Galahad

Е, не аз сложих Мандела с някои любими другари. Просто обясних защо е това на снимката. Опасявам се, че любимите коментари са свързани с любимите хора - тези, дето така много възхваляват българската комунистическа олигархия из другите теми тук съща той самоотвержено защитават апартейда. Всеки може да чукне на мненията на любителите на апартейда и да види, че не само негрите са благоденствали в ЮАР преди Мандела, ами и че според същите творци днес българите са най-богатите и щастливите в света. Партията може и да е столетница, ама не всички ги гони склерозата, та да не помнят кои отстояват червените идеи на родната олигархия. И от коя светла дата няма вече комунизъм. От премиерството на даскала по икономика на социалистическото стопанство (една от двете задължителни идеологически дисциплини във ВУЗ-овете наред с научния комунизъм, преименуван на философия с подготвени по старите учебници кадри като Ж. Желев и Ахмед Доган), която е мъж на жена си, т.е. на секретарката на Райкома на Партията? А може би от възшествието на др. агент Гоце. Или от монархо-комунистическото правителство на царя-социалист? Или на комунистическо-монархическото на др. Сергей? А може би сегашното на комунисти, фашизирани комунисти и доносници-турци? И коя е втората партия като не е само 1? Да, има няколко партии в парламента, ама депутатите са си едни и същи и само сменят имената на "другата" партия от която са. Не беше ли Божидар Димитров от БСП преди да стане Гербер? А държавно-планова икономика наистина няма, даже въобще няма икономика заради опитите да има държавно-планова икономика. Реално работещия сектор е сивата икономика по простата причина, че се опитва да съществува избягвайки опитите за държавна регулация. А дали е тоталитарна? Ами изпълненията на щатната й агитка ясно показват това. Ето че имаме събитие, което целия цивилизован свят отбелязва подобаващо. Но в намиращата се в международна изолация България Мандела при все че е негър, на някои се видя малко черен, та решиха да го очернят още? А защо? Защото се е борил всеки да може да просперира според личните си заслуги, а не заради цвят на кожата или родители активни борци против фашизма и капитализма. А богатите и могъщи страни нямат апартейд и сегрегация. В тях обаче отиват да слугуват бели хора от държави, в които властват олигархии, които обясняват на народите си, че са недорасли да живеят като свободни и богати хора. Мандела е мъртъв, но там, където има потисничество и тирания винаги ще се появи такъв, който да повече хората към промяна.

А, не е тъй. За тях свято нещо са идеите за общността на жените и борбата с буржоазните предразсъдъци, че трябва да се дава срещу заплащане, а не всеки да получава според потребностите си, а да свърши работа според възможностите си.

Сталин успява да постигне победа през ВСВ и не само да възстанови териториалните загуби причинени от Ленин с неговата революция и Брест-Литовски мир, но и да си създаде колонии до средата на Европа. При др. Ленин СССР е един огромен, но атакуван отвсякъде остров. Някои други велики руски царе също може да бъдат определени като тирани, напр. Петър І Велики и Иван Грозни. Въпросът е, че след царете-тирани остава една силна и респектираща Русия, а след Сталин остава една развалина. Иронията е, че тези, които живеят в създадената от Сталин развалина тъгуват за него. Да, определено има успехи, но това може да се каже да повечето управници. Ахмед Доган примерно е сред най-устойчивите политици в България. БСП подобно на ДПС (в перманентно коалиционно партньорство) е втората формация, която оцеля през последния четвърт век, но смени няколко лидери. Но тези успехи на Доган дали са достатъчна причина да искаме да застане начело на България? Не се съмнявам, че подобен филм може да се направи и за Доган, но дали това означава, че той достойния ръководител на България? Това, че Сталин е имал някои успехи съвсем не означава, че е бил най-доброто решение за Русия. Сталин и Ленин са наследили империя, а оставиха развалина. Но да, подобно на Доган и др. Сталин управлява дълго Русия, пък и двама има кой да ги възхвалява. Ако това е въпросът.

