Elemag

От Усури до Мисури само Кутригури!

The Who може да се преведе като група Койът.

Въпрос на лично мнение е дали ти харесва или не, за това не виждам смисъл да се спори. Само да уточня някои факти - Рони Джеймс Дио първо е бил вокал на Рейнбоу (от където става и известен) и след това става вокал на Сабат, а не обратно. Между стила на Сабат и този на Рейнбоу има доста разлики. Точно от 1997 г. е първият им албум след него Ричи спира с рока, така да се каже. Причината за разочарованието на някои хора е просто тяхната неосведоменост за стила на Blackmore's Night и очакването, че ще чуят рок.

А.В. Симоненко Некоторые дискуссионные вопросы современного сарматоведения http://www.xlegio.ru/pubs/simonenko/sarmati.htm

http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=59766

Нови генетични данни в подкрепа на миграционната теория за разпространението на земеделието в Европа: Bramanti, B., et al. 2009 Genetic Discontinuity Between Local Hunter-Gatherers and Central Europe’s First Farmers. - Science Express 3 September 2009 http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/1176869 http://dienekes.blogspot.com/2009/09/central-european-farmers-not-descended.html http://news.nationalgeographic.com/news/2009/09/090903-europe-first-farmers.html http://archaeology.about.com/b/2009/09/03/transition-from-hunting-to-farming-in-europe-a-photo-essay.htm Краниометрични данни: Craniometric Data Supports Demic Diffusion Model for the Spread of Agriculture into Europe – PLoS ONE http://www.plosone.org/article/info:doi/10.1371/journal.pone.0006747

Споделям написаното. По въпроса за авторските права на статиите - един от начините за заобикаляне на платения достъп до списанията е когато самите автори ги качват за свободно сваляне на личните си сайтове. Това обаче зависи само от добрата воля на самите автори и не е масова практика, въпреки че се среща все по-често.

Много съжалявам, но не съм разбрал, че това е поверителна информация, просто не видях нищо тайно в нея.

Явно езерото се предвижда като развъдник на комари.

Би ли обяснил какво имаш предвид под "просторите на Евразия" - това е доста обширен простор

За пръв път откриха биоелемент на комета Изследването е в подкрепа на теорията, че животът може би е с извънземен произход 19.08.2009 16:50:16 Аминокиселината глицин, която представлява един от основните градивни елементи на протеините, бе открита за първи път на комета, съобщи вчера Ройтерс. Това откритие е в подкрепа на теорията, че „суровите материали” на живота са попаднали на Земята от Космоса. Микроскопични следи от глицин са били открити в проба частици, взети през 2004 г. от космическия кораб на НАСА „Стардъст” от опашката на кометата „Вилд 2”, отдалечена на около 390 млн. км от Земята. Проби от газ и прах бяха върнати на Земята две години по-късно в капсула, която се отдели от космическия кораб и се приземи с парашут в пустинята на Юта. Смята се, че комети като „Вилд 2”, кръстена на астронома Пол Вилд, съдържат добре запазени частици от материали, датиращи от зората на Слънчевата система преди милиарди години, които биха могли да дадат обяснения за формирането на Слънцето и планетите. Първоначалното откритие на глицина, който е най-простата от 20-те аминокиселини на Земята, бе съобщено миналата година, но учените успяха чак сега да установят, че съединението е с извънземен произход. „Виждали сме аминокиселини на метеорити, например на този, който падна близо до Мърчисън, Австралия, през 1969 г., но за първи път ги откриваме в комети”, заяви астробиоложката Джейми Елсила от НАСА, която е авторът на последното изследване. Откритията, които тя представи на среща на Американското общество на химиците, ще бъдат публикувани в журнала Meteoritics and Planetary Science. Веригите аминокиселини се свързват, за да образуват протеинови молекули, които участват във всичко – от косата до ензимите, които регулират химическите реакции в живите организми. Учените обаче дълго не успяваха да открият отговор на загадката дали тези сложни органични съединения са възникнали на Земята, или са дошли от Космоса. Последните открития са поредното доказателство на теорията, че извънземни обекти като метеорити и комети може да са донесли на древната Земя и други планети „суровите материали” на живота. „Откритието на глицин в една комета е в подкрепа на идеята, че основните елементи на живота се срещат в Космоса и че животът във Вселената може би е често срещано явление”, смята директорът на Института по астробиология към НАСА в Калифорния Карл Пилчър, които е съавтор на изследването. Източник: Klassa.bg

http://news.ibox.bg/news/id_753955887 Сега на кое да вярваме?

