Elemag

Един критичен анализ на откритията за Аркаим и тяхната интерпретация. Петров Ф.Н. Поселение Аркаим в культурном пространстве эпохи бронзы http://www.proza.ru/2009/08/19/1114 http://www.proza.ru/2009/08/19/1146

А дали вагоните и цистерните са пълни или пък са празни?

А дали твирем е числително? Пред него е теку читем. Близки паралели има с чувашките числителни http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%83%...%B7%D1%8B%D0%BA 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 нуль, пĕрре (пер), иккĕ, виззĕ, тваттă, пиллĕк, ултă, зиччĕ, саккăр, тăххăр, вуннă Раздел Русско-чувашского словаря под редакцией Сергеева Л.П., Васильевой Е.Ф. http://ru.chuvash.org/e/d09fd0bed180d18fd0...0a12cd0a1d09229 порядковые числительные — йĕрке хисеп ячĕссм первый — пĕрремĕш первый класс — пĕрремĕш класс первая неделя — пĕрремĕш эрне первое место — пĕрремĕш вырăн второй — иккĕмĕш второй дом — иккĕмĕш зурт вторая улица — иккĕмĕш урам третий — виззĕмĕш ВЕЧЕМ третий сорт — виззĕмĕш сорт третья палата — виззĕмĕш палата четвертый — тăваттăмĕш ТУТОМ четвертый месяц — тăваттăмĕш уйăх четвертая строка — тăваттăмĕш йĕрке пятый — пиллĕкмĕш пятая страница — пиллĕкмĕш страница пятое ведро — пиллĕкмĕш витре шестой — улттăмĕш АЛТОМ шестой день иедели — эрнери улттăмĕш кун седьмой — зиччĕмĕш ЧИТЕМ восьмой — саккăрмĕш девятый — тăххармсш десятый — вуннăмĕш одиннадцатый — вун пĕрмĕш двенадцатый — вун иккĕмĕш тринадцатый — вун виззĕмĕш четырнадцатый — вун тăваттăмĕш пятнадцатый — вун пиллĕкмĕш шестнадцатый — вун улттăмĕш семнадцатый — вун зиччĕмĕш восемнадцатый — вун саккăрмĕш девятнадцатый — вун тăххăрмĕш двадцатый — зирĕммĕш двадцать первый — зирĕм пĕрремĕш двадцать второй — зирĕм иккĕмĕш тридцатый — вăтăрмĕш сороковой — херĕхмĕш пятидесятый — аллăмĕш шестидесятый — утмăлмĕш сотый — зĕрмĕш двухсотый — ик зĕрмĕш трехсотый — виз зĕрмĕш тысячный — пинмĕш

За пенковската култура http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0 Интересна работа за пенковската култура и връзката й с българите на Sergei N. Sinilo http://reocities.com/CollegePark/4747/kursova.html#23

