-
Брой отговори
2031 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
7
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ проф. Добрев
-
Никога и никъде не съм твърдял подобно нещо, защото за мене винаги и навсякъде още преди края на 4-то хил. пр.н.е. прототюрките се делят на два основни дяла - огуротюрки или от вътрешна гледна точка, българи, и огузотюрки, от които впоследствие се обособяват огузите, къпчаките и др. Очевидно, за вас лично, питекантропусът живее тъкмо през същото това хилядолетие и именно поради това никой не може да ви помогне с нищо. Българите и прототюрките.pdf
-
Изобщо не ви отива така с лека ръка да очерняте проф. Москов, когато не сте си направил труда даже и да разберете какъв е според него по вид и характер прабългарският календар!??
-
Според проф. Москов прабългарският календар е лунно-слънчев. Струва ми се, че тук въпросът се поставя некоректно, защото трябва да се прави разлика между покръстването на Борис през есента на 865 г. и масовото покръстване на българите от негова страна през пролетта на 866. В първия случай меродавно-показателен е Балшенския надпис, а във втория - приписката на Тудор Доксов, по реда и начина, както се тълкува от проф. Москов. Прабългарският лунно-слънчев календар.pdf
-
Какви данни, когато това е въпрос на една приблизителна калкулация по наличните извори? Но и тя отдавна вече е направена от страна на проф. Егоров от Чувашия, когото и цитирам в прикачения файл. С него аз се солидаризирам, не само защото не намирам нищо по-добро и определено в литературата, но и защото днес вече, именно като такава се очертава тогавашната етнолингвистична ситуация: По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты). Подавляющее большинство булгарских этнонимов в своем составе содержит формант - гур (от огур): он-огур, кутри-гур, утри-гур, сара-гур и т. д., что является ярким свидетельством того, что носители этих этнонимов говорили на r-языке булгаро-чувашского типа (ср.: булг. огур ~ станд. тюрк. огуз). Поэтому надо полагать, что все эти племена говорили на одном языке, возможно, с небольшими диалектными отличиями, имели сходную культуру и т. п. (ср., напр., родоплеменные подразделения внутри башкирского, казахского, туркменского и др. этносов) [Егоров 2007, 1]. Съгласно морфологичните правила на прабългарския език. Болк, мн.ч. Болгар.pdf
-
През Късната Античност и Ранното Средновековие, по земите на Централна и Средна Азия, на Източна и Централна Европа българските (Bulgar) родове и племена наброяват тридесетина. Към началото на Н.Е. българите отдавна вече са се обособили до трите си основни дяла – авари, болгари/прабългари (Bolgar) и хазари. Прабългарското племе болк, мн.ч.болгар, с китайско наименование пугу, излиза на историческата сцена около 300 г. пр.н.е. и оттогава започва да се споменава редовно в древнокитайските летописи. При изследователите на централноазиатските българи, включително и при проф. Борис Симеонов, е налице много важна и съществена неточност, защото пугу е китайска фонотактическа интерпретация на болк/булк, а не на болгар. Към началото на Н.Е. племето пугу се разделя на две части, като едната от тях мигрира на юг, в Средна Азия, а впоследствие и на Кавказ. Частта, която остава в Централна Азия, е известна още и под родовото си наименование огур. Към края на VII в. вече част от племето започва да се преобразува етнолингвистически и на тази основа възникват уйгурите бугу. Л. Гумильов е последният “авторитет“, към приблизително-повърхностното мнение за българите, на когото може и трябва да се прибягва или позовава. Прабългарското племе Пугу.pdf
-
Стихчето за Пугу е най-старият и безценен цялостно-свързан текст на прабългарски, изобщо на български и още по-общо на тюркски език. Именно поради това то е и едно от най-силните свидетелства и доказателства за прабългарския произход и етническа принадлежност на централноазиатските хунну/сюнну. XiongNu.pdf
-
Когато някои туземни фактори не си правят труда да се ограмотят в областта на Прабългаристиката, те имат нахалството да твърдят и пропагандират, че произходът на прабългарите, видите ли, бил неизвестен. Впрочем, така я карат и почти всички български историци медиевисти. Многото неизвестни в Прабългаристиката за българските историци.pdf
-
Благодаря Ви най-сърдечно за тази реплика, много съжалявам, че поради независещи от мене причини, не можах да Ви отговоря навреме. Както може да се убедите лично от прикачения файл, аз познавам съответното съчинение на княз Оболенски и вземам предвид всичките му редове, имащи отношение към Светото Кръщение на княгиня Елена-Олга. Светото Кръщение на княгиня Елена-Олга.pdf
-
Това, че си позволявате толкова непристойно да ме квалифицирате и да изопачавате тезата ми, е не толкова за ваша сметка, колкото за сметка на Форума и на неговите читатели. Не съм венчан за този форум и не държа особено да пиша в него! Каквото имаше да казвам по съществено-важните въпроси на българската медиевистика, аз вече го казах!
