. В строгия смисъл на понятието професията „историк” не е съществувала. Може би най-близо да някои днешни специалности са длъжностите на хартофилакса (архивар, пазител на документи) и скевофилакса (пазителя на ризницата – храмовите съкровищници, чието съдържание днес формира фондовете на ред манастирски музеи). Близки функции до днешните учители по история са имали не толкова редовите преподаватели, чиято дейност е била по-близка до тази на сегашните начални учители, а възпитателите на владетелите и аристократите, които можели да си позволят по-специализирана подготовка, но и често тези, които ги обучавали само временно изпълнявали такива функции. Обикновено те имали друго основно занимание и по-скоро временно и като лична услуга споделяли своите познания в дадена научна област. През античността аристократите съвместявайки ред почетни дейности често пишели и исторически съчинения. Така Гай Юлий Цезар освен че оставил своите мемоари за галската война се изявявал като политик, военачалник, върховен жрец и юрист. Традициите на залязлата римска империя били съхранени дълго време в нейната източна част. Така съдбата на Балканския полуостров непосредствено преди появата на прабългарите там, а също и техните ранни появи в днешните български земи е засвидетелствана в историческите съчинения на автори, които често пъти по образование и занятие били юристи. Саламин Ермий Созомен (ок. 400-450) е византийски адвокат, автор на съчинението „Църковна история”. Юридическото си образование получил в Бейрут, а след това работил в Цариград като схоластик, т.е. като адвокат. Сократ Схоластик както показва прозвището му е работил като адвокат. Автор е на „Църковна история”, състояща се от 7 книги. Приск Панийски е автор на състоящата се от 5 книги „Византийски история и делата на Атила”. Той завършил риторическо образование в Цариград, след което постъпил на държавна служба. Евгарий Схоластик завършил право в Цариград, а след това работил като ритор в Антиохия и като секретар на патриарха. През 588г. се явява на съдебен процес като защитник на патриарх Григорий І. Автор е на съчинението „Църковна история” съставена от 6 книги. Захарий Ритор получил своето образование в Александрия и Бейрут, а след това работил в Цариград като адвокат. Автор е на съчинението „Църковна история”, която не е запазена изцяло, а само като извадки от нея. Зосим е работил като адвокат на фиска, т.е. данъчен адвокат. Автор на „Нова история” описваща историята на Рим до завоюването му от Аларих. Изброените до тук автори дават сведения за състоянието на Балканите по време на залеза на Римската империя. Следващите автори вече дават сведения и за появата на българите на полуострова и тяхното присъствие там. Прокопий Кесарийски се родил и получил юридическо образование в Кесария, а по-късно работил в Цариград. На него дължим няколко съчинения посветени на управлението на имп. Юстиниан І, които съдържат ценни сведения не само за селищата и крепостите на Балканите, но и за нападенията на българите срещу империята. Агатий Миринейски, чието историческо творчество се явява продължение на съчиненията на Прокопий Кесарийски е бил схоластик, т.е. адвокат. Юридическото си образование получил в Газа. Бил е правен съветник и секретар на видния византийски военачалник Велизарий. Менандър Протектор също имал юридическо образование, но предпочел кариера в императорската гвардия, на което държи и прозвището си „протектор”. Историческото му съчинение изобилства от дълги речи и всъщност именно техните извадки са оцелели от неговото творчество. Теофилакт Симоката работил като юрист в обкръжението на епископ Проб. Неговото историческо съчинение се явява продължение на историите на Прокопий, Агатий и Менандър. Йоан Малала както показва прозвището му е работил също като адвокат. автор е на „Хронография”, която е била преведена на български при управлението на цар Симеон от презвитер Григорий. Симеон Метафраст е имал риторическо образование и е заемал ред важни постове във виз. империя в края на ПБЦ. С неговото име се свързва т.нар. „Семейство от хроники на Симеон Метафраст”, т.е. група близки по съдържание хроники. Михаил Псел получил разностранно образование, вкл. и юридическа подготовка. Работил е като съдия в Месопотамия. Автор е на Хронография и Малка история. Близък приятел на Алусиан и сестра му имп. Екатерина и учител на архиепикоп Теофилакт Охридски, както и на няколко византийски императори и принцове. Йоан Зонора днес у нас е известен със своята „Съкратена история”, която е била използвана при изготвянето на миниатюрите към Ватиканския препис на Манасиевата хроника, в резултат от което в илюстрования български превод са попаднали и събития, които са били пропуснати от Манасий. Големия си авторитет през средновековието обаче Зонора дължи на своето юридическо съчинение. Неговите коментари по каноническо право придобили такова голямо значение, че те самите се превърнали в правен източник. По молба на деспот Яков Светослав бил изготвен препис от намиращото се при българския патриарх съчинение на Зонора и то било изпратено на киевския митрополит. Накрая, макар и не по значение следва да се посочи изгубеното съчинение на „История на България” – този път става дума за Волжка България. За това съчинение говори ал-Гаранти, като разказва за част от съдържанието му. Ал-Гаранти пише, че се запознал с това съчинение по преписа на един български кадия, който бил ученик на ибн ал-Джувайни (1028—1085, известен ислямски правист от Нишапур). За съжаление съчинението не е достигнало до нас, а и не е ясно нито името на кадията, нито дали той е негов автор или само преписвач. Но пък това е единствената средновековна „История на България” за която до нас е достигнало конкретно сведение, тъй че въпреки че информацията е крайно оскъдна, тя е изключително ценна.

