T.Jonchev

У Омир има доста информация за колесниците. Главините им са били метални и може би са мазани с нещо, за да се намалява триенето. И все пак то е било чувствително - спомням си едно място в "Илиада", където се казва, че оста на Диомедовата колесница започнала да скърца. Но не съм срещал никъде колесница да се е запалила или поне оста да е запушила. Ако са се случвали такива неща, мисля, че Омир щеше да го спомене - той е цар на детайлите.

Понятието "византийци" се среща в много гръцки средновековни текстове - далеч преди времето на Йероним Волф. Маса ромейски писатели за столицата на империята употребяват по-често "Византион", отколкото "Константинопол" (любимата ономастична архаизация, която толкова дразни автохтонците, но в случая една от причините е да съкращават писането - затова често се ползва и само "градът", което идва от латинската традиция на употребата на "urbs"). Пишейки "византийци", тези автори разбират основно гражданите на Византион, така че в повечето случаи понятието не се отнася за всички поданици на империята и не е синоним на "ромеи". Има обаче и текстове, в които "византийци" и "ромеи" се явяват синоними и по всяка вероятност ако империята се бе задържала още 2-3 столетия тази синонимия би придобила универсален характер. Поради загиването на империята тази универсализация се оказа дело не на самите ромеи, а на ранните западноевропейските изследвачи на имперската история като Волф, абат Лебо, а по-късно и дю Канж. Но понятието "Византия" си е историографски термин - като наименование на държавата то не е използвано от самите ромеи. Така че съвременното изхвърляне по повод има или няма "Византия" и "византийци" не е повече от обичаен лаически напън за "изправяне на криви краставици", прицелен от една страна да уязвява науката, а от друга - доста нискохоризонтна демонстрация на познания. Също като с "Омуртаг" и "Муртаг".

Цитатът е много подходящ - попаднали сте точно в целта. Що се отнася до самата разработка, тя може да бъде структурирана поне по няколко начина, но все пак зависи каква е: възложена в училище домашна работа или примерно университетска курсова.

Знаех си аз, че родата на Мая Плисецкая е българска (тракийска).

Точно така. Но явно обучението в мислене са само високопарни думи, а на практика министерството бяга от това и не смее да остави учениците да разсъждават - вероятно и защото няма потенциал после да оценява разсъжденията им.

Несъмнено познаването на фактите е conditio sine qua non за опериране в историята. Тук правотата на sir е неоспорима - без фактите и най-блестящото мислене е само фантазиране. Няма нищо лошо в това матуритетният тест да проверява и доколко се знаят фактите. Но според мен е задължително да се изисква и тълкуване на факти, ако ще се адмирира, развива, стимулира мисленето. А от това каква интерпретация прави зрелостникът по даден проблем, веднага става ясно познава ли фактологията или не. И дори не е най-важно правилна ли е интерпретацията или не (особено пък като имаме предвид, че редица въпроси търпят различни интерпретации, откъдето възникват и научните спорове) - същественото е как е направена, как се мисли, как се гради хипотеза, какви аргументи се привеждат. Т.е. най-високо би следвало да се цени умението, а не знанието. Умението надгражда знанието, но не може без него.

Съгласен - точно така би трябвало да е. Само че продължава да господства параноичната истерия да се оценява "обективно" - т.е. по критерии, измерими в количествени показатели. А може би министерството не е никак сигурно, че оценителите му са в състояние да оценят качество - ето защо матуритетните тестове са задължително снабдени с "ключове", съдържащи "правилното знание", така щото и всяка чистачка може да ги проверява. Работата е много жалка.

