Elemag

Понтийская группа популяций понтийский (= черноморский = среднекубанский) Bunak 1932 = адыгский Абдушелишвили Происхождение Понтийский антропологический тип был впервые выделен Бунаком (Bunak, 1932) в составе населения Северного Кавказа. Бунак охарактеризовал этот тип как особый вариант в составе средиземноморской ветви европеоидной расы и высказал мысль, что адыгские народы являются осколком древнего населения Северного Кавказа. Бунак (1953) ... наиболее вероятно предположение, согасно которому описываемый элемент представляет собой одну из ветвей древней группы племён Передней Азии, распространившейся вдоль Черноморского побережья и проникшей на Северный Кавказ в эпоху неолита (понтийский тип). Бунак (1965) Выделенный нами в прежних работах понтийский тип как особая разновидность средиземноморского круга типов составляет основной антропологический слой населения Западного Кавказа и более южных областей (В. Бунак, 1946, 1956). Сходные формы установлены и в неолите Восточных Балкан (O. Necrasov, 1959). Алексеев (1974) Понтийская группа популяций, представленная в составе абхазо-адыгейских народов, сформировалась в рамках средиземноморской ветви европеоидной расы также без участия примеси северной ветви. Основной процесс её формирования - грациализация массивного протоморфного кавкасионского типа. Сохранение особенностей протомрфного типа в условиях высокогорной изоляции объясняет отличие понтийского типа от кавкасионского в степени массивности. Что же касается понтийского типа, то он, может быть, составляет систематическую единицу меньшего объема и более низкого таксономического уровня, чем кавкасионский. Абдушелишвили (1964) Повторяем, широколицых элементов в палеоантропологических материалах пока что нет, зато все известные до настоящего времени палеоантропологические серии из территории Кавказа характеризуются узким лицом и в общем единым (во всяком случае сходным) антропологическим типом (средиземноморским). Причём, посредством современных краниологических серий аджарцев, абхазов и черкесов (шапсугов) подавляющее большинство палеоантропологических серий Кавказа, как было отмечено выше, довольно тесно связываются со средиземноморской расой, и более чем вероятно, с понтийским типом средиземноморской расы. Таким образом, мы не видим необходимости объяснить происхождение понтийского варианта посредством перестройки каких-либо антропологических типов (тем более таких, каких в фактическом материале вовсе нет). Абдушелишвили (2003) Однако мы не согласны с той частью гипотезы В.П. Алексеева, в которой утверждается, что понтийский тип является результатом грацилизации древнего, массивного варианта, представленного в кавкасионском типе. По нашему мнению, становление понтийского (в данном случае адыгского) типа является результатом развития местных узколицых и длинноголовых палеоантропологических типов, корни которых довольно ясно прослеживаются в древних краниологических сериях с территории Кавказа. Факты, которые следует учитывать при обсуждении гипотез Алексеева и Абдушелишвили Герасимова, Тихонов (2003) Поскольку на территории Северо-Западного Кавказа наиболее весомо и широко представлен долихокранный узколицый вариант, В.П. Алексеев в свое время (1963) высказал предположение о значительном вкладе аланского компонента в сложение адыгских народностей Западного Кавказа. Однако он считал его парадоксальным. С появлением новых материалов этот вывод уже не кажется таковым. Наряду с археологическими данными мы имеем и палеоантропологические свидетельства интеграционных процессов на Северном Кавказе, происходивших здесь под знаком аланской доминанты. Этнические группы адыгейцы (абаздехи, чемгуи, бжедуги и шапсуги кубанские), черкесы (бесленеевцы и зеленчукские), кабардинцы, абазины, некоторые ингушские, крызцские, урумские и грузинские территориальные группы Характеристика (по Абдушелишвили, 1964, 2003) * мезокефальная форма головы * средний продольный диаметр головы * средняя длина тела * средняя (или чуть выше) физиономическая высота лица * малая ширина лба * слабое развитие бороды (в кавказском масштабе) * малый скуловой диаметр * большая