Galahad

Въпросът за българският средновековен флот често се поставя за дискусии по форумите, но също често остава повърхностен и носещ белезите на социалистическата грандомания. Иначе казано малко се държи сметка за това какви потребности е имала държавата, а се правят сметки все едно че става дума за олимпийски игри - най-голям кораб, най-много кораби ... Флотът обаче е функция на страната и нейните потребности. Иначе се получава недоразумение като ОЦК "Кремиковци". Територията на Средновековна България е било разположена компактно на суша, без морски "анклави". Византия е по-скоро неин противовес и тя прилича повече на империя-архипелаг - не само заради владените острови, но и заради удържаните територии, които нямат сухопътна връзка с империята, а пътя по суша минава през други държави - такива са например италийските провинции, а и в някои периоди част от балканските, когато България е контролирала Морунец (дн. Кавала). Цариград е бил своеобразен център на европейската търговия, тъй като през него са минавали екзотичните стоки по пътя си към Европа. Но тай като в бълг. земи не е имало много големи плавателни реки, а моретата са по периферията, то сухопътните пътища си остават изключително важни. Често споменаваните лодки-еднодръвки имат доста по-съществено значение, защото те позволяват придвижване по Дунав и навлизане в нейните притоци донякъде, което превръща тази река във важна транспортна артерия. Черно море никога не е имало важното стопанско значение на Средиземноморието. В днешно време зари петрола и природния газ интересът не само на България, но и на цяла Европа е доста по-голям. Макар Волга и пътя покрай черноморието на Ден. България да е бил важен за русите и за волжките българи, за дунавските не е имал толкова голямо значение. Излазът на Бяло море е бил епизодичен, което в известна степен е пречка за развитие на корабоплаване там. Разширението към Адриатическо море разбира се дало отражение. Дуклянския презвитер разказва за властта на бълг. цар над Адриатическото крайбрежие. През ВБЦ с развитието на феодалните отношения в много от държавите с по-голяма територия възможностите за търговия и мореплаване се затрудняват. Еврейски и италиански банкери, търговци и флотилии обслужват ред европейски държави. Германските свободни градове също играят роля в търговията, а някои дори и в корабоплаването, но обемът на дейността им е далеч от това на италийците. Дори един доскорошен лидер като Византия свива платната и залага на италийските свободни градове. За Балканите важна роля играе Дубровник, който в своята дейност набляга значително и на сухопътната търговия. Ролята на Млетската (Дубровник или още Рагуза) и Сияйната република (Венеция) е дотолкова значима, че често в тях се местят дори членове на балканските владетелски фамилии. Разпадането на силната централна власт макар да е съпровождано с процъфтяването на крепостните порядки създава не само затруднения за развитието на флота, но има и положителни страни. Крайбрежните феодали започват да обръщат поглед към морето, в резултат на което Добротица и наследниците му започнали да се сдобиват със собствени флотилии. Започва да набира сили и още един търговски град Брашов (Кронщад), но турското нашествие подрязало крилата му. Когато говорим за национален флот, то трябва да се направят някои разграничения. Военният флот може да се разглежда по-скоро като държавен, но що се отнася до търговския, етническата граница не е толкова лесна за прокарване. Днес напр. Либерия има най-големия флот, което се дължи обаче на ниските данъци, а не на мореплавателните генетични заложби на местните жители. Много пък нашенци плават под чужд флаг, а също руснаци, украинци, филипинци ... Има и кораби, които са с бълг. екипаж и имат собственик-българин, който ги е отмъкнал чрез подмасова приватизация от някогашното БВФ, но сега са под чужд флаг заради данъчни облекчения. През средновековието националността на търговския флот е била също толкова трудно определяема - напр. по черноморското крайбрежие корабите и моряците можело и да са ромеи, но в различни периоди градовете им са били подвластни на бълг. цар и те са се явявали бълг. поданици (сиреч данъците си са ги плащали на бълг. цар). Представителите на търг. републики си осигурили ред привилегии и имунитети, които ограничавали спрямо тях бълг. власти на бълг. територия, но от друга страна тези чужди търговци често толкова дълго пребивавали в България, че сред привилегиите се среща и правото да си построят собствена черква.