ОТНОВО ИЗДЪНКИ В МАТУРАТА ПО ИСТОРИЯ За пореден път заданието за матурата по история на 23 май 2019г. се оказа неиздържано в редица пунктове. Това вече се превърна в дълга и неприятна традиция, доказваща както съмнителната компетентност и коректност на експертите на МОН, така и факта, че не истински подготвените – знаещи, мислещи и креативни – зрелостници изкарват високите оценки на тази матура, а зубрачите и нагаждачите. Напук на всички многоглаголстващи призиви на МОН за обучение в логическо мислене, рационалност и комбинативност, умения за творческо опериране с познанието и пр., и пр., на матура от зрелостника всъщност се очаква единствено проста репродукция, гарнирана с таланта да отгатне какво са си мислели съставителите на заданието, докато са го калъпили – за да уцели очаквания от тях „правилен“ отговор, включително и когато този отговор е обективно неверен. И ако сте действително великолепно подготвен зрелостник и човек поне с мъничко чувство за собствено достойнство, вие никога няма да получите отлична оценка на тази матура, защото няма да си позволите да давате очаквани, но неправилни отговори, дори да сте отгатнали мислите на министерските експерти. Независимо от общо взето ниското ниво на трудност на матуритетните задания, което предполага успешно справяне дори при най-слабите, не може да се подмине въпросът за принципа на равнопоставеността на зрелостниците, а този принцип практически не се спазва вече цяло десетилетие. В системата на образованието циркулират всевъзможни одобрени учебници, които, макар да са съобразени със съответната програма, далеч не са еднакви по съдържание. И когато експертите монтират матуритетното задание, те ползват фактология и илюстративен материал, които присъстват в едни, но липсват в други учебници. Какво да прави зрелостникът, ако не е имал щастието „неговият“ учебник да е бил сред предпочитаните при съставянето на заданието? Този проблем продължава да стои открит, последиците му – да нанасят вреди на явяващите се на 23 матуритетни сесии (майска и августовско-септемврийска) зрелостници, а МОН запазва пълно мълчание по него. Може би не си дава въобще сметка? Само един пример за горното: първият въпрос от тазгодишния тест гласи „Кои племена са описани в откъса от исторически източник?“, а под него стои извадка от „История на войните“ на Прокопий. Дали този текст присъства във всички учебници по българска история обаче? Защото, ако не присъства и зрелостникът не го познава, ще му е доста трудно да избере верен отговор от четирите предложени варианта при положение, че въпросът визира множествено число. Още малко конкретика от матура 2019: 1.Въпрос 14 от теста е формулиран по следния начин: „С издаването на кой вестник се поставя началото на българския възрожденски печат?“. Предвиденият правилен отговор е „Български орел“ и - отнесен към формулировката – отговорът действително е правилен. Само че началото на българския възрожденски печат не е поставено от вестник, а от списание „Любословие“ (1842/44). Не знаят ли съставителите това или просто научната коректност във формулирането на въпросите не им е приоритет? 2.Задача 31 изисква от зрелостника да попълни на правилни в хронологическо отношение места липсващи имена на български владетели от X – XI век: едно между Борис II и Самуил и две след Самуил. Най-логичните отговори тук са „Роман“, „Гавраил Радомир“ и „Иван Владислав“ и такъв е и верният отговор според ключа. Колко точки обаче ще получи зрелостник, който вместо този отговор, даде „Роман“, „Иван Владислав“, „Пресиян II” или „Роман“, Гавраил Радомир“, „Пресиян II”, които също са съвсем верни, защото задачата изисква правилна хронологическа последователност, но не изисква непременно непосредствена поредност на царуванията? 3.Задача 33в пък изисква срещу събитието „суспендиране на Търновската конституция“ да се посочи историческа личност, свързана със събитието и века, в който то се е случило. В ключа правилният отговор е „княз Александър I”, “XIX”. Т.е. според съставителите в хода на българската история има само едно суспендиране на Търновската конституция. Всъщност обаче има поне още едно – в резултат на Деветнайсетомайския преврат и режима на звенарите. Това суспендиране е дори по-дълготрайно от първото. Може ли някой да познае какво ще се случи на зрелостник, който като отговор на тази задача напише „Кимон Георгиев, ХХ век“? 