-
Всичко това е напълно излишно и то не прави чест на никого, който има претенцията за възпитание и благоприличие. Разчитането и превода на надписа върху този шлем са на проучвателите преди мене. Лично мои са само идентификацията на персонажа и датировката, която е по прабългарския календар. Именно поради това този надпис играе важна роля и при атрибуцията на Афанасиевската археологическа култура като българска. Афанасиевската археологическа култура.pdf
-
Дублирам този пост, защото в третия ред отдолу нагоре неволно съм пропуснал или пък е изтрита впоследствие съществено-важната дума "невъзможно".
-
В прикачения текст не става дума за никакви колена на Дуло и още по-малко пък за "колене", а за това, че през Късната Античност в Централна Азия има български китайски династии: Голямата заслуга на Димитър Съсълов е тази, че пръв сред българските историци видя и посочи къде и кои са предците ни. Димитър Съсълов.pdf
-
Народы Святой Русьи... во многом обязаны духовенству, учительям и миссионерам из братской Болгарской Церкви. Така казаното не е много, още по-малко пък - всичкото, но нека да се надяваме, че това е само началото на признаването. Християнизацията, просветата и културното въздигане на русите от българите.pdf
-
Взети като цяло и в съвременно-синхронен аспект прабългарите и българите са два коренно различни народа по език, антропология, материална и духовна култура. През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която те предават на редица други племена и народи при миграцията си от изток на запад. - http://bolgnames.com/Images/East-West.pdf Прабългарите за останалите народи и държави.pdf
-
Не смятам, че нещата са чак толкова прости. Очевидно, за маститите учени е повече от задължително познаването и съобразяването със съответната лингвистична литература. Конкретизацията специално на втората част на тази формулировка по отношение на Прабългаристиката неминуемо изнася началото на българската история поне през 2-то хил. пр.н.е. Контактолингвистиката за Прабългаристиката.pdf
-
Връзката на съвременните българи с тюрките е по линията на прабългарския език като език на прабългарите или т.н. Аспарухови българи. Eзикът на прабългарите е тюркски, а езикът на българите - славянски и възможно най-общо, индоевропейски. Тюркските езици от една страна и индоевропейските езици от друга, се характеризират със собствено-специфичен произход, развитие и типологична структура. Именно поради това носителите на славянския български език няма как да разбират кой да е от тюркските езици, в това число и прабългарския език. Корените на прабългарите са в Централна Азия, където са корените и на всички тюркски племена и народи. Съвременните българи са наследили все нещичко от прабългарите като антропология, език, материална и духовна култура и особено съществено-важното, държава, която прабългарите основават, ръководят, градят и отстояват в продължение на повече от 3 века. Затова научното изследване на прабългарите и прабългарския език е въпрос не толкова на научен дълг, колкото на национална чест и морал. Жестоко-принудителното отмиране на прабългарския език.pdf
-
Нещо не разбирам, да не би проф. Иван Божилов и акад. Васил Гюзелев да не са вече български медиевисти? Езикът е основен белег за етническата принадлежност на всеки народ или племе. Свързан тясно с неговата история, той отразява в голяма степен културното му развитие, а също така и контактите и влиянията на неговия народ-носител с чуждоплеменни групи [Божилов, Гюзелев 2014, 58]. Божилов Ив., В. Гюзелев, История на Средновековна България VII-ХIV век. Интернет, 2014.
-
От тази реплика оставам с впечатлението, че не сте разбрал съвсем добре, че "безсмислицата" не е моя, а на водещите понастоящем български медиевисти. Въпросните граждани на САЩ не са никакви синеоко-русокоси англо-сакси, а всичко на всичко най-обикновено-редовни членове на американската народност. Като такива те вече са усвоили, приели като свои, а следователно са и носители на американския език с материалната и духовна култура на американската народност.