Това, което е ставало през войната е едно. Имало е и реваншизъм, имало е заработване на продукти оправдавано с изнасилване ... Тези дето са го правили едните са били с избити семейства, другите са били гладни ... Въобще ситуацията е била доста по-различна от днешната ... От гледна точка на полския национализъм не виждам нещо толкова стряскащо съветски солдат да изнасилва някоя фрау - щото в началото на ВСВ поляците са били емнати и от двете страни, та не е толкова трагично след това да ги гледат как са се хванали гуша за гуша. Но комунист да изнасилва - това как го виждате в творчеството на социалистическия реализъм? Относно разстреляните - имат значение и детайлите. Дали проблемът е изнасилването или примерно отклоняването на солдата от солдатските задължения заради мероприятието.

Ами при това положение може да се насочите към правене на реконструкции на древни сгради, които вече ги няма. По-трудно е, но пък и много по-интересно е да се види нещо, което вече го няма и не може да бъде разгледано на живо.

С подобна корона цар Иван Асен и изобразен и в град Роман. Но на монетите и печата Иван Асен не носи такава корона. Не е такава короната и на по-ранните претенденти сред фреските да са неговия лик - т.е. Беренде, Иваново и Милешево. С такива корони са изобразявани влашките и молдавските воеводи:

Към Преславското съкровище има и монети на Константин VІІ и Роман ІІ, което показва, че то е от времето на края на ПБЦ. Иначе има намерени и накити от по-късно време, които се определят като женски, които вече са се носели както е показано на реконструкциите, макар и да не приличат на този от Преслав по изработка. Някои разбира се са намерени на "мястото си". Но и мъжете са имали доста накити Съдържанието на съкровището не е много еднородно, тъй че е възможно да е отмъкнато при разграбването на Преслав от византийците (без да е задължително да е от византиец). За короната на Борис ІІ е ясно - тя си е била в него и нея я е свалял по-късно.

Канонизират се не всички убити християни (защото иначе щеше да трябва да се канонизират и осъдените на смърт убийци и изнасилвачи), а само тези, които са умрели за вярата. По тази причина не са канонизирани много участници във въстания, вкл. и високопоставени духовници, като напр. водачът на Търновското въстание Дионисий Рали или пък убитите от комунистите при атентата в "Света Неделя". Втори е въпросът, че не се канонизират пострадалите за вярата православни от комунистическия режим. Папата канонизира католиците, но БПЦ мълчи за православните.

За короната дадена от папата на цар Калоян има едно по-конкретно изображение - в украсата на буква на едно от папските писма има изображение на корона. Калоян от икона на св. Димитър Но въпросът за короната на Калоян е извън предмета на тази тема, която е посветена на Преславското съкровище. В случая са представени за сравнение корони, които могат да дадат представа как са изглеждали запазените елементи като корона.

Остава си факта, че германците са бягали на запад, а не на изток, което показва ясно откъде е идвало по-лошото според самите бегълци.

Аха, ясно! Най-сетне честта на Византия беше спасена от Соломон Паси. Излезе, че това дето му отпуснал Константин Погонат не било данък, а социална помощ. Да, доста дал, ама то и за издръжката на бежанец се дават по 1000лв, а на български пенсионер с 30-40г. трудов стаж му стигат и 100лева пенсия (вкл. на Лили Иванова). Какво може да очакваме от един български политик?!?

Канонизират се умрелите за вярата, а не за свободата на страната. Това не прави последните по-малко достойни за уважение. А творците на тези фарсове изобщо не са достойни за уважение: Долно е, че подобни типове се опитват да използват загиналите достойни хора за далаверите си!

Княгиня Мария - съпругата на княз Борис-Михаил І. За съжаление сведенията за нея са изключително оскъдни, но пък са точно, тъй като се дължат на българските пратеници до папата.

Античен зимник с амфори за вино на 2500 г. открит Несебър http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2375684 Дето се казва - In vino veritas! Тъй да се каже древните традиции на гръбнака на сегашната българска икономика - алкохолния туризъм!

А дали новия компютър "Правец" ще работи на свещи (парафинови или восъчни), тъй като БСП се върна в управлението и както вървят нещата може да се върне и режимът на тока? Щото ако ще работи, тези дето ще си го купят ще могат да бачкат на него в тъмното когато на другите вече ще са им паднали батериите на лаптопите! И някои полезни операции за новия компютър: А може да е адаптиран специално светлото бъдеще, т.е. да е направен от много алумин/ий/.

Ами имаме си тема за трите годишнини, които се навършиха тази година - падането на Търново (1393), "Второто разорение на България" (1413г.) и завладяването на днешното ни южно Черноморие, т.е. Несебър, Созопол и Ахтопол(1453). Другите, по-късните са за някои градове. В смисъл вътрешните крепости понякога са оставени да ги пазят старите кадри. Мехмед Завоевателя обаче ограничава значително тази практика, а също и спахиите-християни.