ПETИЦИЯ за спасяване на Княжевската гора ДО Председателя на Министерския съвет на Р България – Генерал Бойко Борисов, Министъра на Регионалното развитие и благоустройството на Р България – инж. Росен Плевнелиев, Министъра на околната среда и водите на Р България – Нона Караджова, Министъра на икономиката, енергетиката и туризма – Трайчо Трайков, Министър на земеделието и храните – Мирослав Найденов Председателя на Столичния общински съвет – Андрей Иванов, Кмета на Столична община – Йорданка Фъндъкова Омбудсмана на Р България Княжевската гора е със статут на зелена площ още съгласно Общия устройствен план на София от 1949 г., който е запазен и с плана от 1961 г. В него, както и в няколко от по-късните планове, той е предвиден за градини и лесопаркове. През 2007 г. обаче областният управител Тодор Модев променя статута на мястото и от паркова зона то става зона за спорт и озеленяване. Този статут дава право на строеж до 30% върху територията. Въпреки че, днес Княжевската гора влиза в територията на парк Витоша, опитите за застрояването й продължават от частни лица. Далеч във вековете, територията на кв. Княжево и околностите е била залесена с гъсти дъбиви гори. Пътешественици и историци от тези времена разказват за половин вековни дървета устояли на природните стихии, но не и на рударската и металургичната промишленост и необходимостта от пасища през Османско владичество. След Освобождението започва инициатива за възстановяване на гората. През 1900 г., в разположеното югозападно от столицата София село Княжево, е създадена, първата по своя род, ботаническа градина в България. Създава се малък разсадник, в който се развъждат предимно бор, мура, ела и някой широколистни видове. С усилията на княжевци, които милеят за своята гора, разсадникът се разширява до стотици декари. Към средата на XX век пожари, а през 1955 г. и смерч, унищожава множество от младите насъждения. Това обаче не обезкуражава жителите на Княжево. Благодарение на техните усилия, днес, повече от век по-късно, се гордеем с Княжевската гора, която се простира на повече от 750 декара. Невероятната природна даденост, голямата разновидност от борове и изключителната растителност, я превръщат в безценно богатство за цяла София и за цяла България. Една част от богатството на Княжевската гора обаче се крие и в земните недра, от които извират много лечебни минерални извори. Банският извор се използва за нуждите на балнеолечебницата и е с температура 31.5 С. Водата е бистра и безцветна, без мирис и с приятен вкус. Всички тези качества са напът да изчезнат със започването на строежите в гората, а лечебната вода на Княжево да се превърне в кални локви. Изложеното по – горе описва малка част, от това, което може да изгубим, ако днес не поставим на дневен ред малките на пръв поглед проблеми. С Решение № 603 на Столичния общински съвет от 10.09.2009 г. е приет проект за изменение на плана за регулация на м. в.з. „Беловодски път”, кв. 19, с който се предвижда изграждане на път през територията на Княжевската гора. Този път е предвиден, за да обслужва интересите на малък брой частни лица, който искат по него да стигат по – бързо до имотите си. Предвидено е пътят да минава в близост до пътеката водеща към Златните мостове. Въз основа на това решение е издадено и Разрешение за сеч № 9400 – 4641/13.07.2009 г. от СО, район „Витоша”. Сечта, предприета на 22 и 23 август тази година в зоната предвидена за улица, обаче неимоверно превишава пределите определени от местната администрация и се извършва без необходимото разрешение от Дирекция „Зелене система” към Столична община. След незаконната сеч, която се извърши през август 2009 в имот с планоснимачен № 851, срещу ул. „Беловодски път” № 83, в края на същата година отново бехме свидетели на своеволните им действия. Започна изграждане на ограда около поземлен имот с планоснимачен № 851, с площ от 18 000 кв.м., находящ се в гр. София, район „Витоша”, ул. „Беловодски път” до квартали №, №, № 19, 20, 25. Силно притеснени от гледката на бетон и строителни работи в гората, поискахме да ни бъде представено Разрешително за строеж. Въпреки многократните ни опити да получим нужната информация и/или документи – такива не ни бяха предоставени. Имаме основанието да считаме, че е налице незаконно стрителство. Имотът около, който започна изграждането на ограда, е частна собственост. След справка в имотния регистър установихме, че имота е придобит с Нотариален акт за дарени от 2006 г., дарителят по него се е легитимирал като собственик с Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 1965 г. Последният от своя страна е изготвен въз основа на Договор по Закона за реда за прехвърляне вещни права върху някой недвижими имоти през 1964 г. За съжаление копие на Договора от 1964 г. в Софийски районен съд, Обща архива, където би трябвало да се съхранява оригинал, не беше открит. Как тогава е съставен нотариалния акт от 2006г.? По този начин, придобилият по неясен начин имота собственик, с действията си заплашва да бъде заградена и впоследствие застроена пътеката към Златните мостове. Каменната река, която се намира на надморска височина от 1350 до 1500 метра, е предпочитано място от много туристи, който предпочитат да си устроят пикник или да се пекат върху големите, обли камъни. Златните мостове е едно от най-посещаваните места на Витоша. Възможно е и спускане с колело от района на мостовете по посока Бояна, Княжево и Владая. Водени от желанието си да съхраним Княжевската гора за софиянци и всички българи, се обърнахме към компетентните органи с молби, сигнали и жалби да предприемат необходимите действия за преустановяване на незаконната сеч и строителство. Във връзка със съмнително придобитата собственост върху 18 000 кв.м. българска гора се обърнахме и към прокуратурата. Предприетите от нас действия все още не са дали резултат, поради нежеланието и незаинтересоваността на общинските и държавни органи. В България обаче има гражданско общество и присединявайкисе към тази петиция Вие подкрепяте исканията ни: Да се преустанови и премахне незаконното строителство около поземлен имот с планоснимачен № 851, с площ от 18 000 кв.м., находящ се в гр. София, район „Витоша”, ул. „Беловодски път” до квартали №, №, № 19, 20, 25. Да се санкционират нарушителите, които безразборно изсичат нашата -Княжевската гора. http://bgpetition.com/knyazhevska-gora/index.html