толщина губ * горизонтальное положение кончика носа * малая ширина глазной щели (в кавказском масштабе) * высокий процент наличия складки верхнего века * умеренно светлый цвет волос (в кавказском масштабе) * низкий процент тёмных глаз (выше среднего процент светлых глаз) * прямой хрящевой профиль и слабовыступающий костный профиль носа Източник: http://www.anthropologica.net/population/pontic Северопонтийская группа популяций северопонтийский (= неопонтийский) Bunak 1932 = степной Алексеева Систематика и таксономия По классификации Бунака (1932), северопонтийский тип представлен 3 вариантами - a) полесским, b) центрально-восточноевропейским, c) нижнеокским (или рязанским). В 1962 году Бунак переименовал северопонтийский тип в неопонтийский и изменил свою классификацию - наиболе характерный вариант северопонтийского типа получил название верхнеокского, остальные варианты выделены под названиями дон-сурского (рязанского), дон-хоперского (или степного) и средневолжского. Происхождение Северопонтийский антропологический тип был впервые выделен Бунаком (Bunak, 1932) в составе населения южных районов Восточно-Европейской равнины. От собственно понтийского типа северопонтийский отличается в первую очередь некоторым посветлением пигментации, обнаруживая сходство с относительно светлопигментированными группами русского населения. По мнению Дебеца с северопонтийским типом может быть сближен восточновеликорусский тип, который был выделен в составе южных групп русского народа ещё Чепурковским (Дебец, 1933). БУНАК 1965 «Срубный» вариант в степной зоне Восточной Европы контактировал с понтийским. Возникшему краниологическому комплексу, заменившему более древние или поглотившему их, правильно присвоить наименование «неопонтийский», так как различные варианты «срубного» типа отличаются от европейского степного типа сдвигом в сторону понтийских форм. Ещё яснее проявляются понтийские признаки в более поздних краниологических сериях из западных областей степной зоны». АЛЕКСЕЕВ 1974 «В северопонтийский тип в составе населения Восточной Европы объединяются варианты южного происхождения, заметно различающиеся морфологически и не имеющие сплошного ареала. Поэтому нет основания выделять их в качестве самостоятельной единицы расовой систематики и искать для них общее происхождение». АЛЕКСЕЕВА 1999 «Происхождение понтийской комбинации, как одного из вариантов южной ветви европеоидов, прослеживается на территории Восточной Европы по палеоантропологическим данным с эпохи неолита, хотя не исключено и более раннее проникновение носителей южноевропеоидных черт в этот регион. Судя по краниологическим данным, движение представителей понтийского типа в южно-русские степи и в Поволжье из Средиземноморья и с Кавказа продолжается до эпохи поздней бронзы. След его мы видим и в восточнославянском населении, составляющем основу полянской этнографической группы эпохи средневековья, и в современном населении Украины, относящемся к прутскому антропологическому типу, и в русских Дон-Сурского региона. Можно думать, что понтийский антропологический тип на территории Восточной Европы входит в состав восточных славян через местные компоненты древнего происхождения». Этнические группы южные группы русского народа (Bunak, 1932), мордва-мокша Наровчатского района Пензенской области (Дебец, 1933) и другие территриальные группы мордвы-мокши (Марк, 1960), мишари и татары Рязанской области и Татарской АССР (Трофимова, 1949), мишари Пензенской области и Башкирской АССР (Алексеева, Васильев, 1959), чуваши Яльчикского района Чувашской АССР (Алексеева, 1955), иньвенские коми Коми-Пермяцкого национального округа (Чебоксаров, 1946), манси Свердловской области (Чебоксаров, 1941) Характеристика (отличия от понтийского типа абхазо-адыгейских народов, по Алексеев 1974) * меньшая интенсивность пигментации * меньшее развитие третичного волосяного покрова * более уплощенное переносье * почти одинаковое соотношение вогнутых и выпуклых форм профиля спинки носа * более поднятое основание и кончик носа * более грацильное строение лицевого скелета Източник: http://www.anthropologica.net/population/northernpontic

