turanaga_san

Пропуснах да отбележа, че освен древнотюркските корени на Европейското железарство, световната Хунология откри и един куп следи от Алтайско идолопоклоничество още в най-дълбоките Индо-Европейски древности, където Тюркската дума кап - образ, идол се е развила в думите capita, kaput, капител, кефал .... и други форми на древно Тюркски глави, а преклонението на древните и съвременни Българи пред хондрокефалията мисля, че не подлежи на съмнение. Убеден съм, че в централното капище на Плиска е имало някоя каменна баба, която на определен етап от еволюцията на Прабългарския Тенгризъм е била подменена с друг един добре познат образ - чутурата на Никифора, която дълги години е била използвана като средство за приобщаване на Славянските маси към Прабългарската култура и религиозна практика. Блатните твари много бързо са се ориентирали в новата обстановка, при която купите, чашите, и идолите са се правили вече не от желязо, а от други много по-твърди и лесно достъпни материали.

Ти по-добре се замисли защо нашата водеща Хуноложка е пропуснала да сложи в кюпа с идолите, формите и съдинките също така и прословутите "кюпета" или "кипета" от Преславския надпис. Те май така и не се разбраха това Y като Ю или като И, ще го четем, ама то все тая. Тук някои форумни лингвисти се възмущават от лингвистичните умения на Прицак, били чудовищни и прочие, е ами започвайте да свиквате. Така се борави с материята. А като имаме предвид, че учениците винаги надминават своите учители, Делева съвсем не е за подценяване, и съм убеден, че ще сложи Прицак в малкия си джоб. И сега дайте да се разберем за кюпетата веднъж за винаги - 1. капаци за съдинките от сервиза на ичергу боила ли са, ( съответно имаме тасове с капаци и тасове без капаци) 2. маскировъчни дрехи за старобългарското разузнаване, тип Прабългарско наметало с варианти - бронирано, меко следващо формите на тялото, или тип невидимка. 3. Тюркски ризници и брони от най-древните Тюрко-Алтайски, Тунгусо-Манджурски, и Монголо-Татарски корени кип, кап, кьобе, и така затънахме в едно дере.... форми образи брони .... интересно откъде са се взели всичките аналози в Индо-Европейските езици, като купа, cup, cuprum, copper пак във връзка с форми, извивам, вдлъбвам, изкривявам. А в славянските езици имаме съответно думичките кипя и кова, все едни древно-тюркски технологични термини свързани с обработката на метала Разбира се тези детайли едва ли могат да разколебаят родната и световна Хунология.

То понякога смешното е най-показателно и красноречиво. Това че в София Пловдив Търново и Варна живеят хора, които говорят Славянски какво ни казва за техния обективен "етнически произход"? Че са славяни ли, или пък автохтони Трако-Даки или пък Прабългари дошли от дълбините на Азия. Ами половината от тия в изброените градове, само преди 100-200 години вероятно са имали предци със съвсем различна етническа принадлежност. Така че етнически произход - смесен. Не разбирам какъв очакваш да бъде отговорът на въпроса за етническата принадлежност на Балкарците и Карачаевците? Касае се за някакви няколко стотин хиляди души, чиито идентитет се е оформил едва в последните няколко века. Етническият им произход е една невероятна мешавина, върху която в случая с Балкарците се е наложил някакъв татарски диалект от Златоординския период. Какво ни казва това за техния конкретен етнически произход? Ами не ни казва много. Ако има нещо за обсъждане това не е какъв е етническият им произход, щото са прекалено малки групи за да им се търси някакъв уникален произход, а какъв е произходът на идентитета им. Защото едно е да говориш за етнически произход на Българите съвсем друго е да говориш за етнически произход на Тракийците. Става въпрос за това , че много групи приемат идентитети, които нямат нищо общо с техния етнически произход в тесния смисъл на думата. Зад Тракийците могат да стоят най-различни съвременни етноси, нито един от които няма нищо общо с древните Траки. Зад Българите, същата работа макар и да имаш само един етнос - етническия произход не е задължително да е Български и връзката е по-скоро историческа, а не толкова етническа. Така е при практически всички съвременни исторически народи. При неисторическите, измислени, наскоро формирали се народи, или немногобройни маргинализирани групи много често липсва дори и историческа връзка, а идентитетът се изгражда на базата на преосмисляне и етнизиране на географски понятия, често изваждани от нафталина. Примери ... Палестинци, Македонци, Босненци, Балкарци и някой ден Тракийци или Скито-Трако-Дако-Гето-Мизийци. И да резюмираме за Балкаро-Карачаевците - етнически произход: микс от коренно кавказко население+Прабългари+Алани+Татари, които като последно заселили се са си наложили Тюркския език от Кипчакски тип. И пропуснахме най-последно появилите се - Руснаците, които съвсем скоро също ще си наложат езика, а Карачаевците ще говорят на "Балкарски" само с козите си

Ами мисля че за тях знаем точно толкова колкото знаем за етническата принадлежност на Софийските Бъгери ... всъщност какво знаем за етническия произход на последните? Каква гмеж от шопи, печенези, анадолска паплач + някой друг див славянин, ще ме прощавате ако съм пропуснал някоя етническа компонента.

Интересно, интересно. Само дето пугурите/пагерити са известни в Кавкваз доста преди Оногуро-Савирите и то във времена когато според авторите Българите трябавало да се смесват с усуните в Централна азия. А и на каква база се приема родството между Сабирите и Оногурите?

