-
Брой отговори
1735 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
6
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Elemag
-
Rainbow - Rainbow Eyes + Превод http://vbox7.com/play:9d71f7d0
-
Глишев ето това трябва да си го сложиш в подписа
-
Не е добър пример за един модератор да дава такъв тон, има други методи. И по-точно за никовете - Еньо=luby=Аспарух IYI
-
Мистериозна гъбична зараза порази опиумния мак в Афганистан, съобщи БНТ. Повече от половината насаждения вече са унищожени. В резултат в Афганистан цената на опиума вече е скочила с около 50 процента. Според прогнозите на ООН заради болестта се очаква добивът да намалее с около 75%, което ще засегне доходите на талибаните. Макар че имат големи запаси от наркотика от предишни години, те превантивно са започнали да вдигат цената му. За голяма част от населението в Афганистан отглеждането на опиум е единственият начин за препитание. Според местните хора виновни за заразяването на маковете са американските войници. Ако тези слухове се окажат верни, талибаните може да се вдигнат на война срещу натовските сили. Това предупреждение дойде от говорителя на афганистанската служба за борба с наркотрафика. Най-тежко засегнати са полетата в размирните провинции Хелманд и Кандахар. Още преди три години се заговори, че администрацията на президента Джордж Буш разработва програма за унищожаване на насажденията от опиумен мак и кока с гъбична зараза. Шефът на Националната служба на Съединените щати за контрол на наркотиците Джон Уолтърс тогава предупреди, че тази мярка е много драстична и заразата може да не бъде овладяна. Негова е идеята опиумният мак и коката да се унищожават с хербициди. Тази практика е прилагана дълго време в Колумбия. Но самолетите, с които се пръска, много често стават мишена на наркотрафикантите. В света има 200 хиляди хектара с опиумен мак, от които 95 процента се намират в Афганистан. http://dnevnik.bg/sviat/2010/05/16/901655_bolest_porazi_opiuma_v_afganistan/
-
Безотговорността у нас отдавна е придобила чудовищни измерения.
-
Не са изчезнали ето ги тук http://nauka.bg/forum2/index.php?showforum=105 А това е самата тема http://nauka.bg/forum2/index.php?showtopic=8641&st=160 Просто трябва да се копират и пуснат отново.
-
Това е шега или... Ако е истина можеш ли да посочиш къде е преведен така, за да се посмеем подобаващо?
-
Аналогичен е случая с Япония.
-
Интересно - войната на немците (плюс още няколко съюзника, повечето от които не участват активно на фронта) срещу целия останал свят. Как ли биха могли да спечелят?
-
Районното управление в Нови пазар е започнало образуване на досъдебно производство във връзка с наводнението на археологическият музей в Плиска. То е срещу неизвестен извършител по член 335, ал.1 от Наказателния кодекс за причиняване на наводнение по непредпазливост. За подобно престъпление законът предвижда лишаване от свобода до 3 години, обясни пред Дарик зам.- окръжният прокурор на Шумен Димитър Димов. За започнатото образуване на досъдебно производство е уведомена Районната прокуратура в Нови пазар. Вече е организирано почистването на наводнилото се в петък фондохранилище, съобщи за Дарик уредникът на музея Христина Стоянова. „Всичко в момента се върши със собствени сили. Започнахме да изваждаме с кофи калта, която е около 20 см., и да премиваме керамичните фрагменти", добави тя. „Надяваме се да нямаме загуби, ще се работи бавно и много прецизно за да може всичко да бъде отделено", обясни още Стоянова. Цялото интервю с нея може да чуете в прикачения звуков файл. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=525696&audio_id=53526
-
Анализ спутниковых снимков позволил оценить ежегодные потери лесов по всей планете http://elementy.ru/news/431315 Quantification of global gross forest cover loss http://www.pnas.org/content/early/2010/04/07/0912668107.full.pdf+html
-
Ако това ще те "успокои", края на Втората световна война, която загубихме е и начало на Третата световна война - "Студената", която също загубихме и която загуба пак празнуваме
-
Чувал съм, че в някои случаи добри резултати дава терапия чрез хипноза. Трябва да се внимава обаче със специалистите, защото има шарлатани.
