turanaga_san

А и става въпрос за същия гласен звук който откриваме в СУБИГИ и който очевидно пак не е И, а идва от това А с две точки в ИЧРАГИ и БАГА-БАГ-БЕГ Тоест в Тюркски това Иранско А дава широко Е, БЕГ, който е идентичен със звука в ИЧРЕГИ. Въпросът е дали застъпникът на този звук в Прабългарски е бил Е като в Тюркски или Ъ като в Согдийски. За обозначаването на този звук се използват двете Гръцки И-та и У. Ако звукът е бил Ъ, общо взето са можели да слагат каквото си искат. Но ако е бил Е защо е трябвало да използват за неговото обозначаване буква И или пък още по-странното У (ОУ).

А тъкмо вие професоре ни трябвате. Кой освен вас може да ни изясни откъде идва Уйгурската дума ИЧРЕГИ, вътрешен, тя собствено Тюркска ли е и какви са паралелите на тази дума в останалите Алтайски езици? Възможна ли е връзка с ИЕ дума за колело, чакра, чарк? И още нещо ... в ИЧРАГИ буквата А с две точки отгоре кой точно звук обозначава широко Е или широко А като това в ЧАРТАГ? И какъв е рефлексът на този звук в Прабългарски - Е, И или Ъ? При положение че има два надписа където този звук е предаден с Гръцко ОУ а не И (ИЧУРГУ вместо ИЧИРГУ), за мен е вече много съмнително че изобщо става въпрос за каквото и да било И, било то кратко или дълго.

чертог, Р. чертбга, книже., палата, дворещ богатое жилище. др. чертбг, чьртог (и чрьтог палата; брачная комиата; брак (Срезн. М. 3., 1569 и сл.); чертож- ный (у Дон. Пал.); чьртожьник дру- жок оюежха; чертожнцца супруга. СС. чртог θάλαμος νυμφών спалня, комната новобрачных. с. стар. чртог спалия. —Старое заимств. из перс. öartäk (car четыре, täk высокая част дома; колонпая шллерея; балкон и проч.); по всей вероятности, через какое-л. тюрк. посредство (ср. Мели- оранский, Известия, 10, 4, 193). Значи Старобългарското Чрьтог идва от изходна форма öartäk. И сега въпросът на въпросите е дали това Иранско ЧАР-четири е съдържало звук който е можел да се възприеме от Славяните за нещо като ь, тоест като кратко И или може би Е? А-то в Бага в Тюркски също дава Е но в Согдийски дава Ъ. В Прабългарските надписи на мястото на това Иранско А намираме един път Гръцко И, в субиги, а в ИЧИРГУ-то две различни И-та и едно ОУ. какъв е бил този звук? Изглежда Бешевлиев е прав за връзката на ИЧИРГУ с ičrägi/ičräki ... това показва че използването на две различни Гръцки И-та в един от надписите вероятно се дължи на това че двете И-та са били всъщност два различни звука. Първият е И а вторият ä, това предполагам е звук "Е". Защо обаче този звук в Прабългарския надпис е поставен пред Р-то а в изходната форма би трябвало да е след Р-то. И ако е бил след Р-то то записът ЧРЬГО се дължи на това че този звук е предаден с малкия ер и малкия ер е поставен там където се е произнасял след - Р-то а не е отишъл там в резултат на Славянизация и Славянското фонетично правило за ър>рь. Всъшност това правило изобщо не би могло да се нарече славянско тъй като има доста ограничен ареал на разпространение в Славянския свят И на мен ми е много любопитно защо малките ерове в Старобългарски прескачат от двете страни на Р, точно както се наблюдава в ИЧИРГУ и ИЧРЕГИ Май нашите езиковеди сериозно трябва да се замислят кой и как точно е влиял върху фонетиката на Старобългарския език. Нещо се натрупват прекалено много случайности. За съжаление моите лингвистични познания не ми позволяват да направя какито и да било заключения. Бих казал само че кашата е пълна и не мога да преценя как трябва да се реконструира Прабългарската форма на Чрьгобоила - ИЧИРГУ, ИЧЕРГУ, ИЧАРГУ, ИЧЪРГУ, ИЧРЪГИ, ИЧРЕГИ, ИЧРИГИ. Кои форми са оригинални, кои продукт на Славянизация и какъв точно е механизма на тази славянизация - ьр > рь, някаква метатеза или става въпрос не за славянизация а за някакви неизвестни фонетични закони и правила в Прабългарския език. Някакви идеи по въпроса да ви идват?

