Galahad

Разбира се, че стратегията е по-важна, защото ако тя е лоша, дори добре обучена и подготвена армия може да се провали. Както например успял да се провали Наполеон ІІІ. Или пък Наполеон І и Хитлер по време на похода в Русия. Чрез стратегическите решения е възможно една армия без да губи битка да бъде поставена пред катастрофа - Напр. Никифор І по време на похода срещу България. Често пъти се говори за грешки при стратегията, но често такива се допускат и от двете страни. Тактическите решения също са важни за крайния успех. Обикновено военачалниците успяват да съчетаят чудесно и двете, тъй че не се стига до дилемата кое е по-важно. Тактическите грешки също могат да предизвикат пълен провал, но често пъти при добри стратегически решения те макар да са проблемни в краткосрочен план, в дългосрочен не са толкова страшни.

Ами при различните държави е било различно. Не всички са участвали в армията - обикновено робите по принцип не са влизали в нейния състав. Често социалния статус е бил свързан с военния. В Рим примерно едно от народните събрания е била това по центурии. В много държави конниците, т.е. тези, дето са могли да си позволят боен кон са формирали по-висок социален клас. Военно обучение се е провеждало, но и то е било различно. За спартанците е било перманентно, за друго по-рядко. През античността робите са били основна производствена сила. Свободните просто с меч и камшик са ги убеждавали да работят. При военна кампания по принцип не участвало цялото население, дори цялата армия, защото иначе нямало кой да пази крепостните стени. Академии за генерали не е имало, но пък е имало по-често войни и командирите са се обучавали и израствали в практиката. Друг способ е бил, като се навъртат около някой известен военачалник и той ги обучава, а и с връзките си им помага за кариерното израстване. Това си е било въобще общ способ за обучение на елита - навъртането около някоя видна особа, която се явявала както техен учител, така и техен покровител. Разбира се в различните държави си и имало своите особености.

Форума не е аукцион и на него не говорим за цени. Иначе по принцип при разкопки на някой обект като посъберат такива пръстени правят табличка с изображенията. Което ще рече, че се проявява към тях изследователски интерес, но повече като находка от конкретно място.

Айде да кажеш защо Теофан и Никифор са по-достоверни о Зигиберт - защото в тях пише, за Кампаган, а не за кан Паган?!? И какъв е смисълът от това изброяване на извори? Или твърдиш, че в тях имената са изписани по един и същ начин?!? А и с какво противоречат на това, което пиша? В Именника не пише ли за Безмер, а Теофан и Никифор не говорят ли за Бат Баян? На печатите няма ли Бат Органа? В Именника не пише ли за Курт, а сругите да дават разни варианти на Курт-Бат, които определено не съвпадат на 100%?!? През средновековието е нормално да объркат титла с лично име - както Кампаган в "по-достоверния извор". Първокласни извори от края на ХІV-нач. на ХVв. пишат, че името на султан Баязид било Челеби, което съвсем не означава, че не е бил наричат така, без обаче това да му е името.

За апартаментите след 1989г. мисля, че е излишно да говорим възможно ли е било човек да си купи или не. Построиха се и се презостроиха цели квартали и това стана основно с парите на обикновените хора. Днес вече проблемът е по-скоро с презастрояването. А то е последица от недостига в предходния период. Получи се нещо като срутване на язовирна стена - изведнъж се изля огромен поток строежи. Демографската криза обаче направи така, че доста от жилищата да се окажат излишни. Също неравномерното развитие на страната, в резултат на фаворизирането на София и обезлюдяване на останалата част от страната.

Ами трябва да се погледнат картите с топонимите. Възможно е да се е запазило, макар и вече на турски.

