Професор Стефан Савов Бобчев
20. І. 1853 – 8. ІХ . 1940г.
В редицата на големите имена на ратниците за нашето духовно и политическо свестяване, освобождение и културно въздигане – Стефан Савов Бобчев заема едно от първите месста.
Той е роден в гр. Елена на 20. І. 1853г. Родителите му Сава х. Стефанов Бобчев и Койка Юрданова Момчилова са от познати еленски родове.
Баща му – скромен обществественик, доброволен певец в черквата „ Св. Рождество на Пресвета Богородица ” и дълги години частен учител.
Майка му е била една от малкото грамотни жени по онова време и се отличавала със значителна интилигентност и необикновено трудолюбие.
Първоначалното си образование и част от средното Стефан получил в родния си град. Учители са му били във „ взаимното училище ” : чичо му Илия, ( даскал Илия ), даскал Койчо, Стоян п. Андреев Робовски, Милан Тодоров Радивоев и съвсем малко Юрдан Брадел и Петко В. Горбанов.
В класното училище, в което продължил образованието си до 15 – годишната ки възраст, той е имал за учител освен даскал Стоян и Никифор п. Константинов.
Едва 15 годишен Стефан Бобчев заминава за Цариград ( 1868г. ), гдето постъпва в гимназиалните класове на Императорската отоманска медицинска школа, а след това и Медицинския факултет при същата школа, който не можал да довърши, тъй като една година преди да добие титлата „ доктор по медицина ” бива принуден да емигрира в Русия ( Одеса – V. 1876г. ) поради преследване от страна на турската полиция заради неговите патриотични писания, които не се харесват на турската власт. Защото Стефан Бобчев започва да се подвизава на книжовно-публицистичното и общестнвено поприще, още идейки студент в турската медицинска школа в Цариград, като сътрудничи в издаваните тук български вестници – „ Право ”, „ Напредък ”, „ Век ” и „ Македония ”.
Двадесет и една годишен, той вече е съредактор заедно с Драган Цанков на сп. „ Читалище ” ( 1874г. ), а наскоро след това става самостоятелен редактор на седмичника „ Ден ”, основан и издаван от П. П. Карапетров ( 1875 – 1876г. ).
По това време Стефан Бобчев е автор-преводач и на няколко книги, които на времето са се четяли с най-жив интерес и с голяма охота.
Между тях нека споменем по-значителните : „ Съкратена османска история ” ( 1871г. ), „ Животът на Франклин ” , „ Ключът на науката ”, „ Пътуване около света ”, все от 1874г.
Той е деен член на българските културни учреждения – читалища, и на излъчената от него Македонска дружина – на печатарското дружество „ Промишление ” и на „ Благотворителното братство ”.
В началото на 1873г. той бива избран за председател на Македонската дружина. В качеството си на неин председател и под закрила на своята турска военна униформа – като студент във Военно-медицинската школа –Бобчев на свои лични разноски направил обиколка на българските училища в Македония.
В 1876г. вече като политически емигрант в Одеса, Бобчев бива изпратен в лагера на генерал Черняев в Сърбия, която тогава воювала с Турция като представител на Българското Одеско настоятелство, а след това той се настанява в Букурещ.
Тук той остава и редактира революционния вестник „ Стара планина ”. В 1877г. заедно с освободителните войски Стефан Бобчев идва в Търново, където заедно с П. Р. Славейков бива назначен от началника на Гражданското управление – княз Вл. А. Черказки, като чиновник за особени поръчки при това управление, а по-късно заминава за Москва и постъпва в Юридическия факултет на университета, койго завършва за 3 г. в 1889г. Като студент в Московския университет – Бобчев продължава своята публицистична дейност, почната от Цариград.
Той пише по българските и въобще по балканските въпроси в сп. „ Руский вестник ” и във вестник „ Московски ведомости ”.
След като завършва университетското си образование в 1880 г. Бобчев се завръща веднага в България, където той развива необикновено плодовита, широка и богата дейност като съдебен деятел, адвокат, публицист и книжовник, събирач и изследовател на бългалското обичайно право, редактор на две списания – „ Юридически преглед ” и „ Българска сбирка ”.
Най-напред Бобчев се установява в главния град на автономната област Източна Румелия – Пловдив, където го поканват да заеме поста на председател на тамошния Окръжен съд. В 1881г. той се задомява, като се оженва за своята съгражданка Екатерина Ив. Тодорова, която става негова спътница и помощница в трудовия му, премеждлив и често тревожен живот.
