Михов

Аз не знаех, признавам си - от теб научавам, че губерниите в Руската империя са някакви териториални образувания, основани на етнически състав, че да съдим по тях за границите на даден етнос. Интересно, Елизаветполската губерния на кой етнос е дом? А Таврическата губерния?

В тази тема мисля да пусна кратък обзор на непризнатите и частично признатите държави по света към настоящия момент, които имат всички признаци на държавност - фактически контрол над своята територия, собствена система на управление и фактически суверенитет. Тук ще обсъждаме и проблемите в системата на международните отношения, породени от появата, признаването и непризнаването на тези държави. Започвам с най-признатата от непризнатите страни - Косово, чиято поява и признание от много държави послужи като прецедент. Република Косово До 17.02.2008 г. Косово юридически е автономна област в състава на Република Сърбия, макар фактически областта да не е под контрола на сръбското правителство от 1999 г. Формално Косово е част от Сърбия, но след Косовската война от 1999 г. се управлява като протекторат на ООН. През ноември 2006 г. в Сърбия се провежда референдум за новата конституция на републиката, според която Косово остава автономна област, но с по-широка автономия, като това е отхвърлено от предимно албанското население, което бойкотира референдума. Косово обявява независимостта си на 17.02.2008 г. и е признато към 21.12.2012 г. от 98 държави, членки на ООН, сред който и България. През октомври 2008 г. по инициатива на Сърбия ООН поисква от Международния съд в Хага да се произнесе дали едностранно обявената независимост от страна на Прищина не противоречи на международното право. На 22.07.2010 г. съдът излиза с решение, че този акт не е в нарушение на международното право. На 27.07.2010 г. Сръбският парламент приема резолюция, в която заявява, че въпреки това решение Сърбия няма да признае независимостта на Косово. Основният съюзник на Сърбия в борбата й за непризнаването на Косово е Русия. Косово не е признато също от гигантите Китай, Бразилия и Индия, а също от членките на ЕС Гърция, Испания, Словакия и Румъния. Признато е обаче на практика от всички развити страни като САЩ, Канада, Австралия, по-голямата част от ЕС, Япония, Южна Корея. Косово използва за своя парична единица еврото. След края на ВСВ Косово получава статута на автономен район в Сърбия, а през 1963 г. става автономна провинция. С приемането на новата югославска конституция през 1974 г. Косово получава фактическо самоуправление. Правителството на провинцията въвежда албанска учебна програма в училищата в Косово, набавени и поставени в употреба са множество учебници от управляваната по това време от Енвер Ходжа Албания. През 80-те години на ХХ в.напрежението между албанската и сръбската общност в провинцията нараства драстично. Албанската общност се застъпва за една по-голяма автономия на Косово. В този момент няма голямо желание за присъединяване на провинцията към Албания, тъй като последната е изостанала, управлявана от сталинистки режим и има значително по-нисък жизнен стандарт от този на Косово. През март 1981 г. започват протестите на косовските студенти от албански произход, чиято цел е Косово да стане република в рамките на Югославия. Тези протести бързо се разрастват до размирици, съпроводени с прояви на насилие; в тях участват около 20 хиляди души в шест града. Протестите са овладени със сила от югославското правителство. Същевременно неалбанците, живеещи в Косово, твърдят че са подложени на дискриминация, тъй като местните власти за поддръжка на реда (съставени от албанци) не наказват докладваните им престъпления срещу тях. През август 1987 г. по време на залеза на комунистическия режим в Югославия Косово е посетено от Слободан Милошевич, по това време изгряващ политик. Той се използва сръбския национализъм, за да осигури подкрепа на политическата си кариера. На митинга по случай годишнината от битката за Косово пред привлечената от него многолюдна тълпа той обещава тържествено на косовките сърби: „Никой вече няма да ви посегне”. Така Милошевич мигновено се превръща в герой в очите на косовските сърби, а до края на годината поема контрола на сръбското правителство. През 1989 г. автономията на Косово и на Войводина е драстично намалена след всеобщ референдум в Сърбия. В резултат на референдума е приета нова конституция, която позволява въвеждането на многопартийна система, свобода на словото и