Нов научен модел на хоризонта Ясен Пекунов Учените, работещи в полето на физиката на високите енергии, променят 300-та годишния модел основан на процеса на публикуване в специализирани списания след професионално рецензиране от други учени. Ще се разпространи ли този процес? Заплаха или благословия за науката е той? Публикувам, следователно съществувам. Тази перифраза на знаменитата мисъл на талантливия френски философ и учен Рене Декарт описва лаконично, но точно съвременния научен модел. По същество науката се ражда в специализираните научни списания. Преди дадено изследване да е публикувано след като е рецензирано от двама или повече експерти в областта на експеримента, то практически не съществува за научния свят. Не е учудващо тогава, че учените се оценяват по броят им публикации и престижността на списанието, където са отпечатани. Всъщност шансът да се получи финансиране (уви) зависи в много по-голяма степен от тези показатели, отколкото от качеството на предложения проект. Този модел работи по две причини: (i) списанията публикуват (предимно) верни и разумни резултати и (ii) по качеството списанието един неспециалист може да се ориентира дали това, което ще чете, е сериозна наука или нещо друго. Несъвършенствата на модела включват фаворитизъм (в хубавите списания публикуват учени от "хубавите" университети и институти), както и глупавата игра на Impact Factor - процесът на избор на писание според неговото качество, оценено според това колко се цитират изследванията в него, а не според аудиторията, която го чете. Най-големият проблем на модела обаче е цената, която плаща обществото, за да може да чете изследванията, което е спонсорирало. Като цяло научните издателства продават труда на учените и печелят не лошо от това. Милиарди на практика. (Ако се замислим, това е страхотен бизнес модел. Умни хора работят с чужди пари, а ти продаваш продукта. Авторските права са за издателя.) През последните години научната общественост създаде две нововъведения в научния модел. Първото са списанията с отворен достъп (Open Access). Публикуваните в тях изследвания са безплатни за четене и сваляне, а авторските права остават за учените, направили експеримента. В този случай списанията се издържат от такса за публикуване, която плащат изследователите (по-вярно агенцията, която ги спонсорира), ако статията им е приета за публикуване след рецензия. Второто нововъведение са т. нар. preprint servers. Това са места, където учените могат да сложат непубликувана и нерецензирана версия на своя научна статия. Единственият критерий е изпратеният ръкопис да е научна статия, а не приказка за деца или стихотворение. Както се досещате в preprint сървърите се срещат невероятни глупости, които никога не се публикуват в научно списание, защото рецензентите ги отхвърлят. Дотук добре. Въпросът е каква предпочитат учените - preprint сървърите или научните списания. Цялата логика сочи, че трябва да е второто. Дали? Засега само в областта на физиката на високите енергии (ФВИ) имаме наложен preprint сървър - arXiv.org. Почти всички учени в областта публикуват там ръкописите си (>90%) преди да ги пратят в научно списание за рецензия. Ако ги пратят. Двама учени от CERN (Европа) и един от американския ускорител за частици SLAC изследват къде търсят ФВИ-учените статии и какво цитират [1]. Отговорът е стряскащ - над 80% от физиците в областта на високите енергии свалят статии от arXiv.org, а не от списанията, където са публикувани (когато използват търсачката SPIRES; ~ 50% от учените). И причината не е липсата на достъп. Още по-стряскащо е, че изследванията, качени в preprint сървъра, получават много повече цитати, защото учените започват да ги цитират преди да бъдат публикувани. Тоест преди рецензия. За повече информация вижте цитираната статия, която е свободна за сваляне, разбира се. Тези наблюдения показват, че 300-та годишния модел на научно публикуване вероятно ще претърпи коренна промяна. На учените може би им е писнало да чакат по година и повече, за да бъдат публикувани, да играят игри на престижни списания и да разчитат на милостта на рецензентите, чиято анонимност е гарантирана в почти всички научни списания на света. А от анонимността по безотговорно нещо на света не е изобретено. Вероятно няма изследовател, който да не е изпитвал това на свой гръб. И все пак докъде може да достигне тази тенденция? Рецензирането и престижността на списанията са вид защитен механизъм. Ако не сме експерти в областта на изследването, ние се оставяме на преценката на рецензентите и списанието. Каквото кажат те, това приемаме за истина. И наистина можем да очакваме, че в Science и PNAS, например, ще има по-сериозни изследвания и по-малко изкривени данни, отколкото в списанието на n-тата академия на науките. Проблемът е, че учените се интересуват само от мнението на колегите си. Това е логично, защото само от тях могат да получат истинско разбиране на труда си. А колегите им, които са експерти в областта, нямат нужда някой да им казва дали четат врели-некипели или научно изследване. Изглежда сякаш научният модел е обречен на някаква промяна. Каква обаче все още е трудно да се предвиди. Рецензирането не може и не трябва да изчезва. Но, за да се запази, ще трябва да спре да унижава учените и да им губи времето. Ще трябва да започне да си върши работата съвестно, тоест да се занимава със статиите, а не с афилиацията на авторите им*. -------------------------------------------- *Един от начините това да стане е да се премахне анонимността (вж. модела на BMC Musculoskeletal Disorders). Това изисква обаче да се открият имената и на рецензентите на научните проекти, за да се премахне също така поне донякъде възможността за отмъщение. Чудесна рисунка какво представлява peer review процеса понякога. Източник: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid...097&ref=rss

