Galahad

Нека не се отклоняваме за бъдещето на БАН и на университетите. Най-малкото защото има поне няколко теми в тази насока. Ясно е, че трябва по-голяма финансова автономия и на образователните институции, тъй че да могат да набират средства независимо от бюджета, а защо не някои от тях да си станат вместо храненици на държавата данъкоплатци. При всички случаи научните работници трябва да търсят начин да се популяризират и пред данъкоплатците и пред бизнеса. Но тъй иначе това не са проблеми на тази тема. За раздела за история по принцип се прилага подхода на "различните скорости". В смисъл, че се пускат теми, интересът към които се очаква да протече различно във времето. Пускат се популярни теми напр. с вълшебните думи "прабългари" или "произход" и с тях се търси по-голяма посещаемост, коментируемост и читаемост. Пускат се и втора група теми, които съдържат съществена информация по някой въпрос. Мненията по тях са много малко, а прегледите са много. Има и трета група, при които коментарите и прегледите са малко, но целта им е да популяризират в бъдеще дадена материя. Последните са свързани с по-малко развитите подраздели на историята. Тъй че това може да се приложи и за останалите раздели.

Само дето не е ясно какво точно пропагандира Именника. Летописеца има за основа Бревиария на патр. Никифор, въз основа на който са също Историкиите на Константин Преславски. В българския вариант изглежда е направено продължения и след Лъв са започвали българските владетели до Симеон, но именника не е запазен в цялост. В руските летописи продължението за България е заменено с такова за Русия. Руските летописи започват именно с производни на Никифоровия бревиарии изброявания на владетели, после следва текст, чийто източник е Амартол и после вече започва същинската руска част, в която валко се интересуват от България, че и от Византия.

За Сурсувул наистина съм объркал и съм написал Киркор, вместо Кеворк Сурсупал. Но що се отнася до това, че самия Георги Сурсувул е чъргубил, то при изброяването на пратениците се вижда, че и след името на Симеон също има титла. Във Византия има доста Георгиевци, но въпросът е какви са аргументите за идентификацията с асикрита?

Това е обичайно структуриране на исторически паметници в сборник. Понякога са безразборно подредени, но понякога има някаква хронологична последователност. Така както си ги изброил, те са в хронологична последователност - първо е списък на владетели от древността до актуален византийски император, а после следват хроники, в случая първо е Именника, а после е Амартол. Това е типично структуриране на сборник. Напр. ватиканския сборник, в който е КВХ 72а съдържа списъци на императори, султани и патриарси, а също и други хроники. Другата важна българска хроника, в която е описано турското завоевание също се намира в сборник с други летописи и там има такова хронологично подреждане - започва се със Сказание от Адам до днешния род (от сътворението до 1425), после следва една от версиите на сръбските летописи (1355-1490), после е българската хроника, а после е сказание за молдовските господари (1359-1553). Вижда се как първата е започващата от най-древно време, а всяка следваща започва от по-късен период, като има времево застъпване, но събитията се развиват паралелно, тъй като са в различни държави.

На първо време е по-добре да се подходи към интересни теми. При курсовете за обучение хората отиват с идеята да се подготвят по нещо, което обаче е доста по-различно от една форумна дискусия. На форумите са гледа повече като на развлечение, а и често пъти е технически трудно да се проведе цялостен курс, защото е трудно да се провери как обучавания усвоява материала - примерно при обучение на чужд език как произнася думите. При техническите науки е добре темите да са свързани с полезна информация - примерно как работят уредите и т.н. Диетите също може да се разгледат при химия и биология, но не в медийния вариант, а примерно като функциониране на организма или като въздействие на някои химически вещества. Това ще е и много по-полезно, отколкото някои странни и дори опасни диети, дето се пускат. Тези теми ще привлекат публика, но същевременно тя ще се научи и да отграничава разумните диети от опасните и вредните. Същото може да е и за "химията дето прави физиката", т.е. за добавките за трениращи. По-практическата насоченост ще покаже на хората, че наука е нещо полезно, а не пълнене на главата с куп ненужна информация.

