Galahad

Известно е, че патриаршеския храм е бил посветен на "Св. Възнесение Господне", а дворцовия на "Света Петка". След като турците превземат Търново са били направени нови черкви - "Свети Спас" сега е в руини до музея на ВБЦ, "Св. Петка" е била под Трапезица, а "Св. Иван Рилски" до "Св. Петър и Павел". След преместването на патр. Евтимий от патриаршията в последната, той изглежда е пренесъл и реликвите. По предание се говори, че когато гръцкия владика Иларион Критски разбил стената и намерил библиотеката, там бил и черепа на св. Михаил - тогава книгите били изгорени, а черепът бил продаден във Влашко. За надписа "Михаил" - той се свързва с Михаил Шишман, както и монограма на капителите с двуглавите орли - сиреч, днес битува мнението, че вероятно са правени при управлението на Михаил Шишман. Пожарът на двореца, за който все се говори е преди турците да превземат Търново. Може да е станал при Михаил Шишман и той да е възстановил храма, а Иван Александър - двореца. Прави впечатление, че има доста книги от времето на Иван Александър от дворцовата библиотека, а от преди това са кът и то са предимно такива, които не са били в двореца. Ами в черквите са погребвали освен духовниците, също владетелите, а и ктиторите. В Цариград императорите и техните близки са били погребвани или в храмовете, на които са ктитори или в "Свети Апостоли". Варненските митрополити са били погребвани в "Свети Атанас" - стария митрополитски храм. Руските владетели докато са били в Москва са били погребвани в Архангелския събор, а след преместването на столицата в черквата на Петропавловската крепост. Всички саркофази са бели освен на Царя-Освободител и съпругата му, които са от зелен и розов камък. В храма се пазят и трофейните знамена.

Ами в статията има много неверни неща. В повечето средновековни търновски черкви има погребения и разбира се като в цяла Европа около черквата е имало некрополи. Търновският митрополит Иларион Критски е бил погребан под купола на "Св. Петър и Павел". Мощите на светци много често са си в кофчези над земята, както мощите на св. Теофано сега в цариградската патриаршия. В някои случаи погребенията са правени в предверията, специално построени параклиси (напр. в Хора) или пък в крипти. Света Петка е била положена в дворцовия храм "Света Петка". Имах хубава снимка и на намерения надпис на храма, но за съжаление не мога да я намеря, тъй че ще съм благодарен ако някой я качи, да си я сваля. Иван Асен ІІ вероятно само е възобновил и разширил храма "Св. 40 мъченици", а преди това вероятно е носел и друго име "Три светители". За фрагмента от плоча с глава на царица - проблемът е, че този фрагмент мистериозно и изчезнал, което всъщност е дало основание да се говори за мистификация.

Има много погребения в черкви, както вътре, така и в открития притвор - в Бачковския манастир са погребани вътре екзарх Стефан и патриарх Кирил (от двете страни на входа), а в открития притвор се намира предполагаемия гроб на патр. Евтимий. Екзарх Йосиф е погребан в открития притвор на "Света Неделя", а в открития притвор на "Св. 40мци" (или "Три светители", както е по-ранното й име) е гробът на Калоян. "Св. 40 мци" има няколко строителни периода, като Иван Асен ІІ е направил само едно от последващите възобновявания (втори е въпросът, че никога не е мязала на обора, който е направен сега). А статията ще я подложа на основна критика щом толкова се настоява да бъде изкоментирана. Като стана дума за нея се сетих, че и в дворцовия храм "Св. Петка" също има погребение и от там също има фрагменти от златоткана тъкан - предполага се че е черният сакос (символизиращ тайнството на властта) на цар Иван Александър. Проблемът е, че археолозите разкопавали "Света Петка" са били умни и способни като Овчарчето и взели, че запилели костите от гробовете. Та ето затова нямаме гроб на цар - не че не са намерени, просто археолозите ни се оказало, че са същата стока като иманярите - взели златцето и запилели останалото.