Разгадаха най-старата карта в Западна Европа 09.08.2009 Археолози смятат, че са открили най-старата карта в Западна Европа, съобщи в. „Дейли мейл”. Картата представлява парче скала на 14 000 години и е открита в пещера в Испания. Сложните указания са издълбани преди 13 660 години. Екип от учени от Университета в Сарагоса е открил „картата” през 1994 г., но им е отнело 15 години да разгадаят сложните плетеници върху нея. Според тях картата изобразява известен планински връх, намиращ се в района, както и реки, езера и пустинни райони. Ясно се виждат и изображения на животни, например различни видове елени и диви кози. „Всички тези изображения вероятно представляват опростена карта на района около пещерата, в която е открита. Находката може да бъде и план за предстоящ лов или разказ за такъв, който вече се е случил”, пише изданието „Джърнъл ъф хюман еволюшън”. „Картата” е открита в пещерата Абаунц Ламисуло, която е играела стратегическа роля за древните ловци, тъй като е разположена над долина, в която са се разхождали животни. Откритието се смята за важна находка от учените, тъй като дава поглед върху начина, по който хората са се движели и са описвали своите територии. Плочата е била гравирана в период на сериозна човешка активност в района на Навара. Източник Klassa.bg

Излезе от печат второто, преработено и допълнено издание на Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2009 г. Изданието е резултат от съвместната работа на Зелени Балкани, Световния фонд за дивата природа и Министерството на околната среда и водите. Публикуваните в ръководството местообитания са референтен списък на местообитанията от Приложение 1 от Директива 32/42/ЕЕС за България. Изданието е предназначено за експерти, любители, както и за всички, които се интересуват от опазване на природата. Изтегляне: http://assets.panda.org/downloads/manual_h...2000_bg2009.pdf

Мегафауна. Мир, который мы потеряли навсегда http://community.livejournal.com/rewilding_ru/12805.html Гибель гигантов - Журнал «Вокруг света», №1 (2808), Январь 2008 http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/6155/

MEGAFAUNA — First Victims of the Human-Caused Extinction Baz Edmeades http://www.megafauna.com/ Baz Edeades, 1998 (с) Блицкриг Крупные животные - и люди http://miracinonyx.livejournal.com/27304.html#cutid1 Pleistocene Extinctions: The Death of an Ecosystem http://www.well.com/user/elin/extinct.htm

