Elemag

Да не си ли чул, че вече почна.

Нека пише такива постове са "витрина" на тюркската теория, като професордобревите и трябва да стоят на видно място.

Та за висшето образование е нужно промяна във формите на преподаване и изпитване. На първо място освен формата на преподаване лекция (която освен на самите лекции се използва и на упражнения) да се използват и други форми като напр. дискусията, решаване на казуси. При формите на изпитване е по-добре да има текущ контрол и крайна оценка, като така сесиите могат да се редуцират и на тях да се явяват само онези студенти, които искат единствено да поправят оценката си като бъдат изпитвани върху целия материал. Всичко това, обаче следва (и можеше отдавна) да бъде инициирано и променено от самите вузове, които са автономни, а не спуснато "отгоре".

NASA - Imagery of Oil Spill http://www.nasa.gov/topics/earth/features/oilspill/

Ето ти какво казва Овчаров-баща. Д. Овчаров. Въведение в прабългарската култура. С., 2002, с.147: Ето Рашев: http://www.kroraina.com/bulgar/rashev_bg.html

Да си припомним Симеон Идакиев и неговата поредица "Един мъж, един автомобил, една камера" започнала през далечната 1980 г. Най - доброто от - Един мъж, един автомобил, една камера част 1 http://vbox7.com/play:ad368b86 част 2 http://vbox7.com/play:3c20e701 част 3 http://vbox7.com/play:9bb37560

В реч в Университета “Карнеги-Мелън” в Питсбърг американският президент Барак Обама заяви, че екокатастрофата, причинена от петролния разлив в Мексиканския залив, е доказала, че САЩ трябва да скъсат със зависимостта си от изкопаемите горива, предаде Associated Press. Обитателят на Белия дом посочи, че тя е заплаха за националната сигурност, икономиката и околната среда, поради което Америка трябва колкото се може по-бързо да се преориентира към алтернативни, екологичночисти източници на енергия. “Катастрофата в Мексиканския залив може да е резултат на човешка грешка, на пробиването на сондажа на опасно голяма дълбочина или и на двете. Кои са точните причини за трагедията ще изясни създадената от мен специална комисия. Нашите граждани ще научат, кой е виновен за случилото се. Ние обаче трябва да направим всичко възможно, Америка на нашите деца и внуци да не зависи от изкопаемите горива”, обяви Обама. Вместо това милиардите долари, които САЩ губят заради данъчни облекчения за нефтените компании, трябва да бъдат пренасочени към разработването на незамърсяващи околната среда енергийни технологии, посочи американският президент, според който сондажите в открито море не са решение за дългосрочните енергийни нужди на страната. С това Обама декларира, че форсира отново опитите за прокарването на Закона за чиста енергия, който трябва да ограничи драстично и емисиите парникови газове и да спомогне за ограничаването на негативните промени в климата, посочва France Presse. В заключение президентът на САЩ посочи, че преходът към екологични източници на енергия ще е възможен само при пълното участие нап частния сектор и налагането на високи цени върху замърсителите. Законът за “зелена” енергетика бе одобрен от Камарата на представителите, но се сблъска със съпротива в Сената, където Обама все още не разполага с необходимите за прокарването му гласове. Държавният глава обаче бе категоричен, че ще направи всичко възможно приемането на закона да стане факт през следващите няколко месеца. 45 дни след взрива и последвалото потъване на платформата “Deepwater Horizon” компанията BP все още не може да овладее теча на петрол на мястото на аварията. След четири неуспешни опита да запушат пробойните на подводния сондаж, инженерите на компанията разработват нов метод за сифониране на изходната тръба и източване на нефта към танкер на повърхността. Паралелно с това продължава пробиването на два сервизни дълбочинни кладенеца, които да спрат окончателно изтичането от повредения сондаж. Те обаче ще започнат да функционират едва през август. По оценка на швейцарската банка Credit Suisse, общите разходи на BP за ликвидирането на аварията и нейните последствия могат да достигнат $ 37 млрд., което е два пъти повече от печалбата на компанията за миналата година. Заради непрекъснатия срив на акциите си, ВР изгуби вече над 1/3 от пазарната си стойност, като карпитализацията й се срина от $ 180 млрд. до $ 115 млрд. Във връзка с рязкото обезценяване на компанията, някои анализатори изразиха съмнения, че BP ще успее да съхрани независимостта си, като посочиха, че не е изключено тя да стане жертва на поглъщане. Междувременно, за последния месец нефтеното петно увеличи площта си почти 3 пъти, достигайки само на 15 км. от плажовете на Флорида край Пенсакола. Заради дебелия слой мазут под и на повърхността на водата бе наложена забрана за риболов, която вече обхваща 37% от площта на Мексиканския залив. http://zonabg.info/Politics.30_31/3921.article/

Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, гост в предаването „Седмицата" на Дарик. Видяхте днешните вестници. Централните заглавия - „Абитуриенти не знаят къде е Тракия", „Магистрала „Тракия" отпраши към Русе". Защо на матурите абитуриентите не са знаели къде е автомагистрала „Тракия", какво е вашето обяснение? Ами причините са две. Едното обяснение, което ви е дадено и в медиите, то е свързано с това, че по-голяма част от учениците от професионалните гимназии избират географията, като смятат, че с обща култура ще се справят. Но те последните две години всъщност не са учили този предмет. И това, този анализ, той е стар анализ, ни накара и в проекта за закон за училищно образование да предложим матурата за професионалните гимназии, втората матура да бъде техният държавен изпит. Но въпросите, разбира се, са много по-тежки, защото те касаят очевидно качеството на образователния процес по география. И това, което анализираме съвсем спешно и което ще се случи сега през юни и през юли, до края на месеца ще бъде свикана експертна комисия, която трябва да анализира и да предложи конкретни препоръки, ясни, измерителни цели за подобряване нивото на образованието, и то не само в областта на географията, за да може през юли експертни комисии вече по предметите, като подчертавам, в тях няма да бъдат включени експерти от министерството, а ще бъдат учители от цялата страна, да се вложат конкретните мерки за всеки предмет. Освен това аз ще предложа на Министерски съвет до края на месеца да се обсъди и да се приеме една цялостна стратегия за образованието в България и по-специално в областта на училищното образование. Там наистина ще бъдат заложени едни конкретни цели, защото освен географията, виждате, че имаме проблем с усвояването и употребата на българския език. И затова в тая стратегия ние ще предложим наши партньори да бъдат електронните и печатните медии, разбира се, БНР, БНТ, вие, за да се изготвят една поредица от, в буквалния смисъл на думата, обучителни предавания, филмчета и т.н. Също така ще бъде засегнат в тая стратегия въпросът за училищата и университетите, академията. Имаме много тежка задача да се справим най-после с един проект от 1976 г., който е започнал, речникът на българския език. Знаете, че повечето академии през 17 век са възникнали около създаването на такива тезауруси. И другото, което, то вече е в ход, от тази година, от октомври месец, ще имаме специални стипендии за студенти, които ще поемат попрището на учителя. Те ще бъдат от структурните фондове и ще има съответно договор, че ще трябва да работят в системата след това. И другото, което планираме, е да организираме национални конкурси, игрови, които да бъдат в различните предметни области на образованието. Така че, дето се казва, преди матурата да си включи, да види филмчета по темата, която е избрал, тя все пак ще помогне. Може ли да обясните повече какво си представяте да се случва по радиата и телевизиите, да заместят, да допълнят училището? Ще предложим на радиата и телевизиите да станат наши активни партньори в образователния процес, което означава, че трябва да се изготвят специализирани предавания и филмчета, така, най-общо казано. Примерно къде се пише пълен член или по география, как да се ориентираш пред географската карта. По география съвсем игрово може да бъде показано всичко, включително и тежкия въпрос с растениевъдството, който също е затруднил учениците. Но това, което искам да кажа, че не само причината е учениците от професионалните гимназии. Очевидно имаме проблем с качеството, и то не само по географията. Другата болна тема за нашето министерство, и то още когато министър Фандъкова откриваше учебната година в Софийския университет постави въпроса за българския език. Така че юни-юли предстои доста напрегната работа в министерството, за да може този анализ да се превърне чрез конкретните мерки в инструмент, който да доведе до подобряване на резултатите, тъй като... Кой е въпросът за растениевъдството, понеже го споменахте, пък не го намирам във вестниците? Става дума за това, че текстът, който трябва да напишат учениците, текстовата задача по география, се е паднал въпрос за растениевъдството, което е трябвало да опишат. И там също не са се справили. Т.е. вашият извод от тези матури е, че положението е тревожно. Положението е тревожно в областта на географията. Но по принцип ние отдавна обсъждаме едно такова предложение за стратегии, за конкретни мерки, защото матурите, както и външното оценяване, не могат да имат смисъл, ако анализът на резултатите не се превърне в един действен инструмент, който да подобрява качеството. Иначе те просто ще бъдат един такъв формален измерител, още повече, че матурите, знаете, все още не са и основният входен изпит за университетите. Така че това е моето желание и моята амбиция, с това съм се нагърбил, наистина всички тези резултати да доведат до конкретно действие и до конкретен резултат. иначе може всяка година да си ги провеждаме всичките тези изпити и да казваме да, положението тази година е тежко, другата година някъде е по-добро. Ето сега отбелязваме доста добри резултати в математиката, във философията, в езиковото обучение, но географията също е изключително важна. Това са национални приоритети - география, история, български език. Рязък спад на верните отговори в теста по българки език и литература на въпросите за правописа. В количествени измерения от 75% миналата година, 61... Да, въпросите за правописа. 75 и нещо са били миналата, тази година към 69 клонят. Ами аз имам друга цифра, вчера са обявили, 61,8. Или 61,8, да, 61,8, това е вярната, да. Това пък няма ли да промени вашата твърда позиция срещу правописна реформа с цел облекчаване на правилата? Няма да я промени, защото правописна реформа с цел облекчаване на правилата може да се прави и периодично наистина това се върши буквално като законодателство, като се анализира практиката и употребата на езика. Но правописната реформа не бива да бъде в полза на неграмотността. Тъкмо обратното, българският език е основен инструмент в нашата държава, той е национална ценности и свързан е с нашата идентичност. Така че ако се прави правописна реформа, тя трябва да отрази какво се е случило в езика през последните десетилетия, да речем, но в никакъв случай правописната реформа не бива да нанася удар в полза на по-голямата неграмотност. Защото ако опростяваме, опростяваме нещата, един ден ще се окаже, че и буквите ни са много. Друго обяснение обаче на лоши резултати на матура е в начина, по който се задават въпросите. Въпросите, които се задават, например за матурата след 7-ми клас, събрахте много критики в избора на Иван Джуренов и неговия разказ „Вида" за преразказ на изпита по български език и литература. Даже четох някъде, че ви бил любим автор и познат, затова го били сложили. Има ли нещо... А, ужас, аз се запознах с него след това. Той е вече към 90 години, но вие знаете, че задачата, която се поставя пред учениците, е да направят преразказ на непознат текст. А критиките, да си кажем честно, защо са всичките тези критики. Защото по частни уроци и в частни школи за подготовка за този изпит са похарчени много пари и изведнъж се оказва, че тези пари не са дали резултат. Тоест децата не са правили преразкази на твърде познат текст, за да бъдат готови, което показва, че все пак тези уроци трябва да се ограничат до някакви други, да речем, ако има амбиция. Ако има амбиция детето да има по-добра езикова подготовка или нещо друго. А между другото разказът „Вида", прочетен от специалисти филолози, те казват следното: изключително красив разказ, много лесен за преразказ, с красив български език. И между другото всичките текстове, които бяха пред комисията, съдържат непознати думи или имена, но те са обяснени отдолу, пък и децата не са длъжни да ги употребяват, те могат да ги избегнат в преразказа. Но езикът на този разказ наистина е красив, но естествено е, че хората ще бъдат недоволни, защото те са платили големи пари и се оказа, че на изпита се пада нещо, което не е обсъждано в частните уроци. Т.е. казвате няма смисъл от частни уроци за матурите. Аз мисля, че няма смисъл. Никога няма да изчезнат частните уроци, защото всяко семейство има някакви определени амбиции и те може да бъдат в областта на изкуство, в областта на чужди езици, в някакъв талант, който искат да развият на детето, но мисля, че крайно време е нашето общество да се успокои и да гледа на всичките тези изпити и препятствия като на част от живота. Цялата тази истерия покрай частните уроци е единственият начин да се покаже, че няма смисъл, един от тези ние го приложихме тази година, въпреки че не беше целенасочено. Другите автори там бяха Каралийчев, мисля, че бяха разкази, и така. Кой решава кои да са авторите, защото, хайде, за Каралийчев или Елин Пелин, или Вазов, реклама не е нужда. Обаче, честно казано, за Иван Джуренов, който май никой не го знаеше преди тая матура, извън тесен кръг специалисти, това е огромна реклама. Не е точно така. Аз в последно време се запознах с творчеството на този писател, той е и фолклорист. Той е доста известен още от 70-те години. Има примерно една трилогия от български народни приказки, с прекрасна рецензия от Каралийчев, който казва там, че това едва ли не са най-добрите български приказки, издавани по това време. Вие знаехте ли Джуренов преди матурите? Лично аз не, но след това се запознах с него. Ами то и аз не знаех. Аз това ви казвам, че, честно казано, от всички съвременни автори, които още творят, биха били много щастливи да им се направи такава реклама. И защо Джуренов, а не Господинов примерно, или, хайде, той е известен... Той се е случил по много причини. Освен това от многото текстове, които се предлагат, все пак важното е да се предложи текст, който не се е падал в последните години. Джуренов между другото още твори. Той е доста здрав за тази възраст и наскоро даже мисля, че е издал един роман. Не, аз ви питах друго, кой ги избира тия хора, защото то и вие може да не сте го знаел, ама наистина мене, ако аз съм в някаква комисия и ми е приятел Джуренов, ще го предпочета него пред Иванов например, който също пише примерно басни, с цел да, дето се вика, да ти дадем едно рамо книгите ти да ги знае и министърът да разбере, че те има, както се казва. Не, не, изборът е свързан с подготвените, те са един набор от текстове. Важното е да са такива, които през последните години не са се появявали и, естествено, тази комисия, която подготви изпита, от трима души, аз също съм участвал там, когато обсъждахме основни неща, нали, те ми дават предложението. Така че дори и Джуренов да е непознат, самият разказ е изключително красив. Може да го видите, ще ви го пратим и не е тежък за преразказ. Стигаме до актуалния и тежък въпрос без отговор в последните седмици. Кой издаде матурата по български език и литература за 12 клас? Ами отговорът почти го знаят вече във вътрешното министерство. Но тъй като има някои заключителни действия на разследването, много скоро докладът ще бъде даден и ние ще се разделим с тези хора, ако наистина има такива хора в министерството. Хора, хора, не е един? Ами това е информацията, която аз имам. Естествено е, че винаги ще бъдат повече от един, защото един, ако го е дал на детето си, някой друг му го е дал на него. И всъщност това е поводът и да благодаря на Дарик за журналистическото разследване, защото много ни помогнахте. Ние знаем сега от разследването, че и предишните години е имало изтичане на информация по същия начин. Просто тогава не се стигна до такова журналистическо разследване. Това, което вие направихте, ни дава възможност сега наистина да прекратим тази практика, поне за близките години. Дъщерята на Красимир Лефтеров, главния счетоводител в Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, Ели Лефтерова отрича в „168 часа" да е знаела темите. Лефтеров остава ли сред виновните или? Ами сега аз не мога да коментирам това, докато не получа доклада. Това, което ние сме направили, направихме проверка на нейния успех през цялото й обучение, и там дали тя е свързана с това или не, аз не зная в момента, защото всеки е невинен, докато не се докаже противното. Обаче анализът показа, че тя през годините на обучение е отлична ученичка и аз това се чудя. Дори ако е свързана с този случай, то тя не е имала нужда от него. Нейният успех е твърде висок през годините на цялото обучение, той върви между 5.90-5.95... Ще анулирате ли матури на ученици, които са ги знаели? За да се анулират, това вече ще бъде решение на по-високо ниво от министерството, защото знаете, че нормативната база урежда този въпрос единствено, ако на момента се хване ученик, който преписва. Но това, към което аз съм склонен да предприема действия, наистина тези, които са участвали активно в тази, в разпространението на тази информация, ако наистина е било така, все пак да видя доклада какъв е, мисля, че е редно да бъдат санкционирани по някакъв начин. Дали ще бъде само тестът, дали ще бъде текстът за преразказ, вече това ще решим. Но това наистина е много по-сложно решение от възможностите на министерството. Да, защото не луд този, който яде зелника, нали, в смисъл какъв е проблемът на тия деца, че някой им е казал темата. Да... свързани и, ако има разпространители в министерството, те трябва да бъдат наказани с всичките възможности. Ние дисциплинарно, да речем, ще уволним хората, но ще се провери и след това какво може да се направи допълнително. Какъв е бил механизмът, поне изясни ли се, на изтичане на информацията? Аз си спомням, че точно след като Дарик направи журналистическото разследване, вие се включихте в „Седмицата" и казахте, че дисковете, с които се разпространяват темите, са перфектно защитени и няма да стигнат десетки часове, за да бъдат разбити от хакера. Сега едно от обясненията... Така ни казаха нашите компютърджии. В момента, включително и компютърът, на който са готвени, е при колегите от вътрешното министерство и всъщност това забавя разследването, за да се види, да се проучат всичките тези възможности. Но като излезе докладът, ние наистина ще го оповестим и, ако искате, понеже вие започнахте с журналистическото разследване, вие ще бъдете и първите, които ще съобщят тази информация. А това ли бяха трите теми, „Левски" на Вазов, „Да се завърнеш в бащината къща" на Димчо Дебелянов и „Ветрената мелница" на Елин Пелин? Ами неща излезе докладът, защото съм поел ангажимент да не коментирам. Това аз не можах много да го разбера. На вас поне обясниха ли ви полицаите какъв е смисълът на това пазене в тайна, като то фактът, че не щете да кажете, че не са, вече потвърждава, че са. Не, аз не ща да кажа, че не са, представете си, че не ги и зная кои са, нали, може и така да стане. Но наистина, докато тече разследване, защото това са професионалисти, които работят по 24 часа, а и вероятно не само по нашия случай, не бива да пречим на резултатите. Грешка ли беше да не казвате темите, защото вече след... за матурата след 7 клас отворихте и другите преразкази? Ами не беше грешка, тогава беше такова решението и затова решихме сега този път да ги отворим всичките, за да има яснота. Какво ще промените в системата с темите? Например в УНСС четох, че прилагали някакъв нов американски модел, в който всеки всъщност отговаря на различни въпроси, избирани по компютърен път, с еднаква тежест, почти изключено, нищожен шанс... Всеки от изпитваните. Ами аз ще се запозная с този модел, защото аз самият имам, нали, знаете, доста голям опит в тестовото изпитване, в смисъл като човек, който е участвал в организирането на това години наред. Всъщност това от 1995 г. го прилагаме. Това, което искаме и обсъждаме... В Нов български университет, да. ...