4.Задача 34 включва набор от термини, от които зрелостникът следва да избере подходящ за илюстриране на изредените по-долу обяснения. Подточка „в“ гласи „висша титла във Византия, пренесена в България през XIII век, втора в йерархията след царя“. Задачата изисква тук да се посочи титлата „севастократор“ – за нея се получава една точка. Само че този отговор е полуверен или по-скоро е неточен, защото във втората половина на XIII век втора в йерархията след царската е титлата на деспота, а не севастократорската. 5.Задача 35 предписва да се посочи свободно конкретен пример за всеки от изредените в задачата исторически термини, а в подточка „а“ стои терминът „хрисовул“. В ключа като верни за тази подточка са посочени вариативните отговори: „Дубровнишка грамота; Ватопедска грамота, Рилска грамота, Витошка грамота“. Всъщност половината от изредените отговори са грешни – няма основание първите две грамоти да бъдат наименувани хрисовули, защото „хрисовул“ е грамота със златен печат, а с какъв печат са били подпечатани Ватопедската и Дубровнишката грамота изобщо не е известно. Дори в някой учебник по българска история тези две грамоти да са наречени погрешно хрисовули, това не е никакво основание експертите на МОН да повторят грешката, ако са наясно, че е грешка, разбира се. И ако зрелостникът запише примерно грешния отговор „Дубровнишка грамота“, той ще получи за това 2 точки, но ако наистина е добре подготвен и напише да кажем „Зографска грамота на Иван Александър“ или „Мрачка грамота на Иван Александър“, ще получи 0 точки – именно защото е добре подготвен за разлика от съставителите на заданието. 6.Към задача 37 е приложена една доста схематична карта на военните действия на руската Дунавска армия в Освободителната война 1877/78г., а зрелостниците се приканват да разгледат картата и да отговорят на въпросите: „А) Коя война е отразена на картата? Б) Кой е първият освободен български град? Кой от градовете е подложен на обсада по време на войната? В) Как се нарича българското военно формирование, което участва в тази война? Запишете едно от сраженията, в които то показва своя висок дух и желание за победа.“ Това е задача, неизменно присъстваща в матуритетните задания, задача от типа „интерпретация на източник на информация“ (откъс от исторически извор или изображение, най-често именно карта). Очевидно този тип въпроси се считат за особено ценни, след като носят и повечко точки – в случая 5. Но всъщност на тези конкретни въпроси спокойно може да се отговори и без карта, след като самите те намекват за освобождение и за българско участие във войната (т.е. българите не играят главната роля в нея). На практика зрелостникът няма каква информация да използва, разглеждайки картата, освен тази, че първият освободен град е Свищов – понеже според условните знаци воюващата армия там пресича Дунава (но щом се сети от съдържанието на въпросите за коя война става дума, ще се сети и за Свищов и без карта). Всички други въпроси категорично се отговарят не чрез информация от картата, а на база на предварителното знание – ако го има. Така че картата присъства само за разкош и всъщност не играе никаква роля. 7.По същия начин стои въпросът и със задача 38 – приложената тук пощенска марка ориентира единствено хронологически. Отговорите на поставените въпроси не произлизат от информацията, която тя дава, а от предварително наученото от учебник или други източници. 8.Както при всички матури по история последната задача е представена като изискване да се даде отговор на исторически въпрос (в обем 3 страници), но веднага след въпроса следва указанието „При отговора вземете под внимание следните въпроси:“, от което става ясно, че нещата въобще не опират до един въпрос. Всъщност се има предвид тематична разработка, а не отговор на въпрос – доказва го съдържанието на въпросите, които зрелостниците трябва да вземат „под внимание“. Защо е това противоречие и може ли да се направи качествена тематична разработка в рамките на два часа и върху 3 страници, след като темата (в случая) обхваща период от 38 години, характеризиращ се с интензивно развитие и множество промени? Този проблем в продължение на 11 години не само не се разрешава, но дори не се и обсъжда, все едно че не съществува.