27 Март 2009 След 70-годишни проучвания праисторици от Националния археологически институт с музей направиха сензационно откритие - установиха, че най-старият град в Европа се намира край Пазарджик. Досега в наука бе възприета тезата, че първите градове на Стария континент са възникнали през бронзовата епоха. Българските археолози под ръководството на д-р Явор Бояджиев обърнаха представите на учените и свалиха границата с две хилядолетия назад, след като възкресиха халколитния град до село Юнаците. интервю на Мая Стоянова - Г-н Бояджиев, разкажете предисторията на това откритие, откога е започнало проучването на халколитното селище до Юнаците? - Разкопките на Плоската могила до с. Юнаците, Пазарджишко, са започнати през 1939 г. от Васил Миков. В направеният от него сондаж се откриват останки от времето на траките, бронзовата и халколитната епоха. Със започването на Втората световна война проучването му е преустановено за дълго време. Едва през 1976 г. екип от археолози, с ръководител Румен Катинчаров, продължава разкопките край Юнаците. Впоследствие към тях се присъединяват и съветски археолози. От 2002 г. продължихме проучването на паметника по съвместен българо-гръцки проект. Аз и д-р Йоанис Асланис сме ръководители на проекта от българска и гръцка страна, зам. ръководител е Стоилка Игнатова от Регионален исторически музей – Пазарджик. - Коя беше най-голямата изненада за екипа по време на разкопките? - Тя не е само една. Когато през 2006 г. започнахме с колегите ми да търсим некропола към селищната могила, който обичайно се намира на разстояние 250 – 400 м от границите му, вместо на гробове, започнахме да откриваме останки от жилищни постройки и следи от човешка дейност.Те лежат на 1,50 – 2 м под съвременната повърхност и заемат площ от поне 80 – 90 дка. През 2007 г. установихме, че културните напластявания на селищната могила продължават на много по-голяма дълбочина, отколкото се смяташе досега, под нивото на съвременната повърхност, като се свързват със селището, установено извън могилата. Тогава се появиха и данни за наличието на масивна стена, ограждаща селищата от халколитната епоха. През 2008 г. се потвърди съществуването на отбранителна стена, която досега няма аналог у нас. Тя е внушителна по своите размери и това прави откритието сензационно. Построена е около 4700 – 4600 г. пр. Хр., в основата си достига до 5 метра дебелина. Стената е глинобитна. Използван е смесен градеж, но поради доминирането на глината, тя на пръв поглед се смесва със самата могила, което прави изключително трудно нейното различаване. По вертикалата на стената личи как са били редувани пласт от глина, с дебелина 30 – 40 см, с пласт от камъни, с диаметър от 10 до 20 см, плътно набити един до друг. Това е създавало особена здравина на укрепителната конструкция. На височина сега стената достига до 2,5 – 2,8 метра и е изключително добре запазена. В действителност обаче е била вероятно два пъти по-висока. Отбранителни стени от този период са известни и от други селища, но те са значително по-малки по размери, а и всички са в Североизточна България. Най-внушителна досега бе отбранителнителна стена, разкрита от проф. В. Николов край Провадия, на археологическия обект Солниците. Тя е включвала както палисада (конструкция от дървени колове и глина), така и каменен градеж, като при оформянето на входа към селището са използвани и големи каменни блокове. Достигала е на дебелина до 1,80 метра. Обикновено животът на подобен вид съоръжения е бил доста кратък. А масивната отбранителна стена край Юнаците в продължение на около 500 години е защитавала селището, преди да бъде напълно унищожено. Според нас това е станало около 4200 – 4100 г. пр. Хр., когато мощна човешка вълна е заляла халколитното селище. След продължителна отбрана, то е било сринато със земята, а населението му – избито до крак. - С какви доказателства разполагате, които ви дават основание да твърдите за такъв драматичен период? - Намерени са множество аргументи в подкрепа на тези твърдения – овъглени скелети на хора сред руините на жилищата, със следи от оръжията, с които са били убити. В същото време попаднахме и на плитки гробни ями, в които по положението на скелетите си личи, че са били погребани хора между сградите, набързо, без ритуал, но с грижа и отношение към човека. Скелетите са на жени, деца, стари хора, но не и на боеспособни мъже. Тези две различни ситуации ни навеждат на мисълта, че най-вероятно градът дълго време се е съпротивлявал, преди да бъде унищожен. А мощната стена е била най-голямата му защита. Ще се спра и на още нещо впечатляващо – на терена попаднахме на хранилища, които приличат на хладилни камери, в които открихме фрагменти от кости от агнета, овце и теле. Месото е било транжирано и консервирано в началото на пролетта, и едва ли е било приготвено като запас за зимата. Може би населението е знаело или очаквало нашествие, затова предварително се е приготвило с необходимите хранителни запаси. - Имате ли хипотези кои са били нашествениците, довели до гибелта на халколитния град? - Най-вероятно гибелта на хората от Юнаците е била причинена от степните народи, които започват да проникват на Балканите от североизток. Това са най-ранните индоевропейски. Нашествието им води до унищожение не само на селището при Юнаците, а и въобще на блестящата халколитна цивилизация, съществувала през V хилядолетие пр. Хр. на днешните български земи. Опустошението е толкова тотално и жестоко, че от 4000 г. до около 3100 г. пр. Хр. почти няма следи от човешко присъствие. А появилите се столетия по-късно нови обитатели през бронзовата епоха са на много по-ниско културно равнище. - Кое превръща паметникът край Юнаците в уникален? - Той безспорно е уникален, защото в него за първи път се срещат на едно място, всички елементи, които правят едно населено място град. Бил е разположен на огромната за времето си площ от около 100 дка. Имал е мощно отбранително съоръжение, поддържано и използвано векове наред. Много съществено е, че тази отбранителна стена е ограждала само най-високата част на първоначалното халколитно селище. В един момент там се е концентрирала най-активната среда за живеене. Културните напластявания са впечатляващи. В същност това е била цитаделата на селището, с площ от 7 – 8 дка. Разположена на най-видимата част от града, в нейното пространство освен