T.Jonchev

Няма. Първата му публикация е от 1906/7г.

Нищо конкретно не мога да кажа - и за мен въпросите във връзка с това изображение са повече от отговорите. Струва ми се обаче, че при този конник липсва стреме, което (ако го приемем за автентичен) отпраща възможната му датировка назад към тракийската епоха, а очебийната му прилика с Мадарския прави отново актуален и въпроса за неговото датиране. От друга страна - ако и двата конника са древнобългарски - това е основание за изоставяне на хипотезата, че на Мадарската скала е изобразен владетел (конкретно Тервел), тъй като по него време тази територия не е българска и е допълнителен аргумент в полза на схващането, че релефът представя божество. Разбира се, това са само нестройни хрумвания от прима виста.

Неотдавна попаднах на още един релеф на конник, аналогичен на Мадарския. Той е по-малък, по-схематичен, с по-нисък релеф и без надписи. Намира се до село Мадан в Южна България - не знам къде точно е разположено то. Ползвайте го в обсъждането.

Може би дори и той не е бил. Акрополит много обича да се подбива с него и ако той е бил между пленените в битката, мисля, че щеше да го отбележи.

Ето статията за битката - не че съм дал в нея отговор на всички въпроси, които могат да бъдат зададени, но поне основните съм коментирал. Не мисля, че семейството на Комнин е пътувало заедно с армията - освен ако той не е бил абсолютно сигурен, че ще превземе Константинопол, тогава би имало смисъл. Но това не е много вероятно. Всъщност няма никакви данни, че семейството е било на полесражението. Нашата историография предпочиташе да подчертава такава възможност (крепейки я на върха на карфица - споменаването на Акрополит, че там били пленени и роднини на Теодор Комнин) - ясно защо. За мен е по-приемлива възможността семейството да си е било в Солун, но да е отведено в Търново, за да се разчисти теренът за Мануил Комнин. Това е същият ход, който през IX век прави Мутимир, изпращайки в България братята си и който ще направи впоследствие Георги Тертер с първата си жена и сина от нея, когато сключва брака с втората. Такива примери не са един и два. НЯКОЛКО ВЪПРОСА ОКОЛО КЛОКОТНИШКАТА БИТКА.pdf

Това е според мен дестинацията: армията се е намирала някъде югоизточно от Адрианопол, защото е била в поход срещу латинците, но в един момент й се е наложило да промени посоката - затова Теодор Комнин е "минал край Адрианопол" и е вървял край Марица, най-вероятно по via diagonalis. Моето схващане за причините за войната, както и за протичането й нямат много общо с популярната интерпретация на събитията.

Ако под "царуване" трябва да се разбира управление на лице с титла "цар" - никой. Стриктно погледнато и Петър не е цар, а цясар. Но в случая, понеже Калоян иска да му бъде призната титла император, той набляга на на термина за върховна власт (imperium) асоциативно и същевременно прави обобщение, за да намекне, че титлата император е традиционна за българските владетели. Макар че в случая е могъл да каже "qui in administratione predecessores fuerant" или "qui in potestate predecessores fuerant", което погледнато исторически по-точно отговаря на обобщението, Калоян се е изразил "qui eos imperio precesserunt", т.е. "които тяхната империя/върховна власт са предхождали" не защото някой преди Самуил и Петър е носил императорска титла, а защото целта е да се направи внушение, че е било така, без същевременно да се поема голям риск от изобличаване.

Намирам тази позиция на колегата Гербов за несериозна - тогава да почнем за превеждаме имената и да ги обявим за епитети. С подобен подход ще се окаже, че ромейската империя е управлявана от осем безименни василевси. Още по-малко може да се приеме, че на това място в житието на Св. Иван Рилски (който по логиката на Гербов също е безименен) се говори за Иван Асен II, а не за баща му. Патриарх Евтимий говори за човек с лични заслуги за освобождаването на страната и възстановяването на царството, каквито Иван Асен II няма. На всичкото отгоре пренасянето на мощите на светеца от прясно превзетия Средец в Търново, извършено от този цар, е двойно датирано в самото житие и то няма как да се свърже с Иван Асен II, който по него време е бил не повече от 5-годишен. Така че моля К.Гербов да чете текстовете в цялост, за да си спестяваме излишни обяснения.

Това обстоятелство отчетливо показва например обществената оценка на Средновековието за Симеоновите войни и завоевания, от които днес се възхищаваме толкова много.