Много пъти вече съм писал, че армията дори на своя територия прави доста бели - като се почне от оплаквания за обрани градинки и се стигне до оплаквания на девойки. България е сравнително малко засегната от ВСВ. Но Германия е била съсипана от войната и жените е трябвало да си набавят продукти - сапун, храна... Много френски девойки са правили подобни неща първо за германците, а после за американците. Но последните не обичат много да наблягат на този момент. Подобен подход в Германия пък е имало към советските солдати. И пак ще се повторя за кой ли път - войната не е музика, строева крачка, лъскави копчета и екселбанти. При нея има кръв, кал, насилие и много други гадни неща.

Не става дума за бойни колесници, а за "железни колесници на колела". Както правилно вече се отбеляза става дума за обсадните машини. Използването на колесниците се свързва не с битката при Остров, а с обсадата на Солун. Разбира се в сагата е представено сбито и художествено. По-съществената неточност е, че българите са наречени езичници, което явно е недоразумение. иначе сагата е следната: езичниците нападнали Византия при "крал Михаил". Като елитна част от ромейската войска варягите е трябвало да излязат първи срещу нападателите. Харалд призовал хората си да дадат обет, че ще построят черква посветена на покойния му брат крал св. Олаф. Начело на езичниците стояли няколко крале (marga konunga - Делян, Алусиан, Тихомир), като единият от тях бил сляп, но като най-умен стоял начело на всички. Когато варягите атакували, то колусниците не могли да мръднат от мястото си. Слепият крал макар да не виждал с очите си, видял че атакуващите се предвождат от човек на бял кон - в сагата обаче не е св. Димитър като в гръцките извори, а разбира се св. Олаф. Когато другите езичници разбрали това побегнали. По време на обсадата Тихомир не е бил вече жив, но действително по време на въстанието е имало няколко почти равностойни вожда, но Делян е доминирал. Самият Делян е бил ослепен след обсадата, но тук се търси художествен ефект - слепият крал вижда онова, което не виждат тези с нормално зрение. Зад художествения елемент пък се крие историческия - след разгрома при Солун Делян започнал да се съмнява в Алусиан, което в крайна сметка си било съвсем основателно. Бойните колесници ги има през античността, когато екипировката за езда все още не е била усъвършенствана и удържането на ездача на коня е било неудачно. Има случаи, в които недъгави владетели предвождат войската от колесница. Но колесниците са неподходящи за битка на неравен терен, докато за конниците това не е чак толкова проблемно. Но в сагата макар да изглежда, че става дума за бойни колесници в основата явно стоят обсадните машини elepolesi kai mhcanaiV.

Въпросът не е дали е мърсувала армията победителка, а за това дето се е случило много години след тези събития, сиреч за онова, което вършат днешните комунисти. Иначе не е коректно да се съпоставя навлизането на сталинските войски в България и Германия, защото ситуацията е доста различна - СССР напада България, а не обратното; СССР навлиза когато у нас има комунистическо правителство; България е непокътната от войната, а в Гърция настъпват САЩ и Великобритания, тъй че вождът и бойците му са наясно, че от това с кого и как ще воюва бълг. армия зависи кога ще приключи войната. С Германия ситуацията е обратното - германците нападат СССР и се бият независимо дали германките се изнасилват или не. Тъй че изнасилванията на германки рушат имиджа на Съв. армия, но не е като да изнасилват българки, тъй като бойците дето са в България са като на почивка и са наясно, че ако се поразвилнеят, то почивката ще свърши и дори да оцелеят ще си имат проблеми с др. Сталин, че са му отворили излишни проблеми в труден момент. И съв. солдати са хора, ама и на тях освен любов им се иска и да живеят. Бълг. армия реално воюва рамо до рамо със съветската. Ще рече, че др. Сталин не е отделил и достатъчно ресурси за България, та да има масово оплождане. Докато в Германия се изсипва цялата съв. мощ.

