Galahad

Излиза, че всичко, което не отърва на графа е хипербола. Да направим една сметка за неговите възгледи за битката и очертаването на бойното поле. Това е сражение между руси и турци през 1829г. Знаем каква е числеността на армиите по това време. Вижда се, че размахът на бойните действия на армии с артилерия е далеч по-малък от графските планове (а и на някои други) за средновековна битка. Най-интересното е, че чертаещите такива грандиозни бойни полета им се виждат твърде големи армиите, които трябва да се бият на тях. Графа твърди, че боравел с факти, но всъщност не е посочил откъде измъква цифрите, с които борави. А те са абсурдни, защото една ли някой ще прави кораб със 100-250 души екипаж за транспортиране на армия, от която обаче да могат да се качат на него под 70 души. Това, което е посочил - За церемониите и руските ладии - опасявам се, че това са плавателни съдове, които трябва да плуват и по реки и са меко казано много неподходящи за сравнение. Има доста голяма разлика в товароподемността на речния и морския флот. Не че графа като почне да фантазира не може да прекара "Титаник" по Владайска. Проблемът е, че той обикновено не се отличава с голяма точност дори за събития доста по-близки по време до него, особено пък що се отнася до бройки.

А как Византия без голям флот ще поддържа отбраната и търговските връзки между териториите си на Херсон Таврически, Мала Азия, Балканите (при положение, че българите са сложили ръка и на Морунец, дн. Кавала), островите и италийските провинции?!? И как без този търг. флот стоките й са стигнали чак до Албион? Това, че започва война с България не значи, че Византия не воюва с никой. Просто преди това се е помирила с арабите. Тя постоянно воюва на различни фронтове и флота се пренасочва, за да пренесе войските от там, дето е сключен мир натам, дето е почнала война. Както и в този случай мир се сключвал на едната граница обикновено за да се започне война на другата.

За съжаление и ти си пропуснала първата отбранителна линия на подградието - тя е при бариерата, където таксуват. Това, което е сложено е втората линия при паркинга и стената на цитаделата. Аз забравих да и направя снимки, а също и на черква № 2. Иначе и новия албум за Кария е интересен.

Мисля, че бях пускал на времето тема за крепостите, макар и да не я довърших. Големите градове като структура обикновено имат Външен град, Вътрешен град (цитадела) и замък, който вече си има донжон. При Търново примерно са укрепените квартали, ролята на цитадели си изпълнява от Царевец и Трапезица, а на замъци от патриаршията и двореца. Тук ще отворя една скоба за сграда № 1 на Трапезица (т.е. първата проучена сграда), за която някои днешни археолози лъгаха, че те тепърва са я открили и че била замъка на Асеневци. Това наистина е военно-административна сграда, нещо като казарма-кметство. Същия адвинистративно-военен комплекс го има и при главния вход на Царевец. Такава сграда има и северно от главния вход на Несебърската крепост (по-натам ще направя за нея отделен фотоалбум). Турският конак вече се е намирал южно, при малката порта. За Варна имаме в турската епоха Външна крепост (именно за нея се говори в руско-турските войни), Вътрешна крепост (цитадела) се е явявала средновековната крепост, а замъкът е бил Барут-хане. Калиакра е имала два външни пояса - единия защитавал подградието, вторият вече самия град, третия е бил на цитаделата и се предполага, че в оградената военна зона е бил замъкът. Във Видин пак си имаме в турската епоха Външна крепост (нея атакуват сърбите през 1885г.), вътрешна крепост (цитадела) и замъка "Баба Вида". При Плиска си имаме външен град с ров, Вътрешен град и укрепен дворец. Подобна е структурата и на Преслав. Това разбира се са градовете. Замък е да речем Аневското кале, което се счита, че е резиденцията на Смилецовия род.

Струва ми се, че такива общества е имало винаги, при това от най-дълбока древност. Проблемът на такива общества е, че когато се появи някой бабаит-нашественик, то навикналата на послушание рая не тръгва да брани "елита". Тъй че "елита" минава под ножа, а бабаита на свой ред започва да дои раята. А като си заговорихме за рая, т.е. стадо се подсещам, че то някои неща са стари не само исторически, ами и еволюционно, т.е. ги има и при някои доста далечни братчеди. Пак практиката е показала, че по-свободните общества доста по усърдно бранят статута си. Например персите без много усилия се справят с траките, нищо че според Херодот те били втори по многобройност сред известните му след индийците. Но пък срещат големи затруднения с мъничката Гърция и нейните отиващи към демокрация полиси. Срещу турците републиката на Сан Марко се бори доста по-усилено от някои държави с по-голяма територия, но със закрепостени население, вкл. и България сред последните. Но има два варианта на реформи. При едната само се сменя бабаита, който дои раята, като за целта, той обикновено изрязва главите на стария "елит" за да намали броя на сучещите, та да получава по-голям млеконадой. Вторият е, когато бабаитите, които са дошли са с по-демократични разбирания и това доведе до по-дълбоки промени в обществото. А има и трети вариант - един хубав ден обществото разбира, че май е по-добре да спре да си избира нов по-добър и качествен поробител, защото който и да е той, все ще го дои и реши да се управлява само без доячи.