Да, заглавието е добре да се промени и да се конкретизира за какво става дума. А и да се каже нещо повечко за какво става дума. То и този форум може да се разглежда като проект свързан с интернет. По-точно всичко в интернет си е някакъв проект, втори е въпросът, че само от една доста малка част печелят тези, които я създават. Иначе казано ако става дума за интернет-търговия или нещо подобно е едно, някой да ти плаща за реклама качена на твоя сайт (който е с някакво друго предназначение) пък е друго (в повечето случаи се дава безплатно място за сайт и си слагат реклама, защото доходите са такива, че разходите на получателя за да си ги вземе са по-големи)... Та опции много. Ако става дума за тези, дето предлагат да слагат реклама и да се плаща на кликвания - такива много, но не знам дали някой е препечелил от това, щом постоянно пълнят електронните ни пощи с оферти.

На 06.11.2012г. почина българският патриарх Максим. Той беше застанал начело на БПЦ на 4 юли 1971г. При все, че пое управлението на църквата в същата година, в която беше въведена Живковата конституция, определяна от тогавашната агитка като първата социалистическа конституция (в нея думата "частна собственост", т.е. собственост върху средствата за производство беше пропусната и вместо нея остана само "лична собственост", т.е. гражданите можеха да са собственици само на вещи за лична употреба), положението на християните в страната остана относително спокойно. Щатните партийни агитатори продължиха атеистичната пропаганда, а условията за строеж на нови храмове се оказаха по-тежки от тези, по време на турското робство, но при неговото управление на църквата директното преследване на християните значително отслабна, а оцелелите след предходните комунистически вилнежи храмови сгради се поддържаха в добро състояние. След неговата смърт се прекъсна и връзката между висшия клир и народа. Тази дистанция се прояви и съвсем наскоро, когато висшия клир не се включи в тържествата по случай деня на народните будители. Това разбира се е светски празник, но много от почитаните на този ден народни будители са били дейци на БПЦ. Една година след смъртта на патриарха обаче положението на вдовстващата ни църква е крайно печално. Ето как описва "празничния ден" вече бившия поддякон на катедралния патриаршески храм: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/04/2174531_episkop_tihon_da_biesh_kambanite_na_sv_al_nevski_po/?ref=rss&utm_source=flip.bg

Ами временното руско управление е било в Пловдив, а НС е заседавало в Търново. ВНС е продължило да заседава в Търново освен в няколко случая, за които и твърде спорно доколко са валидни.

Както обикновено не просто откровено лъже, ами разтяга невероятни глупости, което показва днешната българска трагедия, че ако си татин, каквото и да ги свършиш и наприказваш, дипломата и кариерата са ти в кърпа вързани. Момъкът изобщо не може да обясни смислено тезата си. Има няколко много сериозни НО за да не е вярно и нито едно смислено ЗА в подкрепа на тезата. Ако прочетете книжката на Овчаров (Овчаров, Д. - „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, С., 1992) ще видите, че той в нея също убедително е "доказал", къде е погребан цар Петър І ... само дето черквата е друга. При това положение може да стигнем до единствено възможния извод - цар Петър І е имал 2 тела и едното е било погребано в една черква, а другото - в друга. 1. Имаме сведение, че цар Петър е починал в Рим - късно, съмнително, но е това. 2. Канонизирането става след смъртта. Сиреч ако става дума за надгробната плоча на цар Петър І, то на нея няма да ореол, защото тя е поставена непосредствено след смъртта му, т.е. преди да стане светец и да се сдобие с ореол. 3. Плочата си е част от декоративната украса и няма нищо общо с ореол. Втори е въпросът, че музейната управа работи немърливо и я е оставила да са веля и руши вместо да я прибере в музея и да я експонира по подходящ начин. Защото сега скромната експозиция е достойна повече за селско читалище, отколкото за музей на бивша столица и изобщо не си заслужава да се дават парите за вход, след като има съвсем малко за гледане. Дори да приемем,че цар Петър след като е починал в Рим, то е бил пренесен в Преслав, вече като канонизиран светец, то това, което е в службата му показва, че гробът е бил или в дворцовата черква или в тази на манастира, в който се е оттеглил преди да умре. Но по-скоро мощите му не са били пренесени в Преслав, а са си останали в "Сан Клементе" в Рим, защото в службата се казва, че мислено се доближавали до гроба му, а самата служба е посветена на цар Петър и пренасянето на мощите на св. Климент. Обаче тъй като липсват два листа, а и има повреди в текста е малко трудно да се даде по-категорично становище, защото в службата се говори за гробовете и на двамата. А и в службата се отправя молитва, да бъде застъпник срещу враговете, което показва напрегнатата обстановка в столицата, при което едва ли би се осъществило пренасяне на тленните му останки.

