emilia_n

Вече са отворени. Днес по новините дадоха репортаж от самото отваряне на саркофазите. Мисля, че тепърва ще излизат нови факти за историята на древен Египет.

До сега не съм го гледала, поради късния час. Добре би било да се излъчва по-рано.

Защо не потърсите отговорите в етногфските изследвания засягащи българския традиционен костюм? Ето ви два труда по този въприс. Първия труд е на В. Наследникова и се нарича " История на българския костюм " - изд. през 1969г. Втория труд е на М. Велева и се казва " Български народни носии " - изд. през 1956г. Използвайте етнографските изследвания. Обърнете внимание на кройките на традиционния български костюм. Може би ще намерите отговора на въпроса, който ви вълнува?!

Снимка е същата. Лично на мен още тогава ми направи силно впечатление. Въпреки моето впечатление в спомените ми са останали само образите на индианеца и двамата български войника от двете му страни. Третия българин не си го спомням и това е напълно нормално. Все пак от организинате тази изложба са минали повече от 10 години. Самата снимка си заслужава вниманието. Благодаря, че я открихте и качихте във форума.

Още докато бях студентка в Търново беше организирана в ДНА-то една ретроспективна изложба. Ако не се лъжа тази изложба беше през 1998г. Тя беше юбилейна - 80г. от края на първата световна война. На тази изложба бяха показани снимки от времето на Първата световна война. Имаше една снимка, която направи на мен и колежката ми голямо впечатление. На тази снимка са заснети двама българи и техния военнопленник, който си беше чист индианец. Този индианец стърчеше с две глави над тях. Ако я открия качена някъде тази снимка с удоволствие бих си я дръпнала.

Какво общо имат немския, датския и норвежкия езици с нашия език и македонския диалект? Нима чуждите лингвисти по-добре разбират българския от самите българи?

Български цигани отСофия.

Етнографската наука е историческа дисциплина, която се занимава с изучаването на традиционния народен календар, традиционната бит и култура. Тук влизат още традиционната архитектура, занаяти и костюм ( носия ). Тази наука изучава вярванията и фолклора на българите. Първите наши етнографи са: Юрий Венелин, Феликс Каниц, Васил Априлов, Димитър Маринов, Петко Славейков, проф. Стефан Бобчев и други. В по-ново време сред видните ни етнографи и фолклористи се нареждат имената на акад. Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски, проф. Стоян Генчев и много други. По-голямата част от тези наши етнографи, фолклористи, краеведи и археолози през 1889г. започват да издават сборник посветен на бългрската етнография, фолклор, археология и краезнание. Този сборник се нарича " Сборник за народни умотворения, народопис и книжнина " Другите основни етнографски трудове са : поредицата " Жива старина " на Димитър Маринов и " Дунавска България и Бълканът " на Феликс Каниц Внимание заслужават и трудовете на акад. Михаил Арнаудов " Фолклор от Еленско ", " Очерци по български фолклор "-т. І и ІІ и на проф. Стефан Бобчев " Българска челядна задруга" -публикувана в СбНУ ,т. ХХІІ-ХХІІІ, С. 1906г. " Българско обичайно съдебно право " Іч. Историко сравнителен поглед върху народното обичайно право" - СбНУ,т. ХХХІІІ, С. 1918г. През 1974г. големия наш съвременен етнограф издава своя капитален труд " Етнография на България " . Тази книга се преиздава през 1977г. и през 2007г. и още със самото си издаване се превръща в настолна книга на студентите историци в І курс. Няколко години по-късно и Бъллгарската академия на науките издава тритомен етнографски труд озаглавен " Етнография на България ". И двата труда са с висока научна стойност. Но аз съветват начинаещите етнографи да се запознаят първо с труда на Вакарелски, а след това с академичната етнография. Стилът на Вакарелски е по-достъпен. Наред с тези трудове излизат и две специализирани в областта на етнографията и фолклора списания. Това са " Български фолклор " и " Българска етнография ". Последното издание от няколко години е преименувано на " Българска етнология ". И двете списания са издания на БАН. Едното е на Иститута по фолклор, а другото е на Иститута по етнография ( етнология ). Наред с тези трудове на уважаемата аудитория препоръчвам и едно сравнително етнографско изследване на проф. Рачко Попов. То се нарича " Светци и демони на Балканите ", С. , 2008г Освен тези етнографски трудове, аз ви препоръчвам и няколко редки руско езични книги. Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы (XIX—начало XX в.). Зимние праздники Календарные обычаи и обряды в странах Зарубежной Европы. Весенние праздники И двете са на С.А. Токарев