Понеже въпросът се оказа повече от интересен предлагам да отворим отделна тема за така наречените Чъргубили или Чръгубили. Този запис на титлите е традиционното им предаване на съвременен Български но въпросът е по какъв начин е била предавана тази титла в Старобългарските надписи и текстове както и в надписите на Гръцки език или с Гръцки букви. Надявам се Тироглифа отново ще ни помогне като пусне съответните снимки въпрху които да направим един бърз анализ, какво е записано къде и как. Какво е мнението не Бешевлиев: " Чръгубиля е очевидно славинизирана форма на ичиргу боил. " да също толкова очевидно колкото беше очевидно че субиги в титлата на владетелите било "Тюркското" беги, но нека да видим какви са реалностите и кое е наистина очевидно и кое не. И да се надяваме че ИЧИРГУ-то няма да се окаже толкова Тюркско колкото и Беговете на Бешевлиев. За сега нека да започем с нашия стар и безценен приятел викито. "Според Веселин Бешевлиев думата "ичиргу" е тюрко-алтайска и значи "вътрешен" (в староуйгурски ičrägi/ičräki означава „придворен служител“[2]).[3]" А откъде се е появила тази титла в Уйурски естествено някои друг трябва да провери. Ичиргу боила или чъргубиля (с гръцка азбука ητζιργου, ητζηργου — в състава на титлите ητζιργου βουληα, [ητ]ζουργου κoλoβρoς, на кирилица чрьгоубылιа[1]) е Ако написаното е вярно то първо изобщо не може да се каже че изписването на титлата на Гръцки е стандартизирано и че то еднозначно може да се представя като ИЧИРГУ. Напротив, освен че в записите имаме използване на различни букви за двете И-та в един от записите второто И изобщо не е даже И. Докато не видя обаче снимките на надписите се въздържам от допълнителни коментари. Особен интерес разбира се представлява Старобългарския запис на тази титла тъй като той би трябвало да е доста по-стандартизиран и прецизен в сравнение с Гръцкия. Та въпросът е какъв е начина на изписване на тази титла в Старобългарските текстове. Единственото което намерих бе надписа на Мостич където титлата е предадена като чрьгоубъɪлъ. Тоест със сричкотворното рь, и без да има какъвто и да било звук И. Тироглифосът посочи обаче че това сричкотворно рь може да се е развило от една първоначална форма ьр където кратко И пред Р може да се развие в рь според Славянските фонетични закони. Това поставя въпросът какво всъщност е било оригиналното Прабългарско произношение и дали в него е имало звук И или НЕ. Проблемът съвсем не е толкова елементарен понеже самият произход на буквите за малкия и големия ер не е никак ясен, също както не е ясно каква точно фонетична стойност са имали те в Славянски и Прабългарски и по какъв начин Прабългарските звуци са били предавани на Славянски. Старобългарските думи Бльгари и Дльго поле също съдържат сричкотворни Ль които се развиват аналогично на сричкотворните рь-та, но докато Славянската дума Дльго наистина се е развила от изходна форма Дьлго с малък ер отпред и фонетична стойност на кратко "И" то Българският етноним едва ли се е развил от изходна форма Билгари/Бьлгари с кратко и пред Л-то.С други думи известните славянски фонетични правила трябва да се прилагат много внимателно защото могат да доведат до налагане на съвсем погрешни заключения. Ето защо единственият начин да реконстуираме правилно оригиналната форма на титлата Чрьгобила е да анализираме всички налични начини на изписване, както и тези на подобната Прабългарска дума чрьтог. Също така за мен нищо не би било наистина сигурно докато остават неяснотите около произхода и произношението на еровете. Тези букви първоначално Славянски или Прабългарски специфични звукове са обозначавали? И дали са обозначавали едни и същи звукове в двата езика или просто са били адаптирани и по какъв начин. С други думи какви точно звуци са предавали Ъ и Ь в Славянския и Прабългарския език и по какви правила са се транскрибирали Прабългарските заемки в Старобългарски? И сега за да налеем допълнително масло в огъня да дадем думата на новата звезда на Прабългарската Палеолингвистика Катето Меламед " К. Меламед: Прабългарите дават "ь", "ъ" и двойно "ят" на кирилицата" Ето и цялата умопомрачителна статия My link

А ето го и самия надпис на Мостич. Най-смешното е че са записали името на Симеон с У като Сумеон Вижда се и записът на чрьноризьць, значи формата чертог е просто развитие на Старобългарското Чрьтог, по подобие на нашето черно/черноризец. както и алтернативното развитие на Чрьн в Црн/Църн. Все пак интересно ми е не е ли много странно това развитие .... значи имаме първоначално кратко И (Ь)пред Р-то. После това кратко и изчезва от произношението и се записва чрез сричкотворно Р (РЬ) и накрая понеже Старобългарското ь дава е в съвременен Български отново се връща гласния звук като гласен звук се появява отново и в изходната позиция пред р-то Черен. И от Чиртог/Чьртог/Чрьтог пак имаме Чертог и на Източно-Български Чиртог.... Ако може Тироглифа да ни каже как се обясняват тези развития? И защо се въртим в кръг. Доколко е известно дали говоримия славянски език е следвал изобщо фонетичните правила на Старобългарския?

