Galahad

Всъщност приликата между двете битки е бегла, по-скоро почти никаква. В смисъл нямат почти нищо общо, освен че в някакъв момент центърът се е изтеглял назад.

Които са чели Херодот предполагам са забелязали, че той е написал едно чеденсно съчинение. Не случайно в христоматиите изобилства с негови цитати, пък нищо, че вече има доста текстове на самите страни, за които е писал той. Та в един момент едни не много умни хора решили, че са върхът на сладоледа и че е време да разгромат старите авторитети - Библията, Омир, Херодот ... Въобще самочувствието е присъщо за тъпите и невежите, защото нито могат да разберат, нито знаят колко са тъпи и невежи. За щастие света не се състои само от такива. Другите са откривали древни градове и са разчитали древните азбуки и днес имаме достатъчно алтернативни текстове, които показват, че все пак Херодот е бил прав. Хайде малко разсъждения по картинка http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b3/Map_achaemenid_empire_en.png направете една сметка в момента каква по численост армия се събира от тази територия? А сега и втори въпрос за размисъл - как е станала толкова голяма? Обществените процеси имат някои закономерности. Това придава на историята и смисъл, защото нейното познаване прави прогнозируеми някои събития. Ахмединската империя не е някакво чудо на природата, а е плод от закономерно развили се исторически процеси. Но нека караме полека, защото трябва да изминем пътя от представата формирана от хамериканците и техния филм "300" до това какво е била Персия, как се е развила и как всичко това е изчезнало. Тъй че поразъждавайте за начало по картинката по поставените въпроси.

То няма и как да го има при Ханибал, защото по негово време конницата няма същото значение. Освен това при Ханибал центъра се извива, а тук се изтегля напълно към крилата. Изтеглянето е назад в П-образна форма, а не в ) като Ханибал и то докато се стигне до края на силните крила.

И какво е направил въпросния учен-комунист-интерноционалист?!? А, да - псуваше в ефир българския народ и българските учени и призоваваше да залеем Западна Европа със сперма. А и правеше откровения, че на младини оправял само чужденки и изобщо не се занимавал с българки. Само да напомня, че когато е бил млад "чуждо" беше синоним на качествено, та идеята е, че не е оправял българките, т.е местни боклуци, а е бил любен само от вносно, т.е. от качествените чужденки. А сега да обърнем внимание и на изказването на цитирания потребител Стефан и да видим, че омразата към България и българите не е нещо, което е присъщо само на Божо, а на всеки типичен комунист. Та според този потребител, братската страна не само не трябва да ни върне откраднатото, ами дори ако благоволи да ни даде копия, то трябва и да си ги платим (макар това да е най-малкия проблем). Това си е кажи-речи същото, ако някой ти открадне компютъра като го хванат вместо да трябва да ти го върне, то единственото му наказание да е, ако благоволи да може да си изкопираш информацията на компютъра, а самата машинка да си остане за него. Предполагам, че сте забелязали, че въпросния потребител винаги е давал приоритет на интересите на Москва над интересите на България - по-точно вторите за него нямат абсолютно никакво значение, а важното е да се реализират първите.

Дааа, по-зле живее: тогава взимаше 100лв. заплата, сега 300, пък един телевизор струваше 1200, а сега 120. Преди имаше режим на тока, а сега не. Преди имаше празни магазини, а сега не. Е сега тока е по-скъп заради добавките "черна партийна каса на БСП", "черна партийна каса на ДПС" и "безплатен ток за ромите". А има и нещо, което е същото - тогава управляваха комунистите и бяхме по-бедни от коя да е западноевропейска държава и сега ни управляват комунистите и сме по-бедни от коя да е западноевропейска държава.

Както се изразява Кекавмен "Флота е славата на Романия" Началото на управлението на управлението на Македонската династия може и да е ренесанс на флота, но това е творческо възраждане - вече имаме флот за армия, за която конницата е е луксозно украшение за богатите, а основна ударна сила. И след като графа преразказа детските си книжки и дори сложи снимки на играчките си, ето и една приказка, която са ми разказвали за тази битка (да си призная от нея използвах основаната идея за сражението, като просто наложих на полето). Та според нея Симеон построил армията си със слаб център и много силни крила, а зад слабия център скрил конницата като резерв. При атаката на ромеите, това което отстъпило бил центърът. По сигнал отстъпващия център се присъединил към крилата в момента, в който византийците се озовали в резултат от настъплението си между тях. След като центърът се изтеглил, ударила конницата, която в онази епоха била основното ударно ядро. Византийците са оказали в чувал - между основаната ударна част и силните крила, което довело до поражението им. При последния си бой с турците Шишман се опитал да повтори успеха, но центъра на се изтеглил навреме, конницата не успяла да атакува и този път поражението било за българите. Но като оставим това настрана, при Симеон, а и до ПСВ конницата има много по-голямо значение, отколкото през Античността.