Сайт с повече от 450 странни карти http://strangemaps.wordpress.com/

Георги Георгиев. Един от Първа дивизия. Спомени на участник. 5-то изд. С., 1943. Може да се свали от тук: http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=237903&postcount=112

Icelandic volcanic ash alert grounds UK flights http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/8621407.stm Europe flights could be grounded into weekend by ash http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8623534.stm The Big Picture: Volcanic ash http://news.bbc.co.uk/2/hi/in_depth/8623301.stm In pictures: Volcano erupts in Iceland http://news.bbc.co.uk/2/hi/in_pictures/8622055.stm Eruption of Eyjafjallajökull Volcano, Iceland http://earthobservatory.nasa.gov/NaturalHazards/event.php?id=43253

Спрян е въздушният трафик в Северна Европа заради вулкана в Исландия http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/04/15/887325_sprian_e_vuzdushniiat_trafik_v_severna_evropa_zaradi/ Фотогалерия: Вулканът в Исландия http://www.dnevnik.bg/photos/2010/04/15/887532_fotogaleriia_vulkanut_v_islandiia/?pic=1#picture Анулираха полети от София заради вулкана в Исландия http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2911231 Фотогалерия: Яростта на вулкана http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/04/16/887979_fotogaleriia_iarostta_na_vulkana/?pic=1#picture

Реконструкция на маорска жена загинала преди 600 г. http://tvnz.co.nz/national-news/iwi-face-aunty-3447101 Видео: http://tvnz.co.nz/national-news/iwi-face-aunty-3447101/video

Ключевой спорный предок встал между Homo и австралопитеками http://www.membrana.ru/articles/global/2010/04/13/180200.html Australopithecus sediba — австралопитек, похожий на человека http://elementy.ru/news/431300

От сайта на US Geological Survey: Comparison of CO2 emissions from volcanoes vs. human activities. Scientists have calculated that volcanoes emit between about 130-230 million tonnes (145-255 million tons) of CO2 into the atmosphere every year (Gerlach, 1991). This estimate includes both subaerial and submarine volcanoes, about in equal amounts. Emissions of CO2 by human activities, including fossil fuel burning, cement production, and gas flaring, amount to about 27 billion tonnes per year (30 billion tons) [ ( Marland, et al., 2006) - The reference gives the amount of released carbon (C ), rather than CO2, through 2003.]. Human activities release more than 130 times the amount of CO2 emitted by volcanoes--the equivalent of more than 8,000 additional volcanoes like Kilauea (Kilauea emits about 3.3 million tonnes/year)! (Gerlach et. al., 2002) http://volcanoes.usgs.gov/hazards/gas/index.php

Доклад оправда учените, замесени в британския "Клаймътгейт" http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/2010/04/14/887139_doklad_opravda_uchenite_zameseni_v_britanskiia/ 'No malpractice' by climate unit http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/8618024.stm

Антропологична реконструкция на 11 годишно момиче загинало от голямата чума през 5 в. пр.Хр. в Атина. http://dienekes.blogspot.com/2010/04/face-of-11-year-old-victim-of-great.html Миртис - така е кръстена 11-годишна древна атинянка, чието лице бе реконструирано от учени по намерения й преди години череп. Археолози са го открили в удивително добро състояние през 1994-95 г. в масов гроб заедно с останките от още 150 тела. Момичето е живяло в Атина през V век пр.н.е. и е починало съвсем младо, поразено от чума. Епидемията е убила и древногръцкия държавник Перикъл, който е управлявал града през третата четвърт на века. Черната смърт отнема живота и на близо 1/3 от местните жители по онова време. Добре запазеният череп вдъхновява професора ортодонт Манолис Папагрикоракис от Атинския университет да потърси помощта на специалисти от Швеция. Заедно те възстановят лицето на атинянката чрез използването на специална техника за реконструкция. Учените са решили да дадат на младата хубавица кафяви очи и кестенява коса, прихваната в типична за класическата епоха прическа, каквато са носили мнозинството атинянки тогава. Миртис е изложена в природонаучния музей "Гуландрис" (GNHM.gr) в гръцката столица. http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2912151

Решения на проблемите на съвременната цивилизация на този етап няма дори като идейна концепция. Просто се движим по наклонената плоскост.