Как да ти сложа троен плюс?

Затова пък може би пише, че са се "прибрали" в нея? Според математиците-историци излиза, че - бидейки българи от тема Никополис - тези бунтовници за разнообразие ограбили и поизбили собствените си сънародници, а може би и собствените си семейства. Логиката е несъмнена. Нямам никакво намерение да разубеждавам проф. Табов, ако е решил да твърди подобни глупости. Само че няма да е тук.

Не се опитвайте да приписвате на Златарски собственото си предпочитание, проф. Табов. Нито той, нито пък който и да е от източниците, съобщаващи за бунта на Михаил, не смята, че Никополис е бил български. Напротив, данните са повече от ясни - бунтовниците са навлезли в ромейска територия, ограбили са я и са се настанили в Никополис като завоеватели. Останалото са несъстоятелните ви интерпретации. Освен това тук няма да добавите нищо повече в полза на любимия ви Велич. Подобни добавки не съответстват на темата и ще бъдат премахнати.

Отново удобни измислици. Ето какво пише по въпроса Златарски: " Най-големият Симеонов син, Михаил, който също така се стремял да заграби върховната власт, напуснал манастира и като съблякъл монашеското расо, завзел една силна крепост в Струмската област, където той намерил опора у поселените още в края на VII век македонски прабългари от дружината на воеводата Кубер. Тия българи, след като отказали да признаят властта на цар Петър, се присъединили към Михаил, който подир това вдигнал въстание в 930 г. Каква е била целта на Михаил и неговите привърженици, когато се решавали на това предприятие, остава неизвестно; несъмнено е обаче това, че въстанието приемало опасни за Петър и неговото правителство размери, защото тук въставали вече не отделни недоволни личности, а цяла една област, която би могла да увлече подире си и други съседни ней области; и ако въстанието не могло да се разшири, то това се дължало на едно неочаквано обстоятелство, което овреме избавило България от сериозни вътрешни размирици: още в началото на въстанието Михаил се поминал. Привържениците му боляри, както и българското население, като се бояли да ги не постигне участта на по-раншните съзаклятници, решили да напуснат масово Струмската област; те навлезли във византийска територия и като преминали р. Струма, насочили пътя си към Елада; обаче още в Тесалия вероятно изменили насоката и потеглили в Южен Епир към стария град Никопол, близо до днешния град Превеза на Артския залив, дето се настанили, грабейки тамошните места; по-сетне със силата на оръжието те били принудени да признаят властта на ромейския император. " Няма никакво "прибиране" нито в Никополис, нито във Велич и няма как да има, защото бунтовниците не са излезли оттам, за да се "прибират" там. Там те са завоеватели и грабители. А ето изворите, на които се опира интерпретацията на Златарски: 1.Theophanes Continuatus: " Ho и монахът Михаил, самият Петров брат, прилагайки усърдие, за да заграби българската власт, въстанал в една българска крепост; към него се присъединили отцепилите се от Петровата власт скити. След неговата смърт те навлезли в ромейските страни, тъй че наедно потеглили от Макетида през Струма към Елада и пристигнали в Никополис, и ограбили цялата тамошна страна." 2.Скилица-Кедрин: " Михаил, другият Петров брат, копнеейки да завладее българската власт, като завзел силна крепост, почнал да бунтува българите и мнозина се присъединили към него. След малко обаче, когато той умрял, привържениците му, като се побояли от Петровия гнев, навлезли в ромейските страни през Македония, Струма и Елада; те завладели Никополис, ограбили всичко по пътя си и най-сетне се настанили в него; по-после, след като били надвити поотделно, те станали подвластни на ромеите. " Та, къде е видял проф. Табов това "прибиране"?

Поклон, приятелю, истински поклон и възхищение! Тези разкази не са просто информативни, а докосват сърцето. Имаш несъмнен талант за писане - използвай го!