защита на човешките права. Тя обаче значително намалява правомощията на провинциите, като позволява на правителството в Сърбия да упражнява директен контрол върху много райони, които преди това са имали самоуправление. В частност, конституционните промени предоставят на сръбското правителство контрола над полицията, съдебната система, икономиката, образованието и езиковата политика. Новата конституция намира силна опозиция в лицето на много от сръбските национални малцинства, които гледат на нея като на средство за налагане на етнически обусловено централизирано управление на провинциите. Косовските албанци отказват да участват в референдума, обявявайки го за незаконен. Правителствата на провинциите също се противопоставят на новата конституция. Тя трябва да бъде ратифицирана от тях, което на практика означава, че те трябва да гласуват собственото си разпускане. Първоначално косовкото събрание отхвърля конституцията, но през март 1989 г., когато то се събира да обсъди предложенията, сградата, в която се провежда заседанието, е обкръжена от танкове и бронирани автомобили - това принуждава делегатите да приемат измененията. Новата конституция премахва официалните медии на отделните провинции, като ги интегрира в рамките на официалните сръбски медии. Въпреки че някои програми на албански език са запазени, на албанските държавни радио и телевизия също е забранено да излъчват от Косово. Конституцията също прехвърля контрола върху държавните компании на сръбското правителство (по това време повечето от компаниите са държавни и де юре все още са такива). През септември 1990 г. близо 123 хиляди албански работници са уволнени от заеманите в управлението и медиите длъжности, подобна е съдбата и на много учители, доктори и работници в индустриите, контролирани от правителството. Това води до всеобща стачка и масови безредици. Въпреки че на тези уволнения се гледа като на чистка на етнически албанци, правителството поддържа тезата, че просто се отървава от стари комунистически кадри. Старата албанска учебна програма и учебници са заменени с нови. В Прищинския университет, смятан за център на косовската албанска културна идентичност, образованието на албански език е отменено, а албанските учители масово са освобождавани от длъжност. Реакцията на албанците е бойкотиране на държавните училища и изграждане на неофициална паралелна система за образование на албански език. Косовските албанци възприемат промените като посегателство върху техните права. В резултат на масови вълнения и безредици на албанците, както и на спорадично насилие между двете общности, през февруари 1990 г. е обявено извънредно положение и е увеличено присъствието на югославската армия и полиция, за да се потушат безредиците. През 1992 г. са проведени неофициални избори, на които с мнозинство от гласовете е избран Ибрахим Ругова за „президент” на самообявилата се Република Косово. Тези избори не са признати нито от сръбското, нито от някое друго правителство. През 1995 г. хиляди сръбски бежанци от Хърватско се заселват в Косово, което допълнително влошава отношенията между двете общности в провинцията. Ибрахим Ругова отначало е привърженик на мирна съпротива, но по-късно противопоставянето приема формата на сепаратистка агитация на опозиционните политически групи и въоръжени действия (от 1996 г.) на Армията за освобождение на Косово. Армията за освобождение на Косово започва партизанска война и терористична кампания, която се изразява в постоянни бомбени и огнестрелни атаки срещу югославските сили за сигурност, държавни служители, граждани, които открито подкрепят националното правителство, включително албанци, които не симпатизират на АОК. През март 1998 г. части на югославската армия се присъединяват към сръбската полиция, за да се противопоставят на сепаратистите с военна сила. През следващите месеци хиляди мирни жители от албански произход са убити, а повече от 500 хиляди напускат своите домове. Много албански семейства са принудени да изоставят домовете си под смъртна заплаха, тъй като в резултат на сблъсъците между националните сили за сигурност и силите на АОК много хора, асоциирани с паравоенни формирования, са изселвани. След провала на преговорите между сръбските и албанските представители под егидата на НАТО, на 24.03.1999 г. без да е упълномощена за това от ООН, НАТО се намесва в конфликта и започва масирани бомбардировки над югославски военни цели, след което продължава с