Skubi

Aбе интересно ми с тези антични гърчоля.....Сегашните независимо попове, историци, политици си ги виждаме знаеме. Знаем кой защо на чий масраф лъжи, фалшифицира. И не само гърчолята....Всички..... Ама на тези защото уж писали нещо преди 1000-2000-3000 години, се цитират като 100% аутентични истини.... Когато със сегашно пипи се позамисли човек, вижда лъжата, измамата.... Бойни машини при номадите.... Обсада на крепости..... Глупости на н-та степен....

Следвъщият път когато ти звънне интелигентното мобилче си спомни за тях. С едно Бог да им прости! Имаха "щастието" да живеят в такъв регион който дава 90% от производсвото на колтан, тантал. Метали нужни за мобифоните......

Преди 100 години имаше един документален филм за Африка и май в Етиопия беше, но не съм сигурен. Две съседни полу-номадски племена от векове си имали разправии за местности, кладеници, че на чия земя са. Редовно са си имали стълковения, "войни" но практически смъртоносни ранения много рядко. Крадили са си взаимно животни, жени....и двете племена били силни, здрави. Така им е бил кръгъл светът. Един ден един мъж се сдобил с един калашников и в следващата "битка" избил повечето от бойците на другото племе...Но след време и неговото племе почнало да се разпада. Никой не се сетил да вземе оръжието и да го хвърли на краят на света. Като онези пигмеи с кока-кола шишето....

И доста добре е хванал напрежението на стихотворението...Незнам занимавал ли се е с превод но това е ОК. Ей малко от унгарската Контрол група. Иначе плоча с заглавие БУМММ са издали Локомотив ГТ (1973)

Не. Новата генелация, която няма комплименти като дъртите.... Кликк на сайта и чети, или гледай, защото и кино има от ютуб... Ами заглавието за себе си говори...