Не всяко, само някои. Следи какво казва Тироглифа. Играта загрубява. А аз губя безславно .... имаме и още един подобен случай а именно така наречения Прабългаризъм Чертог който доколкото си спомням също е предаден на Старобългарски като Чрьтог по правилото посочено от Тироглифа. Интересно дали формата Чертог е реконструирана на базата на това правило или е реално засвидетелствана? Би било много интересно да се види нейния запис на Гръцки ако има такъв. За съжаление аз мисля че е много прибързано да се възстановява оригиналната форма на базата на подобни правила. Оригиналната форма може да е била както Чиртог/Чертог така и Чъртаг, като на Славянска почва А е заменено с О а ЪР със сричкотворно Р (РЬ) а не по слявянското правило за кратко И пред Р. Първото е по-логично ако Прабългарският е бил жив език и Старобългарските автори са се водили в записа си по слух, а вторият е по-вероятен ако Прабългарският е бил вече мъртъв и Славянските писачи са предали Чрьтог водейки се от стари надписи на Гръцки където Ъ е било записано с И и следвайки Славянските фонетични правила въпреки че в този случай не е ясно защо пък ще приемат Прабългарското или Гръцко И за еквивалент на краткото Славянско Ь, а не го третират като обикновено И. По начало обяснението за преобразуването на ЬР в РЬ е възможно само ако Прабългарският е бил вече изчезнал език което към времето на Мостич може и да е така. Иначе е немислимо Прабългарският елит да позволи такава деформация на произношението и предаването на основна държавна титла която на техния език е звучала като ИЧИРГУ под формата Чрьго което има коренно различно произношение, дори и да примемем че на славяните Прабългарските И-та са им звучали като кратко ь. Много по логично би било да се приеме че формата Чрьго е била много по-близка до оригинала а не Гръцкия запис ИЧИРГУ. Мъглява история. въпреки това остава ми един коз, да попитам риторично с коя Гръцка буква Прабългарите са обозначавали звукът Ъ в надписите си? Е сега вече ми говори за параноя, не само на И-тата но и на останалите гласни вече не можеш им има доверие.

Днес явно и аз съм заспал като Бешевлиев. Примерът ти с Гръцкия запис на думата ми напомни и за други подобни думи и имена. Това са нашите прочути Берзити и Велегезити. Как според теб е бил записът на тези имена на Славянски.. Брьзити и Вьльгезити? Какво е било правилото за развой на ьл пред съгласна или друга гласна? И каква е етимологията на горните имена? Славянски ли са Ирански или ако вярваме на Притсак - Тюркски

Това че Ъ и Ь имат различна звукова стойност в Старобългарски многократно сме го говорили, въпреки че и до момента чакам да чуя каква е звуковата стойност на Старобългарското Ъ. Примерът ти с Гръцката транскрипция показва как е бил изяснен гласежа на малкия ер в Старобългарски. Може ли да ми посочиш подобен пример за предването на Ъ в Гръцки Славянски заемки? Аз посочих как е оригиналния запис на Чръгобиля с малкия ер а не както ние го предаваме на Съвременен Български с големия за да е ясно за какво говорим. Същият беше случая със записа на етнонима Бльгари, който също е записан с малък ер, но едва ли предава изходна форма с кратко "и" Билгари. Разбира се това правило за преход на ьр пред съгласна (Г) в ръ може да не се отнася за ьл пред г. Но това си е Славянско правило. Това което мен ме притеснява е механичното пренасяне на звукови правила от Славянски на Прабългарски. Това че в славянски думи р с кратко и пред него дава рь, съвсем не означава че тези правила важат и за Прабългарския език, където такова кратко И може и изобщо да не е имало като звук. В записът Чрьгобила не се произнася никакво И, от което следват две възможности ...или такова и е липсвало в автентичното Прабългарско произношение на думата, или е имало И но поради Славянизацията е предадено погрешно като Чрьго. Тоест отпада моята теза че Чрьгобиля със сигурност не може да прададе изходна дума с истинско И. Просто не може да се прецени със сигурност каква е фонетичната стойност на Гръцката буква И в ИЧИРГУ. Псоченото от теб правило прави напълно възможно в изходната форма да е имало наистина някакво И. Преди да се предаде Туранагасан има право на последно желание По какви Славянски правила се губи не само едното но и двете "И"-та в ИЧИРГУ боила за да се получи Чрьгобьила?