При ситуация на драстично неравенство опциите са 2: 1. Мнозинството и малцинството се изравняват по права; 2. Мнозинството ликвидира физически малцинството и пак всички в държавата са с равни права. Благодарение на Мандела е реализиран по-безкръвния вариант. Що се отнася да линковете, предполагам от общението си с родните медии сте се научили, че фактите започват след статията, т.е. в коментарите.

Казват, че между истината и лъжата разликата била 4 пръста, т.е. разстоянието между очите и ушите замерени със собствена ръка. Какво повече има да кажа, след като на снимката ясно се вижда къде е коренът на проблемите в България, Румъния и Украйна според самите украинци? Ами и в Украйна има олигарси и медийни шамани, дето редят стъкмистически и социопатски мантри, но явно има разлика между техните пения и това, дето мисли народът там.

Тъй като в темата се препоръчва да следваме безценните украински съвети, се чудя дали да не приложим и челния украински опит и да бутнем ПСА?!? Имам няколко чудесни идеи за "реновиране" на ПСА в София, Пловдив и Бургас. Може да направя компютърни модели и да ги пусна. В смисъл паметниците ще останат ... но ще се сменят фигурите с такива, които да съответстват на древността и величието на съответните градове и региони.

А в коя държава вътрешния министър под солидна охрана се разходи по улицата за да покаже, че не е задължително още щом някой стъпи на улицата в управляваната от него държава да бъде гръмнат? И защо при толкова нисък корпоративен данък никой бизнесмен не смее да инвестира в тази държава? Промените в ЮАР станаха, не защото Мандела е лежал в затвора, а защото мнозинството черни пристъпи към физическо ликвидиране на малцинството бели. Тогава стоплиха, че е по-добре да се реализират неговите идеи, а не да вилнеят по-крайните елементи. Проблемът е, че набраната за 25г. инерция не позволява рязко спиране за 2г., а ще отшумява доста по-бавно. Втори е въпросът, че без Мандела кланетата щяха да са доста по-мащабни, жестоки и радикални. Като гледам, нещата не опират толкова до възпяване на апартейда, колкото до възхваляване на олигархичното управление. Защото по своята същност социализЪмЪ си е олигархичен капитализъм. Просто в политиката няма вечни приятели и врагове. Комунистическите олигархии в условията на студена война подкрепяха Мандела, защото това беше удар по Великобритания, така както западните демокрации подкрепяха латиноамериканските диктатури, защото виждаха в тях преграда за настъпващия комунизъм. Това обаче съвсем не означава, че другарите обичат борците срещу олигарсите и диктаторите..

Мандела няма как да бъде виновен за неща, които са се случили на един по-късен етап, така както Левски не може да бъде винен за днешното турско-проруско олигархично управление на България. Случилото се в ЮАР е нещо като закъсняла революция. То стана като в Изт. Европа - първите минаха нежно, в България Живков и Луканов бяха тикнати в ареста, а последните си изправиха вожда Чаушеско направо до стената за разстрел. В САЩ където процесите протекоха плавно и овреме, не е имало такива проблеми. Някои грозни сцени, случили се в ЮАР са си нещо нормално за такава ситуация и не зависят от Мандела. Когато е бил тикнат в затвора идеите му са били новаторски и ако са били реализирани всичко е щяло да мине много по-гладко. Сиреч негрите са били още неориентирани и е нямало да знаят как да се оправят сами със свободата си, тъй че са щели да се оставят да бъдат ръководени от белите. Типичен пример за реализиран такъв модел е Комунистическа олигархия България - реформите леко подраниха, раята не знаеше какво да прави с дадената свобода и остави властта в ръцете на комунистите-олигарски. Ако това беше станало в ЮАР за времето, в което Мандела е бил в затвора негрите са щели да бъдат интегрирани - т.е. разслоени и разпръснати териториално и йерархично. Така по цвят на кожата негрите пак ще са мнозинство, но не и хомогенни. В процеса на интеграция лидерите сред тях щяха да се издигнат в социалната стълбица и няма да искат да правят революция, за да не ги изтикат по-крайни елементи. Простосмъртните пък ще си правят друга сметка: "Мързи ме да уча и работя, ама сегашната власт ми дава пари, тъй че съм си наел румънци да ми чистят къщата и да ми водят кореспонденцията и българи да ми чистят обора; ако гласувам да се даде властта на моите чернокожи братя, а те вземат да изградят в ЮАР реален социализъм, как ще стана гастарбайтер, като ме мързи да уча и работя?!?" Та ако ЮАР беше реформирана още преди да е вкаран Мандела в затвора, то негрите щяха да могат да се возят с белите в автобуса, но не и да са мнозинство във властта. Но протакането усложни проблема. То е нещо като махалото - колкото по-назад се дръпне, толкова повече ще отскочи в другата крайност и ще се люшка по-дълго, докато спре да се люлее. Пък както в България в момента сме в процес на издърпване на махалото назад, някои неща може да ни се наложи да ги гледат дори и тези, на които са им слаби нервите. Елементарно - защото раздела е за личности, Мандела е личност и почина наскоро.