Имам едно на Дюла Иллеш (интересно гуглето препочита руски и сръбски сайтове да дава) и не намерих български превод. Писано е в 1957г. И не е било много- много популярно... Egy mondat a zsarnokságról Gyula Illyés Hol zsarnokság van, ott zsarnokság van, nemcsak a puskacsőben, nemcsak a börtönökben, nemcsak a vallatószobákban, nemcsak az éjszakában kiáltó őr szavában, ott zsarnokság van nemcsak a füst-sötéten gomolygó vádbeszédben, beismerésben, rabok fal-morse-jében, nemcsak a bíró hűvös ítéletében: bűnös! – ott zsarnokság van, nemcsak a katonásan pattogtatott “vigyázz!”-ban, “tűz”-ben, a dobolásban s abban, ahogy a hullát gödörbe húzzák, nemcsak a titkon félig nyílt ajtón ijedten besuttogott hírekben, a száj elé kapott ujj “pszt”-jében, hogy ne mozdulj, hol zsarnokság van, ott zsarnokság van nemcsak a rács-szilárdan fölrakott arcvonásban s e rácsban már szótlan vergődő jajsikolyban, a csöndet növelő néma könnyek zuhatagában, táguló szembogárban, az van az éjben halkan sikló gépkocsizajban meg abban, megállt a kapulajban; abban, ahogy a “halló” közben – érzed – a kagyló csöndjén keresztül figyel egy idegen fül; nemcsak a telefondrót közt vergődő Laokoon-mód: vonat, repülő, sínpár, gúzsbog, kötélszár, mert zsarnokság van, nemcsak a talpra álltan harsogott éljenekben, hurrákban, énekekben, az ernyedetlen tapsoló tenyerekben, az operában, a trombitában, ott van az utca sarkán az éppoly harsány – vígan vagy kongó zordan feszülő kőszoborban, az van a derűtelen tarkálló képteremben, külön minden keretben, már az ecsetben; mert zsarnokság ott van jelenvalóan mindenekben, ahogy a régi istened sem; mert zsarnokság van az óvodákban, az apai tanácsban, az anya mosolyában, abban, ahogy a gyermek dadog az idegennek, ahogy, mielőtt súgtál, hátrafordultál, nemcsak a szögesdrótban, nemcsak a könyvsorokban szögesdrótnál is jobban bénító szólamokban; az ott van a búcsúcsókban, ahogy így szól a hitves: mikor jössz haza, kedves, az utcán oly szokottan ismételt hogy-vagy-okban, a hirtelen puhábban szorított kézfogásban, ahogy egyszercsak szerelmed arca megfagy, mert ott van a légyottban, nemcsak a vallatásban, ott van a vallomásban, az édes szómámorban, mint légydög a borodban, mert álmaidban sem vagy magadban, ott van a nászi ágyban, előtte már a vágyban, mert szépnek csak azt véled, mi egyszer már övé lett; vele hevertél, ha azt hitted, szerettél, tányérban és pohárban, az van az orrba-szájban, világban és homályban, szabadban és szobádban, mintha nyitva az ablak s bedől a dögszag, mintha a házban valahol gázfolyás van, ha magadban beszélgetsz, ő, a zsarnokság kérdez, képzeletedben se vagy független, fönt a tejút is már más, határsáv, hol fény pásztáz, aknamező; a csillag: kémlelő ablak, a nyüzsgő égi sátor egyetlen munkatábor; mert zsarnokság szól lázból, harangozásból, a papból, kinek gyónol, a prédikációkból, templom, parlament, kínpad, megannyi színpad; hunyod-nyitod a pillád, mind az tekint rád; mint a betegség, veled megy, mint az emlék, vonat kereke, hallod, rab vagy, erre kattog; hegyen és tavak mellett be ezt lehelled; cikáz a villám, az van minden váratlan zörejben, fényben, szív-hökkenésben; a nyugalomban, a bilincs-unalomban, a záporzuhogásban, az égig érő rácsban, a cellafal-fehéren bezáró hóesésben; az néz rád kutyád szemén át, s mert minden célban ott van, ott van a holnapodban, gondolatodban, minden mozdulatodban; mint víz a medret, követed és teremted; kémlelődsz ki e körből, ő néz rád a tükörből, ő les, hiába futnál, fogoly vagy, s egyben foglár; dohányod zamatába, ruháid anyagába beivódik, evődik velődig; töprengenél, de eszmét tőle fogan csak elméd, néznél, de csak azt látod, amit ő eléd varázsolt, s már körben lángol erdőtűz gyufaszálból, mert mikor ledobtad; el nem tapodtad; így rád is ő vigyáz már gyárban, mezőn, a háznál; s nem érzed már, mi élni, hús és kenyér mi, mi szeretni, kívánni, karod kitárni, bilincseit a szolga maga így gyártja s hordja; ha eszel, őt növeszted, fiad neki nemzed, hol zsarnokság van: mindenki szem a láncban; belőled bűzlik, árad, magad is zsarnokság vagy; mert már miattad dermed dacba a gyermek, s lesz az öledben ringó feleség ringyó; vakondként napsütésben így járunk vaksötétben s feszengünk kamarában futva bár Szaharában; mert ahol zsarnokság van, minden hiában, e dal is, az ilyen hű, akármilyen mű, mert ott áll eleve sírodnál, ő mondja meg, ki voltál, porod is neki szolgál. UNA FRASE SULLA TIRANNIA Dove c'è tirannia tirannia c'è non solo nella canna del fucile non solo nella prigione non solo ove ha luogo la tortura nella parola urlata a notte dalla sentinella tirannia c'è non solo nella requisitoria che comincia a crollarsi fumigando, nel confessare nel telegrafo a muro dei reclusi nella condanna fredda del giudice: colpevole! tirannia c'è non solo nel ritmo militare dell'"attenti!" nel "Fuoco!", nel rullio del tamburo, nel modo in cui la salma viene gettata nella fossa, non solo nella timida notizia pavidamente sussurata attraverso una porta socchiusa, nel dito che ammonisce - psss! - sulle labbra tirannia c'è non soltanto nel volto atteggiato