Гледам, че си редактирал един от отговорите си, но пак си е останал опита гафа от една лъжа да се замаже с друга лъжа и пак си се оплел. Значи излиза, че във ваше село всичко се е знаело от всички, освен от тебе, явно защото бавно и трудно си стоплял. Сиреч са ти трябвали години за да разбереш това, дето съселяните ти са разбрали от раз, че човека бил горянин. Как точно са го наричали няма особено значение, също както за броя на партизаните няма значение дали са наричани в някое село шумкари, в друго партизани, а в трето бандити. Същественото е за какво са се борили, а то определено не е било за да получат правото да се наричат горяни. Горяните са върхът на айсберга, т.е. на съпротивата срещу колективизацията. В смисъл не са водели въоръжена съпротива, но много други са се опитвали по един или друг начин да се отклонят колкото могат и с каквото могат от ТКЗС-то. Сред населението работещо в промишлеността обаче интересът не е бил чак толкова голям, защото за тях "революцията" си е била само смяна на чорбаджията, който от собственик станал номенклатурчик. Иначе казано горяните от селата са били водени предимно от икономически причини, докато в градовете водещи са били идейните, което ще рече, че мотивацията, а оттам и бройката е била доста по-малка. Залезът на горянското движение не се дължи на това, че новия живот им е харесал, а защото са видели, че светът е разделен на два блока и те със собствени сили не могат да успеят да се противопоставят на целия соцлагер, а външна помощ няма да получат. Случилото се в Полша, Чехия и Унгария също ясно показва, че братската помощ на съветската армия може да се прояви не само за да дойде народната власт, но и за да остане да управлява. Та това е причината за залеза на горянското движение. После вече има изолирани случаи да се привлече някакво внимание и да се покаже, че режимът не е харесван, но те успешно бяха потулвани. И до днес за тях не се пуска нищо в медиите, а си се знае и помни на местно ниво.

Ами аз не знам защо трябва да си представяме и цялата армия в колона, ама някои си я представят. Или смяташ, че армията е обикаляла империята от град на град докато в нея се включи и последния войник? При навлизане в чужда територия пак няма как да е цялата армия, защото трябва да се оставят гарнизони по трасето, иначе ще се окажат в чувал. Не става въпрос да обсъждаме броя на лагеристите, а че когато нещо е написано някъде и то се чете от хора близки до епохата за тях не е трудно да схванат доколко то е възможно. Ето например ревизонистите, дето им се виждат прекалено големи древните армии. Най-често попълненията са от хора дето не се ходили в казармата, които са натрупали познанията си по история и военно дело от комиксите. По сходен начин стоят нещата и с техните събратя автохонци, конспиратори и др. под.

Май трябва да закача като важна тема в раздела и "Какъв е този пръстен" защото мине се не мине и се пуска нещо подобно. Така поне ще може да се видят и подобни образци. Много популярен модел пръстен от античността до Освобождението, че и малко по-късно.

Зависи какъв смисъл е вложен в думата. Разбирана в днешен смисъл, то тогава би трябвало да е при морето. Но от друга страна от изворите от ВБЦ се вижда, че р. Янтра е имала място при Търново наричано също устие. Ще рече, чо може да е Патлейна, а не ротондата "Свети Йоан".

А как трябва да си представяме опашката на жертвите от Холокоста пред газовите камери? 6 милиона евреи, а някои като включат в сметката цигани, съветски военнопленници, комунисти, хомосексуалисти и др. под. стигат до 26 милиона. С подходящо определяне на разстоянието от човек до човек в редицата, ще излезе, че опашката за камерите в Бухенвалд ще трябва да е почвала някъде в Москва. В интерес на истината и относно тези бройки има ревизионисти. А и за партизаните и горяните днес има дебат относно бройката им както се вижда от темите във форума. Ще рече, че когато в някоя епоха дадена бройка изглежда твърде нереалистична, то винаги се появява и съответната критика от периода на самия извор.