Супербалада. :rock: :band:

През 1997г. и аз бях студентка. Аз също бях на улицата за да протестирам. Но в тогавашните протестни действия участие взеха представители на почти всички слоеве от населението. Тогава тези протести се проведоха в цялата страна за разлика от вчерашните. Вчерашните бяха организирани само в столицата. Но София не е България. От телевизията разбрах, че са били организирани такива в Пловдив и Варна. През вече далечната 1997г. обидинената опозиция застана зад протестите. За съжаление днес опозицията не е обидинена, а раззидинена. Колкото и да е справедлива каузата сами студентите нищо не могат да постигнат. В тези протести трябва да се включат повечето граждани на тази държава.

Почина Вълкана Стоянова 13 January 2009 Отиде си Гласът на Тракия. Народната певица, която е родом от стралджанското село Люлин, е починала в София на 87 години, съобщиха от община Стралджа. Певицата е почетен гражданин на Стралджа от май 2007 г. През февруари същата година кметът на Стралджа Митко Андонов отправя искане Вълкана Стоянова да бъде удостоена с най-високото държавно отличие, орден „Стара планина", по случай 85-тата и годишнина на народната певица и заради приноса й към българската култура. Вълкана Стоянова е изпълнителка на тракийски фолклор. Едва на 14 години талантът й е открит от звукозаписното студио „Арфа". Следват записи за студио „Симонавия", „Радиопром" и „Балкантон". Пее в ансамбъл „Филип Кутев" от самото му основаване през 1951 г. В репертоара си има над 500 народни песни, сред които „Нягол на Милка думаше", „Алтанлъ Стоян войвода", „Димо на Рада думаше". Много от тях за записани в Българското национално радио. Вълкана Стоянова е пяла самостоятелно и с ансамбъл "Филип Кутев" на най-големите концертни подиуми в Европа и Америка. Носителка е на званието "народен артист". Стоянова преподава народно пеене в националното училище за фолклорни изкуства в Котел и в Нов български университет. В нейна чест в Стралджа от 1995 г. се провежда националният конкурс „С песните на Вълкана Стоянова". Погребението ще бъде в четвъртък, 15 януари, в Софийските гробища. Автор: folklore-bg.com http://folklore-bg.com/index.php?option=co...00&Itemid=1

Приемам извиненията.

Дискусията тук се превръща в трагикомедия. Да се смееш ли, да плачеш ли? Аз мислех, че само македонците се опитват да ни фалшифицират историята . Оказа се, че те са имали и последователи. Извинявай ти ще изкараш, че всичките ни владетели от Кубрат до Иван Шишман и Иван Страцимир са арменци.

Понеже темата е аналогична с тази на Галахад, затова и аз ще публикувам за втори път моето мнение тук. За Рипсимия съпругата на комит Никола съм съгласна, но за самия Никола не. Тази дискусия води и към някои положителни аспекти. " Братята македонци " вече няма само нас да обвиняват, че сме им " откраднали " цар Самуил.

За Рипсимия съпругата на комит Никола съм съгласна, но за самия Никола не. Тази дискусия води и към някои положителни аспекти. " Братята македонци " вече няма само нас да обвиняват, че сме им " откраднали " цар Самуил.

За разлика от предходните празници, Богоявление е свързан предимно с християнската догматика характерна за източното православие. Той е типично християнски празник. На този ден според Евангелието е бил кръстен Исус в река Йордан от Йоан Кръстител – наречен по-късно Предтеча. По време на този ритуал според свещенното писание от небето се чул глас господен –" Това е моят син “. Сам Бог-отец се явил на събралите се вярващи край свещенната река в образа на гълъб. Народът възприема този празник след покръстването си. На него ден се възпроизвежда светото тайство-кръщене, което получил Исус на река Йордан. Тогава след празничната службата свещеника хвърля къръста във водата (реката, морето или друг голям воден BG-History.info - Богоявление (Йордановден, Водици) 6.01 басейн). Поради това празника освен Богоявление и Йордановден се нарица още Водиди или Удици. Според народната вяра, който хване кръста на този ден, то той ще бъде здрав през цялата година. След този ритуал попа раздава на събралите се миряни светена вода. Пак на този ден той ходи по къщите на хората и ръси за здраве. Освен този ритуал на Йордановден се извършва един обред, който се нарича Сивойница. Той се извършва от млади неомъжени жени. Те се преобличат като младоженци. Обряда Сивойница е свързан с престоящия празник на бабата –акушерка, който се празнува на 8. 01. На Богоявление или Йордановден празнуват Йордан/ка, Богдан/на, Божидар/а и други. Да им здраво името.

