Elemag

доц. Румен Янков http://www.uni-vt.bg/1/userinfo.asp?p=userinfo&cpage=publications&userid=43&pubid=3760 Електорална география на България - малък учебен атлас. 2006. Изтегляне в pdf формат http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&ct=res&cd=1&ved=0CAYQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.uni-vt.bg%2Fshowfullpub.asp%3Fu%3D43%26fn%3DAtlas_EG_BG_1.pdf&rct=j&q=%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81+%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0+%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F&ei=4KCsS8vkO5OKnQP3rIDXDw&usg=AFQjCNE8ep8ON2G09IDHrbYLzX6xed0SBw

The complete mitochondrial DNA genome of an unknown hominin from southern Siberia http://www.nature.com/nature/journal/vaop/ncurrent/full/nature08976.html DNA identifies new ancient human dubbed 'X-woman' http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/8583254.stm Антропологи выявили новый вид древних людей http://www.membrana.ru/lenta/?10247 Человек из Денисовой пещеры оказался не сапиенсом и не неандертальцем http://elementy.ru/news/431288

Български сайтове ИНСТИТУТ ПО ПОЧВОЗНАНИЕ "НИКОЛА ПУШКАРОВ" http://www.iss-poushkarov.org/index.htm Агенция по почвените ресурси http://www.soils-bg.org/ Проф. Нино Нинов ТАКСОНОМИЧЕН СПИСЪК НА ПОЧВИТЕ В БЪЛГАРИЯ СПОРЕД СВЕТОВНАТА СИСТЕМА НА ФАО - сп. Обучението по география, бр. 5, 2005. http://www.geography.iit.bas.bg/2005/5-05/pp4-20.html Чужди сайтове Compendium of On-Line Soil Survey Information - много полезен сайт с информация за почвите на D.G. Rossiter http://www.itc.nl/~rossiter/research/rsrch_ss.html ISRIC - World Soil Information Database http://library.wur.nl/isric/index2.html?url=http://library.wur.nl/WebQuery/isric/2485 ISRIC Soil Science links http://library.wur.nl/isric/index2.html?url=http://library.wur.nl/WebQuery/isric/2485 EUROSOILS - European Soil Portal - огромна база данни за почвите в Европа и света http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/ Почвен атлас на Европа (pdf-формат) http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/projects/soil_atlas/index.html European Digital Archive on Soil Maps of the World http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/esdb_archive/EuDASM/indexes/Europe.htm Почвени карти на отделните държави http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/library/maps/country_maps/list_countries.cfm Почвени карти на България http://eusoils.jrc.ec.europa.eu/library/maps/country_maps/metadata.cfm?mycountry=BG NRCS Soils Website - сайт за почвите на американския Natural Resources Conservation Service http://soils.usda.gov/ Американската почвена класификация и др. в pdf формат http://soils.usda.gov/technical/classification/ FAO - World Reference Base for Soil Resources http://www.fao.org/ag/agl/agll/wrb/default.stm Pedosphere.com - канадски сайт http://www.pedosphere.com/ Классификация почв России http://soils.narod.ru/ Научно-информационны портал по почвоведению http://soilscience.ru/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1 Факультет почвоведения МГУ http://soil.msu.ru/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1 Неофициальный сайт факультета Почвоведения МГУ http://www.pochva.com/ С богата електронна библиотека http://www.pochva.com/studentu/study/books/index.php?query=%20&by=author&format_search=d&n=1 Land Resources of Russia http://www.iiasa.ac.at/Research/FOR/russia_cd/guide.htm Download data http://www.iiasa.ac.at/Research/FOR/russia_cd/download.htm#download International Union of Soil Sciences http://www.iuss.org/

Много актуален "тюркоавтохтонец" напоследък е Мурад Аджи. Виж и този форум http://forum.turan.info/index.php

Чуждестранни сайтове. Теоретични: ESPERE Information on the climate system - сайт за климатoлoгия с възможност за избор на различни езици http://www.espere.net/ ESPERE - CLIMATE ENCYCLOPAEDIA - климатична енциклопедия комбинирана и в pdf формат http://www.atmosphere.mpg.de/enid/1442 Encyclopedia of the Atmospheric Environment - текстове с обяснения и много линкове http://www.ace.mmu.ac.uk/eae/english.html Climatology - Google books http://books.google.bg/books?id=Zhbqbrg2XswC&printsec=frontcover&dq=climatology&source=bl&ots=S2p6-D2kVq&sig=I2FnL1JGIhnqhVMtQMkr2i_Z56M&hl=bg&ei=4iipS_mNHY6C_Qb-yvh9&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAg#v=onepage&q=&f=false По-важни организации: World Meteorological Organization http://www.wmo.int/pages/index_en.html NOAA - National Oceanic and Atmospheric Administration http://www.noaa.gov/ За фактически данни и архиви: NCDC - National Climatic Data Center http://www.ncdc.noaa.gov/oa/ncdc.html Monthly Climatic Data for the World http://www7.ncdc.noaa.gov/IPS/mcdw/mcdw.html Weatherbase http://www.weatherbase.com/?refer= World Climate http://www.worldclimate.com/ Climate Diagrams http://www.climatediagrams.com/ European Climate Assessment & Dataset http://eca.knmi.nl/ Климатични графики и карти на средни и екстремни стойности http://eca.knmi.nl/indicesextremes/index.php Weather Online UK http://www.weatheronline.co.uk/ Време и климат в различни части на света в случая в България http://www.weatheronline.co.uk/Bulgaria.htm При избор на град има редица опции за съставяне на диаграми http://www.weatheronline.co.uk/weather/maps/city?LANG=en&CEL=C&SI=mph&MAPS=&CONT=euro&LAND=BU&REGION=0004&WMO=15614&UP=0&R=0&LEVEL=160&NOREGION=1 Особено полезна е функцията Climate Robot http://www.weatheronline.co.uk/weather/maps/city?LANG=en&PLZ=_____&PLZN=_____&WMO=15614&PAG=0&CONT=euro&UP=0&R=0&LEVEL=162&REGION=0004&LAND=BU&MOD=tab&ART=TMX&NOREGION=1 Met Office http://www.metoffice.gov.uk/ Land surface climate station records http://www.metoffice.gov.uk/climatechange/science/monitoring/subsets.html За климатичните промени: Nature Reports Climate Change - сайт на Nature за климатичните изменения със свободен достъп http://www.nature.com/climate/index.html Архив на броевете http://www.nature.com/climate/archive/archive_issue.html

Хубав повод за тема свързана с метеорологията и климатологията. Някои основни български сайтове: :!!!: Български сайт за метеорология и климатология - много линкове към други сайтове и интернет ресурси, бази данни и мн. други, вкл. форум за дискусии http://stringmeteo.com/ Национален институт по метеорология и хидрология към БАН http://www.meteo.bg/ Vremeto.bg http://vremeto.bg/ Една стара тема във форума за прогнозите за времето http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2144

Нали за това се говори за несъстояла се цивилизация. Естествено, че има - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7302

Варненският некропол тъне в забрава 28.01.2010 Забележителност от световно културно-историческо значение е оставена на произвола на съдбата. Става дума за Варненския некропол, където е открито най-старото златно съкровище в света. От Сдружението за култура и туризъм настояват Варненският некропол да бъде възстановен и да стане туристическа атракция. Колегите ни от Варна провериха как изглежда той сега. До Варненския некропол може да се стигне по една буренясала пътека. На мястото, където е открито най-старото злато на света липсва вратата на оградата, а некрополът е ограден от бодлива тел. Няма и охрана. "Обявено е като резерват и в такъв смисъл опазването му трябва да бъде по-осторожно, според мен, за в бъдеще", смята Жельо Душев от "Сдружение за култура и туризъм". Тук през 1972 година един багерист копаейки канал за кабели случайно открива няколко златни накита. При разкопките археолозите откриват близо 3 000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. "Отсреща се вижда езерото, където са били така наречените наколни жилища и от тях е наименованието "наколна цивилизация", а срещу него през каменно-медната епоха е съществувало място, където се е обработвало злато, доказано от специалисти, че е 23-24 карата", обяснява Димитър Дичев от "Сдружение за култура и туризъм". От сдружението имат идея да направят некропола туристическа атракция, защото хора от Австралия, Канада и Нова Зеландия са проявявали интерес да видят къде точно е открито златното съкровище. За съжаление сега мястото тъне в забрава и върху част от седемте декара и половина на некропола са построени множество промишлени сгради. http://www.btv.bg/news/story/152444 Над 1 млн. туристи може да посещават Варненския некропол от 14.01.2010 Варненският халколитен некропол би могъл да привлича повече от 1 млн. туристи годишно, пише в. Народно дело. Специална туристическа пътека в Западната промишлена зона на Варна ще отвежда туристите до мемориална плоча, къде през 1972 г. е открит некрополът. „Всички туристи, които посещават Черноморието, биха дошли да видят това уникално място“, категоричен е председателят на Сдружението за култура и туризъм на Българския североизток Димитър Дичев. Възможно е финансирането на проекта за възстановяването на некропола да стане и от еврофондове. В момента некрополът е обрасъл в шубраци, а малцина са варненците, които знаят пътя до него. http://www.touristmedia.info/bg/articles/%D0%9D%D0%B0%D0%B4-1-%D0%BC%D0%BB%D0%BD.-%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB/3327/index.html

Преводите на проф. Добрев цитат от стария форум:

Ancient Britons come mainly from Spain http://www.dailymail.co.uk/news/article-406108/Ancient-Britons-come-mainly-Spain.html