Не знам бе човек, нали затова става въпрос че сигурни правила НЯМА и НЯМА КАК ДА ИМА. Имаш несъответствие между брой Гръцки букви и Прабългарски звукове. Тая система никаквки правила не могат да и помогнат да сработи. Всякакви четения са възможни. Единственото което със сигурност не е възможно е четенето на Бешевлиев на ИГИРГУ с И, защото това разчитане не може да обясни славянската форма Чрьгобьила.

както дойде ... и малко на терсене това е собствено Първо-Българския принос в палеолингвистиката.

Те сега хората са дебили ти за онези от 9 век си седнал да мислиш. Тя системата им е била много логична на всички, просто не е работила И затова с идването на Кирилициата и Глаголицата са спрели да си губят времето с Гръцката азбука. А за правилата нали си спомняш за онова ИТЗИ, което го имаше изписано и с крайно И и с крайно У. Както и за Анзи и Зенти. Правила със сигурност е имало, просто .. 1. не са ги спазвали 2. не са ги знаели 3. всеки писач си е имал свои правила 4. и ги е прилагал с големи резерви и компромиси на съвестта.

А иначе според мен най-логично би било звукът Ъ да се предаде чрез Гръцкото У (ОУ), както впрочем е била и практиката при предаването на думата Българи на Гръцки като Булгарой. Само че в надписите на Прабългарски това би създало огромни главоболия при разчитането понеже в същите надписи звукът У е бил широко застъпен и е ставало практически невъзможно да се разбере кога ОУ е предавало звук У и кога звук Ъ, поради което според мен правила не е имало изобщо ... защото също така не е могло да бъде ясно кога И е предавало истински звук И и кога Ъ. Писачът винаги е решавал по собствено усмотрение и просто е ясно че Прабългарски както и Славянски няма как да бъде предаден достатъчно точно и еднозначно посредством Гръцката азбука. Просто са правили най-доброто в рамките на възможното. И едни и същи Прабългарски звуци са предавани с различни Гръцки букви, както и едни и същи Гръцки букви са били използвани за предаването на съвсем различни Прабългарски звукове. Това са реалностите в Прабългарските надписи.

Това е логично но само за такива като теб и мен. За Тюрко-Алтайците не е логично Върви сега да им обясниш на Турците защо е погрешно да използват латинското И (I) за предването на звука Ъ. и ако не те разберат предлагам да играе кълъча пардон kilic-a ...

Виж, аз само се заяждам с Бешевлиев защото наистина пише смехории а и не само той. Това заяждане по-горе няма отношение към качествата му на експерт епиграф. Но аз и като епиграф смятам че Бешевлиев е много повърхностен. Ще ти дам само един пример. "Освен това звукът Е е клонял повече към И, напр. биг = бег в титлата сюбиги, ичиргу = ичреки „вътрешен”, Исбул, срв. на османо-турски еш „другар” и др." Какво малоумие!!! да сравнява Ишбул с Османо-Турското еш-другар. И защо? Защото предния ден е прочел някъде смеховатите Тюркски етимологии на Аспарух като Еш-берю .. другаря вълк. като дори не си а направил труда да провери какъв е произходът на самата Тюркска дума бьоре-вълк така както не го бе направил и за Бага-Бег-Биги. Примитивизъм. Звукът Е клонял към И.... щото вместо Беги пишело Биги. А дали изобщо гръцката буква И (H или I) в случая е обозначавала Прабългарски звук И или съвсем различен звук? Този въпрос той дори не си го задава. А би трябвало защото в същото изречение ни занимава и с Прабълграската дума ИЧИРГУ, която според "експерта" идвала от Тюрксото ИЧРЕГИ, като естествено по законите на Прабългарския Тюркизъм от вокалната хармония нищо не останало. Как може в Тюркоезична среда Тюркското Ичреги да даде форма ИЧИРГУ? НО хайде това да му е простено нали не разбира от Тюркски езици, но той и с епиграфската страна на въпроса се е оплескал. Проблемът е че Гръцката буква за И се използва както в думата субиги така и в ичиргу, което автоматично поставя въпроса дали тази буква се е използвала за означаване на звук и само звук И. От Старобългарския надпис на Мостич се разбира че там титлата ИЧИРГУ Боила се представя вече в Славянизиранта форма Чъргобоила или Чръгобоила, чрьгоубъɪля, с въпросното сричкотворно Р и сам по себе си този факт просто крещи възможно ли е в изходната Прабългарска форма да е имало изобщо звук И, а не примерно звук Ъ. В Согдийския ако си спомняте думата Бага-Бог-Бег също се произнася като БЪГ с Ъ а не с И. Но да кажем това Бешевлиев не го е знаел, но това не го извинява. Няма абсолютно никакъв начин Прабългарска дума ИЧИРГУ да да даде Славянска форма Чръгу. Форма Чрьго може да даде единствено изходна Прабългарска дума като ИЧЪРГУ или ЪЧЪРГУ и от там следва че транскрибирантео на Гръцките букви за И трябва да се прави много внимателно защото е много вероятно те да са били използвани за предаването на съвсем различен Прабългарски звук който е липсвал в Гръцкия. Какви каламбури Бешевлиеви и то само в рамките на едно изречение. Та толкова и по въпроса за епиграфските му умения и усет. Е да научил е Гръцкият и Гръцките падежи но то само това не е достатъчно за да си експерт епиграф. Трябва и да си внимателен и последователен в анализите си. Не може да правиш анализ на Прабългаските звукове У-Ю и как те били предавани посредством Гръцката азбука а в същото време да спиш по отношение на другите звукове и тяхната Гръцка транскрипция. Аман от заспали "експерти".

