Седемте рилски блата
Сто години след откриването на свещения град на инките в Перу Мачу Пикчу
– през 2011 г., властите въвеждат ограничения в достъпа на многолюдните
тълпи от туристи, които са нанесли необратими щети на района. Земята е
силно ерозирала на места, има опасност от свлачища, екосистемата в
планината е застрашена. Ограниченията са наложени след дългогодишен
натиск от страна на ЮНЕСКО, която предупреждава, че мястото на практика
ще бъде унищожено. От друга страна е натискът на местните власти и
туристическите агенции, които настояват до древния град да се изгради
магистрала. Перуанското министерство на културата в крайна сметка се
вслушва в гласа на природозащитниците и взима драстични мерки, за да
ограничи пагубното влияние от безконтролния достъп до Мачу Пикчу.
Историята
с Мачу Пикчу, случила се на 11 470 километра от София, се повтаря с
много по-бързи темпове и на много по-близко разстояние на място, което
според българските закони е с една от най-високите степени на защита –
Национален парк "Рила". От построяването му през 2009 г. досега спорният
лифт от хижа "Пионерска" до хижа "Седемте рилски езера" качва по близо
2000 души всяка събота и неделя (през лятото, според груби изчисления).
Езерата са място, което никога не е било населено и допреди 2009 г. е
посещавано от не повече от 1000 души на месец (осреднени данни на
дирекция "Национален парк Рила"). Рила не ни е мила
Изграждането
на лифта е съпроводено с протести на природозащитници заради съмнения
за неговата законност, както и заради притесненията от засиления човешки
натиск. През 2009 г. прокуратурата образува досъдебно производство
срещу длъжностни лица, участвали в реализацията на проекта, но точно
преди месец го прекратява с мотива "липса на доказателства", научи
"Капитал" от източници от държавното обвинение. Решението е взето
въпреки данните за съществени нарушения на Закона за устройство на
територията, Закона за опазване на околната среда и Закона за
собствеността при изграждането на лифта, както и за заблатяване на
езерата, ерозия и унищожаване на естествени местообитания в района на
седемте рилски езера. "Разследваното деяние има реално значими и
измерими финансови, материални, културни и морални щети, които
практически са невъзстановими или са възстановими в дългосрочен аспект
при пълното отстраняване на направените щети", пише в
съдебно-екологичната експертиза по производството, изготвена от
специалисти по хидробиология, екология, зоология, ботаника от
биологическия факултет, БАН, Национален природонаучен музей и др. Защо лифтът е със спорна законност
За
лифтa до рилските езера има строително разрешително от 1998 г., както и
оценка за въздействие върху околната среда, одобрена от МОСВ през 1995
г. Изграждането на съоръжението (строеж трета категория по смисъла на
ЗУТ, елемент от техническата инфраструктура) е временно прекратено през
2001 г. и е подновено през 2005 г., т.е. 7 години след откриването на
строителната площадка (през 1998 г.). Според чл. 67, ал. 1 от Закона за
собствеността правото да се построи сграда в чужд имот (община Сапарева
баня строи лифта върху имот от държавния горски фонд, предоставен й от
земеделското министерство) се прекратява по давност, ако не се упражни в
продължение на 5 години. Правото е упражнено, ако във въпросния
5-годишен срок сградата е завършена на етап груб строеж (груб строеж е
сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и
покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи).
От документите по разследването става ясно, че нито през 2001 г., нито
при подновяването на строежа през 2005 г. лифтът, горната и долната
станция не са стигнали до груб строеж.
Към 2005 г. са завършени
изкопните работи за 15 фундамента (общо са 23), излят е бетонът за осем
от тях, монтирани са 7 стълба. И ако за самия лифт е трудно да се
прецени кога точно е изпълнен на груб строеж, то за долната и горната
станция, които са сгради, е пределно ясно. От долната лифт станция е
изградена само подпорна стена, а от горната – само основи на сградата и
тухлена зидария на ниво първи етаж. Детайлите са описани в протокол от
2001 г. и акт обр. 11 от 2005 г.