Не виждам нищо добро в това някой да иде да гласува без да знае за кого и какво гласува! А българските избори дават чудесни възможности за избор - на едните избори може да се гласува примерно за Божидар Димитров от БСП да комунизира България, а на следващите за същия Божидар Димитров, но от ГЕРБ, който да декомунизира или пък за Орешарски да демократизира България, а на следващите избори пак за него, ама за да я олигархизира. Та къде пише партиите, дето са сложени на изборната сергия какво ще направят примерно по предмета на темата?!? Ами никъде! И като идете на избори как ще разберете за кого да гласувате? А като не знаете какво предлагат, защо тогава ще ходите да гласувате?

Ами за нарастването на броя на турските сериали у нас си има и някои обективни причини, които много от "разтревожените" от появата им не забелязват, а други се правят, че не забелязват. Турската киноиндустрия се разви в последните години, а и стана по-конвертируема. Това е свързано с икономическия подем в Турция, който даде парите за да се развие и киното (към сериалите често са лепнати и реклами на тур. фирми), а също допринесе за една по-голяма европеизация на турците, което пък позволи да правят едни по-разбираеми за останалия свят филми. На второ място тези филми са доста евтини, а всяка телевизия гледа да пуска филми, ама и да спести пари. Тъй че когато ще върви посредствен филм, по-добре да е евтин. Родното кино е слабо, а това, което се произвежда обикновено изпълва сърцата само на любителите на чалгата. Съдържащите родна чалга-простотия български кинопродукции са неразбираеми за чужденците, а също не се харесват от тези, дето не си падат и по чалгии и разни други предавания и продукции, в които основния градивен камък е простотията. Примерно в Шоуто на Слави цинизмите са основен източник на радост и възхищение.

Що и Паисий ли е руски агент? Има съществена разлика между даването на книжнина и обучение на българи, защото така се създава културно влияние. През соца трябваше да се учи руски език и сега училите го трябва да ползват руска чужда литература. Сега пък се учи английски и те ползват английски книги. Но не виждам с какво наличието или липсата на Именник ще помогне на Русия. Друго щеше да си е някакъв разказ за завета на Кубрат синовете му да не се разделят, че Москва е наследница на Бат Баян и че според завета всички останали синове трябва да се подчинят на наследниците му, т.е. България да стане Задунайска губерния. Ако бяха открили такъв разказ - вече друга приказка.

Вероятно камъните след края на езическия култ са ползвани за сокове. Но е просто твърде голям лукс да се прави такова нещо от камък, вместо примерно от дърво. Още повече, че дървените са с по-високи стени, което е по-удачно за събирането на плодовете. А и не виждам ползата при една преса да има вписани четириъгълници с улеи, които при това са доста плитки. (забавно, че сега стана дума за това, защото преди малко се изцедих лимон, направих го на цитронада и сега си го пия ). Освен това плочите имат структурата на храмовете и крепостите. Дори се бях зачудил да не са нещо като план на крепостта. Но по-скоро се е гадаело, като може освен животни да са се ползвали и плодове за сокове. Ако подобно на градовете и храмовете са били ориентирани по посоките на света, то е възможно примерно според това в кой улей ще тръгне, според посоката да се е гадаело дали предстазанието е благоприятно или не.

Ако просто искаме промяна, но не знаем каква, значи не искаме нищо добро. Защото българите от години искат живота им да се промени, но като идат на избори си мислят, че са на мач между Левски и ЦСКА. Трябва при избора на политици да се гледа какво предлагат, а след изборите дали го изпълняват. И когато не го изпълняват да последва украинския модел - т.е. изритване на лъжливия избраник. Откакто хората са започнали да описват живота си има сведения за кражби, т.е. в продължения на хилядолетия и никога не е имало пауза (в най-добрия случай се е постигало информационно затъмнение, но на махленските сбирки пак хората научаваха за обирите). Няма и в момента държава, в която престъпниците да са излезли в безсрочен отпуск. Тъй че да забравим за чудото, как престъпността е изчезнала. Имало е, има и ще има обрани. Може обаче да се направят доста неща за да се подобри живота на пострадалите, а и да се ограничат кражбите. Посочих примерно, че може заработеното от затворника вместо да му се трупа да се изплаща служебно от началника на затвора на пострадалите. Друго е да се въведе яснота за собствеността за колите, защото в момента много се водят собственици, но те отдавна са продали колите си на други, които ги карат с пълномощно. Пълномощниците си имат коли, но по документи си нямат никакво имущество, тъй че ако оберат някой, той няма да има какво да им продаде с помощта на съдия-изпълнител за да си покрие щетите. Та опции много. ама трябва и народ, който да знае какво да иска, да го иска и да гони избраниците, дето не си изпълняват обещанията.