Не мие ясно на първо място защо непременно за всяка война да трябва да се строи нов флот? На второ не ми е ясно защо непременно трябва да е държавен? Като се прави селски панаир да не би кмета да мобилизира сладоледаджиите и продавачките на дрехи? Те си отиват сами. А около една армия получила заплата се въртят много търговци и проститутки, които си имат собствен транспорт и той няма нищо общо с имперската хазна, освен че от нея са дошли заплатите, които войниците ще изхарчат при тях. По време на войната в Югославия нашенци като носеха въпреки ембаргото да продават кашкавали и разни други неща дали правеха сметка колко България и НАТО се обичат или че сърбите са заграбили нашите западни покрайнини? Стеснителността на арабските търговци в идеалистично-фантастичния графски роман се опасявам, че никога не се е срещала, нито пък се среща в природата. Имаме една 62 000 армия, т.е. 62 000 потенциални клиенти. Много търговци никога не биха изтървали такъв пазар, особено ако клиентелата е получила и заплати. А за транспортирането на многочислена армия имаме много и независими средновековни извори. Графа е чел разни книжки, които са написани като за деца по-елементарно, тъй да се каже в черно и бяло. Военните кораби си имат щат и товар. За разлика от цивилните кораби, военните винаги имат доста голям щат и доста малък друг товар, тъй като имат за цел не да превозват товари, а с тях да се воюва. Товарните кораби пък напротив - винаги са били със сравнително малък екипаж и много място за полезен товар.

Царските и патр. манастири са манастири на които ктитори са царя и патриарха, иначе са си манастири като другите. Понякога някой цар или патриарх е бил тикван в манастир, но по-скоро като в затвор, отколкото като в резиденция. Примерно Константин Бодин е бил затворен известно време в Студийския манастир в Цариград, патр. Йоан Век в созополския "Св. Йоан Продром". Последният лат. император Балдуин вече наистина се е бил настанил в манастира Пантократор като в резиденция, защото като продал покрива на императорския дворец трябвало да се настани другаде. Тази манастир е последната резиденция на лат. императори. В Сърбия вече патриархът си е резидирал в манастир в Печ. Но у нас управляващите цар и патриарх са си имали свои дворци. А замъци не може да се каже, чее нямало. Нешри говори за 300, но явно става дума само за територията на Търн. царство преди завоеванието, защото броя на крепостите, вкл. такива, които са имали ролята на резиденция на феодали е значително по-голяма. Жилищно-отбранителните кули (пирговете или донжоните) от типа на тези във Враца, в Рилския манастир, Пирковата кула в Кюстендил и др. също са си резиденции на феодали. Тези, които обаче са в крепостите повечето не са запазени. Но примерно тази в Перперикон си е от по-колямо крепостно съоръжение.

Ами в резултат на това покоряване за дълго време офиц. език станал френският. И тъй като завоевателите станали босове, то в английския живото добиче се нарича по-старому, но сготвено на манджа вече става франсе. След англосаксонскто нашествие това е най-значимото за Албион и е дало огромно отражение на генетиката, езика, културата и т.н. Бройката не е само заради завоеванието, но и заради последвалото населване на острова. Достоверността на някои факти проличава от последиците. В резултат от катастрофата при Ахелой същата Византия, която не след дълго завоюва България е с толкова съсипана военна мощ, че може само да се брани от Симеон, без да може да предприеме сериозно настъпление. Англия пък е променена основно в резултат от норманското нашествие, макар то да си е било само с идеята Вилхелм да завземе трона, който е считал, че му се пада по право.

Драги ми графе. Гледам, е след като преразказа детските книжки, които ползваш си решил да сложиш и снимки на играчките си. Бравос. Имал си и корабчета, сиреч като си ги пускал да плават в легена все пак си придобил някаква представа за плавателен съд. Аз не правя кръчмарски сметки за корабите, като твоите, а боравя с конкретни данни. Това, че ти ги обявяваш за хиперболи не прави фантазиите ти верни. Ето какво пише Ана Комнина примерно за флота на Робер: Та излиза, че за 30 000 армия с конете са необходими 150 кораба, сиреч на Лакапин и Фока са трябвали 310. Това по средностатистически принцип. Весело е да се четат графските писания. Излиза, че морската търговията с добитък (крави, биволи, коне, кози, прасета и т.н.) е можело дасе извършва само от военни кораби. А с въпросите за клас, тип и тонаж показваш само колко си далеч от морската материя през Хв. Не е имало някакво прецизно назоваване на корабите. Дромонът например понякога е употребявано в смисъл на обособен вид кораб, в други като синоним на халендия, а в трети като вид халендий. Лъв Дякон примерно нарича всички кораби използвани в критската кампания дромони. А ето пък какво пише пак Лъв Дякон за флота, дето бил изпратен да блокира Светослав в Силистра: Въобще при Лъв има голямо словесно богатство при назоваването на корабите. Той използва и анахронизма триери, който по негово време обаче има съвсем друго значение от античното.

