проф. Добрев

Начинът, по който Крум заема престола, показва, че той е избран за хан от болярите, тъкмо защото е от рода Дуло.

Този автор е много близо до реалната генеалогия на българите, защото авари, болгари/прабългари и хазари имат общ прародител и това са прото-огуротюрките или от вътрешна гледна точка - протобългарите примерно от ІІ хил. пр.н.е. в областта на Алтай. Това си е чисто "противоречие в определението" - Крум не може да произхожда едновременно от двете отдавна вече самостоятелно-обособени подгрупи на българите. Най-вероятно. При това трябва да се има предвид, че родът при прабългарите, както и при някои от останалите тюрки, наброява до към 7-8 хил. души и има изключително голям брой колена или както вие казвате - клонове.

Генетичните изводи и заключения трябва да се ползват изключително внимателно и предпазливо, като непременно и във всички случаи се има предвид, че те може да имат единствено и само ролята и значението на допълнително подкрепящ и потвърждаващ аргумент от много далечен назад порядък, получен и предложен от частна научна дисциплина от сравнително далечна и различна научна област, каквато са медицинските науки, ако изобщо я ситуирам правилно генетиката в класификацията на науките. Конкретизирайки и снемайки това общонаучно положение до нашето тук ниво, трябва да кажем, че в тюркологията по принцип и в Прабългаристиката в частност много отдавна е известно, че хунну-сюнну или в нашата тук понятийно-категориална и съответно терминологична система – централноазиатските прабългари от началото на ІІІ в. пр.н.е. и след това до към ІІІ-ІV в., са единствено и само тюрки по произход и етническа принадлежност. По този начин ето тук и сега това вече почти аксиоматично положение на съвременната тюркология изобщо и на Прабългаристиката в частност получава поредното си и още едно потвърждение и доказателство и то от страна на една толкова различно-далечна научна дисциплина, именно което пък му придава и сравнително голяма доказателна сила. Цитата(Тюрколог @ 14.7.2008, 16:20) Опубликованы результаты исслед-я полиморфизма мтДНК и 9 микросателлитных локусов Y хромосомы в древней популяции Xiongnu возрастом 2300 лет (Keyser-Tracqui et al 2006). В работе была исследована достаточно большая выборка - 42 индивида. Сравнительный анализ галлотипов древней популяции с современными популяциями Монголии показал близкое генетическое родство между ними. Смена тюрков монголами, явление скорее культурного плана, чем генетического. Авторы исследовали также якутов на предмет близости. Как по вариабельности мтДНК, так и по локусам Y хромосомы установлена, что популяция Xiongnu не является предковой по отношению к якутам, и значительно более дистанцировано от них по сравнению с популяциями Монголии. Correspondence to Christine Keyser-Tracqui, Laboratoire d'Anthropologie Molйculaire, Institut de Mйdecine Lйgale, 11 rue Humann, 67085 Strasbourg Cedex, France Keywords: ancient DNA • Xiongnu • contemporary DNA Abstract In the present study, nuclear (autosomal and Y-chromosome short tandem repeats) and mitochondrial (hypervariable region I) ancient DNA data previously obtained from a 2,300-year-old Xiongnu population of the Egyin Gol Valley (south of Lake Baikal in northern Mongolia) (Keyser-Tracqui et al. 2003 Am. J. Hum. Genet. 73:247-260) were compared with data from two contemporary Mongolian populations: one from the same location (Egyin Gol Valley plus a perimeter of less than 100 km around the valley), and one from the whole of Mongolia. The principal objective of this comparative analysis was to assess the likelihood that genetic continuity exists between ancient and present-day Mongolian populations. Since the ancient Xiongnu sample might have been composed of some of the ancestors of the present-day Yakuts, data from a present-day Yakut population, as well as published data from Turkish populations, were also included in the comparative analysis. The main result of our study was the genetic similarity observed among Mongolian samples from different periods and geographic areas. This result supports the hypothesis that the succession over time of different Turkic and Mongolian tribes in the current territory of Mongolia resulted in cultural rather than genetic exchanges. Furthermore, it appears that the Yakuts probably did not find their origin among the Xiongnu tribes, as we previously hypothesized. Am J Phys Anthropol 131:272-281, 2006. © 2006 Wiley-Liss, Inc. Received: 14 October 2005; Accepted: 18 January 2006 Непонятно из резюме статьи 2006 года - у каких якутов были взяты пробы ДНК? Ведь, как известно, якуты состоят из двух сильно отличающихся частей - тюркского и палеоазиатского происхождения. Почему сравнивают с ДНК турок Турции, которые лишь процентов на 5 имеют тюркские гены? Почему эти т.н. специалисты не могут додуматься сравнить ДНК древних хунну с ДНК казахов - как это сделала американская археолог Дэвис-Кимбал? (и других тюрков Евразии).