Християните в България е можело да бъдат обгрижвани и от граничните епископи. А и при толкова обширни граници е ясно, че на територията и се озовават не само славяни и прабългари, а доста повече общности, макар и не толкова големи и компактни. Ще рече, че вероятно е имало тюрки и тангристи. Но тази групи често нямат нито достатъчно силно политическо влияние да се сдобият с монументални храмове за сметка на държавата, нито пък икономическа мощ да си ги направят сами. При толкова обширна територия обаче би трябвало държавата да е била доста толерантна към религиозните различия за времето си, защото иначе много бързо би се разпаднала.

Монополите и олигополите са като глистите - винаги на загуба се оказва гостоприемника; при глистите това е човекът, а при монотоплите и олигополите държавата и народа. Та един виц по темата: България в епохата на реален социализъм. В училището има открит урок и е дошла инспекторка. Учителката пита: - Ученици, като какво си представяте опитите на капиталистите да унищожат социализма. Марийка вдига ръка и почва: - аз другарко, си го представям като едно дърво, което бурята огъва, огъва, не но успява да прекърши и събори. Пенка вдига ръка и почва: - Аз си представям социализма като остров сред океана. Бурите връхлитат острова и се опитват да го потопят, но не успяват. През цялото време Иванчо вдига ръка, а учителката се прави, че не го вижда. Инспекторката виодайки усърдието му му дала думата: - Аз си представям социализма като кораб сред бурното море. Морето го лашка, лашка, но не успява да го обърне или да го потопи. -На учителката и олеква, че не е изтърсил глупост и му казва: - Браво Иванчо, седни. А Иванчо: - Другарко, той кораба не потъва, ама питате ли го екипажа какво му е?!? Та монополите и олигополите може да печелят, но от тяхната печалба страда целия народ, защото живее в недоимък. Докато кризите на Запад се държаха на свръхпроизводство, то кризите на Изток бяха плод на недопроизводство. А пък причината за това е демотивацията, за която говорех. В смисъл ръководителите не виждат смисъл да се напъват да свършат нещо, защото на монопола печалбата е сигурна, независимо от това дали всички могат да си купят нещо или само някои. работника също гледа да не се престарава, защото от това няма да има никаква полза, а само може да си навлече големи неприятности (напр. шефа да реши, че иска да вземе мястото му). Иначе 50-те следвоенни години бяха някак оптимистични както на Запад, така и на Изток. В този период войната е минало, върви икономическо възстановяване. Мисленето е по хедонистично - секс, наркотици и рокендрол. Това особено се прояви през 80-те години, когато перспективата за ІІІ световна война се оказа малко вероятна. През 90-те години станаха големите промени и настъпи всеобщ подем. А след това се появи отрезвяването, че не е достатъчно само да произведеш, но и да можеш да го продадеш. И се стигна до сегашната криза и песимизъм. Но и последното не го понасяме еднакво и наравно, а пак на Изток е по-тежко, заради наследството от миналото. Но това е времето и на екскурзиите, почивките, хобито и др. подобни хедонистични радости. Повече като самоцел обаче се прояви на изток, заради проповядвания див материализъм. На запад на земните блага гледаха повече като на даденост, отколкото като на заветна цел - примерно да чакаш 5г. за телевизор, или 10г. за ЗАЗ-ка.

Има една народна мъдрост, че на лъжата краката са къси. Ето, че в една и съща тема и дори на една и съща страница така се оплете, че написа две противоположни неща: От първото излиза, че никога не си чувал за горяни, а си смятал, че това, което е пишело за тях било художествена измислица. Чувал си бил само за един партизанин. После се оказа, че всъщност си чувал за един горянин. Айде кажи сега кога лъга и кога каза истината? Според мен още не си си признал всичко.

Е, то 2 и 3 можеше да го направи и Изтока, ама Запада не рухна. Защото и западната пропаганда в много отношения беше права. И също така изтока можеше да удари едно рамо на прогнилия капитализъм да падне в пропастта. А що се отнася до "достиженията", то пропагандата си беше по-скоро успешна, защото то достижения нямаше. Не говоря за Гагарин, защото то и царска Русия си е била изостанала, но си ги има Ломоносов и Чайковски. Успехите на Запада идат по-скоро от социалната основа, отколкото да са чиновнически успехи. Напр. "гаражните учени", които пробиват в условията на едно свободно общество, докато държавно-чиновническите успехи далеч не бяха толкова блестящи - имаше и гръмнала совалка, и ред други проблеми ... Успехът е по-скоро на свободното общество, а не на първия чиновник на САЩ Рейгън - той като артист просто изигра главната роля.