Ами ти пусна темата, а не даваш конкретни отговори на въпросите. Така както е дадено, ако се махне "НЕ"-то се обосновава по същия начин и противната теза. Не мисля, че е лесно да се обоснове с по едно изречение нещо, за което има много аргументи. Оказа се, че и авторът на въпросите се затруднява да се справи с поставената от него задача.

Не знам как точно е направено това изследване, но знам неколцина нашенци дето работят в ЮАР и са много по-доволни да са там, отколкото в България. Когато се върнат да живеят и работят в България ще си позволя удоволствието да проявявам повече доверие към подобни изследвания.

На французите от време на време им хрумват щури идеи, но им иде навреме ума и не ги реализират. По едно време бяха почнали да обмислят демонтирането на Айфеловата кула, но се реализираха само няколко много успешни измами. Франция без проститутки е като море без гларуси. Направо ще им се срине икономиката, както ми станало с нашата ако забранят алкохолния туризъм.

То аз като гледам и носталгично настроените потребители са същите! А по принцип колкото лоша е едната крайност, толкова и другата. За съжаление и в нашия ЕС взеха да правят социализъм и резултата е, че се стигна до рецесия от която се премина в перманентна криза. Примерно в живковия парламент имаше квоти за всичко БСП:БЗНС, мъже:жени ... Сега и в ЕС направиха квоти мъже:жени. Ами при квота 60:40, ако в даден момент подходящите мъже са 62 %, а подходящите жени са 38%, а в друг има само 58% подходящи мъже и 42% подходящи жени! При демокрацията всеки има шанс да успее според способностите си. При социализма всичко става по квоти. Не случайно навремето имахме много братски африкански народи.

Нелсън Мандела беше една от последните най-значими фигури на ХХв. Неговата дейност беше свързан с емблематичния за ХХвек процес на премахването на расовата дискриминация. През първата четвърт на ХХв. най-сетне беше премахнато робството съществувало в продължения на хилядолетия. Но макар цветнокожите да не бяха вече роби, то техният статут не беше изравнен с този на другите раси, а бяха подложени на ред ограничения. Друга особено значима фигура в борбата с расовата дискриминация бе Мартин Лутър Кинг.

"Свети Микулаш" в Пражкия квартал Мала страна Това обаче е по-скоро поздрав по случай Никулден. Готическия храм от 13в. "Свети Николай" и ротондата "Свети Венцеслас" са били разрушени в края на 17-началото на 18в. за да бъдат построени на тяхното място сегашната черква и йезуитския колеж (днес в сградата се помещава физико-математическия факултет на Карловия университет). От 17в. е само началото на параклиса на света Варвара и сградата на колежа. На площада пред храма се е запазила чумната колона за разлика от другата, която е била на Староместкия площад, която е била разрушена. Така че честит празник!