Руски учени доказаха, че боят с пръчки на голо дупе е перфектният начин за лечение на всички заболявания - от депресията до алкохолизма, писа Монитор. При използването на болезнената процедура се освобождават ендорфини, които са "хормоните на щастието", съобщил вестник "Известия". Ендорфините предизвикват чувството на еуфория, намаляване на апетита, освобождаването на сексхормони и общо укрепване на имунната система. "Хормоните на щастието" имат действие подобно на медикаменти като морфина и кодеина, но не водят до пристрастяване или зависимост. Екипът от учени от Новосибирск, воден от биолога доктор Сергей Сперански, твърди, че телесните наказания помагат за преодоляване на пристрастяването и депресията. Специалистите са разработили и стандартна лечебна програма, която предписва 30 "бой" процедури с по 60 удара, нанесени на голо дупе от лечител със среден ръст. Доктор Марина Чухрова, която също работи в екипа, има 10 пациента, които ядат бой редовно. Процедурата струва около 160 лв. Авиокомпанията Qantas е известна с това, че е единствената голяма компания, чиито самолети никога не са претърпявали катастрофа. Навярно заслуга за това има и строгата процедура по тестване на самолетите преди полет и попълваните за целта дневници по поддръжката. В тях пилотите вписват своите забележки (З), а механиците от наземния персонал - своите отговори (О). Тъй като и двете страни се отличават с особеното си чуство за хумор, с годините се е натрупала доста интересна колекция от забележки и отговори. Ето част от тях: З: Лявата вътрешна гума е почти наложително да бъде заменена. О: Почти заменихме лявата вътрешна гума. З: Нещо подрънква в пилотската кабина. О: Нещо беше затегнато в пилотската кабина. З: Има умрели бръмбари по челното стъкло. О: Поръчани са живи такива. Ще ги инсталираме след следващия полет. З: Има признаци за протичане на течност по десния колесник. О: Признаците са отстранени. З: Системата "Свой-Чужд" не работи. О: Системата "Свой-Чужд" никога не работи, когато е изключена. З: Двигател инв. № 380-8006FAF-89-19, липсва под лявото крило. О: След кратко разследване, двигател инв. № 380-8006FAF-89-19 беше открит под дясното крило. З: В пилотската кабина има мишка. О: В оборудването на пилотската кабина е добавена котка. З: Полетът мина нормално, но помощната система за управление при приземяване работи доста грубо. О: На този тип самолет няма помощна система за управление при приземяване. З: В момента на включване на автопилота самолетът губи 30 м височина. О: Проверено неколкократно в хангара - самолетът държи височината стабилно. З: При заключване на ръчката на газта, същата се движи много трудно. О: Ключалката е сложена там с цел ръчката на газта да се движи ТРУДНО..., идиот такъв! З: Подозирам, че в челното стъкло има пукнатина. О: Подозирам, че си прав. З: Самолетът се държи странно. О: На самолета бе наредено да се държи прилично. З: Иззад контролния блок на радиста се чува силен звук - като че ли там седи някакво джудже и блъска с чук по плоскостите. О: Джуджето е открито. Чукът - иззет. З: Радарът пищи неистово. О: Радарът е препрограмиран. Сега ще чурулика тихо. Бисери в аптеката - Дайте ми един ГЛИСТЕР аналгин. Kалиев сперманганат имате ли? Една скилидка Аналгин -Аз съм от тези, дето пият гинко, за да не забравят да си вземат виаграта. Членник Балкански имате ли? сироп на д-р Тайсън Презервативи Дурасел да ми дадете. -Дайте ми чайкафарма - Моля?! - чайкафарма - за високо кръвно..... хапчета за заплес (запек) Можете ли да ми поправите "черчеветата" на очилата? Тези хапове за изрусяването(оросяване)вече не ми вършат работа. Копчета за хлебарки имате ли? едно бухтерче аналгин колгейт макс грип дай 1 блистер от ония моите /на шайкафарма/ Какво е разписанието на това хапче? Тирамифлу (Терафлу) имате ли? Колко струва гали премагали ? Морунови апчета (рибено масло) -Имате ли свещички? -За какво? -Как за какво?...За гъзъ...!!! Вагинални таблетки за през устата Шишенца за цокане Да имате ежедневни превръзки на Севъндейс? Обезчестяващ спирт течен аспирин имате ли? Пациент в аптеката: -Ъъ, дайте ми един Индезит, от 10 ако може. Пациентка в аптеката: - Може ли, една валериана от натуралната, ако може защото другата не ми действа! С пациент забравил кутийките, се уточняваме за вида на лекарствата. -И едни бели, като васул (фасул) за грипа, и едни ситни като леща за краката. (Оспамокс от 1000 мг и индометацин таблетки) Подобен на него пациент: -Дай, едно от ония (онези), дето (където) като го хвърлиш във вода вика "Фъш" ! (ефералган на таблетка от 500) -Дай ми нещо за сърце. -Какво да бъде точно? -Абе, не за мен, а за брат ми, ти знаеш какво му даваш. Жена научила нова дума: - Дайте ми един ГЛИСТЕР (блистер) аналгин. Как се изващават имената на лекарствата АЛАЛГИН –аналгин Оспатокс – оспамокс Асопрен - вазопрен (на кутията V изглежда като част от украсата на кутията) Дай един глистер Корватор от 50 = един блистер Корвитол от 50 mg! Пациент от Карлово: Може ли едно за кръвно на "Паткафарма". хапчета за изрусяване на мозъка т.e за оросяване и т.н пациент:Дай ми нещо за сърце! к'во ще ми препоръчаш? магистър фармацевт: Кардиолог! пациент: Дай го! колко ша струва? - километър за температура - воден кислород - радиограмите на 2-я етаж ли са? - профенид гел хапчета - алка-зайцер - 2 бисерчета фамотидин - зелени хапчета за епидемия - жълта вода за убийство /убил си е крака/ - кипяща вода/кислородна вода/ -Вие същата аптека ли сте, където я търся? -Обадете се на доктора, той ще гарантира за мен! -Този аналгин където ми го дадохте, може ли да го развалите? (Да дам един блистер.) -Глей к’ви копчета си ми дал да гълтам! -Връщам ги животинчетата (Анималс), защото пише да не се дават на децата. (СЪХРАНЯВАЙТЕ НА МЕСТА НЕДОСТЪПНИ ЗА ДЕЦА!) Терминатор S 2, на VICHY имате ли? Наш Иван е много болен. Ката си сложил темпериметъра, да си премери темперакурата, и като го извадил.... и като го погледнал.. 40сантиметъра! Каква сте такава аптека, да нямате син камък! Дай ми кока-кола, ама негазирана, за кашлица. (Тусирол) На тема БЛИСТЕР: Глистер Глистче Бластер Кора коричка /това е от същия пациент, но за по-малък блистер/ люспа /този ми е любим - купува по две люспи аналгин и една люспа антистенокардин и иска да види ДАВНОСТТА/ фолийце = подопаковка - това като го изръсиха не издържах и май загубих клиента едни хапчета за секс " подагра" калиев хиперкомбинат капкометър звездички за огън като имаш = свещички за температура на баба ми й е топло = разбирай има температура От зелената рецепта ми дай седалгин ООН = седалгин НЕО Копчета за хлебарки имате ли? Един дядо от моя контингент-момче вика дай 1 блистер от ония моите /на шайкафарма/ Какво е разписанието на това хапче? Идва циганка да купува лекарства на болното си дете и носи рецепта, която аз смятам колко ще струва (лекарствата са скъпи - по-точно има изписан скъп антибиотик, нещо откашлечно, витамини и не си спомням още какво) Казвам и сумата и чувам репликата" Божке, то за една пневмония такива скъпи лекарства пишат ли се? Поне бронхит да беше -пък то пневмония!) Дай 2 колдрекс макс фактор Дай лакалут за вагинална промивка = лактацид за вагинална промивка Стрепсилс максгрип 1 кантонерка аналгин Мой познат студент по медицина влиза в аптеката и пита-Имаш ли още един шампоан ОПЕКС, че отсреща имаше само един, а ми трябват два?-Аз решавам, че това е нещо ново и го помолих да ми го покаже. Оказа се български шампоан''ОРЕХ'' Днес в аптеката ни търсиха от новото лекарство VIP BROTHER 2, което го рекламирали в момента по Нова телевизия?! Идва една доста възрастна жена и подавайки ми изрезка от вестник ме пита " това имате ли го?". Започвам да чета заглавието на статията "учени откриха хормона на щастието". Леко смутена, явно нещо не разбираща искам да бъда сигурна:"кое дали имам? хормон на щастието ли?" отговор: "да". Казвам: "Не, госпожо, но след тази статия все ще се намери някой да го таблетира. може и капки да пуснат" Хайлол тот за простуда ! Имате ли боскилизин? Шмелник = шлемник байкалски Варигол = валидол Презерматив = презерватив. Мургав младеж влиза и се представя: - Аз съм Джеки Чан. Искам да ми дадеш едно нещо да си сложа върху окото за да приличам на Брус Ли. Любимият ми въпрос, при покупка на презервативи от наперен младеж: "А, дали ще ми станат?" В зависимост от натовареността на деня и психо-физичното ми състояние в момента, отговорът е: -Ако много хлопат, уплътнявай с вестник. Или -Работя в аптека, а не в Канал3, за да преценя, трябва да видя. -Зиртек капки за очи имате ли? -Имаме Зиртек капки, но те не са за очи. -Знам, знам, аз ще си ги капя в носа... Пристига мъж в аптеката и иска да купи шампоан. Разбира се питам го за каква коса. Вариант 1: Дълга, черна. Вариант 2: За моята Внимавайте и с латинския. Истински случай: Клиент пита аптекар къде да постави свещичките, а той му отговаря в аНУСА.След малко клиента се връща с две течящи от носа му свещички и пита какво да прави. Така, че гъзъ в случая е по-добре като термин. Имате ли боя за обувки, билетчета или запалка за газова печка? Имате ли гасена вар, а ако не е загасена аз сам ще си я загася! Наливни превръзки Наливни презервативи Дай диклофинак на Гаргафарм А за учебни презервативи чували ли сте? току що продадох едни.. Мистър мускуло = Кколдрекс макс грип Опитвам се с думи прости да разкажа на една клиентка що е това хомеопатично лекарство... Както знаете последният на опашката е най-компетентен, но този път се намеси наистина сполучливо. Според него това да се лекуваш с хомеопатия е все едно да лиснеш една кофа аспирин в морето и след това да пиеш по чаена лъжичка с надежда да ти мине стомаха! Да имате ежедневни превръзки на Севъндейс? Да имате масло от локум? Витамин С на скилидки продавате ли? Една скилидка Аналгин Най-сполучливо име на аптека: Аптека Д-р Лисичкова Клиент: Имате ли РАЙХ (Райд) за пръскане? Фармацевт: За летящи, или за пълзящи? Клиент: За летящи бълхи! Фармацевт: Ама те не скачат ли? Клиент: Не, мойте летят! Парацетамол на активия! Паста за зъби плака луд? А продавате ли на дребно лекарства? Цигари имате ли? Клиент: Имате ли отрова за мишки? Фармацевт: Не. Клиент: А отрова за плъхове? Имате ли дефлориращ сапун на Dove крали мангали = калиев перманганат Търсили ли са ви четка за зъби с 5360 косъма вНосни кърпи - носни кърпи които да не са български. Нещо от семейството на Аналгина, да завършва на форте Битъминцъ = витамин С Индометацин за мазане, къде да намеря, че не мога да си направя рецептата с мечешка маз Хлорофил на таблети против кариес Поредния слънчасал днес..." Аз само да питам... пюре от дроб да имате? бял дроб?" Една кутийка презервативи Дюрасел. (Duracell? Дюрекс?) -Аспирин? -Колко? -За 80 кила чушки. Eдин аспирин узо че ме цепи главата Разговор между клиент от мъжки пол и фармацевт: Клиент: - Извинете, бихте ли ми дали една таблетка Трибестан! Фармацевт: - Бих могла да Ви дам една таблетка Виагра или Левитра. Клиент: - Аз искам Трибестан, не се нуждая от продуктите, които ми предлагате. Налага ми се да пътувам със самолет, а ми става лошо. Имате ли Спермадекс и Курватол? А налагинчето колко струва вече? Даи ми и от жълтите патрончета! Отпуска няма ли да ми направиш? Един клиент днес изтресе: -Аз съм от тези, дето пият гинко, за да не забравят да си вземат виаграта. А чорап за разширени вени за ляв крак до коляното? Бушони за уши имате ли? Най-безумните комунистически лозунги Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я. Мечката се мие, чисти в потоците сребристи. Има ли за тебе пречка, да постъпваш като мечка. (От агитационен плакат за чистотата) Не слагай чужди тела в устата си! Дръж маркуча си в изправност! Да покрием навреме младите кобилки. Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство") Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки. Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично. На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация") Човекът е главна фигура в животновъдството. Да живее българо-съветската дружба между народите! Да живее международното положение! (и до днес можете да го видите на кметството в град Ковачевица) Дружбата между хората ражда криле на същите. Всяка ръка на крак! Да строим социализма с подръчни средства! 25 години народна власт - 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка) Цехът за бързи услуги е дело на партията. Комунизмът е неизбежен. Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера) Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол) Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини) При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет) Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан) Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък) С всички сили - пет за четири! (Петилетката - за четири години) Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания) Повече кожи за Партията! (Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември) Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик) Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм! (В кебапчийница) Да влезем в комунизма с лъснати обувки! Да живее СССР - вечният строител на социализма!Съветските болни - най-здравите болни в света! Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг от социалистическа болница) Да не оставим неодрусана слива в нашето село! Събличай се бързо, и други чакат след теб! Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен. (Надпис в обществена баня) Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия. Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я. Мечката се мие, чисти в потоците сребристи. Има ли за тебе пречка, да постъпваш като мечка. (От агитационен плакат за чистотата) Не слагай чужди тела в устата си! Събличай се бързо, и други чакат след теб! Планината е извор на прогресивни идеи. Дръж маркуча си в изправност! Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0.02 стотинки. (Обещание в почивна станция) Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после - цял живот мъртъв. Теляшка бригада за комунистически труд "Н. В. Гогол" Почин на моряците от кораба "Лом": "Закачи - откачи" Да покрием навреме младите кобилки. Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство") Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки. Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично. На партията - вярност, на народа - чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация") Човекът е главна фигура в животновъдството. Да живее българо-съветската дружба между народите! Да живее международното положение! (и до днес можете да го видите на кметството в град Ковачевица) Дружбата между хората ражда криле на същите. Всяка ръка на крак! Да строим социализма с подръчни средства! Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите. (Лозунг в консервен завод) Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (Лозунг в птицеферма) След глад и мизерия настъпи тежка индустриализация. 25 години народна власт - 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка) Цехът за бързи услуги е дело на партията. Комунизмът е неизбежен. Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера) Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол) Граждани, гответе се за отпадъци! (Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини) При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет) Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система! (Лозунг на входа на град Тутракан) Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт! (В участък) С всички сили - пет за четири! (Петилетката - за четири години) Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две! (Животновъдна кампания) Повече кожи за Партията! (Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември) Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (В консервния завод в Пазарджик) Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм! (В кебапчийница) Да влезем в комунизма с лъснати обувки! Да живее СССР - вечният строител на социализма!Съветските болни - най-здравите болни в света! Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг от социалистическа болница) Да не оставим неодрусана слива в нашето село! Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист") Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. Тодор Живков Швейцария: Страна, близка до Либия, но по-неразвита. Муамар Кадафи Хамбургер: Смес от хлебарки, мишки, жаби и пр., с чиято помощ беше разрушен СССР. Муамар Кадафи Политика: Изостанала концепция, която прекрати съществуването си в Либия Муамар Кадафи Либийци: Кадри и специалисти на световно равнище, много търсени по целия свят и предпочитани пред всички други. Но като патриоти те отказват да се продадат като Марадона, дори за по 1000 долара на час. Муамар Кадафи Всички комунисти - под земята! (Лозунг в мина) Един допуснат брак - беда за целия колектив! /Лозунг (1985 година)/ Мирният атом - във всеки дом /Работническо дело 1974 година по повод откриването на 1 блок на АЕЦ " Козлодуй"/ Здрав дух в здраво комунистическо тяло! (Лозунг на стадиона в гр. Несебър) 25 ПОБЕДНИ ГОДИНИ обикновен локум (Надпис на опаковки локум) 20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка) Всички луди - на борба за мир! (Агиттабло в лудница) Селянино изми ли си яйцата? (лозунг АПК) Всеки комсомолец - пример за хулиганите! (Лозунг на заводска ограда) СССР - родина на всички безотечественици!(Надпис край жп линия) Народната милиция - единствена опора на народната власт! (Надпис в Созопол) Не давайте бакшиш на теляка! Той е достоен! (надпис в обществена баня) Плакат в лудницата: Ние сме рожба на българо-съветската дружба. Ножарската фабрика: Най-големият нож - за нашия вожд. Съветските часовници - най-бързи в света! Най-безумните лозунги: 1. ТКЗС: Всеки кооператор – свиня ! Всеки комунист – две ! Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срущу агресорите ! Да не оставим неодрусана слива в нашето село ! 2. Лична хигиена: Не слагай чужди тела в устата си ! Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я ! 3. Народно здраве: Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ ! 4. Армия, милиця, пожарна: Дръж маркуча си в изправност ! Милицията принадлежи на народа и наръдът принадлежи на милицията ! 5. Планова икономика: Повече кожи за Партията ! 6. Трудова етика: При директора се влиза само в случай на голяма нужда. 7. Външна политика: Рейгън – враг номер една на Тутраканска селищна система ! 8. Дом и семейство: Във всеки дом – добитък ! Мирният атом – във всеки дом ! 9. Отдих и туризъм: Който не познава Сибир, не познава СССР ! Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0,02 ст. 10. Хумор, сатира и забава: 25 години народна власт – 25 години цирк. Извън класацията: Да покрием навреме младите кобилки. Събличай се бързо, и други чакат след теб. Да строим социализма с подръчни средства. Всички комунисти – под земята (лозунг в рудник).