Въпросът ми беше защо ке бягат към реката, а не натам, откъдето са дошли? Това е най-логичното. Ако Симеон ги е притиснал между реката и морето, то тогава изборът е само един - през реката към Несебър. Но ако битката е откъм Поморие трудно ще стане, защото там реката и морето образуват тъп ъгъл и трябва огромна бойна линия за такова притискане. Разбира се, че на товарни. България няма голям военен флот, та да трябва да е на военни. Бройка трудно може да се определи, тъй като в изворите нищо не е казано, а "стандартизацията" я има само в детските книжки. Тези бройки по стандарт дето ги слагаш са меко казано несериозни. Според мен няма проблем и арабски кораби да се наемат, което вероятно е сторено от прочутото пратеничество. Между другото при Диабазис гледам има и един чудесен залив. То и досега турските пристанища разчитат повече на природата, отколкото да правят кейове. Анхиало и Поморие би трябвало да са български, защото патр. Николой казва, че границата е при Дебелт, пък тя си е там и при Борис І, а оттогава няма загуби.

Въпросът е, че основната идея е, че византийците са се издавили масово в реката и оттам големите загуби. Така както е на картата ще побягнат на там, откъдето са дошли, което е най-логичното, а не през реката да се давят или пък както смята графа към България. И като стана дума за графа имам усещането, че той не си дава сметка как изглежда по онова време Византия на картата. За разлика от България, която е с компактна сухопътна територия, то Византия е по-скоро съвкупност от няколко анклава, които не са свързани един с друг със сухопътна византийска територия, тъй че единствената връзка е по море. Имаме владения в М. Азия, на Балканите, по островите и на Апенините. Без голям военен и транспортен флот съществуването на империята е немислимо. Когато са имали неблагоразумието да се лишат все пак от флота просъществувалата хилядолетие между падането на двата Рима империя се сринала за 2 века и половина, като първия половин век от периода го изкарала без столица, а последния половин век пък си е имала само столица. Та това е Византия без огромен военен и транспортен флот, който да може да прекара армията до Ахелой. На графската карта където е сложен Диабазис съвсем наблизо има море и голямо езеро, в което се влива река Карасудере (пак имаме наблизо река за да се пои армията като при Ахелой). Идеално място да се съберат корабите от Италия, Мала Азия и от земите попадащи в дн. Гърция и Албания. После се товарят на корабите и през Босфора право към Ахелой.

Римляните взаимстват много от гърците в духовната култура, а материалната култура направо я отмъкват. По време на възхода на Рим на Апенинския полуостров е имало значими гръцки колонии, които са оказали огромно влияние за напредъка на Рим, така както заселниците от Европа са допринесли много за напредъка на САЩ. Рим създава огромен вътрешен пазар, но търговската практика на гърците разработва ред правни институти преди това. Между другото подобно на гръцките търг. полиси през Ренесанса подобна роля играят свободните италийски градове, където примерно доста се е развило банковото дело и ценните книги.

Ами ситуацията се оказа точно каквато казах: сред приложените значения на трето място е дадено излизане от пристанището в открито море. Но какво казах - а, да. Думите имат и друго значение и то не е точно в този смисъл. Може да се дадат много аргументи, че най-вероятно византийската армия се е движила по море, но каквото и да гледаме, без категорично сведение или категорично опровержение ще си остане най-вероятно: 1. Пътя покрай морето се използва при кампании, в които армията пътува с кораби; 2. Голяма армия от 62 000 (особено ако е с голяма пехота, а не е с голяма конница като българската, маджарската и печенежката - за тяхното изхранване има други неща с стратегиконите) се придвижва с кораби, заради тяхната товароподемност; 3. Пише, че е потеглила цялата армия; 4. Пише, че Лакапин е щял да бъде ослепен, че не евакуирал оцелелите бегълци от битката; 5. Думичките за потеглянето на виз. армия имат и значение на отплавал от пристанището; за избора на Диабазис мисля че вече говорихме За Поморие - статията е за проучванията на Палеокастро, т.е. на стария град. Като гръцка колония обаче просперира селището на полуострова, което сега е под водата. Много селища по няколко пъти са си местили местонахождението. Полуострова е по-лесен за отбрана, добър за пристанище и си има аязмо, т.е. водоизточник в най-старата черква. Коментирам картата, дето е прикачена от Зитко тук преди отговорите, в които я споменавам.

Върховете от стрели са нещо по-скоро интересно за науката, отколкото за колекционерите. В смисъл, че е по-интересно точното им местонамиране (не само географско, но и във връзка с околните предмети - гроб, останки от жилище, поле, гора), отколкото те самите. Скъпи са предметите, които са по-редки (но не в смисъла на уникални, с който злоупотребя Божо и неговите събратя и посестрими), а тези дето са от ширпотребата се между евтини и чиста проба боклук. Това разбира се не означа, че не може притежателя на такива артефакти да си има неприятности с органите на МВР (друг е въпросът, че някои хора с металотърсачи бродят съвсем необезпокоявано и без да се смущават, че работят на публично и съвсем не безлюдно място ... но няма прошка за кокошка). Тъй че за артефактите от масов тип ценността е по-скоро в това около тях, а не в тях самите. Примерно едно е сватбената рокля на княгиня Калина, а съвсем друго са чорапите, с които съм бил обут, докато съм писал това, нищо че са все дрехи от едно и също време.