И стигаме до писанията конти-монти, сиреч ала-бала. Графа е извадил мой цитат от контекста и го е лепнал. Всъщност това е откъс на коментар на следното: Та коментарът ми е, че след като са дебаркирали в Поморие византийците са се движели по суша към Несебър, а не са плавали до река Ахелой и да са слезли там. Базите, за които говоря са Поморие и Несебър, специално завзети за целта от флота на Лакапин и предния отряд на Фока (за Несебър). След превозването на печенегите флота отново е щял да подпомага сухопътната армия, което на свой ред също ще донесе до драстично намаляване на броя на припасите за обоза, оттам на обоза, а оттам на продължителността на прехода, а оттам пък на необходимите продукти. Идеята, че всички провизии нужни за похода трябва да се носят изначално е дълбоко погрешна на база на известните факти. Имаме много сведения, че средновековните армии са наблягали ама страшно много на събиране на храна по време на похода. При обсадата на Цариград 717-718г. когато византийците унищожават арабския флот, то арабите нападат България и си изпросили намесата на Тервел - големите загуби са точно на частта, която е грабила припасите. При Велбъжд Михаил Шишман е нападнат докато голяма част от войската му е пръсната за припаси. Латинците след като пристигат при Одрин отделят част от войската да обикаля наоколо за да събере провизии. А последните две са от период на бутиковите армии. Та примери с т.нар. "фуражори" бол. Като гледам огромното бяло поле в графските познания се чудя накъде да продължа, защото да се запълни такава голяма празнота хич не е лесно, а липсват толкова много основни познания, че е трудно да се направи и някакво степенуване. Тъй че малко хаотично. Идеята, че държавата непременно трябва да прави или реквизира кораби е дълбоко погрешна. Сещате ли се кое предизвиква встанието срещу виз. власт - замяната на натуралния данък с паричен. Докато в България се събирал натурален данък, във Византия всичко минава през пазара. После империята с париците си набавя онова, което й е необходимо. Сещагте се примерно, че сега когато армията купува нещо се правят търгове и доставя този, който предложи най-изгодно. Сиреч търговците се предлагат сами. При поход срещу България морето е съвсем безопасно за търговския флот. Проблемът е на сушата, защото ако търговците не се движат с армията рискуват да бъдат нападнати, обрани и убити. Но ако кампанията е по море, просто трябва да се навъртат с корабите около армията и да предлагат стока. А и е интересно защо армия движеща се край морето ще трябва да мъкне осолена риба, вместо да си вземе прясна по пътя или да закупи?

Ами така погледнато да сметнем по Прокопий дали нападението срещу Пърл Харбър или десанта в Нормандия не са хиперболи. Защото като гледам данните на Прокопий, то трудно ще качим на такъв кораб няколко самолета. Спрямо Ахелойската битка данните на Прокопий са също толкова актуални, колкото и за нападението срещу Пърл Харбър. За Византия голямата конница навлиза при иконоборците. През античността интереса към конницата не е бил голям, защото заради липсата на стреме конниците са били доста нестабилни и е било по-скоро аристократичен лукс. И какво е решението? Да заместим данните с измислици? Или да заместим един извор от епохата със сведения от друг извор, от друга епоха и описващ друга епоха? Това е по-лошо от преливане от пусто в празно. Прокопий е извор като Теофан. А продължителят на Теофан е оня, дето е давал париците за заплатите на армията, дето е отишла срещу Симеон, за наемането на арабските кораби и за купуване на провизиите, та все някаква представа трябва да си е имал за бройката. Алтернативни данни с които да се борави - никакви. Не че не може, но за това трябват знания, а такива липсват. Например обелискът на Тутмос, който е на Хиподрума в Цариград е бил 32.50м., но за да бъде пренесен е бил скъсен на 18.54м. Това вече са някакви алтернативни данни, за да се правят сметки за възможностите на транспортните средства. За персийската армия съмненията за бройката са плод на голямо невежество. Цифрата изглежда голяма, но за замисъла изобщо не е, а е колкото да покрие началния етап. Но който иска (пък и има багаж да може) да поразсъждава за персийския поход нека се замисли защо след като Леонид е убит заедно с 300 спартанци (в един момент от съществуването на Спарта броя на спартанците е бил 1500, тъй че смятайте каква е загубата), а Атина е опожарена и населението й е изтикано на остров - та защо похода се превръща в катастрофа за персите само заради загубата на едно морско сражение? Нещата са си навързани и когато някой невежа скъса една брънка, то пада цялата верига. За тези, които са наясно с похода на персите няма нищо смущаващо в посочената бройка.