Публикацията в това списание не ми е известна, никога не съм я виждал, за нея научавам сега от вас. Според мене гок не е монголско, а източноиранско по произход. И все пак много се съмнявам, че някой там може изобщо да предложи що-годе свястна етимологизация! Но кой е този неграмотник, който превежда алем като определение на годината и по този начин в тази "датировка" всъщност няма месец!?? Очевидно този никога не е чувал за Именника! А на вас лично нещо много ви пречи да забележите разликите между двата превода, но какво е то не зная!? Моят източник е публикация на Ждраков, Делева в сп. Старобългаристика. Но там и преводът, и коментарът са съвсем различни от моите, да не говорим за това, че датировката изобщо не се анализира, тя просто не е видяна. Ще ви бъда изключително благодарен, ако ми съобщите публикацията, в която се открива и утвърждава цялата тази нелепост!

Наред с всичко останало изключително важна роля и значение за идентификацията на първите две племена като прабългарски има и типично прабългарският по произход и принадлежност суфикс -гур в структурата на етнонимите, с помощта на който се образуват имената и на други прабългарски племена. Независимо че са все прабългарски племена, като етногеография кутригурите нямат нищо общо с котрагите, защото едните са на Кавказ и след това на север, докато другите пък са по Балканите, като преди това, разбира се, пак са били на или около Кавказ. Тези две племена са сред прабългарските племена, сведения за които дават и китайските хроники. Китайская Академия общественных наук Научно-исследовательский институт истории Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов. Интернет, 2007. 4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну: (1) Akatir возможно есть племя Хуцзе[xa-kiat]. (2) Hunugur (Onogur) - Хуньюй[huәn-jio(oa)]. (3) Kadisenoi -- Цюйшэ[khiuәt-djak]. (4) Zalio - Синьли[sien-lyei]. (5) Ultincur - Идоуцзюань[iet-to-kiuan] (6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цюйту[khiuәt-tok]. (7) Outigouroi - Хэдань[huәt-tan]. (8) Toungoures - Тугухунь[tha-kok(jiok)-hunә]. (9) Sorosgoi (Saragur) – Шулогань[zjio-lak-kan]. (10) Angisciri – У-инь [ok-jien]. (11) Bardores - Пилоу[phiet-lo]；и возможно – Моюй[mak-jia] (12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie]. Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син". (13) Bittugur - Будугэнь[ba-dak-kәn], также возможно – Путоу[pha-do]. Будугэнь и Путоу можно найти в «Сяньби чжуань» из «Саньго чжи» «Вэй шу». Первый был Дажэнь восточных Сяньби, последний - западных Сяньби. Здесь название племени носит имя предводителя. (14) Barselt – Вань-и[mәk-ziә]; Вань-и не встречается в "Вэй шу: Гуаньши чжи", некоторые считают, что это одно из племен Сяньби, прежде покоренных сюнну.

Връзката с куманите е повече от изключена. Сред прабългарите има род или племе хунг. По него са имената на града Хуннара-керт на Кавказ и Хунг-вар - Ужгород.

Моето заключение за това се основава на анализа и заключенията на видни български историци, а така също и на моята етимологизация на втория етноним. Ще ви бъда изключително признателен, ако ми кажете кой, кога и къде е обосновал и доказал тази датировка. При това опитайте се да вземете предвид и това, че Каланкатуаци разказва за войн исполин с огромен шлем на име Хонагур, който след като овършал Персия, се прехвърлил и на Кавказ, но най-после арменският цар му изпратил достоен противник и той го убил. В това последното аз много се съмнявам, защото иначе ние българите нямаше как и досега да се гордеем, че сме потомци на Кубрат и Аспарух. Правите много груба грешка - така Именникът визира хуните на Птоломей, които в действителност са прабългари, а те са не само много по-насевер, но и много по-рано. И точно в тази връзка и доста по-конкретно – в Именника Авитохол е епоним, т.е. означава едновременно дадено лице, но и конкретна историческа епоха. Осъзнаването и осмислянето на тази диалектика изисква доста високо ниво на интелигентност, но след това трябва да се направят още и съответните изводи и заключения, които задължително пък следва да се съотнесат и съгласуват със сведенията и данните и на други извори и т.н. Текстът тук съобщава единствено и само това, че през времето от 153 до 453 год. начело на оногурите стоят и се сменят последователно неизвестно колко на брой ханове от рода Дуло и нищо повече, а още по-малко пък всякакви там държави, държавности и други от този сорт, които са ни повече, ни по-малко единствено и само плод на много болно въображение. Независимо че са все прабългарски племена, и като етногеография, и като название едните нямат нищо общо с другите, защото едните са на Кавказ и на север, докато другите пък са по Балканите. Що се отнася пък до вашето отъждествяване на кутригури и котраги и по форма, и по значение, аз просто нямам коментар.