като промяна са много въпроси, дали трябва да се подготвят тези дискове или направо по мейла да се пращат, нали, да бъде защитено в парола, дали не е възможен модел на децентрализация при провеждането на матурите. Но тук имаме въпрос за качеството. Все пак това е национално оценяване и оценките да не се получи така, че, да речем, в Малко Търново или в Елхово да се окаже, че всички са отлични оценки, нали, критериите трябва да бъдат еднакви за всички. Какво значи децентрализация? Но в момента обсъждаме септемврийската матура. Септемврийската ще се проведе по стария начин, но след това вероятно ще настъпят доста големи промени. Но тук има нужда наистина от експертни мнения все пак. Тоест децентрализация примерно по области, по градове или дори всяко училище да си има собствени теми и собствени тестове? Не, не, не, става дума да прекратим това централно събиране тук на експерти от цялата страна. Но ние ще го огласим, след като мине и септемврийската, защото и в момента има доста тежка организация на матурите. Според мене има и дублиране на информационни източници, в смисъл такъв, използване вероятно по-тежкия вариант с тези дискове, които се разпечатват. Ето сега за 7-ми клас всеки диск, те са 1 868, които примерно за български език трябваше да влязат всеки в секретен плик, всеки плик със секретен номер, защитен и т.н. Това колко време отнема технически, да се размножат тези дискове и да се запечатат? Ами доста. Трябва да ви кажа, че екипът от януари месец работи с нарастваща натовареност. Стигна се до положение, че последния месец министър Коджабашиева и експертите идваха в 6.00 ч. в министерството, вечер си тръгваха 1.30 ч. Наистина е доста тежка тази... Ама, чакайте, от това, което казвате, излиза, че от януари месец „Левски" и „Ветрената мелница", която вие не потвърждавате... Не, това са съвсем последните неща, които са направени, самата организация... И третата тема са на диска, нали, за да започнат да ги размножават тия дискове... Не, размножаването става в последните дни, то не може да... Но няколко дни. Ами то колкото повече дни, толкова повече възможности за изтичане на информация. Ами и тази година са ограничени до минимум, защото знаете, че навремето се разпечатваха книжки, които получаваха, явяващите се на изпита, държавните зрелостни изпити. А не мислите ли за толкова много теми, че да става невъзможно и безсмислено да ги знаеш, да стане като с листовките в КАТ. Като сте взимал шофьорска книжка, нали знаете как беше? Те са ясни, 30 ли бяха групи от въпроси, по 30 въпроса... Ами това, за което мислим, е горе-долу на принципа на тотото, да се въртят въпросите от теста и темите и в последния момент натискане на копчето, т.е. и да няма и експерти, които да знаят какво е подготвено дори и един час преди това. Това означава, че трябва да се промени целият този модел и ние наистина обсъждаме. Има „за", има и „против". Аз съм привърженик на тази система и мисля, че имаме достатъчно техническа възможност да я приложим. Тоест да има стотици хиляди, то теоретично е възможно всички български автори да бъдат включени с по един текст и да се въртят в компютъра. Не, ще бъдат включени само тези, които са изучавани от децата. Все пак... Става дума за непознатият текст примерно след 7-ми клас. А, след 7-ми клас, когато става дума за текст, естествено, той трябва да е непознат за тях, такова е изискването сега. Има ли региони с по-лошо образование? Например най-ниски били резултатите в Разград и Търговище. Какви са обясненията? От друга страна, Кърджали пък е сред добрите резултати. Ами, това наистина трябва да се анализира, но не можем така да посочим, тези резултати, за да разберем защо е така, трябва да бъдат анализирани. Очевидно като гледаме външната страна на резултатите, в Кърджали качеството на образование е по-добро. Може би то е свързано с много неща. Може би дори има и някакъв социален отговор на въпроса. Може би там социалната среда е по-добра от тази в районите с по-ниски резултати. Това ще се анализира тепърва, защото все пак отскоро ги имаме резултатите. Според тези резултати елитните гимназии си остават елитни гимназии, доколкото аз успях да се ориентирам. Ами, общо взето, като видим списъка, е така. Там... Американският колеж номер едно и вътре са френска, немска, испанска, класическа гимназия... Да, и нали виждате, това са и тази част от училищната мрежа, където освен всичко друго има и доста по-голяма дисциплина, по-голяма идентичност на ученика с... идентификация на ученика с училището, защото това са училища, които са марка отдавна в нашата страна, и всъщност този опит трябва по някакъв начин да плъзне и по цялата система. Ще пращате ли с есемеси резултатите от септемврийските матури? Някаква проба четох, че сте правили и резултатите по френски сте ги пращали? Да..., системата, за да може да се използват всички достъпни информационни източници, за да получат информация. Идеята е септемврийската вече да бъде и по този начин. Зависи как ще бъде заявено все пак. Това се употребява между другото в университетите отдавна. Много от студентите получават по есемес не само резултата, а дали и преподавателят е болен и дали ще се случи часът или не, или естествено получава си по мейла. Но сега се тества системата и тези специалисти по информационни системи ще предложат най-добрия резултат, който няма и да натоварва семействата. Вярно ли е заглавието, че всъщност всеки осми абитуриент не взима диплома и ще ходи на септемврийска матура? Клони към верните изчисления. Това в сравнение с миналата година... То, виждате, резултата, понеже огромна част избраха географията с надежда, че там всичко е лесно, и там е провалът, но тук наистина имаме проблем, защото трябва децата, нашите, и обществото да знае, че географията не е само обща култура. Това си е една сложна и тежка научна област, и това е работа и на учителите, и точно затова сега ще започне този анализ, за да може до края на юли тези експертни групи по предмети да предложат наистина работещи мерки, които да подобрят положението, и да видим следващата година това ще даде ли резултат или не. Подобряването означава нови учебни планове ли, нови учебници, повече часове? Не, за да има нови учебни планове и цялата тази система, то ще се случи след приемането на новия закон, но качеството може да се подобри и при сега действащата система. Ние трябва да видим просто един много подробен анализ защо е така, какво се случва. Да речем, ако следващата година, когато законът е приет, децата от..., те не са деца, извинявам се, тези млади хора, завършващи професионалните гимназии, когато втората им матура вече е изпитът по специалността, това което са изучавали, ако това обърне резултата, може да се окаже, че по-голямата част от причини е свързана наистина с това, че те през последните две години не са го изучавали. Но аз си мисля, тъй като се занимавам с образование от много години, това е и световен проблем и твърде много български проблем, защото при нас в концентриран вид дойде през 1989 г. Ние наблюдаваме спад в качеството на образованието на всички равнища. То се дължи на много причини. Не може да се оправдаваме. Естествено е, че има световна вълна и промяна, голяма, в усвояването на информацията, но фактът е, че през годините този процес не е анализиран и не са предприети мерки за синхрон с това, което се случва в нашето време. Ще доведе в бъдеще до по-лоши резултати. Още училищен, още един училищен въпрос преди да продължим с университетите. Ще се връщат ли училищните лекари? Това поне обещава здравният министър Анна-Мария Борисова. Вие какво мислите? Значи, аз и чисто човешки мисля, че трябва да имаме здравна помощ по училищата, но това е въпрос, който трябва наистина да обсъдим двете министерства, защото той е свързан, естествено, с наличните средства. Да, кой ще плати сметката... Ние лесно ще... ...по време на кризата да се отворят нови работни места за хиляди лекари? Колко училища има България, в които ще трябва да има лекар? Ами, 2600 и няколко са училищата. Естествено, не във всяко може да има, защото броят на учениците е различен, но това, което е казала министър Борисова, е правилно като стратегия. То тази година може да не стане, но като го заложим, така че поетапно да започне да се случва във времето, защото имаме проблем със здравето на нацията и здравето на децата. Не само лекарите и стоматолозите би трябвало да присъстват в училищната мрежа, защото изследванията показват, че българите вече към 16-18-годишна възраст не са много здрави, а всъщност те не съзнават, че това е така, защото си мислят, че това е едва ли не някакъв козметичен проблем, но въпросът е, че когато на експертно ниво двете министерства го обсъдят и стигнем до съгласие, това трябва да бъде подплатено финансово. И затова не мога, аз казвам - да, това е най-хубавото, което трябва да се случи, но не мога да обещая, че ще стане тази година. Но въпросът е такъв - ние като вземем решение, то трябва да бъде заложено в програма, която да доведе и до финансиране. Ще върнете ли отмененото през, струва ми се, 1999 г. платено обучение в университетите, в държавните университети? Аз не мога да го върна. Парламентът може да се произнесе по този въпрос. Има такова искане... Има ли политическо решение? Има такова искане от страна на университетите. Има подготвен проектозакон за изменение и допълнение на действащия, за връщане на платено обучение в университетите, които имат като институционална и програмна акредитация в съответните направления оценка много добър и добър, т.е. имат право да обучават за максималния период на обучение, като в текста се казва следното, нали, казано по най-прост и разбираем начин, университетите след изпълнението на държавната поръчка имат право, ще имат право, ако парламентът го одобри, да приемат с договор и студенти, които са следващи в класирането, които не са успели да влязат, като студентите заплащат такса, която трябва да бъде равна на стандарта за издръжка на един студент, който е осреднен, казвам осреднен, защото в медицина, в изкуства са по-големи таксите, сега осреднената ще бъде тази година 866 лв., но пак повтарям, става дума за студенти над държавната поръчка до изпълнение на капацитета на университета. Значи, капацитетът на университета се определя от националната агенция и той е свързан с много показатели, брой преподаватели, учебни места. Вашата теза беше, че в условия на криза тази идея не е удачна, защото и без това обявените от държавата места в университетите не се запълват. Тук изглежда обаче влизате в противоречие с премиера Бойко Борисов, който пред академичния съвет на Софийския университет лично дал одобрение за тази идея, за платено обучение. Да. Не, ние не си противоречим с премиера Борисов. Като антикризисна мярка, която ще доведе до по-добро финансиране, това е правилно. Аз говоря, че не е удачна идея от гледна точка на това, че ние имаме намаление на броя на студентите. И тази година, като анализираме от януари насам от предварителните изпити заявеното желание за обучение, ние виждаме доста по-малко желаещи да постъпят в нашия университет и от миналата година. И притеснението е, че много от университетите нямат да изпълнят дори държавната поръчка, защото независимо от демографската криза и намаляващия брой кандидати, Министерски съвет откликна на желанието им и в много от университетите е увеличен заявеният брой евентуално, които ще влязат в университета тази година. И моето притеснение е, че независимо от правото за платено обучение редица университети няма да могат да се възползват от него, тъй като те ще трябва да си изпълнят държавната поръчка, а иначе... А ще се възползва ли държавата да направи номера да намали местата за държавна поръчка с 10%, както четох във вестниците, и така студентите да започнат да плащат нещо, което е плащала досега държавата, или поне всеки 10-и студент? Значи, държавата не може да направи този номер, защото държавната поръчка се утвърждава на базата на заявките на университетите. Ако това се случи, да си представим картината, че университетите искат да им намалим държавната поръчка, това означава, че с 10% по-малко живи пари ще влязат в университета, защото на базата на държавната поръчка университетът получава финансиране, което не е само издръжката на студента, а то включва пари за наука, да речем, те са сега малко в кризата, и за присъщата творческа дейност, социално-битови, капиталови разходи и т.