Ама Ник основният проблем на тази наречеа от теб "официална" теза е, че "древнобългарският от надисите" съвсем не е близък до Чувашкия!!! И под надписите аз имам прадвид тези от Балканите, а не Волжките. Така че единственото официално нещо свързано с тази теза е ОФИЦИАЛНИЯТ и провал при превеждането на Чувашка основа на Прабългарските надписи от Долния Дунав + този от НСМ. Ето защо тук изобщо въпросът за маргиналността на тази теза не стои. Тя не е просто маргинална, а напълно погрешна и доказано НЕВЯРНА. С други думи тази теза продукт на случайни аналогии в календарните термини от именника с Чувашките е изгубила своята научна стойност още в момента, в който Тюрколозите са я изоставили и са тръгнали да търсят алтернативни Монголски или Тунгусо-Манджурски преводи на надписите. Тюркските, Монголските и ТМ езици са съвършено различни. Къде точно е мястото на Чувашкия език сред тях за мен е маргинален въпрос. Същественото в случая е че от надписите е видно, че Чувашки тип език е говорен във Волжка България, но не и в Дунавска България и при Аварите. Изобщо защо трябва да се приема, че във Волжка България, Авария и Дунавска България доминантния език е бил еднакъв? Във Волжка България се е наложил Чувашкия, дали това е станало под Хунско, Прабългарско, или Хазарско влияние, или на някакви Тюркоезични народи появили се там след 7 век един господ знае. Аварите може да са говорили Монголски, там имаш и такъв контекст с намерени монголоидни антропологични типове. Дунавските Българи са оставили едни Дръстърски надписи и числителни суфикси, в които ясно си личи ИЕ основа, така че е напълно нормално Дунавските Прабългари да са говорили език различен както от Аварския така и от Чувашкия, и като имаме превдид силният и неспорим ирански контескт при Дунавските Българи вероятността тази разлика с Чувашкия да се дължи на Монголски или Тунгусо-Манджурски, а не Ирански езици, е просто смехотворна. Това, че Прабългарските надписи не е се превеждат чрез Чувашки е защото най-вероятно те са на някакъв Ирански или ИЕ език а не Монголски, ТМ, или Корейски. Ами гледайте контекстта. Не може да ми тръгвате с преводи на някакви далечно-източни езици за надписи на един народ, който е прекарал предходното половин хилядолетие в една сарматска среда, а не в Манджурия. Крайно време е "официалните" теории да си отидат на официалното място. Тоест където им е мястото

Ей, каскадо, в теб няма никакъв матриал за езикови салтоморталета и шашми. Не я разбираш ти науката и това е. Как да ти обясня,че Прабългарското ТВИРЕМ идва от пра-пра-пра Монголската дума ВТОРЕМ, от която реконстуирам една изходна форма от рода на ДВОЕМ/ДВОРЕМ/ТВОРЕМ макар и малко ЗОРЛЕМ. Само бъдещите изследвания ще покажат дали теорията ми за тоя Твир дава малко или много фир.

Имаш предвид числителни редни а не бройни. За такива суфикси говорим. В Славянски суфикса за числителни редни е наистина И. ОМ и ЕМ се срещат при славянските числителни бройни, ето защо е очевидно, че Прабългарските суфикси за числителни не са взети от Славянски Възможно е Иранснките суфиски ЪМ/ОМ/ЕМ да имат някаква връзка със славянските бройни числителни, все пак ИЕ основа и влияния. В случая генезисът на Иранските суфикси е периферен въпрос. Важното е че те са докумнетирани много отдавна и понеже самите Прабългари са живяли сред или в съседство с народи, които са използвали подобни суфикси, изводите са очевидни. Това го казвам и във връзка с аргумента ти, че произход и език са различни неща. Ами различни са, но ти не можеш да се мислиш за професионалист и в същото време да правиш някакви произволни преводи без никакъв контекст. Да намериш някаква плочка с надпис в София и да тръгнеш да я превеждаш на Шумерски, Японски, или Корейски. Такъв подход имат шарлатаните, със или без лингвистическо образование. Сериозните учени първо изследват контекстта ...къде е намерена, какви народи са живяли там, какви езици са се говорили, каква е археологическата среда, ако има население с нехомогенен произход то какъв е основния субстрат и какви са примесите, и едва тогава имайки предвид тези данни могат да търсят алтернативни преводи, но само в рамките на ВЪЗМОЖНИТЕ и НАЙ-ВЕРОЯТНИ езици. Твоят Мудрак кое от горните неща е направил? И каква основа имат преводите му на Монголски Тунгусо-Манджурски и прочие. Човекът изобщо не се е постарал да разбере и анализира археологическата и етническа среда, не само при Прабългарите на Долния Дунав, но и при тези на Волга. Което веднага контрастира със задъблочения анализ на този другия излседовател Егоров. Мудрак може да е добър Тюрколог но не е Иранист, и ако беше истински професионалист, когато намери един труден за превеждане надпис в среда с доминантен Ирански субстрат няма да се нахвърля веднага на Монголски и Тунгусо-Манджурски преводи, само щото той от това разбира. Общп взето тази практика всеки да се опитва да обяснява всички неясноти само въз основа на тясната си специализация играе много лоша шега не на аматьорите, а точно на професионалните учени. Точно този подход сътвори един куп безумни преводи на надписите от НСМ Преслав и какви ли още не. Това че ти разбираш от Чувашки и Монголски не означава, че всичко в Прабългарските надписи трябва да бъде разчетено и преведено на Чувашка или Монголска основа. Никой не твърди, че в тези надписи няма Чувашка или Монголска лексика. Възможно е да има, но това което наблюдаваме с Преводаческия бизнес е много далеч от Сериозна наука. За мен фактът че Мудрак тълкува Преславския инвентарен надпис, а не казва и дума за Дръстърските, е сигурен белег, че се касае за шарлатания и обичайните шашми с бледи фонетични аналогии. Такива преводи на основата на напълно екзотични за Прабългарската археологическа и етническа среда езици са актуални само ако са изчерпани абсолютно всички алтернативи и в контекста на ясна теория или хипотеза, която може да бъде директно тествана. Къде е теорията в случая? Ок посочил си аналогии между Прабългарския календар и Чувашки. Каква е терорията ти? Че Прабългарския език е Чувашки език? Ок, каква е следващата стъпка? Тестване на теорията! Как? Ами хващаме известните надписи от Прабългарска среда и се опитваме да ги превеждаме на ..... Монголски Или пък Тунгусо-Манджурски Що пък не, както се казва все език... важно е теорията и преводите да вървят. За съжаление обаче когато се стигне до това положение теорията е вече мъртва, или мъртво родена. Аз започвам да се хиля на вашите професионалисти и си казвам може ли да има толкова тъпи индивиди. Естествено на този етап мен изобщо вече не ме интересуват конкретните езикови открития. Колкото повече тиня толкова повече се затъва. Та сега, хайде да видим има ли наистина професионални лингвисти, които са в състояние да създадат поне една нормална теория и да я защитят по нормален начин. Ок ако Чувашкия не върви, и ако приемем, че календарът в Именника е Монголски или Тунгусо-Манджурски нека да видим преводите на Прабългарските надписи, имат ли смислен превод на Монголски или Тунгусо-Манджурски. Омръзна ми да слушам глупотевини, че Календарът бил Чувашжки, езикът Монголски, а пък надписите на Тунгусо-Манджурски. Аман от дивотии и безумни разчитания. Сега това разчитане на Твирем като втори, а не девети месец по Мудрак, откъде изскочи? Къде му е Алтайската или Монголска първооснова. Да не би да е Варяжкото Твеир - втори То даже и на Български/Славянски я има тази инверсия ДВе но ВТори. Ето ти нагледен пример как без да се отчита контекста могат да се правят какви ли не звукови аналогии и преводи.