В Пловдив започва втория период от обществето-служебната, публицистична и книжовно-научна дейност на Стефан Бобчев. В 1883 г. той вече е член на Върховното съдилище в тоя град, след това е избран за председател на Върховното съдилище, в което си качестно става за първи път и народен представител в Областното събрание, а по-късно през 1884 г. бива назначен за директор ( министър ) на правосъдието в Източна Румелия.
Поради политическите събития настанали вследстние на преврата и контра-преврата от август 1886г. , той се вижда принуден да напусне България и отива най-напред в Цариград, а от там в Русия. Тук Бобчев се
занимава с публицистика като участва в руски вестници и списания и нарежда материалите по важния си основоположен труд – „ Сборник на българските юридически обичаи ”.
През 1889г. се завръща в Пловдив, когато положението става по-нормално. В Пловдив той се отдава на усилена дейност : адвокатства, избиран е за народен представител, редактор е заедно с Михаил Маджаров на сп. „ Юридически преглед ”( 1892г. ) и „ Българска сбирка ” ( 1893г. ).
През 1899г. Стефан Бобчев се преселва в София, където започва един нов период от неговата обществена, книжовна и главно научна дей-
ност. За разпространената му усилена дейност в столицата на България може да се съди донякъде по това, че той освен гдето адвокатства, редактира две списания, председателства и ръководи няколко дружества, но и заема катедрата по История на правото и славянско право в Юридическия факултет на университета, на която катедра той е основател и създател.
През 1903г. той бива избран за председател на Славянското дружество в България, какъвто и остава. На неговите връзки и усилия, както и на неговото всепознато в славянските страни име се дължи и станалия в 1910г. Всеславянски събор в София.
През 1911г. проф. Бобчев е министър на Народното просвещение в кабинета Гешов-Данев, а в 1912г. – в едно съдбоносно време за България е пълномощен министър в столицата на Русия ( Санкт Петербург ). През това той полага всички усилия в частните си и служебни доклади да се избегне войната със Сърбия ( 16. ІV. 1913г. ) и изобщо една политика враждебна на Съглашението.
През 1913г. Бобчев се връща в България, заема професорската си длъжност и продължава своите многобройни и разностранни занатия.
В 1920г. проф. Бобчев, заедно с киевския професор П. М. Богоевски подхваща инициатива за основаване в София на Свободния университет, като бива избран и всеки уставоположен срок преизбиран за негов директор.
Като директор и основател на Свободния университет, той бива избран от Академичния съвет на тоя университет за Почетен заслужил директор с право да участва в управлението на университета, като член на Академичния съвет.
Последения период от многостранната му дейност се отличава с преобладаване на научни трудове, печатани било като отделни книги, би-
ло в издания на Академията на науките, на държавния университет и на свободния. Особено заслужават да се споменат „ Български юридически обичаи ” и основоположните му трудове по българско обичайно право.
Този отдел от народоведението е почти изключително негова творба. Публицистичните му писания през това време са печатани главно в „ Славянски глас ”, в сп. „ Научен преглед ”, издавано от Свободния университет и във вестник „ Мир ”.
От 1884г. той е член на Българската академия на науките ( БАН ), тогава все още Българско книжовно дружество ( БКД ) и от 1921г. до 1937г. той е несменяем председател на Обществено философския клон на
Академията. Той е дописен член на Югославската ( Загребска ) академия на науките и изкусвата, на Чешката академия та науките и изкуствата, на полското научно дружество в Лвов, на Славянския институт в Прага и на други още научни учреждения в чужбина.
През 1933г. по време на общославяския правнишки събор в Братислава, който проф. Бобчев председателства в качеството си на подпредседател, той при особено тържествена обстановка биде провъзгласен за почетен доктор по право от Братиславския университет.
Освен това Ст. Бобчев е действителен член на Българския археологически институт. Проф. Стефан Савов Бобчев е човек, който до-
принася за развитието на българската култура и правна наука.
Той умира в дома си в София на 8. ХІІ. 1940г.
С неговата смърт българската наука губи един бележит учен, а родният му град Елена – един виден гражданин.
На кого му е приятно да зимува далеч от столицата Константинопол? Все пак зимите на север от Дунава са много по-сурови.