Прехваленото римско право всъщност е доста повлияно от гръцкото (те гърците в много неща са им повлияли), а и в крайна сметка е кодифицирано в бившия гръцки полис Византион, при това нито по време на римските рексове, нито през републиката, нито дори през късната империя, а в ранновизантийския период. Но иначе и при римляните се появяват нещица, близки до днешните права на животните. Такова нещо например е "правото на народите", т.е. приложимото право към неримските граждани, докато за римляните се прилагало гражданското право. Но римляните били така милостиви да създадат право не само за защита на чужденците, но и право за защита на вещите, по-конкретно на робите. Използваните журналистически изрази като "права на животните" не са много удачни, но то родните журналисти не се отличават с особен интелект и по принцип обичат да се правят на умни употребявайки неизвестни им думи съвсем не по предназначение - напр- "местен парламент" за общинския съвет (у нас сега местното самоуправление е толкова орязано, че изобщо не му отива такава титла) или пък наричат министър-председателя премиер (означава пръв министър, докато министър-председателя е шеф на правителството, а пръв министър има там, дето шеф на кабинета е държавния глава). Та "правата на животните" всъщност не са нещо, което са поискали самите животни, а по-често са свързани с въпроси, които хората искат да решат съвсем в своя полза. "Хуманното отношение" има за цел да възпитава хората по принцип, а не толкова да е субективно право извоювано от животните и отстоявано от тях пред съдилищата. Идеята е, че когато хората, най-често като деца се възпитават да измъчват примерно като животни, то в по-напреднала възраст когато силите и обществената им позиция позволяват, то те се насочват да го правят и с хора. Практиката на ВКС и на Конституционния съд по отношение на неизбежната отбрана е доста смущаваща, дали защото в публикувана част от решенията им не е мотивиран много добре извода, дали защото са повлияли други фактори. Подобни решения създават негативни нагласи у обществото. Идеята за свеждане на неизбежната отбрана до необходимото е да се избегне саморазправата. Но наблюдаваната практика на ВКС като че ли все повече насажда идеята, че това е по-удачното решение. От друга страна пък това отношение към неизбежната отбрана насърчава нападателите и все по-често хората ще са принудени да я ползват дори с риск да отидат в затвора. И тук идва проблемът, че може да се стигне до ескалиране, при което ще се надхвърлят съвсем умишлено границите на неизбжната отбрана. До сега нападнатия считайки че е в правото си се обажда в полицията. Но какво става, ако при дилемата, че тъй и тъй ще идат в затвора, след като приложи Бай Бойковата премъдрост "По добре жив в затвора, отколкото мъртъв" нападнатите не започнат и да заличават следите от неизбежната отбрана, напр. вместо да се обадят в полицията заравят трупа и си спестяват затвора? Неизбежната отбрана трябва да е адекватна на ценноста, която е нападната и на използваните средства. Какво значи това? Това означава, че ако видите минувач да си къса ябълки от клоните на дървото във вашия двор не означава, че имате право да го застреляте, макар че това си е нападение срещу ваше имущество. Разбира се ако му се развикате, ако той тръгне да ви убива, то тогава ситуацията вече става друга. Но не можете да убивате заради някаква дреболия. Второто е за съразмерността. Ако някое 3 годишно хлапе налети с голи ръце не едроврат мутрафон, то това не означава, че той има право да го застреля, нищо че си е нападение. Тук разбира се постави въпросът а ако няколко мутри пребиват някого, то защо той е осъден, че е прострелял един от мутрафоните, които са му нанасяли също такива телесни повреди? Разбира е трудно да се коментира решението на съда без да са видени всички материали само по "честна журналистическа". Защото родните медийни дейци често по комерсиални причини гледайки да си вдигнат рейтинга понагласят така събитието, че то да предизвика по-голям тираж, като за целта нещо поскрият, нещо попреувеличат, а пък нещо направо добавят. Та ако при конкретните обстоятелства е било ясно, че въпросните мутри не са имали за цел да му нанесат някакви сериозни увреждания, а още повече ако вече са били спрели да го бият и тогава той е извадил пистолета и е гръмнал един от тях ситуацията не е неизбежна отбрана. Но често се оказва, че мутрите не са толкова страшни, а отбраняващия се гражданин е доста по-як от тях, много нагъл и с дълго свидетелство за съдимост и е извадил пистолета не за да се брани, а за да раздаде справедливост, че някой се е осмелил да закачи височайшата му особа. Напомням, че неизбежната отбрана е по изключение дадена възможност някой да извърши престъпление без да бъде наказан, което ще рече, че приложното поле не може творчески да се разширява и нападнатия да почне да раздава възмездие или да си позволи разни волности с нападателя (примерно ако някоя жена е откъснала нещо от двора му, той отбранявайки се да вземе и да я изнасили). Ами трудно е са каже. Зависи например какво разбираш под това че си физически по-силен. Ако ти си 20-30 годишен бабанка, а нападателя ти е 6-годишно рагу и зъби трудно ще мине за доказана самоотбрана. Ако въпросът е при доказана самоотбрана дали си виновен - неизбежната отбрана е свързана с друг признак на престъплението, който отпада при нея и няма изобщо престъпление: Вината като елемент примерно има отношение към случайното деяние: То може да е деяние, противоправно и общественоопасно, но не е виновно и затова не е престъпление.