Nik не се е заблудил, че става въпрос за Съвременния Чувашки език. Мисля че той спомена някакви Волжкобългарски надписи, не запомних къде и откога са те, от които е видно, че числителни на ом/ем е имало и преди "съвременния чувашки" ...дори може да се предположи, че съвременния чувашки суфикс меш се е образувал не върху изходната алтайска основа -инчи, а от основа на ом/ем, към която впоследствие се е добавил обюотюркския суфикс - ш. Това предполагам е причината поради която още в началото е казано, че чувашкия суфикс меш съответства само ФУНКЦИОНАЛНО на Старотюркския инчи. Съгласен съм, че примерите с ом/ем в съвременнен Чувашки, които Левитская изброява изглеждат случайни и не са точно суфиски на числителни. Освен това там имаше примери с инвариантност, при които са възможни вместо суфикси на меш, да има суфикс или на М или на Ш, вишъм кун и вишън кон трети ден, но също така пъръш- първи, шичъш - седми, и тахаръш - девети. Тоест в изолирани случаи и изрази вместо меш може да се използва или суфикс М или Тюрксия Ш. Тази инвариантност потвърждава хипотезета, че суфиска меш не произлиза директно от общотюркския инчи, а че неговите два компоненнта имат разнороден произход, и че крайното Ш е започнало да се добавя на по-късен етап към изходна форма с м, което е дало съвременнта форма на суфикса Меш или при директно заместване на суфиска М с Тюркския Ш. Наличието на суфиски ОМ/ЕМ като изолирано явление в Чувашки и лиспата на подобно нещо в останалите Тюркски езици само показва, че тези суфикси са продукт на чуждо езиково влияние и понеже такива суфикси са засвидетелствани много по-рано при Иранскте народи, в сравнение с Прабългарите и Чувашите, е логично именно там да се търси техния генезис. Ник попита дали знам нещо за този им генезис в Иранските езици ... ами не знам, но понеже има и славянски паралели предполагам, че има някаква ИЕ основа. Във всеки случай за Чувашки произход на Прабългарските суфикски от именника ОМ/ОМ може да се говори само в контекста на тяхното извеждане от Пратюрксата основа инчи, при всякакъв друг сценарий важи въпроса ..Е какво като ги има в Чувашки? И само там? И то като изолирани примери, и то от календарни термини, които може да са моделирани и на основата на съвсем друг език а не Прачувашки? Хипотетичното извеждането на Прабългарските суфикси ОМ/ЕМ от Тюркското Инчи при наличие на директни Иранснки паралели е много проблематично да не кажа и по-силна дума, а освен това проблематично е и извеждането на самия Чувашки суфикс МЕШ от Тюркския, та какво остава за извеждане на Прабългарското ОМ/ЕМ от Тюркски през Чувашки ... умряла работа

За съжаление въпросът за връзката между Оногури и Оногундури все още стои. Според мен се касае за различни групи. Оногондурите/Ванандурите/Нандор са били или Българи или много тясно свързани с Българите. Оногурите/Хунгарите не са били включени в Дунавска България. Според мен има ясни данни ,че Българите и Унгарците правят много голяма разлика между двете групи, като Българите наричат Маджарите Угри, тоест Унгарци, вероятно заради смесването на последните с Оногурите/Угри в Ателкюзо - Северното Черноморие, докато Маджарите възприемат името Унгари, видно от Гестата, и започват да наричат Българите Нандор. Това противопоставяне според мен показва, че двете групи Оногурите и Ванандурите/Оногундури не са идентични и имат съвсем различна съдба. Оногундурите/Ванандурите полагат основата на Дунавска България, докато Оногурите остават вън от нея и са инкорпорирани от Унгарците, които най-вероятно ги завладяват. Булгарите обаче продължават по инерция да използват името на своите съседи и врагове на Север и го прилепват към Маджарите. Не знам обаче има ли наистина писмени сведения за Оногурска държава в Северното Черноморие? За патриа Оногурия сме чували всички, но в няколко западноевропейски атласа забелязвам обозначение Оногурия редом с България... без да ми е е напълно ясно има ли писмени данни за паралелното съществуване на такава държава с Дунавска България. Явно е имало нещо такова, което е просъществувало до идването на Унгарците но изворите са оскъдни. Въжможно е Оногурите да са били Чувашоезични. Във всеки случай за мен е ясно, че Унгарците изпитват Чувашко влияние и се Тюркизират частично още преди идването им на Балканите. Това е станало някъде в контактната зона на Волжка България и Хазария, въможно именно в Ателкюзо и Оногурия. Но Тюркския пласт в Унгарски не е само от Чувашки тип, не случайно Византийците постоянно наричат Унгарците Тюрки, а Българите нито веднъж. Ако приемем, че Тюрския език от Кипчакски тип се налага в Хазария и Волжка България през 11-12 век, то е логично понеже Унгарците са напуснали региона малко по-рано то при тях основно влияние да оказва по-ранния Чувашки тип Тюркски език. Аз и затова казах, че според мен Чувашкият език се е наложил в Хазария и Волжка България най-късно 9 век тоест в хронологично отношение той се доближава и става паралелен на надписите от Дунавска България. Само че Волжка България се образува много по-късно от Дунавска България и със сигурност Чувашкия език се е разпространил и наложил там още в Хазарско време преди възхода и обособяването на Волжка България. Ето защо не може да се приеме на юнашко доверие, че езикът в ранна Дунавска и Волжка България е еднакъв. Надписите от Дунавска България ама никък не личат да са написани на Чувашки език, а заиграването с Именника е типичен пример за шарлатания в действие. Българите на Дунав може съвсем спокойно да са копирали някакъв Хазарски календар и терминология, която няма никаква връзка с техния говорим език. Така че дори и да успеят Чувашките преводи на Именника, а според мен това няма да стане както не е станало вече цял един век, този успех сам по себе си не води до никъде и до никаква теория .... такава теория е невъзможна без Чувашки превод на Дръстърските надписи или поне на този от Наги-сент-Миклош, ако примемем, че последния има връзка с Дунавските Българи. За съжаление ние вече колко десетилетия ги чакаме тези преводи Ами те за надписа от Наги сент Миклош, а сега и за инвентарните надписи тръгнаха на Монголски и Тунгусо-Манджурски да ги превеждат. Що ли? Сигурно щото са лесно преведими на основата на добре известния ни Чувашки език. После Петър Добрев бил шарлатан и пишман лингвист.... то да беше само той.