В смисъл, че вече може да станеш шеф на ДФ"Земеделие" с фалшива диплома или пък на "Напоителни системи" без въобще да имаш диплома, а само дълго свидетелство за съдимост - сиреч не е важно кой си, а чий си?

Ами то съвсем наскоро в Русия спряха опозиционните медии, а в Турция Фейсбук. Даже беше тръгнало, че на 15 март 2014г. ще закрият Фейсбука. Като си говорим за оливане, все пак нека сравняваме с реалността времево и пространствено. Става дума за закон действащ във военно време и при реална терористична дейност, финансирана и направлявана отвън.

Стойността на дипломите е еднаква поне що се отнася до нашенските дипломи и у нас. Тъй че нещата опират до това къде икономически ще е най-изгодно - най-малко разходи за такси, квартира, опции за студенски труд и т.н.

Абе нещо не мога да схвана. След като българите са китайци, монголи или афганци не трябва ли поне мъничко да им разбираме езика без да сме го учили и поне мъничко да са ни дръпнати очите?!? Защото примерно забелязвам такива странни неща, че без проблем разбирам античния автентичен македонски език говорен днес в БЮРМ, а също средновековните грамоти на влашките владетели и надписите в тамошните черкви. Пак примерно забелязвам, че предметите откривани при разкопки в Дунавска България, Алцекова България, Волжка България и на територията на дн. Румъния си мязат, ама много. Нищо, че не приличат на римски, татарски или македонски. Още не съм пробвал докато чета писанията за восточния произход да си изопвам очите и може да е заради това. Защото примерно 3-Д гледане без специални очила не става. Пък гледам, че 4-5000години восточниците езици ама хич не са се променяли, което ще рече, че няма как за някакви си 1300г. тези матерни езици да станат за мен съвсем неразбираеми. Май има нещо, дето не е съвсем у ред?!?

Е, Вапцаров определено не е от хората, които са ценели човешкия живот, поне чуждия. Той е изповядвал идеите на др. Сталин или както сам се е изразил: разстрел, а след разстрела червей, това е толкоз просто и логично, аз паднах, друг ще ме смени и толкоз, какво тук значи някаква си личност. Дебелянов примерно е убит по време на войната, но той има съвсем друг възглед за убийствата. Но пък в известен смисъл Вапцаров е извадил късмет, защото тъй да се каже е умрял щастлив. Не заради ракията при разпитите, защото е служел на лоша идеология, според която има само една личност и тя е на вожда, а всички други трябва да са посредствени мижитурки. Тъй че знаменитите автори в такава среда неизбежно умират преждевременно - Блок, Маяковски, Есенин, Висоцки, Горки... Режимът е считал, че мартви му служат по-добре, отколкото като живи. Посредствените оцеляват, просперират и дори медали получават. Е, вярно, че след падането на режима още приживе са забравени, но пък поне са поживели добре.