По-скоро се срина от собствената си гнилост. По времето, когато не можеше да се говори лошо за комунизма, трябваше да се прочете "Как се каляваше стоманата". Книжка и обемна, и доста безинтересна поне за възрастта, в която трябваше да я чета. Та тогава ми направи впечатление, че в условията на новия ред икономиката се движи като по българско шосе, сиреч постоянно пропада в някоя дупка. Днес тези, които четат книгата може и да не ги впечатли, но когато всяка критика беше забранена, такива неща просто вадеха очите. Новия режим има ред недостатъци, водещи до изначално прогниване и неизбежно сриване. Уравниловката премахна мотивацията да се постигне нещо повече. Авторитарния модел при който "шефът винаги е прав" се превърна в пречка на прогресивните идеи да пробиват, а също и за комулиране на грешки (шефа бърка, но за да се замаже за прави още по-голям гаф, за замазването на който пък се прави още по-голям ...). Това обаче е социален процес, който протича сравнително бавно. Иначе казано трябват поне 2-3 поколения (т.е. 50-75г.) за да се стигне до срива. Причината е, че първите още носят манталитета от по-раншното време и допускат отклонения от уравниловката и авторитаризма, но после това се превръща в народопсихология и се появяват проблемите. Рейгън не толкова победи, колкото че успя да не провали победата. Когато България губи ПСВ тя е в доста трудно положение, защото е претърпяла големи загуби в територия и жива сила, икономиката изпитва сериозно затруднения заради продължителното отсъствие на мъжете, а страната е натоварена с контрибуции и репарации. Въпреки всичко това държавата е жизнена и отново дръпва напред. Краят на Студената война не постави Източния блок в някакъв капитулационен режим, а проблемите дойдоха от разрухата на прогнилите устои, т.е. проблемите дойдоха отвътре, а не отвън.

Пак лъжеш. Като човек често банван и с много изтрити мнения много добре знаеш, че извън своя раздел модераторите могат да ползват същите функции, като останалите потребители. Тъй че щом смяташ, че аз съм ти го скрил, ами направи си го видимо. Ти спамеше, че прокурора можел да праща в лудницата, което както се вижда от сложените текстове е също най-чиста проба лъжа. Посочих кога и къде са се случвали такива неща - в България прокурора е можел без съд и присъда да праща в Белене, а в СССР докато Горбачов премести психиатриите към МЗ те бяха на подчинение на КГБ. Сиреч, това което твърдеше се е случвало, но сега не е така, тъй че твърдението ти си е лъжа.

Съмнява ме, че някой ще си губи времето да отговаря на такъв въпрос. Ти може и да виждаш някакъв смисъл в него, но май не са много, дето да разсъждават като теб.

