Galahad

Въпросът с Лабас приключи. Когато разказва за Симеон Лабас Мавро Орбини изрично се позовава на Зонора. Но отново се прояви хубавата НОВОбългарска черта да се упорства докрай, а накрая загубилия да се сърди на друг за това, че не се е оттеглил от спора, докато е можело да стане тихичко. Трайнах няколко поетични отклонения на професора от темите, тъй че да не се чуди къде са.

Има проблеми, които са константни за обществото - сиреч срещат се във всяко време и във всяка държава, като варират в някаква пренебрежителна граница - хората умират, може да падне метеорит и да унищожи голям град, има нелечими болести и т.н. Те може да се използват пропагандно, но и са лесно оборими, защото може винаги да се извади същото и за "образцовата държава/правителство". Това с осиновяванията е от този тип проблеми. Ако се поровите из Жълт труд кой знае колко по-ужасни неща ще прочетете за България за последните 70 години - и в много от случаите ще има зрънце истина, но основната атракция е в начина на сервиране от медията, а не в съдържанието.

За АЕЦ идеята е доста по-дълбока: българския народ задлъжнява с 20 милиарда $ за да бъде построена, после Р. Овч. я приватизира за 1 лев, източва я тотално и накрая българския данъкоплатец поема дълговете на задлъжнялото предприятие, което в крайна сметка фалира и минаваме на вносен ток или на режим на тока. Та дилемата за АЕЦ Белене е дали да сме на вносен ток и да дължим 20 милиарда $ или само да сме на вносен ток, а Р. Овч. да е много по-беден отколкото в първия вариант. Предполагам се сещате, че наистина има алтернатива, която успешно съществува в много държави - частна АЕЦ, на която българската държава не поема дълговете. Така България е производител на ток, българските граждани не дължат 20 милиарда $, а държавата печели от данъците върху печалбата на частната АЕЦ. Ама пак се сещате, че в тази опция няма далавера за определени хора.

Ти твърдеше, че плащаш данък 40 % и всички във Великобритания страдали много от това - и туземци, и гастарбайтери. Иначе казано всеки, който реши да направи справка в нета, неизбежно открива, че писанията ти не са верни. Глупав е този, който приема на вяра нещо, което лесно може да провери и да установи, че е лъжа. В статията просто се обяснява, че за една част от българските гастарбайтери има чудесната опция да спестят данъци. И тъй като става дума за сериозни доходи (в сравнение с тези в България разбира се) и проценти, то за тези хора определено има голямо значение.

Това е една от многото статии по въпроса. Докато вървеше агитката колко привлекателен е острова за българи и румънци след отпадане на ограниченията през 2014г. това се превъртя из всички родни и островни медии.

В момента 50 % от работещите българи работят в чужбина. Ще рече, че на всеки му се налага изключително често да слуша как е в другите държави. Тъй че всеки дето мисли лесно може да си направи сметка колко са верни писанията ти. Тези, дето ти вярват, явно не четат и това, дето всички го знаят: Тъй че такива, дето работят от 1.5г. едновременно в България, Гърция и Англия спокойно могат да си спестят доста данъци в полза на короната.

И това какво ще рече, че никой в Англия не бере плодове и зеленчуци? Всъщност маса българи и румънци ги използват точно за това. Достатъчно много, та повечето хора да познават лично хора дето са работили прилично дълго време в Англия и да не им се налага да вярват на думата на някой, дето твърди, че едновременно работи в Гърция, Англия, България и Швейцария.