Ник аз нямам езиковедско образование и не съм Тюрколог за да правя оценки на Мудрак като лингвист. Просто преди време когато попаднах на неговата монография още от първите една две страници ми направи неприятно впечатление какви глуповати и алогични неща пише поради което не го и дочетох. Просто ,не знам, може това да не е индивидуален проблем ,а по-скоро професионално изкривяване при много от хората занимаващи се с хуманитарни дисциплини, но аз на подобен тип хора и наивни писания никога не мога да имам доверие. Сега нямам време да чета, пиша и коментирам в детайли, но вече забелязах някои нови свежи моменти при Мудрак, които направо ми радват окото ... твирем вече не се тълкува като 9-ти месец, а като втори Явно някой е светнал професорът, че твирем трябва да е месец в началото на годината. Така че за втори месец, попадение в десятката. Друг е въпросът как се връзва това с прототюркските числителни. Сега остава да си оправите и чувашките преводи на Алтом, Читем и Шехтем защото Алтом не може да е 6-ти месец по същата причина поради която твирем не можеше да е 9-ти. Трябва Мудрак да му намери някакъв алтернативен превод, така както е намерил с твирем и тази чувашка дума за втори. Впрочем не разбрах какъв му е преводът на шехтем? Съфорумникът "торанага_сан" отрича наличието суфиксова аналогия между чувашките/прачувашките числителни с прабългарските такива.. Хехе интересно си се изказал, но като първо не ме бъркай с Японския адаш. Аз съм си Туранец. И второ АНАЛОГИЯ има, но не и ясна ГЕНЕАЛОГИЯ, ако ми схващаш тънката мисъл. Аналогиите както вече писах могат да имат най-различен генезис и тълкувание. Посочих ти едно хипотетично обяснение за евентуално развитие на Чувашките окончания от Тюркските, в които М/Н в суфикса също може да е резултат от Иранско влияние и субстрат. Друго обяснение е Чувашките окончания да са копирали директно Иранските ОМ/ЕМ, и както казваш вторично да са придобили Ш в резултат на последваща Тюркизация. Оконачнията ОМ/ЕМ сред Иранските народи обаче са засвидетелствани много преди тяхното фиксиране в съвременнен Чувашки или във Волжкобългарските паметници, поради което именно те се явяват най-пряк сигурен и синхронен паралел на Прабългарските суфикси в именника. Чувашкият език все пак е един изолиран език с неясен генезис, поради което търсенето на Прабългарски анаогии в Чувашки без да се търси ясна прото-алтайска основа няма особен смисъл. Какво като го има в Чувашки? В Чувашкия имам най-различни влияния. За мен Прабългарските суфиски са или директно Ирански, или развили се под силно Иранско влияние, ако се приеме една еволюция от Тюркското инчи. Само че няма логика Тюркският суфикс да се Иранизира до ОМ/ЕМ и след това да се ретюркизира с добавяне на Ш. Последното може и да се е случило при Чувашите, които от една Иранска езикова среда са попаднали в Тюркска, докато Прабългарите на Дунава не са попаднали в такава Тюркизираща среда и са си запазили суфиксите на ОМ/ЕМ. За корените на самите числителни и техния произход ще продължаваме да спорим, защото аналогиите са много съмнителни и преводите невъзможни. А търсенето на специфични Чувашки аналози е непродуктивно, тъй като са необходими специфични прототюркски аналози. Всичко останало може спокойно да се тълкува като баласт от вносна лексика в Чувашкия език от Прабългарски или някакъв друг език. Преводът на твирем като втори по Мудрак го приемам, сега остава да видим и откъде идва това Твирем - втори месец... да не би да е от ВТОРЕМ > ТВОРЕМ А по въпроса за шарлатанството, за мен Мудрак ще си остане шарлатанин докато не видя преводите му на Дръстърските надписи ... а тия "преводи" на именника и инвентарните надписи да си ги запази за себе си. Значи или ще намерите един надпис, в който да си личи ясно Чувашки тип език в България на Долния Дунав или ще си сложите теорията за Чувашкия език на Прабългарите във фризера, където отдавна и е мястото. Както ти казах вече от Чувчшките заемки в Унгарския и от Волжкобългарските надписи няма никакво съмнение, че в ранна Волжка България и Хазария се е говорил Чувашки тип език, и откъдето той е повлиял на Унгарския. Ако Унгарците бяха изпитали влиянието на такъв език не по времето когато те обитават териториите на Волжка България и Хазария, а на Долния Дунав то в нашия език със сигурност щеше да има запазени доста други Чувашки тип думи, а не само една две като шаран. И под Чувашки думи имам предвид думи със сигурен алтайски произход и с Чувашки фонетични особености, а не просто думи общи между Български и Чувашки. Такива може да има много. Та както казах чакам с нетърпение Мудраковите преводи на Дръстърските надписи и на всички останали професионални лингвисти им пропоръчвам да се запознаят с това как физиците изграждат техните хипотетични модели и теории. Би им било от огрома полза и дано да престанат да задръстват научното пространство с обичайната тиня. Значи не може да се гради сериозна теория като се подминават и пренебрегват най-важнте явления и артефакти. Ето защо ако трябва да степенувам шарлатаните то Петър Добрев отстъпва далеч назад от творци като Мудрак. Добрев е далеч по-симпатичен, зашото беше първопроходец и макар да е псевдолингвист успешно приложи комплексния подход и с това спечели доверието на много от читателите, особено такива с някакв научен бекграунд, за които езиковите спекулации са си умряла работа по дефиниция език-култура-антропологични данни-археологическа среда-исторически данни ... всеки един от елементите взет по отдено нищо не доказва. Работеща теория има само когато данни от различни дисциплини и източници водят в една и съща посока. Аз затова те питах за какво ни губиш времето с твоите хипотетични Монголски или Тунгусо-Манджурски преводи като аз не знам дали в Дунавска България изобщо е имало значително население с такъв далечен и екзотичен произход. Къде го тоя контекст? От тая работа нищо няма да излезе. Но пък нищо чудно да успееш да убедиш някой , че Прабългарите на Дунава провесвали и погребвали хората по дърветата досущ като в древна Монголия. Изучавай по-добре Добревологията за да разбереш как се правят хватките. Мудрак също има какво да научи, защото само със случайни и съмнителни езикови данни и интерпретации видяхме какви теории се създават.