Празника, който отбелязваме непосрествено преди Коледа е Бъдни вечер и той като повечето зимни празници спада към тъй наречените неподвижните празници. Той се чества винаги на 24.12. За разлика от предходните празници Бъдни вечер се отличава с богата празнично обредна система. В някои краища на България Бъдни вечер се нарича още Мала или още Детска Коледа. На този ден се извършват ритуали и обреди, които са свързани с посрещането на Коледа. На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Въпреки това храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо се консумират на Коледа. Денят преди Коледа се явява като последен от тъй наречените Коледне пости. Едно от характерните неща на този ден е "бъдника". Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самия бъдник като се качи на шейната или друго превозно средство не трябва да опира или падне на земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанина го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прикъсване не само в ноща на Бъдни вечер срещу Коледа. Той трябва да гори чак до Йордановден. След като изгори бъдника пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината. Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде тек, т.е. нечетен брой гозби. На празничната трапеза трябва задължително да има следните ястия: постен боб яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Наред с това се приготвя постна пита украсена отгоре. Най-често използваната пластика е монограма на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени от по-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни. Но най-често изобразените животни са овцете, а затворения кръг кошарата. Това не е случайно, тъй като ранните християнски зографи са представяли Христос като добрия пастир заобиколен от стадо овце. Освен това според Библията, след раждането си детето Исус е сложено в ясла. Така че празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа често се преплита с блейските притчи и народните вярвания. Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастния член на този дом прикадява вечерята. След това главата на семейството разчупва празничната погача, като първото парче се оставя винаги за Богородеца. По време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта на стопанина не може да става и ходи изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той трябва да върви приведен. Празничната трапеза не се раздига до сутринтта на Коледа. В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им съпруг. Друга много важна съставна част в празнично-обредната система на тези два празника е коледуването. То започва още вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано за да разучат нови песни и да си припомнят стари. Ръководител на тази дружинка е тъй наречения станеник. Той е най-възрастния коледарин в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат на вратата се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете се наричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани. Коледарите, чрез специални песни и заклинания наричат за здраве и берекет домашните. Самите стопани от своя страна даряват коледарите с пари, кравай и други. Тези дарове се слагат в дисагите на магарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все още е в траур. По характер и значение самото коледуване има много общи черти с един друг обичай, а именно лазаруването при девойките. Както при лазаруването, така и при коледуването участие вземат млади несемейни мъже. В случая това са ергени. Както за лазарките, така и за коледарите този обичай има важно значение в тяхния по-нататъшен живот. Те всъщност преминават от едно обществено положение в друго. Променя се техния социален статус. И момите след Лазаровден, и ергените след Коледа могат вече да се задомяват. Този процес на преминаване от една възрастова група в друга и съответната промяна на социалното положение е познато явление в много древни религии. То не е било чуждо и на нашите предци траките, славяните и прабългарите. В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник приключват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговия произход е християнски, то в наговата обредна система се преплитат библейската история за раждането на Христос със старите до християнски вярвания познати не само на източните народи, но и на нашите предци. Този празник е свързан календара, тъй като се празнува винаги около зимното слънцестоене. Основната идея, която е заложена в неговата символика е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв от 40 дена може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледната трапеза ще присъстват и местни ястия Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни. Човек не трябва да замръква, защото тогава излизат всякакви митологични съсщества ползващи се с лоша слава. Такива са вампири, талъсъми, караконджоли и други. Ако случайно му се налага на човек да излезе навън по късна доба, то той трябва да има муска или амулет, чиято основна съставка да е чесъна. Той служи като защита срещу тези мрачни сили. Като повечето наши празници и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идиентичност. Така, че ние българите трябва знаем и помнем нашите традиции. Те са нашите корени.