жилищни постройки е имало и занаятчийски район с обособени производствени пространства. Откритата цитадела тук няма свой аналог на нашия континент. А селища от този тип започват да се срещат чак през бронзовата епоха, тоест близо 2000 години по-късно. С други думи, халколитните хора от Юнаците всъщност са построили първия Акропол и са създали първообраза на града в Европа, такъв какъвто изглежда и се развива в следващите епохи – през античността и средновековието. След тези находки, трябва да преосмислим представите и познанията си и да преместим историята на първите градове в Европа с две хилядолетия назад и няколкостотин километра на север. - Оформихте ли вече представите си за древните хора, създали първообраза на европейския град? - Откриването на протограда край Юнаците може да опровергае скептицизма на изследователите, че в епохата на ранния халколит всичко е било твърде монотонно, за да има цивилизация, според възприетите от историческата наука определения за нея. А това означава да имаме доказателства за познаване на металите, специализирано занаятчийско производство, социално разслоение, писменост, градове. Първото от доказателствата в тази посока беше Варненският некропол, чийто находки доказаха не само познаване на металите, но и наличието на специализирани занаяти, социално разслоение. Плочката от Градешница и знаците по много съдове от тази епоха пък са указание за съществуването на ранна графична система – някаква протописменост. Фрагментите са вече стотина, подобни артефакти са открити и в Юнаците. Липсваха само свидетелства за монументално строителство. Е, сега тук излезе и масивна крепостна стена, която, заедно с мащабите на селището дават основание да се мисли за един протоград. Може би това е черешката на тортата или върха на айсберга. Защото вече напълно реално можем да говорим за цивилизация в Европа. И тази първа цивилизация се е развивала не къде да е, а по нашите земи. Тя е просъществувала близо 500 години, зад тази масивна укрепителна стена, която в продължение на десетилетия е отблъсквала многобройните набези на нашествениците. - Ще продължите ли този сезон проучванията на Юнаците? - Да, от 1 септември до средата на октомври. Ще се работи по същата българогръцка програма. Тя е финансирана от гръцките ни партньори, с които имаме едно много добро и ползотворно сътрудничество. Това, което ще трябва да свършим този сезон в Юнаците е да бъдат направени геофизични проучвания на халколитното селище, оставащо извън селищната могила. Искаме да бъдат установени съвсем точно неговите граници и площ. Предстоят да се извършат и сондажи в него. Ще продължи разбира се и проучването на отбранителната стена. Надеждата ни е да открием входът към цитаделата. В края на годината ще се проведе международна конференция, където ще бъдат представени резултатите от мащабните археологически проучвания на паметника. В нея ще вземат участие специалисти, които ще осветлят различни аспекти и проблеми, свързани с развитието на халколитната цивилизация на Балканския полуостров. - Има ли шанс най-стария град в Европа да стане новия туристически хит на България? - Това е един изключителен паметник, който заслужава да бъде показан на света. Има шанс да стане един от най-интересните туристически обекти в България (а може би и в Европа). Става дума все пак за най-ранния град в Европа, който кореспондира със съществуването на една много добре развита цивилизация. При това стената му е много добре запазена. Но за да се случи това, е необходимо той да бъде своевременно консервиран, реставриран и социализиран. А това е свързано със сериозна финансова подкрепа, която трябва да дойде от страна на държавата, институциите – Министерство на културата, община Пазарджик, на чиято територия се намира паметникът. Ако това не се направи, ще бъдат пропиляни трудът и усилията на няколко поколения учени. - Какви други обекти са привлекли вниманието ви през този археологически сезон? - Археологическото лято за мен започва буквално след няколко дни. От 23 март до 31 август стартираме спасителни разкопки в района на Джебел, където се реализира един от най-големите инфраструктурни проекти – изграждането пътя Джебел – прохода Маказа, който ще свърже Кърджали с Комотини, Гърция. Там има останки от много археологически паметници. През 2007 г. установихме голямо халколитно селище, което се датираме между 4500 – 4000 г. пр. Хр. Разположено е на площ над 10 дка, като поне 4,5 дка попадат в трасето на пътя. Така че следващите пет месеца ще работим на този терен. В експедицията ще вземат участие моите колеги от НАИМ – Дисислава Такорова, Камен Бояджиев, както и археолози от музеите в Русе, Шумен, Разград, Малко Търново. Разкопките ще бъдат мащабни и в тях практически опит ще трупат по-младите колеги, докторанти и студенти. - Какво е мнението ви за новия Закон за културните паметници? - Отдавна се очекваше такъв закон да се приеме. Немалко текстове в новия обаче са много спорни. Не се решават ясно въпросите за иманярството, за колекционерството, за оставането на движими паметници у нас. Има направо недомислици по отношение на оценките и грижата за археологически паметници и разкопки. поред повечето участници в дискусията в сегашния си вид законът няма да реши проблема с иманярството. Разделът, който визира създаването на вътрешен легален пазар на културно-исторически ценности, едва ли ще постигне тази цел, защото има юридически постановки, които, според мен, си противоречат. Ст. н. с., д-р Явор Димитров Бояджиев е ръководител на секция „Праистория” в Националния алхеологически институт и музей - БАН. Занимава се с проучване на новокаменната (неолит) и каменно-медната (халколит, енеолит) епоха. Специалните му интереси са в областта на използването на физикохимични методи за датиране в археологията и прецизиране на хронологията на археологическите култури от късната праистория; погребалните обреди през неолита и халколита. Археологът е участвал в проучването на селищната могила и некропол при с. Дуранкулак, Добричко, бил е научен ръководител (от 1986 г) на разкопките на селището Тополница-Промахон, намиращо се на българо-гръцката граница и на селищна могила Юнаците (Пазарджишко), както и на спасителните разкопки на селищата Орлица, Върхари (Кърджалийско), Априлци (Пазарджишко) и др. http://frognews.bg/news_11000/IAvor_Boiadj...opa_e_bil_krai/