Да по моя молба. Сайта вече е оправен - можеш да си откриеш поста и да го пуснеш отново. П.П. Пусни и темата за Арброутската декларация

Василев, Г. Български богомилски и апокрифни представи в английската средновековна литература. С, Изд. "Корени", 2001 http://www.bogomilism.eu/Studies/Bogomilism%20and%20England-summary.html'>http://www.bogomilism.eu/Studies/Bogomilism%20and%20England-summary.html Томас Бътлър. Българските богомилски представи в Англия http://slovo.bg/litvestnik/index.php?ar=259 Сайт за богомилството http://www.bogomilism.eu/

През халколита на Балканите са същестували комплекс от култури, които са били на едно сравнително високо за времето си ниво, и които са имали редица сходни черти. Сред тези черти са били развито земеделие, занаяти, както и металургия (обработката на злато и мед). За нивото на металургията и обработката на злато най-показателен е Варненският некропол, при който са видни доказателства за начало на социална стратификация и йерархия в древното общество. Развитието на тази стратификация обаче, е било в своето начало. Тема за Варненския некропол http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8725 Тема за Хотница http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7004 За да се говори за цивилицазия в праисторията според класическите представи е необходимо наличието на градове и писменост. По това време хората създали културите от този условно начен Балкански или "Дунавски" кръг са живеели предимно в селски общини. Интересн сайт за праисторическия живот около Дунав и Добруджа на Румънска територия (културите Хаманджия, Гумелница и др.) Life along the Danube http://www.culture.gouv.fr/culture/arcnat/harsova/en/index.html За облика на преобладаващия тип жилищата и селища може да се добие представа от тези в Триполската култура http://en.wikipedia.org/wiki/Cucuteni-Trypillian_culture Освен тях през халколита са устновени и укрепени селища, които се явяват наченки на градове в своята начална фаза на формиране. Такова укрепено селище е открито край с. Юнаците (Пазаджишко) - тема във форума http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7302 В района на с. Кирково (Източни Родопи) са разкрити останки от двуетажни жилища. По въпроса за писмеността са установени редица находки. През 1961 г. е октрита таблицата от Тартария (Румъния), която се датира от късния неолит - около 5300 г. пр. Хр. http://en.wikipedia.org/wiki/T%C4%83rt%C4%83ria_tablets Един по-подробен сайт за Тартарската таблица и културата Винча http://www.prehistory.it/ftp/tartaria_tablets/merlinitartaria.htm През 1993 г. в днешна Гърция е открита таблицата от Диспилио, която се датира от същия период. Тема във форума http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7201 Тези и други подобни таблици могат да се видят във Виртуалния музей на европейските корени http://www.europeanvirtualmuseum.it/museum/pertutte.asp?percorso=Script Наличието на няколко такива находки се тълкува еднозначно като наченки на развитие на писменост. На този етап обаче, няма достъчно доказателства, че такава писменост се е била развила, като и че е била използвана широко. В края на халколита (на границата около 3000 - 2000 г. пр. Хр.) развитието на тези култури бива прекъснато. Според изследователите причините за това се две, като вероятно между двете има връзка. Първата е в настъпилата климатична промяна и значителното захлаждане на климата, който през халколита като цяла е бил по-топъл от съвременния. Второта е свързана с нахлуването на вражески племена от север, които опожаряват голяма част от селищата и унищожават част от населението. Счита се, че тези племена от север са предшествениците на днешните индоевропейци, които се разселват в Европа и се смеват с остатъците от прединдоевропейското население на Европа. Продължителното културно развитие на Балаканите обаче, е прекъснато и това прекъсва понататъшното развитие на т.нар. култури от Дунавския кръг, които са имали всички перспективи да се развият в първата цивилизация.