Първо не разбрах каква е идеята на евентуалните фалшификатори на Именника. През ХVІІ, ХVІІІ и ХІХв. никой няма съмнение, че в границите на територията, която по-късно наричаме Сан-Стефанска България живеят българи, които говорят много близък език до руския и са православни. Не виждам с какво направата на Именника ще промени всеизвестния факт, който никой и не оспорва? Дори на картите, които се правят на тази част от територия на Осм. империя се лепва "България".

Добре запазените основи на храмовете са в основни владетелски обекти - Плиска, Тича (предстоличен Преслав), Мадара и Дръстър, тъй че показват владетелския култ. За цялото Средновековие голяма част от масовото строителство е от дърво и кирпич. Ще рече, че си е доста проблемно да се вадят образци в големи количества. Не трябва да се забравя, че доста от постройките от времето на ПБЦ са си доста голям европейски (особено за източна, че и централна Европа) лукс за годините, в които са били направени. Жертвениците от камък естествено са по-разпространени, тъй като са нещо, което е сравнително малко и много по-лесно за изработка.

Сега у нас е много популярно някой ром по много странен начин да източи една крупна сума ДДС, да я дари на фондацията на жената на някой виден политик, а той самия да продължи да живее в крайна мизерия. В документите всички подписи са на рома и няма никакви проблеми нито с листи, нито с мастило. Но дали той наистина стои зад цялата схема. Та с Именника, примерно може да е намерен недовършен ръкопис от ХІV и на оставащите празни страници да се допише текст. Мастилото няма брояч на години, а технологията му е добре известна. Доколкото останалите текстове си имат аналози от епохата, то може механично да се препишат и готово. И какво ще ни покажат изследванията - хартията/пергамента са от ХІVв., мастилото си е от сажди. Евентуално може да кажат, че има разлика в почерка, с който е писано в началото и този, с който е завършен сборника. Тъй че това, което е известно лесно може да се фалшифицира. Проблемът при Именника е, че той първо е издаден, а после са открити другите неща, които са осмислили съдържанието му. Разбира се за световната конспирация пречки няма и може да се твърди, че освен него са били изработени и 100-тина надписи, които да потвърдят ръкописа, били са пръснати из цяла България, после една част са намерени, една част написани върху мрамор простите селяни са направили на вар, а още няколко не са открити. Но повечето хора са лишени от фундаменталното въображение на мегаконспираторите, които ще направят едно огромно вложение на труд и средства за да докажат ... ами в случая нищо. Това, че Мостич е бил чъргубил при Симеон и Петър не означава, че когато семейството на майката на цар Петър е поело властта, то Георги не е поел поста, а Мостич не съвсем доброволно да е отишъл в манастир, както често се е случвало в епохата. Разбира се има и други опции - Георги да е бил чъргубил, в края на управлението на Симеон да е бил повишен в кавхан, а Мостич да е заел овакантения пост. Ако Георги е имал по трайни контакти с Византия докато е бил чъргубил (при Петър е установен дълъг мир, което може да е разредило и дипломатическите совалки) и да са продължили да го пишат така, още повече ако са мислили, че това не е длъжност, а лично име или прякор.

