проф. Добрев

Всъщност и името Кубрат е тюркско най-общо и прабългарско в частност. Името Кубрат.pdf

Учете прабългарския език, защото езикът е най-сигурният етнодиференциращ и идентифициращ белег. С помощта на езика всеки средностатистически българин различава трънчанина от родопчанина, да не говорим за разликите не между диалекти, а между отделни езици.

След българския митрополит архиепископ Йоан Дебърски, руските князе си назначават за митрополити гърци. Именно те си поставят за цел да изтрият всичко българско от руската история и култура: Независимо от това българите предават на русите едно доста специфично-характерно християнство, което те изповядват и практикуват още от мига на кръщението си и което като цяло русите съхраняват и пазят чак до към средата на ХI в., когато гръцките и гърчеещите се руски духовници и свещенослужители започват да го изкореняват и премахват. Първата им работа тук е най-вулгарно-грубо да изтрият и премахнат от ръкописите всякакви български следи. Същевременнно почти на всяка служба или религиозен празник те не пропускат случая да отправят хули и даже и да анатемосат “проклетите българи”. Но въпреки всичко това ромеите все пак и по никакъв начин не успяват да изтрият окончателно и безвъзвратно от паметта на руския народ този велик български дар и спомен, защото свидетелствата и доказателствата за него не само са теоретически и практически неизброими, но те са и най-различни по вид и характер и много от тях чисто и просто изобщо не подлежат на изтриване или премахване, особено лингвистичните:... http://bolgnames.com/Images/Russians_2.pdf

Вашата логика куца, но за да докажете, че наистина сте етимологически квалифициран, подчертайте само най-грубите грешки от долния текст, без да се впечатлявате, че неговият списовател е кандидат за Нобелова награда, успех! 2). шегор – бык, вол. Встречается в выражении “шегор вечем”, “шегор твирем”, “сигор елем”. Слово алтайского произхождения. В пр.тюрк. *sigo, в др. тюрк. яз. sïγïr / sigir, тур. sïr – бык. Существует и другое общоалтайское по произхождению название быка / вола *h`õk`iŕV˜e, в тюрк. яз., в др. тюрк. öküz, в др. тюрк. яз. ögüz, ögiz, ogus, пр.тюрк. ф-ма *öküŕ, занято в венг. ökör, в чув. văgăr, văkăr [27]. В монг. üker, xuker, xuger, в ТМ, hukur, uxur – бык, вол[28]. (38). Корень *sigo, только в тюрк. яз. имеет разширения с значением бык, вол, а в других алтайских яз., вкл. тоже и тюркских, так называются олени и козы: в др.тюрк. и большинстве тюрк. яз. sïγun, sūγun, тур. sïn, каракалп. suwïn – олень, монг. segenek, sejinüg, калмык. sīnэk – козел, ТМ, эвен. segdžen, яп. šíkà – олень, яп. suu`karu – лань. Это означает что по всей вероятности тюрк. названия быка, возникли под индо-европейским (индо-иранским) воздействием [29]. В санскрите šakkarħ, šakvarħ, перс. sowr, saur, пушт. saur, хинди sāŗ, saur, кашмир. hakhoru, hakhürü, непал. chāŗā, в дард. яз. śakrá, śakkara, śakvara, hakhur, hakhoru – бык. (37) Так или иначе, шегор с алтайском, пратюркском произхожднием и видна идентичность с тюркскими формами!

"Грешката" е само във форума, благодаря все пак: Всичко това най-напред и от една страна най-недвусмислено и напълно определено показва и доказва също така, че самият презвитер Григорий е прабългарин по произход, както и самият Симеон, а след това и от друга страна в един по-широк план и поради това, че прабългари по произход са още най-малкото св. Климент Охридски, черноризец Докс, брат на княз Борис и чичо на Симеон, както и неговият син черноризец Тудор Доксов, то съвсем очевидно-безспорно основата и ядрото на Преславската Книжовна Школа се полага и образува от книжовни дейци не със славянски, а тъкмо с прабългарски произход.

1. В гръцкия език няма звук и буква Ч, а тук са числителните вечем "трети" и читем "седми"!?? 2. Изразите не са преведени, защото в старобългарския език няма такава реалия, денотат, предмет на обозначаване, на основата на който да се търси и най-подходящата славянска дума. Терминът Дилом не е просто и дори най-малкото "змия", а определена година и то от конкретен календар. 3. Това вече ми звучи много странно, да не кажа, повече от дилетантски. Не ви препоръчвам да ми давате съвети и оценки и по тези въпроси. Вие чисто и просто нямате необходимата не лингвистична, а етимологична квалификация, което е нещо много по-различно. 4. Подобно допускане ми се струва направо абсурдно, защото черноризец Тудор Доксов е един от бележитите преславски книжовници: Със сигурност към 920 г. презвитер Григорий Мних продължава да живее и твори в Преславската Книжовна Школа заедно с такива имена като княз Симеон, презвитер Наум, епископ Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс, презвитер Йоан, черноризец Тудор Доксов и др. Главното и същественото за всички тях е това, че те получават своето образование в Славянската Школа на патриарх Фотий (820-891) или в Магнаурската Академия към императорския дворец Магнаур в Константинопол, а повечето от тях – последователно и в двете учебни заведения. Този Именник ни поразява най-вече с това, че годините, когато наследниците встъпват във владение, са дадени на прабългарски, като е приложена система за датиране, която откриваме в два-три по-ранни български писмени паметника, а също така е била използвана и от Тудор Доксов, автор от времето на цар Симеон. Сред хората, които все още нямат писмен език, традицията по право е исторически достоверна. Ето защо смятам, че - като се изключи легендарната епоха - документът се превръща в повече или по-малко автентично свидетелство за поредността на владетелите [Рънсиман 2009, 3].