Рeших да подновим тази тема. Богомили от Уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8 Йордан Иванов Богомилски книги и легенди http://www.promacedonia.org/ji/ Богомилството се формира по влияние на манихейството (за него има тема във форума http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=410 ), павликянството, както и под влияние на апокрифната неканонична християнска книжнина. Счита се, че основоположник на богомиското учение е поп Богомил, живял по времето на Цар Петър, но това може да бъде оспорено. В Слово Първо на Шестоднев на Йоан Екзарх ( http://www.promacedonia.org/je/je_slovo_1.htm ) се казва: "Ние трябва да познаваме и еретическите извращения. Еретиците дръзват да казват, че тъмнината е дявол, а бездните — бесове. [57] Когато Бог казва: „да бъде светлина” [58], все едно, [че е казал]: „да бъде синът”. Те не се срамуват да казват, че дяволът е по-стар от Сина. Ако наистина бездните са бесове, а дяволът тъмнина, Бог, като казва: „да бъде светлина”, сиреч да бъде синът, тогава не означава ли, че [дяволът] е равен с него по достойнство и по старшинство? Но за това безчестие сега не е необходимо да си спомняме, но само толкова, колкото да се запознаете с тези заблуди." От това може да се заключи, че основите на богомиството са били поставени по-рано, а поп Богомил вероятно само е дооформил учението и е бил негов изявен пропангадатор и разплостранител. Според Д. Оболенски най-малко три богомиски доктрини не могат да бъдат обяснени с външно влияние: 1) доктрината за двамата сина на Бог - дяволът и Христос; 2) учението за въвеждането на душата в тялото на Адам - първият човек; 3) изключителната употреба на Господнята молитва (Оболенски, Д. Богомилите. Студия върху балканското новоманихейство. С., Златорогъ, 1998, с. 101) В действителност първата доктрина не е оригинална, но тя не е взаимствата нито от манихейството, нито от павликянството. Тази доктрина води началото си от религията на зерванизма в Иран. По какъв начин тя е достигнала до Балканите, за сега е неясно. Ниел, Ф. Албигойци и катари. С., Кама, 2003, с. 13-14: "Зерванизмът. – Тук няма да говорим за едни култ, който се развива успоредно с маздеизма и също има огромно влияние предимно в римския свят, а именно за култа към Митра, макар, че митраиското учение е родствено на дуалистичните доктрини. Само ще споменем една разновидност на маздеизма,която впрочем го предшества и в лицето на която бихме могли да видим някакъв вид предзороастризъм. Става дума за зерванизма. В тази система Ахура Мазда и Ангхра Майню са създания на едно по-висше от тях начало, времето, на зендски език Зерван акарана, „безкрайното време”. Двете начала, доброто и злото, тук не са първостепенни, а произлизат от едни абсолютен създател унищожител, аналогичен на елинският Кронос. Зороастър познава зерванизма, който изглежда не дължи нищо на каквото и да е гръцко влияние. Астрономическите размисли, придружаващи тази система, сочат по-скоро халдейско влияние. Фактът, че Плутарх представя маздеизма в зерванистка форма, показва също така, че двете религии са съществували успоредно през вековете. Както и да е, ако зерванизмът е оставил силен отпечатък върху митраизма, благодарение на това той като че ли е повлиял върху една форма на дуализма, която ще наречем „смесен дуализъм”, където двете начала, доброто и злото, не са нито изначални, нито независими. И двете произхождат от едно върховно начало, но вещественият свят винаги е дело на злато, или на демона. Това е в крайна сметка един вид компромис между монизма и дуализма в истинския смисъл на думата." Виденгрен, Г. Мани и манихейство. СПб, Евразия, 2001: "В главном мифе зерванизма рассказывается о рождении божественных близнецов: Зерван хотел иметь сына и потому долгое время совершал жертвоприношения. Затем, однако, в нем появились сомнения, действительно ли он когда-нибудь получит потомство. От этого сомнения возник в нем злой Ахриман. Его он родил первым; он был черен и зловонен. Затем родился второй близнец. Это был Ормазд, светлый и благоуханный. Так как Ахриман родился первым, он притязал на право перворождения. Он получил от своего отца Зервана власть над половиной этого мира и стал там царем, заЬ. Но Ормазд стал суверенным властителем, ра*1Х§аЬ, и ему была дарована власть над другой частью мироздания. Таким образом, в конце концов он одержит победу над своим братом-близнецом. Уже та дуалистическая спекуляция, которая обнаруживается в зерванизме, основанном на пантеистических представлениях, ослабляет последовательный дуализм, делая Ахримана только шахом, а Ормазда, напротив, падишахом и присуждая Ормизду окончательную победу в битве двух владык. Тем самым в качестве будущего победителя Ормазд с самого начала получает преимущество. В любом случае не подлежит сомнению, что в этой религии Ахриман рассматривается как действительный бог, а не просто как демон. Правда, греческие писатели чаще всего упоминают Ахримана не как бога (6е6(), а как демона (8аф.соу). Однако христианские полемические сочинения подтверждают, что Ахриман почитался как бог, «сильный в гневе». И митраизм, связь которого с зерванизмом известна с давних пор, посвящал Ахриману алтари с надписью: Эео Аптащо, «богу Ариманию». Кроме того, вмитраизме Ахриману приносились жертвы как богу. Таким образом, можно сказать, что Мани продолжил и усугубил тенденцию, уже существовавшую в иранской религии. Ибо манихейство с отвращением относится к утверждению, что добрая и злая силы являются братьями. В манихейской исповедальной формуле, к которой мы позже еще вернемся (ср. ниже с. 127), говорится: «Если сказали мы когда-либо, что Ормазд и Ариман младший и старший брат, то я каюсь.,, сейчас и прошу отпустить грехи»" Съществува известно различие по отношение на зерванизма, повечето автори го приемат за една по стара иранска религия, но според Мери Бойс (Зороастрийцы. Верования и обычаи. СПб, 1994), зерванизмът възниква по-късно и се явява ерес на зороастрийството: "Зурванитская ересь В наиболее важных вопросах ясное и исчерпывающее учение Зороастра представляло мало возможностей для возникновения ереси или раскола. И, тем не менее, оно давало западным матам много новых материалов для размышлений. Самое поразительное в учении пророка – это его оригинальная идея о том, что история имеет конец. Она воплотилась в учении о трех эпохах – Творении, Смешении и Разделении – и привела последователей Зороастра к мысли, что все события происходят в определенных хронологических рамках. Очевидно, маги также были знакомы с представлениями вавилонян, согласно которым история делятся во времени на большие циклы и внутри каждого из них все события периодически повторяются. Сравнивая эти теории с учением Зороастра, маги стали задумываться о времени и о его происхождении. В результате и возникла зурванитская ересь, развившаяся, по видимому, в эпоху последних Ахеменидов, но имевшая долгую историю и оказавшая большое влияние на дальнейшее развитие зороастризма. Авестийское слово зурван значит «время», и в нескольких случаях в Младшей Авесте (например, Ясна 72, 10; Видевдат 19, 13) встречается как обозначение второстепенного божества, олицетворяющего время. Это словоупотребление кажется незначительной уступкой сторонникам зурванизма, которые уверовали в то, что Зурван не только как бы обрамляет все события, но и управляет ими, то есть является мыслящим существом. Зурваниты нашли подтверждение своим представлениям в зороастрийском священном писании, а именно в следующем стихе Гат: «Действительно, есть два первичных духа, близнецы, известные тем, что они враждуют…» (Ясна 30, 3). Размышляя над этим стихом, они, со схоластической изобретательностью, пришли к выводу, что у близнецов должен быть и отец, а раз это так, то единственным возможным отцом для Ахурамазды и Ангра Маинйу, заявили они, может быть Зурван. Сначала, видимо, это было лишь умозрительным заключением, но впоследствии предположение развилось в откровенную ересь. Зурвана наделили властью, о нем создавались мифы. Большая часть свидетельств по зурванитской мифологии относится к сасанидскому и послесасанадскому времени, а для собственно ахеменидской эпохи можно предполагать лишь о самом существовании ереси. Согласно одному из этих относительно поздних источников, Зурван один «был всегда и будет всегда… Но, несмотря на все окружавшее его величие, никто не называл его творцом, потому что он еще не произвел творение» (Zaehner, 1955, с. 410). И вот, как рассказывается далее, он решил породить Ахурамазду и Ангра Маинйу, хотя считают, что было множество других толкований того, почему Зурвану понадобилось произвести на свет последнего. Лучше всего засвидетельствовано следующее толкование: до того, как родился Ахурамазда, Зурван стал сомневаться в своих силах – сумеет ли он родить достойного сына. От этого сомнения и получил зачатие Ангра Маинйу – на свет появилось это темное и отвратительное существо, испугавшее родителя. Такой миф, естественно, дал простор различным последующим предположениям и уточнениям (например, кто был матерью близнецов?). Эта ересь способствовала также развитию дальнейших философских построений о власти времени и о предопределении. Кроме того, Зурвана считали владыкой трех времен, к нему обращались при помощи трех почтительных эпитетов (сохранившихся только в одном сирийском источнике). Затем эти эпитеты, означавшие, по видимому, Господин роста, зрелости и упадка, стали воплощениями трех независимых божеств, а к Зурвану стали обращаться соответственно как к состоящему из четырех компонентов, и число «четыре» играло важную роль в его культе. Однако этот культ имел, по видимому, мало специальных обрядов, или же они вовсе отсутствовали, так как Зурван представлялся в виде отдаленной первопричины. Породив Ахурамазду, он сразу же поручил ему власть над миром. Зурван сам не вмешивается в происходящую борьбу между своими «сыновьями», а потому вера в его существование не вызвала никаких перемен в объектах и способах зороастрийских богослужений, не повлияла на нравственные и духовные цели зороастризма. Более того, приняв за основу, что Зурван создал и Ахурамазду, и Ангра Маинйу, зурваниты затем приписывали все последующие акты творения Ахурамазде, и потому должным образом почитали его под именем Дадва («Творца»). Следовательно, они могли именовать себя «поклонниками Мазды» и жить в полном согласии с правоверными зороастрийцами. В действительности, наверное, можно не сомневаться, что зурваниты считали себя наиболее верными последователями Зороастра, потому что именно они разгадали точный смысл слов пророка в важнейшем отрывке из Гат. Еще меньше может быть сомнений в том, что на самом деле эта ересь значительно ослабила зороастризм в его дальнейших столкновениях с христианством и исламом. Ведь объявляя, говоря словами позднейшего противника зороастризма, что «Ормазд и Ахриман – братья», зурваниты исказили основную идею Зороастра, утверждавшего, что добро и зло совершенно обособлено и отлично и по своему происхождению, и по своей природе. Они также преуменьшали величие Ахурамазды, провозглашенного Зороастром несотворенным богом, единственным божественным существом, достойным поклонения, существующим вечно. Зурваниты смешали ясное вероучение с нудными теоретизированиями и низменными мифами. Кроме того, зурванитские заблуждения относительно судьбы и неумолимой власти времени затемнили главное в зороастрийском учении – идею о свободе воли, о возможности для каждого человека решить свою собственную судьбу путем выбора между добром и злом. В действительности отличия между основными положениями зурванизма и ортодоксального зороастризма настолько велики, что объяснить терпимое отношение к этой ереси, видимо, можно лишь тем, что она сразу же приобрела влиятельных приверженцев. Известно, что сасанидская царская семья исповедовала зурванизм, а Сасаниды сознательно придерживались во многих случаях ахеменидских традиций. Возможно, они следовали в этом примеру последних Ахеменидов, которые, подпав под влияние каких то магов, утвердили зурванитскую ересь на западе Ирана.Этим может объясняться то огромное влияние, которое оказал зурванизм на гностические секты (идеи о трех временах, о далекой первопричине, о меньшем творце этого мира были характерны для гностических вероучений). Когда зурванизм утвердился, то благосклонное отношение правителей и приверженность верующих обеспечили его сохранность на протяжении многих столетий. Однако другие члены общины продолжали стойко отвергать его, что нашло отражение в одном из пехлевийских сочинений (Динкард IX, 30, 4). Спустя несколько столетий после появления ислама зурванизм исчез окончательно." Успенская, А. Зороастризм за 90 минут. М., ACT, 2006, с.33-34: Учение о Зерване Здесь необходимо сделать одно отступление.В зороастризме существует учение еще об одном божестве, Зерване (Зурване), Времени, которое до сих пор вызывает споры у верующих и ученых. Согласно этому учению, кроме Зервана Дарэгхо-хвадата — времени циклически замкнутого, времени нашего мира, которое создано Ахурой Маздой, существует Зерван Акарана — «Время безграничное»,некая божественная инстанция, которая была вечно и пребудет вечно, непредставимая, непознаваемая, неописуемая никакими словами человеческого языка. Его можно назвать Изначальным Абсолютом. Заратуштра в Гатах впрямую нигде не упоминает о нем, но говорит, что два Духа-добра и зла были «подобно близнецам в сновидении». Таким образом, не в смысле духовного родства, но по рождению Дух Добра — близнец Духа Зла. Но идея братьев хотя бы формально подразумевает идею общего отца. Зерванистский миф говорит о том, что когда Зерван бодрствует, он начинает творить Миры. Проявленная мысль Зервана, его мудрость — это сущность доброго Духа Ахуры Мазды. Если же Зерван засыпает или, по другой версии, впадает в сомнение — возникает Дух зла,результат «сна разума» или неверного выбора. Такие ученые, как М. Бойс или Р. Ч. Зенер, считают зерванизм ересью, возникшей в Сасанидскую эпоху. Есть и другая авторитетная точка зрения, согласно которой на протяжении веков существовало открытое для всех верующих учение — и связано оно с Ахурой Маздой, но есть и скрытое, тайное учение, передававшееся от одного поколения жрецов к другому — зерванизм. Многие крупные религиозные деятели и цари зороастрийцев были зерванитами, в том числе знаменитый Кирдер, боровшийся против еретика Мани, провозгласившего равенство Добра и Зла. В любом случае, вопрос это весьма сложный и требующий дальнейшего изучения."