ъъъъ, нещо не разбрах. Осмислянето на смъртта е резултат от натрупан опит от боравенето с умрели хора и животни. Времето също е плод на опознаване на реални факти - ден-нощ, фази на луната, сезони. Организираната трудова дейност, като поддържане на огъня си е също по същество научаване на реални факти - слагаш дърва - гори, не слагаш - гасне ... И се пита къде е връзката между натрупването на емпирично познание и появата на вяра?

Ами какво щеше да е съдбата на България без първото освобождение може само да гадаем, защото нещата не опират до любов, а до политика. Май само българите са тъй наивни, та да бъркат политиката с любовта. До ПСВ не съществува нито Полша, нито Чехия и Словакия, нито Унгария. Те са създадени от териториите на загубилите войната страни, вкл. отстъпените им по Брест-Литовския мир. Тъй че можеше когато вече я няма православна Русия, а комунистическия СССР страните победителки да се нуждаят от по-силна държава, която да е противовес на настъплението на комунизма от североизток и на реваншизма на Турция и Австрия - сиреч можеше да има днес една Сан-Стефанска България, включваща и Цариград. В политиката няма вечни врагове и вечни приятели, а вечни интереси. Но за това си имаме отделна тема. Що се отнася обаче до съветската благодарност, тя е следната. Ако България се беше намесила във ВСВ когато Хитлер беше обсадил Москва, то можеше и СССР да изгуби войната. И как ни се отблагодари др. Сталин - ами не само ни беше отнето всичко, което самия Чърчил отбелязва, че за тази земи претенциите на България са справедливи, ами дори се опитва да отреже и Пиринския край за Титова Югомакедония. Та такава е руската политика спрямо България - винаги ни е използвала и винаги ни е предавала. До ХVІІІв. когато Русия изобщо не е интересувала от Балканите, Австрия е подпомагала опитите ни за освобождение, ама също не от любов, а преследвайки собствени цели. От Освободителната война Русия не остава само с едното благодаря, а взима територии от Румъния давайки им в замяна нашата Северна Добруджа. Та и това благодеяние не е минало без полза за тях и без загуба за нас.

Ами то отдавна си е казано, вярвам, защото не съм сигурен, ако бях сигурен, щях да го знам. Когато не знаем и не можем толкова много неща не е ли глупаво да твърдим категорично, че не съществува нещо, за което всъщност не знаем дали съществува. Опита ни учи, че когато едно явление се повтаря независимо, то значи е факт. Напр. не вали когато няма облак. След като съвсем изолирани човешки общности са стигнали до извода че има бог, без обаче да стигнат до ред други древни и важни постижения като колелото и обработката на метала, то все пак трябва да се доверим на изпитания начин на опознаване на света.

Само не разбрах, защото като е толкова зле в ЕС французите и англичаните не бягат масово в Русия и Украйна (освен някои свръхбогати, на които им допадат тези олигархично-мафиотски райски кътчета - гледам, че и Берлускони се е насочил натам, след като го осъдиха за данъчни измами)? Защо поне другарите Станишев и Първанов не избягат там заедно със съпартийците и верните си сътрудници от КДС?!? Казват, че България била зле заради членството си в ЕС? А дали пък не е заради желязната прегръдка на Москва? Дали сред болните теми не са нежеланите от българския народ АЕЦ-Белене и "Южен поток"? А колко паметници в България има свързани с обединена Европа и колко на Съветската армия? Стана дума и за братската руска помощ. Екзарх Антим хубаво го е казал на руснаците: "Благодаря, че ни освободихте, но сега кой ще ни освободи от вас, руснаците" - пророчески думи на един умен българин. А сещате ли се, че Съединението и Независимостта стават по време на едни по-хладни българо-руски отношения. Пак при такова захлаждане на българо-руските отношения румънците ни връщат Южна Добруджа. А какво става, когато по време на Балканската война руския цар е бил определен за арбитър как ще се разпредели спорната зона? А сещате ли се какви територии се държат от бълг. армия, когато Съветската армия влиза да ни освобождава и какво ни остава, след като ни е освободила?!? Украинците имат сериозни проблеми, но дали случайно това няма връзка с обстоятелството, че и те са в желязната прегръдка на Москва?!?