широкомащабни бомбардировки. Конфликтът се превръща в истинска война, тъй като АОК продължава да атакува сръбските сили, а от своя страна сръбските/югославските сили продължават да се бият срещу АОК на фона на голямото разселване на мирното население в Косово. Повечето правозащитни и международни организации обвиняват правителствените сили в извършване на етническо прочистване. Една част от югославските управляващи и военни, включително президентът Слободан Милошевич, са по-късно обвинени в "престъпления срещу човечеството". Милошевич умира в ареста, преди да бъде произнесена присъда, след като преднамерено му е отказано лечение в Русия. По преценка на ООН по време на Косовската война близо 640 хиляди албанци са напуснали Косово или са били изгонени оттам между март 1998 г. и края на април 1999 г. Повечето от бежанците се установяват в Албания, Македония и Черна гора. Правителствените служби за сигурност конфискуват и унищожават документите и разрешителните на много от бягащите албанци. Това се разглежда като опит за изличаване на самоличността на бежанците и сериозно затруднява идентифицирането на тези от тях, които се завръщат в Косово след края на войната. Сръбски източници твърдят, че много албанци от Македония и Албания - според някои изчисления броят им достига до 300 хиляди - са мигрирали в Косово, представяйки се за бежанци. Определянето на самоличността на завръщащите се не би трябвало да е толкова голям проблем, тъй като регистрите за раждане и смърт са оцелели през войната. Войната приключва на 10.06.1999 г. с подписаното от сръбското правителство споразумение в Куманово, изразяващо съгласие управлението на провинцията да бъде предадено на ООН. След края на Косовската война международни сили под егидата на НАТО (КФОР) навлизат в провинцията, за да осигурят безопасност за мисията на ООН в Косово (ЮНМИК). Преди и по време на предаването на властта около 100 хиляди сърби и роми напускат провинцията поради страх от репресии. Много от тях напускат заедно с изтеглящите се сръбски сили за сигурност, страхувайки се, че ще станат жертва на връщащите се албански бежанци и бойци от АОК, които ги обвиняват в насилие по време на войната. След края на войната, докато КФОР се опитва да възстанови реда, хиляди неалбански жители на провинцията са принудени да напуснат Косово поради заплахи, нападения и вълна от престъпления. На 17.03.2004 г. сериозни безредици в Косово довеждат до смъртта на 19 души и до унищожението на 35 сръбски православни църкви и манастири в провинцията, след като албанците започват погроми срещу сърбите. Още няколко хиляди косовски сърби напускат домовете си, за да търсят убежище на сръбска земя или в доминираната от сърби северна част на Косово. През 2006 г. започват международни преговори за определяне на статута на Косово, в изпълнение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, с която през 1999 г. приключва косовския конфликт. Въпреки че международната общност признава сръбския суверенитет над Косово, мнозинството сред населението на провинцията предпочита независимост. През февруари 2006 г. започват подкрепени от ООН преговори, водени от специалния пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари. Въпреки че е постигнат напредък по техническите въпроси, двете преговарящи страни остават на противоположни позиции по отношение на статута на провинцията.През февруари 2007 г. Ахтисаари представя пред лидерите в Белград и Прищина предложение за решение на статута на Косово. То става основа на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, която предлага да се установи "наблюдавана независимост" за провинцията. От началото на юли 2007 г. проекторезолюцията, подкрепена от САЩ, Великобритания и други европейски членове на Съвета за сигурност на ООН, е променяна четири пъти, за да се отговори на руските опасения, че тя ще подкопае принципа за държавния суверенитет.Руската федерация, която има вето в Съвета за сигурност, като една от петте постоянни членки, обявява, че няма да подкрепи резолюция, която е неприемлива и за Белград, и за Прищина. На 17.02.2008 г. Косово обявява едностранна независимост. На 9 април Парламентът на Косово приема конституция на страната, която влиза в сила на 15.06.2008 г. Съгласно нея Косово е обявена за "независима и суверенна държава" под името Република Косово с форма на държавно устройство "парламентарна република". Столицата е Прищина, а официалните езици са албански и сръбски.