Но пък има и монголска песен с мотиви от Дельо-войвода: http://www.youtube.com/watch?v=w7fpMc0Aeho

Много отдавна прабългарите са не само могъщ, но и многочислен народ върху една изключително обширна територия. Върху тази територия живеят неимоверно голям брой племена и народи, всяко едно от които възприема, осмисля и видоизменя изконно-първичните прабългарски имена през призмата на собственото си езиково съзнание и присъщите на неговия език фонетични закони. Затова прабългарският хан Ител при германските племена и народи е известен под имената Атила, Атли, Ецел; при нас като Авитохол, но при средноазиатските тюрки и в частност при казахите например като Идиле. Всички тези имена са собствено регионалноезикова адаптация и модификация на късноантичното име на Волга - Идел. Ето затова имаме и такива двойки и тройки имена като Курт-Кубрат, Испор-Исперих-Аспарух, Бат-Баян-Безмер-Котраг(?) и др.

Но от цялата по-нататъшна част на текста става напълно ясно, че това е именно Аспарух и никой друг. Очевидно Михаил Сирийски не знае името на Аспарух, защото не го знаят и неговите предшественици. Впрочем като лично име е употребен и етнонимът хазари, които вървят след прабългарите и ги изтласкват на запад. Но има период, когато прабългарите са подчинени на хазарите, и затова и те получават името хазари. Когато достигнаха до границите на ромеите, единият от тях, наречен Булгариос, взе 10 000 мъже (бойци) и се отдели от братята си. Пресече реката Танаис (Таниос) по посока на Дунав, която също се влива в морето Понт и поиска от Маврикий да му даде земя, за да се установи и да стане съюзник на ромеите. Императорът му даде Горна и Долна Мизия и Дакия, процъфтяващи страни, които народът на аварите беше опустошил след времето на Анастасий. Те заживяха там и се превърнаха в отбрана (охрана) на ромеите. Те бяха наречени от тези същите българи. Когато един чужд народ зацарува над тази земя, те бяха наречени хазари (хазарайе) по името на най-големия брат, който се казваше Хазариг. В общи линии географията му е вярна, макар и малко поразместена - Имеон са Ставрополските възвишения или тогавашната Хипийска планина и това се доказва достатъчно сигурно чрез етимологизацията на самото име. Под "проломи" вероятно се има предвид Дарялският проход на Кавказ, а под "Врати на турайе" - Дербент, независимо че при пренасянето на последното име от един към друг хронистите са го "тавтологизирали" - изтиран. тур също означава "врата". По това време [излязоха] трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 000 скити и пътуваха 60 дни от отвъд проломите на планината Имеон. Те пътуваха през зимата, за да открият вода и стигнаха чак до река Танаис, която извира от езерото Меотида (Мантиос) и се влива в Понтийското море. Другите двама братя скити дойдоха в страната на аланите, която се нарича Берсалия, чиито градове бяха построени от ромеите, които са Каспия, наречена [още и] Врати на турайе. Българите (булгарайе) и пугурите (пугурайе), техните обитатели, навремето бяха християни.

Етимологическата реконструкция като крайна цел и форма на приложение и реализация на сравнително-историческия метод е единствено възможният и допустим път и начин за достигане до по-старите състояния на езика, включително и чак до праезика. Следователно поради тази й уникалност тя е и пределно-възможно най-надеждният и сигурен метод за тази цел, стига да се познават достатъчно добре и да се използват коректно фонетичните закони на съответната група езици. Благодарение на този метод езиковедите възстановяват речниковия фонд не само на славянския праезик от преди 3-4 хил. год., но и на индоевропейския праезик от преди 7-8 хил. год. И Тюркологията съответно си има своята доста продължителна традиция в това отношение, но началото на такава в Прабългаристиката е от сравнително по-ново време и то е свързано основно с етимологизацията на календарноцикловите имена в Именника. Прабългарите/болгарите се намират в най-тесен етнолингвистичен контакт с усуните скито-сармати в Централна Азия и по-точно в Минусинската Котловина примерно още от началото на І хил. пр.н.е. Не прабългарите вземат от усуните своето име, а те ги наричат и назовават така с дума от своя език.

Ако не ви затруднявам, бих ви помолил да споделите по-подробно какво точно виждате в името му или как това име подсказа нещо и какво по-точно?