Някои може и да ги е хванала склерозата, но за щастие не всички. Комисите в България дължи години си бяха западните Пифчета, Рахани и още някои - вредна, буржоазна литература. Можеха да се купят само на черния пазар. Комиксите, за които ти говориш се появиха в епохата на Перестройката, т.е. в междинния момент между реалния социализъм и сегашния упадъчен социализъм. Сиреч по времето, когато го нямаше вече Белене, не удряха по краката печати за къси поли, не режеха тесни панталони и т.н. В този период дори Стържеш беше започнал доста остро да критикува социалистическия ред, та по едно време се наложи малко да му притъпят жилото. Враговете в предходния период бяха диверсантите и шпионите. Напр. "На всеки километър" - там примерно католическото кюре се оказа шпионин, криещ в гердана с рог шпионски микрофилм. Горянското движение в неговата същност, т.е. противопоставяне на ограбването на земеделските стопани никога не е било представяно. Фружин е прав, че в основата му са земеделци-собственици. Не е прав обаче, че те са се противели на тези, дето са искали да им направят живота по хубав. На тези хора им е било отнемано имуществото, но те също така са виждали, че то бива съсипвано и излапвано. Напр. национализирани са били конете, после народната власт решила, че България ще става модерна промишлена държава, в която ще се работи занапред с комбайни и камиони и конете били избити и излапани. Но тези хора са виждали, че едно са мегаломанските планове на самородни недоучили гении, които са навикнали само да паразитират на чужд гръб, а съвсем друга е реалността. А реалността се оказа селско стопанство, в което бабите-текезесарки трябваше да бачкат до гроб - първо защото нямаше желаещи да блъскат тежка работа за мизерна заплата и второ, защото за тежката работа и мидерната пенсия те получаваха жалка пенсия - 50-60лв. Сега именно тези горяни толкова липсват на България - стопаните, които не търсеха печалба, а гледаха на работата си като съдба, които милееха за отглеждания добитък като за деца и които на празници си пожелаваха добра реколта. Лошото е, че тях ги избиха или емигрираха и останаха партизаните, научени на лешперлък, крадене и лъжене.

И какъв е смисълът на въпросът ти? Лъжливото Овчарче като видя прабългарски тангристки шамански обичаи в Монголия и тамплиерски кръстове в България и агент Тервел като видя мощи на пророк положени под напрестолния камък (там се слагат мощи, но на мъченици-християни) и като датира погрещно с няколко века една лодка - та какъв извод трябва да направим от "гледането" от такива "изследователи"?!? Защо трябва да е непременно български, а не примерно френски или германски. И какъв точно изследовател. Защото то и дегустаторите на вино са си изследователи.

За тебе няма да се изненадам ако утре видя че си написал, че за пръв път прочиташ, че имало горяни. Всички са чували за горяните, но в тесен семеен кръг. Защото който през соца е почнел да разправя за тях и е отивал при тях в Белене. Тъй като за разлика от партизанското движение горянското е било много по-масово за него се налагаше от време на време да се изтърве нещо. Напр. в характеристиките да се напише, че е син на враг на Партията и народа, участвал в горянското движение. Заради страха от репресии обаче хората не смееха да говорят обширно, а всичко се ограничаваше до 1-2 изречения и то в по-тесен кръг заради обширната мрежа от доносници.

Продължаваш да лъжеш. Може и да сме живели в държава, в която е можело без съд и присъда да бъде пратен някой в Белене и да сме крачели редом с великия СССР, където психиатриите бяха управлявани от КГБ (не в преносния смисъл, а си бяха структура съвсем формално и легално до Горбачов, който ги извади и ги прехвърли на подчинение на Министерството на здравеопазването), но това, което си написал изобщо не е вярно. В проекта за НК обаче идеята е да бъде вкаран доста неясния текст: Принципно НК не трябва да се занимава с лечението на психично болни, защото те не са вменяеми и извършеното от тях не представлява престъпление, тъй че те не получават и наказание, та да е в НК. Но отново се сблъскваме с доста объркан текст, който може да създаде доста затруднения. В случаят става дума за вменяеми лица, които дори са осъдени, а мерките са в изпитателния срок и при неизпълнението им лицето може да изтърпи наложеното наказание. Например лечение на наркомани. Но при последните е много важен принудителния елемент, защото обикновено тези лица имат огромно желание да бъдат лекувани принудително, тъй като им липсва достатъчно силна воля да го правят сами. Казано по-просто искат да са под ключ докато се изчистят, защото ако не са ще идат пак да си купят дрога. В случая обаче вместо да получат ефективно лечение (да ги сложат под ключ) те само ще бъдат мотивирани юридически с перспективата да изтърпят наложеното наказание. Това прави мярката напълно безполезна, защото то и за извършване на престъплението си я е имало перспективата да идат в затвора. По-скоро при наркоманите трябва да се помисли за опцията за лечение под ключ и без да са направили нищо. Примерно може по тяхна молба или с тяхно съгласие, тъй като те имат желание, но не могат да издържат без наркотик заради зависимостта.