-
Едва ли ще помогне, но може да се опита и това - поне няма да навреди. При такъв проблем обаче, посещението при лекар е задължително! Има лекари тесни специалисти дори и по проблемите на съня.
-
Цитат от друга тема свързана с археологията: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9070&st=0
-
http://www.shum.bg/index.php?item=47422 http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2965351 http://www.novatv.bg/bg/news/view/7388/2010/05/08/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%8A%D0%B6%D0%B4-%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D1%8F-%D0%B2-%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0
-
Съдът намери за законен проекта за нов ски-курорт на Витоша Върховният административен съд отмени решението, с което екоминистърът върна на поправителен проекта за нова ски-зона на Витоша на фирма "Витоша ски". Екооценките на проекта бяха одобрени миналата година от столичната екоинспекция, но след това министър Нона Караджова отмени решението на регионалните експерти заради съществени непълноти в оценките. "Витоша ски" обжалва и на 29 април тричленен състав на съда се произнесе в полза на фирмата. Според решението на ВАС Караджова не е имала основание да ревизира решението на инспекцията си, след като тя е дала положително становище. Министърът се намеси, след като няколко организации и институции, сред които Изпълнителната агенция по горите и дирекцията на Природен парк "Витоша", обжалваха решението. Съдиите обаче смятат, че техните жалби са били недопустими, тъй като те не са били заинтересована страна, а участник в административното производство по проекта за ски-зоната. По този повод дирекцията на парка коментира, че като собственик и стопанин на защитената територия агенцията по горите и парковата управа са заинтересована страна. "В противен случай ние бихме станали безгласен съучастник в едно нарушение, допуснато от РИОСВ, касаещо поверената ни защитена територия", коментира Александър Дунчев от парковата дирекция. Председател на съдебния състав е съдия Андрей Икономов, който се сдоби с "мрачна слава" сред природозащитните организации, след като през 2006 г. по искане на фирма, пожелала да строи курорт на брега на морето, заличи защитената местност "Камчийски пясъци" в устието на р. Камчия. Икономов беше и докладчик по делото срещу статута на природен парк "Странджа", започнато през 2007 г. от община Царево. Тогава тричленен състав на ВАС обяви заповедта за обявяване на парка за нищожна. Гражданските протести, последвали решението, доведоха до законови промени, според които всички заповеди за обявяване на защитени територии не могат да бъдат обжалвани, а делото за парка "Странджа" беше прекратено. Днес по повод съдебното решение природозащитници организират пореден екопротест в центъра на столицата. Екоминистерството ще обжалва решението пред петчленен състав на ВАС. От дирекцията на парк "Витоша" обявиха, че ако проектът на фирма "Витоша ски" за разширение на ски-зона Алеко се осъществи, бъдат изсечени 33 490 дървета и ще бъдат засегнати 270 дка. вододайни зони. Това сочи предварителна оценка на екоефекта от курорта, възложена от парковата дирекция и направена през март. Според доклада, осъществяването на проекта ще доведе до 325 декара изсечени гори, 1650 декара новозастроени площи от територията на парка, 1380 декара засегнати местообитания по "Натура 2000" и ще бъдат застроени 166 декара с морени. Проектът ще има негативен ефект и върху резерватите "Бистришко бранище" и "Торфено бранище", сочат още заключенията. Докладът е изготвен от фирма ""ПИ ДИ ЕМ Сървисис" и е базиран на картния материал от екооценката на "Витоша ски". Тези констатации абсолютно се разминават с предвижданията на доклада за екооценка, поръчан от инвеститора, според които въздействието върху защитената природа в планината ще е минимално. Фирмата още не е представила проектната си документация в дирекцията на парка, припомниха оттам. От ВАС заявиха, че не могат да коментират решението, тъй като то подлежи на обжалване пред петчленен състав. Роза Георгиева, началник на кабинета на председателя на съда Константин Пенчев, обясни процедурата за разределение на делата: Във Върховния административен съд има специализация на отделенията. Пето