Не ми е ясно какъв е проблемът?!? Действал е закон адекватен на конкретната обстановка, т.е. на активна терористична дейност финансирана от чужда държава. Втори е въпросът, че разпоредбите на критикувания закон са били възпроизведени в други и са били прилагани вече в условия, когато нито се е водела война, нито е имало такива тежки терористични актове. Самопризнанието изтръгнато с изтезания съвсем доскоро си беше "царицата на доказателствата". Замисляли ли сте се, защо е публикувано делото срещу Левски, но не и делата на Вапцаров и други съвременни нему герои (без съкращения и липсващи страници)?

При положение, че благодарение на тази "победа" България се е простила с Беломорска Тракия, Македония, била е окупирана, плащала е солидни репарации и е минала през Народен съд, а на евреите макар да са оцелели от войната се наложило да се изселят в Израел ... та тази честитка ми напомня някои поздрави от фейса за Гергьовден - снимка на агънца и поздрав за дълъг живот и здраве. Пък то точно по този празник агнешкия живот не е особено дълъг.

По време на война разбира се някои рискове са оправдани, но в мирни условия е по-добре да не се поемат. В случая самолетите е трябвало да прелетят по определен маршрут, докато самолетите на гражданската авиация е можело да позаобиколят, а при необходимост дори да кацнат примерно в Пловдив. Ама няма как самолетите за парада в София да направят авиопарад над тепетата, защото примерно там нямало облаци. Предполагам, че тези, които са очаквали самолетите да минат над жълтите павата нямаше да са толкова очаровани, ако самолетите са прелетели над околовръстното, при това кой както може. По-скоро съм изненадан, че наши политически деятели са могли да вземат разумно решение, а причината не е друга - примерно парите за шоуто са отишли за избори.

Вдигането на пенсионната възраст засилва демографските, а също и икономическите проблеми. До един момент с годините човек става по-знаеш и по-силен, но от един момент започва да отслабва както физически, така и умствено. Когато се вдига пенсионната възраст, то тези, които са в репродуктивна възраст трябва да си намерят работа, за да имат доход, с който да издържат деца. Но докато изчакат хора в напреднала фаза на старческа деменция да отидат в пенсионното се оказва, че е отминала репродуктивната им възраст. Сиреч работоспособното население намаля, а икономиката зависи от хора отслабнали както физически, така и умствено. Където има гастарбайтери проблемът се замазва донякъде, ама където никой не иска да ходи става много зле.

Ами и двете не са хубави, но ако трябва да се избира само между двете злини, то дефлацията е по-добро. Дефлацията често е резултат от куха инфлация, при която цените са се надскочили много и чрез нея пазара се нормализира. Примерно през Виденовата зима долара беше скочил много, а след това последва драстичен спад. Дефлацията обикновено не е повсевместна, а засяга определен кръг от продукти, които често са променили пазарното си значение и чрез нея заемат новата си пазарна ниша. Ниската инфлация (до не повече от 5% годишно) е наричана "блага" и се счита, че стимулира икономическия ръст. Нагоре започва лошото. Лошо е, когато е по-висока за реално търгуваните на пазара стоки, а не за всички стоки, защото при ниско потребление може много стоки практически да нямат никакво значение за пазара, защото никой не ги купува. При високата инфлация цените растат, а спестяванията намалят. Когато приключи твърде често е последвана от стагнация - потребителите нямат пари да купуват станалите твърде скъпи стоки и ако няма дефлация, то положението става лошо. Освен това, ако инфлацията е предизвикана от държавата, то това често може да доведе до сериозни социални трусове, придружени с физическо ликвидиране на политическата и икономическата върхушка. Подобни събития подобряват икономическата ситуация, но по много труден начин, което ще рече, че е крайно нежелателно да се стига дотам. При дефлация обикновено няма такива проблеми, а просто пазара се уравновесява, макар и крайния резултат да не е добър за всички. Действително при дефлация има период, в който потребителите не купуват, защото чакат цените да паднат още, което не е добре. Но пък има пълни джобове и складове, което ще рече, че има потенциал за нов икономически ръст.