Проблемът на българина е, че винаги чака някой да го "оправи". С вкарването на извършителя в затвора работата на държавата приключва. И не е вярно, че това не е подобрило положението на пострадалият. Защото ако човекът не е в затвора може да го обира всяка вечер, тъй че ако не е в затвора, то на едната вечер като ти свие ремаркето, на другата ще ти свие и колата, тъй че да няма защо да се притесняваш че нямаш ремарке след като нямаш кола, с която да го теглиш. В някои държави се изисква да има жалба от пострадалия за да може да бъде осъден някой и да бъде вкаран в затвора за някои престъпления, сред които са и кражбите. Та ако у нас се въведе това, то представете си при българската народопсихология какви последици ще има. То и сега, когато все пак трябва да се подаде сигнал, защото в полицията не работи Ванга да да знае всичко българина и това не прави, а само се вайка и се чуди защо става така, че банди вилнеят из селата. Ами ще вилнеят, грабят и изнасилват - нали туй иска нашенецът, да го оправят. Та както вече стана ясно положението не е толкова безнадеждно и има разни опции. Едната е застраховането срещу кражба. Но ношенецът нали все чака някой друг за го оправи и често пъти застрахователят го оправя и не му дава нищо. В останалите случаи си получават обезщетението, но това става при тези, дето не смятат, че някой трябва да ги оправи, а че след като искат да вземат пари, трябва малко да се размърдат и те да свършат нещо. Има възможност да се заведе граждански иск срещу престъпника и той да бъде осъден да плати обезщетение за причинените вреди. Но ... иска трябва да го заведе пострадалия, а българинът чака някой да оправи. На следващо място след като гражданският иск бъде уважен, ако престъпника не плаща доброволно, може дължимото да се събере със съдия-изпълнител. Но отново трябва инициатива на пострадалия, а българина чака друг да го оправи. Проблемът е, когато престъпника няма имущество и няма от какво да събира съдия изпълнителя. Често обаче и в този случай има решение. В затвора обвиняемите работят, а парите им се внасят по сметка. Тъй че може съдия-изпълнителя да бръкне там и да вземе наличното като обезщетение. Разбира се ако в България имаше гражданско общество, то можеше да натисне правителството да промени Закона за изпълнение на наказанието и началника на затвора като изпълнява присъдата да разпределя на пострадалите от заработката на престъпника. Но у нас няма гражданско общество, а само чакащи някой да ги оправи. Сега върви проекта за един много лош НК. Ако бъде приет, то българските граждани ще бъдат обирани още по-често. Какво правят те за да предотвратят това - ами нищо. Някои считат, че държавата трябва да им изплати откраднатото, но това е икономически невъзможно, защото при размера на открадното и 200% да станат данъците парите пак няма да стигнат. Но това е българското мислене - блеейки по невозможното голямо да пропусне това, което е много по-малко, но възможно.

Ами тъй като проектът срещна доста сериозна критика от страна на юристите и в един по-ранен етап, когато беше пусната за обсъждане само общата част, то пускането на специалната част беше забавено и са били правени някакви опити за реанимация на закона, като някои от научните дейци са отказали, тъй като проекта изцяло е скапан и за да се оправи просто трябва да се направи изцяло нов проект. тъй или иначе работата по проекта върви доста тъмно. Докато при старите закони е добре известно кой и как е правил проектите, то при този от една страна уж се пуска за обсъждане, ама от друга страна се гледа да не се дава много информация кой какво е правил по него и защо.