Искаш да кажеш 1981 г.

Култови имена на футболни отбори в България: "Див пръч" срещу "Луда коза" Новият кръг от селското футболно първенство на страната. Домакинът ФК "ДИВ ПРЪЧ" с. Камена посреща ФК "ЛУДА КОЗА" с. Яворница. ФК "УРАГАН" с. Патреш играе срещу ФК "ТУХЛА" с. Бутово, а ФК "МИЛАН" с. Коматево ще гостува на ФК "РЕАЛ" Пловдив... Не знаем дали срещите ще се състоят, но отборите със сигурност съществуват. И като тръгнем по тъч линията, та стигаме до следното - Съдийско поле не е термин от футбола. А едно от най-видните села в България, община Нова Загора. В средите на селския футбол и народния хумор то е известно почти колкото Ребърково, община Мездра, откъдето е знаменитият български футболист Гацо Бацов. Не заради друго, а защото когато попържат по селските футболни терени на страната, най-често пращат съдиите там. Но на селото изобщо не му пука. Както не му пука за българския футбол. А виж, футболът на село си е друга работа. В България той е удивително ситуиран. Но най-забавни, разбира се, са имената на футболните отбори. Те дори са по-забавни от самите играчи, от играта и изобщо... Представете си среща между ФК "Шехерезада" Згориград и ФК "Дива свиня" с. Цонево. Но няма смисъл да ви разказваме повече, просто прочетете листата и отпуснете вихъра на фантазията си. Подготви Борис Дойран Списък на култовите имена на футболни отбори в страната: ФК "МАКАК" Шумен ФК "ШОПСКИ ОТРЯД" с. Петърч, обл. София ФК "ТОЙОТА" с. Срацимир ФК "ШЕХЕРЕЗАДА" с. Згориград ФК "УРАГАН ШЕФО" с. Охрид, обл. Монтана ФК "ЧОРНИ" Брезник ФК "ИЗТРЕБИТЕЛ" с. Ново Делчево ФК "БЯЛА МЕЧКА" с. Орловец, обл. Велико Търново ФК "ОСТЪР НОЖ" с. Раданово, обл. Велико Търново ФК "ПОТОП-БГ", обл. Велико Търново ФК "ГОРСКИ ТЕХНИК" Тетевен ФК "ОБОГАТИТЕЛ" Твърдица ФК "ЧЕРВЕН КАЛЦУН" с. Михалци, обл. Велико Търново ФК "ПАНТЕРА" с. Калояновец ФК "РАКЕТА" с. Памукчии ФК "БОЗДУГАН" с. Боздуганово ФК "УЖАС" с. Зетьово ФК "ГАРГА" с. Любеново ФК "ДИВА СВИНЯ" с. Цонево ФК "МИЛАН" с. Полско Пъдарево, обл. Нова Загора ФК "ЧЕРВЕН ТРАКТОР" с. Бинкос, обл. Сливен ФК "УЖАС" с. Марчаево, обл. Перник ФК "УЖАС" с. Присово ФК "ГЛИГАН" Грудово ФК "ПАЛАМУД" Созопол ФК "БОМБА" с. Светлина, обл. Перник ФК "ЛАЙПЦИГ" с. Леписта, обл. Плевен ФК "ЧЕРВЕН ПЕТЕЛ", с. Долно Линево ФК "СУНГУРЛАРСКА ДОЛИНА" Сунгурларе ФК "АРСЕНАЛ" Казанлък ФК "ФЕЪРПЛЕЙ" Варна ФК "ЛОКОМОТИВ-ЧИКАГО" Русе ФК "АТЛЕТИК-ЧИКАГО" с. Тръстеник ФК "ПРЕЦИЗ-ИНТЕР" с. Иваново ФК "БОТЕВ-ИЗГРЕВ" с. Обретеник ФК "КОСМОС" Бургас ФК "СПОРТИСТ" с. Щръклево ФК "МАЛЧИКА ЮНАЙТЕД" с. Батишница ФК "МАРИЯ ЛУИЗА" Лом ФК "СИТОМИР" Никопол ФК "ВИХЪР" кв. Горубляне ФК "УСТРЕМ" с. Тънково ФК "МИНЕРАЛ" с. Рударци ФК "СТРУМСКА СЛАВА" Радомир ФК "СОКОЛ" с. Долни Воден ФК "ЯСТРЕБ" с. Кошарица ФК "ЗЛАТНА ТРАКИЯ " с. Поповица ФК "МОНОЛИТ " с. Манастирище ФК "ПЪРВА АТОМНА" Козлодуй ФК "АЯКС" с. Ореш ФК "ЗЕМЕДЕЛЕЦ-ЕЛИТ" с. Козловец ФК "ПРИТИ" Лясковец (вероятно идва от pretty, може би?!) ФК "УДАР" с. Петко Каравелово ФК "ОЛД ХАУС" Каварна ФК "СЛИВНИШКИ ГЕРОЙ" Сливница ФК "БАРСЕЛОНА" Морава ФК "ПИРИН-БАРСА" Борово ФК "ХОНДА" с. Рилци ФК "ВЪЛКОСЕЛ" с. Вълкосел ФК "ДИВ ПРЪЧ" с. Камена ФК "ЛУДА КОЗА" с. Яворница ФК "УРАГАН" с. Патреш ФК "ТУХЛА" с. Бутово ФК "МИЛАН" с. Коматево ФК "РЕАЛ" Пловдив http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1181&Itemid=111

