T.Jonchev

Нашият Индиана Овчаров се олива поредно. Разкопките, които се свързват с манастир и църква "Св.Йоан Рилски" в Търново всъщност не ги ръководи той, а местен археолог. Овчаров се явява в малко странната роля на консултант. Какво точно консултира - той си знае. Освен това въпросната църква е много отдавна известна и не представлява никакво откритие - разкопавана е още от д-р В.Берон.

Не се е произнесъл по тези въпроси, прав си. Но и темата на студията не е такава. Той изследва по какъв начин е представено покръстването и обстоятелствата около него в два отделни източника. Не е задължително нито да потвърждава версията им, нито пък да я опровергава. Мисля обаче че по тези въпроси той има мнение и ще го формулира - по съответен подходящ начин. Гербов работи доста методично и без да бърза непременно с финала. Аз харесвам такъв подход - той гарантира добра стабилност на изводите.

Прочетох с интерес и не без удоволствие студията на К.Гербов - съвсем професионално е написана. Недоумявам обаче защо той обвинява Гюзелев в манипулация по отношение на числото 511 (у Гюзелев - 501) от добавките? Това, което пише Гюзелев по въпроса, е мнение. Наистина, в самото това издание Гюзелев не е изложил основания защо разчита числото като 501, но е направил препратка към изследване, в което такива основания са изложени и с чиито изводи той явно се е солидаризирал. В конкретния случай (без да вземам страна в това разчитане) има две възможности: 1. 500 + 10 + 1 = 511 (което Гербов посочва) 2. 500 и 1 = 501 (което приема Гюзелев). Подобен начин на изписване на числа се среща доста често (има го напр. в "Именника). Кое разчитане е правилното и кое не е въпрос на аргументация, но нито едно от двете според мен не би могло да е основание за обвинение в манипулация.

Мисля, че идеята на Ресавски да се разгледа проблемът "падане на Търново" като цяло и чак тогава да отсъждаме как е станало и имало ли е предателство или не, е много правилна. Ще се поровя специално, за да мога да кача изворовите текстове - Галахад сигурно би могъл да направи това по-бързо, но днес май го няма във форума. Когато източниците са ни пред очите ще можем да обсъждаме и по-аргументирано, и по-малко полярно.

Патриарх Евтимий с меч в ръка?! Е, хайде де! Колкото до малките вратички и потерните: в царевецките стени също ги има, но не и в близост до т.нар. Балдуинова кула.

В близост до Френкхисарската порта няма малки вратички, ако изключим тази, която води към т.нар. водоемна кула. Но от нея няма излаз извън царевецката крепост.

Отговарям на Byzantiner, макар и малко със закъснение: "Жидов гроб" наричат част от Френкхисар - точно в подножието на царевецките укрепления (под т.нар. Балдуинова кула). Според легендата някъде там въпросният предател бил убит с камъни, които образували висока грамада. Както, предполагам, знаеш, легендата свързва предателството с отварянето на т.нар. Френкхисарска порта на Царевец - вероятно поради това тя слага в този район и "жидовия гроб". Всъщност, като се има предвид теренът върху който се издига стената и кулата (истинската имам предвид, тя е разположена малко по-ниско от възстановката на Рашенов), ми е доста трудно да се представя, че тук е било възможно да се хвърлят камъни, които да образуват грамада - те биха се търкаляли обратно по склона и биха падали върху къщите във Френкхисар. Този квартал е бил доста нагъсто застроен през XIV век, макар че сега е просто едно пусто място.

И на мен много ми хареса заменката на Линкълн с Благоев, ама дължината на брадата може да бъде сполучливо оспорена - та не знам. Хорос, след като смяташ, че ние въобще не ги разбираме тия работи с прозренията и заменките, що не ни ги обясниш, ама с аргументи, а не декларативно. Защо Хеврон трябва да е Одрин, а не например Одърци? Защо "онгъл" да е "ъгъл" на български, а не на славянски? И пр., и пр. Нима не си забелязъл, че в този форум твърденията се аргументират?