Оногур и уногондур са две историко-генетически и структурно-семантически съвсем различни названия на едно и също племе и това е добре известно, но не на основата на този извор. Само че в този извор аз не виждам тези два етнонима да са използвани "успоредно и отделно". Такова нещо аз не казвам никъде, а и не разбирам какво означава то? Бихте ли се пояснили? В действителност най-горе аз само изразявам несъгласието си да се смятат имената за понятия, т.е. логическа, а не лингвистико-ономастическа категория.

Дали допълнителна светлина по въпроса не хвърля фактът, че праб. шарчи има за основа кит. *сър "глеч, глазура"?

Афанасий Никитин безспорно е от волжските българи, които по това време вече са в доста напреднал стадий на къпчакизация, и езикът му в частност е прабългарски/болгарски, но тюркски по принцип, което си проличава особено добре само от тези толкова къси извадки от пътеписа му, а именно: 1. Редуване Н-М – рахмам от ар. рахман, както в бълг. корем, но огузо-тур. карън. 2. Общотюркска словообразувателна наставка -лъ с местен вариант -ло – керимелло от ар. каримет ”милост, милосърдие”, последната съгласна при което се уподобява на следващата съгласна, явление широко разпространено в тюркските езици. 3. Лабиализация на А в О – Олло-Аллах (ар.), Хюда-Худо(перс.), като последното О като че ли се морфологизира и превръща в звателен падеж. 4. Специфично болгарски думи като ахши ”хубав, добър” – къпч. яхши; бесермен, друга форма басурман – мюсюлман, иариа – годиться, огузо-тур. йара- ”подхожда, отива; служи”, но къпч.-каз. джар- и др. 5. Иса рухоало - Иисус дух Божий – и тук синтактичната връзка е персийски изафет. Наред с това в местния прабългарски Ислям се наблюдава и определена специфика и различие спрямо ортодоксалния Ислям просто като догматика и фразеология: 1. Олло худо – Аллах-Хюда – второто е перс. хюда - Господ-Бог – не ми е ясно защо се повтаря, подобно при християните. 2. олло ты – втората дума не ми е позната. 3. перводигеръ – тук отчетата преписвачи малко са се попрестарали и предали болг. бир ”един” чрез первый, а дигерь, дигыр, но и тангры, данъиры трябва да са разнодиалектни форми на сегашното чув. Тура, дунболг. Тангра, общотюрк. Тенгри, така че преведен целият израз е Аллах е първото и единствено божество, съответствието на което в арабски е Аллахю уахид. 4. Маметъ дени иариа. - А Мухаммедова вера годится. Вероятно на български: А Мохамедовата вяра много си я бива! (малко с чувство на гордост) - първите две съществителни имена, както във всички тюркски езици са свързани посредством притежателно окончание 3.л. ед.ч. 6. Маметъ - дени росолял. – Мохамед е пратеник на Вярата., като последните две думи са свързани посредством перийски изафет и където трябва да се търси някаква специфика на местния Ислям, породена от персийския Ислям, докато в арабски е ресул-ул-аллах – пратеник на Аллах и синтактичната връзка е арабски изафет. 7. Еще более удивительно, то, что Никитин называет Иисуса – посланник и дух от Аллаха, что, мягко говоря, не совсем согласуется с христианским учением о троице. – Тук авторът не е прав - Пророк Иса е един от тридесетината пророци в Исляма, поради което предположенията му за смесването на двете религии са неоснователни. Господи, призри меня и помилуй меня, ибо я Твое есмь создание; не отврати меня от пути истинного и наставь меня, Господи на путь Твой правый, ибо в нужде не был я добродетелен перед Тобой, Господи Боже мой, все дни во зле прожил. Олло перводигеръ, Олло ты, керим Олло, рагим Олло, ахамдулилло! А раст дени худо доносит – а правую веру Бог ведает. Горе мне окаянному, с пути истинного сбился и пути не знаю уже по какому пойду. Господи Боже мой, все дни во зле прожил. Олло перводигеръ, Олло ты, керим Олло, рагим Олло, ахамдулилло! Допълнително и от тези му думи няма как да не се направи изводът, че Афанасий най-вероятно е покръстен през младежките си години, т.