Таинственные рисунки оказались письменностью пиктов http://www.membrana.ru/lenta/?10289 Pictish symbols revealed as a written language through application of Shannon entropy http://rspa.royalsocietypublishing.org/content/early/2010/03/26/rspa.2010.0041.full

В резултат на изградените през 60-те год. на 20 век напоителни канали за отглеждане на памук и увеличаване на напояваните площи са отклонени голяма част от водите на реките Амударя и Сърдаря, които подхранват Аралско море. Това води до започване на процес на понижаване на нивото му, увеличаване на солеността на водите и промяна във флората и фауната му. С усилването на този процес е унищожен промишления риболов в района. Изменя се климата, като се увеличава неговата континенталност (летата стават по-горещи, а зимите по-студени). Увеличават се бурите, които носят пясък, прах, сол, както и химикали и пестициди. Всичко това има своите екологични последствия върху здравето на населението в района. През 1989 г. Аралско море са разделя на северно (Малък Арал) и южно (Голям Арал). През 2001 г. Голям Арал се разделя на още две половини - западна и източна. През 2005 г. правителството на Казахстан с финансовата подкрепа на Световната банка построява между Малък Арал и Голям Арал Кокаралската стена и спира процеса на пресъхване на Малък Арал, като дори се отбелязва известно повишение на нивото му. През 2009 г., по-рано от очакваното, източната част на Голям Арал почти пресъхва. Статии: Статия от 1999 г. (на руски), която разглежда проблема и доста точно прогнозира какво би било бъдещето на Аралско море. http://web.archive.org/web/20060117005403/journal.issep.rssi.ru/articles/pdf/9902_085.pdf Научно-популярна статия на Филип Миклин и Николай Аладин. Восстановление Аральского моря. - «В мире науки», 7, 2008. http://elementy.ru/lib/430635?context=369888 Сателитни снимки: Аралско море 1989 - 2003 г. http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=3730 Аралско море 2000 - 2009 г. http://earthobservatory.nasa.gov/Features/WorldOfChange/aral_sea.php 27 август 2009 г. http://earthobservatory.nasa.gov/IOTD/view.php?id=39944 4 април 2010 г. - пясъчна буря http://modis.gsfc.nasa.gov/gallery/individual.php?db_date=2010-04-04 Green Southeastern Basin of the Aral Sea – November 27th, 2010 http://news.msu.edu/story/8678/#