Щуро Маке, не ги разбираш ти тия работи. То не че ние ги разбираме ама айде малко да ти пусна вътрешна информация. Питай ги Щуролозите специалисти по Чувашки и Тюркски езици от ЛИР групата, дека го Прабългарския ламбдаизъм в това числително бехти от Тюрк. беш... нъл в Прабългарския имало ротацизъм и ламбдаизъм. Ротацизма беше З>Р а ламбдаизма Ш>Л. Ето например в Чувашкия, който си е ЛИР Тюркси език гледаме, че Тюркското число беш дава пелемеш, пилемеш или каквото там беше с характерния ламбдаизъм. Прабългарското число ....ламбдаизъм... йок. Притсак що време, пот, кръв и сълзи изля докато го обясни това малко проблемче Че на всичко отгоре числото е от каменен надпис, а не Славяноезичен текст, така че, редовният номер със славянизацията няма как да мине. А че думата бехти идва от пети кой знае от какво идва, но нищо чудно да си по-близо до истината от Тюрколозите

Аз пък искам да видя някой световен Български или Небългарски Тюрколог да преведе Дръстърския надпис Зенти асо е На какъвто и да е език. Или поне да спомене, че такива надписи съществуват. Щото Мудрак примерно не иска да ги споменава, да не би случайно някой да се усъмни в неговите тарикатски и умопомрачителни разчитания на Именника...що така бе Тюрколози, след чинията на Денгизих дайте да напишете нещо и за на Зент тас-о ... и без това имате такъв богат опит с тасовета на Българските боил-жупани

1) Волжскобългарските числителни са еднакви с дунавскобългарските и прачувашките; Какво всъщност искаш да кажеш тук? Кои са тези "Волжкобългарски числителни" ... в кой надпис и документ? В кой документ ги има записани "прачувашките" числителни? Аз познавам единствено Чувашки числителни, за прачувашки числителни чувам за първи път. Какви са били Волжкобългарските числителни не ме интересува особено, защото няма връзка с проблема за Прабългарския език. Дунавскобългарските числителни са славянски и какво от това? Във Волжка България не са намерени надписи с език подобен на Дръстърските, а в Дунавска България не са намерени надписи на Чувашки език подобен на този в надписите открити във Воилжка България от времето на Златната орда ...ерго "Прабългарите" на Дунав и Волга не са говорили на един език и понеже Праългарските надписи от Дунавска България са много по-стари от Волжките следва елементарния извод, че езикът на Волжките Прабългари е бил подменен с Чувашки тип език някъде в периода преди 12 век. Единствената връзка между темата Прабългарски език и Чувашите са числителните в именника, които НЕ са същите като Чувашките. Не само че окончанията са различни но и самите числа са различни. Това което ти наричаш "еднакви" са някакви случайно звукови аналогии между числителните от именника и тези на чувашите. Чувашките числителни, както самите числа така и окончанията им очевидно имат Тюркски произход, и там съответсвията са съвсем видни и логични и е напълно нормално един език с Тюркски произход като Чувашкия да има подобни числителни. Числителните от Именника обаче, за които ние не знаем дали са наистина Прабългарски чсилителни, а не просто мъртви календарни термини заети от от един или няколко други езика, тези чсилителни имат не само различни суфиски, но и самите числа изобщо не кореспондират с Чувашките. Налице са просто едни жалки опити за някакви звукови уподобявания, които са математически и езиково невъзможни. Това сме го дъвкали вече години наред. Омръзнало ми е да го повтаряме всичко до безкрай. Върви прочети темата в Бойна слава и разбери защо всички прилики между Чувашките числителни и тези от именника са просто случайни звукови аналогии. Тюрколозите просто преиграват със свободното съчинителство относно тези числителни и търсят теле под вола, по същия начин както направиха и с надиса от Наги-сент-Миклош. Доколкото си спомням единствено за вечем беше възможно думата от именника да има смисъла на подобното Чувашко число. Огромата част от останалите числителни са различни и нямат ясни аналози в нито един не само Алтайски, но и Ирански език, което навежда на мисълта, че се касае за мъртви термини наследени от някакъв неизвестен изчезнал език или пък самият източен календар е преминал през няколко езика посредници преди да се появи при Дунавските Българи, поради което и езиковият материал е толкова разнороден. Все пак разясни ми терминологията си за да разбера какво точно имаш предвид, защото това волжкобългарски, прачувашки ...пълна каша.