Въпросът има няколко страни. Нашата родина обикновено се занимава с онова, дето изобщо не й е работа, като напр. правенето на филми или телевизия и напълно нехае за типично държавни дейности. Стандартизацията е такава типична държавна дейност. Казано по-просто още от дълбока древност едно от първите неща, с които държавата се занимава е унифицирането на мерките и теглилките и санкционирането на нарушителите. По същество парите като разменно средство са следствие от тази типична държавна дейност - монетите със щемпел на държавата са имали определено тегло и това улеснявало размяната. Ще рече, че държавата е тази, която въвежда стандарти за мерките и теглилките, а също налага наказания на тези, които мамят. Втори е въпросът, ако става дума за разни замервания с издаване на удостоверение, че даден продукт отговаря на определен стандарт. Относно първото би трябвало да има държавен орган, като състав от 300 души изобщо не е голям, защото това означава, че на окръг се падат по около 10 души. Но това би трябвало да е по-скоро някаква инспекция, а не институт. В смисъл, че те трябва да проверяват дали това, което се предлага или използва отговаря на стандартите и да санкционират измамниците. Може да се каже, че в това отношение въпросния институт не принася полза за обществото, което ще рече, че е без особено значение дали ще бъде закрит, защото и като не е закрит върши същата работа. Доколкото мерките и теглилките са унифицирани на световно ниво, то трябват доста по-малко хора, които спокойно може да работят за учреждение с доста по-скромен персонал. Разбира се всяка държава има право да си определя свои, но при днешното положение никой няма интерес да го прави. А едно или няколко лицензирани търговски дружества спокойно може да извършват разни услуги, без обаче да имат властови функции. Но най-вероятно в основата на поредната реформа е заложена идеята за поредната нашенска далавера, т.е. създаване на поредния монополист, който ще има право да определя колко големи мускали розово масло ще сме длъжни да си купуваме от бай Ганя, за да поръсваме с тях ежедневно жилищата си.

Около черквата на Никифор ІІ Фока намираща се при Чавушин в Кападокия се е развил скален манастир, с параклис и други стопански и жилищни помещения. http://ald-bg.narod.ru/turkey_photo/cappadocia/cavusin/monastery/niciphor_monastery.htm

Задават се нови разкопки в самия център на цитаделата на Сердика, т.е. около храма "Света Неделя". София макар и да е била претендент за столица на Римската империя рязко контрастира на други древни градове, тъй като твърде малко е мислено за опазване на културно-историческото наследство. Тъй че идеята да се съчетае модернизирането на софийските площади и улици с разкопаването и експонирането на постройките от имперския период е не само интересно, но и полезно. Големият проблем е, че се предвижда сериозно разкопаване в района на античния акропол на Сердика, вкл. за прокарване на подземен тунел, но не и разкопки. Покрай известното отдавна и някои нови открития показват, че имперския център по-скоро би трябвало да е там, а не в рамките на малката стара крепост, където се готвят разкопките. Говоря за района на Двореца. На това място се е издигал по-стар турски конак, а преди него двореца на терските беглербегове (управителите на европейската част на Османската империя). Около двореца се е намирала също часовниковата кула. По-същественото е, че там са и някои от най-значимите древни постройки - амфитеатърът, храмът "Света София" и най-голямата древна софийска черква за която има данни (от всички известни столични храмове единствено катедралата "Св. Александър Невски" е била по-голяма от нея). Друг интересен район, който може да бъде разкопан е този на градинката на Минералната баня. Едно от интересните неща, е доколко е вярно преданието, че на мястото на днешната Баня Баши джамия се е издигал храмът "Св. Иван Рилски", в който са се пазели мощите на светеца.