Първо няколко думи за иконата от Погановския манастир. Защото в публичното пространство се въртят клишета, но твърде малко се казва кое какво е и защо е така. На пръв поглед тя е класическа средновековна творба с характерните белези, които споменахме - скованост на фигурите, мрачност на лицата. Детайлната изработка на облеклото и пропорционалноста обаче напомнят вече античните творби - примерно тези от Помпей. пак на пръв поглед двете фигури изглеждат някак изолирани и по-скоро приличат на характерните за средновековието редове от светци по стените. А сега огледайте по-внимателно картината. Богородица обикновено се изобразява с Младенеца, но тук го няма. Тук Богородица и Йоан изглеждат като изолирани фигури, но те са композиционно свързани - главите и на двамата са наклонени към нещо, което липсва между двамата. А сега погледнете надписите. Десния се отнася до Йоан. Левия пък е за Майката на Бог, но Бог е изписано не в лявата част, а в средата и показва кое липсва там - Христос. Богородица и Йоан обаче не се гледат един към друг, а гледат към зрителя и погледите им са не толкова тъжни, колкото укорителни - те казват на зрителя: "Той умря заради Твоето спасение, а ти продължаваш да вършиш грехове". Та ето го и нашият ренесансов момент - композицията и изразността на образите. Ако сравните иконата с някои от картините примерно на Джото ще забележете, че при него липсва такава композиционна изразност. Но пък при Джото може да откриете декорации с растителни мотиви, които показват един характерен елемент на Ренесанса - жизнерадостта. Ако погледнете примерно иконите от българското възраждане, там често пъти също има такъв златен фон (особено при Тревненската школа), но примерно дрехите на персонажите са доста пъстри, които придава една жизнеродостност на творбата. В Италия борбите са локални. Ако турците бяха завзели и Италия, то днес нямаше да я свързваме изобщо с Ренесанса. Също и ако татарите бяха стигнали до там. Ние казваме, че Ренесансът е възраждане на интересът към античното. Но античното потъва в забрава именно в резултат на варварските нашествия. Тъй че ако турците и татарите бяха стигнали до Италия, то много творби щяха да бъдат унищожени, а други нямаше да се появят изобщо. Когато имаме голямо и масирано външно нашествие, то тогава вече имаме не само разрушения, но и ново, вътшно културно влияние, което може да бъде напредничаво, но в нашия случай ни е тласнало назад. Но примерно Унгария, която е била завладяна от турците също няма големи катедрали, макар Сигизмунд да се опитва да оформи Буда като постоянна столица на СРИ, като за целта са извършени доста сериозни градежи. Когато заради опасността от турското нашествие започва да се мисли за преместване на столицата в Прага, то тогава там е построен Карловия мост. Но там, докъдето са стигнали татарите и турците се отличава доста от земите, които не са успели да посетят.

ПБЦ е било империя, в която са влизали доста знайни, а твърде вероятно и някои вече изчезнали и незнайни народи и племена. Те твърде вероятно са имали различни предхристиянски култове. Но в случая говорим за прабългарите. Известно е, че сред тях е имало християни и то по всичко личи, че са били доста. Това обаче не означава, че прабългарите са имали няколко религии или поне че имаме достатъчно данни за да се обоснове такава теза. Подвластните народи не са прабългари и това, че имат различни религии не означава и че господстващия народ е имал няколко религии. За славяните въпросът също е сложен - т.е. дали те не са били покръстени от Византия преди Аспарух и в последвалите борби да са били голямата масовка на прохристиянската партия. Но религията на християните не е религия на прабългарите, тъй че това няма особено значение за предмета на темата.

Първо за Именника, за който е и темата. Понякога, различни текстове и летописни бележки са били записвани на полетата на различни книги. Примерно целият летопис на Поп Петър от с. Мирково е бил написан в полетата на книгата и тъй като от нея липсват няколко страници, то липсва и част от летописа. Ще рече, че ако някой като маргинална бележка в горното или долното поле на някоя книга е записал текста на именника, то е възможно кописта на книгата да е преписвал наред и да не е отделил бележката от основния текст и така тя да се е озовала там. Ако е писано в полето на няколко страници и те са били откъснати, то тогава изчезва и част от съчинението. Текстовете, с които разполагаме са сборници, които съдържат няколко съчинения, събрани на свой ред от други сборници. Така при това преписване понякога в тях попадат и други текстове. Но пък това има и своите положителни страни, защото благодарение на това до нас е достигнала похвалата за цар Симеон в автентичния вид, а не като похвала за княз Светослав. Много от преписвачите разбира се са били обикновени кописти, както и днес са такива много от хората, които сканират разни книги и ги пускат в нета. В това няма нищо лошо, а и ако тези хора знаеха всичко което преписват по-добре от написаното, то нямаше да си играят да го копират. За арменския произход на втората жена на Симеон конкретни сведения няма. Просто Сурсувул е прозвучало като арменски и Георги тутакси станал Киркор. Ну Сурсувул по-вероятно означава чъргубил, но гърците са малко скарани с Ч. От синовете на Симеон от първия брак е Михаил, което ще рече, че той със сигурност е бил по-голям. Предполага се, че баян Вениамин е бил по-голям брат на Петър, но не е заел престола. Вероятно е починал и на по-ранен етап, защото византийските автори говорят за останалите братя какво са правили при царуването на Петър, но за него не казват нищо. Лиутпранд като изброява братята, сочи първо Боян, а после Петър и казва, че последния още е бил жив, което ще рече, че другият вече не е. Прави впечатление, че "боян" е название, което все се носи от владетелски брат, на който често по-малък брат е владетел - така е с братята на Аспарух, Токту, Маламир и в случая на Петър. При това положение тези дето са били в двореца в Цариград най-вероятно са били Михаил и Боян. Петър обаче още с възкачването си на трона се е оженил и съпругата му е пристигнала при него, което ще рече, че ако не е бил пълнолетен, то твърде вероятно е имал поне 14 години.