Кои са империи, кои не, важното е, че нашия цар по картичките е бил редом с двамата кайзери и султана. След 45г. реален и 25г. упадъчен социализъм сега може и да сме на дъното, но не винаги е било така.

Будапеща - храмът на крал Матиаш "Успение на Пресвета Богородица". Сградата е била главен храм на средновековна Буда и главна джамия на града по време на турското робство. В нея са били короновани за крал и кралица на Унгария Франц Йосиф и Сиси. В ня се пазят копия от реликвария на св. Ласло и на короната на св. Стефан. Копието на короната е направено по снимки, тъй като между ВСВ и 1970г. тя е била в САЩ, а в самата Унгария след направата му е показвано само то в този период. Имало е и разни слухове, напр. че короната и останалите регалии са били хвърлени в Дунава за да не бъдат отмъкнати през войната. Тъй като в някои отношения съдбата на Унгария е близка до тази на България, то и историята на храма е такава. Заради турското нашествие сградата загубила средновековния си облик и това, което днес се вижда е плод на реставрация. По време на комунистическия режим сградата за малко не споделила съдбата на софийската "Свети Спас" - тъй като и тя била пострадала от войната, "народната власт" имала идеята под този благовиден предлог да я събори. Храмът на Матиаш по чудо оцелял, но "Света Мария-Магдалена", която ще бъде представена по-натам нямала този късмет и от нея е останала само камбанарията, която се откроява от далеч в замъка на Буда. Външен изглед Интериор

Е, идеите на Бедредин са модерни - равенство независимо от националността и вярата. По-скоро обаче са си били проява на популизъм и с вземането на властта е щяло да се направи точно обратното.

Струва ми се, че се отдава повече внимание на второстепенното, а се пропуска по-важното. Сиреч прекалено се обръща внимание на описаната церемония, а съвсем малко на документите, които са по-важни. Защото има много писатели, които са наричали бълг. владетел император, но офиц. документи са доста по-малко. А точно от документите зависи дали някой е признат за цар или не. Ако един император не е наричан от по-рано имащите тази титла така ... ами той си пада малко самозванец. А за Симеон си имаме писмата на император Роман І Лакапин - симвасилевс, но все пак император на държаватаИРИ, в която били изпратени и инсингиите на последния император на Западната римска империя. А ето какво пише Роман І Лакапин в първото си писмо по въпроса: Каква титла е използвал Симеон се вижда от печатите му (имаме си отделна тема за тях) и относно "василевс на ромеите Роман І вече дал възражения: Роман І във второто си писмо също говори за концепцията за "семейството на народите", според която Симеон е бил духовен син на императора и за провъзгласяването му за василевс на ромеите: По-натам обаче казва следното: Византийците обаче съвсем не са били чак толкова широкоскроени, та да оставят другите владетели да се наричат в земята си както искат. Така в "Походът на Фридрих І" (ЛИБИ, т.3, стр. 271-272) има друг подход - в писмото си до Фридрих Исак ІІ Ангел го е нарекъл на "римски император", а "крал на Алемания". В отговора до "своя брат" Фридрих обяснява, че той е ромейски император, а Исак ІІ Ангел е само константинополски император, който незаслужено си е прикачил една съвсем незаслужена титла, тъй като не владеел Рим.

СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИМПЕРАТОРИ ДО ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ На 4 септември 476г. Одоакър заставил Ромул Августил да се отрече от престола. За да спечели подкрепата на император Зенон, Одоакър изпратил императорските инсингии в Цариград и заявил, че вече нямало нужда от двама императори. Той се задоволил да управлява Италия с титлата крал (крал). Абдикацията на Ромул Августил С оформянето на варварските държави на мястото на разгромената Римска империя се оформила нова светска йерархия. В тази пирамида най-високо стоял императора-самодържец над който стоял само Вседържителя – Бог. Кралете формално били подчинени на императора и той давал тази титла, която след това вече преминавала по наследство. В тази схема се вписали и източните титли хаган, която била приравнена на императорската и хан – съответно на кралската. Коронацията на Карл Велики за император На 25 декември 800г. папа Лъв ІІІ короновал франкския крал Карл за император на Западната римска империя. Но патриарсите и папата само короноват владетелите с титлата, която получават по наследство или им бъде призната от висшестоящите, а що се отнася до императорската титла – от равните. По тази причина за да се легитимира титлата на Карл се пристъпило към преговори с Византия, като дори се обсъждал въпросът да се сключи брак между него и императрица Ирина и така да се обединят Изтока и Запада. Но на 21 октомври 802г. във Византия бил извършен преврат, Ирина била детронирана, а новия император Никифор І отказал да признае Карл за император. В отговор през 806г. Карл започнал война срещу Византия, която продължила до 810г. По време на войната франките овладели Венеция и Далмация, които все още формално се считали за подвластни на византийците. През 811г. обаче Никифор Фока бил убит по време на похода му срещу България. Когато престола бил зает от император Михаил, той се опитал да противодейства на българите като потърси помощта на Карл Велики. Според западните автори тогава Византия признала Карл за император, срещу което получила изгубените Венеция и Далмация. Византийските автори обаче в продължение на 4 века отричат това признание и наричат западния император с титлата крал. Едва през 1190г. когато внушителната армия на ІІІ кръстоносен поход предвождана от Фридрих І Барбароса достигнала Цариград византийския владетел Исак ІІ Ангел се принудил да го признае за император. ПРИЗНАВАНЕТО НА ЦАРСКА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ Докато в кризисните години на управлението на Ирина и Михаил Византия да била склонна да прави ред компромиси за да оцелее, то с идването на Македонската династия последвала стабилизация и интелектуалците в империята започнали отново да мечтаят да възродят мощта и славата на древната Римска империя. Амбициозните императори и патриарси разработили концепцията за „семейството на народите”, в което византийския император бил бащата, а всички останали владетели били негови чеда, които му дължали синовна вярност и подчинение. Разбира се създаването на една теория е много по-лесно отколкото привеждането й на практика особено в епоха, когато правата се обосновават най-добре с меча. В тази период на своеобразно възраждане на империята обаче настъпил период на криза – след смъртта на императорите Лъв Мъдри и Александър тронът бил наследен от малолетния Константин VІІ, който над всичко отгоре бил роден от брак, чиято законност била сериозно оспорвана. Начело на съседната България пък се оказал византийския възпитаник Симеон. Византийските интелектуалци се опитали да го приучат на концепцията за „семейството на народите”, но това обучение дало съвсем нежелан за тях резултат, защото българският владетел решил, че ако ще има такова семейство, то е най-добре бащата да е той самия. Поредицата от войни между България и Византия били предизвикани от империята. Твърде амбициозният, но не особено способен император Лъв, който не съвсем заслужено е наречен Мъдри предизвикал война с България, премествайки тържището на българските търговци. След продължителни военни действия двамата се помирили, но след смъртта на Лъв брат му Александър отказал да поднови мирния договор. Александър обаче починал наскоро след като предизвикал конфликта и с назряващата война трябвало да се оправят наследилия трона малолетен Константин и регентството му. През август 913г. българският владетел обсадил Цариград. Регентството успяло да склони Симеон да се оттегли. Но във връзка с постигнатите договорености византийските автори описват една особена церемония: „В дво­реца. патриарх Николай отишъл при Симеон, който склонил главата си пред него. Тогава патриархът, като произнесъл молитва, сложил, както казват, на главата му вместо венец собствения си епириптарий. Надарени.с безброй и богати дарове, Симеон и синовете му се върнали в своята страна, като се разде­лили, без да се споразумеят относно мира” (Georgius Monachus Continuatus / Продължитeлят на Георги Монах / в ГИБИ, т. 9, стр. 141-142). Коронацията на цар Симеон от патр. Николай Мистик (изображението 1550г.) Тази церемония е породила много спорове сред изследователите, макар последиците категорично да показват какво е било предназначението й – патриархът регент на империята признал и короновал българският владетел за цар на българите. Затова и патриархът използвал собствения си епириптарий - да не използва короната, с която се короноват византийските императори, та да не може Симеон да претендира, че е получил титлата „василевс на ромеите”. За византийските интелектуалци обаче и признаването на титлата „цар на българите” е било твърде голяма отстъпка, защото това означавало, че българският цар е владетел, над който стои никой друг земен господар, дори и самия византийски император. Но дори и когато самия патриарх Николай Мистик напомня