Франсис Амп и Жан-Люк Транкар: Никой чужденец няма да дойде за ски ваканция на Витоша В София сте за три дни. Къде ходихте на ски? - На Алеко. Какво ви е впечатлението като любители и като професионалисти? - Франсис Амп: Аз съм от Савоя, от Алпите. Там караме ски в огромни зони, които въобще не могат да се сравняват с Витоша. Kато Крушевел или Лезарк. Витоша обаче е впечатляваща с близостта си до София. Невероятно е, че само за половин час може да се качите от града до горе. На практика ските могат да се практикуват в града. Сигурно и през лятото е много красиво. В Италия, Швейцария или Франция се пътува с часове, докато се стигне до ски зоните. Витоша предлага истинско удоволствие от спорта на един жител на града. Пред нас стои въпросът как да развиваме Витоша. Какво е вашето мнение за бъдещето на Витоша? - ФА: Наричаме места като София, Париж, Марсилия метрополи. Това са урабинизираните територии, които се развиват с години и в които хората живеят. В тези места един от тежките въпроси е каква е ролята на природата. В случая на София, ако приемем, че метрополията е 50 кв. км, тя включва природен парк в сърцевината си. Това е един изключителен шанс и късмет за софиянци, който трябва да се използва. В Париж например имаме Венсенската гора и Булонския лес. Те са проектирани през XIX век и тогава хората са смятали, че заемат много голяма площ. Но днес в рамките на една метрополия от 10 млн. души тези паркове са съвсем мънички. Другото важно нещо е, че метрополиите се конкурират. Работещите хора днес са мобилни и хората се местят към приятните за живеене градове, където има качество на живот. В този смисъл природните пространства са много важни. - Жан-Люк Транкар: Това, което имате вие, е уникално в европейски мащаб. Притежавате природно пространство в урбанистична среда, в което има малко човешка намеса. Как ще се използва планината е преди всичко политически избор. Трябва да има визия и да се знае какъв е приоритетът - дали Витоша е обществена градина, природен резерват или място за спорт. Сигурно е обаче, че не може да бъде всичко това едновременно, и политиците трябва да поставят приоритета. Ако зависеше от мен, имайки предвид близостта на планината до града, тя не може да бъде абсолютен резерват, в който хората да не стъпват. Но не може да бъде и лунапарк. Каква част би трябвало да заемат ските и бизнесът? - ФА: Неголяма. Трябва да е ясно, че никой никога няма да дойде от друга държава или град, за да прекара една седмица на ски на Витоша. Няма къде да се живее и ските, които се предлагат, са ограничени. Но за един софиянец е фантастично да кара един или половин ден. Трябва да се намери икономическото равновесие, което е добро за всички. То минава през един важен въпрос - достъпът. Сигурно е, че той не може да става с автомобили. Пътят е стар, струва скъпо, няма места за паркиране и не е екосъобразно. Трябва да се намери друг начин и тук публичните власти би трябвало да се намесят. Знам, че сега има кабинков лифт, с който може да се стигне от града до планината. Той е бил приватизиран преди години. Въпросът е малко деликатен, но ми се струва, че това е било грешка. Ако искаме хората лесно да се качват горе, дори и лифтът да е частен, трябва да има договорка с общината за условията и цените. Ако превозът е скъп, естествено е, че хората ще предпочитат да се качват с автомобилите си. В аналогичните случаи на София - планина близо до града, кой осигурява достъпа догоре? - ФА: В Гренобъл например хората се качват в природния парк от центъра на града с кабинков лифт. Собственикът е кметството. Във френската система има две възможности за управление: общината инвестира или отдава съоръженията на концесия. Частната компания експлоатира или финансира изграждането на нови линии, но собствеността остава публична. Има договор между общината и фирмата, който определя каква ще бъде цената. Фирмата не може сама да промени условията, без да се допита до общината. Това са две решения - едното е по-либерално, другото - по-консервативно, но и двете са под контрола на общината. - Ж-ЛТ: Дори и много да се инвестира на Витоша и да се направи компромис с природата, не е възможно да се изгради мащабна ски зона. Не може да става и дума за сравнение с региони като Кортина д'Ампецо или Алп д'Юез. Развитието трябва да е в рамките на разумното. Аз бях президент на компания, която управляваше всички малки и средни ски зони в Пиренеите. Не се конкурирахме с големите. Клиентите ни бяха хора, които един ден караха ски, друг ден правеха ски бягане, на третия отиваха да гледат нещо интересно. След това караха шейни с децата. Според мен не е разумно Витоша да се разглежда само като ски зона. Трябва да има общо предлагане на планински забавления и да се види