Ами четете по-нататък в същия абзац: "като намери сгодно време, той смело скочи срещу владичеството на нечестивите ..."

Никоновската летопис е късна и за този откъс съвсем очевидно източниците са житията на Св.Ив. Рилски и Св.Петка - и двете писани от Евтимий. Няма логика да не се съгласим с данните на Евтимий относно личността на владетеля, а за приемем версията на Никоновската летопис, която е пълна с грешки.

Не мисля, че е намек за езическо начало, този израз се среща доста често, а и не е логично Асен да се роди езичник при положение, че брат му е християнин. А от друга страна мисля, че българите в Паристрион трудно биха се наредили под знамената на довчерашни езичници.

Деца с еднакви имена се срещат във владетелските фамилии из цяла Европа. У нас добър пример за това е семейството на Иван Александър, който има двама сина с името Иван Асен. Действително старият Асен в гръцките и в западните извори е само "Асен". Но в български е наричан и Йоан Асен: напр. в т.нар. Дринов препис на Бориловия синодик, в една служба от Драгановия миней, а патриарх Евтимий в Житието на Св.Иван Рилски изрично уточнява, че този цар е наречен "Йоан" при кръщението си. И понеже се сещам, че ще се зачудиш дали в тези случаи не е объркан със сина си, бързам да парирам това съмнение: не е объркан, Евтимий пише за него, че " След като се измина немного време, когато Бог благоволи да възобнови българската държава, която беше разорена от гръцко насилие, ... Той въздигна мощта на българското царство при преблагочестивия цар Асен, който при светото кръщение бе наречен Иван. Когато прие царския скиптър, той поправи хубаво всички паднали български крепости, а разорените обнови. И като се нахвърли здраво срещу гръцкото царство, покори околните страни, градове и села. Когато пък стигна до Средец, той и него покори под своята власт. "

Приемам критиката - прав си. Мисля, че този въпрос беше обсъждан в една от форумните теми и там позицията ми беше, че Александър не е придружавал брат си в емиграция. На този фон изглежда, че сега съм променил мнението си. Всъщност е обратното - статията съм писал преди повече от 15 години, сега редактирах на две-три места бележките и съм пропуснал да променя този абзац от текста. Както и да е, моя грешка. Направих необходимата корекция във файла .

Пускам тази тема по изричното желание на Красимир Иванчев, макар да не съм много сигурен, че ще предизвика особен интерес или дискусия, защото много от тези въпроси вече са бивали коментирани във форума по един или друг повод. Царуването на Иван ΙΙ Асен.pdf

Еее, много радикално. Това, което би трябвало да се направи според мен, е рязко да се намали предлагането на образование, за да се увеличи търсенето му. Би било важна предпоставка за вдигане на нивото. А в тази връзка университетите и въобще учебните заведения следва да се намалят, подборна да се съхранят най-добрите кадри и съответно да се промени технологията на финансирането. Докато студентът представлява банкнота и всички завършват, стига да не се откажат, нивото няма да отлепи от дъното.

Римска е, но при това й състояние само Върбанов и roca могат да кажат по-точно каква е.

Разчистих терена, за да се пише по темата, но, след като всеки си пише нещо друго, очевидно тя е изчерпана и следва да бъде затворена. Ще изчакам обаче до утре. Бел. мод.

Темата е радикално разчистена. Бел. мод.

Макар в написаното да има доста истина, все пак подобна тема подхожда повече на фейсбук, отколкото на сериозен исторически форум. Ето защо моля г-н Марин Йорданов в бъдеще да се въздържа от такива писания, за да не бъда принуден да заключвам. Бел. мод.

И аз не разбирам смисъла от постването на тези обширни цитати без коментар.

Във форума има доста обширна тема, посветена на грешките и манипулациите на Ганчо Ценов.

Самите арменци не наричат себе си арменци. Колкото до "провинция България": да не забравяме все пак, че това е понятие от превода на Зотенберг. Какво точно пише в етиопския текст е доста трудно да се каже, а пък какво е пишело в гръцкия оригинал - съвсем. При наличието на немалко административни документи от периода IV - VI век, фактът, че такава провинция не се споменава в нито един, е твърде показателен. А дали някой смята, че в етиопския от началото на XVII в. е съществувала думата "провинция" и то в качеството й на административно-териториална единица?

Не смесвайте различни епохи, разделят ги повече от 10 века.