Абе това е ясно. То и на Бешевлиев предполагам му е било пределно ясно и някъде другаде вероятно и сам е обяснил и за Омуртаг. Става въпрос за малоумния начин на писане и аргументация. Ти би ли вярвал на учен който излага тезите си по един такъв аматьорски и несериозен начин? И може ли подобни произведения да се считат за научен стандарт? За това става въпрос. И това е само в началото. То целият му труд е просто наниз от подобен тип съждения и недоразумения. И тук проблемът не е дали е експерт или не. Проблемът е много по-дълбок

Купи, Дучи, Вълхандур, Чадар прилагателни ли са, съществителни ли са...

Той и като епиграф е същата гола вода. Просто човекът е скаран с науката и научното мислене. Скивай за каква наука става въпрос. Първобългарски надписи - някъде още в началните страници. Във всички възпоменателни или надгробни надписи от времето на Омуртаг името на лицето, в чиято памет е издълбан известен надпис, започва с О-, напр. ОКОРСИС, ОТУРДАЧИС и пр. До неотдавна се приемаше, че това О принадлежи към началото на съответното лично име. Оказа се обаче, че то е всъщност гръцкият член за мъжки род при лични имена и че напр. буквеното съчетание ОКОРСИС трябва да се раздели на О и Корсис. Следователно името гласи Корсис, а не Окорсис. А Омуртаг ефенди как трябва да гласи? ..следователно Такива бисери и в кандидат-студентските работи рядко се намират. Всъщност дори да платиш на някого едва ли ще успее да сътвори подобни смехории. Аз отивам сега да чета и следващите страници ... и то съвършено безплатно. а едно време що пари трябваше да давам за да се докопам до това историческо и антикварно издание, което сега събира прах в мазето.

Тц не позна Горски Позволи на Кучкарския да те светне че в случая прякорът Професор съвсем не е прякор а една ясно-определена и конкретно-обективна реалност. Което за пореден път показва и обяснява защо у нас е по-добре да те лекува куче отколкото доктор. Статистиката отдавна е доказала че в първия случай имаш много по-големи шансове за оцеляване.

Е да но както казах това изисква наистина сериозна научна и изследователска работа, а капацитет за такава у нас просто няма. Друго си е да набараш 10-тина речника на Турски, Уйгурски Казахски и Чувашки и да се правиш на палеолингвист. Те и на запад и изток от нас са същите гьонове но не им личи толкова ясно колкото на нашите "експерти". Освен това чужденците поне имат извинението че за тях това е маргинален проблем и са се занимавали дотолкова доколкото да прегледат чуждите писания и да ги оцветят тук и там със свои скромни приноси. А у нас, намерил Ганьо някаква Куманска дума кюпе в речниците и вече превел Прабългарските надписи на Тюркски език А Тулсхи Кюпе-то и Хумсхи кюпе-то кой ще ги преведе? Може ли да разчитаме тая работа да я свършат великите Български Тюрколози които успяха да преведат Прабългарската Иранска и ранна-Тюркска дума Бага не като Бог а чрез късното Османо-Турско Бег/Бей. Умряла работа Те преди да почнат с преводите да вземат първо да уточнят тия Прабългарски думи Тулсхи и Хумсхи или пък Алхаси дали са съществителни или прилагателни Че както са я подкарали да не се окаже че и думата Български е на Прабългарски език.

Да Професоре, за теб специално съм подбрал най-добрата колекция от фантазии. Сега чакаме да ни помогнеш с твоите изчерпателно-задълбочени познания по Алтаистика и да видим кога и къде точно-определените параметри във времето и пространството на Тюркското, Монголското и Тунгусо-Манджурското семейство са се пресекли с тези на Праславяните. Тия маневри стават само в задния двор на БАН и Военната Академия, където се открива и най-голямата концентрация на научна мисъл в БГ и то на световно-междупланетарно равнище.