Много от хронистите може да не са били военни лица, но за конкретната битка се цитира Продължителя на Теофан, а пък продължението е направено под ръководството на Константин VІІ, дето по време на битката се е падал малко василевс на ромеите. А и не е задължително да е военен, за да е наясно примерно на колко хора по списъка колко пари като заплата е била раздадена преди да тръгнат към Ахелой. Нали не мислите, че просто са гребнали от хазната няколко кошници пари и после са ги ръсили от въздуха както булките хвърлят бонбони по сватбите? Много от авторите са заемали важни постове в държавния апарат и са имали достъп до много документи. В смисъл можело е да пишат и по-дребни риби, но просто се в онова време са приписвали книгите на по-важните да им се натегнат, а в по-късно време вече като на авторитети. За корабите са правени едни много волни сметки. Като се почне от едрото, че за чисто транспортна цел трябва да се пратят не транспортите, а само бойни кораби и се стигне до класификации и параметри. Но някаква строга класификация не е спазвана и дори често названията са използвани малко свободно. Апокалипсисът, който се описва, че ще настъпи ако се пратят транспортите кораби да превозят армията ... ами примерно ВСВ като се е проточила няколко години и това се е отразило на бизнеса на германския търговски флот дали е попречило на Хитлер да започне война? Не е чак такъв проблем да се наеме флот за да превози византийците до Анхиало, а после и печенегите. С което стигаме до зададения странен въпрос защо е пишело, че тагмите са прехвърлени в Тракия? Ами защото след мира с арабите Зоя е имала възможност да прехвърли цялата анадолска войска срещу България, която вече със сигурност няма как да стане по друг начин освен по море. Което ще рече, че флотът със сигурност е превозил 50% от виз. армия. В Тракия вече е събрана цялата войска, качена на корабите и превозена северно от Еркесията. Транспортните кораби са с по-голяма вместимост и по-малък екипаж, тъй като при тях не е толкова важно да са маневрени и в безветрие. Предполагам сте наясно, че корабите не са се движели само с гребане от Цариград до Англия. Гребците са най-вече при маневри. За Поморие - има "Палеокастро" за което се говори в статията и което е при пътя за Несебър, т.е. не е на полуострова и по-нова част, която е на полуострова, но частта която ни интересува, вече е под водата и от нея се вижда само един фар, който показва, че има опасности под водата. Проучването е на Пареокастро - там са копали. На полуострова не са правени толкова мащабни проучвания. На картата има проблем. Голяма част от ромеите са се издавили. Така, както е нарисувано излиза, че са избягали обратно. Пак според тази карта пък излиза, че са се спасили тези, дето са преминали реката. При такова развитие наистина опцията е да бягат в посока към Поморие. Интересна картинка, но просто не се връзва с изворите.

Във връзка с призива за активизиране на темата ... е как никой не се сети да сложи снимка на политически активните жители на България? Само едно не разбрах, уж розовки, а не взеха да подкрепят и Орешарски!?! Дали пък не се притесняват, че така както той не може да обясни за какво ще се използва едномилиардния кредит, тъй и те може да бъдат излапани и видът им да изчезне базвъзвратно от България? А сега да видя скептиците, дето писаха, че още малко щяло да има протестиращи и гласуващи животни?

Графе, при операцията срещу Крит се воюва с арабите. Флота, който води Роман Лакапин има за цел да транспортира армии, а не да води морски битки. А за арабите я виж примерно какво пише царстващия по онова време Константин Багренородни - ходели са в Цариград като първи приятели. А дали си погледнал какви салтанати са правили когато виз. пратеници са отишли да сключват мирния договор, след който анатолийските тагми са прехвърлени срещу България? А гледал ли си примерно книгата не епарха, обръщал ли си внимание на виз. монети от епохата пръснати из целия свят? По това време Византия е основния играч по моретата. През нея минава пътя на коприната и подправките. Как мислиш се случва всичко това - с лодки-еднодръвки ли? Като си се хванал толкова за думите, напиши да видим кои думи си си харесал. Според мен авторите едва ли са умували кой точно дума да изберат. При кампаниите им по време на ПБЦ има два пътя за нападение на България - единия е Цариград, Одрин, Карнобат, Плиска-Преслав, а другия е с корабите на север от Еркесията и обикновено битките са някъде в участъка Поморие-Несебър. Имаше прикачена и една карта, но в нея се губят издавилите се в реката византийци, пък те са били по-голямата част от армията, аккто и спасилите се в Несебър. При теб няма факти, а ти отричаш фактите и ги заменяш с напълно необосновани фантазии.