Идеята, че Именника е бил записан първо на гръцки е че в него има точни дати, което ще рече, че няма как да се получи само с помнене. Втори е въпросът дали това действително е така или е имало и други начини за отмятане, примерно като датите са били отбелязвани с някакви знаци като тези на известната розета. Тъй или иначе надпис с текст от Именника поне досега не е намерен. Разбира се Именникът в познатия ни вид може, а и твърде вероятно е бил съставен след покръстването и пак най-вероятно като добавка към Бревиария на Никифор познат ни в българската редакция като Историкиите на Константин Преславски. Последните пък залягат в основата на доста славянски летописи, като всеки маха частта за България и си слага за неговата страна. Но тук-таме остава по нещо - напр. при отмятането на времето между две значими събития от рода на Сътворение-Потоп-Рождество-Възкресение попада примерно Покръстване на Българите. Има и покръстване на русите, но не е ясно защо от всички покръстени народи в Европа точно това на българите е толкова значимо, че да се поставя редом с това на собствения народ. Та такъв преломен момент има и в Именника и това е Управляването оттатък Дунава. Това, по което обаче Историкиите и Именника се отклоняват от познатите ни образци е, че съставителите вместо да се ограничат само с имената и времето на управление се увличат и дават по-широко изложение. Константин Преславски прави такова малко отклонение за разгрома на Крум, а в Именника също има малко по-обширно представяне. Това показва, че най-вероятно Именника е бил съставен на базата на домашен извор и при извличането на данните авторът е взимал малко по-обширна информация, т.е. годината на възкачване, а също и рода, докато във виз. образци най-често се среща името, прозвището и колко е продължило управлението (години, а понякога месеци и дни).

Днес ми попадна едно клипче, което се върти из фейсбук. Най-готината учителка в клип на своите ученици Когато говорим за българското училище, то обикновено става дума за проблеми. Това е обяснимо, защото училището не съществува в някакъв академичен вакум, а съществува в един реален свят. И когато положението в една държава е изключително зле, а гражданите й се класират челни позиции място в статистиките за най-нещастен народ, то няма как да ни изненадва, че при всяка обществена структура по често ще се говори за нещо негативно. И това, което се обсъжда са бита учителка, пияна учителка пяла в час, масов бой на абитуриентския бал или пък учител-педофил. Та клипчето показва, че българските учители имат и едно друго лице. Днес рядко говорим за любимите учители. А примерно от конкурса за есе се видя, че някои от учителите полагат големи старания техните ученици да успеят да постигнат нещо хубаво.

Може би Плутарх е сред най-обстойните, в сведението за ролята на змиите в култа на траките: Предполагам, че може би е правена аналогия между виещата се лоза на Дионис и виещата се змия. Змиите и някои близки до тях животинки наистина от една страна са опасни за хората, но те също имат някои добри качества - хранят се с мишки, които пък са вредни за посевите, а и разнасят болести. За съжаление общия проблем на сведенията за змиите в тракийския култ е, че са писани от гърци, които не са били съвсем наясно със смисъла на тракийските мистерии и тяхната символика. Елините възприемат само външната страна на тракийските мистерии, изразяващи се в пищни церемонии, а също от тях тръгват и театралните представления.

Друго съм чувал от хора, дето наистина са работили. Плаща се по равно за всяка щайга, ама всеки получава според набрания от него брой щайги. У нас нещата вярно са диференцирани - който си прекарва времето в подмазване получава много повече от този, който работи. После всички се чудят, защо бизнеса в България не върви и трябва да ходят да работят в чужбина.

Върховни глупости, ама то що ли да се изненадвам, като гледам и останалото. В народните предания и легенди просто бъка от датиране на събитията с месец и година.

Има значение какви думи остават в употреба непреведени и какви не. Ако са титли, календар и др. неща, които са свързани с властта, то това е влияние отгоре. Примерно за известно време руският двор говори френски. Още по-интересна е ситуацията в Англия след Вилхелм Завоевателя. Животните като добитък си носят старите англо-саксонски названия, но сготвени, вече стават французи. А това е така, защото управляващата върхушка, която папа мръвките са франкофони, но масата, дето отглежда мръвката е англоговоряща. Имаме го и в Румъния - там в употреба е вкаран кабинетен език, ама тъй като елита се занимава с политика, а не с мотика, то битовите предмети си остават да се наричат като на юг от Дунава. А у нас, тъй като тюркските думи са доста кът за тюркоговорящите българи, някои други думи са набедени за тюркски. Напр. аул си е латинска дума, стигнала до ПБЦ през гръцки. Затова университетите си имат аула и това няма нищо общо с хан Омуртаг. Също и капище - много популярна дума за езически храм сред всички, които наричаме славяни. Та имаме пълна аналогия между тюркските думи през ПБЦ и гръцко-латинските думи през ВБЦ - имена, титли, календар. Примерно в Бориловия синодик бъка от гръцко-латински имена и титли. Хубавото е поне, че в този случай не ги обявяват за пълен двор с гърци и тук-таме някой славянин (ама татареещ се или куманеещ се).