отделение, на което Андрей Икономов е председател, разглежда делата за опазване на околната среда. Компютър разпределя на случаен принцип делото на съдията-докладчик измежду шестимата съдии в отделението. Те заседават в два тричленни състава и на един от тях председател е Андрей Икономов. Така вероятността да е член на състава по дело в тази материя е 50%. Съдията Илияна Дойчева, която е докладчик по конкретното дело, заседава в състава на Андрей Икономов. http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2010/04/30/895184_sudut_nameri_za_zakonen_proekta_za_nov_ski-kurort_na/ Решение на съда доближава с още една крачка унищожаването на Природен парк Витоша София, 30 април 2010 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” изразява сериозно безпокойство от решение на Върховния административен съд, което може да позволи Природен парк Витоша да бъде застроен с нова, голяма ски зона. Как се стигна дотам? Офшорната фирма „Витоша ски” АД обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) решение на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което беше прекратена процедурата на фирмата за специализиран подробен устройствен план (сПУП) на ски-зона Алеко. Този план предвижда строителство на нови лифтове и писти, заради които ще бъдат изсечени 400 декара гори в Природен парк Витоша и ще се урбанизират 600 декара ливади и пасища. Миналата есен МОСВ отхвърли решението на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)– София, което съгласува устройствения план за новия ски курорт. Решението на тричленния състав на съда разглежда само някои части от решението на МОСВ и изобщо не коментира изложените нарушения във връзка с екологичната оценка и оценката за съвместимост на устройствения план на новата ски зона на Витоша. Планът предвижда нарушения на закона в Природен парк Витоша, подкрепени от некачествена и непълна оценка за съвместимост, при която не са разгледани ефектите върху цели биологични групи. Казусът е ясно нарушение на природозащитното законодателство на Европейския съюз. Коалицията «За да остане природа в България» подготвя сигнал до Главна дирекция «Околна среда» на Европейската комисия. При подобен казус миналата година Европейската комисия стартира изключително бързо наказателна процедура за нарушения на европейското природозащитно законодателство - заради новия общ устройствен план на Община Царево, който предвиждаше застрояване на крайбрежието на Природен парк Странджа. Председател на съдебния състав, взел решението за Витоша, е Андрей Икономов, участвал в решенията за застрояване на Национален парк Пирин със ски зона Банско през 2002 г., в опита за закриване на Природен парк Странджа през 2006 г., както и в решението, което доведе до заличаването на Защитена местност Камчийски пясъци на брега на Черно море, където има инвестиционни интереси, припомнят природозащитниците. ВАС постанови, че агенцията по горите (собственик на държавния горския фонд на Витоша) и дирекцията на Природен парк Витоша (която прилага плана за управление на парка) са участници в административното производство, по тази причина те не са заинтересовани лица и съответно техните жалби по случая са недопустими. В нарушение на принципа за прозрачна администрация ВАС лишава от правен интерес двете държавни институции да следят и проверяват законосъобразността на резултатите от процедурата по одобрението на частния проект, в която са въвлечени. ВАС не само лишава двете институции да понесат лична отговорност за спазването на закона, но ги задължава да приемат незаконосъобразния акт на друг контролен орган, без право да упражнят административен контрол, а напротив да станат съучастници на нарушителя – РИОСВ-София. Витоша, Пирин, Странджа и Камчийски пясъци са включени и в европейската екологична мрежа Натура 2000. Решението ще бъде обжалвано от коалицията „За да остане природа в България” пред по-горна инстанция. http://forthenature.org/news/1539
-
Исландски виц - Разбра ли, че Ейяфятлайокутл се е събудил? - Сигурен ли си? Да не е Мирдалсиекюдл? - Разбира се, че съм сигурен. Мирдалсиекюдл се намира почти под Хваннадалсхнукюр, а Ейяфятлайокутл е по-близо до Вахтнайокутъл, ако идваш от Снайфедлсьокюдл. - Ох, слава Богу, че имам роднини в Брюнхоулскиркя.