е. когато вече напълно осъзнава както точно прави, поради което той знае много добре основните формули от Корана, които по принцип знае всеки добър мюсюлманин, но в критични моменти, не само когато го притискат да стане мюсюлманин, се моли напълно адекватно-правилно като християнин, което показва, че има вече и немалък ”стаж” в това отношение и все пак самият той не знае коя е Правата Вяра, което обаче си го казва на персийски. Въпреки всичко той завършва християнската си молитва като мюсюлманин на арабо-персийски, което показва още и това, че дълбоко в душата си и по начало, подсъзнателно той е мюсюлманин и то още от детството си. Смяната на вярата не прощава на никого, независимо дали го правиш по свое желание или си насилен за това, но не по-различно е положението и когато някой се сили да смени пък предците си! Впоследствии, Афанасий Никитин начинает испытывать трудности с отправлением христианских ритуалов и праздников. Дело в том, что в мусульманском лунном календаре даты не соответствовали христианским, а все те книги и календари, по которым он бы мог определять даты были утеряны в самом начале путешествия. Так, испытывая острую тягу к исполнению религиозных обрядов, Афанасий Никитин стал поститься в Рамадан вместе с мусульманами «по вере Мухаммеда, посланника Божья, а когда Пасха воскресение Христово не знаю, постился с бесерменами в их пост, с ними и разговелся». Находясь на чужбине, подвергаясь всевозможным трудностям и лишениям, а также искушениям, Афанасий Никитин постоянно обращается к Богу за помощью и утешением. Но вместо привычных православных молитв в его записях появляются слова: "Олло акберъ, Олло керим, олло рагим!" или "Олло худо, олло акберъ, олло ты, олло керимелло", в которых без труда угадываются обращения к Аллаху на арабском и персидском языках. Эти слова взяты из Летописного и Троицкого изводов, однако, в Сухановском изводе слово "Олло" заменено на слово "Богъ" или "Боже". Путешествуя по Индостану, Афанасий Никитин, посетил такие цветущие и богатые города как Камбей, Пали, Джуннар, столицу Бахманидов – Бидар, Гулбарга, Каллур, Дабхал и др. В Бидаре Афанасий Никитин встретился с местным вельможей Маликом Хасаном Бахри, носившим титул низам аль-мулька, который, раскрыв веру Никитина, предлагает ему принять Ислам. Примечательно то, что всесильный вельможа, как явствует из текста, не приказывает чужеземцу сменить веру, а скорее ведет с ним дискуссию и убеждает в своей правоте. Из текста видно, что с Афанасием Никитиным происходит душевный надлом и, видимо, раскаяние, что он выражает словами: "Горе мне окаянному, с пути истинного сбился и пути не знаю уже по какому пойду. Господи боже Вседержитель, Творец неба и земли! Не отврати лица от рабища Твоего, ибо в скорби пребываю. Господи, призри меня и помилуй меня, ибо я Твое есмь создание; не отврати меня от пути истинного и наставь меня, Господи на путь Твой правый, ибо в нужде не был я добродетелен перед Тобой, Господи Боже мой, все дни во зле прожил. Олло перводигеръ, Олло ты, керим Олло, рагим Олло, ахамдулилло!". В этих словах также присутствует традиционное мусульманское обращение к Творцу и они могут свидетельствовать о возможном изменении вероубеждений Никитина. Однако, далее следуют слова: "Уже четыре Пасхи, как я в бессерменской стране, а христианства я не оставил", которые явно противоречат вышесказанному. Возможно эти слова являются позднейшей вставкой переписчиков. А по мнению американской исследовательницы Г. Ленкофф, считавшей, что русский купец стал мусульманином, эти слова являются ничем иным как дезинформацией со стороны Никитина, попыткой скрыть от русских читателей переход в другую веру. Также, находясь в Бидаре, Афанасий Никитин стал свидетелем выступления мусульманского войска во главе с Махмудом Гаваном на священную войну – джихад, против индуистского виджаянагарского князя. Ошеломленный видом трехсоттысячного войска, выступившего на войну за веру, Афанасий Никитин пишет: «Такова сила султана бесерменского!» И далее: «Маметъ дени иариа», что переводится как: «А Мухаммедова вера годится», что также указывает на изменившееся отношение Никитина к Исламу. Далее следует фраза на персидском: «А раст дени худо доносит – а правую веру Бог ведает. А правая вера Бога Единого знать, имя Его призывать, на всяком чистом месте в чистоте». Известно, что Единый Бог – это Аллах, призывать Его имя – это зикр, «на всяком чистом месте в чистоте» - это условие тахарата