какво може да има като развлечения в по-широк план. Какво например? - Ж-ЛТ: Може да има турове със снегоходки, ски бягане, турове с водачи, може да се следи поведението и местата за обитаване на животните. Може да се направят забавни зони за деца. Свидетел съм, че в Европа се вижда как в малките ски зони в Швейцария и Франция има все по-голям ръст на клиентите за точно такъв тип ползване на планината: по-близко до природата, по-семейно прекарване. Има други места в Европа, на които могат да се карат сериозни ски. Съдбата на Витоша е по-скоро в първата посока. Кои са задължителните стъпки и елементи от анализа, който трябва да бъде направен? - Ж-ЛТ: Трябва да се направят две неща. Първо, да има много добър анализ, който да казва колко души ползват ски зоната, колко ходят на разходка, колко автомобила се качват, кои са най-често посещаваните места. Това е т.нар. диагноза на планината и тези данни трябва да се сложат на масата. След това се правят сондажи и се анкетират жителите на града. Необходимо е да се знае мнението на населението какво иска да се случи с планината. Вторият важен въпрос е как различните участници в процеса - София, другите общини, държавата, собствениците на терените и прочее, могат да работят заедно и да постигнат консенсус помежду си. Вероятно трябва да има компромис от всички. Правителството също трябва да каже с какво ще участва в този процес. Целта е общата визия да бъде споделена от всички заинтересувани. Вие участвали ли сте в подобен процес и как протече той? - ФА: Ами например Лезарк. Това е един от най-големите курорти в света. В подножието му е градът Бург сен Мориц. Първото ниво на курорта е на 1600 м. Построихме железница, много бърза, която беше финансирана от самия курорт, от общината, региона. Гарата е финансирана от железопътната компания. Това е пример за интегриран поглед върху проекта. Партньорство между частния и публичния сектор. Частните инвестиции са вложени в самия курорт. Друг пример - природните паркове във Франция и Италия се управляват като предприятие. Има директор, у когото е изпълнителната власт. Освен това има съвет на директорите, в който влизат общински съветници и политици, представители на екологичните организации, частни компании. Така се постига равновесие между всички интереси, а директорът отговаря са се спазват регулациите. Ето пример за политическо решение, което позволява нещата да вървят напред. Как се провежда проучване за бъдещето на планината? Например за Витоша - как си представяте, че може да се организира общественото допитване? - Ж-ЛТ: Има много различни начини, но някои нива са задължителни и те трябва да се изпълнят в правилната последователност. Всичко се организира от истински социолози, които познават дисциплината. Първо, трябва да има сондаж - на представителна извадка от жителите на София се задават 20-ина въпроса. От типа на: Какво мислите за планината, ходите ли често там, харесвате ли начина, по който тя се стопанисва, карате ли ски. Всичко това трябва да се знае. На второ място, трябва да се влезе малко повече в детайли. Това става чрез фокус групи. Обединяват се групи от по десетина души и в продължение на един следобед се дискутира. Обсъжданията протичат на базата на социологическите проучвания. Те служат за база, за основа. Целта е с помощта на специалистите да осветлят резултатите от сондажа и да разберете в каква посока са ориентирани хората. Третият елемент е провеждането на интервюта с основните участници в сюжета - с директора на парка и неговите колеги, със собствениците на ски училищата, на инфраструктурата, с ресорния зам.-кмет... с общо 20-ина души, които са главните действащи лица. Основната цел е да се види тяхната визия и как виждат бъдещето. Както и да се появят противоречията. Всичко това се слага на масата и чак след това, след като е събрана базата, идва ролята на политиците, които могат да поведат разговора за Витоша. Ако общественото обсъждане започне без тази цялата информация и изводи, няма да има никаква дълбочина. Навсякъде, където има природа и бизнес, има сблъсък между два интереса. Какъв опит имате в намирането на баланса между двете? - ФА: Няма компромис. Противоречието е противоречие и нищо друго. Вие пиете чай, а аз - вода. Няма как да ги смесим. Но може да си говорим. Има общо осъзнаване на проблемите на планетата. В този смисъл гласът на еколозите се слуша по-внимателно в сравнение с преди 20 години. Това не значи, че хората, които имат бизнес визия, трябва да спрат работата си. В същото време и самите еколози трябва да еволюират във визията си. Истинският въпрос в случая е какъв е интересът на гражданите на София. Защото това е важното - качеството на живота. http://www.capital.bg/show.php?storyid=865208