Делева е свястна но проблемът е че главата и е силно замътена от шашмите на нейния кумир Омелян Притсак. Основен проблем при представителите на родната "наука" е предоверяването на измислени авторитети и неспособността да се мисли и анализира самостоятелно и критично. Резултатът винаги е един и същ, както и сам си го посочил, нищо оригинално и голословно преписване на съмнителни чужди бози. "Официално" "прието" няма нищо и никога няма да има по простата причина че това което се пробутва за Прабългарски лексикални заемки в Старобългарски е просто един списък на Старобългарски думи с Алтайски произход и нищо повече. И аз се удивявам дали наистина родните лингвисти са толкова безгранично тъпи че вече няколко десетилетия не успяват да го проумеят това нещо или може би разчитат на това че читателите им са още по-тъпи и от самите тях. което за съжаление винаги се оказва самата истина. Както и да е, за нито една от въпросните Алтайски думи няма никакво доказателство че са попаднали в Старобългарски Български или Руски от Прабългарски а не от някакъв друг източник поради което самото им определяне като Прабългарски Хунски и Хуно-Български е само за удобство и много подвеждащо. Освен това тези думи дори и ако ги изкарат не 100 ами хиляда пак с нищо не доказват Тюркоезичието на Прабългарите. Единственото което доказват е че славяните са имали контакт с население което е имало в речника си Алтайска лексика и което може да е говорило на Алтайски език но може и да е говорило на съвсем раличен език в който е имало само определен Алтайскоезичен пласт и нищо повече. Освен това ако ще говорим за Прабългарски заемки в Старобългарски наличието на Алтайски заемки трябва да се съпостави количествено с наличието на подобни Ирански заеми и точно тук се вижда тоталния провал на техния методологичен подход. Наумили си да търсят само Алтайски думи в Старобългарски и Руски, намират такива и веднага правят извода че всички Прабългарски заемки били Алтайски ерго Прабългарският е бил Тюркски тип език. Що за логика и що за наука е това? 1. Защо Прабългарските заемки в Старобългарски трябва да са априори само Алтайски а не Ирански, каквито са впрочем болшинството от Османо-Турските заемки в Новобългарския език. 2. От къде следва изводът че Алтайската лексика в Старо-Български = Прабългарско езиково влияние и не само но дори твърдения от типа че засвидетелстваната Алтайска лексика е мерило за Прабългарското езиково влияние!!! 3. Къде са анализите на заетата Иранска лексика? Къде е количественото им съпоставяне с Алтайската такава? Липсва. И защо липсва? Ха Защото няма такава ли? Не, липсва защото НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ, по простата причина че липсва капацитет за такава сериозна научна работа. Изследването на Иранското езиково влияние е далеч по сложно от това да изследваш влиянието на Алтайските езици заради общия Индо-Европейски произход на Славянските и Иранските езици и многопластовия характер на това влияние поради което отсяването на Прабългаската компонента в това многопластово Иранско влияние съвсем не е лесна работа. Та на нашите експерти вече цял век не им стигна да изровят дори Алтайската лексика, тоест лекскиката която е най-елементарна за отсяване защото липсват аналози в ИЕ езици и дори тази работа не свършиха като хората. Погледнете само какви дивотии е сътворил Владимир Хънтов. Още първия път като му четох писанията останах изумен от тази гротескна комбинация от добре систематизирана и свършена работа и потресаващото плиткоумие на изводите му. За първи път забелязваме някакав опит за стратификация на заетата Алтайска лексика. Похвално. Явно човекът е бил сериозно повлиян от теориите за Ираноезичието на Прабългарите и турдностите при изледването на този материал заради многопластовия характер на Иранското влияние и аналогии, общ ИЕ лексикален пласт, ранно Иранско влияния върху Праславянски в Скито-Сарматската епоха, и последващо смесване с Прабългари Алани поради което изобщо не е ясно дали дадена Иранска заемка е дошла от Прабългарите или от друг по-ранен източник. И така, Хънтов е решил да стратифицира Прабългарската разбирай Алтайската лексика и какво става ... Настава абсолютен цирк Защото той е толкова малоумен че дори не осъзнава какъв надгробен камък върху Прабългарската Тюркология поставя с това свое начинание. От неговата стратификационна схема става пределно ясно че въпросната Алтайска лекскика в огромата си част всъщност .....няма нищо общо с Прабългарите Корпусът на прабългаризмите в съвременния руски литературен език, определен в резултат на проведеното обобщение и класифициране, включва 58 думи, разпределени в следните групи: 1) думи, наследени в руския език от праславянския: болгарин, клобук, книга, печать, хмель, хоругвь, хрен, чаша; 2) думи, заети в руския език непосредствено от прабългарския: атаман, балкар, батог, богатырь, брага, бурый, ватага, войлок, вор, жемчуг, ичиг, ковёр, коврига, кортик, кощунство, лошадь, овраг, сабля, саврасый, сапог, серьга, сусло, сыворотка, таволга, творог, товар, товарищ, тумак, хозяин, чёбот, чирик, чуваш, чулок, шапка, шатёр; 3) думи, заети в руския език от писмените старобългарски паметници: багряный, бисер, боярин, врач, ваять, капище, книгочей, ковчег, корчага, кумир, печатлеть, сан, суета, чертог, шаровый. В 15 случая прабългарския език е бил посредник между руския и някакъв друг език. Прабългарският език е преоформил и предал на руския 8 думи от иранските езици (кортик, сапог, хмель, хозяин, чаша, чебот, чертог, шатер); 3 думи - от китайски (жемчуг, книга, суета); по една - от арабски (бисер), грузински (печать), монголски (хоругвь) и осетински (кумир). Каква трагедия или по-скоро трагикомедия. Прабългарски думи наследени в Руски от Праславянски. Значи според нашия експерт Прабългарите влияли не върху Славянския език на поданниците си в Дунавска България а още на ниво Праславянски. Бравос. Сега няма да се впускаме в анализи на неговите примери колко са Алтайски изобщо защото си е загуба на време, достатъчно е че започва списъка със самия етноним на Българите тоест нашият лингвист съвсем сериозно си мисли че Праславяните и Прабългарите са били в директен контакт!!! за тези от вас които не споделят подобно мнение остава заключението че Алтайска лексика в Славянските езици може да е била заета много преди пристигането на Прабългарите и да има Хунски, Аварски Хазарски Унгарски и всякакъв друг а не непременно Прабългарски произход. Думите заети в Руски директно от Прабългарите .... пак цирк. Да забелязвате някаква специфична Прабългарска дума от надписите ни? Нито една ...освен богатир която може и да не е заета в Руски директно от Прабългарски а от Хазарски примерно. И накрая думите заети от Старобългарските писмени паметници. Там поне нещата би трябвало да са ясни, защото поне се касае за думи които са засвидетелствани в писмени паметници и вероятно наистина са били използвани в Прабългарския речник. Само че тези думи наистина ли могат да се третират като представителна извадка за Прабългарския език? Ами не могат! Много ясно че такава една извадка ще включва основно някакви думи без директни и близки аналози в Иранските и Славянските езици, те и затова са били заети и са се запазили, защото не са имали точно съответсвие в Славянската лексика и са били необходими и незаменими, така както Гръцките калки в Старобългарския. Това обаче създава много превратна представа за лексикалния фонд на езика говорен от Прабългарите и аз дълбоко се съмнявам че процента Иранска Алтайска Грузинска Китайска и Арабска лексика в говоримия език на Прабългарите е бил подобен на това което виждаме като предполагаеми оцелели заемки в Старобългарски и Руски. Просто Алтайските и другите екзотични думи в Прабългарския език са имали много по-голям шанс за оцеляване в сравнение с Иранската Скито-Сарматска лексика. В следствие на вековните контакти и общия ИЕ произход близостта на Славяния лексикален фонд и този на Прабългарските и Сарматски народи прави директното заемане на лексика изключително трудно и трудно за откриване. Защото единственото което може да бъде открито в този случай е просто някакви необичайни рефлекси и фонетични особености и отклонения на някои иначе Славянски по произход думи. Може би единствено в случаите когато Иранската дума се е различавала изключително много от Слвянския аналог са се запазвали и двете думи. там където е имало някаква близост Иранската дума просто се е славянизирала и изчезвала под влияние на книжовния език. Може би с изключение на примера със Славянското и Иранско Аз където в книжовната норма се налага Иранската форма Аз а не масовото Я, но това е било само изключение. Огромата маса от Прабългарска Иранска лексика просто е потънала и изчезнала без следа поради общия ИЕ произход и силното Иранско влияние върху Праславянския език. Пради тази причина Прабългарските Алтайски и Ирански заемки в Старобългарски трудно могат да се сравнават количествено и да се правят прибързани изводи. Особено пък при положение че старификацията и прозхода на тази лексика в Старобългарски тепърва предстои. Това което е направено по отношение на малобройната Алтайска лекскика в Старобългарски тепърва трябва да се прави по отношение на Иранската лекскика. И да се види тази Иранска лексика далиидва от Праславянски, от по-късен период, от времето на Старобългарския език и да се прецени какъв дял от нея има вероятен Прабългарски произход, защото както и в случая с Алтайската лекскика набедена за Прабългарска източниците на Иранската лекскика в Старобългарски може да са най-разнообразни, включая Скитско влияние, Сарматско, Аланско, Аварско и едва най-накрая Прабългарско.Само че като гледам нивото на родната лингвистична мисъл защо ли си мисля че ние нямаме капацитет за свършването на една такава работа. Защото то едно е да видиш някаква дума която очевидно няма Славянски произход и да отвориш два три речника за да намериш аналози съвсем друго е да да правиш анализ на хиляди славянски думи в старобългарски да прецениш доколко фонетичния им развой и рефлексите съответстват на правилата в славянските езици и ако не да обясниш защо е така. Тук вече трябва акъл и оригинално мислене а не голо преписвачество, и затова тая работа е няма да стане скоро. Ще стане когато се сменят няколко поколения феодални старци. Дотогава ще ни заливат с трагикомедия като горната.

