emilia_n

Аз се дипломирах преди 10 години. По мое време нямаше интернет за сметка на това постоянно бяхме в библиотеките. Аз не правих изключение. Запознаха ме доста библиотекари. Преди три години случайно срещнах една библиотекарка, която работи в библиотека Искра във Велико Търново и ме позна. Срещнах я не в Търново, а в околностите на курорта Св. Св. Константин и Елена ( бившата Дружба ). Беше дошла на семинар. Тези които са следвали в Търново сигурно я знаят тази библиотека. Тя се намира на центъра до старото кино Искра. По време на моето студентство имаше постоянно съревнование кой колко от ценнни по-ценни книги да прочете. Освен това ревниво криехме местата от където вземахме учебниците си. Спомням си, че веднъш и на мен ми се беше усмихнало щастието. Открих така ценния учебник по История на балканските народи на Кръстьо Манчев и то съкратения вариант. С лекциите не беше така. Ако някой отсъстваше, то все се намираше колега, който да му услужи. Като цяло по-голямата част от колегите обичаха историята и затова бяха там. Разбира се имаше и изключения. Повечето от колегите ми изтрадахме в буквалния смисъл на думата дипломите си, защото само ние си знаем как сме изкарали изпитите. Колко труд и нерви сме изхабили. Що се отнася до качеството на търновската школа мога да кажа, то не е просто добро, а много добро. За съжаление времената се промениха. Както казаха някои от съфорумците по-горе - броя на висшистите се увеличил за сметка на качеството. Аз познавам хора, които още със самото си влизане в университета изпозваха новите технологии за да преписват. И така изкараха цялото следване. И после какво?.............................

Много интересна, полезна и актуална тема. Браво!

Вчера и аз четох този материал. Смях се от сърце и през сълзи на простотията. :cray: :biggrin: Как може да има такива тъпотии? Не само, че в морето има риби :fish: , но и комарите хапят .

Възможно е да е замесен служител на музея.

Това важи и за музеите във Велико Търново . Докато бях студентка в Търново музеите в старата столица бяха с вход своден всеки четвъртък. Колко пъти с сме обикаляли Царевец с моите колеги? Тази година ще станат 10г. от както съм завършила, но политиката на търновските музеи не се е променила. Би било добре, ако музеите във Варна последват примера на Търново и Пловдив.

Отиде си още един от талантливите български актьори. Всички ние родени през 70- те години на миналия век го помним като бате Климент или бате Климбо. Всяка вечер в продължение на няколко години, ние тогавашните хлапета заставахме пред телевизионния екран за да видим каква приказка ще разкаже и нарисува бате Климент. Бог да го прости и мир на праха му !

Аз лично гласувах няколко пъти и то все за книги, които са ми направили впечатление. Гласувах, както за български, така и за чужди автори. Дадох гласа си за две от достигналите до финала книги. Не го направих от чисто патриотарство, а защото в даден етап от живота ми са ме развълнували. Признавам си, че не съм чела " Властелина на пръстените " , а и честно казано нямам и такова намерение. Просто не харесва този жанр. По-голямата част от книгите, които са оставили отпечатък в моето съзнание не достигнаха финала, а бяха включени в списъка. Преди години прочетох " На западния фронт нищо ново " и " Обратния път " на Ремарк и оттогава изчетох всичките му произведения, които бяха преведени. И досега Ремарк е един от любимите ми автори наред с Дюма баща, Талев, Димов, Йовков, Елин Пелин, Шекспир, Артър Конан Дойл и др.

Честит имен на всички именници! Да ни са живи и здрави!

Вчера ходих на интервю за работа в комплекс Слънчев ден. За тези които не знаят ще поясня - този комплекс се намира между курортите Златни пясъци и Св. Св . Константин и Елена ( Дружба ). Времето беше много хубаво и слънчево, затова реших да походя малко пеша. Като минах покрай хотел Св. Елена на Дружба видях тези лебеди. За пръв път виждам черни лебеди. Толкова много се впечатлих, че реших да ги снимам. Снимах ги през оградата от към пътя. Не мисля, че тази позиция беше най-добрата, но нямах друг избор. Това е историята на тази снимка.

Двойка черни лебеди.

В следствие на нещастен инцидент почина Наташа Ричардсън.