rigido come un'inferriata nell'urlo fioco che si affanna contro quell' inferriata o nel precipitare muto delle lacrime che ampliano il silenzio nell'iride fissa tirannia c'è non solo negli "evviva!" urlati balzando in piedi negli urrà nei canti dove c'è tirannia tirannia c'è non soltanto nei palmi plaudenti senza sosta nel trombone a teatro nel marmo delle statue ugualmente inarmonico e falso non solo nei colori delle mostre in ogni singola cornice fin nel pennello, nel rombo sordo della macchina che viaggia nella notte e si ferma davanti alla porta; dove c'è tirannia lei incombe su tutti come neanche il tuo dio una volta tirannia c'è non solo nell'asilo-nido nelle parole del padre o nel sorriso della madre nel modo in cui il bambino risponde agli stranieri non nel filo spinato non soltanto nelle file dei libri non nei luoghi comuni che piu del filo spinato inebetiscono è nel bacio di saluto mentre la moglie chiede "quando rincasi, caro?". Nei "come va" ripetuti meccanicamente per strada nella stretta di mano d'improvviso allentata nel modo in cui d'un tratto il viso dell'amante s'indurisce perché lei è presente all'appuntamento non solo nell'interrogatorio nella dichiarazione d'amore anche in quell'estasi dolce di parole come la mosca nel vino poiché solo non sei neanche nei sogni, c'è lei dentro al letto nuziale ancora prima del desiderio poiché giudichi bello solo quanto appartenuto già alla tirannia hai giaciuto con lei quando credevi di fare l'amore, è nel piatto, nel bicchiere nel caso nella bocca nel freddo nel buio all'aria aperta nella tua camera come dalla finestra spalancata penetra il tanfo della carogna come una fuga di gas in qualche angolo della casa se parli da solo è lei che ti interroga, la tirannia, neanche nella tua fantasia sei libero la Via Lattea si trasforma: frontiera perlustrata dai riflettori, campo minato; la stella: uno spioncino, la volta celeste che brulica: un unico lager; perché la tirannia parla nella febbre nelle campane tramite il prete e colui che egli assolve, nelle prediche; chiesa parlamento patibolo: altrettanti teatri; chiudi riapri gli occhi sempre lei che ti guarda; come la malattia ti segue come il ricordo; la ruota del treno, senti?, schiavo, schiavo, ripete; in montagna o al mare respiri lei il fulmine zigzaga, è lei in ogni istantaneo rumore, luce, extrasistole, nel riposo nelle manette della noia nello scrosciare dell'acquazzone inferriata dal cielo alla terra nella valanga che imprigiona bianca come il muro della cella; attraverso l'occhio del tuo cane è lei che ti guarda poiché in ogni mèta è lei lei è anche nel tuo domani nei tuoi pensieri in ogni movimento, come l'acqua l'alveo tu la segui e la crei; spii fuori da questo cerchio? è lei che ti guarda dallo specchio, è lei che spia, invano vorrai correre via, sei carcerato e insieme secondino; penetra nel tabacco nella stoffa deglio abiti nel tuo stesso midollo; tu vorresti riprendere coscienza ma ti tornano in mente solo le sue idee vuoi guardare ma vedi solamente quel che proietta lei davanti a te già tutt'intorno brucia per un fiammifero un bosco di fiamme perché non l'hai pestato nel gettarlo per terra; cosi lei t'accudisce nella fabbrica sul campo in casa né piu sai cosa è vivere carne e pane che sono desiderare amare cosa sia allargare le braccia come lo schiavo tu che fabbrica da sé le sue manette; se mangi ingrassi lei, per lei generi un figlio dove c'è tirannia tutti sono anelli della catena; anche da te sorte un fetore anche tu sei tirannia come talpe in pieno sole camminiamo brancolando ci agitiamo in camera come nel Sahara poiché dove c'è tirannia tutto è vano anche il canto, seppure fedele come questo non importa quale opera poiché lei da sempre se ne sta presso la tua tomba è lei che ti dirà chi fosti anche le ceneri tue le serviranno. A SENTENCE ABOUT TIRRANY Where tyranny exists that tyranny exists not only in the barrel of the gun not only in the cells of a prison not just in the interrogation block or the small hours of the clock the guard's bark and his fists the tyranny exists not just in the billowing black fetor of the closing speech of the prosecutor, in the "justified use of force" the prisoners' dull morse not merely in the cool postscript of the expected verdict there's tyranny not just in the crisp military order to "Stand!" and the numb instruction "Fire!", the roll of the drum, in the last twitch of the corpse in the ditch not just in the door half open and the fearful omen, the whispered tremor of the secret rumour the hand that grips, the finger before the lips, tyranny is in place in the iron mask of the face in the clench of the jaw the wordless O of pain and its echo and the tears of silence-breeding fears, in the surprise of starting eyes tyranny supplies the standing ovation, the loud hurrahs and chanting of the crowd at the conference, the songs of tyranny, the breasts that tyranny infests, the loud unflagging noise of rhythmic clapping, at the opera, in trumpet cry, in the uproarious lie of grandiose statues, of colours, in