Цеко Минев: Трябва да кандидатстваме за младежка зимна олимпиада Бизнесменът Цеко Минев, който неофициално се свързва със собственика на лифтовете на Витоша и с плановете за развитие на ски зоната там, призова София да кандидатства за домакинство на зимните младежки олимпийски игри. "Ако искаме да сме отговорни към нашето бъдещо поколение и към децата ни, трябва да кандидатстваме тази година за домакинство на младежка зимна олимпиада", заяви президентът на Българската федерация по ски, цитиран от БТА. "При наличието на такива природни дадености като тези до София, ще е наистина не само грехота, ами ще се изложим пред следващите поколения. Всичко което направим ще остане за тях и ще промени начина им на живот. Спортът ще влезе в начина им на живот", коментира още Минев, който е и член на изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет. Преди година БОК лансира идеята да се кандидатства за младежки зимни игри, които са с много по-ограничено участие в сравнение с класическите олимпийски игри. През ноември генералният секретар на комитета Белчо Горанов заяви, че след смяната на правителствата миналото лято проектът няма развитие, а предстои да се обсъжда с премиера Бойко Борисов. Основно изискване на МОК за домакинството на младежки игри е да се използва наличната спортна база, за да могат да се организират с ограничен бюджет от 15-20 милиона долара. Домакин на първите зимни игри през 2012 г. ще е австрийският курорт Инсбрук. Следващите ще са през 2016 г. Минев оцени като успешно представянето на двамата алпийци Килиан Албрехт и Стефан Георгиев. "Не е малък успех страната ни да е с двама представители сред 15-те нации, които караха за медали във втория манш", коментира Минев. http://www.dnevnik.bg/sport/2010/02/28/866...mladejka_zimna/