Вашата "принципна позиция" ще придобие необходимата научна тежест едва, след като направите и публикувате проучване на същия проблем, в което по надлежния ред да ревизирате и отхвърлите всички досегашни изследвания и на първо място това на проф. Москов и моето.

По вид и характер Именникът на българските ханове е родословие на прабългарския династичен род Дуло. До времето на приключване на славянизацията на прабългарите тази хроника е устна традиция и се знае наизуст от всеки един прабългарин от рода Дуло от мъжки пол. Преведена е от прабългарски език и е записана на старобългарски език по нареждане на Симеон от неговия племенник Тудор Доксов, след което е поставена в посветения на Симеон енциклопедичен сборник. Тази хроника е най-достоверният и без нито една грешка или пропуск домашен извор за историята на България от VII до VIII в. Имената на календарно-цикловите години и месеци са на прабългарски език, поради което значението на Именника за прабългарското езикознание е неоценимо. Именник.pdf

1. Тези две доказателства в извор или специално-индивидуално изследване ги виждате, цитирайте ги, моля!? 2. Тази ваша приказка аз съм я преразказал хиляда пъти по-подробно и всестранно, което обаче в никакъв случай не означава, че тя е меродавно-достоверната. 3. Не казвате нищо за това, че Симеон има втори брак с арменката Мариам, именно от който са и княгиня Елена-Олга, а така също и Боян и Петър, но цитирайте ги пак, за да ги видим тези съобщения!? 4. Кръщаването на кн. Олга в Цариград е със статута на математическа аксиома. За останалото тук няма какво да говорим, а вие си направете труда да прочетете по-внимателно втората глава от моята книга. 5. Това, което за вас е смущаващо, за мене изобщо не е, защото аз никъде не твърдя подобна, без всякакво извинение, глупост.

Най-вероятно през 619 г. (З. Львова)... Годината не е моя и аз се изказвам достатъчно предпазливо в това отношение, а и по принцип избягвам да се занимавам с датировки. Не виждам нищо невъзможно в подобно приятелство, защото Ираклий подарява на Кубрат позлатен меч, два златни пръстена, удостоява го с "патриций", дава му много пари, отстъпва му голяма част от бойните трофеи от войната; когато се срещат на Кавказ, държи се с него фамилиарно-мило и др. Много ми е трудно да приема, че такъв ценен заложник, при това християнин, който гарантира мира с могъщите хуни, ще расте в императорския двор, примерно в отделна барака в дъното на градината, и няма да общува с императорското семейство.

А мене ме учудва лекотата, с която ми отправяте подобни необосновани обвинения и дори нечистоплътни намеци. Направете си труда да прегледате библиографията и на двете ми книги и ми кажете кои точно извори и по-съвременни медиевисти съм пропуснал? http://bolgnames.com/Images/Treasure_2.pdf http://bolgnames.com/Images/Russians_2.pdf Вижте какво и колко съм цитирал само за първата част от текста за Кубрат, това малко ли ви се струва? Ето защо през тази епоха Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία-Стара Велика България е и най-голямата и по територия, и по население държава в Европа, а следователно и най-силната и влиятелната сред всички останали [вж. и срв. Артамонов 2011б, 2; Бешевлиев 1981, 21-22; ~*~1984, 7-8,39-45; Добрев 1982, 19-34; Дроздов 2010, 57-66,229; Dimitrov 2010, 23-32; Marquart 1893, 89-91; МихСир, 124; Hebrae, 51; MichSyr_1, 363-364; Moravcsik 1983, 9-10,161-162,169, срв. Йорданов 2000, 167-168; Комар 2010в, 5; Róna-Tas 2009, 1-19; ~*~2010, 219-220].

Без всякакво съмнение, тогава и там той изпълнява достатъчно усърдно всички предписания на християнската религия: Но преди това и още като дете и юноша княз Кубрат прекарва немалко години във византийския двор, където след посещението и кръщаването на Органá е оставен като заложник гарант на мира между прабългари и ромеи. Тук князът е кръстен, расте и се възпитава и образова от частни учители в самото семейство на имп. Ираклий (610-641), с когото лично, а така също и с цялото му семейство той установява едно много силно и искрено приятелство, продължаващо дори и след смъртта на императора. http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf

Четох някъде, че титлата "патриций" се дава задължително едва, след като езичникът бъде покръстен. Благодаря за беседата, беше ми изключително полезна.