Нищо не липсва. Думата rex е случайно пропусната. Впечатлението за нелогичност по отношение на последователността и причинно-следствените връзки, а оттук - за някакви пропуски на текстове при изданията - се създава единствено поради ужасния маниер на писане на Алберих. Този човек очевидно е бил някакъв библиоман, разполагащ с огромен брой източници, чийто императив при писането е количеството, а не логиката и повествователността на изложението. Цялата му хроника прилича повече на съвременното църковно календарче, отколкото на историческо произведение: той просто е преписвал всичко, до което е могъл да се докопа, без да се грижи в повечето случаи за връзката между събитията, които излага в съответната година, ползвал е доста безкритично всевъзможни източници, по-голямата част от които дори не си е дал труд да спомене по име. Ако тези източници бяха оцелели до наше време, днес никой нямаше да чете Алберих - неговата основна заслуга е, че е съхранил изцяло или отчасти (защото несъмнено е и съкращавал някои неща) данните на по-ранни автори, които впоследствие са били изгубени и които познаваме сега единствено благодарение на неговата хроника.

Янков, не знам откъде вадите цитатите с толкова грешки. Впрочем причината може би е в шрифта, който ползвате - вероятно когато поставяте копиран текст тук не всички букви се конвертират правилно и в постинга излиза нещо различно. Забелязал съм, че това винаги се случва, когато трябва да напиша на латински съюза "с", буквата "u" не се конвертира както трябва и излиза това - ***. По тази причина се налага да пишем cvm. Вероятно и при вас се получава нещо подобно. Откъсът, който сте качили, трябва да е от Хановерското издание от 1698г. В него обаче е пропусната думата rex, която си присъства в изданието на Пертц в т.XXIII на MGH SS от 1874г., както и у Мине. Прибавям я, защото без нея първото изречение остава без подлог, което замъглява смисъла: "Anno 750 … Super Bulgares vero ante paucos annos de Scythia egressos, qui partem imperii Constantinopolitani invaserant, jam erat tertius [rex], nomine Cormesius. Consuetudo namque est ecclesiasticae historiae, non solum amicos ecclesiae seriatim in ordine suo collocare, sed etiam inimicos illius tetro colore depingere." [Chronicon Alberici monachi trium Fontium, Hannoverae 1698, p.88] = Над българите, които неотдавна били излезли от Скития и нахлули в част от Константинополската империя вече бил (имало) трети [цар], именуван Кормесий. За църковната история е обичайно не само да поставя на пиедестал приятелите на църквата, но и да вапцва в грозни (черни) краски враговете й. Предполагам, че тук затруднението ви е дошло от seriatim in ordine suo collocare, което е непреводим буквално израз. И понеже аз също се затрудних с него, превел съм го не буквално, а смислово. Но мисля, че това не е беда, пък и второто изречение очевидно не е свързано с първото.

"Dominatur" означава "господствал" (от dominus, "господар"), а "regnat" - "царствал" (от regnum, "царство"). Според мен у Зигеберт и ползвалите го хронисти се среща толкова често dominatur за българските владетели, точно защото титлата им е била непонятна за пишещите на запад хронисти и те са се изразявали най-общо и неангажирано по същия начин като гръцките автори, които пък използват "αρχον" или "ηγεμον". Употребата на "regnat" също тъй не значи, че българската титла е била "цар" (rex).