The first record of a dinosaur from Bulgaria BG_Dino.pdf

Откриха доказателства за най-мащабното заледяване на Земята Канадски и американски геолози откриха нови доказателства за най-мащабното заледяване на Земята преди повече от 700 милиона години, когато ледове са стигнали едва ли не до екватора, съобщи ИТАР-ТАСС. При изследване на образци от скали, събрани в Северозападните територии и територията Юкон в Канада, учените открили отлагания отпреди 716,5 милиона години, които очевидно са се появили при заледяване. Особеностите на скалите се състои в това, че тези отлагания са над древни утаечни скали в океана. При това анализът показал, че в някои случаи отлаганията били близо до екватора и се преместили далеч на север в резултат на дрейфа на тектоничните плочи. Според учените получените резултати са първото директно доказателство, че по време на въпросното заледяване, продължило 5-20 милиона години, ледове са стигнали до тропиците. Засега не е ясно каква е била причината за този толкова мащабен катаклизъм. Учените обаче отбелязват, че дори в такива сурови условия в океаните са се съхранили сложни организми - еукариотите, появили се преди 1,5-2 милиарда години. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс". БТА http://science.actualno.com/news_287982.html Определено время глобального оледенения в неопротерозое http://elementy.ru/news/431273

Средиземно море се напълнило само за две години Потоп с библейски размери е "напълнил" Средиземно море с вода от Аталнтическия океан само за две години. Този мащабен процес е известен на учените, но сензацията в случая е, че той се е извършил буквално за месеци, като в пика му морското равнище е нараствало с 10 м на ден. Откритието на испански учени от Института за земни изследвания в Барселона e публикувано в научното сп. "Нейчър". Преди около 6 млн. години при повдигането на Гибралтарския проток вследствие на тектонична дейност морето губи връзката си с Атлантическия океан и на практика пресъхва, а след последвалото снижаване на земната кора отново се напълва с вода. Доскоро обаче се смяташе, че "запълването" му е станало посредством образувал се "водопад" откъм протока, което е отнело между 10 и няколко хиляди години. Според новото изследване това е станало по дълъг, плитък наклон, няколко километра широк, като водата се е спускала под малък ъгъл от един до няколко процента. Учените са открили около 200-километров канал през Гибралтар, издълбан от течението на водата, която се е движела със забележителна скорост - около три пъти по-голяма от сегашното течение на река Амазонка. В периода, когато са постъпвали най-големите количества, тя се е движила с над 300 км/ч. С по 10 м на ден е нараствало морското равнище. Според ръководителя на групата Даниел Гарсия-Кастелянос този процес може да се определи като най-голямото наводнение в историята на Земята. Учените предполагат, че неговата рязкост е била катастрофална и е довела до внезапна промяна на климата и екосистемата в Средиземноморието, но за момента този ефект не е подробно проучен от изследователите. http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2632451 The big spill: Flood could have filled Mediterranean in less than two years http://www.sciencenews.org/view/generic/id/50596/title/The_big_spill_Flood_could_have_filled_Mediterranean_in_less_than_two_years Catastrophic flood of the Mediterranean after the Messinian salinity crisis http://www.nature.com/nature/journal/v462/n7274/full/nature08555.html

Палеосеизмологията е наука за древните земетресения и тяхната проява във времето и пространството. За изучаването им се използват редица геоложки и геоморфоложки данни, а когато за това се използват археоложки данни се говори за археосеизмология. Paleoseismology ENCYCLOPEDIA ARTICLE Paleoseismology.pdf Paleoseismology. James P. McCalpin http://books.google.bg/books?id=RxxEfNPU6ksC&printsec=frontcover&dq=paleoseismology&source=bl&ots=T0BBXCDuI0&sig=2v0Ozc5QnfPPrC55uQRpp4Z1ST0&hl=bg&ei=QUOmS7vqD6fc_QaUmKj6CQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CA0Q6AEwAQ#v=onepage&q=&f=false Archaeoseismology: Methodological issues and procedure Archaeoseismology.pdf Archaeoseismology - How quantitative does it have to be? http://www.esc2010.eu/Images/archaeoseismology.pdf Палеосеизмични и археосеизмични изследвания в България Moment deformations in young sediments – geological indicators of paleoseismological events http://www.geology.bas.bg/paleo/psb.html Bertrand Meyer, Michel Sеbrier, Dimitar Dimitrov. Rare destructive earthquakes in Europe: The 1904 Bulgaria event case. - Earth and Planetary Science Letters 253 (2007) 485–496 http://bmeyer2.free.fr/pdf/2007-Meyeretal-bulg.pdf Boyko Ranguelov, Anelia Bojkova. ARCHAEOSEISMOLOGY IN BULGARIA. - Geoarchaeology and Archaeomineralogy (Eds. R. I. Kostov, B. Gaydarska, M. Gurova). 2008. Proceedings of the International Conference, 29-30 October 2008 Sofia, Publishing House “St. Ivan Rilski”, Sofia, 341-346 http://mgu.bg/geoarchmin/naterials/72Ranguelov&Bozhkova.pdf Angelova, D., Belfoul, M. A., Bouzid, S., Filahi, M. & Faik, F., 2003: Paleoseismic Phenomena in Karst Terrains in Bulgaria and Morocco. Acta Carsologica. Ljubljana, 32, 1, 2003. http://carsologica.zrc-sazu.si/?stran=downloads&download=dora.pdf&number=321&id=189 Christoskov, L., Gergova, D., Iliev, I., Rizzo, V. Traces of seismic effects on archaeological sites in Bulgaria. - Annali di Geofisica, 38, 5-6, 1995. http://www.earth-prints.org/bitstream/2122/1787/1/40%20christoskov.pdf

Encyclopedia of Earth http://www.eoearth.org/ EZGeography - енциклопедичен сайт със статии по география организирани по теми и държави http://www.ezgeography.com/index.html Encyclopedia of the Nations - народи, държави, икономика и др. http://www.nationsencyclopedia.com/ NationMaster - Wold Statistics, Country Comparisons http://www.nationmaster.com/index.php CIA - The World Factbook https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/ CIA Maps & Publications https://www.cia.gov/library/publications/cia-maps-publications/index.html ChartsBin - сайт за статистически данни в таблици и карти http://chartsbin.com/ About ChartsBin http://chartsbin.com/about/

Клип със субтитри на български What global warming looks like http://crookedtimber.org/2009/09/25/what-global-warming-looks-like/

Encyclopedia of Life http://www.eol.org/

Гроб №43 Гроб № 36 "Бумеранг" Гроб № 4 Обковки за лък Керамични съдове украсени със златна паста