Лечков съгласувал с Борисов "Сините камъни" Искането, което община Сливен отправи към Министерски съвет - да получи от държавата природен парк "Сините камъни", е съгласувано с премиера, твърди в декларация до медиите кметът Йордан Лечков. В петък от коалиция "За да остане природа в България" съобщиха, че сливенският градоначалник е задвижил незаконна процедура за приватизацията на природния парк с цел да се превърне в ски курорт. Според еколозите там Лечков смята да гради вилно селище "Карандила", както и ски център "Даулите". "Навъртял съм километри повече, отколкото поне 100 души от тези зелени организации точно по Карандила и не виждам нищо опасно в едно искане на общината", отвръща им в писмото си бившият футболист. В обръщението си той припомня, че на Карандила има хора, които живеят там. "Защо да не стане като Сливенските минерални бани - селище с кметски наместник, който да отговаря за него", заявява Йордан Лечков. http://www.dnes.bg/politika/2010/03/02/lec...te-kamyni.86989

http://www.membrana.ru/articles/inventions/2010/01/22/183900.html?wire=mainsection

Да се пренасочим малко от лингвистиката към археологията. Д. Димитров пише някои неща за погребалната култура на (пра)българите, връзката й със сарматската и наличието на някои средноазиаски паралели. Ето тук текста от книгата преведен на английски http://groznijat.tripod.com/p_bulgar/p_bulg2a.htm и на руски http://protobulgarians.com/Russian%20translations/Dimiter%20Dimitrov/Dimiter%20Dimitrov.htm

Анонимна хроника VIII - IX в. (и по-точно между 741 - 829 г.) - ГИБИ, 3, стр. 223 - 224. Византийците имат и други описания на българите, в които съвсем не ги определат много ласкаво, повече за тях в книгата на П. Ангелов "България и българите в представите на византийците" http://www.pravoslavie.bg/%D0%9A%D0%BD%D0%...%B8%D1%82%D0%B5

Крайно класиране по медали от Ванкувър 2010

<!--quoteo(post=91013:date=Sun Feb 28, 2010 6:30 pm:name=glishev)--><div class='quotetop'>Цитат(glishev @ Sun Feb 28, 2010 6:30 pm) <a href="index.php?act=findpost&pid=91013"><{POST_SNAPBACK}></a></div><div class='quotemain'><!--quotec-->Ник, тук съм на твоя акъл. Между другото, интересно ми е дали и още някой ще поиска да коментира евентуалната келтска или готска принадлежност на имената Есперих и Телериг. На имената, казвам, не на самите исторически личности.<!--QuoteEnd--></div><!--QuoteEEnd--> Каскадьора вече го пусна този линк, но аз го пускам пак Осетинские фамилии и личные имена http://iratta.com/fam Аланские мужские имена (долу има и коментари) http://iratta.com/2007/12/07/alanskie-muzhskie-imena.html Германизация на имената има и при аланите Аддок Алан Аланус Ален Амен Андак Ардабур Ариобинд Арменон Аспар Аспидиус Бабо Беогар Германерик Гоар Гоерик Гойарик Кандак Ласукар Неугион Пабол Патриций Респедиал Сангибан Самбида Саул Сафракс Сиагрий Эгетий Эотар Эохар Эуторик

По време на Кушанското царство се създават някои оригинални културни постижения - будиската скулптурна иконография, а около 6 в. биват изсечени статуите на Буда от Бамиан, които бяха разрушени от талибаните. Не бих нарекъл тези статуи нищо. http://www.youtube.com/watch?v=xAWwh2vqnIk...feature=related

Нека не се нахвърляме всички върху Perkūnas. Чест му прави, че има мнение и го защитава (както се казва в спора се ражда истината - дано!) за разлика от другите дето се изпокриха и сега ги няма никакви.

List of earthquakes http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_earthquakes В уикипедия са много бързи - вече са въвели чилийското под номер 7 February 27, 2010 Maule, Chile 2010 Chile earthquake 8.8 Обяснението http://earthquake.usgs.gov/learn/topics/measure.php

Най-силният трус е бил 8.8 http://www.emsc-csem.org/index.php?page=cu...l&id=156286 European-Mediterranean Seismological Centre http://www.emsc-csem.org/index.php?page=cu...list&view=1