Въпреки несъответствието със
закона на 04.09.2007 г. главният архитект на община Сапарева баня
Даниела Владимирова–Цанкова одобрява инвестиционен проект "Промяна по
време на строителство" (вписва се като забележка към строителното
разрешително). Преди одобрението тя праща съгласувателно писмо до МОСВ,
но само за промяната в проекта, отнасящ се за горната лифт станция.
Новият инвестиционен проект е внесен за съгласуване в цялост в МОСВ на
15.10.2007 г. По този начин Владимирова – Цанкова е нарушила Закона за
опазване на околната среда, Закона за устройство на територията и Закона
за собствеността, тъй като e одобрила редакция на строително
разрешително, загубило правното си действие през 2003 г. Обектът е
трябвало да премине през целия етап от изготвяне и одобрение на нова
екологична оценка и ново строително разрешително.
За нарушения са
разследвани и заместниците на Дирекция за национален строителен контрол
(ДНСК) Георги Даракчиев и Милка Гечева (сега шеф на ДНСК), Силвия
Виденова, главен инспектор към ДНСК, управителят на фирмата за
строителен надзор "Евростандарт" и началника на РДНСК Кюстендил Васил
Стоянов - заради приемането на спорния обект. Както стана ясно по-горе,
прокуратурата е отказала да повдигне обвинения срещу тях.
Видима заплаха
Спорен или не, лифтът е факт и от
2010 г. досега качва до хижа "Седемте рилски езера" между 120 и 140
хиляди души годишно (по данни на дирекция "Национален парк Рила",
предоставени на "Капитал"). Заблатяването на първите три езера,
изровените пътеки и разхвърляните боклуци са видими с просто око. От
МОСВ и парковата дирекция обаче твърдят, че натиск върху екосистемите
няма. "Няма промяна в параметрите на водите на езерата Рибно, Долно и
Сълзата... Не е отчетен спад в популациите на консервационно значими
видове... През последните две години се наблюдава възстановяване на
популацията на дивата коза (?!) В последните години не са отчетени
тенденции за влошаване или увреждане на местообитанията на видовете в
района", пише в съвместен отговор на МОСВ и парковата дирекция на
запитване на "Капитал".
Коренно различни са изводите в
съдебно-екологичната експертиза към досъдебното производство за лифта до
рилските езера, с която "Капитал" разполага. "Има ясни индикации за
напредване на еутрофизационните процеси (грубо казано – заблатяване
заради промяна в качеството на водата, предизвикана от увеличеното
количество органични вещества и биогенни елементи). До 2010 г. в езеро
Сълзата не са констатирани т.нар. потопени висши растения
(макроводорасли), докато в периода 2010–2012 г. те заемат около 10-12%
от площта му. Експерти по хидробиология коментираха пред "Капитал", че
при естествената еволюция на езерото подобна промяна щеше да се
наблюдава след стотици, дори хиляди години. Сълзата е било (в минало
време) и единственото езеро, в което е регистриран реликтния вид
Copepoda – Arctodiaptomus niethameri – яркочервено дребно ракообразно с
размер около 1 мм. През 2010 г. то вече е изчезнало. В експертизата е
посочено, че същата съдба ще сполети и друг вид – Daphnia obtusa.
Организмите в природните екосистеми са свързани и зависят едни от други.
Изчезването на един биологичен вид неминуемо ще доведе до нарушаване на
равновесието в природните съобщества, пише в документа. Заключението на
експертите е, че състоянието на езерата може да се определи като
неблагоприятно, растителността около пътеките загива, ерозията разширява
своята площ, има пряко унищожаване на местообитания (на птици),
засилено безпокойство и увреждане на местообитанията на бозайниците.
Основен принос за увеличения човешки поток и натиск към езерата и всички
произтичащи негативни последствия има лифтът от х. "Пионерска" до х.