Предполагам, че на всички е ясно, че е малко вероятно да стане някакво чудо и момците гледайки изпълнението на някой Пайнерка в един момент да зарежат телевизора и да хукнат да четат за интерференция, нито пък блондинките докато се гримират внезапно и масово ще захвърлят спиралите обзети от мерак да прочетат как графена си взаимодейства с киселини и основи? Решението е тази публика да бъде привлечена с нещо, което е по-забавно и интересно и постепенно да бъде създаден у нея интерес към някоя от реалните науки, която е близка към увлечението им. И тук вече стигаме отново до проблема какво има във въпросните раздели, в които трябва да се развиват?

Това за княгиня Олга предполагам, че е пуснато тук попогрешка и трябва да бъде преместено в съответната тема? Това какво някои изследователи са дали като работно име на именника не означава, че той самия е фалшификат. Много древни ръкописи, на които не е запазено собственото название са получили някакво работно заглавие - често това дори е името на откривателя, който само е намерил ръкописа, но няма никаква заслуга за създаването му или за съдържанието му. По същия начин, както примерно се проверява дали историята на Джагфар е менте се минава и именника. В момента разбира се той има направо култова роля, но когато влиза в научен оборот, споделя съдбата на един първокласен извор - в него има много неизвестни неща. В Именника ако трябва да сме по-точни има много понятия, които при вкарването му в оборот общо взето не са означавали нищо - имена, датировки. В последващите години на открития и изследвания Именника придобива вече днешното си значение. Сиреч намират се надписите в Дунавска България , а също се съпоставя и с някои други преписки и текстове. Ще рече, че когато е вкаран в научно обръщение Именника няма как да се фалшифицира, защото на този етап научното познание все още не разполага с бъдещите данни, които да потвърдят, а и да изяснят съдържанието на текста. Сега, когато има вече доста първокласни извори за сравнение като напр. ханските надписи Именника ни изглежда много по-лесен за фалшификация. Но фалшификаторите обикновено нямат дарбата на Ванга и не могат да адаптират своето менте към бъдещи открития. Ако нещата опират примерно до майсторлък, напр. добър филолог да направи менте, текста на което да изглежда като писан по-рано е едно. Но няма как да се направи текст, адаптиран към бъдещи открития.

Храмовете са продукт на развитието на култа, а не просто на намирането на някой, дето да може да строи сгради. Сградите с абсиди примерно си ги има и като цивилни сгради - т. нар. Омуртагов или Малък дворец в Плиска също е с абсида, а също и ранния дворец в Тича (предстоличното име на Преслав) - след земетресението вече го разширяват и става само четириъгълен. Но самата сграда вече трябва да е адаптирана за култа - турците примерно като превръщат черквите в джамии събарят стените с абсидата и слагат михраби. Един чергарски култ трудно би се адаптирал към масивен храм, защото той трудно би бил използван при миграциите. Не случайно "експедициите" откриха прабългарски тангристки култове, при които има връзване на парцалчета по дърветата - прилича на мартеничките, но един чергарски култ по-скоро би считал, че не може да затвори своите духове в сграда, а те трябва волно да бродят из пространството.