Изселени народи има по целия СССР. Арменците са емигрантски народ, който е специализиран в обслужващата сфера и затова обича големите градове - примерно Баку и Тбилиси са били най-големите арменски градове в Руската империя, а не Ереван, има ростовски арменци, в Сухуми са много и т.н., изобщо това са евреите на Кавказ, докато грузинците си обитават традиционната територия, затова се получава така, че са равни на брой, но едните имат по-голяма територия. А Косово е много сложен казус, не одобрявам независимостта му, но съм убеден, че разумните сърби се радват, че вече не е в Сърбия, защото след 60-70 години просто нямаше да има Сърбия... П. П. Ще пусна отделна тема, за да не спамим тука.

Сталин, ако наистина обичаше Грузия, нали се сещаш какви бонуси можеше да им даде. Напротив, Сталин унищожи Грузия, превръщайки я във федерално образувание. Я ми кажи Стинка, коя друга република, освен РСФСР, имаше цели три автономни републики и области в състава си? Кой? Многонационален Казахстан ли, многонационален Таджикистан ли, многонационален Узбекистан ли, многонационална Молдавия ли, кой? Никой, само малка Грузия! Аз пък знам, че осетинците в Южна Осетия се преселници от север, но това в случая няма значение. Имаме една страна, която има международно признати граници и една постимперия, което насърчава сепаратизма и която окупира чужда държава без реална причина. Това са фактите.

Ами ОК. Братята турци пък имат присъствие и стратегически интереси в нашите райони 6 века. Щом ще си говорим за присъствие и стратегически интереси...

Каква Руска федерация? Абхазия и Южна Осетия част от Руската федерация ли са вече?

Фружине, нито Грузия е обявявала война на Русия, нито Русия на Грузия. Русия официално обяви намесата си като "миротворческа операция за прекратяване на насилието". Затова руснаците не го водят война, а "вооружённый конфликт в Южной Осетии". И това си е територия на Грузия. Какво прави Русия там? Защо раздаде руски паспорти на хората? Това е все едно с помощта на Турция да се създадат две "независими" държави - Република Делиорман и Република Родопа, Турция да раздаде на хората там турски паспорти и когато се опитаме да си ги възвърнем суверенитета, Турция да направи ""миротворческа операция за прекратяване на насилието". Чудесно, нали? Романе, руснаците насърчаваха сепаратизма на абхазци и осетинци. От тия места са прогонени страшно много грузинци. Всъщност до обявяване на "независимостта" на Абхазия, грузинците са мнозинство там. Къде са тия хора сега?

По онова време републики са само САЩ, Швейцария и Сан Марино. Как си я представяш България република? После, хайде да не е чужденец, ама кой? Сърбите наистина успяха да си наложат местни династии, но това е едно огромно изключение. В Гърция и Румъния също са чужденци. Нормално, казвам аз. И няма нищо страшно в това.

Това, че Саакашвили е бил окрилен и насъскан от американците е абсолютно несъстоятелно по ред причини, най-важната от които е, че настоящото статукво напълно задоволяваше и задоволява американците и за тях няма абсолютно никакъв смисъл да го рискуват с подобна война. Грузия е изключително важна за САЩ и ЕС като транзитна свръзка между богатия на енергоносители Каспийски басейн и Европа. За САЩ е важна и като стратегическо предмостие в региона при евентуална атака на Иран, а и като предмостие срещу Русия. С идването на Саакашвили на власт, Америка просто получи всичко, което искаше. Саакашвили пък, си позволи да атакува Южна Осетия, едно окрилен от възвърнатата по негово време в състава на Грузия Аджария и второ, съзнавайки, че Русия започва да води все по-агресивна политика и с всяка изминала година възвръщането на отцепническите републики става все по-голяма химера. Грузинският президент дори влезе в конфликт само с южноосетинците, очевидно желаейки да разграничи двата казуса и да притъпи вниманието на руснаците, понеже те имат стратегически интереси основно в Абхазия, а не в Южна Осетия. С прости думи, Грузия игра ва банк за области, които всъщност отдавна беше изгубила. Големият въпрос тук беше дали руснаците ще си позволят да излязат от границите си с военна сила и за атакуват. Направиха го и естествено грузинците бяха обречени. Саакашвили е наясно, че САЩ във война с Русия заради него няма да влязат, но е и наясно, че САЩ няма да отстъпят Грузия, т.е. него. Затова и руснаците се ограничиха до възстановяване на статуквото отпреди конфликта, а не примерно да приложат продължителна окупация и смяна на режима с проруски. А относно ефективността на руската армия, Руско-грузинската война от 2008 г. не е особен показател, понеже грузинците са твърде слаби. Амбициите и стремежите на Кремъл предполагат една армия, което да е ефикасна не само в Грузия, Чечня или Дагестан, а в един голям периметър от евразийското пространство, където засега Русия е безпомощна. Понеже аз повдигнах въпроса за международно право, смятам, че това е отправено към мен. Драги "незапознат", ти как смяташ, дали знам?