для намаза, известное всем мусульманам. Далее в тексте Афанасий Никитин уже прямо называет Мухаммеда посланником Божьим (Маметъ – дени росолял). Олло перводигырь! Милостью же божиею проеидох (прошел) же три моря. Дигырь худо доно, олло перводигирь доно. Амин! Смилна рахмамъ рагымъ. Олло акберь, акши худо, иллелло акши ходо. Иса - рухолло, аликсолом. Олло акберъ. Ла илягиля илл Олло. Олло перводигерь. Ахамду лилло, шукуръ худо афатад. Бисмилнаги рахмам ррагым. Хуво мугу ллязи, ля иляга ильля гуя алимул гяиби ва шагадати. Хуа рахману рагыму, хуво могу лязи. Ля иляга ильля гуа. Альмелику, алькудосу, асалому, альмумину, альмугамину, альазазу, альчебару, альмутаанъбиру, альхалику, альбариюу, альмусавирю, алькафару, алькахару, альвахаду, альразаку, альфаиагу, альалиму, алькабиру, альбасуту, альхафизу, альъррафию, альмавифу, альмузилю, альсемию, альвасирю, альакаму, альадьюлю, альятуфу!» Во имя Аллаха Милостивого, Милосердного! Аллах велик, Боже благой. Иисус – дух от Аллаха, мир ему. Аллах велик. Нет бога, кроме Аллаха. Господь-промыслитель. Мы не можем с абсолютной уверенностью утверждать, что А. Никитин – мусульманин, однако многие его слова дают нам повод обоснованно предполагать это. А истину знает Аллах, ведающий тайное и явное! Мы же только надеемся, что истина осветила сердце незаурядно отважного для России человека. Зураб Гаджиев - http://www.islamcivil.ru/article.php?aid=226 А ето и тук един доста обемист текст, с най-разнообразна лексика и граматика, на прабългарски/болгарски по-общо и на волжскоболгарски в частност. Авторът на бележката във Википедия неправилно го определя като тюркски, което е все едно да кажеш, че английският език е индоевропейски и като такива да определиш всички текстове, съставени на него от времето на зараждането му досега, без изобщо да споменаваш и даже и да знаеш наименованието ”английски език”. Преводът му не е особено точен, но няма да го превеждам, защото има и някои много срамни думи. Иноязычная лексика в рукописи В тексте в большом количестве встречаются тюркские, персидские и арабские слова в кириллической записи.[2]. На смеси этих языков написана последняя страница «Хожения» — заключительная молитва Афанасия Никитина. Вероятно, употребляя иноязычную лексику, автор хотел скрыть часть информации (например, деликатного характера). Так, он пишет: «какъпа чектуръ а учюсьдерь: секишь илирсень ики жител; акичаны ила атарсын алты жетел берь; булара достуръ. А куль коравашь учюзь чяр фуна хубъ, беш фуна хубе сиа; капъкара амьчюкь кичи хошь». В переводе с тюркского это означает: «гулящих женщин много, и потому они дешевые: если имеешь с ней тесную связь, дай два жите́ля; хочешь свои деньги на ветер пустить — дай шесть жите́лей. Так в сих местах заведено. А рабыни-наложницы дешевы: 4 фуны — хороша, 5 фун — хороша и черна; черная-пречерная амьчюкь маленькая, хороша» (использованы персидские слова: چهار čār «четыре», خوب xub «хороший»). Другой пример отражает его уступки обычаям чужой страны в вопросах соблюдения христианских обрядов (также на тюркском): «кетъмышьтыр имень, уручь тутътым», в переводе — «с думой: погибла вера моя, постился я бесерменским постом». Есть даже вставки, совпадающие с молитвами из Корана: «Хуво могу лези, ляляса ильля гу яалимуль гяпби ва шагадити. Хуя рахману рагиму» (هو اللّه الّذي لا إله إﻻ هو عالم الغيب و الشّهادة هو الرّحمن الرّحيم) — "Он — Аллах, нет божества, кроме Него, знающий скрытое и созерцаемое. Он — милостивый, милосердный! » (Коран 59:22, перевод И.Ю. Крачковского) [3]. Несмотря ни на что, автор продолжает болеть душой за свою далёкую родину. Он пишет на тюркском слова, сомнительные с точки зрения официальной власти: «еръ тангрыд сакласын; олло сакла, худо сакла! Бу даниада муну кибить ерь ектуръ: нечикь Урус ери бегляри акой тугиль; Урусь ерь абоданъ болсынъ; растъ кам даретъ. Олло, худо, богъ, данъиры», что означает: Бог да сохранит! Боже, сохрани её! Господи, храни её! На этом свете нет страны, подобной ей. Но почему князья земли Русской не живут друг с другом как братья! Да устроится Русская земля, а то мало в ней справедливости! Боже, Боже, Боже, Боже (обращение к Богу на четырёх разных языках)! [4]