н. Много са перата и ето в това е рискът. Ние ще кажем - да, добре, самата държава ще бъде облекчена с 10% финансово, обаче в университетите изведнъж 10% като постъпят по-малко средства, а представете си, че не дойдат студенти за платено обучение, защото представете си, че при тази цена те си кажат - ами, аз за тези пари мога всъщност да уча в европейски университет. И рискът е в това - ще се приеме един закон, който ще даде възможност за облекчаване на финансовата ситуация, но дали ще могат да се възползват, защото тази и следващите години прогнозата е за намаляване броя на студентите. След това имаме вече друга вълна, виждаме, от училищната мрежа. Знаем, че някъде след 7-8 години ще започне нарастване отново, така че след като университетите имат това желание, ние ще го дадем. Надявам се парламентът да го одобри. Кога парите ще започнат да следват студента в България, независимо дали учи в държавен или частен университет, а не те да се дават за бройки места в държавните, дори може да се отиде още по-далеч, ако едно българско дете има право да получи пари, за да учи в университет, тези пари би трябвало дори да могат да го следват и във всеки европейски университет, ако парите са заради това, че ти учиш и си студент? Значи, те и сега в национален план някак си парите следват студента, но то е малко, така, като проект. Казва се, ние тази година ще приемем еди колко си студенти, но всъщност не се приемат толкова и университетите, които са взели повече пари, да имат по-малко студенти, след това тези пари естествено се ограничават. Но имаме нужда това да бъде регулирано от новия закон за висше образование, който е в процес на работа. Предстоят обсъждания, тъй като това е другият тежък закон - училищното образование, и законът за висшето образование са документи, които би трябвало да уредят живота на системата поне за едно десетилетие. И там има различни такива варианти. Не мога в никакъв случай да кажа, че сега, в условията на криза тези пари ще следват студента и в европейските университети, макар че това е европейско правило, в голяма степен. Но не всички държави, между другото не във всички страни е в употреба. Това, което като антикризисна мярка също очакваме да се случи с положителен резултат, е, че вече тръгва студентското кредитиране. Тук предстои до седмица-две да започне сключване на договора с банките. И другото, което е, ето използвам случая, че сме в ефир, много важно е да се знае, че независимо, че има финансови ограничения сега, ето 20% се очаква да бъдат свити разходите във всички сфери на публичния живот, това не означава, че образователната система умира. Защото съществуват средства, които могат да бъдат придобити чрез проекти. Нали, университетите знаят, че с двадесетина процента ще се свият разходите. Едновременно с това тази седмица 13 университета получиха близо 40 млн. лева, това са спечелени пари по проект за регионално развитие и това са пари, които също отиват, грубо казано, за капиталови разходи, за енергийна ефективност, за подобряване на библиотеките, информационното обслужване, за достъпна архитектурна среда, за хора със специални потребности... Това са европейски пари... Значи, това са спечелени проекти... ...от европейският фонд за регионално развитие, управляван от министерството на регионалното развитие. Да. И сега да кажа и другото. След тази страница се отваря и страница за училищната мрежа. Така, че предстоят сега да се представят проекти от училищата и там също по същата пътека ще има подкрепа, финансова. Така, че моят апел към колегите от образованието е да следят активно всички възможности за проектно финансиране. Най-лесно е да се каже, пари няма. Нали, ние сме свикнали от години и така си казваме, защото сме живели в такава среда, но всъщност пари има. Те, ако не са от бюджета, те идват от други фондове. А българските пари и българският бюджет, трябва да мислим за него като за европейски пари. Така, че, ето, наистина университетите получиха между 1,5 и 4 милиона и нещо, в зависимост от качеството на проекта. Това са 13 от най-големите университети в България, това става дума за държавните. Така, че няма място за униние. Просто трябва да се мисли, че парите освен от бюджета могат да дойдат от много други места. Значи, ние правим всичко възможно за подаване на всичката тази информация, но и структурите, ако са по-активни, ще бъдат и по-добре задоволени финансово... Ще върне ли държавата Ботаническата градина в Балчик на Софийския университет, както изглежда е обещал на академичния съвет на университета премиерът Бойко Борисов, и то малко след като всички вие, министрите, гласувате всъщност да отнемете на университета Ботаническата градина, въпреки впрочем многобройните съдебни решения, които потвърждаваха правата на университета върху градината. Въобще защо е това заинатяване според вас от страна на българската държава да вземе тази градина? Не, няма заинатяване. Значи, първо, премиерът каза, той обеща, че този въпрос ще бъде обсъден и в резултат на обсъждането ще бъдат предприети конкретни мерки. Това е спор между Софийския университет и културното министерство. Аз не съм специалист и какво да кажа на въпрос ще върне ли държавата? За да върне държавата, това ще бъде решение, което е извън компетенциите на Министерството на образованието. Не, понеже целия Министерски съвет го решавате. Вие, нали, би трябвало да играете за университетите, предвид пък, че сте на образованието министър. Какъв е спорът за тази градина? Вие как? Аз в съгласувателната процедура съм подписал документ Ботаническата градина да остане в разпореждане на университета. Това е важно, не беше ясно досега, че министърът е... Не, ами то не е ясно, защото преди нещо да влезе в Министерски съвет, има дълга съгласувателна процедура между всички министерства. Но това, което аз имам като информация, поне на този етап, че тя, след като е купена от държавата, е предоставена на културното министерство, което е дало възможност на Софийския университет там да има тази Ботаническа градина, за всичките нужди на университета, които са преди всичко изследователски. И доколкото аз зная, от това решение и разговорите ми с министъра на културата, той няма намерения да ги гони. Просто взаимоотношенията по някакъв начин трябва да бъдат уредени. Но премиерът обеща този въпрос да бъде обсъден. Не е обещал - връщам ви я, както е написано. Но вие лично бяхте, и като министър на образованието, градината да остане на университета? Да, защото всъщност тя и сега, и сега по никакъв начин, като се договорят с министерството, няма да бъде отнета. Там очевидно има някакви финансови спорове, които трябва да бъдат решени. Какво става със закона за БАН на академик Благовест Сендов? Законът на академик Благовест Сендов е хубав. Аз бях направо изумен, когато той ми го даде, защото е изключително модерен този закон. Той значи запазва цялостно структурата на академията така, както е в момента, но все пак разделя управлението на академията и там предлага дори академиците и член-кореспондентите да си имат сенат, който да взема решения, и тези решения да влияят на целия научно-изследователски процес. Но той и въвежда инструмента управлението, финансово, стопанското и стратегическото, да бъде в ръцете на един, да го наречем условно, управител, който се назначава от държавата. И освен този аристократизъм със сената, академик Сендов предлага нещо много интересно в това, което трябва да замени сегашното общо събрание, някаква академично събрание, което си има, освен представители на институтите и академиците, там да има представители на всеки университет. И ние говорихме с него, че добре е университет, който има право да обучава докторанти, поне в три направления. Но след като разговаряхме с академиците, това, което се договорихме на този етап, е държавата да назначи един човек, който да отговаря за финансово-стопанското управление. И предстоят разговори тук в близко време. Това няма да доведе дори до промяна в закона, защото от ръководството на академията казаха, че просто е въпрос на вътрешен правилник, което е добре, по-бързо ще стане. Това е от полза на самата академична общност, за да може най-после тя да се концентрира само върху научно-изследователските проблеми, а всички тези неща, свързани с логистиката, да бъдат в ръцете на един експерт. И тогава горко му на експерта, защото те всеки ден ще искат от него средства, които той трябва вече да търси, да планира. Добре, обаче нали видяхте как учените излязоха на протест. Вие държахте една твърда позиция за реформа, при която да се децентрализира науката. Отидоха при Бойко Борисов и той каза, няма да се правят такива работи, вие си оставате началници, даже БАН ще стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства... Да, БАН става първостепенен, институтите обаче... ...и излиза, че премиерът не ви подкрепи. Така поне всичко го разбраха в пресата. Те са го разбрали превратно. Значи, ние в този разговор всъщност постигнахме това, което искаме. Институтите стават второстепенни разпоредители. Представител на държавата се занимава с финансово-стопанското управление. Той ще бъде свързан с финансовото министерство. И всъщност ние постигнахме промяната в БАН по много по-лек път, отколкото това да се обсъжда като промяна на закона, което като първа крачка е добре, защото БАН сега ще е пилотният проект за цялото наше научно-образователно пространство, където също предстои разделение на академичното управление от финансово-стопанското. А това, което... По-големият въпрос е имате ли подкрепата на министър-председателя, на цялото правителство, за реформите, които искате да правите? Или пък колегите ви казват сега, ние, такова е дереджето на България, толкова проблеми имаме, че си отваряме и нови фронтове - с учени, с университети, където изглежда, че има някакви противоречия в по-смелите идеи, които вие лансирате, и подкрепата, която получавате, че по-добре е да не се хващаме сега да се караме с още групи от обществото? Аз, първо, имам подкрепата на премиера. Второ, подкрепата за реформите, всички тези реформи са обсъдени на оперативно заседание. След това са обсъдени в парламентарната група, която също ги подкрепя. Въпросът е, че в случая с БАН в резултат на този разговор, нали, когато те излязоха на протест, ние постигнахме реформиране на системата, без да е необходима законодателна промяна. Това, което четем, което съобщават медиите, е малко по-емоционално, иначе нещата вървят. На края политически въпрос. Какво мислите за превърналия се в постоянен сблъсък между президент и премиер? Първанов ли е противникът, който Борисов и ГЕРБ искат да легитимират, като непрекъснато му обръщат голямо внимание и влизат в непрекъснати дебати с него? Мога да кажа, че правителството не е започвало и въобще не поддържа никаква линия на конфронтация. Впечатлението, че има такава, е, че от страна на президента имаме постоянни критики на правителството и се създава впечатлението в обществото, че има някаква голяма конфронтация. Но всъщност от страна на правителството ние си вършим работата. Естествено е, напълно естествено е, че една част от обществото няма да бъде съгласна, защото реформите винаги са болезнени. От друга страна, нещо съвсем нормално в демократичното общество, предстоят избори, но много по-важно е да се осъзнае другото, да се осъзнае това, че антикорупционните мерки, които взима правителството, изнервят определени групи в нашето общество и те си търсят по някакъв начин и политическа подкрепа, и понякога тези неща съвпадат с предстоящите избори догодина. Те ще бъдат тежки и много важни. Знаете, не само местната власт, ще има и президентски избори. Но аз твърдя, че правителството по никакъв начин не е поело пътя на конфронтация. Но, разберете, когато се правят реформи, те винаги болезнено засягат определени кръгове и са нормални такива реакции. Важното е, че правителството следва своята политика, няма друг начин в условия на криза. Какво сега, да седнем и да чакаме тя да мине? Няма да се случи. Тя няма да мине, защото светът се развива толкова динамично, че кризите следват една след друга. Сега е много тежка финансово-икономическа, за голямо съжаление светът няма опит в подобна криза, така, че... Но най-важното е да се осъзнае, че изнервянето на определени групи в обществото е свързано с антикорупционните мерки, които ограничиха до минимум възможността средствата да бъдат изсмуквани по някакъв нелегитимен начин, включително и на дребно ниво. Тук един от квартала познат, който постоянно го привикват в полицията, ми каза, абе Серго, какво правите, изчезна всяка далавера, няма какво да се яде вече. Значи, наистина тези антикорупционни мерки дават резултат. Казвате от криза в криза. От това, което казахте в началото на разговора, приемаме, че сме и в образователна криза, и конкретно географска, по география? Не, не, тя тази конкретно, географска, е част от големия проблем. Всъщност ние, които работим в образованието, знаем за този процес. Той е свързан с цялата трансформация, която се случва в света. Имаме масовизация на образованието, дори във висшето образование. Имаме промяна на ценностна система. Откакто www навлезе масово в живота, толкова неща се промениха, че всъщност нашето поколение, независимо, че използва всичките тези инструменти, все още не е изработило езика на новата култура, в която живеем. И това е големият проблем. Трябва да свършваме. Вие мислехте, че в 11.00 ч. ще говорим, та стана по телефона. Така е, в моята програма е 11.00. Сега колко е, то стана 11.10. Добре, вие имате късмет всъщност, защото сега ви се освобождава време да идете да играете бокс в залата на „Славия". Задължително. Задължително ще отида. За съжаление за първи път от две седмици, защото нямах никакво време досега. Който иска да ви види на снимка как играете бокс, „Правен свят" вече излезе, там има голямо интервю с вас. Те са много хубави снимките, между другото. Благодаря на вашия фотограф. Наистина са прекрасни. http://www.radar.bg/redirect.php?newsid=7178429#