Глостъре, почти няма в Европа страни, които да имат собствена монархическа династия, а тези, които имат - като Русия, тя е с толкова смесена кръв, че на практика е руска, почти колкото Кобургите са българи. Апропо, днес британската династия се нарича Уиндзър, но истинското й име е Сакс-Кобург и Гота (House of Saxe-Coburg and Gotha), точно като нашата.

Косово е част от Сърбия, да. Това обаче не оправдава Русия...

Интересно тълкувание на международното право - а пък ние, по-простите, смятаме, че т.нар. Южна Осетия и т.нар. Абхазия са част от грузинската държава по силата на редица договорености. Изглежда, за анти-САЩианците и русофили до гроб, всичко е приемливо...

Жефарович е типичен панславист. В случая южен панславист. По негово време сърби и българи наистина са почти едно - даже имат един официален език и разбира се едно самосъзнание. Не съм гледал фототипно издание на "Стематографията", но доколкото знам, там са поместени царски герб на България и княжески гербове на Мизия, Тракия и Македония, които са свързани хералдично с този на България, т.е. гореспоменатите са разглеждани като области на България.

Ако е от Пирот. Може да е примерно от Прокопие (днешно Прокупле). Много е вероятно Цвийч и Новакович да пишат тия неща, окуражени от лесната асимилация на Поморавието. Просто механично пренасят модела, но в Македония случиха на камък, поне за сърбизацията.

Алва, смешното е, че и аз си го помислих. Разбира се, сръбските академици обслужват своите цели, но и разбира се, по принцип тезата, че едно население е смесено и че има колебаещо се самосъзнание не е дефинитивно невярна. Има и други такива зони в Европа, примерно тази: http://bg.wikipedia...._Силезия . Тия са я чехи, я поляци, че и за силезийци се имат, понеже им е трудно да се определят към кого са и езикът им е един смесен. Всъщност, убеден съм, че ако попиташ през ХVІІ в. обикновен човек от Поморавието какъв е, вероятно ще ти каже просто, че е християнин.

Да, не ги прави сърби, но за сърбите това е още един аргумент, освен езиковите, за претенциите върху Поморавието. Изобщо, ти как си представяш нещата? Ако това население не се е усещало близко в значителна степен със сърбите, щяха ли толкова лесно да се сърбизират? Тези хора просто наистина са по средата и в зависимост от ситуацията могат да станат сърби или българи. Днес говорят на "развален" сръбски, но ако имахме шанса да ги присъединим, щяха да говорят на "развален" български. Толкова са тънки нещата. А прави ли ти впечатление, че дори българите от Босилеградско и Царибродско, които имаха здраво българско самосъзнание до 1920 г., лесно се асимилираха? Тук е мястото да се каже, че в Македония сърбизацията не успя и въобще случаят в Македония е доста по-различен от този в Поморавието. Продължавам да смятам, че ключът към това е езика. В Македония се сърбизираха точно северните области като Кумановско неслучайно. В останалата част сърбизацията се провали и дори сърбите го осъзнаха, затова и сръбските комунисти също възприеха и поддържаха македонизма. Но южномакедонските диалекти са наистина нещо доста по-различно от сръбския език. Важен фактор за македонизацията на Македония е и фактът, че от Освобождението до ВСВ емигрира огромна част от най-будните българи, т.е. страна е непрекъснато обезкървявана откъм български елит, докато в Поморавието, като изключим пиротчани, сърбите проблеми нямат. Нито жителите на Нишко, нито на Вранско, нито на Прокопско са тръгнали да емигрират в България или да роптаят срещу сръбската държава. В Македония македонизацията беше опит да се замести сърбизацията като по-приемлива форма, поради съпротива на населението, докато в долината на Морава сърбите бяха добре дошли - това са фактите.