bolgnames.com

А питате ли ме дали аз искам да ограмотявам някого си, който не проявява никакво уважение към мене, да не използвам отново по-точните думи. Ето и сега най-грубо ме обиждате, без да знаете личните ми мотиви и причини за това и без да ми давате право дори и сам аз да си направя своя избор. Това не е от суетност, а от почтеност и добронамерено отношение към опонента, защото никак не е приятно да общуваш с анонимна маска, която в повечето случаи се слага единствено и само, за да може съответният субект да отработва по форумите разните си комплекси. Познавам един, който се появява тук с повече от десетина ника и така се лекува.

Метод е едно, а фонетичен закон е друго - тук така вие демонстрирате единствено и само действието на Закона за отваряне на сричката, представен конкретно от Ликвидната метатеза. В случая става въпрос не за "предполагаема форма", а за реално функциониращ и използван етноним болгар, който освен на действието на този закон е подложен още и на действието и на Закона за редукция на гласните и на Закона за преминаване на У в Ъ, за да се стигне до формата най-напред българи, а на тази основа и до блъгари. Вие или ме провокирате, или ме вземате за много елементарен. Формите на етнонима с У във всеки конкретен език са резултат от трансференцията, субституцията и адаптацията му в езика приемник в рамките на съответния лингвистичен контакт на този език с прабългарските езици и диалекти. Този контакт във всички случаи и непременно се осъществява на определено място в определено време - в Централна Азия около Н.Е. за китайския език; в Средна Азия през І-ІV в. за персийския и може би за аланския език; на Кавказ през ІІІ-VІІ в. за арменския език; на Балканите през VІІ-Х в. за гръцкия език и в Поволжието след ХІІІ в. за татарския език. Латинската форма от Хронографа от 354 г. е през гръцкия език.

Моят тон е менторско-даскалски, а дали вие имате моралното право да говорите за качеството на моите страници, когато не сте показали тук дори и една своя научна публикация, ако изобщо имате такива? По този начин само демонстрирате абсолютното си невежество и в научното законодателство и научната администрация. Аз съм професор, не защото така ми се иска, а такъв ме направиха немалък брой научни ръководители, рецензенти, докладчици в подкомисии, катедрени, факултетни, академични, научни съвети и подкомисии на ВАК, които са преценили и решили, че удовлетворявам съответните изисквания и условия в Закона за научните степени и научните звания и в Закона за висшето образование. Бихте ли бил така любезен да отнесете всички свои въпроси и претенции към всички тях?

Не познавате даже медиевистичната си литература, да не говорим за лингвистичната и др. СЛАВЯНИ, ТЮРКИ И ИНДО-ИРАНЦИ В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ (ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОГЕНЕЗИС – КЪМ ПОСТАНОВКАТА НА ВЪПРОСА) . Стефан ЙОРДАНОВ (В: Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22-23 август 2001 г. Велико Търново, 2002, 275-295) 1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език – вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. – са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис. 1. 6. 2. В съвременната българска топонимия на практика почти липсва ираноезичен пласт. И в това отношение чисто количествено преобладават онези топоними, които, представлявайки евентуално наследство от езика на прабългарите, са с тюрко-алтайски доосмански лингвистичен облик (Сунгурларе, Осмар, Шумен, Тутракан и др.). Мощен ирански топонимичен пласт – такъв, какъвто е налице в Източна Европа – в българските земи липсва. От досега установените случаи може да се посочат само топонимите от типа на селищното име Шереметя (село до Велико Търново) и подобни в други краища на страната, както и селищните имена Дерманци и Чиракман. Първото от тях показва явни следи от битуване в тюркоезична среда и може да е сравнително късно, а за другите две изследвачите изрично указват проникването им посредством такъв преносител като късните тюркоезични номади, достигащи през XI-XII век нашите земи, част от които взимат участие в българския етногенезис – узи, печенеги, кумани (Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 46-47). Единственото изрично свидетелство за топоними, донесени на Балканите през ранното средновековие заедно с ираноезично население, са упоменатите в изворите две имена на планински крепости, окачествени чрез съответните топоними като ”сарматски [крепости]“ (цит. по: Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 40). Като цяло тази картина може да означава единствено, че в епохата на Великото преселение на народите в нашите земи проникват само отделни и то незначителни инфилтрации от ираноезично население. 2. Смятам, че засега няма нови данни, които да разколебаят старата, но фактологически и методически напълно актуална констатация, че прабългарите представляват население от тюркски произход, подложено на силно иранско влияние и в областта на езика, и в областта на културата (Венедиков, Ив. 1954, с. 290). И все пак гореизложените съображения, въз основа на които тази констатация е изведена, се атакуват приблизително със следната аргументация: Разбира се, установяването на точната хронология на иранските заемки е въпрос на конкретен анализ; докато лексемата хубав би могла да е много ранна заемка от източноиранските езици (Цв. Тафраджийска например я извежда от съответната лексема в монголски, вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 45, с лит.), то лексемата кумир като че ли е по-късна заемка, дължима на етнокултурната ситуация в Северното Причерноморие. Разбира се, точното решение на такъв род частни проблеми ще дойде след съответното проучване, тук само маркираме възможността и необходимостта от прецизна хронологическа стратиграфия на иранските по произход лексеми, откривани в старобългарски писмени паметници, в известия на средновековни исторически извори или в новобългарски език. Такъв подход ще даде възможност за действително прецизни изводи и в етногенетичен план. И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име. Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapura 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла. Основният извод, който се налага от казаното дотук – независимо от предварителния характер и неизбежната неизчерпателност на извършените наблюдения – е установяването, че в анализа се допуска една базисна грешка от методическо естество. Тя се състои според нас в смесването на етнокултурна и етнолингвистична общност. В етническата история примерите за взаимовлияния и уеднаквяване на етнокултурния облик на народи с различен етнолингвистичен произход не са малко и прабългарите са един от тези примери. По етнокултурен облик те принадлежат на средновековния индоирански свят, но по своя етнолингвистичен произход те спадат към групата на тюрко-монголските народи. Бих посочил също така, че тази констатация е валидна за една голяма част и от останалите тюрко-монголски народи. Ако в случая с прабългарите при отделни изследвачи не се стига до тази констатация, напълно оправдана от наличната изворова база и нейния анализ, причините за това са две – на първо място, състоянието на познанията ни за езика на прабългарите, което може да породи алтернативни и противоречиви мнения, и на второ място, преднамереният подход към проблематиката. Както се вижда от изложеното, привържениците на двете алтернативни становища – за тюрко-алтайската и за иранската етнолингвистична принадлежност на прабългарите – в методическо отношение се опират на практически идентични доводи. Прецизният анализ обаче, дори и преди да се отиде към комплексния анализ на всички извори, осветляващи проблема, показва, че в редица случаи се правят изводи, които не са достатъчно обосновани и не говорят за иранска етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Разбира се, и в това поле на научното дирене, по думите на американския етнолог Фр. Боас, ”the solid work is still all before us“. Но на настоящия етап на анализ по-обоснованият извод е изводът за тюрко-алтайски етнолингвистичен произход на прабългарите. Добрева, А., Добрев, И., 1983 – Ани Добрева и Иван Добрев. Предпосылки иранского языкового влияние и его результаты в болгарском языке. – Балканско езикознание/Linguistique balkanique, XXVI, 2