Е не съм броил лично, наистина. Но преди някое време попаднах на данни, че в края на елинистическия период в Александрия е имало над 1 милион граждани - Птоломеите са водели регистри, знаете го. Обаче под "граждани" не се разбират жените и децата, а само мъжете, както впрочем е и в Рим. Като се вземе това предвид и в сметката се сложат робите и пелегрините, броят става огромен. Аз съм съгласен, че числото 3 милиона за един античен град звучи доста фантастично, така че не настоявам непременно на него. На същото място гражданите на Антиохия се посочваха на брой над 300 000, а тия на Селевкия - над 500 000, което също ме зачуди, защото смятах, че Антиохия е бил най-големият град в Сирия, въпреки че и Селевкия не е бил малък, а е и важно пристанище. Имаше и препратки към източници, но не съм проверявал самите текстове.

Мисля, че Хорос е прав. Апликация е. Дали точно начелник не мога да кажа, смятам че за това е важно да се знае размерът.

След този анализ на "Именника" остава да попитам единствено кой римски император се крие зад името на Бойко Борисов. После можем да затворим задълго дюкяна - както историческия, тъй и форумния.

Във връзка с локализацията на острова се сещам две неща, но не мога в момента да ги проверя: 1.Някъде в изворите беше отбелязано, че островът по размери е сходен с Родос; 2.Мисля, че данни за този остров имаше и у Аполоний.

Не ми се иска да се включвам по същество в тази дискусия, тъй като ми се струва доста излишна, но бих обърнал внимание върху нещо друго. В продължение на десетилетия нашата историография просто обожаваше предателството като обяснение за всевъзможни национални неудачи в хода на историята. Ако отворите академичното издание от 1954г., а и това от 1961г., ще видите достатъчно много подобни обяснения. В този смисъл, ако можеше от тази фолклорна легенда "да се изстиска" нещо що годе приемливо, отдавна твърдението, че Търново е предадено от евреин, щеше да се кипри из всички популярни книжки и учебници - както измислицата за Кубратовия сноп. Фактът, че това не е станало, според мен индиректно показва, че основанията за подобна версия са ... как да го кажа по-евфемистично? - твърде лекички. Що се отнася до "Жидов гроб": това е местност, а не конкретно място (гроб). Бил съм там.

Възможностите на Рим по това време не го правят възхитителен град. Пред Картаген в края на III век той е изглеждал като дълбока провинция, така че надали е бил особено привлекателен. Капуа в урбанистично отношение е била къде по-сносна.

И според мен нулите в тази хипотеза са множко.

Споровете, за които става дума, ги има, защото всъщност няма "създаване" нито на Източна римска империя, нито на Византия. Това са напълно условни понятия. Ако беше "създавана" тази държава щеше да носи името "Източна римска империя" (за "Византия" смятам, че е ясно) в изворите. Там обаче тя се нарича само Римска (ромейска) империя или автократория, което е съвсем показателно. За създател на държавата си т.нар. византийци са считали Ромул или (за имперския период) Август.

Номерът с въртенето на картата ми хареса, но накъде ще трябва да въртим изворовите текстове? А не мислите ли, че поляците например биха предпочели да завъртят картата по часовниковата стрелка, вместо обратно?

Много интересно и несъмнено убедително изследване.

Такива крале има къде ли не, защото кралете не са по-застраховани срещу психични отклонения от другите хора. По-същественото в случая е, че в резултат на войната на розите висшата аристокрация е така проредена, че натискът й върху трона рязко отслабва и това способства за въвеждането на абсолютисткия модел - разбира се, не тутакси. Нещо подобно се случва 7 века по-рано и в България във времето на т.нар. криза.

Зависи от периода. В ранния доста от градовете са били по-многолюдни от Константинопол, да не говорим за Солун - Ефес, Милет, Смирна, Антиохия, Апамея, Самосата и т.н. Но най-вече Александрия, която заедно с робите и пелегрините е стигала към 3 милиона население.