Стига си си губил времето с толкова мислене. Върви си преговаряй фантастиките на Мудрак за числителните и кюпетата, звучат много по-научно от елементарните и смислени преводи на Добрев и Добрев, нал тъй? Аз мога само да те открехна че от старите петърдобревщини по-хубави преводи на тези надписи няма да се появят... нито на Чувашки, нито на Монголски, нито на Тунгусо-Манджурски. Така че ще си останеш само с чакането. Много сори но счетоводителя вече ви видя сметката. На тия надписи твоите велики Тюрковеди и востоковеди ще им измислят преводи на не-Индо-европейски език когато им цъфнат налъмите. Аз сега забелязвам, че според тази дама Мария Стамболиева в езика на Прабългарите имало и пост-позитивен определителен член за мъжки род - А, с което предполагам се обяснява защо имаме непрекъснато форми като боил-а или пък кан-а. Добревизъм в действие ПС: Вземи си преговори П. Добрев, доколкото си спомням неговите преводи на бяха на основата на Осетински, а на основата на езика на Талишите в Кавказ, при които се откриват точно такива конструкции с глагола Е в края на изречението, подобна особеност с поставянето на глагола отзад се наблюдава и в Согдийския. Изобщо в тия надписи от километри си личи ИЕ тип език и не случайно всичките Тюрковеди бягат от тях като дявол от тамян и се правят все едно ги няма. Друго си е да "превеждаш" надписи без граматика и прилагайки метода на случайните звукови аналогии, съмнителни етимологии и свободно съчинителство. После върви разбери кой бил специалист и кой шарлатан

Професор Добрев още откога ги беше превел тези надписи на Ирански. И за първи път в човешката история мнението на професора съвпадна с превода на другия прословут специалист по Прабългарите Добрев, счетоводителя от БАН. Да живеят Добревците, оказа се, че нашите надписи ги преведе не великия Чувашолог Мудрак, а нашите собствени домашни и световно неизвестни "лингвисти". Кой би повярвал.

Ти пък чак сега ли разбра, че преводът им е елементарен и през Ирански а не Тунгусо-Марсиански Maria Stambolieva

Повярвай ми, но ти написах отговора си точно след като по една случайност разглеждайки набързо Левитская попаднах точно на частта за Чувашките числителни и .... и нищо ново. Тези глупости, че Чувашките суфикси меш, а не Осетинските окончания, били по-пряк аналог на Прабългарските ом/ем ги дъвкахме с наполетано в Бойна слава много отдавна и са ми добре известни, просто нищо не струват. Сега поне разбрах откъде на него му е дошла тази "брилянтна" идея Между другото, Чувашките окончания меш наистина може да произлизат от Алтайските/Тюркски окончания на числителните инчи. Като това това крайно ш идва от Алтайското чи, а м-то идва от Алтайското Н, което в крайна позиция на Чувашки дава м. Тук се посочваше примера с българската дума корем, съответстваща на Алтайския прототип карън, тоест наблждаваме точно същата трансформация на Н > М, така че Алтайското и по-точно Тюркско ИНЧИ/ЪНЧЪ може закономерно да даде това специфично окончание на числителните МЕШ в Чувашкия. Алтернативно обяснение може да бъде, че Чувашките окончания са се развили късно под силно Иранско влияние или отразяват някакво древно Иранско субстратно влияние в Пратюркския език. Тук е редно да си зададем първо въпроса доколко Тюркски или Алтайски са самите Тюркски суфикси за числителните редни? Ами ако самият древно Тюркски суфикс ИНЧИ се е развил на Иранска почва? Всъщност има ли общо-Алтайски суфикси за числителни редни? Какви са Тюркските еквиваленти в Монголски или ТМ-те езици? Аз съм забелязал, че вие преводачите и лингистите ама много бързате с изводите Нали ти казах, че тия филми сме ги гледали вече ... какви ли не "Тюркски" думи в Прабългарския език се оказаха някаква изолирана лексика с чужд и вносен произход в древно Тюркския език и без ясни аналози в останалите Алтайски езици. Сега забелязах и как си се изказал за животинките в календара, които били "всичките" с Алтайски произход. Ами не са всичките, а само повечето ...имаше доста животинки, чиито произход си остава висящ ... примерно думата за кон ...имен не беше ли Угро-финска? А думата за петел ТОХ макар и да съответства на Алтайското Таук, пак имаше най-пряк аналог в някакви забутани Угро-фински езици. Впрочем, аз заповам да се съмнявам и дали останалите животни в календара, които броите за сигурни Алтайски са наистина такива. Щото техния "Алтайски" произход почива на изолирани аналогии в отделни Тюркски езици и за мен съвсем не е сигурно дали тези термини имат ясни аналози в Монголски или ТМ за да могат да се броят за изначални Алтайски корени. Я някой да вземе да провери .. за да не се окаже ПАК как зад Тюркските думи курт и бьори се крие някакво Иранско животно Та да се върнем на темата ...мен изобщо не ме вълнува дали Чувашките суфикси на числителните са производни на Тюркските, възникнали независимо или пък под Иранско влияние или от Ирански субстрат. Възможности колкото щеш. Прабългарските суфикси обаче са 100% идентични на Осетинските и Согдийските, затова стига сте хвърляли прах в очите на хората .... Чувашките окончания може да са двойно съставни като Тюркските, но Прабългарските окончания са едносъставни ..като Осетинските за ТМ не знам какви са ..едно дву трисъставни ... Мога само да кажа, че Прабългарите живеят в съседство с Алани а не с Тунгусо-Манджури на другия край на света и няма нищо по-логично да слагат на числителните си Осетински, а не Алтайски суфикси. Затова намалете градуса и стига вече с тия екзотичните "преводи"... ако Прабългарите са говорили на Чувашки що решиха да напишат ТВИРЕМ, а не ТВИРЕМЕШ, а това в случая ви е най-малкия проблем .. големият ви проблем е, че в Прабългарското ШЕХТЕМ го няма Чувашкия ротацизъм Чув. сакаРамеш / Тюрк СекиЗинчи и то просто, защото има само случайна звукова аналогия, каквато впрочем е работата и с Праб. ТвиРем Чув ТахаРамеш Тюрк. ТокуЗинчи, само и само за да видите пак някакъв прабългарски ротацизъм след като е повече от ясно, че математически прабългарските месеци не могат да съответстват на предлаганите Тюркски преводи. А и кой Тюркски език може да има дума като Твирем с начално ТВ? Явно и в Чувашкия такива чудеса не стават. Стават само в Прабългарския ... Хлобрин, Крум, Дван, тоест и при думи от каменни надписи, които за разлика от последната животинка от именника не могат да се тълкуват като видоизменени на славянска почва, ...и защо само в Прабългарския стават тези неща? Ами защото Прабългарският и да е имал някаква Тюркска лексика самият език не е бил Тюркски Монголски или ТМ, а Ирански Така че и цялата терминология в Именника да се окаже с Алтайски корени, а тя не е, особено видно в случая с числителните, пак увисвате. И до утре може да се разправяме за числителните и животните в именника и откъде те произлизат. Това е просто изолирана лексика, която нищо не доказва. В Именника няма никакъв Прабългарски език, а просто един източен календар с думи и термини от най-различен произход. Това е! Инвентарният надпис от Преслав е същата стока. Кюпета имнета ... и в този надпис има само думи и числа, език и граматика няма! Тъй че и да го "преведеш" на Монголски, Тунгусо-Манджурски или Японски все тая. Ако обаче преведеш Дръстърските надписи на Чувашки, Монголски или ТМ, моля веднага да ни уведомиш Дерзай! Що все се точите на преводи на надписи без никакви глаголи и граматика? Хайде хванете се с Дръстърските и да видим къде са им Чувашките, Монголски или Тунгусо-Манджурски преводи. Питай го оня мудрия разбирач на Прабългарски Мудрак кога ще ги преведе надписите на Чувашки, щото май тая работа няма да стане докато аз съм жив. Иначе, на разни екзотични фонетични преходи от рода на Тахар > Твирем е Цар. Горкият дори не си е направил труда да разбере, че Тахар и Твирем не могат да са един и същ месец. PS: Кубачи (Дагестан). Один из крупнейших на Кавказе традиционных центров художественной обработки металла, .... виж ти, с какъв материал работят Прабългарските шивашки цехове в Кавказ.