galleries, in the frame and the wash, in the very brush, not just in the neat snarl of the midnight car as it waits outside the gates tyranny permeates all manners and all states, its omnipresent eyes more steady than those of old Nobodaddy, there's tyranny in the nursery in father's advice, in his guile, in your mother's smile in the child's answer to the perfect stranger; not just in wires with barbs and hooks not just in rows of books, but, worse than a barbed wire fence the slogans devoid of sense whose tyranny supplies the long goodbyes; the words of parting, the will-you-be-home-soon-darling? in the street manners, the meetings and half-hearted greetings, the handshakes and the alarm of the weak hand in your palm, he's there when your loved one's face turns suddenly to ice he accompanies you to tryst or rendezvous not just in the grilling but in the cooing and the billing, in your words of love he'll appear like a dead fly in your beer because even in dreams you're not free of his eternal company, in the nuptial bed, in your lust he covers you like dust because nothing may be caressed but that which he first blessed, it is him you cuddle up to and raise your loving cup to in your plate, in your glass he flows in your mouth and through your nose in frost, fog, out or in he creeps under your skin like an open vent through which you breathe the foul air of the ditch and it lingers like drains or a gas leak at the mains it's tyranny that dogs your inner monologues, nothing is your own once your dreams are known all is changed or lost, each star a border post light-strafed and mined; the stars are spies at window bars, the vast tent's every lamp lights a labour camp, come fever, come the bell it's tyranny sounds the knell, confessor is confession, he preaches, reads the lesson he's Church, House and Theatre the Inquisition; you blink your eyes, you stare you see him everywhere; like sickness or memory he keeps you company; trains rattling down the rail the clatter of the jail; in the mountains, by the coast you are his breathing host; lightning: the sudden noise of thunder, it's his voice in the bright electric dart, the skipping of the heart in moments of calm, chains of tedium, in rain that falls an age, the star-high prison-cage in snow that rises and waits like a cell, and isolates; your own dog's faithful eyes wear his look for disguise, his is the truth, the way so each succeeding day is his, each move you make you do it for his sake; like water, you both follow the course set and the hollow ring is closed; that phiz you see in the mirror is his escape is doomed to failure, you're both prisoner and gaoler; he has soaked, corroded in, he's deep beneath your skin in your kidney, in your fag, he's in your every rag, you think: his agile patter rules both mind and matter you look, but what you see is his, illusory, one match is all it takes and fire consumes the brake you having failed to snuff the head as it broke off; his watchfulness extends to factories, fields and friends and you no longer know or feel what it is to live, eat meat or bread to desire or love or spread your arms wide in appeal; it is the chain slaves wear that they themselves prepare; you eat but it's tyranny grows fat, his are your progeny in tyranny's domain you are the link in the chain, you stink of him through and through, the tyranny IS you; like moles in sunlight we crawl in pitch darkness, sprawl and fidget in the closet as if it were a desert, because where tyranny obtains everything is vain, the song itself though fine is false in every line, for he stands over you at your grave, and tells you who you were, your every molecule his to dispose and rule. <A name=lyrics_v571>Дюла Иллеш СЛОВО О ТИРАНИИ В чем тирания? Во всем тирания, - Не только в ружейных стволах, Не только в тюремных глазках, Не только в камерах пыток, Не только в охраны криках, Рвущих покой ночи, Во всем тирания звучит! Не только в мрачных словах Громовой обвинительной речи, - В стуках, в тюремных стенах, В признаниях бесконечных. Не только в разящих словах Приговора судьи: "Виновен!" Во всем тирания, во всем, - Свободен ты, не свободен. В резкой команде: "Огонь!" В строю, в барабанном бое, И в том, как труп волокут В яму, что наготове. Не только тайком, в щели Слегка приоткрытой двери, В шепоте новостей, От страха слышных еле. И в пальце, прижатом к губам,- "Не двигайся! И молчи!" В чем тирания? Во всем тирания! Во всем тирания звучит! ................................ В чем тирания? В тебе - тирания! Каждый - звено в цепи, Смрад изнутри исходит, Ты сам тирания, - терпи! Ведь только из-за тебя Застынет ребенок упрямо, И любящая жена Уйдет на панель, как в яму! Ходим в кромешной тьме,- Кроты при солнечном свете, Ерзая ль на скамье, Мчась ли как вольный ветер, Все напрасно, везде, Где тирания правит, Даже эти слова От власти ее не избавят. И у могилы твоей, Заранее, как наважденье, Поведает, кем ты был, И прах твой - ей в подтвержденье! Ей от тук: http://www.antiwarsongs.org/printpreview.php?id=39&lang=en <BR style="CLEAR: right">