Именникът, бележката за на Тудор Дуксов, пък и надписите по-скоро сочат, че българите са били малко на Вие с тюркския. В смисъл тюркските думи се третират като термини. Първо имаме надписи на гръцки, после на славянски и всичко си е преведено освен едни и същи думи. За сравнение примерно от епохата на турското робство в летописните бележки често пъти вместо султан пише цар, вместо паша воевода, вместо къдия - съдия и т.н. Но при други думи, които са възприети като термин няма превод, а си се дава чуждата дума, която единствено е адаптирана към българската езикова традиция - напр. ходжа, джамия и т.н. Та с прабългарския виждаме същото като с българския от ВБЦ - текста е преведен, но титлите и имената в първия случай са тюркски, а във втория на трите свещени езика - гръцки, латински и еврейски. Затова имаме примерно севастократор Калоян, а не втори велик болярин Хубаво(гр. кало-)- богопомазан (евр. йоан). В славянския превод на Временника на Амартол има тотален превод, при което са преведени дори прозвищата и братята Аргири са дадени като Сребърни. Но личните християнски имена не са преведени, макар да не са славянски. Иначе казано ако сравним механизма на превода на съчинения от гръцки на старобългарски с надписите и именника се вижда, че едни и същи неща остават непреведени, а всичко останало е преведено. Това показва, че по-скоро тюркските думи са чуждици, които си се използват в този си вид, а всичко друго за да се разбира трябва език различен от тюркския.

При третата атака на Плевен през 1877г. Скобелев успява да реализира доста голям пробив, но не получава подкрепление и е принуден да се изтегли. Така въпреки огромните руски загуби градът не е превзет. Тъй че ето какво се случва, когато успялата част не получи подкрепленията.

Воистина Воскресе!

Ами има два модела на мотивация на работниците. Единия е западния, където се залага на различни бонуси - като се почне от материални и се стигне до похвални писма от големия бос на фирмата. Вторият е социалистическия - при него има уравниловка, която срива всяка мотивация, тъй че за да накарат работниците да бачкат остава единствено камшикът. Бизнесменът обаче практически е чиновник, тъй че в условията на планово стопанство няма конкуренция, а ако не се бачка както трябва на пазара има дефицит на стоки (празни магазини). При този модел работника много разчиташе на крадене от работното място и затова примерно келнерската и барманската професии бяха много на почит. И този модел се пренесе в новото време. И което е по-интересно, че са правени не особено успешни опити да се пренесе от родни бизнесмени и на запад в задграничните им фирми. Проблемите са първо, че никой не иска да бачка там при тях и второ, че техните трудови служби им набиват много яко канчетата. Но това тук е България, манталитета на работниците и работодателите си е още стария, а инспекцията по труда е рудиментарен орган. Тъй че глоби си се налагат, а ролята на КТ е чисто фиктивна на реалния трудов пазар, където фактически отношенията се уреждат по съвсем други правила.

Ами при ударите идеята е пробив и реализацията му. Ако 2 и 3 дивизия се затрудняват не заради силата на противника, а примерно, че той е на изгодни позиции има опасност резерва да се хвърли в мисия невъзможна, пробива да не се реализира и така да се провали цялата операция.

Глобите прилагани от родните феодали-работодатели нямат нищо общо с лишаване от бонуси на чиновниците. Лишаването от бонуси става при наложено дисциплинарно наказание, т.е. няма опция едното да е за сметка на другото, както твърдят някои. Докато глобите са си просто произвол на работодателя, който се възползва от затрудненото положение на работника. Примерно сервитьорката се глобява от работодателя, че има препълнен пепелник на някоя маса и това и се удържа от заплатата. Тук има още една екстра - заплатите се плащат с месец назад за да не би работника да "избяга" след получаването на заплата. Предполагам се подразбира, че голяма част от глобявания персонал често пъти няма нито трудов договор, нито се плащат осигуровки, нито се подписва на ведомост на заплати. Заплатата се дава на ръка, а глобата се налага устно, не подлежи на обжалване и се удържа при даването на заплатата на ръка. И това е само върха на айсберга. И един хубав виц от нашето минало:

Ами това е решението. Три дивизии атакуват три слаби места. Щом атакуват, то целта е пробив в една от тези три точки. Силите трябва да се насочат натам, където целта е постигната, защото неуспеха на другите две атаки е без значение. Не е казано, че губят, а че при втората успеха е променлив, а третата се мъчи. Всъщност втората и третата също са изпълнили задачата си, защото с действията си са блокирали сили на противника и първата е извършила пробива. Тъй че просто трябва да се реализира постигнатия успех. Ако въпроса беше, че три дивизии са атакувани, като едната е отблъснала атаката, втората действа с променлив успех, а третата се мъчи да удържи позициите, то тогава вече резерва е за третата да се предотврати пробива.

По принцип във всеки акт за налагане на глоба би трябвало да е посочено правното основание за налагането й иначе е незаконна и следва да се отмени дори само заради процесуалното нарушение, тъй като заради него няма как да се провери дали е спазен материалния закон. Втори е въпросът, че нашето Трудово право е производно от Крепостното право, благодарение на което в много отношения работодателя е с правата на феодал. По тази причина те нямат право, ама го правят без проблем. По-интересното е, че някои приватизирани от братушките обекти благодарение на окупационно-олигополните си позиции за превърнати в държава в държавата - в смисъл там глоби се налагат от собственика и на външни лица, а за държавните органи е огромен проблем на влязат на проверка. Но това е фактическо положение, което няма нищо общо с доста фиктивния кодекс на труда, в който огромна част от разпоредбите с права имат чисто пожелателен характер. Като си говорим за глоби добре поне,че обявиха за противоконституционно това чудо: излиза, че държавата вместо да обезщети потърпевшия заради бездействието на инспекцията по труда, благодарение на което той е загубил приличен трудов стаж, то се оказва, че всъщност потърпевшия трябва да плати на виновните чиновници, че са бездействали. А вината му е, че е предпочел вместо да гладува или да краде да почне работа без договор, защото никой не иска да го вземе на работа с договор, пък държавата я няма никаква. Та така е с глобите на трудещите се у нас.

Презвитер мних на всички църковници може да означава и че това е предстоятеля на БПЦ. Презвитер е наречен и архиепископ Йоан. Именник на бълг. ханове си е в оборот доста по-отдавна и така е и в основните изследвания. И не ми е ясно какво толкова не ви харесва в думата хан. Тя си се използва у нас за страноприемниците. Тъй като това са били големи, представителни сгради, в много езици те се обозначават с понятия, свързани в владетелите. Турците примерно използват керван-сарай, т.е. дворец за кервани. Презвитер мних на всички църковници може да означава и че това е предстоятеля на БПЦ. Презвитер е наречен и архиепископ Йоан. Именник на бълг. ханове си е в оборот доста по-отдавна и така е и в основните изследвания. И не ми е ясно какво толкова не ви харесва в думата хан. Тя си се използва у нас за страноприемниците. Тъй като това са били големи, представителни сгради, в много езици те се обозначават с понятия, свързани в владетелите. Турците примерно използват керван-сарай, т.е. дворец за кервани.

Ами те някои си имат алтернативки от по-старо време Франция - франк Унгария - маджарин Англия - ингилиз/ин Германия - немец

Въпросът е не само кой колко ракети има, ами и докъде те могат да стигнат. Защото ако ракетите свършат при престрелка между Аляска и Чукотка, то войната ще си протече съвсем класически. На първо време ракетите са служели за мотивация на васалите.

Не обръщайте и тази тема на политика. Има принцип за нерушимост на държавните граници. Ще рече, че ако правилата на някоя държава позволяват някаква част от територията й да излезе от състава й, то тогава може да излезе примерно с референдум. Ако няма такава опция, то не може. Иначе има сериозна опасност светът да бъде хвърлен в нова световна война, като всеки започне да окупира каквото може и прогонвайки местното население да прави референдум, в който да гласуват предимно бойците от окупационните части.