Като се има предвид, че Унгарците идват от териториите на бъдещата Волжка България и имат няколко стотин Чувашки тип заемки, то е много вероятно там да е имало говорим Чувашки тип език още преди идването на Прабългарите на Волга и Кама. Писмените паметници обаче са много късни. От 13-14 век, тоест дефакто от времето на Татарската Златна орда. Дали Българите на Волга са говорили на същия език като тези от Дунавска България, и дали кога и как са преминали на Чувашки или пък направо на Татарски, не е ясно. Така както не е ясно кога и как Прабългарите в Дунавска България преминават на Славянски.

Много интересна статия, ще трябва да я прочета по-внимателно когато имам повече свободно време. Този Егоров си личи, че за разлика от Мудрак има акъл в главата. Много добре премислено и интелигентно написано четиво. Само че доколкото разбирам твоето мнение за времето на генезиса на Чувашизмите е напъло противоположно на това на автора, според който ротацизма е възникнал още в древната Централно азиатска прародина на предците на Чувашите. Освен това наложената терминология за Булгаро-Чувашкия език е толкова объркваща и подвеждаща подобно на нашия термин Старобългарски език. И в двата случая се касае не за Прабългарски език, а за говоримите езици в ранносредновековна Дунавска и Волжка България. Тези "Български" езици обаче макар и вероятно да имат някакъв Прабългарски субстрат в тях не могат да се смятат за Прабългарски. И съответно не са били от особена полза за превеждането на предполагаемите Прабългарски надписи с Гръцки или пък рунически букви. Наличието на богат Чувашки пласт в Унгарския, а не в Старобългарския език, изключва възможността Прабългарския език да е бил в основата си Чувашки тип език, а го свързва по-скоро с населението на Волжка България, откъдето и най-вероятно тези лексикални заемки попадат в Унгарския, въпреки че е възможна и Аварска връзка, но доколкото разбирам според теб Аварите са говорили език от ТМ а не Чувашки тип. Във всеки случай не виждам каква връзка имат ТМ и Чувашки езици от Авария и късна Волжка България с Прабългарския език в Кавказ и Дунавска България? В именника имаме ТВИРЕМ а не ТВИРЕМЕШ, и комплексно погледнато имената на календарните термини, както животните така и числителните, нямат хомогенен произход свързан с точно определен език а се предлагат аналогии в един куп съвършено различни езици. Тоест касае се не за някакъв жив език а за календарни термини, които имат много разнообразен и неясен произход. Което обяснява и защо числителните макар и да имат не Чувашки а Ирански суфикски самите те нямат Ирански произход и практически нямат сигурен аналог в нито един известен език, а най-вероятно и никога не са имали такъв. Моето мнение, както не веднъж съм казвал, е че съставителят на Именника е бил Ираноговорящ и поради това е добавил Ирански суфикси (ОМ/ЕМ) към числителните именна, които за него са били просто мъртви календарни термини с неясен смисъл. Ако беше Тюрк или Чуваш, сигурно щеше да направи същото, но вместо ОМ/ЕМ щяхме да имаме някакви неясни имена на месеци с инчи или меш накрая. Във всеки случай Твирем няма нищо общо с Токузинчи, Тахармеш освен случайната прилика заради началното Т. За останалите числителни същата работа, за мен е съмнително, че дори корените на числителните имат сигурен Алтайски произход НО като се има предвид, че съставителят е говорил най-вероятно Ирански, а после преписвачите са прекарали думите и през Гръцки и Славянски е възможно зад силно деформираните календарни думи да се крият Алтайски прототипи. Както и да е това са мъгляви работи, Прабългарски език ...това са Дръстърските надписи и Руническите надписи от Кавказ и Дунавска България, всичко останало е въздух под налягане и голи спекулации. Като историята с жупаните или пък боилите? Откъде пък сме сигурни, че се касае за Аварска заемка в Прабългарски, а не за Прабългарска в Аварски? Тия Авари кого заварват в Панония? Ескимосите ли? Същата работа и с другите "Аварски" заемки като хоругви, ковчези и прочие. Ами ако се касае за ранни Хунски заемки в Праславянски? Впрочем, какво стана с езика на Хуните? Има ли някакви сериозни данни, че Хуните са говорили език от Чувашки тип или още ще караме на юнашко доверие.