Шандор Петьофи: СВОБОДА И ЛЮБОВ (1847) Sandor Petöfi (1823-1849) Szabadság, szerelem! E kettő kell nekem. Szerelmemért föláldozom Az életet, Szabadságért föláldozom Szerelmemet. Думи – смисъл и зов: СВОБОДА и ЛЮБОВ! За любовта Бих презрял И смъртта, За Свободата Бих пожертвал Любовта ... Freiheit und Liebe sind all mein Streben! Für meine Liebe könnt' ich das Leben, doch für die Freiheit die Liebe selbst geben. Freedom, Love! I want those two things. For love I sacrifice life, For freedom I sacrifice My love. Моят превод: Шандор Петьофи: СВОБОДА И ЛЮБОВ (1847) Szabadság, szerelem! E kettő kell nekem. Szerelmemért föláldozom Az életet, Szabadságért föláldozom Szerelmemet. СВОБОДА и ЛЮБОВ! Те ми са нужни на мен За любовта си Бих жертвал живота За Свободата ще пожертвам Любовта ...

London International Youth Science Forum: 24th July - 7th August ... http://www.liysf.org.uk/liysf-2012 Трето място на младеж който прави соларен колектор построен с стерлинг мотор и тесла турбина.....

Това, че не може да се повторим не е сигурно, че е неосъществим.... Може да засяга нечий интереси, които са много по силни от тези на науката....И което искат да се "забрави" се забравя или се прави на смешно, презирано, недопустимо.

Парите.... Парата твори, поддържа и губи империите. Ако ще многократно....

За този ли става дума?

Да, да. Който има очи вижда, който не да пита дядо, баба. Защо в един модерен апартамент има толква легени? Защо има кофа до мивката в кухнята? Защо ваната е пълна с вода? Защо макар, че го има бойлерът е изключен? Ще ти разкажат за режимите на режима..... Аааааа, впрочем 40% от активните ни бачкари работят на черно или в черната икономика.....Включително и тези които са с носталгия.... Как беше на времето в ЦУМ няма нищо но ние си имаме, и кафенце, и суджуче, и уиски, и чистачки, и гуми, и свещи за колата ако не с връзки, с доларчета, марки от корекома.... Питай, тате, дядо как беше при Тошо...

"Тихо Мъртвия казал... НЕ! Комунист! " Не знам как мъртвите могат да говорят........Но комунистите могат.

Доклад на ЕУ "Kutatók úgy becsülik, hogy az elmúlt néhány évben az Egyesült Államokban található méhkolóniák több mint negyede eltűnt. A New York Times című napilap tavaly úgy becsülte, hogy a méhek tömeges eltűnése több mint 14 milliárd dollár kárt okozott eddig."A méheim gyűjtik a jövedelmemet, amiből a családomat és a munkatársaimat eltartom. Ez katasztrófa, ami történik" - mondta egy elkeseredett amerikai méhész. Több amerikai település, ahol a méhészkedésből éltek az emberek, lassan kihal. Másutt a beporzás elmaradása miatt egyre súlyosabbak a károk a mezőgazdaságban. "Vége az uborkának, a többi terménynek is, nincs semmi, mert nincsenek méhek, nincs beporzás"-nyilatkozta egy amerikai farmer a CBS-nek." Значи: В САЩ се предполага /2007 г./, че са измрели близо 1/4. Това значи около 14 милиарда загуба. Не съм опитвъл но не ми се ядер манджа, кебабчита, кюфтета, чорбица, салата, наденички, пъстърма, таратор, шопска от зелени, кафяви, червени водорасли.....