на Симеон за твърде високата чест, с която е удостоен, то той избягва дори за спомене какво точно е получил Симеон. Катастрофалното поражение на византийската армия в битката при Ахелой през 917г. макар за години напред да съкрушило военната мощ на империята имало и положителна последица – бил извършен преврат и на византийския трон се възкачил Роман Лакапин, което положило началото на процес на стабилизация. Поставен пред свършен факт в писмото си до цар Симеон той го нарича „брат”, което според тогавашната дипломатическа практика се е използвало като обръщение между двама равни по степен владетели. Роман І изрично заявява, че признава Симеон за цар на българите, но отрича правото му да се нарича и император на ромеите. Симеон продължил да предявява претенции към византийския трон и да призовава Роман да се откаже от престола, да бъде сключен династичен брак и българският владетел да стане и съимператор. Кризата била уредена при цар Петър, който се отказал от претенциите да носи титлата „василевс на ромеите”, а в замяна на това му била призната титлата „император на българите”, а българският църковен глава получил патриаршеско достойнство. Последвалата стабилизация и просперитет на Византия обаче довели до попадането на българските земи в пределите й. Българската патриаршия оцеляла, но била върната в положението след покръстването, т.е. останала да съществува като архиепископия, макар и самостоятелна, което за онази епоха също е било голямо изключение (такъв статут е имала само Кипърската църква). През 1185г. в Търново избухнало въстание водено от братята Асен и Петър. След неуспешни опити да потуши въстанието бил сключен мирен договор. През 1189-1190г. през Балканите преминали участници в ІІІ кръстоносен поход предвождани от император Фридрих І Барбароса. Асен и Петър му предложили военна помощ по време, когато отношенията му с император Исак ІІ Ангел били обтегнати. В замяна те поискали да признае императорската титла на цар Петър. Латинските автори отбелязват само, че императорът отговорил благосклонно, без обаче да конкретизират дали е признал императорска титла на българския владетел. Но доколкото собствената му императорска титла е била оспорвана от Исак ІІ Ангел и българската помощ е била необходима за да отстоява собствения си статут, то едва ли би тръгнал да оспорва претенциите на Петър и Асен. Сред убийството на Асен и Петър българския престол бил зает от цар Калоян, а недалновидното поведение на Исак ІІ Ангел и синът му довели не само до загубата на българските територии, но и до превземането на самия Цариград от участниците в следващия ІV кръстоносен поход. Притиснат от католическите Унгария и Латинската империя българският владетел решил да сключи уния с папата. Титлата на българския владетел обаче се оказала спорна – папския легат го короновал за крал, при все че Калоян претендирал да императорска титла. След коронацията обаче Калоян започнал да се нарича в писмата си до папата император. За разлика от Роман Лакапин, който отхвърлил претенциите както на Симеон да се нарича василевс на ромеите, така и на германския владетел изобщо да се нарича император папа Инокентий ІІІ мълчаливо приел претенциите на българския цар. Дипломатичният папа си давал сметка, че чрез унията разширява властта си, а спорът за титлата е крайно неизгоден – първо заради твърде спорния статут на латинския император в Цариград, а от друга страна при предишния поход тези дето трябвало да отказват признаването на българския владетел за равен предпочели практическите изгоди. След скъсването на унията от Иван Асен ІІ папите отново избягват да наричат българските владетели императори, а предпочитат да ги призовата да се върнат към католицизма наричайки ги крале, но не е ясно доколко са получили отговор на тези си послания. Походът на унгарците през 1366г. срещу Видинското царство довело до нов обрат. Иван Александър с помощта на Владислав Влайку успял да отвоюва Видин. Унгарците пуснали задържания Иван Страцимир, като авторите споменават, че това станало с известни договорки, но не споменават какво точно имат пред вид. От другите сведения обаче става ясно, че Иван Страцимир е трябвало да остави две от дъщерите си като заложнички и да се признае за васал на унгарския крал. Освен това той и съпругата му Ана приели католицизма. Възниква въпросът обаче защо все пак унгарските автори премълчават условията, при които е бил освободен Иван Страцимир, тъй като единствено отвоюването на Видин е неприятен за тях факт. Изглежда нежеланото обстоятелство е, че за да противопоставят Иван Страцимир на Иван Александър и бъдещия цар Иван Александър унгарския крал и папата са признали покатоличения видински владетел за български цар. Освен известното писмо на император Сигизмунд, в което той нарича Константин Страцимир „преславен император на България”, още през февруари 1370г. папата в писмо до Клара - майката на българската и сръбската царици нарича съпругата на Иван Страцимир Imperatricem Bulgarie Illustre, докато едноименната й сестра, която макар и съпруга на сръбския цар Урош е наречена кралица „Ancham reginam Serviae Illustre”. На 22 септември 1908г. Фердинанд обявил независимостта на България и отново започнал да използва титлата цар. На 15 септември 1946г. в условията на чужда окупация е бил проведен референдум и България е била провъзгласена за република. В последвалите две конституции – Димитровската и Живковата са включени текстове гарантиращи, че българската държава трябва да поддържа съюз със СССР, в чоято сфера на влияние е била поставена след загубата на ВСВ. С приемането на Лукановата конституция текстовете обвързващи България със СССР бяха премахнати. През 2001г. за да заеме поста министър-председател последния цар носещ подобно на първия името Симеон положи клетва за вярност към републиканската Луканова конституция.