Византия съществува хиляда години в рамките на формалните граници на Средновековието, т.е. между падането на Стария и Новия Рим. За това време има ред промени и може би трябва да се раздели на периоди: 1 период: от преместването на столицата в Константинопол до разделянето не империята - развит стопански оборот по суша и море, обслужван от сложна правна система 2 период: от разделянето на империята до Хаджира - загуба на северозападните пазари, но югоизточния сектор е достатъчно голям за да може Юстиниан да кодифицира гражданското право така, че то да обслужва един изключително развит стокооборот 3 период: до голяма степен се припокрива с управлението на Ираклиевата династия. Империята губи значителни територии - както на Балканите, така също в Азия и Африка. При все това икономиката като инертно явление продължава да реализира значителен стопански оборот опитвайки се да запази стария мащаб, но в новите условия 4 период (иконоборчески) - тепърва навлизат феод. порядки, които ограничават стопанския оборот и корабоплаването (няма как да пуснеш зависимите селяни да се размотават в чужбина, защото няма да се върнат), но тъй като това е много ранен етап, все още господства инерцията от миналото 5 период (Ренесанса на Македонската династия) - македонската династия се опитва да запази огромната маса от свободно население и да попречи на окрупняването на стопанствата. Империята все още има голям флот и стопански оборот, но въпреки това старите правила, регулирали икономиката в първите два периода вече е трябвало да се адаптират към икономически спад. 6 период (Застоят при Комнините) - при династията на Комнините се правят опити да се ограничат вредните последици от феодализацията на обществото, но успяват само да забавят процесите, без да ги спрат. В резултат от това Византия и страните, които в някакъв етап са били под нейна власт леко изостават от Зап. Европа с влизането в Развития феодализъм. При последния представител на династията неизбежното се случва - в основата на флота стои свободното население, а във Византия то оредява. Византия изпада от голямата морска търговия и в следващите периоди е избутана от "Свободните градове" - Венеция, Генуа, Зара, Дубровник... 7 период (Палеологов) - Византия си връща столицата и проливите, което изтиква империята като важен център на Средиземноморската и Европейската търговия, но развития феодализъм не позволява империята да има някогашните свободни търговци пътуващи по суша и море. Дори край столицата се оформят поселища на търговските републики, които поемат търговията. В края на периода от империята е останала само столицата, която оцелява благодарение на това, че е важен търговски кръстопът, но Цариград разчита да оцелее вече основно благодарение на външна помощ и дори е бранен от чужди войски. И така идва краят, който налага търсене на нов път за Индия, а пък това на свой ред създава новите морски империи по западното крайбрежие на Европа - Испания, Португалия, Франция и Англия.

В случаят формалният проблем е откровеното показване на брутален секс (изнасилване) на публично място. Има произведения на изкуството, които съдържат такива мотиви, но те не се представят на всеобщ достъп, а са на определени места, където посетителите си дават сметка какво може да очакват. Престараването и бурната реакция - първото от органите на властта, а второто от определени граждани обаче са показатели, че Полша не е отишла толкова далече в декомунизирането си, колкото поляците си мислеха и се надяваха, че са постигнали. Едно е да му се наложи някакво наказание за порното на публично място, но стореното от него определено не е налагало да бъде арестуван.

Ами трябва ни голяма армия, защото така при загубата й се обяснява последващата криза във Византия за едно поколение. Мащабен поход се подготвя и от бащата Лъв както стана вече дума при това срещу арабите, които имат достатъчно силен военен флот, та едните транспортни кораби не са достатъчни. Морската болест не е чак толкова катастрофална, особено ако човек може да лежи, макар и да не е приятно, ако се прави 24 часа в денонощие. Поне аз при 2 пъти х 3 дни клатене не пропуснах нито едно хранене с тази техника. Но лятото, когато е била кампанията клатенето, а оттам и морската болест са рядко явление. Надеждността не е голяма, ама на сушата пък има друг проблем - вражата армия. А без силен противников флот като арабския морето дава една голяма сигурност. По принцип през август е доста по-безопасно.

Ако искате да прочетете една по-битова картинка с положението на един византийски военнопленник у нас, може да погледнете в ГИБИ - 5, стр.61 и следващите - чудото на св. Георги (не за онова по време на войната с унгарците, а за след битката при Ахелой). Благодарение на нас св. Георги се възпява като освободител на пленниците. Виждате ли момъкът със каничката (или на тогавашен български - кукумий) зад св. Георги - това е героят от този разказ. Робството продължило да съществува до 20-те г. на ХХв. Но в античния свят робския труд стоял в основата на икономиката, а в по-късно време дела му бил значително по-нисък (робски галери, работа на плантациите). Но дори и пред Античността робството не е било съвсем еднакво навсякъде, а някъде положението е било пи-либерално, другаде за робите е било по-зле. Но иначе да - като се говори за робство и други подобни деликатни въпроси се предпочита да се разгледа какво става във Византия. Напр. Мутафчиев (Петър Мутафчиев - Избрани произведения, т.1, 1973, стр. 21) се занимава със селското земеделие във Византия по данни на Земеделския закон. Несъмнено интересен въпрос и наистина има обширен източник, но като някак се бяга от въпроса за робството. Вярно е и също, че у нас след Освобождението се е гледало с лошо око на това понятие и когато приемат Конституцията правят допълнение към приложения в проекта текст и не само забраняват робството, но също е разпоредено, че всеки роб стъпил на бълг. територия следва да се счита свободен (по това време Изаура все още е била робиня ).