Ами естествените права май ще са по-добре за трета тема. Навъдиха се дискусионни въпроси. Цеко Торбов отчита просто някои модни тенденции, но тези тенденции се развиха и сега ако Бриджит Бардо знаеше български направо щеше да се е влюбила в него. Ти по-добре си трай за него, че като нищо може да те накарат да направиш семинар на напудрените кокошки и прасетата с играчки и да трябва да им четеш откъси от Цеко Торобов, за да си научат правата (нали въведоха такива дивотии за малките дечурлига в училище, макар много ме съмнява някое хлапе да е схванало нещо от това, за което разни хора усвоиха народните парици). (и туй от Бриджи зад завесата ) А, не, няма измъкване. Римляните ще понесат пълно изобличение как са погазили правата на напудрените кокошки и прасенцата с играчки. Иде крахът на мита за римската цивилизация, който ще бъде разобличен в духа на новите еврократски ценности.

В ППВС наистина е казано, че разликата между неизбежната отбрана и крайната необходимост, че че при първото винаги трябва да е от човек. Пък ППВС са задължителни за съдилищата. Проблемът с ППВС е, че през соцпериода ВС забрави, че е само тълкувател на закона, а се е вживявал в ролята на нормотворец, в резултат от което в края на соцпериода ППВС се бяха превърнали по същество не в тълкувателни актове, а в прецедентно право. Ако се обърне внимание на цялото ППВС ще се види, че в мотивите не се сочи как направен даден извод, а просто е изложено по казуистично онова, което е дадено вече в един по абстрактен вид в мотивите. За Ненов още като започнах да говоря в тази тема споменах, че при него проблемът не е в написаното като цяло, защото много от нещата си ги има от по-рано, а че дава информацията не изведена от закона, а по целесъобразност. Долапчиев определено не е от големите ни автори, но като представител на старата школа не пише еднопосочно и да дава готови изводи неизвестно как изведени, а дава разни мнения и обосновки. Та там вече може да се види примерно, че се поставя въпросът ако се вкара, че нападението трябва да е деяние, то тогава може да е само от вменяем, а ако е невменяем (дете или психично болен), то тогава има становища това да е крайна необходимост. Сочи обаче, че има и противното мнение, а именно онова, което написах. Но това е по-добре да го оставим за другата тема, в смисъл да има две теми - едната за разликата между НО и КН, а другата да е вече за нападателя при НО. Очевидно и двете са доста пренебрегвани у нас и заслужават по-голямо внимание. А за примера който дадох с двете кучета, не случайно посочих, че дилемата е едно от двете кучета да трябва да умре за да остане живо другото, т.е. няма друг начин. Във връзка с написаното от Дорис за новите промени ето един пример, който като събитие го видях лично, макар да не знам дали е имало някакво съдебно развитие. Та вървя си през парка, а там има място за свободно пуснати кучета. Едно малко куче започна да се дзвери на едно голямо и в един момент голямото захапа главата на малкото. Стопанката взе да крещи, да реве и да моли собственика на голямото куче да отърве нейното. Човекът се опита да измъкне малкото, а голямото взе да посяга и на него, в резултат на което отнесе доста удари. Финала не го видях, тъй като подминах. Но как тази кучешка драма изглежда в очите на юриста когато 2-3 депутатки решиха да правят глупости и вкараха промени в НК след които полицаите започнаха да питат тъй като наближаваше Коледа дали да почват да арестуват и водят дела срещу тези, дето са си заколили прасетата? Вече споменахме, че дълго време (през което е писано въпросното ППВС и учебника на Ненов) не е имало особено значение как стои въпроса с неизбежна отбрана срещу животно. В смисъл, че ако изобщо можеше да бъде наказан някой за това, че е убил или наранил животно, то можеше да стане евентуално по линията на унищожаване или повреждане на вещ. Ако кучето е бездомно, то проблем няма, защото няма увреден собственик. И тук стигаме до нашия втори казус - няма проблем и ако този, дето е напердашил кучето е самия собственик. Но един хубав ден всичко свърши. Наред с този смислен текст: беше вкаран и този И възниква въпросът какво става при втория казус със собственика дето си отупа кучето на публично място където има деца, докато се опитваше да го убеди да изплюе захапаната глава на малкото куче?