Ако не е някаква фалшификация, или някакъв дефект на камерата или електрониката, тогава е интересно съвпадението с тези същият символ познат на земята от древното минало..... що се касае за кубоглавите, те много-много не толерират подобни и най-малко да те цензорират. ПС. Бог на всякъде го има....

Xmmmmm. Tук не съм съгласен. Може незнанието в тази тема да ти-ни срува много парички.... Например новото правителство нареди официалното сменяне на името. Не сме РУ ами само У. Затова беше нужно на граничните и други места да се сменят таблите. И да сложът новл Черната контура означава, гибелта на страната защото е сложена таблата под таблата на ЕС и в черна рамка. Не е знаел никой, с какъв цвят започват резените 7 черти? Сребърният цвят е цветът на опазването. А червеният на кръвта, волята. Така небесното покритие не се осъществява понеже червеният цвят е долу. Короната не лежи върху щитът? Също не се реализира небесното прикритие защото короната не се допира до щитът. Така всичките трябваше на ново да се направят и поставят..... Бламаж, бламаж.....

Да, ама е интересно да се види, че в средновековието и преди това всички орнаменти са си имали строго значение, като на дрехите, цветовете. Това от части се забравя и в рицърските времена преминава в самоцелно украшение върху щтитове, знамена и пр. Но все пак и тук поставят строги правила. Въпрос. Може би не съм прочел внимателно но, върху какво се базирът тези хералдически правила, чиито незнания раждат много неправилни, смешни гербове на градове, села.....

Да, ама е огромна държава с ужасно много възможности /територия, полезни изкопаеми, народност, вътрешен пазар/, които чрез демократизация и умно капиталовложение има шанс да се присъедини към икономически силни държави....

Здрасти. Лични спомени надали има жив участник, но за документален е достатъчно една-две камери един опитен репортйор и два стола. Семейни спомени, легенди сигурно много има. За ПР филм е нужно малко повече. Например в нашето семейство единият пра-пра дядо след много дневно гладуване с отрядът намирът каруца с брашно. Всички които яли сурово брашно умирът от подуване....Сигурно го няма в официалните въспоменания.... Или друго. Друг пра-пра дядо от Одрин си донася огромни орехи, които ги засява и ако е вярно (ако не са ги изрязяли) дърветата още дават реколта.... Например: Фрагмент от филмът на Шандор Шара- Хроника

Нали си спомняме, че модернизиращата се Русия все още иска излез на топло море. В този стремеж ги засяга балканските промени.... Дестабилизирането на царя е в интерес и на други, например по време на Руско-Японската война Jacob Schiff президент на Kuhn, Loeb and Company дава 30 милиона (сега 3 милиарда) на Японците да победът. Болшевиките претъпкани с немски пари не Царят ами правителството на Керенский свалят.... Немците активно от 1915 година се стараят да изключат Русия от войната.....

За простотия май подънниците на САЩ водят.... Но ето един друг пример http://auto.indavideo.hu/video/Biztositasi_csalas_gyanus Опит за самозгазване

Преди години чуждестранни офицери учат в унгарската военна академия английски език. Между тях има и такива от Азербайджан и Армения. Живеят заедно в общежитие. Една нощ азерът взема една предварително купена брадва и съсича спящия арменец. Съден е и няколко години лежи в затвора. Сега е екстрадиран в родината си (където обещават, че ще продължи ефективно присъдата си). Там обаче той получава амнистия, богато е обезщетен за миналите години в унгарския затвор и е провъзгласен за герой, като е даван за пример на младежите. Арменците скъсват всички дипломатически връзки с Унгария и призовават на протести от цял свят малцинствата си срещу унгарците. Така може една незасегната държава (заради глупавото си поведение) да разровови жарта и да разпали конфликта между две далечни държави.... В момента събитията са в разгара си и не се знае и не се вижда краят им. Утре тук ще има демонстрация за солидарност с арменците и протест срещу азерите...

Имаше един англиски филм в който цитираха анонимно проучване в англия за въпросът с изневеряването.... 40-45% от английските бащи отглеждат деца с които нямат нищо генетично общо и не знаят това.

Интересно се говори за киевски рус, московски рус.... Това е подгрупа на славяните? ама туй ,че украинците са руснаци не бих го проповядвъл в киевска кръчма след 2-3 водки....