Нов уникум хит http://vbox7.com/play:40566a91#commentTop

Бойни брадви (по Валери Йотов "Въоръжението и снаряжението от българското средновековие 7-11век") Елементи на брадвата Типология на българските брадви от ранното средновековие Находки

България - 110,9 хил. кв. км Румъния - 237,5 хил. кв. км Население на България в нач. на 60-те год. - около 8 млн. Населения на Румъния в нач. на 60-те год. - около 20 млн. Сега за да приведем данните в сравними стойности като изчислим данните за селското стопанство, но на човек от населението. В растениевъдната продукция за 1961 г. Румъния има по-голяма продукция от България в царевицата и картофите, а в животновъдната в едрия рогат добитък.

http://en.wikipedia.org/wiki/High_Frequency_Active_Auroral_Research_Program http://www.ngm.bg/phpBB2/viewtopic.php?t=1103&postdays=0&postorder=asc&start=0

http://retrobulgaria.com/main.html

Още източници по темата, но вече на чужди езици: Energy crisis http://en.wikipedia.org/wiki/Energy_crisis Peak oil http://en.wikipedia.org/wiki/Peak_oil The Coming Global Oil Crisis website... http://www.oilcrisis.com/ Life After the Oil Crash http://www.lifeaftertheoilcrash.net/

Петролният разлив може да не бъде овладян до август Петролният разлив край Мексиканския залив може да не бъде овладян поне още два месеца, предупреди изпълнителният директор на "Бритиш петролеум" Тони Хейуърд, цитиран от Ройтерс. "Изтичането на петрол може да продължи до август", потвърди и съветникът на Белия дом по енергийните въпроси Карол Браунър пред Си Би Ес, цитиран от Ройтерс. "Готови сме за най-лошото", допълни той ден след посещението на Барак Обама в щата Луизиана. Тони Хейуърд допълни, че "Бритиш петролеум" започва пореден опит за овладяване на петното преди началото на сезона на ураганите, когато екокатастрофата може да се разрасне неимоверно. Разливът не може да бъде спрян вече 43 дни, нанасяйки тежки щети върху богатата екосистема на Мексиканския залив. По преценки на Вашингтон над 19000 барела петрол се вливат всеки ден в залива, който е среда за рибна индустрия на стойност 6,5 милиарда долара. "Бритиш петролеум" ще платят глоба за барели на ден, коментира вида на санкциите Браунър. http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/05/31/909360_petrolniiat_razliv_moje_da_ne_bude_ovladian_do_avgust/ "Бритиш петролиум": Разливът е екологична катастрофа Главният изпълнителен директор на компанията "Бритиш петролиум" призна, че петролният разлив в Мексиканския залив е "екологична катастрофа", съобщи Си Ен Ен. По-рано Тони Хейуърд беше оценявал въздействието му върху околната среда като "скромно". Американският президент Барак Обама има планирано посещение в Луизиана днес. Това е втората му визита в щата, след като експлозията на нефтената платформа на "Бритиш петролиум" доведе до огромния разлив в Мексиканския залив. Посещението на Обама идва в момент, когато администрацията му е критикувана за начина, по който реагира на кризата с разлива. http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/05/28/908217_british_petrolium_razlivut_e_ekologichna_katastrofa/ Мексиканският залив е на ръба на екокатастрофа http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/04/27/893067_meksikanskiiat_zaliv_e_na_ruba_na_ekokatastrofa/

Учен - същ. име; син. "феодален старец" (дянковизъм) - тежка обида; означава мързелив (най-често номенклатурен) кадър на бюджетна заплата не допринасящ с нищо за развитието на икономиката и производството; основната работа на учения е систематичното фалшифициране и манипулиране на фактите и познанието.

