emilia_n

Всеки дунавски град си е сам за себе си. Не трябва да бъде сравняван с другите. Виена си е Виена, Будапеща си е Будапеща, Белград си е Белград, Видин си е Видин, Русе си е Русе и тъй нататък. Защо гледате само архитектурата на тези градове? Всякаш няма други забележителности. Нима природните и културни дадености не заслужават уважение?

Шишкин

Наскоро гледах филм импресия за р. Дунав. Той е част от новогодишния концерт на Виенската филхармония и всяка година го излъчват. Но тази година ми направи неприятно впечатление. Авторите на този филм показаха дунавските градове до пролома Железни врата. От този пролом преминаха направо на устието на р. Дунав. Според тях градовете по долното течение на Дунав не са интересни и не заслужават внимание. Това са само част от градовете по долното течение на Дунав.

Защо не го разделиш на няколко части и така да го публикуваш?

В моят еленски край има лични имена, които се записват с буквата С, но се изговарят с Ц. Ето и един пример : Снана/ка- Цана/ка. Що се отнася до името на с. Цалапица не трябва да се отвхвърля и тази възможност.

Към този списък от литература мога да добавя сборниците на Васил Стоин. Аз лично съм ползвала " Народни песни от Средна Северна България "

Ако откривателят не беше амереканец, а французин, немец или руснак, тогава щеше ли да смени името?

Народната традиция свързва празника на Св. Василий Велики със обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика коледарските и сурвакарски групи На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и суровакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Както коледарите и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарието и прибира парите и другите дарове. И пак както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица, т.е. клонки от крушево дърво. В гр. Елена и околността се е запазила една празнична благословия за берекет, която се изпълнява именно на Суроваки. Тя е следната: "...Сурва, сурва година, Весела година, Златен клас на нива, Червена ябълка в градина, Жълт мамул в леса, Златен грозд на лоза, Пълна кошара с агнета ( стока ), Пълнна къща с деца, Да ви е честита новата година, До година, до амина. " Накрая сурвакарите изричат следното: „ амин братко, кови магарето ". Там където минат сервакарите хората ги даряват с пари и лакомства. Вечерта на срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки. Освен в тези късмети в баницата се слага и пара. Като дванайстия час най-възрастния представител в семейството завъртва баницата. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпапило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берет последни. Те се използват в народната ни медицина. На празничната трапеза освен новогодишната баница с късмети присъства и свинска пача приготвена от коледното прасе. В някои райони на страната в това число и еленския край се коли петел. Обикновено той се приготвя с кисело зеле. На масата също трябва да има плодове и пуканки. Наред с Коледа и Суроваки може да се причесли към най-мистичните български празници. Защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи. Използвана литература: Бакалов, Георги " Византия ", София, 1995г., стр.118-119

Малко се отклонихме от темата. Аз предлагам спора в тази тема да бъде преместен в категория Етнология/Етнография. Преди да приемат християнството и сърбите, и гърците, и руснаците са били езичници и са почитали различни богове. Това важи не само за изброените от мен народи. В някои географски райони на света като Близкия и Среден изток и Северна Африка народите оставят езичеството и приемат исляма. Независимо дали са приели християнството или исляма у народите остават част старите традиции. Те не изчезват напълно. Но при някои народи се запазват повече, а при други по-малко. Но да се върнем на темата. Общото между сърби, гърци и руснаци е православието. Гърците и сърбите в различни периоди от историята си са били съседи. Това способства за куртурни влияния и от двете страни. При сърби и руснаци освен източното православие ги свързват и старите славянските традиции и мироглед. Ще дам два примера. Първия е свързан с празника Сирни заговезни. Този празник има ралични имена сред савянските народи като сроднопсут в Полша, можанка в Силезия, масопуст в Чехия, постиници или запуст при лужишките сърби и масленица в Русия. Въпреки, че Чехия, Словакия и Полша са католически страни, а Русия е православна, то тези страни са съхранили общо славянските традиции свързани със Сирни Заговезни. На този празник в изброените страни се провеждат маскарадни игри. Ритуалите и обредите напомнят много на нашите маскарадни игри. Втория пример е свързан с празниците на св. Атанасий и св. Харалампиий. Тези свеци се почитат като покровители на чумата в България, Гърция, Румъния Сърбия, Албания и в останалите балкански народи. Съществуват няколко сравнителни етноложки изследвания. 1. " Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы (XIX—начало XX в.). Зимние праздники ". Под редакцией С. А. Токарева,0. А. Ганцкой 2. " Светци и демони на Балканите " Рачко Попов