В Тюркологическата Наука подобни въпроси изобщо не се обсъждат. Тук се смята за проява на много лош вкус това Науката да се бърка с идеологията и политиката.

А то всъщност е от просто по-просто - намирате страницата в книгата ми, където тези заглавия са цитирани, после намирате самите статии и сверявате дали всичко е точно. Приятни занимания!

Очевидно станало е недоразумение, но не смятам да ви се извинявам, защо да се различавам от вас, най-голямото "научно" постижение на когото са клеветите и ругатните, отправени към мене. А дали наистина добре си направихте калкулацията? Поредната ви клевета, гарнирана с излишни подробности - всичките ми основни заглавия от списъка са публикувани главно в издания на БАН и Университета, включително и на чуждестранна академия на науките! А повечето от статиите ми на сайта са публикувани след това и в сборници на БАН и Университета. И изобщо никога съм нямал проблеми нито с изданията за публикуване, нито пък темите и идеите, които да разработвам. Нали, аз агресивен, а вие гдето само ругаете и псувате, даже и тук, без да сте написали и два реда по същество, сте вода ненапита. А сега трябва да задоволям и отстранявам и това ви невежество - станах професор с хабилитационен труд, а част от него след това публикувах в монографията си. Я не ме разсмивайте с това "навътре в езикознанието", където и вие никога не сте били и няма да бъдете. А щом като сте толкова любознателен, намерете си литература по Индоевропейско сравнително-историческо езикознание, Иранско сравнително-историческо езикознание, Тюркско сравнително-историческо езикознание и Историческа фонетика на тюркските езици, седнете, четете и всичко много лесно и "скоро" ще разберете. А, щях да забравя, и наблегнете повече на фонетичните закони в отделните семейства и групи езици. На този ви въпрос, ако това изобщо е въпрос, вече отговорих, но вие по добре обясними причини нито сте го разбрали, нито пък някога ще го разберете!

Не сте разбрали добре - аз много преди вас казах, че Георги Бакалов е виден български историк, който обаче застъпва тезата, че Именникът има "легендарен характер". А как точно стои при вас този въпрос, ако решим да се абстрахираме от ужасния ви правопис - наверно сте в ІІІ-ІV клас и не сте преминали всички препинателни знаци или пък много сте отсъствали. Така или иначе и на вас поднасям извинения за недоразумението. Но какво стана с онези исторически окончания или и разсеяността ви е от възрастта?

Не съм ви разбрал добре, поднасям извинения. Благодаря ви за препоръката.