Игнажден е един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. За разлика от празниците на Св. Спиридон и Св. Модест той е разпространен в цялата етническа територия на България. На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Той е роден и живял през ІІ век. Свети игнатий е един от многото ученици на Йоан Богослов. През своя съзнателен живот той е заемал архиепископската катедра на гр. Антиохия. Но той е застигнат участта на повечето ранни християни, т.е. вследствие на гоненията срещу привържениците на тази нова религия и Св. Игнатий намира своята мъченическа смърт. Той загива на сцената на римския колизеум разкъсан от диви зверове. Това става по време на управлението на император Траян Деций (249-251г.). Макар, че този празник се празнува в цялата страна, то той е познат под различни наименования. В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). Но в Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз или Полязовден (Котленско). Въпреки различните наименования на този ден се извършва един и същи обред. Като повечето български традиционни празници, така и на този се извършват определени магически практики. Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая "полазване". На него ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни. Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича пиу-пиу. После той става и разручква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – "Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! ". В някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население домакинята подава на гостенина полазник решето и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята. След тези действия започва да нарича за плодородие. Благословията е подобна на вече спомената, но вместо животните, там се благославя за плодородие. Пожелава се повече жито, ечемик, царевица и други. Все неща свързани със земеделието. Това ритуално заораване се среща и в Западна България. На самия Игнажден полазника се черпи с вино и ракия. Стопаните му подават и тъй наречения "Игнажденски кравай", който се приготвя специално за този ден. Ако случайно годината е добра както за земеделица, така и за скотовъдеца, то те канят на следващия Игнажден същия полазник. Друго характерно за този празник е, че на него жените в къщата не вършат никаква домашна работа. Според народната вяра на този ден са започнали родилните мъки на Богородица. Поради това на него ден не работят особенно младите булки и невести. Това се прави с цел по-безболезнено да заченат и раждат. Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого ще се омъжат и кога ще стане това. Като цяло множеството гадателски практики, които се извършват на Игнажден са наследство от нашия езически период. Така също ролята на самия полазник в далечното ни минало се е извършвала от самия жрец. А самата благословия се явява магически заклинание за благополучие и проспeритет, които е изричал жреца като духовен наставник на нашите прадеди. Да им и честито името на днешните именници!

Пролетта непосредствено след Великден посетихме нос Калиакра. Мисля, че това са останки от средновековна църква. Въпросната снимка е оттам. Другите са от Еленския Балкан. Ето и няколко снимки от крепостаната стена на Калиакра

За тези, които не ме познават ето ме и мен. Още моменти от моя живот.

Студентския празник не е само пиене, но и спомени. Аз имах честа да прекарам един незабравим 8-ми декември. Затова ще го споделя с вас. В Търново имаше една традиция. Всяка година в старата столица се провеждаше факелно шествие. Това шествие започваше от хълма Царевец и свършваше при паметника Конниците. Търновчани и тези, които са учили или ходили на екскурзия там го знаят. Бях в трети курс, когато с една приятелка отидохме на шествието. Наши колеги историци последен курс се бяха пременили като средновековни владетели и тяхната свита. Имаше и един ритуал. Всички първокурсници се заклеваха. Понеже ние бяхме пропуснали не по наша вина този ритуал се наложи да се кълнем в трети курс. Тогава за пръв път пих кисело мляко с ракия ( разбирайте кумис ). Единственото нещо за което съжалявам, че тогава нямах никаква снимачна техника. Но пък останаха спомените. Пожелавам на всички настоящи и бъдещи студенти да прекарат чудесно студентския празник и хубави спомени!

Честит празник на всички, които носят имената Никола, Николай и Николина Честит празник и на всички моряци и банкери. Предполагам, че има такива и в нашия форум. Да са ни живи и здрави именниците ни! :drinks_cheers:

Понякога шизофренията може да бъде отключена ( предизвикана ) при стрес. Моята баба също страда от тази болест. Но тя се разболя едва след внезапната смърт на дядо ми. Моят дядо умира внезапно при трудова злополука. Той умира на 45г. Когато изпаднат в криза са способни на всичко. Те могат да наранят не само себе си, но и тези около тях. Самата аз съм била свидетел но доста кризи. Веднъш баба ми не ме позна. Тя не позна и родната си дъщеря - моята майка. За съжаление хората се подиграват на тези болни. Много е неприятно да чуеш злобните подмятания зад гърба си. Нито баба ми, нито другите болни са виновни за своята болест. Освен това никой не е застрахован. Всеки може да изпадне в тяхното състояние. Трябва да се говори повече за тази болест, защото в обществото съществува заблуда.

1. Картина Федерико Гарсия Лорка 2. Портрет на Лорка. Надявам се изкуствоведите в сайта да дадат повече информация за тази картина и въобще за този аспект от творчеството му.

Наскоро гледах един филм за испанския поет Федирико Гарсия Лорка. Оттам разбрах, че Лорка и Дали са били доста близки приятели. Това ме заинтригува и на следващия ден се разрових из нета. Оказа се , че Лорка и Дали са състуденти. От тези студентски години датира това тяхно приятелство. Нещото, което най-много ме впечатли е, че Федирико Лорка освен гениален поет и драматург е бил и талантлив художник, пианист и композитор. Жалко, че малко преди смърта си той и Салвадор Дали се отчуждават.