Ами аз не виждам нищо изненадващо. Резултатите от анкетата съвпадат с гласовете, които получава БСП на избори, а нещата дори са и по-зле. http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html 5. КП "Коалиция за България" 942 541 26.609% За БСП вече гласуват най-облажилите се от комунистическото управление. Всички вперихте поглед в 18%, но не и в останалите 82%, които не смятат, че тогава се е живеело по-добре. При всеки олигархичен режим има прослойка от порядъка на 15-25%, която живее добре и иска да продължи да живее така. Някои си спомнят скъпите телевизори, за които са чакали по цели нощи. Но за други 18% е имало много по-хубави телевизори без чакане и без затруднения за семейния бюджет. А сещате ли се колко резиденции за управляващата върхушка имаше? Рекламирането на онуй време е основно в аспекти, които не са много известни. Например - сигурност. Но какво ще рече това? Сега се краде битова техника. Тогава такава много хора просто нямаха, та да им я откраднат. Тогавашното общество мизерстваше и не се крадяха компютри и айфона, а компотите от мазите и луканките от терасата. Също ако някой си оставеше на терасата изпраното дънки, на сутринта не го намираше. Не се крадеше фирмено имущество, а се присвояваше от стопанството. Или както се казваше в един виц: Сега живеем на стопанска сметка - всичко, което ни трябва си го крадем от стопанството (така разговорно се наричаше ТСЗС), а като ни хванат, ще ни вкарат в затвора и ще живеем на държавна сметка. Ако искате да видите как е стоял въпроса със сигурността по онуй време идете в някоя библиотека и си вземете сборниците с решения на върховния съд по наказателни дела (едни червени книжки). С изненада ще откриете, че сигурността изобщо не е била толкова голяма, голямо е било потулването. Просто сега стандарта е по-висок и се крадат по-ценни неща, а тогава беше по-голяма мизерия и се крадяха дребни неща, които обаче бяха голяма ценност за обикновения човек. Да забелязвате някой да коментира прочутите "депутатски кюфтета" - а те бяха просто хит в началото на "Прехода" - мечта и символ на високия депутатски стандарт.

Виждайки катастрофалната си загуба нашия граф от хиперболизиране (т.е. чисто фантазиране) мина направо към халюциниране. Явно доста тежко изживява поражението. Макар че то поражението си е тежко. Никъде не пише, че ромеите са се движили по суша до Поморие, а още по малко аз някога съм считал това да е така. Винаги съм казвал, че по-скоро е по море. Тъй като по-старите автори се считат за продължители на св. Теофан, то те вероятно не са описали пътя по море, тъй като от неговото съчинение се вижда, че той е обичайния. Примерно ако сега някой напише, че си пътувал през Карлово се подразбира, че не си се движил по магистралата. Та какво се случва до тук. Нашият граф не може да оправи маршрута на ромейската си войска. Сиреч не може да каже кои са базите, дето уж била складирана храната, която добрия Симеон решил да не отмъква. И разбира се на базата на какво отгоре се твърди, че са били ромейски преди ромейската войска да стигне до тях? И докъде са стигали тези бази - може би чак до Преслав. Не е ясно и откъде ще се вземат толкова много каруци. При движение по сушата наистина може да се пасе и пие от реките. Ама пита се кои са тези реки по пътя и какво пречи корабите също да зареждат от тях? За пасането - ами какъв е маршрута и кои са тучните ливади в августовската суша, от които ще пасат 12 000 коня и неиствестен брой товарен добитък, взет незнайно откъде в огромно количество - щото то и туй го няма в графските сметки. Дали някой си дава сметка, че все пак идеята е войската да се движи, което ще рече, че тя върви сравнително компактно и дори първите да закачат нещо от тревата, то за последните всичко ще е опасано. Да не забравяме, че всяка вечер се прави и лагер след като цял ден са бъхтили в августовската жега. Не стана ясно и как печенегите ще се превозят на части до българската земя. Колкото и да не са големи българските сили, когато печенегите идат добре порционирани от военно-морския гений на графа все ще са досатъчни да изколят едната партида и да посрещнат следващата. Иначе какво си имаме. Имаме си сведения за подготвяна от Лъв VI Мъдри (упр. 886 - 912 г.) морска кампания срещу арабите с участието на почти 50 000 души, вкл. и конете им. Имаме си Гискар и още много големи морски кампании, като се почне от Погонат срещу Аспарух, минем през Юстиниан, Копроним, връщането на населението на Одринско изцяло по море ... Имаме си нападение на Цариград от русите и подробни сведения за придвижването им покрай бълг. Черноморие. Имаме си сведения, че русите за парици са били готови на какво ли не. Имаме сведения, че заедно с арабите са служили в ромейския флот. имаме си сведения, че арабите са обслужили Византия при потушаването на бунтовете в Калабрия и Апулия. Имаме си сведения, че синът на венецианския дож бил окошарен от Симеон. Имаме си карта на Византия и се вижда,че една голяма част от земите й нямат сухопътна връзка през виз. земя. И някои се чудят откъде Византия може да си набави още кораби, ако и се стори, че нейните са малко. Ами имаме достатъчно сведения откъде. Неизвестно защо някои са се забили при Прокопий, който не само е доста по-отдалечен по време от сведенията за транспортирането на големи конни части в доста по-близки времеви диапазони спрямо битката, ами над всичко отгоре кавалеризирането на Византия става в доста по-късен етап. Но когато някой има толкова огромни бели полета в знанията изобщо не може да вдене какво означава като ме су пише, че има две сериозни военни реформи между Прокопий и Ахелой.