Струва ми се, че нашия граф не е наясно с що е това корабен екипаж. Самолетоносачите имат екипаж над 1000 души, пасажерите - няколкостотин, а големите контейноровози се справят и с екипаж от 20-30 души. Това, което той си мисли, че са моряци са всъщност целия екипаж, т.е. тези, дето карат кораба и военния състав. Изключая робските галери то в сражение можело да се включи целия екипаж. Предполагам се досещате, че от флота нямаше да има особена полза ако за превозването на 12 коня са необходими 120 души. На бойните кораби им трябват гребци, защото при сражение трябва да маневрират. Но транспортните кораби използват вятъра. В изворите си имаме цифри за достатъчно големи армии. Не виждам никаква разумна причина да не вярвам на хора, които са виждали византийския флот и неговата товароподемност и са писали за хора, които са ги виждали, вместо на хора, дето са виждали само бюро и правят сметки за кораби на каквито никога не са се качвали. Чуденето че Византия има голям транспортен флот е меко казано странно. Дори да не се вярва на изворите и да се мисли, че те преувеличават, но Византия върти огромна търговия по цялото Средиземноморие и византийски стоки и монети се откриват дори в Англия. Дали целият този стокооборот може да се реализира от 100 еднодръвки. На второ място не е ясно защо на графа му е хрумнало, че не трябва да се използват транспортни кораби, а само военни, при положение, че трябва да се транспортират войски, а не да се водят морски сражения с българския флот от лодки-еднодръвки?!? Ако на арабите им е било толкова съвестно да дадат кораби на Византия да си закара армията на заколение в България да се чуди човек как турците са преминавали в Европа след като дълго време са нямали флот!?! В цитатите, които е извадил графа се казва, че цялата армия тръгнала срещу България. Това обаче е възможно, ако се тръгне по море, защото иначе ще трябва да влачат корабите по сушата. Ако минат по море и обсадят по суша и вода Поморие и Несебър, то тогава се покрива сведението на хронистите - че България е нападната от цялата войска. Но ако само пехотата е навлязла в България, то щеше да се каже не че цялата армия е тръгнала, а че Фока се е отправил срещу България, а Лакапин към печенегите. Но той като това е станало след превземането на Несебър, но първо се говори, че цялата армия се отправила срещу България, а после вече се говори какво е станало след като сухопътните и морските части са се разделили.

Струва ми се, че нещата доста се оплетоха, тъй че май ще е добре да пусна отделна тема, но ще е добре да почнем от АБВ-то, сиреч ще е разликата между неизбежна отбрана и крайна необходимост. Но накратко: Между неизбежната отбрана и крайната необходимост има нещо общо: касае се за опасност и че тя се избягва като се причиняват вреди другиму. Но има и разлики и тя изобщо не е, че при едното нападението е от човек, а при другото не е. Разликата между двете е, че при неизбежната отбрана вредите се причиняват на източника на нападението, а при крайната необходимост се причиняват другиму. От това иде втората разлика, която по същество е последица от първата - при неизбежна отбрана може да се причинят вредите, които са необходими да се отблъсне нападението, а при крайната необходимост може да се причинят само такива вреди, които са по-малко значими от вредата от нападението. Какво означава това, ако трябва да се изрази с житейски пример? Ако едно голямо куче нападне вашето малко кутре, то по принцип вие имате право да защитите своя домашен любимец. Но ако се стигне до там, че да трябва законът да избере кое да живее и кое да умре, то решението е съвсем различно в зависимост от това дали ще се квалифицира като неизбежна отбрана или крайна необходимост. Ако е неизбежна отбрана, то при избор между два живота, закона предпочита да се спаси нападнатия и да умре нападателя. В такъв случай ще умре голямото куче. Ако е крайна необходимост, то тогава ще трябва да умре малкото куче, защото са позволени само такива действия, които биха предотвратили по-големи вреди, а не същите или по-малки. А Дорис е много права. Неизбежната отбрана произхожда от естественото право, сиреч от онова, което го има изначално и биологично в природата - правото на човека и животното да оцелее и да се защити. С развитието на правните системи през последните няколко века се стигна до нормативна уредба и сега произлиза от закона. Но преди това, когато са търсели обосновка, то са я извеждали в естественото право. Цеко Торбов проследява именно тези развития на школите в миналото, тъй като той се занимава с история на правото. Кучето, бомбата, ножа, пистолета са все вещи, но когато се използват умишлено от човек за да причинят другиму смърт, то това си е нападение с пряк умисъл от човека. Това, за което обаче ставаше дума преди е когато животното само нападне човека. Но това ще го оставим също за отделна тема за нападателя при неизбежната отбрана. А докато ние тука умуваме, пияните шведските лосове атакуват: Швеция: Полицията спаси мъж, заплашван от пияни лосове http://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/policiiata-spasi-myzh-zaplashvan-ot-piiani-losove-5992577

Първо се абстрахираме от това, че се е случило в Русия, където виновния ще е този, който има по нисшестоящ шеф за роднина. Ако жената е насъскала кучето, то това е нападение на жената, както ако баретата беше гръмнал жената с пистолет, нападението щеше да е на баретата, а не на пистолета. Не е много ясно от описанието какво се е опитало да направи кучето, но ако е имало опасност за живота на човека е неизбежна отбрана. В случая причинява само имотна щета, така както примерно ако счупи на нападателя пистолета или ножа. Ако обаче нападнатия не може да победи насоченото животно и убийството на човека, който го ръководи е единствения начин да си спаси живота, то тогава неизбежна отбрана ще има и ако убие човека, а не животното, което примерно след смъртта на подстрекателя е спряло да напада. Това разбира се твърде хипотетично, клонящо към практически невъзможно.