-
Антично и средновековно въоръжение по българските земи
темата публикува Elemag в Средновековна история
БНТ "Непозната земя" 1 май 2010 http://bnt.bg/bg/productions/65/edition/7620/nepoznata_zemja_1_maj_2010 История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни http://books.google.bg/books?id=HDQn3tJkyUcC&printsec=frontcover&source=gbs_navlinks_s#v=onepage&q&f=false Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (7-11 век) Автор: Валери Йотов http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=10948&cat=41 Меч и сабя. Оръжия на ранните номади (V-VII в.) Автор: Иван Лазаров http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=13279 Древнерусское (славянское) оружие в VII-XIII вв. и его преобразование в связи с изменением тактики боя славян. Автор: неизвестен http://rapidshare.com/files/386029080/Drevnerusskoe_orygie.rar http://www.onlinedisk.ru/file/429744/ http://depositfiles.com/en/files/a92zsy443 -
С.А. Яценко. Знаки-тамги ираноязычных народов древности и раннего средневековья. Москва, Изд. "Восточная литература" РАН, 2001.
-
БЪЛГАРСКИТЕ МЕТЕОРИТИ – ИСТОРИЯ И СТЕПЕН НА ИЗУЧЕНОСТ Доц. д-р Руслан И. Костов – Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”, Гл. ас. Всеволод Курчатов – Софийски университет “Св. Климент Охридски” Метеоритът се определя като паднало от междупланетното пространство на земната повърхност метеорно тяло (метеороид). Светлинното явление на изгаряне на метеорните тела в земната атмосфера се означава като метеор (ярките метеори се наричат болиди). Метеоритите поради своя химичен и минерален състав представляват изключителен интерес за изучаване на ранните етапи на развите и еволюция на Слънчевата система и на космическите тела като цяло. На българска територия от XVIII век досега са известни по писмени свидетелства или като конкретни обекти в музейни колекции 6 сигурни падания на метеорити. Повечето от тях се съхраняват в метеоритната колекция към Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Те ще бъдат представени хронологично по датата на падането им (Таблица 1). Табл. 1. Опис на известните метеорити от територията на България (две измервания на теглото са по данни от публикации от различни години – 1960, 1972 и 1975) (таблицата тук http://www.clmc.bas.bg/Minsoc/Minerals%20of%20Bulgaria/Bulgarian%20meteorites.htm ) Метеорит “Разград” (Rasgrad) – 1740 За този метеорит е известно, че е паднал на 25 октомври 1740 година в района на Разград (φ=43˚30’ с.ш.; λ=26˚32’ и.д.). От него били намерени два къса с маса съответно около 19 оки (22.5 kg) и 2 оки (2.4 kg). Според описанията, в ясен ден при чисто небе се раздали звуци като от буря, след което се чули три удара, като от топовни гърмежи. Научно съобщение за случая има от 1815 година (Hammer, 1815), написан по османските анали на Суби Мохамед ефенди. Двата “камъка” били изпратени с доклад на “Високата порта”. Според каталогът на метеоритите (Hey, 1953) този метеорит е под въпрос, но подробното описание на очевидци на падането му са в подкрепа на тезата на едно правдоподобно явление (Николов, 1961). По-нататъшната съдба на тези два метеоритни къса е неизвестна. Няма данни за съвременната локализация на тези късове в частни или музейни сбирки. Този метеорит се споменава в няколко научнопопулярни статии (Николов, 1962; Димов, 1966; 1972в). Метеорит “Търново” (Tirnova) (??) – 1873 Това е грешно определен или грешно надписан несъществуващ метеорит от България (Мeunier, 1893), който е бил идентифициран с метеорита Aleppo (Сирия) (Николов, 1961; 1962). Метеорит “Върба” (Virba) – 1874 Този метеорит е паднал на 20 май 1874 година около село Върба в Белоградчишко (φ=43˚32’ с.ш.; λ=22˚38’ и.д.), откъдето носи названието си. Теглото му се оценява на 3.060 kg. Според спомените, той се е бил забил на около един метър в почвата. Бил е даден на видинския паша, след което основна част от него (3.040 kg) по-късно попада в Националния музей в Будапеща вероятно пренесен от някой пътешественик, учен или търговец. Парче от този метеорит бил подарен от турския министър на просветата Сафет паша на професор М.