T.Jonchev

Авторът искаше да се получи дискусия, но по някакви причини се въздържа да се включи в нея. Да обясня защо смятам, че е клише: На първо място веднага след 681г. няма никакъв натиск от страна на Византия. Първите данни, които биха могли да се тълкуват като натиск, се отнасят за 688г. Те обаче са доволно неясни и по-скоро касаят намерения, отколкото реални действия - реалните действия са в съвсем друга посока и ако Дунавска България изобщо е взела участие в тия събития, агресивната позиция е нейната, а не ромейската. Въобще византийската политика спрямо България поне до средата на осмото столетие е отбранителна, така че фразата "устояването на натиска на враждебна Византия" е помпозна, но безсъдържателна и е всъщност предназначена да служи за извинение на настъпателната външна политика на България. От средата на миналия век по съветски образец бе наложен постулатът за миролюбивата държава, която воюва, защото лошите съседи непрекъснато я принуждават да го прави. Фактите обаче сочат точно обратното. Още по-малко веднага след възникването може да се говори за централизация на държавния апарат - било като цел, било като реално действие - да не говорим, че подобна цел (ако беше действителна) би била в абсолютно противоречие с твърдението, че между българи и славяни е имало съюзен договор. Всъщност първите данни, които биха могли да се (и се) интерпретират като някаква централизация, датират от второто десетилетие на IX век, което ни най-малко не оправдава употребата на наречието "веднага".

Бъркате. В мадарските надписи не се говори за размяна на склави. Нещо подобно е споменато само в Сюлейманкьойския надпис.

Договор между българи и славяни в мадарските надписи? Нещо грешите.

Щом такава е идеята, аргументирайте твърдението си за съюзен договор между славяните и българите. Също е интересен и мотивът за "Веднага след възникването и, пред младата държава се обособяват две главни цели. Първата е устояването на натиска на враждебна Византия, а втората – централизиране на държавния апарат." Според мен това е клише.

Обстойното изложение от първия пост като че произлиза от издание с поне полувековна давност.

Никак не е безумна Вачкова, само че бизнес-усетът й доминира над останалото. Инак чудесно разбира какви простотии пише и говори из медиите, но не й пука. Прави пари, останалото явно не е важно за нея.

За съжаление науката не е пригодена да се бори с такива неща, нито пък дебилно вярващите на псевдонаука ще обърнат внимание на аргументите й.

VII - VIII. Културата Дриду.

Не може и Atom ти е обяснил защо. Ако титлата беше кънѧꙃь, в надписите щеше да стои като κανενζ или в краен случай като κανενς, но в никакъв - като κανας. Не правила, Радо - опитвам се да си представя какво трябва да са чували онези, които са записвали титлата по този начин.

Абсолютна сигурност - естествено не, но относителна имаме, защото разполагаме с над 10 записа на титлата и е очевидно, че е била произнасяна приблизително така, както я четем в надписите. Разнописанията, които се срещат, касаят употребата на букви със звучене "и" (ι, η). За шегор/сигор и алем/елем не мога да се съглася с бележката ти, защото става дума за единствен запис с гръцки букви. В гръцки няма "ш" и замяната му със сигма е логично и приемливо. Що се отнася до "елем", то може да не е "алем" от "Именника", а наименование на друг месец (съгл. официозната хипотеза - знам, че твоето тълкуване е различно, но да не се отклонявам) - има такива виждания и според мен те не са лишени от логика.

И за мен е малко чудно как хора с подготовка от блогове и фейсбук предлагат решения в научни области, които очевидно не са техните, но такава е модата.

Връзка с къненз определено няма. В ΙΧ в България няма традиция владетелите да са поставени от Бога. Този елемент тогава се появява. Оспорвайте каквото искате, това не променя нещата.

Защото такива са правилата в гръцки. Източникът Ви е малко късен, за да е показателен за титла от ΙΧ век, която е позната единствено в гръцко изписване. За Вас езикът на надписите може да е шльокавица - явно не знаете гръцки. За мен е доста логичен.

