Рисъ

Именно де. Аз не одобрявам нито руската нито украинската позиция в тази криза. Вместо да съм русофил или русофоб, предпочитам позицията на българофил. Това е, което би трябвало да ни вълнува по отношение на ситуацията в Украйна.

Всяка държава е отговорна за защитата на интересите на националното си малцинство. Нима в Турция ги вълнува принципът на реципрочност в задълженията относно правата на чуждите малцинства, като провежда националната си политика?

На мен са ми по-интересни двойните стандарти да се заклеймяват българските националисти, а чуждите да се оправдават.

Ако се осъществят идеите на "Свобода" това е най-малкото, което ще се промени! На Мейдан техният лидер Олег Тягнибок настоя в Украйна да бъде създадено Министерство на националното самосъзнание и да бъде въведен статут "не гражданин на Украйна". Според същият употребата на езици, различни от украинския трябва да бъде криминално преследвана. Но това са дреболии, нали?

Айде пак се почна..къде изобщо става въпрос за Русия в това което съм писал? В случая става въпрос за българската общност в Украйна, това е което нас лично би трябвало да ни вълнува повече от "победата на демокрацията". Естествено, че в тази "победа" са забъркани и ултранационалисти пред които нашата "Атака" е като клуб на пенсионера също е въпрос, който не трябва да ни интересува навярно. По въпроса за олигарсите, прочетете интервюто с председателя на конгреса на българите първо.

Кое е наизуст не разбрах? Или мнението на българите в Украйна вас не ви вълнува? http://kostadin.eu/2014/03/06/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%B8/

Докато у нас текат спорове за или против Русия се изпуска факта, че в Украйна живеят и над 200 000 българи. Тяхната съдба би трябвало да е основното, което ни вълнува на фона на събитията там. В този смисъл мен лично повече ме тревожат действията на новата власт в Киев, която на втория ден от идването си отмени закона на Украйна "За принципите на държавната езикова политика", според който българският език в Украйна получаваше статут на регионален в местата с компактно местоживеене на българите. Но това естествено на нас няма кой да ни го каже по новините, нали? Все пак победата на "демокрацията" е къде-къде по-важна..

Тук не става въпрос за мерене на кой е по-по най. Ренесансът процъфтява в Италия точно защото няма външни събития, които да попречат на това. Взаимното влияние между византийската и италианските култури никога не е прекъсвало, няма и никакви основания да мислим, че би прекъснало ако не бяха османците. Точно напротив, благодарение на тях Ренесансът в Италия получава огромна инжекция от интелектуалци, като споменатия вече Плитон, които им донасят изгубеното антично наследство "на крака". Самият Марсилио Фичино - един от мислителите на ренесанса изтъква ролята на Плитон, наричайки го "втори Платон". Така, че няма нужда да се самоунижаваме допълнително колко сме били изостанали от напредналия Запад.

Шанс е имало ако Византия не бе паднала. Ето този човек например е ярък пример за византийския ренесанс: http://en.wikipedia.org/wiki/Gemistus_Pletho Направо си казва - ние сме елини по произход, както нашето наследство и език свидетелстват.. Изкуството и живописта се вдъхновяват от идеите, често революционни като тези, в този смисъл те са двигател на Ренесанса, творбите са само израз на новото време. Но тук на Балканите просто то няма шанс по причина османското нашествие

За изкуство не искам да говоря, нито имам познанията за да оценявам стилово разликите. Това което твърдя е, че не може да отхвърляме ренесансовите влияния в България само защото фреските ни не са като тези в Италия. По-важни за мен са идеите, разчупването, интересът към античността. Така и не сме имали шанса да видим как би се развило това у нас, османците ни "замразяват" в това отношение. Арбанаси е от 16 век, разширена е през 17и. Това в случая няма значение. Идейно в развитието този период е същият, даже има назадване от времето на ВБЦ. Но дори и там ги имаме Омир и Аристотел, в Бачковския манастир пък имаме много повече антични писатели и философи.

Това е шаблонно мислене. Явно не си чувал за Палеологов Ренесанс щом мислиш, че е свързан с конкретно място (ако имаш предвид Италия). Ренесансът възниква като развитие на идеи, възобновен интерес към античността и познанието, свързани с нея. Архитектурата, фреските и развитието на изкуството - всичко е свързано с точно тая промяна, всичко започва от "реабилитацията" на античното. И времево по една случайност процъфтяването му съвпада със загиването на Византия и евакуацията на личности, идеи и хора от там в Италия

А трябва ли нашите стенописи да изглеждат като италианските за да говорим за проторенесанс? Освен автопортрета на поп Добрейшо в стенописите на Бачковския манастир имаме едни езически писатели и философи, Диоген, Аристофан, Сибила, Платон, Сократ, Плутарх. В църквата "Рождество Христово" в Арбанаси пък са цъфнали Омир и Аристотел. Какво правят там, щом това не е свидетелство за интерес към езическата древност? Житието на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки пък изобщо не прилича на средновековно житие, а по-скоро на истинска биография - пълно е с исторически подробности и географски сведения. Самия Костенечки също познава и цитира антични автори като Тукидид, Аристотел, Платон, знае и за Орфей. Какъв е тоя нездравословен интерес към античността, а? Исай Серски пък привежда с похвала имената на двама езичници - философът Либаний и император Юлиан Отстъпник! Ренесансът не е само едни фрески, нали така?

От всички тук най-българско ми се вижда името на Чепа Иначе примера е отличен в полза на преобладаващата в ПБЦ ромейска съставка сред аристокрацията При всички случаи третия елемент не трябва да се подценява

Това автохтонията е болест...обсъжда се в исторически аспект само за да се онагледи до каква степен дегенерират заболелите от нея

Проблемът с българският битов паганизъм от XVI-XIX в. е че показва близки черти по-скоро с античния паганизъм - т.е пак отиваме към темата за "третият елемент"