Защо потъна "Титаник", а не "Аврора" и защо си отиде Алексей Скурлатов, а не паметника на Альоша? Образите от картините на Владимир Димитров - Майстора също си имат прототипи, но дали ще се съобщава нещо и за тези типично български образи? Гледам, че медиите масово скърбят и за кончината на Младен Мутафчийски - доносник и търговец на оръжие. Лошото е, че сега в България много по-заслужили хора си отиват почти незабелязано.

Струва ми се, че анкетата в някои отношения трябва да се прецизира. Много хора работят освен с колеги и в външни лица, напр. клиенти. А някои от редовните клиенти са си често пъти нещо като колеги, само дето нямате общ шеф. Много от отговорите обаче зависят от това как ще бъдат третирани тези "почти колеги". Ако сте продавач във фирма, която държи павилиони за вестници, то вие много малко ще контактувате с колегите, но ще сте в постоянен контакт с редовни клиенти, доставчици на стока и др. под. Струва ми се, че в началото на анкетата трябва да се определи по-ясно коя част от обкръжението се има предвид, защото това има важно значение за получените резултати.

И да си припомним култовия виц: Питат Т. Живков дали е можело социализъмЪ да победи в България без решаващата помощ на Съветската армия. Той се замислил и отговорил: "Можеше, но ако тогава имаше толкова партизани, колкото са сега активните борци против фашизма и капитализма". Задачката не е толкова проста, колкото изглежда, защото на първо място се поставя въпросът що е то партизанин и доколко има почва у нас. Да, като определения ясно - иде от "партай", т.е. страна, партия, сиреч привърженик на конкретна партия. Много си мислят, че партизанин е шумкар, но преди славното партизанско движение така са си били наричани просто привържениците на партиите. Разбира се когато Партията е една и с главна буква, то тогава всички партизани са си нейни. То такъв смисъл придоби и думата партиец - много хора го смятат за синоним на комунист. Та в тази тема под партизани всъщност не разбираме въобще партизани, а шумкарите. Да, ама шумкарите често се бъркат с горяните. Заради комунистическия терор горянското движение е по-масово и по-продължително. Там няма мърдане - ако не искаш в гората, отиваш в гробищата или в лагер било заради това, което си правил или просто защото си заемал даден пост без самия ти да си правил нещо лошо, било заради това, което е правил твой роднина, независимо дали го обичаш. В началото границата е била ясна, но с времето Народната власт реши, че е хубаво разказите за горяните да станат разкази за партизаните. Така от една страна партизанското движение става по-масово, по-славно и по-благородно, хем се трансформират неприятните спомени, че не всички са се радвали на идването на социализъмЪ. За разлика от Полша, където доста по-отрано си изясниха въпросът кой е избивал офицерите в Катинската гора, то у нас прехода зацикли в упадъчен социализъм и това си даде отражение и на историографията. Сиреч "подвизите" на комунистите си остават една тъмна страница от историята ни и при всеки опит да се вкара там светлина се вдига вой, че въпросът се политизира. Но по-скоро се получава, че крадеца вика: "Дръжте крадеца!", защото с вълшебната думичка "политизация" ке оказа, че може да се пресече всеки опит за опознаване както на близкото минало, така и на настоящето на България. Днес дори е трудно да си помислим, че е възможно да се напише книга като "Строителите на съвременна България". Едва ли ще намерим някой, дето да бъде наречен строител, но проблемът е, че дълго замазвания въпрос за партизаните все още успешно се замазва. Та партизаните, в смисъл шумкарите. Някои си представят смели бойци, които неспирно с оръжие в ръка се борят с фашизма, а единствената им отмора е четенето на събраните съчинения на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и Димитров. По-скептичните си представят партизанското движение като нещо близко до "Ало, ало". Някои казват, че истинските комунисти са били избити преди 1944г. Но кои са шумкарите, за които се прави опит да се преброят? На първо място са разбира се идеалистите - хората, които са вярвали, че комунизмът ще промени всичко към по-добро. Не, не се лъжете, че е нямало такива. Помислете си колко вярваха, че с влизането на България в ЕС ще почнат да валят пари от небето? А колко си мислеха, че на Запад улиците са павирани със златни кюлчета? Проблемът е, че тази група вярва в доброто и от нея е трудно да се направи чета главорези. Втората група са наемниците - хора получавали пари от Великия СССР. Третата група са криминалния контингент. Сещате се - тези, дето са попаднали в затвора, попаднали на хора и станали човеци (еп, защо не се случва и днес ... и дали се е случвало преди). Тези хора по принцип се крият от властта и се борят с нея. Те успешно се вливат в партизанското движение, защото обирите минават за своеобразна борба с частната собственост, т.е. с капитализма, а ако се реши, че обрания търгува с германците, то това вече си минава и за борба с фашизма. Ятаците по неволя. Някои са ставали ятаци за да помагат на роднини, други пък просто са давали храна на приятели, без да споделят идеите им. А спомняте ли си как у нас доста хора ги застраховаха едни дебеловрати момчета? Та какво става, ако едни такива момчета дойдат у вас, погледнат ви лошо и ви поискат храна? Разбира се когато дойде Народната власт и ви отпуснат пенсия като на ятак няма да тръгнете да разправяте, че сте хранили партизаните само защото са били въоръжени и са ви гледали лошо. И разбира се не всички партизани са се борили цялата ВСВ. Някои са се включили тъй да се каже когато вече се е разбрало, че вече като партизани няма да се борят с пушка, а ще получават кабинети. Има и един много изместен кадър как др. Т. Живков поздравява партизаните след славната победа. Сред народа беше по-известен като "Т. Живков се запознава с партизаните". Или както се казваше в един виц, Живков се криел без никой да го търси. Но имало е и такива нелегални, които обаче при новата власт вече яростно се впуснали в борбата за власт и растеж нагоре. Що се отнася до бройката, то за разлика от други случаи, тази все е била завишавана. Комунистическия режим я е завишавал, защото е искал да подчертае всенародната подкрепа за него. Преди това пък е била завишавана, защото това е било използвано като предлог България да не се включи във ВСВ. Та доколко е възможно днес да се каже кои са били партизаните, та да може да ги изброим? Защото те си имат имена, партизанско, но и предпартизанско минало.