Oмуртаг си е Омуртаг - проблемът е дали о-микронът е част от самото име или е определителен член. Повечето специалисти поддържат втората хипотеза. Така че "бигио" няма. Няма и "каназ" - има канасивиги (κανασυβιγι). Титлата винаги се пише със сигма, а не със дзета и не може да се сближава със старобългарското къненз. "Преводът" на сегмента υβιγι като "у Бога" или "у Богу" е несъстоятелна измислица - сигурен съм, че sir вече го е отбелязал в темата.

Χουνιδες не е "хуни". На гръцки "хуни" се пише ουννοι със spiritus asper, за да се чете с "х" в началото. Но в средногръцкия период "хуни" вече е произнасяно "уни" и понеже тази карта е доволно късна (не по-рано от ΧV век), ако става въпрос за хуни, никой автор или копист не би написал думата с "х" в началото.

Добрат Щастливия (може би трябваше да го напиша с главна буква, иначе се получава двусмислие) е божеството. Той е конникът. Това е нещо като оброчна плочка, подобна на плочките с тракийския Херос, но снимката не е много ясна, а и няма данни за размерите. Маготин със сигурност ще може да каже повече по въпроса.

"На бога Добрат щастливия Сервий отдава (посвещава)". Ser(vus) означава "роб" или "слуга", но по-логично е да се приеме, че става дума за serv(ius), което е име. Eutices е латинизирана гръцка дума. P.S. Пропуснах - надписът е на латински.

Абсолютно поддържам! С трийсет ръце.

Благодаря на Евристей за чудесната тема, но най-вече за великолепните анализи и интерпретация!

Мисля, че Уикипедиите са повлияни по-скоро от Фани Мутафова - тя именува това дете "Петър" в романа си. Всъщност не само името му, но и полът изобщо не са известни. Единственото съобщение за него дължим на Акрополит, но той пише "дете", без никакво уточнение.

Верно: Симеон се качва на трона с преврат и ако не го знаете, толкова по-зле. Този факт обаче не прави превратаджии всичките му роднини. Колкото сте наясно със Симеон, толкова и със Златарски. Можете ли да представите доказателства, че "професорската титла е получена от " Руска Академична задгранична организация"? Или просто припявате на злите езици?

Също колкото стига за Симеон Велики, обучаван в Константинопол на имперска издръжка, за Иван Асен с 10г. руска издръжка и за Евтимий Търновски, обучаван на Атон. С подобно мислене може да стигнете най-много до ограничаване на писането.

Не мисля, че пропуска. По-скоро би трябвало да се прави известно разграничение между език и азбука. Глаголицата е правена за моравската мисия с очевидната идея да не копира гръцкия алфавит по политически причини. Но езикът, по чиято фонетика е правена, е този, който братята са познавали - все едно дали ще го наричаме славянски или старобългарски. Кирилицата е създавана за същия този език, но без презумпцията коренно да се различава от гръцката азбука - още повече, че тази азбука е ползвана в България дълго време преди появата на кирилицата, била е добре позната на администрацията и е било необходимо само да се допълни със знаци за липсващите в гръцкия местни фонеми.

Донякъде - да. Но за мен обхватът на землените заграждения е повече указание за броя на отглежданите животни. Ако размерите бяха такива заради броя население, щяха да се откриват многобройни следи от жилища, колкото и примитивни да са.

Miroki, границите на Кубратовата държава не са съвсем ясни, а и няма как да бъдат ясни при тези бедни и частично противоречиви описания. Това от една страна. От друга нямаме ни най-малка представа за средната гъстота на населението, за да изчислим дори приблизително общия му брой. От трета: дори да имахме средната гъстота, в различните региони тя е била различна, което още повече затруднява сметката, защото в случая ни интересува населението от владенията на Аспарух. И от четвърта: следвайки разказа на Теофан и Никифор, си представяме, че Кубратовото наследство е разделено на 5 части, но няма как да знаем равностойни ли са били тези части като брой население. Отделно от всичко това възможният мобилизационен процент, който, разбира се, е бил значително по-висок от имперския, си остава напълно предполагаем. Именно на базата на всичко това изказах мнението, че броят на населението и на войската на Аспарух не може да се установи. За тяхната многобройност може най-общо да се съди от факта на мащабността на ромейската военна кампания. Нищо повече.