Световните нефтени запаси ще стигнат за още 42 г. и това ще стане при условие, че темповете на добив се задържат на сегашните нива, съобщава АП, цитирана от БГНЕС. Според доклад на "Бритиш Петролиум" за пръв път през последните 10 г. световните нефтени запаси са намалели - до 1,258 трлн. барела за 2008 г. Това е 3 млрд. барела по-малко в сравнение със запасите от петрол през 2007 г. Докладът обяснява намалението най-вече с изтощаването на нефтените находища в Северно море и Мексиканския залив. Междувременно стана ясно, че Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) няма да увеличава обема на нефтодобива, докато цената на черното злато не достигне 100 долара за барел. Съобщението бе направено от министъра на петрола на Кувейт шейх Ахмед Абдал ас-Сабах. "ОПЕК няма да взима решение за увеличаването на добива на петрол на поредната сесия на организацията, която ще се проведе през септември - не и докато цената на барел петрол не достигне 100 долара", каза Ас-Сабах. По мнението на кувейтския министър, повишението на цената на петрола през последните дни се дължи преди всичко на срива в курса на американския долар. http://dnes.dir.bg/news.php?id=4596285 Независимо то това, че петролните запаси няма да бъдат изчерпани петролната криза ще започне много по-рано - тогава, когато световното производство на петрол не може да задоволи непрекъснато повишаващото се търсене. Тогава ще настъпи трайно повишаване на цените на петрола. Подобно повишаване имаше през 2008 г., но след това последва спад http://www.thisismoney.co.uk/oil-price Големият въпрос е кога ще настъпи този момент. Прогнозите са различни, но общото е, че този момент предстои все по-скоро. Петролът свършва катастрофално бързо Написано от The Independent Понеделник, 03 Август 2009 Светът се е засилил към катастрофална енергийна криза, която може да опропасти възстановяването на глобалната икономика, защото повечето големи петролни полета в света са преминали пиковата си производителност. По-високите цени на петрола донесоха рязко покачване на търсенето и евентуална стагнация или дори спад би била тежък удар по възстановяването на икономиката, смята доктор Фатих Бирол, главен икономист в Международната енергийна агенция, базирана в Париж. Тя е натоварена със задачата да оцени бъдещето на енергийните запаси от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В интервю за The Independent доктор Бирол споделя, че обществото и много правителства изглежда не са наясно с факта, че петролът, от който модерната цивилизация е напълно зависима, свършва много по-бързо отколкото се предполагаше доскоро и глобалното производство ще достигне пикови стойности до десет години - поне десетилетие по-рано от предвижданията на повечето страни. Първата подробна оценка на над осемстотин петролни полета, съдържащи три четвърти от глобалните резерви на петрол, показва, че повечето от най-големите полета вече са преминали пикова стойност и производителността им спада със скорост двойно по-голяма от предвижданата само допреди две години. На всичкото отгоре съществува и проблема с хроничната липса на инвестиции от страните производителки и в следващите пет години ще се стигне до „петролна криза", която ще предотврати всякакви опити за излизане от настоящата рецесия. Мрачното предупреждение на доктор Бирол към Западните сили е, че пазарната сила на малкото страни производителки, които държат солидни резерви, предимно в Близкия изток, ще се увеличат рязко с настъпването на петролната криза след 2010 година. Те вече контролират около 40 процента от петролния пазар и този дял ще нараства в близко бъдеще. „Един ден петролът ни ще свърши, не днес и не утре, но един ден в не толкова далечното бъдеще и затова трябва да спрем да разчитаме на него и да се подготвим за този ден. Колкото по-рано започнем, толкова по-добре, защото икономическата и социалната ни система са основани на зависимостта от петрола, и за да се промени това, ще са необходими много време и много пари и този проблем трябва да се приеме много насериозно," казва той. Вече съществува реален риск от спад на предлагането на петрол догодина, когато търсенето се покачи отново, защото световните правителства не правят достатъчно за натрупването на нови резерви, които да компенсират изтощаването на съществуващите полета. Според Международната икономическа агенция спадът в производството от най-големите петролни полета е около 6.7 процента годишно, почти двойно повече от оценката от 3.7 процента през 2007 година. „Ако видим затруднения на пазарите, обикновените хора ще ги усетят по бензиностанциите, цените ще са високи, много по-високи от сега. Това ще има директен ефект върху икономиката в следващите няколко години," казва още доктор Бирол. „Това ще бъде много болезнено, тъй като световната икономика ще бъде много крехка и уязвима. Много хора си мислят, че в следващите няколко години ще видим възстановяване, но то ще е бавно и несигурно и има риск да бъде абсолютно задушено от евентуален скок в цените на петрола." В първата в света оценка на големите петролни полета, Агенцията заключва, че глобалната енергийна система е на кръстопът и консумацията на петрол е „невъзможно" да бъде поддържана, тъй като предвижданото търсене в следващото десетилетие далеч надхвърля потенциала за производство. В страните извън ОПЕК производството вече е отминало пика си и сега постоянно ще намалява. Ерата на евтиният петрол остана в миналото, предупреждава докладът. За да се задоволи съществуващото търсене ще трябва да се търсят нови източници. Дори търсенето да не расте, а да остане на същите нива, светът отнякъде ще трябва да намери еквивалента на четири Саудитски Арабии, за да бъде задоволен ръстът на търсенето, който се очаква от сега до 2030 година. „Това е огромно предизвикателство за геологията, за инвеститорите и за геополитиката. В момента целият свят е поел голям риск, най-вече заради скоростта, с която запасите от петрол намаляват," смята доктор Бирол. „Много страни във все по-голяма степен осъзнават, че денят на евтиния и лесен петрол е отминал. Въпреки това обаче не съм особено голям оптимист дали те знаят какви трудности ни очакват в скоро бъдеще." Защитниците на околната среда се опасяват, че с изтичането на запасите от обикновен петрол правителствата ще се видят принудени да експлоатират дори по-замърсяващи алтернативи, като огромните запаси на катранените пясъци в Албърта, Канада. Те биха нанесли безкрайни щети върху околната среда заради количествата енергия, които отнема да се извлече един барел катран в сравнение с тази, която отива за събирането на суров петрол. „Само защото петролът привършва по-бързо от очакваното не означава, че светът трябва да обърне гръб на климатичните промени. Шел и други петролни компании искат да се обърнат към катрана и да извличат петрол от въглища. Но тези методи произвеждат големи количества въглероден диоксид и само ще задълбочат глобалното затопляне," казва Джереми Легет, бивш консултант в петролната индустрия, сега „зелен" предприемач в компанията Solar Century. „Трябва да ускорим мобилизацията на неорганични горива, енергийната ефективност и алтернативния транспорт. Това трябва да се случи както заради глобалното затопляне, така и заради надвисналата енергийна криза." http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&view=article&id=35076:2009-08-03-13-33-29&catid=80:2008-09-17-19-43-11&Itemid=130 Пентагонът предрича петролна криза през 2015 понеделник, 12 април 2010 Капацитетът за регулиране на петролния пазар чрез свръхпроизводство може да бъде изчерпан до две години, а до 2015 година може да изпитаме сериозен недостиг на петрол със значими икономически и политически последици, пише в доклад на щатското военно министерство, цитиран от британския вестник Guardian. Докладът се публикува в момент, когато цената на суровия петрол се очаква съвсем скоро да надхвърли 100 долара за барел. „До 2012 г. способността ни да регулираме пазара чрез свръхпроизводство може да изчезне напълно, а през 2015 недостигът на петрол може да достигне 10 млн. барела на ден“, се казва в доклада. „Въпреки че е трудно да предвидим какви точно икономически, политически и стратегически ефекти може да има подобен недостиг, това със сигурност ще намали перспективите за икономически растеж както в развития, така и в развиващия се свят. Подобно забавяне на икономическото развитие ще влоши и други нерешени проблеми, ще запрати нестабилните и икономически обременените страни все по-надолу по пътя към икономическия колапс и вероятно ще има сериозни икономически последици както за Китай, така и за Индия“, посочват от Пентагона. Предупреждението е поредното от серия сигнали на анализатори от цял свят, според които моментът, когато търсенето на петрол ще надхвърли предлагането, от далечна перспектива се превръща в доста по-непосредствена заплаха, коментира Investor.bg. Базираната в Париж Международна енергийна агенция остава на позицията, че не съществува краткосрочен риск от недостиг на петрол, но в частен разговор високопоставени лица от агенцията са признали пред Guardian, че съществува вътрешно несъгласие по въпроса. Енергийният департамент на САЩ също даде знак, че променя прогнозата си за предлагането на петрол. В скорошно интервю пред френския ежедневник Le Monde Глен Суийтнам, съветник за петрола на американския президент Барак Обама, призна, че „има възможност да изпитаме недостиг“ на горива за периода 2011 и 2015, ако няма нови инвестиции в производствени мощности. Бъдещите доставки на гориво са от изключителна важност за американската армия, която е най-големият потребител на петрол в света. http://www.standartnews.com/news/details/id/64646/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-2015 Живот без петрол? Как икономическата свобода влияе на предлагането на петрол май 2006 Стефан Браун и Ричард Алм http://www.mediatimesreview.com/may06/Petrol&EconomicFreedom.php Цената на петрола - най-голямата опасност за света 17 Септември 2008 Хенри Кисинджър Мартин Фелдщайн в. Интернешънъл хералд трибюн http://e-vestnik.bg/4639