Варненски халколитен некропол от Уикипедия Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V — началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че Варненското злато е най-старото обработено злато, намирано в Европа, причислявано към т. нар. Култура Варна. При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на Балканите вече са съществували наченки на държавно образувание и се е появила царската институция. Погребенията със златни находки са два вида — в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия — отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида - от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета. Редовни царски погребения В гроб №4 са открити два съда с геометрична декорация нанесена със златна боя. Гроб №43 е на мъж с ръст 1,70 м. В него са открити 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива използвани в металургията (брадва-чук, игла, шило, длето, клин), глинени съдове. Заради гробния инвентар изследователите предполагат, че погребаният е бил цар-жрец, с подчертана функция на ковач-демиург. Символични погребения В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати гробни дарове — тези гробове се тълкуват като символични погребения. В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти — шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение — още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар-жрец, който е и магьосник-ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски. Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени "маски" на човешки лица, чиито елементи са означени със злато — очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога-ковач Хефест. Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) показват участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване — вероятно става дума за ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Тези шест символични гроба са ядрото на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%85%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB Археологически музей Варна http://www.amvarna.com/ ВАРНЕНСКИЯТ ЕНЕОЛИТЕН НЕКРОПОЛ - ИЛИ ЕДИН НОВ ПРОЧИТ НА ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ Елина Мирчева Родена през 1976 г. в гр. Варна. Завършила през 2000 г. Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" – специалност история. Защитила магистърска степен на тема “Тракийски епични владетели от края на ІІ и началото на І хил.пр.Хр.” От 1998г. работи в Археологически музей – Варна. Понастоящем завежда Античния фонд към музея.Занимава се с проблемите на келтското присъствие на Балканите и по конкретно, взаимовлиянието между културите на келти и траки. От време на време светът на археолозите и историците бива разтърсван от истински научни сензации. Тяхното действие напомня насочени взривове – едновременно и разрушаващи и изграждащи. Тези взривове разрушават старите представи за примитивността на културата и социално-икономическата структура на това или онова древно общество, отдалечено от нас на хилядолетия и заедно с това, изграждат нови картини на тяхната богата битова и духовна култура, развито производство, сложна структура на обществени отношения и пр. Възникват нови направления в търсенията, преразглеждат се предишните критерии на научния подход към неразгаданите тайни от историята на тези изчезнали от лицето на земята народи. Именно в числото на подобни научни сензации се причислява и Варненският енеолитен некропол. Че разкриването на некропола се отнася към най-значителните открития на археологията става ясно още през есента на 1972 г., когато един багер обръща върху земната повърхност маса златни предмети от древни гробове с хилядолетна история. Европа и нейната югоизточна област, към която принадлежи Балканският полуостров, до откриването на некропола се считаше за една от глухите покрайнини на древния цивилизован свят, люлката на който лежеше в класическите области – Двуречието и долината на Нил. Ако трябва да приложа цитат: “Светлината от Изток” само малко и то постепенно е огрявала тази покрайнина. Всички най-значителни творчески постижения през VІІ-ІІІ хил.пр.Хр. от Изток са се разпространявали по варварските покрайнини. Така мислеха повечето археолози, така се пишеше и в учебниците за най-древна история. Затова дори типологични и фактически сходни явления на материалната и духовната култура на народите от Европейския континент, отнасящи се към епохата на неолита и ранния метал, се датираха с едно-две хилядолетия по-късно от предноазиатските. Това никого не учудваше и се считаше за напълно закономерно. Серия радиовъглеродни анализи на материали от епохата на енеолита, открити на Балканския полуостров обаче, показват поразителната им древност, неотстъпваща по време на сходни предноазиатски култури. А разкриването на гигантските медни рудници от V-ІV хил.пр.Хр. в южна България (напр. рудника Аин-бунар до Стара Загора) съвсем опровергава мита за загадъчното състояние на минно-металургичното дело в Югоизточна Европа. Още повече, че нито един от рудниците на територията на България не е изследван до дъно, поради което не е сигурно кога точно е започнала тяхната употреба. След тези открития, в научно обръщение, за населението от Балкано-Карпатския регион, навлиза термина металургична револючия. Казваме революция, защото медта е позната в Азия от VІІІ-VІІ хил.пр.Хр. и в Месопотамия от VІ хил.пр.Хр., но тамошните общества в продължение на две и дори три хилядолетия развиват металургията изключително бавно и медта играе твърде малка роля в живота на обещствата там. В тази връзка, контраста с Карпато-Балканския регион е огромен; тук медта с изключително бързи темпове въвежда обществата в една нова епоха.Сред стотиците медни изделия от енеолита, болшинството са сечива – те образуват многобройни серии от сходни типове, показващи изключително високо ниво в развитието на металургията и леярството.Апогей на всички тези открития е “златният” некропол във Варна, равен на който науката все още не познава. Както вече споменах, откриването на Варненския енеолитен некропол (ВЕН) е една щастлива случайност. През есента на 1972 г. при изкопни работи тракторист вижда разпилени в пръстта златни предмети. Оказва се, че е попаднал на древен гроб. Започват спасителни разкопки, които и до ден днешен все още не са завършили, а резултатът е сензационен. Категорично е мнението на учените, че днешните български земи са били център на една от най-древните цивилизации, родила се векове преди тези на Двуречието и Египет. Некрополът (в превод от ст.гръцки-град на мъртвите) се намира в западната индустриална зона на Варна на 500 м., северно от Варненското езеро и на 4 км. западно от центъра на града и е разкопаван до 1991 г. под ръководството на М. Лазаров (1972-1976) и Ив. Иванов (1976-1991). От епохата на енеолита вече бяха известни доста златни предмети, но за пръв път те се намираха в такова количество и многообразие на форми на едно място – няколко килограма чисто злато, главно във вид на накити. Откриването на кой да е некропол неизменно поставя въпроса за селището, чиито мъртъвци са били погребвани в него. Селището, свързано с Варненския некропол все още не е открито със сигурност. Предполага се, че е залято от водите на Варненското езеро. Регистрираните до сега осем потънали селища във Варненското езеро, датиращи от същото време с некропола, показват значителна концентрация на население от тогавашните брегове. Очевидно е и според днешния околен терен, че това население едва ли се езанимавало само със земеделие и скотовъдство. Редица наблюдения дават основание да се предполага, че тук се е намирал административен, култов и търговски център на значителен район. Времето, през което е съществувал Варненският некропол е халколитната (или енеолитна) епоха и той е свързан с края на тази епоха. В абсолютни дати това е времето около 4 600 - 4 200 години пр. Хр., а в конвенциални дати - 3 600 - 3 200 г. пр. Хр. Различията се получават от методите на датиране с радиоактивен въглерод - С-14. Времето на края на Варненския некропол съвпада с края на епохата и с повсеместна промяна на материалната и духовна култура, а и на климата по днешните български земи. Все по-често се търси обяснение за тази промяна с голям катаклизъм по нашите земи, носещ характера на добре известния Библейски потоп. Последствията от него са потъване под водите на днешните Варненски езера на повече от осем селища, които са едновременни с некропола и вероятно техните мъртви са били погребвани там. Сега останки от селищата се намират при драгажни и строителни работи под водите на езерата на около 2,5 до 8 м. в насип от глина, пясък и морски черупки. Географското и климатично разположение на Варненския край са удобни за заселване от човека– тук през различните епохи има езера, дълбок морски залив, ниски плата - добри за земеделие и скотовъдство. Поречията на Камчия, Провадийска и други по-малки реки са не само привлекателен район за заселване, но и служат за пътища при проникване във вътрешността на страната. Източният край на Стара планина предлага дивеч, дървен материал, място за отглеждане на животни. Черно море се оказва за човека не само воден басейн, но и средство за препитание през различните епохи. Варненският край през праисторията се явява привлекателно място и поради срещата на степите, които със своя най-южен край достигат до Балчик и дори още по-надолу. Тук става срещата на хората и предметите за обмяна от степите и от вътрешността. Не на последно място трябва да се посочи, че липсата на острови в Черно море правят тогавашния морски залив (сега Варненските езера) най-удобното място за прикриване в лошо време на пътуващите по море или използващите брега за път. Това е особено важно през енеолитната и бронзовата епоха. Истинският бум и подем в развитието на обществото от енеолитната епоха във Варненско започва с опознаването и овладяването на металургията на медта и златото, както и на засилването на търговските контакти със земи на север и юг и използването на морското крайбрежие за път. Проучванията на енеолитната епоха във Варненско обхващат няколко обекта. От ранната енеолитна епоха има само едно ниво в могилата при Голямо Делчево. В селищната могила при Сава енеолита е добре представен и това дава основание на някой учени да говорят за самостоятелна енеолитна култура Сава. Едновременни с този етап са и находките от селището при гр. Суворово, ранно енеолитни гробове до Варна, находки от теренни обхождания на селищната могила при с. Левски. Особено място заемат находките от ранноенеолитните гробове при Варна. При строителни работи са разрушени два гроба, от които единият е проучен изцяло. Възможно е да е имало още гробове, но при по-ранни изкопни работи да са били унищожени. Проученият гроб дава ценни сведения за настъпването на имуществено разслоение сред населението по бреговете на Варненските езера. Инвентарът на гроба се състои от около 1 000 предмета, сред които почти половината са от черупките на средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус. Няколко извода могат да се направят от инвентара на това погребение. Първото, което прави впечатление, е невероятното и несрещано за тази епоха богатство: сред мъниста от малахит са открити и 31 златни мъниста, които всъщност са наистина най-старото злато на света. Намерени са също медни гривни и пръстен, което говори не само за ранното започване на металургията на медта и златото в района, но и че накитите предхождат сечивата, които се появяват на един по-късен етап. Този гроб е разкрит и проучен след откриването на късно енеолитният некропол при Варна и отстои на около 2 км западно от него. От голямо значение е силното сходство на инвентара и разположението му при скелета. Направената графична антропологическа възстановка на ранноенеолитният скелет показа удивителна прилика с този от гроб 43 на късноенеолитният некропол, за който ще говорим подробно по-късно. Очевидно става дума не само за генетична приемственост, но и за едно и също общество, стигнало твърде рано високо в общественото развитие, непознато от откритията на археологията досега. Ако се добави и факта, че в погребалният ритуал, поради неговата консервативност, твърде бавно навлиза отражението на промяната в ежедневието може да се приеме, че процесът на разлагане на първобитните отношения е настъпило още по-рано. Бързото развитие на обществените отношения във Варненско се дължат на казаните по-горе географски и природни условия. Все още остава неясно защо по бреговете на Варненските езера до този момент не са намерени потънали селища от ранноенеолитната епоха. Следи, освен споменатите погребения, които са на около 15 м над съвременното ниво на морето и са на същото ниво като късния некропол, има, но винаги по-високо от бреговете. Като най-вероятно обяснение може да се приеме съществуването на по-високо ниво на морето в този етап, нещо което не е доказано по друг начин досега. По-високо ниво на водата от морето в долината на Камчия може да се приеме като обяснение за липсата на селища близо до бреговете в Лонгозната. Истински подем в развитието на района настъпва през късната енеолитна епоха. Този подем се отнася за всички поселения през тази фаза на епохата на територията на Балканите, но населението на Варненския край достига невиждан разцвет. Неговите материални възможности и духовен живот дотолкова се различават от тези на съседите, че това дава основание на учените да обособят самостоятелна късноенеолитна археологическа култура, наречена Варна. Според изследователите от втората фаза на късния енеолит, под влияние на бързо разрастващата се търговия с метал и медни изделия, започва една консулидация на локалните особености в типологията на култура Варна. В същото време, отдалечените от морето култури никага