Не ми стана много ясно защо не може да ползваме сведенията за Гискар и за съвременника на цар Симеон и тато на Константин VІІ - Лъв VІ, а трябва да се върнем при почитаемия колега Прокопой за да смятаме какъв е броят на корабите, моряците и пътниците? Между Прокопой и Ахелойската битка имаме първо една сериозна реформа от ираклиевата династия, после една още по-сериозна от императорите-иконоборци и накрая стигаме до т.нар. "ренесанс на флота" от началото на Македонската династия. Технически погледнато дромона, за който толкова говори графа се е появил точно при последните. Ето какво казва Константин: На същото място той пише и за състава на моряците и се вижда, че арабите въобще не се стеснявали да обслужат василевса и августата: Та струва ми се е достатъчно ясно откъде може да се добавят още кораби, ако не стигат. Няма как да не наблягам на изворите, защото боравя с факти, а не карам само на фантазии. Трябват данни, за да се правят алтернативни сметки. Примерно да се намери приличен брой прилично запазени виз. кораби. До началото на ХХв., когато корабите станали големи, водещия договор е бил не за превоз, а за наем на кораб. Сиреч, че по правило корабите се наемали от този, дето нещо е искал да превози. Ще рече, че на Византия изобщо не е било необходимо да строи кораби, а просто е трябвало да наеме. Тези, дето са чели само чужди книжки, посветени на кампаниите на Византия извън Черно море изобщо не са гледали какво пък пише в нашите, а то е, че в Черно море за военни кампании Византия основно използвала товарни кораби. По-натам като имам време може да пусна това-онова за корабите из нашия Понт през средновековието. И тъй като графа скача на Прокопой, то аз ще дръпна малко по-близо пък до нас. Вече сложих картата на руско-турската война 1828-1829. Хубавото за този период е, че големият технологичен скок тепърва е предстоял, а от друга страна имаме доста повече сведения, отколкото за по-старите битки. Та във връзка с военните действия се сочат за дн. Югоизточна България два пътя на север - единия е Бургас-Несебър-Варна, а другият е Одрин-Айтос-Карнобат-Шумен. Ако кампанията беше сухопътна, както твърди графа, то тогава изобщо нямаше да минават край Поморие и Несебър. Тъй като към един от фотоалбумите се спирам на един кратък период от войната, то ще сложа линк, защото там има интересни неща за кораби, снабдяване и военни операции: http://historicalcities.narod.ru/tsarevo/ruini/zarevo_ruini.htm . Надявам се описанието на един по-нов и по-обилен на данни период да поразсее малко мъглите в нечии глави. Ще видите, че има разлика между моряци и качени за случая военни части. Прокопий говори за щатния брой на морската войска, а не за това, което въобще може да се превози с корабите. Примерно едно е числеността на флота на САЩ и Великобритяния, а съвсем друго са частите, които са осъществили десанта в Нормандия и Италия. Графа така и не обясни как точно ромеите ще опазят хранителните припаси от Симеон, ако ги оставят на части покрай морето, нито пък как ще опазят партидите печенеги да не бъдат изколени на порции от българите, ако корабите прехвърлят по 100-200 на българския бряг? През проливите може и да се прехвърли армията на части, защото на другия бряг не ги чака врагът, но как ще стане на българския бряг това? А конете дали ще плуват или ще ги возят, като ги качат с вързани очи е по-скоро чисто технически въпрос - което и да изберат не е сериозен проблем.

Каква ли може да е причината някой да не вижда очевидното - ами явно не иска да го види. http://www.eurochicago.com/2010/02/ds-verbuvala-pone-44-utcheni-ot-ban/ http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/08/04/765651_pulen_spisuk_na_agentite_na_ds_v_elektronnite_medii/ И в БЮРМ http://www.kvf.org.mk/index.php/mk/registar Та из ли ги виждам навсякъде или те са навсякъде, при това съвсем документирано с псевдоними, дати и криминално-доносническа дейност? Но там поне са пристъпили към лустрация. Макетата ли много крадат или доносниците са прекалено много и прекалено много лъжат? Тези "макета" преди да порасне толкова октопода ДС ги наричаха българи! Когато всички знаят, че президента е агент Гоце, министър-председателят е агент Дунав, директорът на НИМ е агент Тервел, патриархът е агент Симеонов ... та при това положение да се твърди, че на някой му се привиждат навсякъде доносници показва сериозна криза в кадровия агитпотенциал на ДС и Партията. Божо като е толкова ербап що не поиска да ни се върне отмъкнатото от армията-освободителка? И като е толкова загрижен за етикетите, що не оправи батака в своя си музей, като напише на етикетите кое е оригинал и кое е копие и къде е оригинала?

