emilia_n

Барабанистът на легендарната шведка група АББА Ола Бурнкерт загина трагично в Испания, съобщи националното радио. По данни на радиото "окървавеното тяло на 62-годишния музикант е намерено пред вратата на вилата му в Бетлем на балеарския остров Майорка". Брункерт е живеел там през последните години. Полицията предполага, че Брункерт по-скоро е загинал случайно, получавайки смъртоносни рани от падналото и разбило се стъкло на входната врата. Не се изключват и други версии за трагичния инцидент, посочва радиото. Групата АББА, която имаше огромна популярност в 1970-те години, се разпадна през 1983 г.

Кирилицата е добра идея, на как ще се събере цялата. Трябва да се сложат отделни букви. Може да се сложат някои от стенописите на Боянската църква, Царевец или някой друг архитектурен паметни.

Аз имах предвид нашите традиционни празници, а не чуждите. Виж какво казва Димитър Маринов специално за Тодоровден " На Тодоровден се празнува в чест на коня, месят се особени обредни хлябове и се вършат известни обредни и религиозни действия. " Народната вяра " - стр. 117 Що се отнася до мартениците и аз мислех като теб преди да прочета една много рядка рускоезична книга. Нейните автори са изследвали етнографията на източните славяни. Книгата се казвва " Календарные обычаи и обряды в странах зарубежной Европы. Конец XIX — начало XX в.: Летне-осенние праздники " Неин редактор е Токарев. С. А Много рядка книга. Когато бях студентка имаше само два екземпляра в Търново. Едната беше в окръжна, а другата в голямата читалня на университетската библиотека. За съжаление успях само една малка част да си приснимам. При първа възможност ще сканирам и това, което имам. Моят материал е свързан с пролетните обичаи на поляците, чехите и лужишките сърби. Надявам се в бъдеще да се снабдя и със самата книга. Другата книга също е от този колектив. " Кялендарые обычаи и обряды в странах зарубежной Европы: Исторические корни и развитие обычаев " Неин редактор е Токарев. С. А

Eтнографията не разглежда богословската страна на един празник. Основния предмет на изследване са ритуалите и обредите и въобще бита на хората. Затова етнографите търсят причино-следствените връзки в предхристиянския период. Освен това самото християнство възприема голяма част от източните религиозни системи и ги адаптира към своята догматика. Аз поддържам тезата, че повечето наши празници в основата си са с езически произход. Те съществували преди приемането на християнството от нас българите. И това не е само мое мнение. Прочете малко Димитър Маринов, проф. Бобчев, Христо Вакарелски, Рачко Попов, Николай Колев. Тези имена са ви достатъчни.

Не съм предполагала, че този мой материал ще предизвика такава дискусия.

Първите две снимки са от Еленския Балкан, а другите три са от Аладжа манастир.

Що се отнася до подвижноста на празника това много добре го знам. Но ако ти прави впечатление имаше реплика свързана с църковния характер на празника, а аз не съм богослов. Освен това аз поддържам мнението на ст. н. с. ІІ. ст. Рачко Попов и доц. Николай Колев. Според тях Св. Тодор е събирателен образ. Така, че на Тодоровден се празнуват и Св. Теодор Тирон, и Св. Теодор Стратилат. Но ако има богослови в този форум нека и те се изкажат.

Направи справка с църковния календар на Българската православна църква. Според него нито единия, нито другия светец се празнуват на Тодоровден. Св. Теодор Стратилат се чества 8. ІІ, а Св. ТеодорТирон се чества на - 17. ІІ.

Аз не съм богослов, а етнограф. И от етнографска гледна точка представих този празник. Освен това в българските народни вярвания Св. Тодор е съберателен на светците СВ. Теодор Тирон и СВ. Теодор Сратилат. Това не е само мое мнение. Това мнение поддържа и ст. н. с. ІІ ст. Рачко Попов. Освен това съществува поговорката " При какъвто идеш, такъв ставаш. " Тази поговорка не е възникнала току-така. Много добре знаеш, че народите, които са били в досег с нас българите са възприели и част от нашите традиции. Такива са и циганите, и турците, и арменците. Просто това е естествения ход на нещата. Ние също сме възприели от техни традиции.