Напоследък не съм често във форума и съм пропуснал тази тема. Във всеки случай Янков има моите поздравления за нея - доста дълбоко се е заровил. Преведох, без кой знае какви претенции за точност, горните откъси, за да може Янков да продължи проучването си, а вероятно тези текстове ще бъдат интересни и на други потребители. Изданието на Алберих в MGH, от което са взети откъсите за ЛИБИ, е просто кошмар за работа - както заради обстоятелствеността на самия Алберих по отношение на неговите източници, така и заради безбройните бележки и препратки, които могат да направят човека буквално разноглед. Зигеберт е по-друга история, макар че и с него потроших доста време да сравнявам изданията с извадките, защото в последните имаше печатни грешки, някои от които променящи смисъла. Коригирах, каквото можах, но е възможно и да съм пропуснал нещо. Освен това промених последователността на Янков, преподреждайки откъсите в хронологичен ред. Алберих (стр. 702, ред 13): Anno 700. Raginbertus dux — Bulgaribus dominatur. = Дук Рагинберт – господствал над българите. При Зигеберт - Raginbertus dux (Taurinensium Anspanndum tutorem regis Liutperti bello superat et anno uno regnat. Therbellis) Bulgaribus dominatur = дукът на Торино Рагинберт победил на война Анспранд, настойника на крал Лиутперт и царувал (управлявал) 1 година. Тервел господствал над българите. Алберих (стр. 702, ред 17-19): Anno 702. lustinianus supradictus quondam imperator degens in Cersonae, que est in provincia Licie, cepit manifeste populo predicare, — Terbellem Bulgarie regem. Ita dicit Hugo. Sigebertus vero dicit, quod Caganus pecunia corruptus a Tyberio imperatore — ad Terbellem regem Bulgarum fugit. = Гореказаният Юстиниан, някогашният император, живеейки в Херсон, който е в провинция Ликия, очевидно разбрал намеренията на народа [на Херсон] – [при] Тервел владетеля на България. Така казва Хуго . Обаче Зигеберт казва, че [Юстиниан] избягал при владетеля на България Тервел, когато каганът [бил] подкупен с подаръци от император Тиберий. Алберих (стр. 703, ред 30): Anno 705. lustinianus auxilio — iugulari preсiperet. = Юстиниан с помощта – заповядвал да заколят. При Зигеберт - lustinianus auxilio ( Therbellis Bulgarum regis imperium recipit; Leonem et Tyberium usurpatores imperii in medio cyrci iugulat; Callinicum partiarcham excaecatum exiliat; et tantam in adversarios ultionem exercet, ut quoties a naso sibi absciso, defluentem reumatis guttam detergeret, paene toties aliquem ex his, qui contra eum conspiraverant,) iugulari preciperet = С помощта на Тервел, владетеля на българите, Юстиниан си възвърнал върховната власт. Узурпаторите на империята Леон и Тиберий заклал насред цирка; патриарх Калиник ослепил и го изпратил на заточение; и така си отмъстил на противниците, че всеки път, когато потичали сополи от отрязания му нос, заповядвал да заколят някой от тези, които заговорничели против него. Алберих (стр. 702, ред 37): Anno 707. lustinianus imperator — vix evasit. = Император Юстиниан – едва се измъкнал. При Зигеберт (но под 708г.) – Iustinianus imperator (pacem cvm Bulgaribus solvit, eisque congressus,) vix evasit = Император Юстиниан развалил мира, сключен с българите, но като влязъл в сражение с тях, едва се измъкнал. Алберих (стр. 711, ред 10-11): Anno 761. .......... Telezas Bulgaribus dominatur post Cormesium = Телец господствал над българите след Кормесий. Алберих (стр.711, ред 50): Anno 764 ............Pipinus rex lemoviacams — Bulgaribus dominatur. = Крал Пипин лиможците - господствал над българите. Алберих (стр. 713, ред 16): Anno 771. Constantinus imperator — Bulgaribus dominatur. = Император Константин – господствал над българите. При Зигеберт (но под 770г.) - Constantinus imperator (omnino a Deu aversus, virum sanctum Stephanum per 60 annos inclusum, etiam gentilibus reverendum, amara morte martyrizavit. Omnes sibi subiectos iurare coegit super sanctae crucis lignum, ne aliquam Dei sanctorumque eius imaginem venerarentur. Eos qui Dei genitricem invocabant, eos qui vigilias Deo agebant, eos qui aecclesiis assuеti religiose vivebant, eos qui а iuramentis et immunditiis abstinebant, еos qui reliquias sanctorum penes se habebant, hos et huiusmodi damnans, patrimoniis privabat et omnibus modis cruciabat; qui revеrentiores erant, eorum barbis cera et pice illitis, eos amburebat; monachos ut uxores, monachas ut viros ducerent, cogebat. Quod multi vitantes, martyrium meruerunt. Nec sub alicuius gentilis persecutione plures, quam sub hoc martyrizati sunt. Thelerigus ) Bulgaribus dominatur. = Император Константин, отричайки се напълно от Бога, замъчил и предал на тежка смърт светия мъж Стефан, [който] прекарал 60 години затворен и [който] още е почитан от сънародниците си. Принудил всичките си поданици да се закълнат над светия кръст, че няма да почитат никакви икони – нито на Бога, нито на светците. Тези, които призовавали Богородицата, тези, които правели бдения в името на Бога, тези, които [бидейки] предани на църквата, живеели благочестиво, тези, които се въздържали от клетви и нечестивости, тези, които съхранявали реликви на светци – всички тях и мнозина други такива, след като осъдил, лишил от бащино наследство и измъчвал по всякакъв начин; намазвал брадите на по-уважаваните с восък и смола и ги запалвал; монасите принуждавал да се женят, а монахините – да се омъжват. Мнозина, за да избегнат това, предпочитали мъченичеството. При ни едно езическо гонение [срещу християните] не били замъчени повече [хора]. Телериг господствал над българите. Алберих (стр. 716, ред 54): Anno 779 ....... Saxones suasu Guithcindi — Bulgaribus dominatur. = Саксонците, насъскани от Гитцинд – господствал над българите. При Зигеберт (но под 778г.) - Saxonеs suasu ( Winthichindi Franciam atterunt; sed a Karolo viсti fuga sibi consulunt. Thelericus Bulgar ad Leonem imperatorem fugit; quem baptizatum imperator patritium facit. Chardamus) Bulgaribus dominatur. = Саксонците насъскани от Видукинд разорили Франция; но, победени от Карл, потърсили спасение в бягството. Българинът Телериг избягал при император Леон; [след като бил] покръстен, императорът го направил патриций. Кардам господствал над българите.