Сетих се да погледна в сайта на историческия музй в Разград. Местността "Малък юк", северно от Разград 2 - 3 в. Правоъгълна плочка - матрица за изработване на оброчни плочки от благороден метал.В центъра е изобразен бог Сабазий на кон. Местността "Малък юк", северно от Разград 2 - 3 в. Правоъгълна плочка - матрица за изработване на оброчни плочки от благороден метал.В центъра е изобразен бог Сабазий на кон. http://abritvs.atspace.com/Ekspozicii/Abritus/ExpAbr.html

Имам конкретен въпрос към специалистите. В колективна находка от Абритус (Разград) са открити две релефни плочки изобразяващи бог-конник, на едната той е с рог на изобилието (и на двете конникът е без стремена ). Първоначално Г. Кацаров го определя като Сабазий, но по късно М. Тачева-Хитова счита, че това не е Сабазий, а някакъв източен бог-конник с неопределена същност. Възможно ли е да е Митра? Находките могат да се видят в книгата на проф. Теофил Иванов и Стоян Стоянов - ABRITVS. История и археология. Разград, 1985. (нямам скенер, за да ги сканирам и пусна тук).

За култа към Синьото небе и Тенгри имай предвид, че не е сигурно под каква форма го е имало у нас и дали въобще го е имало. Интересна книга за змейовете: Беновска-Събкова, Милена. Змеят в българският фолклор. С., Акад. изд. проф. М. Дринов, 1995. (Книгата мисля, че все още се продава на символична цена в книжарницата на БАН, бягай да провериш ).