Ами те и Балкарците нямат нищо общо с Прабългарите на Кубрат и Аспарух освен че са се заселили в земите им няколко века по-късно. Македонците и Тракийците да не би да са преки роднини на Терес и Александър Македонски. хазарейците може да са се сдобили с това име по съвсем различни начини, а да се обръща внимание на лингвистите и тяхното мнение в случая е губене на време. На тях трябва със закон да им забранят да дават мнения преди науката да установи от къде идва името, кой го е фиксирал първоначално, кога и къде, и какви езици са се говорили в този район във въпросния период. Едва тогава могат да се дават етимологии които са съобразени с историческите данни а не обичайните изсмукани из пръстите случайни звукови аналогии, които само създават хаос в науката и затлачват проблемите с десетилетия. Иранският произход на името на Хазарейците се връзва идеално с техния Монголски произход, имайки предвид обстоятелствата при които са го придобили, а не унаследили. Същата е работата и с Балкарците и техния собствен етноним таулу, планинци, който пък е директен превод на първия термин но на техния си език. Е много е ясно че предшествниците на тия Татароезичните не са били никакви планинци докато са щъкали из степите преди да се заселят в Кавказ. Също е повече от ясно че сегашните Балкарци макар и да са Татароезични представляват един типичен Кавказки народ и имат много малко общо с ордите на Чингис Хан Съмнявам се че имат каквито и да било Монголоидни черти.