Проблемът, който Евристей поставя с тази тема, е много интересен, но се съмнявам, че може да получи достатъчно аргументиран и сигурен отговор при наличната изворова база.

Рефренът си продължава с неотслабващо постоянство и голословие: неугодните на професор Табов извори винаги са редактирани и деформирани (без доказателства за тези твърдения, естествено), а удобните - оглушително възпявани. И несъмнено ще се продължава все така усърдно с надеждата оная максима на покойния д-р Гьобелс за ролята на повторенията да се окаже най-накрая вярна.

Че Велич и Никополис са различни градове, се вижда очеизваждащо дори на предпочитаните от професор Табов ренесансови карти. Но много ми е любопитно в кой извор г-н Табов е прочел, че армията на Михаил след неговата смърт се прибира (интересна и - предполагам - неслучайно избрана дума) именно във Велич? Аз не знам да съществува такова сведение, но може би проф. Табов знае?

Ето кой.

На картата присъства например и Партия, която не само в XII век, но и във времето на Св.Йероним не съществува.

Откога това, че някой нямал собствена теория за нещо, го прави глупак? А по отношение на автохтонната теория Ценов изобщо не е новатор. Той споделя тази теория, но тя не е негова. Ползва Раковски, Ц.Гинчев и пр. И никой от критиците му не го укорява за това - всеки изследвач ползва направеното от предходниците си.

Явно не сте разбрал какво имам предвид. Става дума за разликата между грешки и глупости. Проблемът не е в това дали Ценов е допуснал грешка, твърдейки, че Кубрат бил умрял на запад, а в това как стига до въпросното заключение. Това е основна част от неговата методика за правене на изводи. При подобни методи да се стигне до правилен извод е просто изключение и щастлива случайност. Обичайно обаче тези методи продуцират абсурдни твърдения, с каквито са наводнени публикациите на Ценов. Златарски никога и никъде не е ползвал такива методи, ето защо изводите, които прави, може да са спорни, оборими, погрешни, но не могат да се нарекат глупави. Особено ако човек внимателно подбира думите и ги използва на място.

У Златарски има грешки, но не и глупости. Глупостите ги пише Ценов. Веднага давам пример: понеже решава, че Кубрат бил умрял на запад (което само по себе си е грешка, тъй като това известие се отнася за Константин, а не за Кубрат), Ценов с обичайната си самоувереност категорично прави извод: "Никифор и Теофан изрично ни казват, че е умрел на запад, за това той е живел на запад." Ето този начин да се правят изводи е несъстоятелен и глупав. У Златарски подобни неща няма.