Струва ми се, че залитането във фантазиите, води до пропускане на фактите. Покръстването на Русия си е дело на Византия, но то става в схватка с Волжка България, която се опитва да наложи исляма (което ми напомня, че съвсем наскоро у нас покрай целия безумен политически цирк се пръкна и поредното безумие - партия на помашката нация ... само дето си е имало цяла ислямска България и това съвсем не е било отделна нация). Та това, което някой се е опитвал да скрие е тези дребни подробности. Защото каква помашка нация може да има, след като е възможно българите да са не само православни, но също мюсюлмани, католици и протестанти?!? А иначе Русия отхвърлила исляма, защото той макар да предлагал харем, забранявал алкохола и братушките решили, че е по-добре с една жена, отколкото без никакъв алкохол. За избора на маждарите се сочат същите мотиви.

Ами аз се спрях на ІІІ кръстоносен поход точно защото данните са много и да го разгледаме в един по-икономически аспект - маршрут, как е набавяна храница и водица, проблемите които създава една преминаваща армия и др. под. После може да направим нещо подобно и за походите на Владислав Ягелон, защото за тях има също доста данни. Не толкова като имена на участници, причини за похода, постигнати резултати и др. под., а по-битовата страна - радости и скърби, болести и гуляи, конфликти вътре в армията и с населението, между което преминава и др. под. Идеята ми е акцента да е не толкова върху самия поход, а върху някои типични проблеми на един средновековен поход, а избрания участък е бълг. земи, за да може пък някои от събраните данни да се ползват вече и за нашенски военни кампании.