Нека не забравяме, че голяма част от македонските историчари са също агенти на тайните служби като наш Божо и Георги Първанов (Гоце) и работят още по коминтерновската идея за обособяване на македонска нация за радост на любимите на руснаците сърби! Поредния провокативен театър, който има за цел да покаже, че македонската нация и българския народ са непримирими врагове, които никога не могат да имат общо бъдеще. Та за това е цялото изпълнение пред медиите.

В графските сметки както винаги липсва кръчмаря. Графа смята каруците, в които ще се вози храната. Но ... преди да се натовари от каруците тя трябва да се вземе отнякъде. Дали има толкова храна в околностите на Константинопол, та и каруците да се напълнят и да остане храна за населението? Не. Тя е докарана от разни места. С какво? С кораби. Защото - ами провинциите на Византия за разлика от територията на България не са свързани от византийска суша, а са отделени от морета. И се пита защо корабите трябва да се разтоварят, да се натовари стоката на каруци и да се кара по кривулиците на Черноморското крайбрежие, при положение че флота съпровожда войската? Аз питам отдавна, но отговор няма. Корабите надвишават по товароподемност многократно каруците. Ще рече, че щом кораби съпровождат армията, то нуждата от каруци и жива тяга спада драстично. Имаме много сведения за превозване на големи армии - някои ги споменахме Юстиниан ІІ, Копроним, Лъв VІ, Гискар, ІV кръстоносен поход ... От многобройните сведения се вижда също, че когато се използва флота, то тогава е възможно и да се придвижва една огромна армия. Напр. при похода на Сигизмунд завършил в битката при Никопол през 1396г. когато по принцип армиите са с бутиков брой, то има една огромна армия ... но има и флот. Та пита се защо толкова много различни автори се надпреварват да слагат нули и на каква база може да се направи корекция? И то при положение, че до началото на ХІХв. няма особен технологичен процес по отношение на транспорта, особено по суша, което не значи, че няма доста големи армии, за чиято численост не се спори. Нямаме отговор и защо византийците трябва да използват срещу Симеон бойни кораби, а не транспортни, при положение, че България нито има голям военен флот, нито пък има нужда от такъв, тъй като територията й е компактна, има само една голяма плавателна река, а крайбрежието и предполага търговия само с Черноморието, защото пътя на Запад минава през Босфора и Дарданелите? Не е ясно и защо Византия непременно трябва да строи военните кораби за транспортирането на армията, вместо да наеме готови? Не че не е известно колко се е плащало примерно на наемник-руски моряк. Не е ясно и защо търговските кораби трябва да бъдат реквизирани, след като търговци от разни страни могат да предлагат стоката си на 62000 -ен пазар? За да се реализират графските фантазии се оказва, че арабите изведнъж са станали хиперправоверни и не са искали изобщо да печелят от търговия с Византия - само в този случай, защото иначе са въртели огромна търговия с християните. Пак за целта византийската пехота се оказва с особено здрави крака и камилска издържливост за вода, тъй че може направо да лети в августовските жеги. Няма да се спирам, как византийците са стоварили храни по българското крайбрежие докато Симеон е седял, гледал е как разтоварват и им се е радвал. Да не говорим как българската армия е щяла да стои, да гледа и да чака докато печенежката армия бъде прехвърлена през Дунава по 100-200души и чак като свършат всички курсове и всички печенеги бъдат прехвърлени през реката ще влязат в бой или направо ще ударят на бягство. То че картинките са от детски книжки, ама и в детските приказки има някаква логика?!? Та ето няколко въпроса за графа въз основа на горното? 1. Откъде е събрана храната за виз. армия и как е транспортирана до Диабазис и после до Ахелой? Откъде са събрани толкова каруци и жива тяга (при положение, че Крум се споминал докато ги събере, нищо че България се славела с огромното си количество едър рогат добитък - дажи го ползвали за разменно средство)? 2. По какъв маршрут се е движела виз. армия и за колко дни е стигнала Ахелой (да забравим какво пишат тогавашните автори за Еркесията)? 3. За какво е използван флота? 4. Защо пише, че Лакапин е нападнал България, а не пише същото за Вогас, макар приноса им да е явно еднакъв? 5. Как Византия без голям флот пази пръснатите си из морето провинции и осигурява тяхното политическо, икономическо и културно единство?

Тъй като поради антимонархическите настроения през соцпериода темата за българските владетели не беше особено желана насока за изследвания, то и въпросите свързани с българските царици останаха далеч от полезрението на българските изследователи. Това обаче доведе до натрупване с годините на много неточности и грешки. А браковете през средновековието скрепявали политическите съюзи и осигурявали вътрешна подкрепа за владетеля. По тази причина те дават насоки за вътрешната и външната политика, която даден владетел желаел, а и можел да следва. Затова реших да пусна поредица от текстове с биографични данни за българските царици. Първата статия разглежда въпросът за обещанието на император Юстиниан ІІ да даде дъщеря си за съпруга на хан Тервел. НЕИЗВЕСТНА ДЪЩЕРЯ НА ЮСТИНИАН ІІ – СЪПРУГА НА ХАН ТЕРВЕЛ Понякога обозначават дъщерята на Юстиниан ІІ с условното име "Анастасия", тъй като така се е казвала майката на императора. Втората статия е посветена на Ана-Неда - първата съпруга на цар Михаил Шишман, която някои сръбски изследователи отъждествяват със света Елена Дечанска. ЦАРИЦА АНА-НЕДА (СВЕТА ЕЛЕНА ДЕЧАНСКА)