Добре (Dobrée, 1874). Според С.Мение, който получил също така късче от Едем паша за Музея по естествена история в Париж, метеоритът е паднал на 2 юни 1883 година (Meunier, 1893), а по-късен труд той съобщава датата май 1794 година (?). Три малки късчета с общо тегло 38 g от колекцията на Британския музей в Лондон са датирани по турски източници с първата от посочените дати. В различните каталози и описи на метеорити по света метеоритът “Върба” (Virba) e обозначаван още като Belgradjek, Vrba, Wirba и Vidin (Николов, 1961). Описан е по класификацията на Розе-Чермак-Бжезин като безжилков хондрит – клас I, раздел 15 (Hey, 1953). В архива на Националния природонаучен музей е запазено писмо написано през 1895 година от първия български държавен минералог-геолог проф. Георги Златарски с интересни сведения за метеорита “Върба”, който той имал възможност да види при едно свое преминаване във Виена (Буреш, 1966): “Той е запазен почти цял и само от единия му край има отчупено парче, което вероятно още тогава е било изпратено в Париж на проф. М.Добре за изследване (~20 g)... Повърхността на този метеорит е малко разтопена и матова, а цветът му е чер. В разчупената част се забелязва естеството на метеорита: той е съставен от сиво-пепеляви литоидни и от метално бляскави вещества, от които първите са от рода на перидота [оливина], а другите – от никелно желязо и железен пирит; цялата маса е зърнеста.” Поради високата цена от 4000 австрийски флорина, проф. Златарски не препоръчва закупуването на метеорита от тогавашния Княжески естественоисторически музей в София и той попада по-късно в музея в Будапеща. През 1958 година частен колекционер от Сараево (инж. Мехмед Рамович) предлага в писмо до проф. Н.Бонев обмен на фрагмент от метеорита “Върба” срещу друг метеорит (Николов, 1961). Този метеорит се споменава в някои научнопопулярни статии (Николов, 1962; Димов, 1966; 1972в). Метеорит “Ичера” (?) – 1881 По данни на Херменгилд В. Шкорпил във второто издание на труда му за полезните изкопаеми на България от 1884 година в раздела за железните руди (с разкази за метеорити от антични и по-нови източници) се отбелязва неидентифицирано светещо тяло с траектория най-общо в посока Пловдив-Сливен (Ямбол), което би могло да се интерпретира като метеорно явление и свързано с него падане на един или повече метеорита. “В Сливен е била забележена часът по 6 и 45 минути [в 18.45 минути привечер на 28 август 1881 година], на небето от към запад някаква си звезда със силен блясък, по големината си равна на една билярдна топка; тя била обиколена с множество малки звезди и вървяла към североизток. Това явление траяло около пет минути и после се изгубило със страшна гръмотевица… Същий метеор види се да е паднал близо до село Ичера; жетварите казват, че са видяли и мястото, където е паднал метеорът” (Шкорпил, 1884). Село Ичера се намира североизточно от Сливен, но за изясняване на явлението, което е било съпроводено в различните населени пунктове на наблюдение с различни светлинни и звукови ефекти трябва да се търсят публикации, архивни материали и спомени на съвременици (Р.Костов, 1999). Метеорит “Гумошник-2” (Gumoschnik) – 1904 На 28 април 1904 година в 18 часа и 20 минути над селата Врабево, Дебнево и Гумошник (φ=42,9˚ с.ш.; λ=24,9˚ и.д) в Троянско се наблюдава метеорно явление последвано от падане на метеоритен дъжд в района на указаните села. Явлението е било съпроводено от силни звукови ефекти като гърмежи, бучене, тътен и фучене. Твърди се, че движението на метеорното тяло било от север на юг. Общо били намерени 6 къса с тегло 5669 g (3815 “Врабево”; 1475 “Гумошник”; 253 “Дебнево”; 83; 26 и 17 g). Полето на разсейване на метеоритния дъжд във вид на елипса се оценява на 3-4 km в посока север-юг по голямата ос и на 2-3 km в посока изток-запад по малката ос (Николов, 1962). От тях два екземпляра (втория и третия по размери) с неправилна полиедрична форма се съхраняват в метеоритната колекция на Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. За яснота втория по размери и тегло метеорит в настоящия труд е обозначен “Гумошник-2”. Той е намерен в местността Ръта при с. Гумошник и първоначалните му размери са били 11.2х8.5 cm. Първо подробно минералогично описание на метеорита се публикува от проф. Георги Бончев, който установява наличието на оливин, пироксен и троилит, определяйки метеорита като сив брекчиран хондрит (Бончев, 1910). По-късно са описани магнитна и немагнитна част, както и общ химичен, спектрален и лазарен микроспектрален анализи, като в редица от публикациите се правят опити за оценка на геохимично разпределение на главни и второстепенни елементи по отделните минерални фази (Пенчев и др., 1960; Николов, 1961; Димов, 1969; 1972а; 1974; Димов и др., 1973; Nikolov et al., 1969; Dimov et al., 1972). Метеоритът е определен като оливин-бронзитов хондрит. Специално внимание е било отделено на органични съставки в метеорита, като са определени алкани, нормални и изопреноидни въглеводороди (Ivanov, Stoyanova, 1973; 1978; 1984a; 1984b). Определено е още съдържанието на въглерод, сяра и азот, като съдържанието на последния елемент установено в метеоритите “Гумошник” и “Павел” в пределите 4930-5900 ppm се смята за уникално високо (Ivanov et al., 1984а). Оливинът от Гумошник-2 е с фаялитова компонента с вариации Fa19-Fa20, а пироксенът – с феросилитова компонента с вариации в пределите Fs16-Fs20 (Dodd et al., 1992). Самият метеорит е класифициран като равновесен H5 хондрит. Този метеорит е описан и в научнопопулярни статии за нашите метеорити (Б., 1904; Койчев, 1904; Николов, 1962; Димов, 1966; 1972в). Метеорит “Гумошник-3” (“Дебнево”; Debnevo, v. Gumoschnik) – 1904 Намерен е в местността Драгнев шумак при село Дебнево и е третия по големина метеорит от метеоритния дъжд “Гумошник”, поради което в настоящия труд се обозначава като “Гумошник-3”. Размерите му са 6х4.5х3 cm и е покрит с регмаглипти. Изучени са неговата морфология и са направени рентгеноструктурен, химичен, лазерен микроспектрален и спектрален анализи (Димов, 1972а; 1974; Dimov et al., 1972). В основната маса и в хондрите се срещат оливин, ромбичен пироксен (бронзит), стъкло със силикатен състав, камасит и троилит, а като акцесорни минерали са посочени хромит и магнетит. Отчитат се някои разлики в разпределението на елементите-примеси в сравнение с “Гумошник-2”. Оливинът от Гумошник-3 (Дебнево) е определен с фаялитова компонента с вариации в пределите Fa19-Fa21, а пироксенът – с феросилитова компонента с вариации в пределите Fs16-Fs21 (Dodd et al., 1992). Метеоритът е класифициран също така като равновесен H5 хондрит и не се различава съществено от Гумошник-2, т.е. потвърждава се, че това са части на един и същи метеоритен дъжд. За метеорита се споменава в научнопопулярни статии (Николов, 1962; Димов, 1966). Метеорит “Силистра” (Silistra) – 1917 Този метеорит е паднал на 19 юли 1917 в 7 часа сутринта. Метеорното явление е имало посока Разград-Силистра-Тулча. Явлението е наблюдавано и в близост до гара Елена. Теглото на този метеорит е 0.15 грама. Представлява неправилно силно кавернозно късче. Изследван е само чрез лазерен микроспектрален анализ (Dimov et al., 1972). Съхранява се в метеоритната колекция на Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми при Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Твърди се, че били намерени още късчета от същия метеорит (Димов, 1972в). Метеорит “Коньово” (Konevo) – 1931 Падането на този метеорит на при село Коньово, Новозагорско (φ=42˚32’ с.ш.; λ=26˚10’ и.д.) на 26 май 1931 година след полунощ към 2-3 часа било съпроводено със светлинни, звукови ефекти и димна следа. Очевидци на събитието са Влаю Жечев и Панайот Севков, като метеоритът е бил паднал в двора на втория свидетел (Николов, 1959). Движението на тялото е било в посока от изток на запад с последвали два гърмежа, съпроводени от грохот, ехо, тътен, свистене и удар. Масата на този каменен метеорит първоначално се оценява на 80-100 g, но е бил разчупен на мълки късчета и понастоящем е запазено само едно малко парче с размери около 1 cm и тегло 1.47 g. Съхранява се в метеоритната колекция към Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, където попада чрез геолога Е.