(Р)еволюционно: Най-древните многоклетъчни са обитавали езерата, а не океаните Най-древните известни многоклетъчни животни на Земята са живели в езерата, а не в моретата, съобщи РИА "Новости", като се позова на изследване, резултатите от което са публикувани в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences. Преди в научните среди преобладаваше мнението, че животът се е зародил и дълго се е развивал само в океаните. Смяташе се, че в нестабилните езера той не е можел да се появи. Групата, ръководена от американеца Мартин Кенеди, е открила доказателства за обратното, изследвайки минерали в образувания в Доушанто, Южен Китай. Специалистите са установили, че намерените в тях фосили са на животни на 600 млн. години, които са обитавали езерата, а не морето. Става дума за ембриони на първите многоклетъчни животни. За езерния произход на минералите говори химическият им състав и структурата. Преобладаващата част от тях са смектити. Авторите на изследването допускат, че по-древните многоклетъчни животни може да са се зародили и в океана, но досега специалистите не са намирали по-древни вкаменелости, които биха потвърдили това предположение. Условията за зараждане на организми на Земята са били разнообразни. Тепърва предстои да се изяснят детайлите на този процес, признава Кенеди. Новото откритие не само поставя под въпрос къде се е появил първият живот на нашата планета, но и какви фактори са ускорили еволюцията му, отбелязва "Лайв сайънс". Преди 3 млрд. години на Земята са се развивали едноклетъчни организми, като бактериите. Преди около 600 млн години са се появили първите многоклетъчни. Ако се съди по това, че са се развивали отвъд пределите на стабилния океан, процесът на еволюцията се е развивал много бързо. БТА http://science.actualno.com/news_253729.html http://www.sciencedaily.com/releases/2009/...90727191732.htm http://www.scienceblog.com/cms/earliest-an...hows-23442.html http://earthsciences.ucr.edu/kennedy.html

За жалост може би никога няма да научим за релефа толкова колкото ни се иска да знаем. Все пак могат да се кажат някои неща. О. Минаева в книгата си "Мадарският конник" (1990), представя различните хипотези за изображението. Независимо, че книгата е малко поостаряла и в нея се изхожда от доминиращата тогава тюркска теория, тя разглежда въпросът за конниците в различните изкуства - тракийско, степно, иранско, византийско. Могат да се отделят три хипотези: 1. Изображение на конкретен прабългарски владетел. 2. Изображение на митичен конник-герой. 3. Изображение на бог-конник. Първата теза е доминирала през първата половина на 20 в. Днес е по-слабо разпространена, а тези които я защитават най-често следват мнението на В. Бешевлиев, че на релефа е изобразен Тервел, тъй като първите надписи са от негово време. В по-ново време се възприема втората теза, че релефът изобразява не конкретен владетел, а конник-герой - по-скоро сборен образ на българския владетел, който символизира моща на държавата и пр. Третата теза се застъпваше от много малко учени, които считаха, че на релефа е изобразен бог Тангра. При нея първоначално беше проблематично липсата на антропоморфизация на Тангра (Тенгри), а днес това, че въобще тюрската теория се отхвърли, като с това се постави под въпрос и съществуването на тенгризъм у прабългарите. Едновременно с това обаче се появи и един друг вариант на тази хипотеза, а именно, че конникът е изображение на бог Митра. Независимо, че тя е най-непопулярна в тази тема трябваше да се дискутира именно тя. Поне според мен дори и да не е вярна изясняването на религиозния контекст на релефа е важно, защото в светлината на новите теории то би могло да даде някаква нова информация за релефа (разбира се би могло и да не даде). Темата обаче тръгна в съвсем друга посока... Толкова от мен, повече нека кажат специалистите.

Димитри Иванов „До Луната и обратно” http://www.segabg.com/online/new/articlene...&id=0001101

Много интересно изследване. За методиката не мога да коментирам. Нека не забраваме, че всяко едно социологическо проучване, за да бъде обективно разчита и на честността на отговорящите. Резултатите за България се меко казано нереални, защото според това изследване излиза, че у нас дискриминацията по увреждания, сексуална ориентация и пол е една от най-слабо разпространените в Европа, което е абсурд.