По-добре спри ветровете в главата ти, защото предизвикват там само каша. Ако успееш, ще може да направиш една макар и не изцяло вярна, но поне отчасти смислена концепция на тезата си. От тези ветрове сега само се луташ, като кораб в буря и това е най-морското изпълнение в творчеството ти. Просто трябва да изградиш единна теза. Щом пиша, че най-вероятно е по море транспортирането, то значи може да се изгради и обоснована теза, че може и да е по суша. Няма да изключи категорично другата, но поне ще е смислена. Ама да сравняваме колко каруци трябват армия движеща се с флота край морето с такава, дето отива по суша към Коня е по-скоро весело. Има и нещо, дето се нарича сравнително изследване. Напр. колко битки през ПБЦ са приключили на юг от Балкна и колко на север. Фока знае това и си прави сметката и логистиката къде ще е евентуалната битка и колко храна и вода ще му трябва. Пък то в чужда територия има един много популярен способ за набавяне на храна - плячкосване (имаме подробни описания какви са ги вършили Копроним, Цимисхий, Никифор и Василий, т.е. тези, дето са минали Балкана и са се били из Мизия).

Искам да напомня за предназначението на раздела за моделиране. Целта на моделирането е да се изследва тежестта на някои обстоятелства, като мислено се пренесат в други условия. Така примерно се отграничава случайния факт от закономерното историческо развитие - примерно просперитета на някои държава започва и свършва с един владетел, а при други има продължителен растеж. В случая махаме втория фронт - защо го няма не се интересуваме. В условието е, че го няма и няма да се появи. Целта е да се види какво би станало без него и така да се оцени ролята му. Та когато се е появил втория фронт СССР вече е бил в настъпление. Германия пък е нямала никакви ресурси да отрази това настъпление - тя вече е понесла огромни загуби. Единствените резерви на Германия са неучаствалите България и Испания, а евентуално и Италия, ако под втори фронт разбираме и десанта там. СССР може да разчита на комунистическите движения и тяхната подривна дейност. Така погледнато СССР е имал реалния шанс да стигне до Гибралтар. Тъй като изключваме Втория фронт, то това значи, че няма да има и намеса на САЩ и Англия докато стигнат дотам. Испания е съсипана от гражд. война и е щяла да последва примера на България и да се предаде без бой. Португалия останала сама в социалстическа Европа е щяла да види, че няма шанс и също да капитулира. Без втори фронт Германия е щяла да може да отстъпва още на Запад, което парадоксално е щяло да е в нейна вреда, защото Сталин е щял да може да се представя за освободител и когато навлезе във Франция. А сложи ли ръка на Франция, Германия вече ще е смазана, а другите няма да имат шанс за съпротива. Разгледа се усложнения вариант дали щеше да има европейская революция, ако Германия беше капитулирала с превземането на Берлин, независимо, че има свежи части във Франция. Тогава герм. части щяха да се изтеглят от Франция и нямаше да има повод съвет. войски да освобождават французите. Но по-скоро Сталин е щял да се възползва от някакво забавяне на изтеглянето и да пристъпи към "освобождение". Шансът да се избегне "освобождение до Гибралтар" е бил Хитлер да си беше с всичкия и да освободи Франция още щом СССР стигне до Германия. Но това нямаше да стане. Другия шанс е България, Италия, Испания и Португалия да подкрепят правителство на Германия, което е свалило и ликвидирало Хитлер, като на тяхна страна застанат също Турция и некомунистическите съпротивителни движения в Европа. Но и това е също по-скоро неосъществим вариант, но при който може да се очаква СССР да бъде достатъчно изтощен за да потърси по-скромни договорни условия..