Графът пак манипулира. Той говори за реквизиции, а аз се опитвам да му обясня, че Византия гледа да прекара всичко през пазара - данъка се дава в пари и с него се купува каквото трябва от пазара. Затуй има толкова много лъскави кръгли железца от онази епоха. Не е ясно и по какъв маршрут графът ще прекара ромеите и къде ще им е храната складирана, тъй че да не я вземе Симеон. При мен базите съм ги посочил - Дебелт (пристанище, по-точно няколко), Поморие - пристанище, Несебър - пристанище. По принцип няма проблем ромеите да бъдат извозени и на части - превзема се базата и се стоварва войска. И така на 3-4 пъти. По суша не е удачно армията да се движи на части за да не бъде бита на части. Но морето е напълно безопасно за ромеите. За да бъде превзета пък базата, то българите трябва след първия транш да са докарали три пъти по-голяма войска. Вариантите са много. А там дето графът е сложил Диабазис наблизо има един много голям залив. Военните кораби и днес имат много по-голям екипаж от транспортните - самолетоносач може да има към 3-4 000, а транспортен 20-30. Същото е и тогава - военните за да маневрират имат много гребци каквито не трябват на транспортните. За разлика обаче от пехотата, кораба на платна може да се движи много дълго, сиреч с кораб се пристига много по-бързо, отколкото пешком или с каруца по средновековен път.

Пишеш глупости. Когато ромеите говорят за големи хлябове, те казват, че са като "български", което ще рече, че те нямат големи хлябове. А и май има много повече описания на случаи на недостиг на храна, отколкото на изобилни трапези и фантазиите ти относно количествата. Ето как стои въпроса с храната през ХХв. http://battleofleningrad.com/ Нима др. Сталин е по-лош от персийски сатрап, та неговата армия се е задоволила с толкова? Както се вижда реалността е доста далече от графските фантазии. Има и още за окъсаните дрехи и мухлясали хляб на БА през ПСВ. А за литература има си нещо по-конкретно - икономическо изследване на похода на Ал. Велики срещу Персия, който се движи по същия маршрут като Ксеркс "Ал. Велики и военната наука на мак. армия", Доналд У. Енгелс, 1978г. (уви, издадена на на английски и не в България http://www.amazon.com/Alexander-Great-Logistics-Macedonian-Army/dp/0520042727) , Наред с конкретните разработки за самия поход това четиво ще ви научи, че често пъти стратегията е определяна от икономически мотиви.

И каква е разликата относно изчисляването? Тогава са правели сметките по твоята и на графа методика, а сега освен списъчно ги броят? Или може би сега се разболяват и умират, а тогава дойде ли повиквателната за армията и спират повиквателните за оня свят? В случая си имаме някакъв сборен пункт, който с оглед целта на похода е при Босфора и там е физическото броене на наличността. И какво става когато порциите намалеят? Но все пак няма да е лошо да разкриеш малко от магията! Що се отнася до мародерството - то и притежателите на градинки около казармите бяха пропищяла от бойците на БНА. При това в мирно време. Гладът в армията се поддържа както по икономически причини, така и за да има хъс за плячка при победа.

Уверявам те, че никой български офицер или старшинка няма да се замисли да го направи, при това не от някаква особена необходимост, а просто за "чанч". И много ще се смее на разсъжденията ти (много лек и тактичен намек какво ще си помисли за тебе). Горещо ти препоръчвам да изчетеш темата "Спомени от казармата". Там е суровата реалност и ще видиш, че комфортния транспорт и дажбите, които пишеш са просто смешни. Всъщност за разполагаемата площ в транспортните средства - що не вземеш да се врътнеш из туристическите фирми и да ги поразпиташ каква е полагаемата площ на пътник тръгнал на екскурзия с комфортен автобус по маршрута на виз. армия. Не знам дали ще възприемеш нещо, но поне ще им е много весело.