Добре, щом има данни (аз не знам такива, но това не значи, че няма въобще), нека да ги видим и да преценяваме. RIZAR, цитирай, ако обичаш, изворов текст, който съобщава, че: 1.Прибина е бил в България или поне че територия, в която е бил, със сигурност е принадлежала на българската държава. 2.От Аквилея към Белград пътят минава през Великоморавия (което би направило възможна срещата на български пратеници с Кирил и Методий). 3.Какви данни за Прибина и Коцел има в Чивидалското евангелие. Аз си признавам, че не го познавам цялото и междувременно също ще се поровя за неговия текст, тъй като това, което споменаваш за тези двамата ме заинтригува. Що се отнася до моливдовула, за който споменаваш, не е никак задължително архиепископът, на който принадлежи, да е бил на мястото, на което е намерен печатът.

По този въпрос имаше доста голяма статия в сп. "Минало" отпреди няколко години. Не помня обаче заглавието.

Това не е изключено, липсват обаче данни за такова нещо. Но все пак наличието на възможност не означава, че се е случило.

Страхувам се, че не разбирам много добре въпроса. Но ако той е: възможно ли е двете пратеничества - това до Рим и това до Людовик Немски - да са пътували донякъде заедно и след това да са се разделили, отговарям: напълно възможно. Впрочем фактът, че е пратено пратеничество и до германския крал, показва, че Борис не е бил никак сигурен в успеха на контакта с Рим и се е погрижил да се подсигури и с такъв с Людовик Немски и германската църква. Ако папски кораби возеха българите, това би било излишно усилие. В предния си пост пропуснах да отбележа тази подробност.

Пътят по суша е по-дълъг, защото е обиколен. И въпреки това точно по него са пристигнали в България двете папски мисии от 866г. - тази на Формоза и Павел, които е трябвало да проповядват в България и тази на Донат Остийски, която оттук трябвало да продължи за Константинопол. Анастасий Библиотекар изрично отбелязва "по суша". Това, което чета, че допускате - българските пратеници, изпратени през 866 в Рим да са пътували с папски кораб от Албания до Италия (т.е. през Адриатика) - е невероятно. За да се случи подобно нещо, е било необходимо: 1.България да владее адриатическо пристанище. Данни за такова нещо липсват. Фактът, че Борис е владеел земи в дн.Албания не означава, че я е владеел цялата. Известието, че по-късно Симеон превзема 30 крепости в тема Дирахион, които връща на империята в резултат на преговори ясно показва, че не всички албански земи са били български дори до негово време. 2.Предполагам, не допускате, че Борис се е обадил на папата по телефона, за да му изпрати кораб, който да превозва пратениците му. За да дойде за тях папски кораб (доколкото по това време папата е разполагал с кораби) на албанския бряг е необходимо да е установен предварителен контакт с оглед пътуването на пратениците. Кога обаче? Знаем, че Борис решава да установи връзка с Рим след боилския бунт, който според едно известие е бил на 28 март 866г. Знаем също тъй, че ромейското духовенство не е било изгонено преди идването на папската мисия (в "Отговорите" изрично е отбелязано, че то е още в страната) - с други думи Борис не е прекъснал общението с Константинопол преди да е бил сигурен в положителните резултати от преговорите с Рим. Ако обаче папата е поел грижата да превозва българските пратеници, това е очевиден предварителен знак за успеха на контакта - защо е трябвало тогава Борис да чака идването на Формоза и Павел, за да отстрани ромейските духовници? 3.Самият папа не контролира нито едно адриатическо пристанище. Трябва ли да смятаме, че е пращал кораби чак от Остия? И ако папски кораби са могли така безметежно да си плуват насам-нататък, как да си обясняваме непрекъсната нужда на папата от подкрепата на ромейската флота срещу арабите, за загубата на която непрекъснато се тюхкат в Рим по време на схизмата и която е една от съществените причини за прекратяването й? 4.Ако пък пътуването на тези пратеници към Италия е могло да стане така лесно с участието на папски кораб, защо двете папски пратеничества, за които споменах, е трябвало да пътуват заедно с връщащото се българско пратеничество по суша, а не по море?