Българското народно творчество е много разнообразно. Българският фолклор и традиции са живата памет на народа. В българския фолклар има няколко вида песни. Те биват исторически, митически, обредни, юнашки, хайдушки, социално-битови. Съществуват детски и хумуристични песни. Народната песен е отражение на живота на обикновените българи. Споменатата в статията народна песен, чийто главен герой е еничарин действително принадлежи към историческите песни. В тази песен и другите подобни на нея са залегнали реални исторически събития. Исторически факт е кръвния данък девширме. Естествено този данък е засегнал най-много християнските семейства. Напълно естествено родителите да скърбят за своя първороден син. Не виждам нищо странно от това. Това е нормална човешка реакция. Макар да са взети като деца, не всички еничари забравят своя край. В крайна сметка и те са хора, и те имат чуства. Така, че възникването на тези песни не е случайно. Ако искаш повече информация за тях препоръчвам ти сборниците на Васил Стоин. Те са придружени и с нотопис.

Честит да им е този празник на новите ни ирландски сънародници :drinks_cheers:

Наистина какво ли е останало от древния Севтополис? Все пак толкова години е под вода. Няма начин тя - водата да не окаже влияние върху останките. Самото построяване на язовира върху територията на този град е една много голяма грешка. Нима не е имало и други варианти за построяването на този язовир? Гърците така ли биха постъпили със своята история и културно наследство?

Периодичния печат илизал в Елана и околията до средата на 40-те години на ХХ век 1. „ Еленска защита “- 10. ІV. 1926 – 2. VІІІ. 1941г., Обществено, политоко-книжовен весткик. Ред. П. С. Кършовски 2. „ Еленска трибуна “- 10. ІІ. 1926г. вестник на национал-либералната партия. Излизащ всяка сряда. 3. „ Еленсска трибуна “ – 15. ХІІ. 1932 – 14. І. 1933г., ред. Петко Кършев, Издава национал-либералната партия 4. „ Еленска трибуна “ – І изд. 26. ХІ. 1937 – 13. ХІІ. 1938г.; ІІ изд. 4. ІІ – 3. VІ. 1939г., Издава национал-либералната партия 5. „ Еленски зов “ – Издание на дружеството за икономическо повдигане на Елена и околията. 6. Е Еленски глас “ – 15. Х. 1925 – 26. І. 1926г.; Независим обществен вестник 7. „ Здравец “ – Издание на Еленското дружество „ Здравец “ 8. „ Кооперативен лист “ – Издание на еленската популярна банка 9. „ Право “ – Независим седмичник издаван от Иван Велев 10. „ Читалищно дело “ – издание на еленския околийски читалищен съюз. 11. „ Бебровски глас “ – Периодичен лист за селски и общински въпроси. 12. „ Балканска трибуна “ – Издание на ГК на БКП 13. „ Еленски Балкан “ – Периодичен вестник за култура и обществен живот. 14. „ Бебровски кооперативен лист “ – 10. ІІІ. 1930 – 28. ІІ. 1934г.; Издание на Бебровска кредитна кооперация „ Надежда “

Ето още снимки от тази крепост.

Наскоро попаднах на снимки на Кипиловската крепост. Така изглежда тя днес.

В изследване на дадено селище независимо дали то е махала, село или град важна роля играе краеведската литература. Скоро съставих един библиографски списък на литература отнасяща се до историята и краезнанието на гр. Елена и Еленския край. Ето и списъка: Библиографска литература за Елена и околностите 1. „ Известия на археологическото дружество “, С. 1911г. 2. Арнаудов, Михаил „ Фолклор от Еленско “ ; Сб.НУ, т. ХХVІІ, С. 1913г. 3. Цончев, Димитър „ Книжовни старини от Елена “, Годишник на Софийския университет ( ГСУ ), С., 19/8 1923г. 4. „ Известия на археологическия институт “, С., 1924г 5. „ Известия на археологическия институт “, С., 1925г. 6. Грънчаров, Юрдан „ Произход и епоха на еленските чорбаджии “, Елена, 1925г. 7. Иширков, Атанас „ Град Елена и неговото минало. ( Резюме от изнесен доклад пред събрание на Географскотото дружество ) “, С. 22.І. 1925г. Публикувано във в-к „ Пряпорец “ бр.16, 23.І.1925г. 8. Стоин, Васил „ Народни песни от Средна северна България “, С. 1931г. 9. „ Еленски сборник “ – І издание, т. І, Елена, 1931г., т. ІІ. 1938г. 10. Миланов, Милан „ Описание на град Елена и някои от по-забележителните му околни селца и колиби “ , ПС „ Из миналото на град Елена “; Елена, кн. 5, 1932г. 11. „ Известия на археологическия институт “, т. VІІІ, С., 1935г. 12. Бобчев, Стефан „ Елена и Еленско през времето на Османското владичество “ – Сб.НУ-т , С. 1937г. 13. Бобчев, Стефан „ Държавно-правния и обществен строй в Еленско през време на Османското владичество “, СБ.НУ-т ,С, 1937г. 14. Брешков, Юрдан „ История на църквата „ Успение на пресвета Богородица в град Елена “ 1837-1937г., Елена, 1937г. 15. „ Еленски сборник “ – І издание, т. ІІ , Елена, 1938г. 16. Цончев, Димитър, „ Старините по северните склонове на Еленския и Сливенския Балкан “, Годишник на пловдивския народен археологически музей “ ( ГПНАМ ), 1948г. 17. „ Еленски сборник “, ІІ издание, С. 1968г. 18. Медникаров, Христо; Славов, Васил „ Родени в Балкана “, С, 1995г. 19. Цветкова, Бистра „ Обществено-икономическо развитие на Елена и Еленския край през епохата на Османското владичество “, С, 1972г. 20. Славов, Васил; Медникаров, Хрлисто; Петков, Петко „ Храмовете в Еленска духовна околия “, С, 2002г. 21. Славов, Васил „ Зарзавагчиите количкари “, Велико Търново, 2006г. 22. Доростолски митрополит Иларион, Славов, Васил; Пиндиков, Александър; Медникаров, Христо „ Еленска духовна твърдина 1837-2007г. “, изд. 2007г. Надявам се вие да последвате примера ми и също да публикувате историческа и краеведска литература за родните си места.