Единственият проблем на Германия е демографския. Германците са обречени да бъдат хегемон на Европа, а затъването на ЕС няма да отслаби позициите им, напротив, ще постигнат дългосрочно това, което не можаха с война.

И? Какви постижения имат българските й поданици? Дай някой учен, дай някой композитор, дай някой романист? Няма как една империя да е изостанала, а поданиците й - не. КГ, това урбанизацията не е толкова безусловeн и праволинеен процес, както често пъти го приемаме. Важна е и културата на едно общество. На Изток винаги са имали големи градове, имат и сега. Но това през ХІХ, ХХ, а и днес са просто човешки сборища. Затова малкият Залцбург даде на света Моцарт, а големият Багдад - не. Наука се прави в Бостън, не в Кайро и т.н.

Ами и с Русия и Австро-Унгария да я сравняваме - Османската империя значително отстъпва през ХІХ в. Технологично, културно - всякак. Да, османците имат градове, но те са административни и търговски средища, както са били примерно 400 години назад. Нямат промишленост, нямат културни достижения, нямат вече дори архитектурни достижения, нямат нормално образование. Разбира се, това влияе и на поданиците, колкото напредничави да са те.

Да, грешката е моя. Не обърнах внимание, че става въпрос само за европейските земи на Империята. Така или иначе, дори и само в Европа, османците разполагат със солидни градски центрове - първо Цариград, после Солун, да не забравяме Одрин, Пловдив и т.н. Те градове имат, само че не са български. Чисто българските всъщност са села. А българите няма как да станат мнозинство в османските градове, при положение, че не им се дава възможност да правят кариера в администрацията, армията и т.н. Първо, не е свършил. И второ, само собствена държава гарантира правото на съществуване на един народ. Защото, колкото и да си богат, каквито и връзки и положение да имаш, винаги можеш да станеш изкупителна жертва.

Това е чудесно, но... Би ли ми припомнил как свърши просперитетът на арменците и малоазиатските гърци в империята? А на българите от Източна Тракия?

Atom, благодаря за картите, интересни са. И все пак високия процент урбанизация в Османската империя е защото там има големи градски центрове още от ранното средновековие - освен столицата Цариград, Солун, Дамаск, Халеп, Багдад. Това са многолюдни градове, които без да са столици, са по-големи от повечето европейски столици, но тук не говорим за тях, защото те са османски, а става въпрос за "българските" градчета. Освен това, на Изток винаги е имало големи градски средища, въпросът е какво генерират. Защото Залцбург или Хайделберг са несравнимо по-малки от Дамаск и Багдад да речем, по същия начин, както в днешно време Калкута или Кайро са по-големи от Копенхаген или Виена, но...

Алва, значи според теб не ни трябва държава, така ли?

Има, защото ги изкарваш нещо чутовно, едва ли не еталон за всемирен напредък. А това са просто едни малки търговски селища, които нямат дори гимназии с изключение на Габрово след 1874 г., камо ли висши училища.

Сравняваме банани с портокали, щото бананите ми харесват повече. Първо, твоята теза е, че тия хм, градчета, са някакви недостижими модели. Да, на фона на някое черкезко село, може би, но на фона само на съседен Брашов са нищо. Второ, Русе по времето на Митхат паша е 30 хил. души, знаеш ли колко пъти е по-голям по площ от Копривщица (говоря за Русе в рамките на крепостта, не днешния)? 20 хил. души, ако приемем, че живеят по 10 човека са 2 хил. къщи! Има ли ги според теб там? Казвам ти, навил си нещо и го прокламираш, ама не е така...