Тебе щели да пратят да го видиш, защото българския народ на никой друг вече няма вяра. И като стана дума за изтриване и аз се чудя дали да не почна да изтривам бисерите, като този в цитата?!?

Мозайките в солунския храм "Св. Димитър" Мозайките в храма са изключително интересни, защото са оцелели през иконоборческия период, когато много подобни произведения особено в столицата Константинопол са били унищожени. Много от изображенията имат вотивен (оброчен) елемент - представят светеца заедно с отблагодаряващите се ктитори на мозайката.

Чудя се не ти ли е малко неудобно да влезеш в този раздел и да лъжеш?!? Това не ти е геополитика, та да разтягаш локуми. Тук всичко си е написано и лесно може да се провери. НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС ОТ 1952 Г. ОТМЕНЕН Обн. ДВ. бр.11 от 5 Февруари 1952г., попр. ДВ. бр.14 от 15 Февруари 1952г., изм. ДВ. бр.92 от 7 Ноември 1952г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 1953г.,изм. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1956г., изм. ДВ. бр.90 от 9 Ноември 1956г., изм. ДВ. бр.90 от 11 Ноември 1958г., изм. ДВ. бр.11 от 5 Февруари 1960г., изм. ДВ. бр.90 от 10 Ноември 1961г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1963г., изм. ДВ. бр.30 от 15 Април 1969г., отм. ДВ. бр.89 от 15 Ноември 1974г. 6. Огледи, освидетелствувания, претърсвания и изземвания 78. Оглед на местата и на предметите, които са свързани с престъплението, се извършва, когато това е нужно за установяване на обстоятелствата по делото. При нужда местата и предметите се фотографират, скицират или се снемат отпечатъци. 79. Огледи и освидетелствувания се допускат и за проверяване на доказателствата по делото. Оглед и освидетелствуване на мъртви тела се извършва от следователя, освен ако е явно, че няма извършено престъпление. 80. При огледа или освидетелствуването могат да се разпитват свидетели или вещи лица. 81. Огледите и освидетелствуванията, претърсванията и изземванията се извършват в присъствието поне на две поемни лица. 82. Когато при освидетелствуване на някое лице се налага то да бъде съблечено, поемните лица трябва да са от същия пол. Органите на предварителното производство, прокурорът и съдиите, ако са от друг пол, присъствуват при освидетелствуването само ако лицето е съгласно. 83. Когато има основание да се предполага, че в някое място или лице се намират предмети или книжа, които имат значение за делото, органите на предварителното производство, прокурорът и съдът поканват лицето, което ги държи, да ги предаде, а при отказ - веднага извършват претърсване и ако намерят такива предмети, ги изземват. 84. Всички държавни учреждения и предприятия, обществени организации, длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат поисканите от органите на предварителното производство, прокурора и съда предмети или книжа или копия от тях, за да служат като доказателство по делото. И който си мисли, че това е всичко, много се е объркал. Защото има НПК, ама има и Закон за Народната милиция И разбира се е имало още прекрасни опции в Указ № 1670/1974г. за Държавна сигурност (ДВ, бр. 65/1974 и Указ № 1474/ 1974г. за ДС - НЕОБНАРОДВАН Що, ти нямаш ли мобилен телефон - винаги показва къде си, а при необходимост може да бъдеш включен и аудиовизуално. Като Надето Михайлова - говорила си на партийната сбирка и после казаното от нея пуснато в ефир. То и на други хора се случи - на бат Бойко, на Стоян Дянков при срещата му с Гоце ... Иначе казано, ако някой е интересен на народната власт и телефон не му трябва за да се окаже в ефир.