Работата е там, че след като обучението в родната казарма се свежда не до стрелби, а до лъскане на обувки, бродиране, гладене и др. под. то нашата армия би била ефективна само ако бъде нападаната от личния състав на някой пансион за благородни девици. Не по-малко съществен е и бюджетния проблем. Сега въпреки тежкото финансово положение на държавата, тъй като не се хвърлят пари за обучаване на шивачки и гладачки е възможно да се заделят средства, макар и не много да се пообнови малко техниката. Пък както се видя от войната в Ирак високите модерни технологии решават всичко и дори тактовете вече играят доста по-малка роля. Тъй че файдата от лъснатата, избръсната и с белеещи якички родна армия е единствено да направи по-сладка победата на анадолския аскер. Но пък с лъснати кубинки и автомати една голяма наборна армия със сигурност би успяла да отблъсне нападение на войските на Шака Зулу например. Та затова предпочитам вместо оскъдните пари в бюджета да се хвърлят за оправяне на легла, да се заделят за модернизиране на техниката. Защото усвоените навици за изпъване на легла може и да не се от полза на бойното поле, но модерните самолети определено дават много по-големи шансове на държавата ни да се защити.

Ако производството на ядрена енергия у нас носи печалба, то винаги ще се намери чужд инвеститор, който да изгради АЕЦ. Проблемът при командно-бюрократичната икономика е, че имаме номенклатурчик, на който му идва тъпа идея и той си реализира недоразумението, от което има само загуби обаче. Доста предприятия съществували преди 1944г. продължават да работят и днес и дори някои са си още в старите сгради, докато новите недоразумения като Кремиковци и Плама тотално се провалиха. Причината е, че в единия случай е правено рентабилно предприятие, като е мислено каква полза ще докара то, а в другия е реализирано нечие мегаломанско недоразумение. Та Белене е от втората група. Друг типичен пример е зелената енергия, която удари катастрофално Европа, без да се реализира никаква полза - просто производствата се изнесоха от Стария континент и продължават да замърсяват околната среда в същото количество, но от друго място. Имаме бюрократично недоразумение, което не дава никакъв резултат и работещ пазар, който докара криза в страните на надделята бюрокрация и икономически ръст там, дето се реализираха чиновнически глупости. При Чернобил за СССР големия проблем беше, че гръмна, а за България, че решиха да крият навлизането на радиоктивния облак и то по времето, когато навлезе в страната и беше най-опасен. Тъй че рисковете са не само в надеждността на АЕЦ-овете ни, но и на медиите ни. А за качествата на последните съдете по това, че когато Куковците се бяха избъзикали, че Козлодуй е гръмнал, доста хора се бяха паникьосали, защото нямат доверие на родните медии. След Чернобил при изпълнението на "бум" след "но кога се там съзира козлодуйски бряг" придоби едно съвсем ново и стряскащо значение.

На някои представите за казармата са твърде идилични. Пък недоизкараната казарма е като недолюбената мома - хем мерак, хем гняв, че тая няма да я бъде. Казармата е нещо, което струва на бюджета много пари, а ползата е никаква. Никой не се научава на нищо, просто пропиляно време на човека и пари на данъкоплатците. Понасянето на несгодите, макар оправдано в кризисна ситуация, е твърде неразумно в друго време. Защото благодарение на "каляването", доста хора, ако не инвалиди отнасят от казармата някое заболяване. Примерно мярках по улиците едно момче - много хубаво, а и родителите му са били с добри позиции. Можеше примерно да ми стане началник, но в казармата "нещо станало" и сега вместо всички да му завиждат, буди само съжаление. След война и след казарма остават доста проблеми, които обаче ги няма в бутафорните картини и филми. В интерес на истината обучението в родната казарма едва ли е направило някой годен да оцелее дори в доста по-ежедневна ситуация, като напр. изгубване в гората. Защото лъскането на обувки, бродирането на якички и събирането на листата от градинките, т.е. основните занимания в родната казарма, са толкова полезни за по-критична ситуация, колкото и кисненето по кафенета. Когато в България се случат форсмажорните обстоятелства, то е много добре, че я няма масовата казарма, защото щеше да има много недоволни хора с автомати и танкове под ръка. Пък много хора, много идеи. Много сериозно се подценява какво може да направи една голяма въоръжена маса, ако дълго е потискана, а в един момент усети силата и свободата да прави каквото иска.