Графското творчество ако не е вярно, то поне е весело. Изглежда нашият граф разбира от география толкова, колкото от морско и военно дело , а разбира се и от средновековна история. Икония или Коня ... не се намира на морето. Ще рече, че няма как припасите да се откарат до нея с море. Ако говорехме за похода на Василий ІІ срещу София и да взимаме за база каруците е едно. Ама говорим за поход край морето и транспортиране на армията и припасите с флот. На второ място при Мануил І флота вече е в криза и е една от причините амбициозните му планове да завършат с пълен крах. Мануил е разбирал нуждата от флот, но развитието на феод. отношения сериозно е пречело морските сили да са такива, като при Македонската династия. В края на управлението си заради огромните разходи за флота Мануил е принуден да го занемари. Започва да се търси решение в договаряне с Венеция, но крайния резултат го знаем - венецианците закарват там ІV кр. поход и няма кой да спре кръстоносците да превземат столицата. Какво може да се качи на корабчетата от детските книжки на графа, а също на тези, дето ги е пускал в мивката, за да си напомпа самочувствие, че си има понятие от морско дело е едно. Какво пише в изворите за транспортирането на армии обаче е съвсем друго. Това, което аз предлагам като теза е цялостно и непротиворечиво, обосновано на изворите, природните закони и логиката. Обяснявам, че Несебър и Поморие са български и затова в изворите пише, че са нападнати по суша и море (ако Лакапин само е возел печенегите, то нямаше да се твърди, че и той е нападал България - забележете, че никъде не се казва, че Вогас е нападал България, нищо че с Лакапин е трябвало да прекара печенегите). Ще рече, че войската на големите кораби няма проблем да слезе в Несебър или Поморие и най-вероятно точно това е станало. Някои май не са много наясно какво е баласта. Това не е постоянен товар на кораба, а е нещо, което се слага, когато кораба е празен и се изхвърля когато е пълен. Навремето са ползвали примерно пясък, а сега използват вода, защото с нея по лесно се пълнят и изпразват баластните камери. При всички случаи Лакапин е трябвало да превозва печенегите до враждебния български бряг (по графските сметки на порции, тъй че сравнително немалобройна българска част да може спокойно да изяде едното блюдо, преди Лакапин да сервира следващото). Та къде ще стане разтоварването на печенегите без скрипци и пристанищна инфраструктура - може би Симеон им е направил пристанище или са щели да ги закарат в Цариград и оттам да стигнат до България по пътя на Фока? Сега, кат оправят автобусните екскурзии до Цариград или пътуванията с комета как мислиш - дали ти осигуряват място за лягане, плюс още за нещо друго? А не говорим за туристи, дето си плащат, а за армия. Пък практиката показва, че примерно в едно МТЛБ с места 2+11 много пъти са се возили по 15-20 души (естествено някои легнали ... върху краката на другите).

Въпросът е защо да се ползва флота, след като ще се карат толкова каруци, колкото и ако е без него? В момента с разстоянието Несебър-Созопол с комета се взима за 40мин., а с лека кола за 2 часа. Вярно, че кометите са много по-бързи от дромоните, ама и леките коли са по-бързи от каруците и пешаците, да не говорим за пътя, който сега е на светлинни години от тогавашния, при все че не е магистрала. Та като се правят сметки да видим колко каруци трябват за пешо придвижване и по кой път ще е това и за колко време ще стане и колко трябват за придвижване по море. Както вече стана дума много пъти участъкът Поморие-Несебър е гореща точка и там са се водили доста сражения, което ще рече, че византийците са били наясно, че ако ги стоварят в този участък няма да им се наложи да ходят много до решителната битка, пък за победителя е и своята и противниковата храна.

За транспортирането си пише в тактиката на Лъв VІ: Струва ми се обаче, че само се повтарям, като добавям кавички и страници. Транспортните кораби са без гребла и голям екипаж. За англоговорящите: Pryor, Jeffreys - The Age of the DROMON. (Medieval mediterranian peoples, economies and cultures, 400-1500). (2006), стр. 305-308, 322-324 - в книжката има и извадки от извори.

Опасявам се, че в от графската мешавица трудно ще си изградя теза. Потреблението на вода е различно в зависимост дали бъхтиф пеш или се возиш на кораб. Ще рече, че ако има проблем с водата на корабите, то този проблем е още по-голям на сушата при придвижването, а също и ако е имало лагеруване край Поморие. При река Ахелой въпроса с водата е ясен, но ако придвижването е било по суша, то проблемът с водата е много по-голям. За корабите графът е направил голяма мешавица. Корабите при Порфирогент с 40 души са хърватските сагини: Вместимостта на руските кораби през Х в. варира в източниците от 40 [ПВЛ под 6415г.] до 100 души [Macoudi. Les Prairies d’Or / Ed. C.Barbier de Meynard. Paris, 1864. T. II. P. 18]. Константин Багренородни отбелязва, че при пътуването към Цариград: „Когато русите с ладиите стигнат до речните прагове и не могат да ги минат иначе, освен като извадят своите ладии от реката и преминават, носейки ги на плещите си”. (За управлението, 2). Лиутпранд във връзка с нападението на русите срещу Цариград отбелязва,че от погрома се спасили тези от руските кораби, които се изтеглили към брега: „Защото корабите на русите заради малкия си размер плават и в плитки води, което не могат гръцките хеландии заради дълбокото си газене. [Liutpr. Antapodosis, V.15]. Вместимостта на византийските кораби е била следната: 50–100 души побирали хеландиите [Annales quos scripsit Abu Djafar Mohammed ibn Djarir at-Tabari / Ed. M.de Goeje. Series III. Lugduni Batavorum, 1889–1901. P. 1417]. По-големи били памфилите (130–160 души) и бързоходния дромон (230 гребци и 70 воини) [Constantini Porphyrogeniti imperatoris De cerimoniis aulae Byzantinae / Ed. J.J.Reiske. Bonnae, 1830. T. II. P. 664–678] Наред с бойните имало транспортни φορτηγοί и снабдителни (σκευοφόρα) кораби. Освен това имало и специални кораби пригодени за транспорт на коне ( νῆες ἱππαγωγοί или πλοῖα ἱππαγωγά). Те обаче били с платна, а не с гребци. По време на кампанията срещу Крит през 911г. участвали 43 000 души, 112 дромона и 75 памфила, тъй че имаме достатъчно сведения от разни епохи, вкл. и от интересуващия ни период за транспортиране на голям брой войници по море. Проблемът не е толкова във възстановяването на корабите, колкото във възстановяването на живата сила, тъй като за това трябва поне едно поколение, т.е. 25г. А дали арабите биха помогнали на Византия - ами правили са го. Помогнали са при бунта на Калабрия и Апулия (2:45 Антаподосис).