За това, че валовете си функционират си имаме сведения. Лошото е, че имам голям мерак да направя филмче за една война между русите и Волжка България, но засега нямам техническа възможност да реализирам анимацията. Това, което е ценното е, че кампанията е описана по-подробно и се вижда каква е тактиката на българите и как използват валовите пояси. Това го виждаме и при други битки, за които имаме малко повече сведения, но данните са фрагментарни и трудно се получава сглобата. А тактиката се прилага също и при войната с маджарите, а дори при кампанията завършила с битката при Ахелой. В основата й е схватка - при неуспех оттегляне, прегрупиране и по възможност попълване - нова схватка ... и така докато противника не сбърка. Тъй че валът е функционирал, но вероятно е бил заобиколен от флота и охраната му се е изтеглила и прегрупирала. Схватките при Еркесията имат по-многофункционално предназначение: 1. По възможност да спрат противника; 2. При невъзможност да го спрат да го забавят; 3. Да се проучи противника като подготовка за последващата битка. Относно глаголите - СУ ми е малко далеко да ходя да питам професор. Но пък когато нещата опират до 1 дума хората от дълбока древност са открили много по просто решение - ползване не речник. Никой никога не е твърдял, че военната кампания е щяла да е само по море по простата причина, че Симеон няма флот за такава битка. Лъв Фока и неговите части са стоварени на север от Еркесията, но вероятно заедно с флота завземат полуостровните Несебър и Поморие (това, дето графа е сложил за Поморие е за Палеокастро, а иначе онова дето е било на полустрова сега е под водата и само един фар показва, че по дъното има опасности за плавателните съдове). Двата града няма как да са имали ресурси за отбрана по суша и море - освен разбира се ако Симеон не вкара армията си в единия от тях с идеята решителната битка да мине като обсада. След превземането на Несебър се разделят, защото няма повече значими градове на ниски полуострови, а само противодесантни валове - Хока продължава по суша, а Лакапин отива за печенегите.

Когато човек целенасочено използва животно за да причини другиму вреда, то си имаме пряко непосредствено престъпление от човека. Животното е вещ като пистолета, бомбата, ножа, отровата и др. под. и преднамерената им употреба да се причини вреда другиму си е престъпление на самия човек. Посредственото извършителство е когато фактическия извършител не знае, че извършва престъпление, а е използван от действителния извършител. Едно от най-големите отмъквания на пари от нашенска банка е станало точно чрез посредствени извършители. Един момък открива бъг в дейността на една банка и решил да поизтегли малко пари оттам. Но тъй като е бил хитрец, но не и герой решил да използва приятелката си, брат си и братовчед си. Та обяснил им, че съвсем законно получава от "онези куфарчета с пари на БКП". В началото пращал приятелката и брат си и те хората теглили без да подозират, че всъщност се използва бъг и те в действителност отмъкват пари. Единия път пратил и братовчед си. Тъй като обаче сумата била голяма, а от банката си мислели, че тегленето е съвсем редовно предложили да осигурят безплатна охрана на солидния клиент. Братовчеда, мислейки че всичко е съвсем законно естествено се съгласил, та така станало ясно къде са закарани парите. Разбира се в един момент банката открила недостиг на доста солидна сума и чорапа почнал да се разплита, повечето пари тъй като не били похарчени били прибрани, а геният открил бъга се озовал в затвора. Ето пък какво разказва римския респондент Улпиан: 9.1.1.7. Et generaliter haec actio locum habet, quotiens contra naturam fera mota pauperiem dedit: ideoque si equus dolore concitatus calce petierit, cessare istam actionem, sed eum, qui equum percusserit aut vulneraverit, in factum magis quam lege Aquilia teneri, utique ideo, quia non ipse suo corpore damnum dedit. At si, *** equum permulsisset quis vel palpatus esset, calce eum percusserit, erit actioni locus. Според него (пък то неговото мнение е било задължително за римските юристи) ако едно животно притивно на неговия нрав бъде раздразнено примерно като бъде ударено или сритано и то причини вреди, то тогава този, който го е предизвикал, ще отговаря за вредите. Но ако той примерно не върши такива действия, а го е галил или потупвал, то няма основание за такова действие. Престъплението и деликта както казах са нещо като отражение на едно деяние в два паралелни свята. Възможно е едно престъпление да е и деликт, може обаче едно престъпление да не е деликт ако не са произлезли от това вреди (напр. формалните престъпления - напр. изготвяне на офиц. неистински документ, който не е бил употребен), а е възможно да има деликт, който не е престъпление, а примерно се изявява като административно нарушение. Онговорностите са: Наказателна и административно-наказателна Договорна и деликтна дисциплинарна Така както са подредени могат да се комулират по вертикала, но не и по хоризонтала. Напр. едно престъпление може да е също деликт и адм. нарушение - напр. ако шофьор допусне ПТП и причини значителни имуществени вреди, то тогава може да бъде осъден за престъпление, за причинените вреди и да бъде уволнен от работа. Неизбежната отбрана е една привилегия, дадена по изключение на нападнатия, по силата на която той може да извърши престъпление без да бъде наказан. И тъй като е привилегия и е дадена по изключение, то трябва да се подхожда много внимателно доколко нападнатия не злоупотребява с нея и не върши престъпление, за което не му е дадена привилегията да го извърши.