А покръстван ли е или титлата е дадена на "езичник"?

Много ме подценявате и дори обиждате, като си позволявате да подменяте предмета на обсъждане. Аз не питам дали пръстенът свързва събитието с дадена година, за да ми отговаряте, че на него няма дата. Колкото и да ви се струва странно, това много добре го виждам и аз! Въпросът ми е дали този пръстен е доказателство, че именно Органа, вуйчото на Кубрат, е покръстен и едва след и на това основание е удостоен и с титлата "патриций"? Най-вероятно през 619 г. (З. Львова) хан Органá с голяма свита от сановници с жените си посещава Цариград и тук при една изключително тържествена обстановка всички са кръстени (J. Marquart). Новокръстените са почетени с богати дарове, а самият хан е удостоен със званието патриций, като доказателство за което му се поднася и намереният в погребението на хан Кубрат златен пръстен с надпис Вατ Оρχανου Πατρικου - На патриция Бат-Органа.

Ако относно хипотезата бяхте посочил автор от 17-и в., щяхте да сте още по-убедителен. Искате да кажете, че на всички без изключение пръстени от онова време е отбелязана дата и само на този не е!?? Всичко това много силно ми напомня друг един случай, при който с помощта на подобни, изсмукани из пръстите контрааргументи се изпращат в Небитието Кубрат и неговите прабългари, а името на самия Курт/Кубрат означава ни повече, ни по-малко "червей". Очевидно, единствено аз се самозаблуждавам, че всички ние тук не само сме българи потомци на онези българи, но и достатъчно ерудирани, за да можем все пак да отсеем зърното от плявата!?? Комар.pdf

А надписът на пръстена на Органа, и той ли е невалиден?

Щом като не мога да цитирам вашата книга, налага се да цитирам моята, в която обаче има достатъчно голям брой извадки не само от изворите, но и от други специално-индивидуални изследвания по въпроса. И като четете следния текст, можете ли да ми кажете с какво по-точно е запознато въпросното длъжностно тук лице: Без съмнение Бу Юрган е вариант на записаното от византийските хронисти име на чичото на Кубрат Органа/Аргана. Явно той е избягал заедно със своя племенник в Херсон и оттам го е изпратил в Константинопол като заложник (а може би и за да предпази живота му) на един таен българо-византийски антиаварски съюз.

Можете ли да цитирате "научната" публикация, в която е лансирана тази хипотеза? Но и на какво основание си позволявате да неглижирате не толкова следния мой текст, колкото заключенията на проф. Златарски и акад. Бешевлиев, че въпросният хунски вожд е точно Органа: Новокръстените са почетени с богати дарове, а самият хан е удостоен със званието патриций, като доказателство за което му се поднася и намереният в погребението на хан Кубрат златен пръстен с надпис: Вατ Оρχανου Πατρικου - На патриция Бат-Органа. http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf Не разбирам какво точно искате да ми кажете, не сте ли в състояние да разговаряте тук по начин и на ниво, разбираеми все пак за един средностатистически професор?!! Органа.pdf

Напълно излишно съчинителство, без да се държи сметка за изворите, очевидно, защото не се познават. Органа.pdf

Напротив, това име трябва да е известно единствено на последния съставител на тази толкова комплексно-сложна компилация, защото всъщност Атил - р. Волга и иран. кесе "киши, лице, човек". Очевидно в случая се смесват имената на Аспарух и Атила, първично-основното име на когото е Атил, Эдил ( с широко Е), трансферирано и адаптирано впоследствие в готския език например като Ецел.

Очевидно отправяте ми тази реплика с презумпцията, че точно тази разлика е абсолютно непозната на един турколог по образование като мене, който наред с арабския, е изучавал също така не само османотурски език, но и османотурска дипломатика. Впоследствие в продължение на три години съм разчитал и превеждал и османотурски документи в Ориенталския отдел на НБ, при това и в качеството си и на негов ръководител през последната година. Но щом като сте толкова навътре в нещата, много по-добре ще бъде ако пействате тук копия от различните преписи, за да може все пак да ги обсъдим и да видим дали наистина е Б или Й!?

Балтавар е собствено прабългарската форма на общтюрк. елтебер. Добре би било тази декларация да се подкрепи с цитиране на някои от публикациите ви?!! В противен случай тя така и ще си остане повече от голословна. Балтавар.pdf

От пост 261 насам аз формулирам на различно ниво на абстракция не една, а повече тези. Специално за плуга, изобщо не казвам нещо подобно, а и не е необходимо. В действителност плуга прабългарите го познават и използват най-малкото още, докато са на Кавказ и по южноруските степи, а след разделянето си, всяка група племена си го носи вкъщи или предметно-материално, или пък като знание и опит.

По това време угрите, но много по-точно за случая, маджарите се намират на едно доста ниско и даже примитивно-първобитно ниво на социално-икономическо развитие. Всичко, което те имат като икономика и култура, го дължат на прабългарите. Маджарите.pdf