И една по-нова сграда във Виена създадена от влиятелния францискански орден на мястото на манастир от ХІVв. Тя е завършена през 1611г. Създадена в периода между реформацията и бурж. революции постройката носи белезите и на промените в архитектурните стилове - докато фасадата е ренесансова с готически елементи, но интериорът е бароков. Францисканеркирхе

Тук вече си става дума не само за простия, ами и за лакомия. Става дума да се усвоят или по-точно да се присвоят бюджетни пари от определени хора, за да направят нещо, което отдавна го има. Защото писмата си ги има в ЛИБИ при това двуезични: http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_307.html Че даже и ултиматум са дали - да станело до 5 дни! И ако условието не бъде изпълнено какво ще стане! Ще съборят правителството ли?

Антични и възрожденски паметници и надписи от региона на Малко Търново

Значи трябва да се обърнем към другарите Михов и Манолова да издадат ираде за какъв период трябва да банваме тюркофилстващите потребители. Ама пък като се размислих, почнах да имам усещането, че гражданите искат банване на туркофилстващите политици, което ще рече, че май и въпросните другар и другарка ще трябва да напуснат бялата сграда срещу един паметник с конник. И като стигнах до такива ужасяващи изводи, реших че е по-добре да спирам да мисля и ще чакам какво указания ще спуснат отгоре отговорните другар и другарка за подхода към тюркофилстващите потребители.