Честито! Да илядиш

Опитваме се да накараме студента да ражда идеи Десислава Колева Проф. д-р Иван Мирчев е на 55 г. Завършил е математика в Софийския университет и от 30 г. работи в Югозападния университет "Неофит Рилски". От 2007 г. е ректор на ЮЗУ. Научните му интереси са в областта на теорията на графите, дискретните оптимизации и дискретната математика. - Проф. Мирчев, какъв ВУЗ е ЮЗУ? - Югозападният университет е с 35 г. история. Има 8 факултета и колеж. Тук работят 600 преподаватели, половината от които са хабилитирани. Обучаваме 12 000 студенти при капацитет 15 000. От тях 700 са чужденци от Гърция, Украйна, Молдова, Македония, Турция и Сърбия. Имаме трето поколение македонски граждани, наши студенти. Сред традиционните факултети като Философски, Правно-исторически, Природо-математически, Стопански имаме 2 специфични - Факултет по изкуствата и Факултет по обществено здраве и спорт. Там има интересни специалности - кинезитерапия, логопедия, социални дейности и спорт. Хореография, музикално изкуство, актьорско майсторство, кино и тв режисура, операторско майсторство и монтаж. Тази година ще приемем 2987 студенти. - А как се отразява кризата на университета? - Още през лятото на 2008 г. взехме антикризисни мерки, през юни предстоят нови. Благодарение на тях вече трета година подред получаваме 13-а заплата, по 800 лв. за облекло. Освен това всяка година вдигаме заплатите с по 10%. През 2008 г. намалихме в бакалавърските програми натовареността от 3000 на 2400 часа и направихме аудиторна заетост на студента 20 часа седмично. Така на практика той има време да работи в интернет и в библиотеката, а не от сутрин до вечер да е в залите. По този начин сменихме философията на обучението - вече не е само лекции. Опитваме се да накараме студента да ражда идеи, да решава казуси. Философията ни е, че студентът не трябва да е обект, а субект на обучението, партньор в обучението. ЮЗУ има консолидиран бюджет от 32 млн. лв., от които 15 млн. лв. ни дава държавата. Останалите 17 млн. са наши приходи, като 6.5 млн. лв. от тях са от проекти. Сменихме рефлекса на преподавателите - всеки искаше да взема по много часове. Както много университети и ние бяхме университет, в който само се преподава и обучава, а науката беше някъде в задния двор. Сега успяхме да сменим тези рефлекси, защото една от антикризисните мерки беше да спрем заплащането на наднормените часове. Университетът има научен и образователен профил. Идеята е да се прави наука в университета. - Като че кризата не важи за вас? - Е, направихме и съкращения - за м.г. съкратихме 32 души от администрацията, т.г. - още 8. Около 40 професори "редуцирахме" - на някои не подновихме договорите, други професори минаха на половин щат, трети - на хонорар, което облекчи бюджета ни. - Има ли при вас много "прелитащи" професори? - Нямаме проблем с "летящи" кадри и "прелитащи" професори, защото залагаме на собствени и на млади кадри. В Стопанския факултет например още преди 2 г. решихме този проблем, защото имаме собствени кадри. Някои са приходящи от София, но те работят на първи основен трудов договор при нас. В крайна сметка в Европа е нормално да работиш на 80-100 км от дома си. - Споменахте, че и преподаването трябва да се променя. Как? - Този вариант на ПРЕ-подаване: някой знае и ти предава знание, трябва да се махне. Преподаването трябва да е интерактивно, с изследователска дейност, генериране на идеи, анализ и прогнози на ситуации, проблемно обучение. Големият пробив, който нашият университет направи, е, че започнахме да изграждаме сериозна научна инфраструктура. Под това не разбирам само сграден фонд. Безспорен успех е, че реновирахме и двете си общежития. Направихме ги по европейски стандарт - с интернет, телевизори и т.н. Освен това строим закрита спортна зала за волейбол, хандбал и баскетбол. До 15 септември се надявам да я открием. В нея сме разположили уникална апаратура за изследване на функционалните възможности на спортисти за около 500 000 лв. Химиците имат уникална апаратура, защото спечелихме от Националния фонд за научни изследвания повече от 1.5 млн. лв. за м.г. - Вие сте математик, чувства ли се повече интерес към дисциплината ви, или напротив? - Дълго време съм си задавал въпроса защо никой не обича математиката. Тя изглежда толкова страшна, защото ние, преподаващите, я правим такава. Никой не се опитва да преподава по любопитен начин. В САЩ забелязах следното - книга по математика за 4-ти курс студенти, инженери: там има доказани само 4 теореми. Тръгва се от някаква конкретна задача - ако имаме едно множество от мъже и жени и знаем какви са релациите харесване между тях, какъв е най-големият брой сватби, които могат да се случат в моногамния случай. Знаете ли колко е интересно, като влезеш в един курс и им кажеш, че днес ще разгледате задачата за моногамния случай и започвате да жените разни хора? А в същото време мога да кажа, че днес ще решаваме проблема за намиране на най-голямо по мощност сдвояване в биполярен граф. Нали се сещате как звучи? - Не съвсем... Сигурно по-весело? - За тях е страхотно. Когато успееш да спечелиш вниманието на студента от последната банка, е страхотно. - Как все пак смятате, че трябва да се прави основно наука - в университета или в БАН? - Хубавото е, че много отдавна нямаме този проблем, който според мен някой изкуствено се опитва да създаде в държавата - противоборство между университета и БАН. И големият въпрос - къде да се прави наука. При нас работят академици от БАН, има сътрудничество между двете институции. Ние отдавна сме разбрали, че имаме взаимна полза. - А БАН трябва ли да се реформира? - Най-добре е да питате академията. Аз като университетски преподавател мога да кажа, че новата идея на министър Сергей Игнатов за това да се прави наука в университетите и да се изграждат научни центрове е добра. Друг е въпросът, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Аз съм записан за студент през 1975 г. в СУ в специалност математика в Единния център за наука и подготовка на кадри по математика и механика. Още тогава Факултетът по математика и механика на СУ и съответният институт към БАН всъщност бяха с една обща шапка. Хора, които от сутрин до вечер се занимават с наука, трябва да се срещат със студентите. Част от нашите преподаватели за съжаление са се превърнали в кабинетни професори - не са известни никъде другаде. Така че тази идея за университетските центрове е хубава. При реформирането на БАН не трябва да се забравя основният принцип - да има приемственост и традиции плюс промени. - БАН и правителството се споразумяха за разграничаване на финансовото управление и ръководството на академията. Според министъра това е пътят и пред университетите. Така ли е? - Нормално е, когато държавата дава пари, да контролира и изразходването им. За висшите училища и сега според Закона за висшето образование навсякъде има помощник-ректор. Той се занимава с финансовите и административните въпроси. Идеята да се разделят академичните от стопанските отговорности е резонна. Обаче какво ще правим тогава - ще уволним всички помощник-ректори ли? Бърка се сериозно в автономията на университетите. Ако този човек само ще контролира държавните пари - добре. Но ако той ще генерира идеи за това как да се изразходват средствата, не звучи сериозно. - Вие например ще се справите ли само с 80 или 85% от държавната субсидия? - Искрено се надявам политиците да проявят мъдрост. Най-добрият начин държавата да излезе от колапса е да инвестира в науката и образованието. Примери като Швейцария и Ирландия го доказват. Ние сме хора от Юга - топли, горди, няма да плачем на рамото нито на финансовия, нито на просветния министър, ще се справим с кризата. Но по-надолу няма да издържим и ще е за сметка на качеството. - Отразява ли се кризата на броя на кандидатите ви? - Отразява се на качеството на кандидатите, които приемаме. ЮЗУ като всички прави III, IV, че и V класиране. Не ме е срам да го заявя, след като и СУ го прави. По-скоро страда качеството, защото след като броят на кандидатите у нас е равен на свободните места, означава, че всеки, който иска, става студент. Дори и в това няма нищо лошо. Университетът изпълнява и социални функции - вместо този човек да стои на улицата, става студент. Проблемът е в това, че след като сме отворили широко входа, широко сме отворили и изхода. Една от причините за това е, че финансирането на университетите е на база на брой обучавани студенти. Няма нормален ректор, който да махне 20 или 30% от студентите си, които не притежават съответните качества, защото това автоматично рефлектира върху бюджета му. И ето го затворения кръг - говорим за системи за качество, има стандарти, но ако ги прилагаме, както трябва, ще останем без заплати. Никой университет не го прави. - А нужни ли са 51 университета на страната? - Не. Безспорно тази фрагментация не е нормална. Даже си имаме университет в Бухово, сега ще има в Перник. Но едва ли ще се намери политическа воля да се закриват университети и не знам дали това трябва да става въобще. Според мен по естествен път рейтингите, недостигът на студенти, одитите ще намалят университетите, но колко ще продължи този процес, не мога да прогнозирам. http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5918&sectionid=5&id=0001001

Top 10 Incredible Treasure Troves A treasure trove is a large amount of gold, silver, gemstones, money, jewellery, or any valuable collection found hidden under ground or in cellar or attics, where the treasure seems old enough to presume that the true owner is dead and the heirs undiscoverable. Throughout history there have been some incredible treasures found. This is a list of the ten most amazing treasure troves. 1. Środa treasure – Poland The Środa treasure is one of most valuable archeological finds in 20th century. It was found in 1985 during renovation works in Środa Śląska, Poland. The main part of the treasure is now in Regional Museum there. The treasures found include a Golden crown, probably belonging to Blanche of Valois, a wife of Emporer Charles IV, 2 12th century gold pendants, two 13th century gold pendants, a medieval gold clasp decorated with precious stones, three rings, 39 gold coins, and 2924 silver coins. 2. Panagyuriste treasure – Bulgaria On the 8th of December 1949 three brothers – Pavel, Petko and Michail Deikovi worked together at the region of “Merul” tile factory near Panagyurishte. When processing a new layer of clay they came across unusual glossy objects. What they uncovered was the Panagyuriste treasure, a spectacular perfectly made Thracian treasure, one of the most famous treasures in the world. It consists of a phial, an amphora and seven rhytons with total weight of 6,164 kg of pure gold. All of the objects are richly decorated with scenes of the Thracian myths, customs and life. It is dated from the 4th-3th centuries BC. 3. Preslav treasure – Bulgaria The Preslav Treasure was found in autumn of 1978 at the vineyard in Castana, 3 km to the north – west of the second Bulgarian capital – Veliki Preslav. The excavations that followed revealed more than 170 golden, silver and bronze objects including 15 silver Byzantine coins belonging to Constantine VII, Roman II (945 and 959) and other artefacts dating far back to the period between 3rd and 7th centuries. Several techniques of jewelry making were used in producing adornments, buttons, appliques etc: not limited to casting in moulds, toreutics, welding of small gold balls (granules) or fine gold wire (filigree), inlays of pearls and multi-colored enamel. 4. Tutankhamen’s Treasure – Egypt A list of treasures would not be complete if we were not to mention Tutankhamen’s treasure. It was discovered in his tomb in 1922 by Howard Carter, underneath the remains of workmen’s huts built during the Ramesside Period, which explains why it was spared from the worst of the tomb depredations of that period. Perhaps the most impressive piece found in Tutankhamun’s tomb is not the mask (shown above), although that is the most well known. Rather, the kings gold inner coffin, displays a quality of workmanship and an attention to detail which is unsurpassed. The coffin is made of solid gold. It is 74″ long, 20″ wide and 20″ high. The king is shown as Osiris holding the crook and flail, traditional symbols of kingship. The tomb contained other treasures as well, including the King’s throne. 5. Pereshchepina Treasure – Bulgaria Yet another Bulgarian find, the Pereshchepina Treasure is a major deposit of Byzantine, Sassanian, and Avarian objects from the period of the Volkerwanderung. The deposit was discovered in 1912 in the village of Mala Pereshchepina (13 km from Poltava, Ukraine) by a boy shepherd who literally stumbled over a golden vessel and fell into the grave of Kuvrat, the founder of Great Bulgaria and father of Asparuh, the founder of the First Bulgarian Empire. The hoard contains more than 800 pieces. There are 19 silver vessels and 16 gold vessels, including a striking rhyton and remains of another. In addition, the find also contains a staff with gold facing, a well-preserved iron sword with an end in the form of a ring and gold facing on the hilt and scabbard, gold jewellery, and much more. 6. Tillia Tepe Treasure – Afghanistan Tillia Tepe is an archaeological site in northern Afghanistan near Sheberghan, surveyed in 1979 by a Soviet-Afghanistani mission of archaeologists led by Victor Sarianidi, a year before the Soviet invasion of Afghanistan. The hoard is a collection of about 20,000 gold ornaments that was found in six graves (five women and one man) with extremely rich jewelry, dated to around the 1st century BCE. Altogether several thousand pieces of fine jewelry were recovered, usually made from combinations of gold, turquoise and lapis-lazuli. The ornaments include coins, necklaces set with gems, belts, medallions, and crowns. 7. The Treasure of Nagyszentmiklós – Romania The Treasure of Nagyszentmiklós is a valuable collection of twenty-three 10th century gold vessels, found in Nagyszentmiklós, Transylvania. The treasure, consisting of twenty-three gold vessels, dating from the tenth century, was found in 1791 in the vicinity of the town of Nagyszentmiklós (now Sânnicolau Mare, Romania). 8. The Pietroasele Treasure – Romania The Pietroasele treasure (found in Pietroasele, Buzău, Romania, in 1837), is a late fourth-century Gothic treasure that included some twenty-two objects of gold, among the most famous examples of the polychrome style of Migration Period art. Of the twenty-two pieces, only twelve have survived, conserved at the National Museum of Romanian History, in Bucharest, some of the items are a large eagle-headed fibula and three smaller ones encrusted with semi-precious stones; and a patera, or round sacrificial dish, modelled with figures of what appear to be Gothic gods in Greek dress surrounding a seated three-dimensional goddess in the center. 9. The Treasure of Gourdon – France This treasure, unearthed near Gourdon, Saône-et-Loire, in 1845, is a hoard of gold, the objects dating to the end of the fifth or beginning of the sixth century, which was secreted soon after 524. When it was found the hoard comprised a chalice (shown above), a rectangular paten, similarly applied with garnets and turquoises in cloisonné compartments, together with about a hundred gold coins dating from the reigns of Byzantine emperors Leo I (457-474) through that of Justin I (518-527). 10. Java Treasure Trove – Indonesia Our last treasure trove is the most recently found. The find contains close to 14,000 pearls, 4,000 rubies, 400 dark red sapphires, and more than 2,200 garnets. They were found on a ship that sunk off the shores of Indonesia more than 1,000 years ago. In addition to jewelry, the treasure hunters found tiny perfume flasks, jars made of baked clay, slender-necked vases, and brightly coloured glassware from the Fatimides dynasty that once ruled ancient Egypt. They also found dishes adorned with dragons, parakeets and other birds; porcelain with finely-carved edges; teapots decorated with lotus flowers; and celadon plates with their glaze intact. The find is valued at several million dollars; 50% of which will go to the government of Indonesia. 10th Century wrecks are extremely rare and this find fills a large gap in our knowledge of that period. Notable Others: The Karun Treasure, The Treasure of Guarrazar http://listverse.com/2007/08/29/top-10-incredible-treasure-troves/