Добре дошла тук Лори Ето още нещо интересно. Потерянное звено эволюции человека открылось неожиданно тихо http://www.membrana.ru/articles/global/2010/04/05/182000.html

Нека не сме чак толкова крайни. Все пак нито една друга религия в България не е имала такава историческа роля. Не бих каза също така, че днес БПЦ има сериозно обществено влияние (за добро или зло, но май като се има предвид какви хора има там, по-скоро е за добро). За съжаление днес БПЦ не се ангажира с никаква социална дейност, нещо повече днешните представители на БПЦ (аз не бих ги нарекъл всички свещеници, защото такива са малко, на повечето по-приляга определението представители) не считат, че такава социална дейност трябва да е част от дейността на БПЦ. Не такива са били обаче, традициите на БПЦ, напр. преди ВСВ. До тогава БПЦ е развивала много широк спектър от такива дейности - пансиони, сиропиталища, приюти за бедни, столови и кухни за бедни, безплатни ученически трапезарии, занаятчийски училища, детски летовища, детски домове за работнически деца (т.е. детски градини - днес е обичайно те да са общински, но в миналото у нас е имало църковни такива), стипендии за ученици и студенти и др.

Е някои хора търсят бога, а други просто отглеждат домашни животни (най-често кучета и котки).

Същевременно мъжката коса в отличие от женската е оформена в специална прическа чрез подстригване, при което културният обичай силно противодейства на природните черти. От края на 19 и началото на 20 век по данни на етнографския материал, мъжките прически все още се описват като: „един от мъжете стрижели косата си, а други - на перчен, плитка от темето, останалото - остригано”. Постепенно мъжката плитка и подстриганата около нея глава се свързват със старите мъже и остават в спомените на информаторките за да изчезнат в съвременните представи. Тази прическа не намира място при отразяването на външния вид на мъжа от българското традиционно общество в художествените произведения и днес е непозната и даже буди известно недоумение. Първо точно описание откриваме в пътеписа на Герлах 1573 г. "Българите...оставят отзад на главата |и един дълъг голям перчин (Schopf), а отпред си подстригват косите". Подобно сведение се среща и в пътеписа на Дриш от 1721 - "Косите на мъжете били стригани наоколо, а само на темето - дълга плетеница". През 1865 г. във в. Восток Ф. Каниц отбелязва, че "българите подобно на морлаците, народ в Италия, си оставят дълъг и изплетен перчин, който пада отзад на плешките". Дописка за Софийско от 1860 г. в "Цариградски вестник" допълва описанието "косата му изплетена и завъртяна малко къде дясното ухо". Сведения за все още неповлияни от модата бръснати глави ce намират и във в. "Турция" от 1865 г. в пътеписните очерци на Ив. Богоров: "Хасково в града и цялата област си бръснат още главите". Още сведения намираме и в броя от 1866 относно Панагюрище, както и във в. "Македония" от 1871 г. Подобни са и проучванията на Шишков, отнасящи се до Неврокопско от 1904 г. "До преди 30 години главите си бръснали и оставяли на темето чембас". Относно традициите в употребата на тази мъжка прическа интерес представлява сведението от с. Крамолчин, Габровско. "Докато се яват комитите, все с перчем, а след това си бръснели косите. Тъй като комитите били с перчеми, турците казали на българите да ги стрижат, да не ричат, че са комити". До Освобождението посоченият начин на оформяне на мъжка коса е широко разпространен под различни наименования. Чомбас (Софийско), пискул, плитка (Ловешко), кривулеч, перчани (Старозагорско), перчем (Габровско), перчан (Странджа), перчин (Хасковско), чембер (Смолянско), чомбасе (Панагюрище), чеамбас (Неврокопско), перчин (Пиринско), чумбаси (Лозенградско), перчен (Капанци), куцал (Белослатинско), перчен (Белоградчишко), кичур, спленет на върха (Шуменско), сплетени дълги коси (Силистренско), пелик (Толбухинско). Докато при жените съществуват данни, че с вида на сплитането, броя на плитките и оформянето на самата прическа могат да представят принадлежността си към съответната възрастова група (подевки, моми, жени, старици) и положението си в социалната йерархия. При мъжката прическа сведенията се отнасят предимно до съществуването й. Аналогична прическа чубъ, разпространена в Украйна се възприема като "знак за знатен род". Възможно е подобно възприемане на третирането на косата и при българите. Връзката с рода се подчертава при първото оставяне на чумбас (плетенки). Прави се на седемгодишни момчета, като "след обръсването върху чомбасчето връзвали червен конец, стари пари, а космите хвърляли в реката". Свързва се с обичая стрижба и е "знак да се приеме, осинови от рода". Мъжката плитка се носи "навита под калпака", "на китки под гуглата", „отзад под калпака” или "на темето под калпака". Прави впечатление, че в повечето случаи се свързва с неизменното използване на шапка. "На 15, 16 години ергенчето, шъ вчеше, шъ я заварти под калпакья". В Софийско чомбаса се носи от "младите свободно, старите - скрит в шапката". В Странджа и при капанците може да се носи открито, а в някои случаи се приема като ергенска украса "ергенитес чембер отзад". Откъс от статията на Р. Ганева. С „дяволска капа” по балканските пътеки. (Към външността на традиционния българин). – сп. Минало, бр. 3., 2001.