не достигат нивото на култура Варна в обществено-икономически план. § Характерно за Варненския енеолитен некропол е разнообразието на погребалния ритуал и богатите дарове около намерените скелети или гробни ями. Златните предмети са повече от 3 000 и с тегло над 6 килограма. Важно значение има разпределението на златните накити и предмети по гробове. От 294 гроба има злато само в 62, като над 5 килограма са разпределени в 4 от гробовете (в богатите символични 1, 4 и 36 и гроб 43) и около 1 кг. в останалите 58 гроба. Поразяващо е разнообразието на златните предмети – над 38 вида, като има и много разновидности – например мънистата са 5 подвида. Непознато е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 от камък и мрамор. Като инвентар са положени и значително количество черупки от средиземноморски мекотели - Dentalium и Spondylus – което се среща и в Черно море. Над 12 200 са черупките от Dentalium и те не са обработвани допълнително. Друго важно за този вид находки е че почти всички са намерени в символични гробове. От Spondilus са открити около 1 100 накита – гривни, мъниста и апликации. Те се срещат при всички гробове. Керамиката – над 650 глинени съдове, е доста често срещан инвентар и за нея трябва да се посочи, че само няколко съда са добре изпечени и с изключително майсторство при изработката. Останалите са само изсушени или лошо изпечени и това навярно е свързано с погребалния ритуал. По наличието на скелет и неговото положение може статистически да се отделят три основни групи гробове: гробове с трупополагане в изпънато положение, гробове със скелети в свито положение на една страна - хокери и символични гробове. До този момент наличието на т. нар. символични гробове не бе познато от изследванията на енеолита в Югоизточна Европа. Основната отлика от останалите освен инвентара е липсата на човешки скелет или кости. Символичните гробове са общо 57 и по разнообразието и количеството инвентар се подразделят на 4 подвида: Първият вид са три богати по инвентар гробове № 1, № 4 и №36. За тяхното богатство говорят дори само броят на златните предмети, които са съответно 216, 339 и 857, с тегло около и над един килограм. Ще обърна по-специално внимание на гроб 36. Като набор златните предмети в него напълно повтарят асортимента на нормалните гробове. Сред тях виждаме диадема, обеци, огърлица, пекторал, гривни и колан. В цялостния ритуален контекст те могат да се разглеждат като алоформи на отделните части на човешкото тяло, които по предназначение трябва да украсяват главата, шията, гърдите и кръста. Предметите освен това не са просто нахвърляни в гроба, а грижливо подредени. Фигурата е очертана чрез предметите, възстановявайки ветрикалната структура на липсващото човешко тяло. Покрай обеците, огърлиците и гривните, които са знаци и на двата пола, изпъкват ковашки инструменти: чук-скиптър, шило, длето. Показателно е, че единствено в гроб 36 чукат не е реално сечиво, действащ инструмент, а направен от злато образ на самия предмет – с голяма сигурност определян като символ на царската власт. От това наблюдение произтича важен извод, а именно, че степента на символизация е достигнала ново, по-високо равнище. Майсторите вече не се задоволяват с превръщането на битовия предмет в символ, те изготвят неговия “чист образ” – т.е. идеята за вещта, при това от злато – материала, който за древните хора е притежавал сакрална – знакова сила. Това наблюдение, този извод е от голяма важност за тълкуването на всички символични гробове в некропола. През ІІ хил. пр.Хр., когато е разцвета на Критско-Микенската цивилизация – от всички религиозни символи, брадвата е бил най-важният. Със стилизирани модели на брадви, често изработвани от скъпоценни метали, били освещавани критските домове и дворци. Двойните брадви се използвали от жреците за жертвоприношенията на бикове в церемониите за омилостивяване на боговете. Изключително интересен за тълкуване е златният “бумеранг”. Има мнение, че това е всъщност модел на сърп – още един символичен образ, изработен от злато. В много мито-ритуални традиции сърпът и жътвата играят особено важна роля. Именно със сърп Кронос кастрирал баща си Уран и го свалил от трона на гръцките богове. Така земята била отделена от небето и светът получил своята окончателна тречастна структура: появила се средната зона, която по-късно населили хората. Митичният тракийски цар Ликург осакатил с пелекиса сина си, като мислел че подрязва лоза. Възможно е отглас от тази легенда да е запазен и в българската народна митология, където срещаме разказа за св. Трифон Зарезан, който сам отрязал носа си с косера. Във всички тези митове земеделското сечиво променя ролята си и от инструмент се превръща в оръжие. Както и чукът, сърпът кодира идеята за смяна на старото с новото, което го прави особено актуален атрибут в това погребение. Затова той вероятно е бил носен като амулет – както предполага дупчицата в горния край. Сред необичайните предмети в това погребение е и златна пластина във форма на дъга. Трудно е в нея да се долови някаква имитация на вещ от халколитната действителност. Ив. Марозов вижда в този предмет хомот. Чрез него животните са били впрягани в земеделската работа, т.е. в символичен план, той извежда идеята за подчиняване на животинското на човешкото, победата на културното над дивото. Запрягането се среща в доста мито-ритуални традиции, както и в легендите за произхода на династиите. За да заеме престола, царят е длъжен да запрегне чудовищни животни (например Язон е трябвало да впрегне в плуга огнедишащи бикове, за да изоре Т.е. за да превърне в своя земята на бъдещото царство.) Ако приемем подобна интерпретация, мястото на този предмет в гроб 36 е наравно с това на сърпа: двете различни сфери скотовърдството и земеделието, които кодират идеята за преход от едно състояние в друго. В същия гроб е положен и златен модел на астрагалус (ашик) Тази живогинска кост се среща в много погребения от различни епохи, но единствено в некропола от Варна тя е направена от скъпоценен метал. Това автоматично би следвало да присъедини предмета към останалите атрибути с висок статус. Играчът късметлия бил считан за избранник на боговете независимо от неговите лични качества. Обратно – несполучливият играч бил отъждествяван с жертва или чужденец. Златният модел на астрагалус, намерен в гроб 36 от ВЕН несъмнено свидетелства за мито-ритуалното значение на играта с кости още през тази епоха. Може би това е най-ранния известен досега на науката пример за “царски жребий”. Следователно, ашикът също трябва да се причисли към групата на останалите царски инсигнии, съставляващи смислово най-важната част на това погребение. В дясната страна на гроба, под дрехата са били сложени и две златни апликации, изрязани по очертанията на фигурата на бик. Отново се натъкваме на две интерпретации: икономическата, която е определена от логиката, че стадата от бикове са били основата на благосъстоянието на енеолитното общество и идеологическата. В царската идеология по-късно, именно стадото бикове става въплъщение на богатството на владетеля. Нещо повече: няма иниационен мит, в който ценностното изпитание на героя да не включва кажба на стада. Смяната на собственика поставя стадото в медиаторска позиция. Който сложи ръка върху стадото ще смени статуса си с по-висш, който загуби, слиза надолу в йерархията. Бикът също така е един от основните образи в иконографията на предходната неолитна епоха, което е сигурен показател и за неговото място в религиозните редстави. Според всеобщото мнение на специалистите, в митологичните класификации бика е знак на мъжкото начало. В Анатолия още през неолита образът на бика постоянно се появява наред с антропоморфното женско божество. Изследователите го схващат като зооморфно въплъщение на сина/съпруга на Великата богиня. Отъждествяването на “мъжа” с “бика” е сред основните митологични универсалии. Най-ранните записи са от шумерските глинени таблички, а в критско-микенските документи думата “pu-wo” означавала едновремено и бик и мъж. В Шумер от ІІІ-то хил.пр. Хр. биковете олицетворявали силата на плодородието и божествеността. Идентично е положението и в Крит от ІІ – то хил.пр.Хр. Минойците поставяли около светилищата си гигантски каменни бичи рога и по този начин означавали земята като свещена. По време на кризи пък пренасяли на боговете си в жертва бикове и омилостивявали с кръвта им богинята на земята. По-късните митологични записи потвърждават тази роля на бика: любовта на Пасифая с бика, от която се ражда Минотавъра, любовните похождения на Зевс, приел образа на бик и т.н. От всичко казано може да се заключи, че бикът е знак за преход от един социален статус в друг. Така може да се обясни и появата на животинските фигурки в гроб 36, а тяхната симиотична стойност нараства от обстоятелството, че са изработени от злато. Атрибутите от гроб 36 насочват към трите основни икономически сфери на древното общество, оставило този некропол: металургията (наборът ковашки инструменти), земеделието (сърпът), скотовъдството (животинските фигурки и апликаците-рога). Ако в гроба се съдържаше тяло, то би било тъкувано като синтез на тези основни социалноикономически функции. Тялото обаче липсва, макар чрез предметите да е обозначена идеята за него. Самите предмети също не са реални сечива, а техни знаци. Както заровените предмети имитират реално погребение, така и самите инструменти имитират реални сечива или животни. С две думи: и погребението и атрибутите в него са на едно и също концептуално равнище – символично. И все пак остава открит въпроса защо в това богато погребение липсва тяло. Според Ив. Маразов в гроб 36 за пръв път в човешката история (поне доколкото сме я проучили) се среща обичая ритуална субституция на царя. Тази практика е изключително разпространена в архаичните култури. Тя е свързана с идеята за сакралния цар. Той бил избиран за определен срок, т.е., самият той въплъщавал определен времеви цикъл (например критският зар Минос на всеки 9 години трябвало да обновява властта си; тракийският цар Залмоксис изчезвал на всеки 4 години и пр.) След изтичането на срока залят е трябвало да бъде сменен, защото със свършването на времето се изчерпвала и неговата жизнена сила и той не бил повече в състояние да осигурява плодородие и изобилие на обществото. Има сведения, че по тази причина свещения цар бил убиван. Много често обаче в този ритуал царят бил заместван от други хора: в Месопотамия това били благородни младежи, в древна Тракия заместникът бил избиран по жребий сред най-достойните, у хетите той бил престъпник или военопленник и пр. По време на обреда реалният цар бил лишаван от атрибутите на властта: били му отнемани дрехите, короната, скиптърът и той слизал от трона. Това означавало всъщност неговата политическа смърт. Защото както стана по-горе ясно, царската институция е безразлична към личностните качества на самия владетел: той е избран от божеството, длъжен е да подчинява поведението си на сложна система от ритуали. Царят е най-високо семиотизираната личност в архаичното общество, затова не физическата му природа, а знаковата му същност е социално значима. Лишен от атрибутите си, царят престава да съществува. Така с политическата смърт на царя се отбелязвал края на времевия цикъл. Старите инсигнии, кодиращи изминалия срок, умирали вместо самия владетел. След това неговия субститут (заместник в ритуала) бил убиван или изгонван от страната, а царят отново се раждал като цар, снабден с нови атрибути на властта. Така може да се обясни защо в гроб 36 липсва тялото на царя (погребано вероятно в гроб 43). Царят изобщо не притежава тяло. Като персонификация на самата институция, той е една система от знаци, символизиращи всички аспекти на властта и задълженията му. Изключително дискутиран в науката е и вторият вид символични гробове - с маски на човешки лица. Те също са три, намерени са сравнително близо един до друг, което говори и за тяхното сходно предназначение, и са почти идентични по броя, вида и разположението на находките в тях. Върху глинени маски на човешко лице в естествени размери са били наредени златни предмети, подчертаващи по-важните елементи на лицето – триъгълна диадема на челото; халки по периферията на ушите; леко изпъкнали пластинки на мястото на очите и правоъгълна пластинка за уста. Под маските са открити огърлици с антропоморфен амулет, чието предназначение се свързва с продължението на рода от жената-майка - прародителката, или Богинята на плодородието. Близки по състав са и даровете поставени в средата или другия край на гробната яма. Предполага се, че тези символични гробове и маските в тях са свързани с култовите практики на светилище в чест на Богинята-прародителка. От други места в България са известни глинени модели на вътрешната уредба на такива светилища, които се отнасят за същия период . При разкопки на селищната могила при с. Овчарово, Търговище е открита цяла скулптурна група, която ни помага да си представим някои детайли от обредните практики на тогавашното общество. В глинени модели на постройки – жилища или храмове са открити 26 миниатюрни предмета, изработени от глина, сред които: два ниски олтара украсени със знаците на слънцето и луната, трети олтар със знаците на слънцето и мълнията, както и групи от насечки, които според някои учени представляват система свързана с календарните цикли. Заедно с олтарите са открити мънички маси, украсени в червено и миниатюрна посуда с капаци. Сред всико това изпъкват четири човешки фигурки – три на девойки и е дна на възрастна жена, за които се предполага че са жрици, служещи на небесен култ. Ръцете на фигурките са повдигнати, като в молитвена поза, а телата са оцветени с червена боя. Третият вид символични гробове са кенотафите. Те са най-многобройни – близо 40 гроба и са