Коен. Не е изследван за минерален състав, но се определя най-общо като хондрит. Определени са някои химични елементи чрез лазерен микроспектрален анализ (Dimov et al., 1972). Този метеорит се споменава в научнопопулярни статии за нашите метеорити (Николов, 1962; Димов, 1966; 1972в). Метеорит “Павел” (Pavel) – 1966 Това е последният засега описан метеорит у нас паднал на 28 февруари 1966 година западно от село Павел, Великотърновско (община Полски Тръмбеш) в полето (φ=43˚28’ с.ш.; λ=25˚31’ и.д.). Според някои източници това е станало около 16 часа, а според други – около 14 часа. От метеорита (каменен хондрит) са били открити общо три къса – един голям къс с маса 2962 грама и два малки – 230 и 6.153 грама. Събитието е отбелязано в брой на руския метеоритен бюлетин (Бонев, 1966). Този метеорит (най-големият къс) се съхранява в метеоритната колекция към Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Изучени са микрокомпонентният състав на хондрите, матрицата и кората (Nikolov et al., 1969; Димов и др, 1973; Димов, 1974; Dimov et al., 1980) и са дискутирани резултатите от лазерен микроспектрален анализ включително с разпределение на главни и второстепенни елементи в някои отделни минерални фази, в хондрите и в повърхностната обвивка (Nikolov et al., 1969; Dimov et al., 1972; Димитров и др., 1975). В “Павел” са установени минералите оливин (форстерит), ромбичен пироксен (хиперстен), моноклинен пироксен, плагиоклаз (олигоклаз-албит), фосфатен минерал (апатит?), камасит и тенит, както и стъкло с плагиоклазов състав (маскелинит?) (Kurchatov et al., 1998). Железната компонента (камасит и тенит) в метеорита е оценена на над 20%. Той е класифициран като оливин-хиперстенов хондрит. Оливинът от “Павел” е определен с фаялитова компонента с вариации в пределите Fa19-Fa20, а пироксенът – с феросилитова компонента с вариации в пределите Fs17-Fs22 (Dodd et al., 1992). Метеоритът се отнася от авторите подобно на късовете “Гумошник” също така към равновесните H5 хондрити. При този метеорит са били определени също така някои органични съставки, като алкани, нормални и изопреноидни въглеводороди (Ivanov, Stoyanova, 1973; 1978; 1984a; Ivanov et al., 1984b). Тяхната привързаност към земна контаминация се отхвърля, като се обсъждат възможностите за абиогенен генезис и извънземна биоактивност. Определено е още съдържанието на въглерод, сяра и азот (Ivanov et al., 1984а). Този метеорит се споменава в някои научнопопулярни статии за българските метеорити (Димов, 1966; 1972в). Метеоритни описи и изследвания През 1956 година у нас се създава Център по метеоритика (Н.Бонев и Н.Николов) към Българската академия на науките (Бонев, 1958). От особена важност е отпечатаната още през същата година “Инструкция за наблюдаване падането и за събиране на метеорити” (Николов, 1956). През 1960 година в руското списание “Метеоритика” се публикува първият списък на българските (с инвентаризирани 3 броя образци: Гумошник, Дебнево и Силистра) и чуждестранните метеорити от колекцията на Софийския университет “Св. Кл. Охридски” (Костов, 1960). Този списък е коригиран (Николов, 1961) и допълнен (с инвентаризирани 7 броя образци: Гумошник, Дебнево, Конево, Силистра и Павел с три къса) с кратко описание на образците към края на януари 1972 година (Димов, 1972б) и към края на януари 1973 година (Димов, 1975). Разликата в теглото на някои от образците или късовете от метеорити в сравнение с по-ранни данни се обяснява с неточното определяне, с окисление и разпадане на метеоритния материал или с взимане на малки проби за анализ и шлифи. В теоретичен план е изследвана морфологичната изменчивост на някои минерали, срещащи се в метеоритите (Kostov, 1973). Всичките от изучените и описаните паднали и намерени на българска територия метеорити сa отнeсени към групата на каменните метеорити – хондрити. Литература http://www.clmc.bas.bg/Minsoc/Minerals%20of%20Bulgaria/Bulgarian%20meteorites.htm
-
Антропоцен — новая геологическая эпоха? http://iscience.ru/2010/04/16/antropocen-novaya-geologicheskaya-epoxa/