КНДР скъса всички отношения с Южна Корея http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/05/25/906334_stalinistkata_kndr_skusa_vsichki_otnosheniia_s_jujna/

Плевнелиев ще решава казуса с незаконната "Златна перла" Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) трябва да представи становище на регионалния министър Росен Плевнелиев как ще процедира с незаконното вилно селище "Златна перла". Това съобщиха от министерството на регионалното развитие, след като се провали опитът на прокуратурата да задължи по съдебен път началника на ДНСК Иван Симидчиев да образува производство за констатиране на незаконни строежи и да издаде актове за премахването на вилните селища "Златната перла" 1 и 2 в природен парк "Странджа". Производството следва и от произнасянето на последна инстанция на Върховния административен съд (ВАС), че строежът е незаконен. Симидчиев е отказал да започне процедура за разрушаването му с писмо до прокуратурата от юли 2009 г. Обвинителите са оспорили отказа му пред административния съд в Бургас, но той оставя без разглеждане протеста им, тъй като писмото на Симидчиев не е административен акт, който подлежи на съдебно обжалване. Прокурорите оспорват определението във ВАС, който през април е потвърдил решението на бургаските съдии с мотива, че "ДНСК са специализирани държавни органи за контрол върху незаконното строителство и служебно упражняват правата и компетентността си. Поради това преценката за издаване на такива актове (за премахване на незаконни постройки - бел. ред.) е на самия орган. В Закона за устройство на територията липсва правна норма, която да го задължава да направи това". Така казусът вече е в ръцете на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, който е началник на шефа на ДНСК. Той в крайна сметка ще реши дали да бъде изпълнено решението на ВАС от миналата година незаконният строеж да бъде премахнат. Иван Симидчиев не беше открит за коментар. От министерството съобщиха, че е в отпуск до средата на юни и становището ще бъде подготвено от заместника му Георги Даракчиев. "Дневник" поиска информация от ДНСК по какви причини отказва да махне сградите и какво планира за "Златна перла", но до редакционното приключване на броя не получи отговор. В края на миналата година зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева съобщи, че е разговаряла за "перлата" със Симидчиев, който й обяснил, че чака изхода на делата срещу новия Общ устройствен план на Царево, където комплексът е включен в зона за курортно строителство. Независимо от изхода на тези дела обаче строежът не може да бъде узаконен постфактум, поясни тогава Манева. Сагата датира още от 2006 г., когато инвеститорът "Краш 2000" започна строителството в нарушение на ред правила. Курортът е над 10 дка и затова подлежи на ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда), но формално е бил разделен на две, за да се избегне изискването. Въпреки дългите съдебни спорове строителството не е спирало, а справка в Търговския регистър показва, че от 2008 г. комплексът вече е собственост на свързаната в миналото с Мултигруп "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов - чрез дъщерната "Саут уест" ЕООД. Втори рунд Продължават делата и срещу устройствения план на Царево. До месец петчленен състав на ВАС трябва да се произнесе по делото, заведено от няколко неправителствени организации срещу решението, с което предишният екоминистър Джевдет Чакъров през 2008 г. одобри плана. От изхода на делото зависи и развитието на наказателната процедура срещу България, открита в края на миналата година от Европейската комисия заради еконарушения в строителния план. http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/05/25/906388_plevneliev_shte_reshava_kazusa_s_nezakonnata_zlatna/

Сандъкът от Терачина Кратко описание по Д. Овчаров (Въведение в прабългарската култура): Към тази оригинална находка няма еднозначно отношение. Възприета от едни учени като ярък представител на прабългарското изкуство и идеология, тя е безрезервно отхвърляна и пренебрегвана от други. Но в изображенията върху този дървен сандък има редица елементи, които заслужават задълбочен анализ и внимание. Сандъкът е намерен в катедралата на италианското градче Терачина и се съхранява в музея Палацо Венеция в Рим. Той има неголеми размери, но характерното при него е, че на предната и двете странични стенички са скулптирани многобройни човешки, животински и фантастични фигури, обединени в 18 изобразителни полета. Те са изработени в техника, много близка до характерната за Мадарския релеф - най-напред фигурите са изрязвани и след това скулптирани. Впечатлението за подчертана графичност е непосредствено и силно. Разделението на образите в отделни групи е само привидно. Те са композиционно обединени, свързани са също така и смислово. Врязани са под арките на две колонади, разположени по пет една над друга. В централното поле на долната колонада са представени голи мъжка и женска фигура, между които нагоре се издига една змия. Предполага се, че в тази сцена е намерил отражение митът за Адам и Ева, но предаден по безспорен варварски и езически маниер. Несъмнена подкрепа на такова схващане са останалите сцени, на които централната се явява обединяващо звено. Посочените сцени съдържат единоборства между епични образи на герои с митологични същества - грифони, лъвове, змии, орли. Всички те са доста статични и подчертават не действието, а неговия символичен смисъл. Това особено добре се вижда от изображенията в горния регистър на скулптираната челна дъска, където са изрязани кентаври, които принасят в жертва говеда и коне, или подобно на Мадарския релеф пронизват с копие лъвове. Сцени на единоборство са врязани и на страничните стени на сандъка: орел, който на¬пада змия, лъв - кон, грифон - лъв, мечка - глиган и др. Сцените от сандъка при Терачина предлагат богата галерия от изображения на хора и животни. Някои от тях носят положителен заряд (грифони, орли), други - отрицателен. Тази борба между доброто и злото е водещ мотив и се налага изцяло. Образът на брадат мъж в повечето композиции се тълкува като митичен прадед, но по-вероятно е в него да се види епичен (културен) герой, който с действията си се налага като основоположник и медиатор. Този герой се появява не само в човешки образ, но и в преходен от животно към човек, т.е. кентавър, и това вероятно е преход от зооморфизъм към антропоморфизъм. В своя цялостен вид изображенията от сандъка при Терачина нямат нищо общо с християнската иконография. Тяхното съдържание и начин на изобразяване води към заключението за езически начин на мислене. Дали този паметник може да се свърже пряко с прабългарите няма пълна увереност, но че принадлежи към един и същи кръг на художествени и митологични образи е несъмнено. Редица белези обаче насочват вниманието в посока на прабългарската култура. Преди всичко животинските фигури притежават мощни и изпъчени гърди, както е в Мадарския релеф и прабългарските рисунки-графити. Човешките лица са с много близки черти до това на шамана от Шуменската плочка или металните медальони от прабългарските селища. Композиционно сцените са аналогични с тези от Мадара и най-вече използването на възходящата перспектива в тях. Трудно е да се определи датата, когато е създадена находката при Терачина, и как тя е попаднала на италианска земя. Предположеното време - втората половина на IX в. - е твърде приемливо, защото покрай напълно езическата концепция в представените сцени и фигури се вижда, макар и може би неосъзнато, влиянието на християнски библейски сюжети, какъвто е централната двойка от голи мъж и жена. Твърде вероятно е този паметник да се отнесе към вече отмиращата, но все още жива езическа традиция на прабългарите. Възможно е на италианска територия да е попаднал рано, пренесен от настанилите се там отстъпници от християнската вяра - богомилите. Има написана и цяла книга за сандъка http://knigosviat.net/?bookstore=book&book=27553&buy=%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D0%BA%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Ако някой я е чел нека даде отзив. Изображенията

Не случайно обърнах внимание преди време на връзката между зерванизма и богомилството http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2121&view=findpost&p=92364

Ами посочи новата литература де!