Гигантски айсберг може да забави глобалните течения Айсберг с размерите на държавата Люксембург се е блъснал преди 2 седмици в ледник в Антарктида и е откъснал почти толкова голямо парче. В момента двата огромни ледени блока много бавно се носят на север и са на 100-150 км от бреговете на ледения континент. Според австралийски и френски учени продължителният ефект от подобни чудовищни маси лед може да промени посоката на цели течения и да намали съдържанието на кислород в световния океан. Откъсването на айсберга B9B е станало още през 1987г., но постепенно той е достигнал ледника Мерц и на 12-13 февруари 2010г. е откършил от него почти толкова голямо парче. B9B е дълъг почти 100 километра и широк над 50, а "партньорът" му е с приблизителни размери 78 на 39 километра. Теглото им е, съответно, 860 млрд. тона и 700 млрд. тона, като само в парчето от Мерц има еквивалента на 20% от световната годишна консумация на питейна вода, твърди д-р Нийл Янг от разположеният на Тасмания Изследователски център на антарктическия климат и екосистеми. Специалистите са притеснени от последиците от явлението. На мястото на отцепилия се къс от Мерц може да навлезе т.нар. морски лед, което да попречи на по-плътната и много студена вода да се спуска дълбоко под повърхността. Именно тази спускаща се вода "захранва" теченията в световния океан с кислород. Понеже на планетата има само няколко места, където това се случва в подобни мащаби, забавянето на процеса може да намали кислорода в дълбоководните течения и скоростта им. От своя страна, това би оставило с кислороден дефицит някои части на океаните и би ликвидирало много организми в района, обяснява Марио Хопема, океанограф от Института за полярни и морски изследвания "Алфред Вегенер" в Германия. Според Янг в следващите години не е изключено да наблюдаваме и промяна в климата, включително по-студени зими в Северния Атлантик. "Засегнатият район произвежда около 25% от антарктическата "тежка" вода и това би могло да забави теченията. Няма да се види веднага, но си има отшумяващ ефект и той може да се отрази негативно примерно на пингвините, които се хранят с организми от този район", казва Янг. http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/02/26/865657_gigantski_aisberg_moje_da_zabavi_globalnite_techeniia/

Why iceberg the size of Dorset could mean cold winters ahead for Europe An iceberg the size of Dorset has broken off from Antarctica and could disrupt weather patterns for years to come. The iceberg, which measures 50 miles by 25 miles, snapped off the Mertz Glacier, a 100-mile long tongue of ice earlier this month. It was dislodged by an older, 60-mile-long iceberg called B9B, which broke off the glacier in 1987. The two icebergs, which have a combined weight of 1,000billion tons, are now floating 90 miles off Antarctica's northern coast. Experts are now concerned that the iceberg - which contains enough fresh water to supply a fifth of the world's population for a year - could block the formation of cold, salty water, known as 'bottom water', which drives the ocean's circulation system. Any changes to currents would affect weather patterns around the world. Britain would become far colder without the mild sea water brought from the south west by the North Atlantic drift. It could also reduce the amount of oxygen in the oceans, killing wildlife, while the region's Emperor penguin colonies and seals would also be affected. Glaciologist Dr Neal Young said: 'There are Emperor penguin colonies about 300km away and seals in the area also come to get access to the open water. 'If the area gets choked up with ice, then they would have to go elsewhere and look for food.' http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-1253919/Iceberg-size-Luxembourg-plunge-Europe-cold-winters.html

От утре се записвам на курсове по испански

На горния ред, дясната фигура, най-долу - дадено е, че албанският произхожда от илирския език, но има и въпросителна. Родословното дърво на втория ред в ляво, явно не включва всички езици, като ги видя авторите ще ги питам що така

Е можеше малко да го посъкратиш това мнение, поне в края. Всъщност съвременната теория на климата се основава на парниковия ефект. Температурата на Слънцето възлиза на около 6000 градуса К, а слънчевата постоянна на горната граница на атмосферата възлиза на 1370 W/m. Ако се приеме, че цялата енергия, попаднала или абсорбирана върху Земята, се превръща в топлина и отново се излъчва като радиация от земната повърхност, равновесната температура на Земята възлиза на 255 градуса К или - 18 градуса С. Действителната температура, обаче на земната повърхност е доста по-висока и възлиза на 15 градуса С. Разликата от 33 градуса С се нарича естествен парников ефект. За въздейстието му в бъдещето може да се съди само ако имаме ясна представа за измененията в миналото. Те понастоящем се изучават доста интензивно. Ето една нова статия по въпроса. Ancient_Atmospheric_CO2_Concentrations.pdf