и данъчна политика.

правилно Еньо. ние сме много късни поселници на Балканите. А някои от Българите още пътуват или висят по клоните. Затова и културата ни е такава, култура на прехода но при всички положения сме по-близо до маймуната.

Всичко е относително. Като се има предвид нивото на Българската аудитория, и на какви дивотии верва нашенеца то хора като Бешевлиев минават не само за специалисти и научни светила, но те са си направо едни супер нови звезди. Да вземем за пример най-новия ни академик - последният жив Тюрко-Българин акад. Васил Гюзелев. Интересно тоя Тюрко-Български "хубавец" как е пропуснал прословутия възродителния процес? Те на баш Турците им смениха имената а на Гюзела му се размина. И сега стой та гледай Първо-Българи, Тюрко-Българи, Българо-Тюрки, Тюрко-Алтайци Ум да ти зайде. Единственото което успокоява в случая е че нашите "експерти" далеч не са единствените. Към този хор на световните величия спокойно могат да се добавят и разни други корифеи на мисълта като "гробищарката" хахаха Плетньова, нашите любими форумни лингвисти Мудрак и Притсак, или пък великият и ненадминат палеолингвист Къзласов дето цял живот анализира "Тюркските рунически надписи" и накрая грух грух не било ясно на какъв език били тия Прабъларски и Алански надписи. Цирк. На нашите доморасли експери това че не разбират от Тюркски езици им е най-малкия проблем. Но какво да се прави... това е трагичният резултат от наличието на безплатно и широкодостъпно образование в соц и пост соц. България. В белите държави такива "специалисти" ходят да бачкат в Макдоналдс, а при нас излизат с университетски дипломи, пишат учебници и раздават акъл. После защо нацията затъпявала. На Притсак може да му е слаба науката но пипето му сече и знае как да си напише и аргументира тезите така че поне на пръв поглед да изглеждат добре, а нашите жалка картинка... като им чете човек трудовете и се чуди това академик ли го е писал или е някаква компилация от кандидат-студентски бисери, абсолютно аматьорски драсканици и всевъзможни алогизми и взаимно-изключващи се твърдения, на които дори и неспециалисти могат да им се смеят. в тази връзка как се развиват напоследък бойните действия на фронта с феодалните старци? моето усещане беше че тия старци там май всички ни ще ни заровят, а след време нищо чудно тия същите да започнат и да ни изравят и изследват. пада им се...измрели са защото не инвестирали и обърнали гръб на нАуката.