В задачката се пита откъде се извеждат графските сметки и отговор разбира се, че няма. Ако на някой не ум харесва написаното от Теофан да обоснове как точно изчислява алтернативата. Маха една нула - това е смешно. Говорим за транспортиране на армия, а не за флот, който ще се сражава с друг флот. Ще рече, че нуждата от толкова голям брой гребци отпада. Гребците трябват на "бегачите" за да маневрират при битка, но за обикновено транспортиране не е необходима такава маневреност. Освен това са ползвани транспортни средства с различна големина, като една част са си на търговците от разни страни, които се навъртат около армията с цел печалба, така както се навъртат и по панаирите. Което ще рече, че изобщо не е необходимо корабите да са византийски, защото всеки търговец търси печалба, особено ако държавата му е в мир с Византия. За графските сметки е проблем как корабите ще носят водата и храната. Корабите и до днес са с най-голяма товароподемност - те карат сега цели влакови композиции и самолети. Тъй че товароподемността е едно от най-големите предимства на флота. Но как храната и водата би се транспортирала по суша, където няма такова алтернативно транспортно средство с такава товароподемност? Крум се опитва с каруци да направи поход срещу Цариград и при все че в България скотовъдството е било много развито така и не доживял армията му да стигне до там. А алтернатива да дойдат каруци от други страни няма, защото или трябва да пътуват с кораби (което по графските сметки е невъзможно) или трябва да минат по суша през България, при което Симеон или ще им изкупи стоката или ще я конфискува. Както и да се въртят, графските сметки все са си без кръчмар и се стига до вълшебния графски химикал, който прави чудеса в полето на фантазиите.

Девизът е част от белгийската мантия метната върху бай Ганьовия ямурлук. Сиреч, че след привнесения от Бръксел девиз си внесохме и македонска нация от Москва.

Уместен, но много дискусионен въпрос. Това, което е известно, е че епископите на Йоаница са били подчинени на митрополита на Пловдив. Първото споменаване на епископа на Йоаница е във връзка с присъствието му на събора през 879г., а последното в синодален акт от 1339г., когато на митрополита на Филипи били дадени доходите на епископиите Йоаница и Перперикон. Та след като със сигурност епископът на Йоаница, не е митрополита на Йоанопол, т.е. на Преслав, то възниква въпроса кое е Йоаница? И тук тръгват споровете, защото е трудно да се каже нещо с положителност, при все че епархията е често споменавана. Има виждания, че е в Родопите, в Средна гора, че е Констанция или Елхово. Най-лошото е, че като се изнасят печати без да е ясно откъде са изкопани се затруднява и бъдещата локализация на обекта.

Руските кораби, за които говори Константин Порфирогент - ами добре знаем какво се е случило, като са били използвани за превземане на Цариград - византийския флот излязъл и просто ги прекатурил. Нашият граф очевидно не може да схване не само разликата между военен и търговски флот, но също между морски и речен флот. През Хв. Византия няма големи плавателни реки, а Русия има, но пък морската и търговия е сведена до контакти с Византия. Руските кораби са по-малки, защото така са с по-малко газене, което им позволява да стиган по-далеч в плавателните реки и техните притоци, а това си е много важно за бизнеса. В някои случаи при праговете лодките е трябвало да се придвижват по по-различен начин от морските кораби: Ще рече, че графските примери показват единствено колко е далече от реалната ситуация. А и не виждам как от Константин ще изкараме коректив на Теофан, след като последния е ползвал изобилно написаното от първия?!? Имаме достатъчно сведения, че са прехвърляни с флота големи армии. Това, което го няма е смислени аргументи защо е невъзможно. Някои първо трябва да почнат да различават морски от речен флот, а също военен от търговски, пък после да се изсилват за по-големи сметки. Флотът е една от важните причини армиите през епохата да са големи. Друга много важна причина, позволяваща и голяма армия и голям флот е социалната структура. С навлизането в развития феодализъм положението се е променило, защото без свободно население трудно се поддържа голям флот.