Изкореняването на кълновете всъщност става при татарското нашествие. Предполага се, че тогава е изгорен и царския дворец в Търново - капителите на "Св. Петка" вече са с монограми на Михаил Шишман, а патр. Калист говори за новопостроения царски дворец. Някъде се пише, че е изгорен от турците, но находките показват, че е станало по-рано. Татарският проблем е решен едва в началото на ХІVв., а в средата на същия вече бурно се развива турския. И тъй като като говорите за Ренесанса разбирате и усъвършенстване на техниката, то предполагам се досещате, за трудно може да се очаква развитие в рамките на половиния век разделящ нашествията на две от най-великите империи съществували някога. За Десислава и Калоян вече няколко пъти посочих, че те не са най-добрия пример за Ренесанс. Ако трябва да ги мерим по ренесансовост, то Калоян е по-ренесансовия - при него държането на макета е трансформирано по малко по-чуствен начин. Докато Десислава е заела стандартната класическа поза, то Калоян с лявата си ръка съвсем традиционно държи макета, но при дясната има жест на показване, преминаващо в погалване или прегръщане на макета. Иначе казано е пресъздадено, че вероятно Калоян е проявил голяма грижа и старание за оформлението на храма. Същото важи и за Ута - фигурата е скована, мрачна и вглъбена. Може да е най-голямата хубавица от статуите, но определено не е най-ренесансовата. Екехард ІІ е по Рубенсов тип, сиреч по закръгленичък, но също той средновековно мрачен, вглъбен и скован. Същото важи за Пиришка/имп. Ирина и съпругът и Йоан. Ако трябва да търсим ренесанс там, то по-скоро бих предпочел фигурите на Херман фон Майсен и Реглиндис - с наркоманско завеяното изражение на Хелман и пълтичката и ухиленка лелка Реглиндис.

"Македонският ренесанс" е обусловен исторически - династията идва след възстановяването на иконопочитанието, но много от образците на църковна живопис са били унищожени през иконоборческия период. Така че майсторите имат пред очите си изкуството наследено от по-ранен период - антични и ранновизантийски статуи, мозайки и т.н. Интелектуалните пориви на императорите от династията пък насочват вниманието към литературата от миналото и това си е било й един голям късмет за днешната наука, защото от съчиненията на много древни автори са оцелели само извадките от сборници от времето на тази династия. Дори Константин VІІ издига на хиподрума още един обелиск, макар и да е вече зидан от тухли, а не монолитен като египетския.

В НАМ изложиха макет на Преслав http://www.dnes.bg/stranata/2014/03/11/presyzdadoha-preslav-ot-vremeto-na-simeon-veliki.218582 Към статията има още доста снимки

Нека не се отклоняваме с проблемите на всички форуми, тъй като темата е за активността в някои от разделите. По-точно как да бъде повишена. Не че някои общо проблеми не се проявяват в тези раздели с особена сила, но едва ли това е основната причина. Фейсбук си е за спам и поне за този форум не е никаква конкуренция. Много хора идват тук да търсят информация, а не да дискутират. Виждате, че има теми в които броя на мненията е по-малък от броя на цифрите на прегледите. Във фейса е много по-трудно да се направи статия подобно на форумните, а и да се намери. Просто там формата е друг. То Скайпа дава още по-добри възможности за спамене, ама няма как с Гугъла да си намерите статия от скайпа. Той също не е направен с такава цел. То е като да се опитвате да се возите на метлата, макар някои да твърдят, че вещиците го можели. За нещо ГООООЛЯМОО трябват големи пари, а такива няма. Имаше предложения от история да ходим на ленински съботници в природоматематическите, но това така и не проработи. Тъй че нека забравим и за тази идея, от нея нищо няма да излезе. Беше направен раздел за паранауки и феномени, за да може някои теми и дискусии да са си там и да не пречат на другите раздели. Работата е там, че то и активността си е там, без обаче това да допринесе за развитието на научните раздели.