Ами шарлатанин е с неговите случайни звукови аналогии и методология от 19 век, какъв може да е? Да не говорим за удивителните глупости за 60-годишния календар които е съчинил. Аз по принцип на глупави хора не вярвам дори и да са тесни специалисти с дипломи. Чувашки език може и да е говорен във Волжка България и предполагаемо в Унгария, но не и в Дунавска България В Дунавска България Чувашки език ще се проговори когато преведете надписите от Силистра и Преслав на Чувашки. Кога ще стане това мисля че и двамата знаем. Шарани вече не останаха. за числителните в именника сме говорили достатъчно, връзката и аналогиите с чувашките числителни са съмнителни и чисто случайни. да не говорим, че чувашките преводи на тези прабългарски числителни са математически невъзможни тоест касае се за случайни звукови аналогии, нищо ново в Прабългарската палеолингвистика. Директен аналог на Прабългарските окончания на числителните си остават Осетинските а не Чувашките, и тая работа няма да се промени, както и няма да се промени фактът, че Дръстърските надписи отново водят към Иранските а не Чувашките езици. И изобщо не разбирам, за какво си тръгнал да ми пробутваш отново темата за Чувашкия език на Прабългарите? Чувашите не говорят на ТМ тип езици и не виждам на къде биеш. Изобщо стана пълна каша. ТМ и Чувашки езици търси при Аварите и Унгарците, тука няма То и там се съмнявам, че ще ги намерите като гледам как се изпотиха и измъчиха Тюрколозите с надписите от НСМ.

А като стана дума за другите кюпета ... естрогин и хлобрин, тия за прилагателни от типа на готин ли ще ги броим? Я да видим кои езици освен Българския имат подобни особености..... -in   a suffix, occurring in adjectives of Greek and Latin origin, meaning “pertaining to,” and (in nouns thence derived) Та значи това Тунгусо-Манджурски морфологични особености ли са? И дори кюпетата да са 100% заемка от Тунгусо-Манджурски през хипотетично Аварски, то този надпис може ли да се брои и тълкува за написан на ТМ език?

абе разбирам те, аз професионализъм не очаквам от каквито и да било Български лингвисти със или без тескерета. Мудраг обаче е същия шарлатан и дори много по-зле от нашите, защото прикрива слабоумните си езикови измищльотини зад една фасада от привидна академичност. Типичният съветски подход, с който ние в БГ продължаваме да си боравим. Един професионален лингвист може да направи на пух и прах абсолютно всички твърдения и изводи, които прави Мудрак в статията си за прабългарския календар. Дори неспециалист като мен веднага забелязва как цялата статия и подход на Мудраг се въртят около старата добре позната метода, да се правят смели звукови аналогии в контекста на зле премислени и алогични хрумвания и като се замита всичко, което е "необяснимо" и противоречи на схващанията на автора. И то само за да се създаде една илюзия за сигурност и убедителност. Такива илюзии не служат добре нито на науката, а още по-малко на авторите, които ги съчиняват. Аз не мога да вземам за сериозни анализи на именника и чилсителните, в които авторът дори не е направил опит да се занимае с най-характерната им и очеизвадна особеност, а именно окончанията и изобщо не си е направил труда да провери доколко възможни са хипотетучните му преводи. Изобщо аматьорска работа, ала Добреви .... Преславския надпис същата работа ....кюпетата може да имат случайни или не толкова случайни аналогии в десетки Тюркски и ТМ езици и какво от това? А хлобрин и естрогин, тия думи изобщо може ли да съществуват в лексикона на един жив Тюркски или ТМ език, и то в този си вид? Замитане, замитане ... кана било хан а пък - а-то? някой друг да го обяснява. Тази песен и тоя филм сме го гледали вече. Конкретно за ТМ ти преводи основният ти проблем не е езиковия анализ... каквото и да ти хрумне то няма как да е по-зле от свободното съчинителство на Мудрак и предшественици. Основният проблем се състои в това има ли някакви арехологически, писмени или други данни за наличие на значително Тунгусо-Манджурско населелие в ПБЦ, които да оправдават ровенето в такава посока. И нямам предвид тоя цирк с погребенията по дърветата Мисля че дори за аварите тази работа с ТМ връзка е много съмнителна, а пък за Прабългарите на Долния Дунав да не говорим. Вероятността там да е имало някакъв говорим ТМ език клони към нула и съответно търсенето на подобни преводи на запазените надписи бих го оприличил на ситуацията, да намериш каменен надпис в Армения и да се опитваш да го превеждаш на основата на Англо-Саксонски Германски диалекти. Аман вече от преводи базирани на случайни звукови аналогии. Вече сме ги гледали всичките Ето ти още един - в надписа от Преслав се говори не за гардероба с дрехи на Никифор, а за неговия личен трапезарен сервиз, който той наследил от един от двамата Юстиниановци И съответно кюпетата в надписа означават някаква купа кана сервиз. L cuppa, var. of cūpa tub, cask И така да резюмираме придобивките на Крум - 1000 броя порцеланови чинии, подарени на Боила жупан, 500 сребърни чаши за пиле жупана, 800 броя дървени лъжици и един брой златно цукало, за след ядене. И за разлика от твоите ТМ аналогии от езици, които са на другия край на света, латинският си е бил говорен по нашите земи и засвидетелстван в множество надписи. Така че, като ще си правим случайни звукови аналогии, нека поне да е ясно, че е много по-вероятно в речника на Прабългарите на Долния Дунав да е попаднала Латинска отколкото ТМ дума.

да страшни особености имат, предимно биологични и свързани със здравината на кефалната им архитектура. А че са печенези отдавна е доказано, дори се знае, че една част са били бели печенези, друга част църни печенези, а тия сините от Граово са 100%-ви Кумани от Тюркското - куман- син плав рус.

а напълно е възможно да става въпрос и за Тунгусо-Манджурски прототип на шевна машина Сингер, или Синигер, от ТМ синг - пея, крещя, дера кожи.