Какво става с глобалното затопляне - статия в сп. Science, 2009 What_Happened_to_Global_Warming.pdf

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=89105

Кметът на Сливен задвижи незаконна процедура за приватизация на Природен парк Сините камъни София, 25 януари 2010 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” алармира за опит за незаконна процедура по прехвърляне на държавната собственост в Природен парк Сините Камъни към община Сливен. На 18 февруари 2010 г. общинският съвет на Сливен е одобрил предложение на кмета на града да бъде предприета процедура по чл. 54 от Закона за държавната собственост за безвъзмездно прехвърляне на община Сливен на собствеността върху недвижим имот - държавна собственост. Под „недвижим имот - държавна собственост” община Сливен има предвид публичната държавна собственост на територията на Природен парк Сините камъни. Тя заема над 90% от цялата площ от над 11 хиляди хектара на природния парк. Общинските съветници са възложили на кмета на община Сливен да отправи искане до Министерски съвет чрез Областния управител на Сливен за безвъзмездно прехвърляне на „имота”. Въпросното решение на Общински съвет е незаконосъобразно, защото: - нарушават се чл. 10 ал.1 от Закона за защитените територии и чл.7 ал.1 от Закона за държавната собственост. Посочените текстове разпореждат, че собствеността на държавата в защитените територии е публична и като такава не може да бъде обект на разпореждане. Нещо повече, Общинският съвет и кметът на община Сливен показват, че не разбират ролята и значението на защитените територии като цяло, въпреки изразеното им желание да управляват една от тях. Защитените територии в България изпълняват функция на опазване на биологичното разнообразие не на местно, а на национално и европейско ниво. Неслучайно Природен парк „Сините камъни” е част от европейската мрежа от защитени зони Натура 2000, както по Директивата за опазване на местообитанията, така и по Директивата за опазване на птиците. Съгласно българската конституция отговорностите за опазване на биоразнообразието и управлението на националната екологична мрежа е ангажимент на държавата в лицето на изпълнителната власт, а различните собственици (включително общините) носят отговорности само за своята собственост. Плановете на кмета на Сливен за Природен парк Сините камъни са ясни – бъдещето му е той да се превърне в „селищно образувание” и да се застрои. Не са тайна и амбициите на кмета за създаване на ски курорт в местност „Даулите” (където сега има малка ски писта) в природния парк, който да обслужва Източна България. Комичното е, че най-високата точка в Сливенския балкан, връх Българка, е на едва 1181 метра. Природен парк Сините камъни е покрит предимно с широколистни гори от мизийски бук. В «Червената книга на България» са включени близо 80 вида растения и 60 вида птици (като сокол орко и кръстат орел), които се срещат в Природен парк Сините камъни, както и 6 вида растения (сред които урумово лале), обявени за застрашени в световен мащаб. „Държавата трябва да е наясно, че това е опит за местна феодализация, която може да има опасни последици за над 60% от защитените територии в страната”, предупреждават от коалицията „За да остане природа в България”. Целенасочените действия на друга една община – Царево, на част от чиято територия е Природен парк Странджа, също са в посока обратна на опазване на природата за благото на всички българи. Първо община Царево се опита неуспешно да заличи парка де юре чрез обжалване на неговата заповед за обявяване. Сега се опитва да заличи природата на Странджа де факто чрез предвижданията за масирано застрояване на крайбрежието в новия си общ устройствен план. Коалицията „За да остане природа в България” вече изпрати сигнали до областния управител на Сливен и до Регионалната инспекция по околна среда и води – Стара Загора с искане за отмяна на скандалното решение. Предстои по случая да вземе отношение и стопанинът на държавните гори в Природен парк Сините камъни - Изпълнителна агенция по горите. За контакти: * Йорданка Динева, Българска фондация Биоразнообразие, 089/6798902 * Катерина Раковска, WWF, 02/9505040 http://forthenature.org/news/1378