известни от други места и епохи. Инвентарът е сходен, но по-богат от този на обикновените погребения със скелети. При кенотафите липсват човешки кости. Обичайното интерпретиране на този вид погребения е свързано със смърт далеч от мястото на живеене. Обичай като този е известен и до наши дни – погребване на вещи на изчезналия, за да се извършат обичайните обреди. Силно дискусионен е четвъртият вид символични гробове (около 10 гроба). Наред с обичайно разположеният в тях инвентар са открити и човешки останки (най-често тези на черепа), но пръснати в ямата и умишлено натрошени. Антропологическите изследвания на някои от тях показват, че става дума за погребване на хора с физически или психически увреждания, което обяснява и по-голямата дълбочина (до 2,50 м) на гробовете. Това може да се приеме като мярка, заедно с натрошаването на костите, за предпазване на обществото от болните му членове. Втората група гробове от Варненския енеолитен некропол са тези със скелети в изпънато по гръб положение. Тук разновидности се откриват само в различното положение на ръцете. Инвентарът е сходен в повечето от тях и обикновено съдържа някакво сечиво от кремък, мед или камък, най-често съдове от глина и по-рядко накити от злато или някакъв друг вид материал. Част от тези гробове са проучени антропологически и е установено, че принадлежат предимно на мъже. Към тази група гробове принадлежи и гроб № 43, който заслужава допълнително внимание с изключителното си разнообразие от гробен инвентар. Гробът се намира в централната част на некропола. Погребаният е обкръжен от 990 златни предмета с общо тегло 1516 г, стотици мъниста, обковки на лък, дълъг кремъчен нож, керамични съдове, медни брадви, масивни гривни и златен скиптър - категоричен белег на върховна власт. Последното особено изненадва археолозите, защото за първи път те намират скиптър в праисторически гроб. Няма никакво съмнение, че погребаният мъж е имал много висок социален статус. В гроба му има повече злато, отколкото е намерено по света за цялата епоха. Загадъчно е намирането на златен фалос до скелета, който изглежда мъртвецът е носел приживе, закачен на своята дреха. Предполага се, че този знатен човек е изпълнявал и ролята на върховен жрец. Негово задължение като такъв е било “оплождането” на богинята Майка - Земя. Антропологическите изследвания сочат, че става дума за мъж на около 40-50 годишна възраст, с ръст около 180 см. И ръста и възрастта на мъжа правят силно впечатление на фона на статистиката, която определя средната възраст на погребаните около 28 години, а средната им височина 160 см. за мъжете и 148 см. за жените. От всичко посочено може да се заключи, че погребаният е бил вожд, цар или жрец, а най-вероятно, както е характерно за ранните епохи – е синтезирал в личността си и религиозната и “политическата” власт. Това е вероятно царят, чието ритуално погребение разгледахме в гроб 36. Все пак е трудно да допуснем, че тези енеолитни царе са били владетели в пълния смисъл на понятието и са упражнявали реална власт в тогавашното общество. В разкопките на салищата от същата епоха не намира израз въпросната социална диференциация нито в архитектурата, нито в планировката и имуществото на селищните могили. Градовете на живите сякаш са напълно противоположни на некрополите. Тази разлика е трудно обяснима. Може да се предположи, че т. нар. социална диференциация още е била на чисто идеологическо равнище. Че се изразява в различната степен на сакралност на различните групи в обществото, като на върха на пирамидата е стояла фигурата на сакралния цар-жрец. За архаичния човек явно тази идеологическа сфера е била толкова важна, че в нея обществото е влагало целокупния продукт на своя труд. Може би прогресивното обедняване на некропола се дължи именно на това, че древните възприемали богатството на сакрално равнище, защото златото – богатството е било преди всичко средство за означаване, ценно със своите символични (сакрални), а не материални качества. Третата група гробове (хокерите) също е със скелети, но в свито положение на една страна, най-често дясната. Като състав и съдържание на инвентара те се отличават от предходната група с по-малкото сечива и малко повече накити. Антропологическите проучвания установяват, че повечето гробове от тази група са на жени. Значителна част – около 30% от проучените гробове са били разрушени от по-късни дейности на хора или животни в района на некропола, и не е установено точното положение на скелетите в тях, за да се определи към коя от горните две групи се отнасят. Досегашните проучвания не дават възможност да се направи цялостна възстановка на погребания обряд, освен в неговата заключителна част - полагането на скелета и даровете. Но дори само това дава известна представа за съществуването на дълголетни традиции. Пример в тази връзка е керамиката от гробовете, която е лошо изпечена или само изсушена. Формата на големите съдове е същата като в селищата,но тук те са умишлено намалени. Най-правилно е обяснението да се търси в посока на създаване на погребалния ритуал като символичен акт – добре позната практика в много от религиите по света. Това позволява да се твърди, че сложният ритуал е съчетан и със сложна организация на тогавашното общество и то поколения преди полагането на умрелите във Варненския некропол, за да може социалното устройство да премине и в така консервативния ритуал, където промените и новите елементи настъпват бавно. Много от елементите на погребалния ритуал в некропола се срещат и в другия Варненски - ранноенеолитен некропол (Варна ІІ), което говори за утвърдени традиции в погребалния обред на тогавашното общество. Сходства се откриват и в разположението на керамиката около и зад главата на погребания, мястото на каменната брадва като жезъл, полагането около и върху скелета на сечива и накити. Варненският късноенеолитен некропол обаче, носи белезите на едно вече по-богато общество в лицето хилядите златни предмети, които са категорично свидетелство за социална и имуществена диференциация. Варненският некропол чрез находките и ритуала си поставя много въпроси относно структурата на обществото, което го е завещало, организацията му и степента му на развитие. Обобщените анализи на досегашните резултати позволяват да се направят няколко основни извода. Находките от злато, мед, кремък, камък и други, техният брой и начин на изработка, сочат наличието на голям производствен център. Това предполага съществуването на добре организирана общност, стояща високо над родовообщинното общество. Богатите погребения в центъра на некропола и бедните край тях, празните и символичните гробове, в някои от които има и глинени маски, показват, че аристокрацията е групирана около свой предводител. Безспорната социално - политическа задача на тази фигура изглежда усложнена и от неговите жречески функции. С еднаква степен на вероятност се предполагат култ към прародителя и култ към централно хтонично божество, сближено в най - общ порядък към Богинята - майка. Хората от Варненския некропол са владеели тайните на металургията на златото и медта, търгували са с далечни земи - до теченията на реките Днестър и Волга и на юг до бреговете на Средиземно море. Структурата на обществото им е била сложна. Намерените жезли и знаци на царска власт говорят за високо организирано общество с наченки на държавна организация. Все още на науката не е познато общество сходно по развитието си с Варненското. Съществува теза, че е погребаните в богатите гробове на Варненския некропол са търговци на мед. Медта е най-престижната по онова време суровина, а голяма част от тогавашна, праисторическа, Европа се е снабдявала с този метал от рудниците край днешна Стара Загора. Металът се обработвал недалеч от мястото на добиването на рудата и се разпространявал далеч на територията на Балканите и по Черноморието. В онази епоха медните късове са високо ценени и не е изключено да са служели като разменни единици. Най-вероятно търговците на мед са натрупали значителни състояния. Център за тази търговия може би е бил районът на днешна Варна, което обяснява и богатствата, открити в некропола. Естествено огромен интерес предизвикваи другият скъпоценен метал, използван така нашироко от древните - златото. При откриването на некропала са направени анализи на златото в Германия. Установено е, че то е 23,5 карата – толкова, колкото се среща в природата. Незначителна част от находките имат примес на сребро или мед, но това е естествено явление. Що се отнася до златото със съдържание на платина, считаше се, че то е чуждо на Балкно-Дунавския регион и е било внасяно от далечни южни и източни райони. Има, разбира се и антитеза, защото при анализа преди години лабораториите не са разполагали с нужните проби на залежи от Българските земи. Били са засекретени. Така, в светлината на едно ново изследване, картината може да се окаже съвсем друга. Интересен е обаче факта, че с отдалечаване на находищата от морето, намалява и % на съдържащите платина находки, което е важно указание за ролята на морската търговия за попадането на това злато в култура Варна. Че златарството е процъфтявало в рамките на култура Варна няма никакво съмнение. Типологията и технологията на златните предмети от Варна, характеризиращи се с геометрична форма и почти липса на орнаментация, категорично свидетелтва, че тук се е намирал значителен производствен център. В тази посока свидетелстват и откритите керамични съдове, украсени със златна паста. За тази цел вероятно е бил използван фин златен прашец, отпадък от производството. Не на последно място е важно да се отбележи още веднъж, че макар да са откривани златни предмети от същото време и на други места от територията на България (Хотница, Русе, Старозагорско и Кривина), то те са единични находки и са поразително сходни с откритите при Варна. Влиянието на късноенеолитното общество от територията на днешните български земи се забелязва далеч на запад и на север. Проследявайки енеолизацията на Европа – Западна и Централна, може да се приеме тезата за постепенното проникване на металургията и търговските връзки към тези земи. Важно значение в разбирането на мястото на Варненския енеолитен некропол и зараждането на европейската цивилизация имат и датите на съществуване на некропола. Независимо коя от двете версии ще се приеме (края на V-то или средата на ІV хил пр. Хр.), той стои назад във времето поне с хилядолетие преди Египет и Месопотамия. По това време в Двуречието (Месопотамия) едва се е зараждало шумерското общество, Горед и Долен Египет не са обединени в държава и тамошното общество не познава металите. Тогава Средна и Западна Европа едва овладяват земеделието и скотовъдството и са с векове далеч от металургията, а значителна част от стария континент все още на етапа на номадството. Така района на Варненските езера се очертава като най-напредналия и високо развит район в Европа през V хил.пр.Хр. Негов северен партньор е културата Болград в Южна Бесарабия. Очевидно тази култура е имала своево рода посредническа роля от Варна към културата Кукутени – Триполие. Интересен е факта, че културата Болград спира да съществува по-рано от култура Варна, но поради същите причини, които унищожават останалите Балкански култури. Счита се, че едно от крупните явления, довело до загиването на енеолитните култури, е повсеместната климатична криза, свързана с покачването на нивото на световния океан през VІІІ-V хил.пр.Хр., която в началото на ІV хил. обхванала цяла Югоизточна и Централна Европа. Друг важен фактор са развиващите се през V хил.пр.Хр. в южните степи на дн. Русия номадски племена (първите опитомили коня). Вероятно богатствата на първите металургични центрове в Европа са поблазнили лишените от собствена металургична база степни племена и това е довело до тяхната експанзия. Тази експанзия трябва да е минала през Южна Бесарабия, където първа загива културата Болград, а след това на още няколко етапа са били засегнати и дн. Добруджа, Североизточна България с Причерноморието и частично Тракия. При проучването на праисторическите селища археолозите достигат период със следи от масови пожари, датиран в IV хил. пр. Хр. Тези пожари са обхванали цели области и вероятно са довели до масово изселване на хората. Най-правдоподобна изглежда тезата, че именно забогатяването и просперитета на тези земи е станало причина за нашествие от север на номадски племена. Така огромни за тогавашните мащаби територии запустели, а земните пластове от този период показват временно прекъсване на живота. Това е причина в научно обръщение да се появи понятието "несъстоялата се цивилизация". За жалост тя е била унищожена още в зародиш, без да успее да се разгърне, както това е станало доста по-късно с цивилизациите от близкия Изток. А всички фактори са били налице. Литература: 1. Аvramova, М. – Myth, ritual and gold of a “Civilization that did not take place” – Varna Necropolis The Dawn of European Civilization, S., 2000 2. Apollodor. Bibl. 3. 34-35 3. Иванов, Ив. – Съкровищата на варненския халколитен некропол, С., 1978 4. Ivanov, Iv. – Varna and the birth of the European Civilization – Varna Necropolis The Dawn of European Civilization, S., 2000 5. Иванов, В.В. – Древнейшие кульшурные и языковые связи южнобалконкого и малоазийского ареала. М., 1974 6. Kirk, G.S. The Nature of Greek Myths. Harmondsworth, 1976 7. Маразов, Ив. – Митология на златото, С., 1994 8. Маразов, Ив. – Богът-бик и богинята-пчела от Чатал-Хюйюк – началото на един мит. – Изкуство, 1981, 9/10 9. Маразов, Ив. – Мит, ритуал и изкуство у траките., С., 1994 10. Тодорова, Х. – Камено-медната епоха в България, С., 1986 11. Черных, Е. – Память культуры, Знание – сила, 9, 1982 12. Hesiod. Theog. 137 ff. Източник: http://www.zemlemoria.org/aqualonia_files/2004_files/nekropol.htm