"Седемте рилски езера", пишат експертите. Тълпите изравят пътеките,
пръст, прах и органични отпадъци се свличат към езерата, които се
заблатяват и стават драстично по-плитки за последните 5-6 години, пише в
експертизата. Тези процеси нямат нищо общо с основните цели при
обособяването и управлението на Национален парк "Рила", които са
свързани с опазването на видовете и техните местообитания. Нещо повече, в
чл. 278г и 278д от Наказателния кодекс е посочено, че унищожаването на
защитени видове от дивата флора и фауна, било то по непредпазливост, е
престъпно деяние, което се наказва с лишаване от свобода и глоба. Полезен ход има
Изводите
в съдебната експертиза са категорични - необходими са спешни мерки за
овладяване на негативните въздействия. Те могат да са ограничаване на
достъпа - да се пропускат определен брой посетители и най-вече
автомобили, тъй като сновящите почти до новата хижа джипове таксита имат
сериозен принос за ерозията в района и увреждането на природните
местообитания. Специалистите препоръчват още поставянето на тоалетни и
контейнери и редовното им осблужване, засилване на контрола върху
спазването на забраните за къмпингуване, палене на огън и излизане от
установените маршрути. Може да се инвестира и в пречиствателни системи
на двете хижи на езерата, каквито в момента липсват. Нито една от тези
мерки не фигурира в плановете на парковата дирекция, като изключим тези
от козметичен характер - печатане на брошури и разписването на заповеди,
чието спазване няма кой да контролира. Тъжното в случая е, че заради
алчността на една община и определени инвеститори само няколко години
след строежа на лифта със спорна законност вече се говори за спасяване
на рилските езера вместо за повишаване на туристическата култура на
посетителите. "Питам какво правят съвременните хора, като се намерят
пред някой чист планински извор - изведнъж натопяват вътре калните си
обуща да ги измият...", казва Петър Дънов през 1927 г. Осемдесет и шест
години по-късно този модел е затвърден и максимално улеснен, a промяната
към устойчиво и разумно използване на природните ресурси си остава
неясно пожелание от гланцираните брошурки, поставени на касата пред
лифта.
Хронология
Проектът за лифт до езерата
съществува повече от 15 години, когато през 1997 г. 17 дка от парк
"Рила" са предоставени от Национално управление на горите на община
Сапарева баня. Условието за строежа обаче е местната власт да не
преотстъпва собствеността си върху него. Проектът, представен през 2003
г. от тогавашния кмет на Сапарева баня Цветан Динев, е за 3 млн. лева.
Със
строежа се заема новоучредената фирма "Атомик инвест", в която общината
има миноритарен дял от 24%. Всичко трябва да е готово до август 2004 г.
Малко преди това инвеститорите се сменят. Дяловете на бившите акционери
от "Атомик инвест" са изкупени от "Рила спорт" АД, а проектът чака
своето доизграждане. Зад "Рила спорт" стои офшорната компания "Рилстоун
трейдинг бизнес корпорейшън" със седалище Великобритания, свързвана с
брата на бившия финансов министър Милен Велчев – Георги Велчев.
Лифтът
от хижа "Пионерска" до хижа "Седемте рилски езера" е окончателно
завършен през пролетта на 2009 г. От 2007 до 2009 г. в страната се
провеждат протести срещу изграждането му, предизвикани най-вече от
екоактивистите, които алармират за ефектите върху езерата и цялата
биосфера там, както и за законовите нарушения в строителната дейност.
Създателите
на седалковия лифт са инициатори и на друг, по-мащабен проект в близост
до Рилските езера. Това е ски курортът "Паничище – Езерата – Кабул",
който бе представен през 2008 г. на съвместна пресконференция на
изпълнителния директор на "Рила спорт" Славейко Стайков и кмета на
Сапарева баня Сашо Иванов. Тогава и двамата изрично подчертават, че
седалковият лифт и ски комплексът, известен още като "Супер Паничище",
са две различни неща. Проектът, възлизащ на повече от 140 млн. лева,
трябва да бъде завършен изцяло до края на 2016 г. В момента той е
блокиран, тъй като е планиран върху заменени гори, върху които е
наложена забрана за строителство.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/08/23/2127784_sedemte_rilski_blata/?sp=0#storystart