Рисунка на австрийски пътешественик от 1586 година.

Възрастта на покойника e 35 - 40 години.

Не е ясно какво става после. Дали пък не е монтаж, но ми изглежда като истинско? http://www.youtube.com/watch?v=t5uxXAZNii8

Преди време слушах едни твърдения (разбира се неподкрепени с никакви доказателства) според които двете села до Панагюрище с. Баня и с. Бъта всъщност носели едно и също име, едното било славянското (баня), а друго прабългарското (бъта), но със същото значение. Имате ли повече информация за това?

Поравям те - 10 хил. г. пр. Хр. е края на ледниковата епоха. За заселването на Европа повече в тази тема http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7882 Йоци е на 5300 г. ВР т.е. на 3300 г. пр. Хр. За него повече тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8359&view=findpost&p=83585

Българска федерация по спелеология http://www.speleo-bg.com/ Българска федерация по спелеология - стария сайт http://old.speleo-bg.com/index.php Пещерите в България http://www.cavesbg.com/ Bulgarian Caves - Пещери в България http://hinko.org/ Пещери в България и по света с много снимки http://peshteri.freebg.eu/ Спелеоклуб "Хеликтит" http://www.helictit.info/?act=home Карта на застрашените пещери http://www.helictit.info/?act=threatens Пещерен клуб "Кейвинг" http://www.club-caving.org/ Лекции по спелеология http://www.club-caving.org/lectures/Lectures-club-caving.html Студентски Пещерен Клуб "Академик" http://www.akademic.org/ Пещерен клуб и Спелео училище (ПКСУ) „СОФИЯ” http://www.pk-sofia.com/ BGspeleo http://www.bgspeleo.info/ Посещение на пещери и спелеология http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=961:2010-01-15-00-55-02&catid=40:2009-08-22-10-12-43&Itemid=65 пещерата Алистрати (Гърция) - сайт на български http://www.alistraticave.gr/index26ee.html?id=16&lang=bg Пещери в Start.bg http://peshteri.start.bg/ Български пещери в Start.bg http://bgpeshteri.start.bg/