Прав си. Наистина има интересни снимки.

Възможно е. Ако имаш други можеш да ги качиш тук.

Във форума има хора, които навремето са учили :book: руски. Можеш да се обърнеш към тях. Няма нищо срамно в това да поискаш помощ.

Аз също имах проблеми с математиката и особено с геометрията. Но с физиката нещата стояха друго яче. Моя учител по физика беше много добър педагог. Така обясняваше материала, че по-голямата част от учениците го разбираха. Все пак физиката е точна и трудна наука. Беше много строг, но и много справедлив. Не се влияеше от социалното положение на родителите. Може да си дете на колега или дори на кмета, но не си ли знаеш урока пишеше слаб 2. Можеше да си син или дъщеря на последния бедняк, но знаеш ли си урока отличен. За съжаление, това отношение към учениците е вече минало. Спомням си в 10 кл. клас бях изкарала 3, а една седмица по - късно пак ме изпитаха и тогава ме хвана неподготвена. Естествено ми писа двойка. Бях пренебрегнала физиката за сметка на класното по геометрия. Но накрая резултата беше един и същ - слаб и по двата предмета. Нашия учител имаше навика да изпитва писмено учениците, които имаха двойки при него. Така и на мене ми се наложи да си поправям слабата оценка писмено. Спомням си, че ми се падна устройството на карборатора. Като се подготвях помолих баща ми, който е техник и автомонтьор по професия да ми го обясни и успя. Когато седнах на първия чин пред учителя ( тези на които им предстоеше поправка сядаха там ) и започнах да чертая устройството на карборатора. Благодарение на това изкарах петица. Малко след това събитие пак в час по физика се бяхме наредили четирима адаши ( две Емилии и дмама Емиловци . Един от тях ме запита нещо и аз му отговорих, тогава моя учител ме изпъди от час. Аз се притесних да не е злопаметен и да се заяде с мен, но се оказа, че напразно съм се притеснявала. Нея година нашия учител навърши годините за пенсия и от инспектората бързаха да го пенсионират. Ние искахме да завърши годината, затова се вдигнахме на стачка пред училищната стая. Искахме си нашия учител, но от испектората друго решиха. Пенсионира се след първия срок и на негово място дойде една млада учителка. Ефектирани от случилото се ние започнахме да я ядосваме и да и правим на инат. Просто не я приехме. Минаха 17 години от тези събития и днес помня името и визията на моя учител. Той се казваше Иван Бояджиев. Но честно казано не помня имената на неговата заместичка. Не помня и как изглеждаше. Това една история от моя ученически живот.

И това ще стане.

Не бързай със заключенията. Все пак някои императрици са имали прекалено много власт. Ако жените нямаха права императрици като Теодора - съпругата на император Юстиниан І и Зоя Карбонопсина - съпругата на Лъв VІ Философ нямаше да разполагат с такава власт. Що се отнася до сайта, това че е рускоезичен не означава, че трябва да го пренебрегваш.

Ето един руски сайт за история на Византия. http://theatron.byzantion.ru/index.php