Ами в интерес на истината бутилките се държат във винарните легнали. Така коркът се овлажнява и не се свива, защото ако тапата се свие - лошо. Откриха над 30 древни монети край Урвич, с. Кокаляне http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/otkriha-nad-30-drevni-moneti-kraj-krepostta-urvich-5997130

За огромно съжаление заради преследването на религията от комунистите се лишихме от много от нашите си празници. За този пък сме на две скорости - от една страна ни се иска да се позабавляваме с веселия празник, а от друга страна, като българи-патриоти не искаме да отбелязваме чужди празници, но и не искаме да се сетим за своите. При все това като деца, макар и живеещи в условията на реалния социализъм и при това пионерчета и чавдарчета сме си правели фенери от тиква, макар и да не е сме го свързвали с този буржоазен празник. В крайна сметка сега и у нас се прави нещо подобно на западното, но някак липсва онази атмосфера, когато в отбелязването на даден празник участват всички. Може би пък ще е добре догодина да се организира форумна среща с магьоснически костюми.

Що се отнася до ИБИ, то трябваше да бъде готов още един том до края на 2012г., който щеше да е полезен за темата, ако е направен добре: н. с. ІІ ст. Владимир Ангелов „Гръцки извори за българската история (византийски извори от ХV в.)“ 2007-2012

За севернодунавските земи по-натам ще пусна отделна тема, но няма да е много скоро, защото си е игра, а пък се пускат какви ли не писания по въпроса. Що се отнася до власите, ето някои извадки от Кекавмен: А този пасаж, тъй като е най-интересен, го добавян с съветско-румънското мнение за него:

Относно монетата - струва ми се, че F-то на Фружин е просто повреденото обозначение на думата Цар. За една от другите монети, които са показани в статията сме говорили - там от едната страна има традиционното обозначение на цар, но от другата е годината 1390 и надпис на арабски.

Ами хората са казали: "След като планината не идва при Мохамед, то Мохамед трябва да отиде при планината". В този случай, след като Рицаря не е мръднал на грам, то излиза, че вие трябва да се съгласите с него. Предполагам той няма нищо напротив да споделите на 100 % тезата му. Кампанията ви ми напомня за един от папите, дето като не успял да организира кръстоносен поход срещу турците написал писмо на султана с призив да се покръсти. Резултата разбира се бил същия, като ако султана му беше отговорил, той да вземе да се потурчи.

Проблемът при тракийската армия е в мобилизацията. В смисъл, че траките се включват в царските армии на доброволен принцип. И това положение за съжаление си остава до завладяването на земите на траките от Рим. По-точно си остава и до по-късно, в смисъл, че Рим има много големи проблеми да мобилизира траки така, както прави в другите си земи. Те не искат да влязат в рим. армия, но пък охотно влизат във въст. дружини, които се борят срещу опитите на Рим да ги мобилизира. Та при траките може наистина да се постигне огромен процент на мобилизация, ама може и хич. Това пък е карало царете от време на време да викат чужди наемници, които да формират тяхно военно ядро и с тяхна помощ да осъществяват някои военни операции. Напр. Ксенофонт се оказал много по-полезен на парадинаста Севт, отколкото одриските царе, които единствено приютили баща му след като бил изгонен от подвластните си племена. Траките, които се включили в персийската армия също го направили на доброволен принцип. Втори е въпросът, че един от трак. владетели ослепил синовете си заради тази им постъпка, защото се опасявал, че ако с тяхна помощ Ксеркс завладее Гърция, то после ще скъси и неговата каишка. Но смятам, че въпросът за трак. армия заслужава отделна тема. Това разбира се не означава някой, който няма подготвена по-обстойна статия да напише едно заглавие и началния постинг да е "Пуснах ви тема, разказвайте!" Херодот е наричан баща на историята, но значението на неговото съчинение е много по-голямо и векове наред е основен източник на информация не само за исторически съчинения, но също за географски, речници и др. под. Авторитетът му през античността е огромен, независимо че с времето контактите между страните се разширяват. Римляните може да не ги смятаме, защото те са си хамериканците на античността - милитаристична сила, в която не се набляга много на познанието. Говоря за елинистичния свят, който се развива на териториите описвани от Херодот, в който се създават значими произведения и библиотеки (като тези в Пергам и Алаксандрия). Та дори тогава, когато наследниците на Александър владеят почти целия описан от Херодот свят и имат достъп до историческите му паметници, то неговата история си остава несъмнен авторитет. Някои дадоха разни цифри за населението на територията на антична Персия. Въпросът е на базата на какви източници данни са изведени тези цифри. Всеки може да си измисли някакви цифри, но въпросът е как се обосновават те? Нашите момци често не си дават сметка, че цифрите които посочват са взети от същото съчинение, което тотално отричат (просто не са наясно, че цифрите са взимани пак оттам). За храната - походите не случайно са започвали през пролетта и са завършвали независимо от постигнатия резултат през есента, защото в този период по-лесно се осигурява храна, вода и отопление. Иначе сезона е по-неблагоприятен за военни действия, защото това е стопанския период в който се осигурява реколтата за цяла година. Както вече посочих проблемът не е толкова как ще бъде изхранена една армия по време на поход, а как ще бъде изхранена през останалата част от годината. Премахвачите на нули са доста популярни сред старата немската военна доктрина и резултата е, че Германия и съюзниците и достигат по-висок процент на мобилизация, но губят войните просто защото издъхват. Иначе казано игнорират фактите и повтарят грешките.