Най-накрая се предприемат някакви мерки за намаляването на проишествията на пътя. Надявам се камерите в колите на инструкторите да намалят броя на убийците и самоубийците на пътя! Един съвет към водачите. Карайте разумно по пътищата!

Човека е " гений". Той ново часово време си създане. Защо и водопада да не прекръсти?

Честито на феновете на тази група!

В Западна Европа празниците и съвпътстващите ги ритуали са силно повлияни от католицизма. Поради това трудно се откриват старите културни пластове. В същото време нашите празници са слабо повлиани от религията. С приемането на християнството старите езически ритуали не изчезват. Те продължават да съществуват. За да приобщи новопокръстените българи- православната църква прави компромис. Поради това много хора продължават да си празнуват своите стари обичаи.

Поста на лъвацита отразява българската традиция, а не западно европейската. По-голямата част от нашите традиционни празници са с езически произход.

Историк аз не ти се сърдя. Не приемам забележката ти като заяждане. Прав си. В анкетата имаше въпроси, които ме разколебаха, тъй като направих връзка с аналогични обичаи. Имам предвид въпрос 15 . Но в анкетата ти имаше и въпрос с повече от 2 отговора.

Много интересна и познавателна анкета.

Понеже обичам изобразителното изкуство, затова към снимките прибавих и някои изображения на картини.

Едно време училищният хумор също беше много популярен.

Внезапно ни напусна полк. Петко Йотов България загуби голям родолюбец. Полк. Йотов е роден на 2 септември 1947 година в гр. Плевен, но е израснал в село Славщица, Тетевенско, от където са и родителите му[. През 1969 г. завършва Военното училище във Велико Търново като мотострелковак и Военна академия „Г. С. Раковски“ през 1976 г. Защитил е кандидатска (1987) и докторска дисертация. Бил е строеви командир. Преподавател е 13 години по военна история във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и във Военна академия „Г. С. Раковски“ в София. От 1989 г. е началник на Националния военноисторически музей. Петко Йотов умира на 1 декември 2009 г., като ден по-рано е приет във Военномедицинска академия след влошаване на състоянието му. Малко преди това е преживял тежка операция и е бил подложен на химиотерапия

Който и да е автора материала ми хареса. Успя да ме разсмее.

Наричанията свързани както с фолклора, така и с етнографията, тъй като обредните песни съвпътсват ритуалите и обредите. Пример за това са коледните, сурвакарските и лазарските песни. Първите два вида се изпълвят на Коледа и на Васильовден ( Нова година ), а третия вид - лазарските са свързани с Великденските празници. Както коледните и сурвакарските, така и лазарските песни преставляват наричания за здраве и берикет. Въобще за благополучие. В българската народна култура има още един вид наричания, които са свързани предимно с правене и разваляне на магии. С тях се занимавали врачки и магьосници. Теб кои наричания те интересуван? Предлагам ти да хвърлиш един поглед на следните книги : " Народна вяра " на Димитър Маринов, " Традиционен народен мироглед " и " Българска народна митология " на Иваничка Георгиева

Прав си. Аз също му пиша отличен.

Темата може и да е старичка, но за съжаление е още актуална. Трябва повече да се пише за проблемите. Само така ще могат те-проблемите да се разрешат.

Трябва ли да се стигне дотук?

Бог да го прости. Голям актьор беше.