Ами то в случая е трудно да се говори за дебаркиране - Копроним наредил да пуснат рибарските мрежи и с тях да направят уборка на множеството плуващи в морето трупове. В резултат от бурята византийските плавателни съдове са били разпръснати, повредени и са загубили голяма част от екипажа и транспортираните войници. Тъй че е възможно да бъдат нападнати някои отделени и повредени плавателни съдове. Втори е въпросът в това състояние пленените кораби да могат да се използват по предназначение от българите. Населението по крайбрежието си се е препитавало с крайбрежно пиратство - сиреч да обира разбилите се кораби. Вероятно в част от случаите описани в статиите за които са линковете по-горе става дума именно за нападение на повредени от бурята кораби. Това е практика още на траките. В някои случаи за да се разбие кораби крайбрежните пирати умишлено са палили подвеждащи огньове. Това разбира се не се е харесвало на средновековните търговски републики. По тази причина примерно в договора на цар Иван Александър с Венеция има клауза какво възнаграждение трябва да се плаща за спасено корабно имущество.

Добре е да се даде повече и по-подробна информация за местонамирането му. Това не е нито портрета на Мона Лиза, нито короната на СРИ, та да го познае някой от пръв поглед. Колкото по-подробен е въпросът, толкова по-обстоен може да бъде отговора. И днес се произвеждат такива неща за туристическите сергии.

Предполагам, че тези, които четат темата са очаквали да видят нещо такова, като на картинката. Относно въпросната картинка от 1550г. имам 2 новини - едната добра, а другата лоша. Добрата новина е, че на горната сцена е изобразена битка между войската на Константин Копроним и българите. Лошата е, че може да се допусне, че илюстраторът не е разбрал правилно изразът, че императорът започнал война с българите по суша и море, като е решил, че не само транспортирането на войските е станало по вода, но е имало и морско сражение. Все пак втората част я слагам в графа "вероятно", защото трябва много внимателно да се сравнят източниците по този въпрос. Това е базирано на средновековните преводи, а както се оказва при тях някои грешки са си редакция и то вярна. Самият текст към изображението гласи: "Виждайки това (разбиването на флота от бурята и загиването на мнозина от войската -б.м.), българите започнаха война с него (Копромним - б.м.) и зле изсякоха неговото множество, (той) се върна с голям срам и победен)." Патриарх Никифор в своята история отдава победите на Копроним, но Амартол цитира една негова реч, в която той говори предубедено, като противник на императора-иконоборец и изобщо не се изказва ласкаво за цената на постигнатия успех. Пита се, а дали това е било възможно?!? Преди това се описва, че виз. флот е бил връхлетян от буря и е бил разбит. При това положение е възможно части от пръснатите останки от флота да бъдат нападнати с прословутите лодки-еднодръвки. На долната миниатюра е описания голям студ, в резултат на който замръзнало дори морето.

Е, да засега по-големите проекти за реконструкции са си повече мечти. Но е доста бавно и мудно да се реконструира група от обекти. По е лесно с готовите вече реконструкции от книжките, макар често пъти сградите там да мязат повече на обори.