Първата събота след Сирни Заговезни Българската православна църква и българския народ честват Тодоровден. На този ден църквата отбелязва паметта на светците войни Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Като повече ранни християни и те са загинали в името на вярата. Освен тях съществува още един светец с това име. Става въпрос за Св. Теодор Студит. Името на Св. Тодор е събирателен образ на тримата светци. Смята се, че Св. Тодор е покровител на конете. Празника на тези светци войни се отнася към българските традиционни празници. Тодоровден е празник, който е разпространен по цялата етническа територия на българите. Той е част от празничния Великденски цикъл. Поради това и той като повечето пролетни празници е подвижен, т.е. неговата дата зависи от Великден. Като повечето от нашите традиционни празници и Тодоровден има езически произход. Неговата обредност е свързана с наследството на прабългарите и това е напълно естествено, тъй като нашите предци са били конен народ. Но към тази категория отнасяме не само прабългарите, но и траките и славяните. И траките и древните българи са били прочути със своите коне, за които говорят и древните автори. За разлика от траките и славяните, които са били уседнали земеделски народи – прабългарите са били номади. Въпреки това и при тях се наблюдавали тенденции към установяване на уседнал начин на живот. За това говорят останките от старите български столици. Въпреки тези промени конницата продължавала да играй важна роля в старобългарската армия. Тя е била една от най-силните в Европейския Югоизток и на нея са разчитали много нашите владетели по време на война. Конят поради тези причини е бил на висока почит. Той е свещенно животно у прабългари и траки. Смъртта на боен кон причинена от немарливост се е наказвала със смърт. И това е било напълно естествено, тъй като благодарение на конете българите са извоювали множество военни победи. Старобългарската традиция изисквала поне веднъш годишно провеждането на строеви преглед. Този преглед на бойни коне е бил едно от задълженията на българските владетели и висшите сановници. С приемането на християнстовото като държавна религия тази традиция се е запазила. Годишните прегледи започват да се извършват на Тодоровден. Още тогава са се провеждали конни състезания, които българите наричали кошии. Това се е правило с цел да се проследи физическото състояние на конете –дали са годни за военна служба или не. На Тодоровден участие вземат млади мъже и ергени. Самите кошии започват още след службата в църквата. Този празник е много важен за българското общество. Той спада към групата на онези при които се извършват ритуали и обреди на социализиране младите мъже в обществото на пълноправните българи. На този ден жените приготвят обеден хляб, който раздават на близки и съседи. Като всяка жена гледа да не е последна. Тази, коятото остане последна нейните коне ще окраставеят. Поради голямото си значение за българите, този пролетен празник се нарича още Конски Великден и Тодорица. Той е от тези празници, чиято традиция е жива и днес. Да е здраво и честито името на хората, които носят имената Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошко, Тошка.

Жителите на Тибет не винаги са били мирни.

Мисля, че е най-добре до се отиде до Босна. Тогава всеки ще се увери със собствените си очи дали съществуват тези пирамиди или не.

Аз лично не съм изненадана от всичко това. Просто самия полуостров е люлка на древни цивилизации. Почти навсякъде из Балканите има руини.

Какво прави човек изкубнал се от лапите на тази и подобните на нея секти? Държавата прави ли нещо по този въпрос? Такъв човек би ли имал защита от държавните и правните норми? Предполагам, че има още въпроси, на които и досега не е отговорено. Трябва по-често да се говори за този проблем. Според мен е доста сериозен.

В края на 70-те години Би Би Си започва снимките на един от най-популярните си комедийни сериали, а именно " Ало, Ало ". Първият епизод е излъчен на 14. ІХ. 1984г., а последният на 14. ХІІ. 1992г. Негови автори са Дейвид Крофт и Джеръми Лойд. Лично на мен много ми хареса. Този филм е от малкото комедии, които ме размиват през сълзи. Оказа се, че този сериал не е излъчван в Германия по обесними причини. От тази година и немските зрители ще имат възможностт да го видят. Как ще реагират те бъдещето ще покаже.

В последно време слушам класика или на компютъра, или на канал Меzzo.

За съжаление това бездушие и безраличие на младите хора е заложено още през 50г. на ХХв., след като българите бяха откъснати от православните и народностните ни традициите. Сега се мъчим да ги въстановим, но малко изкустнвено се получава. Аз съм от това поколение, което тайно е кръщавано. Освен това и тайно съм ходила на църква. Спомням си един разпет петък, тогава съм била 10-12г. ( 1983-1985г. ), когато попитах чичо ми и стрина ми кой е онзи човек там над олтара. После ми обесниха, че тава е Исус Христос. Според мен тези неща се учат още в ранна детска възраст. Мога да кажа, че имах възрастни роднини, които ми обесниха това, което аз отдавна трябваше да знам. Но днес има деца, чийто родители не са стъпвали в църква и като влязат незнаят как се държат. Но вяра и традиции не се връщат само с ходене на църква веднъш в годината. Така, че днешното поколение расте в едно безхаберие. Още ненавършели двайсет години, те вече са уморени от живота. За съжаление ИСТОРИК -а тук е много прав. Може би това трябва да се промени.

Ключа на загадката се крие в двата герба на картината. Първия, който е черен кръст на златист фон показва, че изобразения е член на рицарски орден. Златистия цвят е символ на средновековните владетели. Предполагам, че е високопоставен благородник. Втория герб показва района откъдето произлиза въпросната личност. Според мен човека произхожда от Западна Франциия и по-точно областа Бретан. В средновековието областта Бретан е независимо херцогство, чийто владетели не горят от желание да се присъйденят към започналата да се обеденява Франция. Причините са различни. Икономически, политически и религиозни. Политически и икономически независимия Бретан предлага благоприятни условия за развитие на дейността на теплиерите там. Това не е случайно. Техния център се намирал в замъка Ланлеф, Бретания. Прочут с кръглата църква. Възможно е въпросната личност да е член на полувоенен - полудуховен орган каквито са рицарите темплиери, йоанити и тевтонци. От изброените дотук ордени само този на темплиерите е възникнал във Франция. Общо взето това са моите предположения

Аз имам две предположения. Едното, че изобразения на снимката е Кортес, а другото ми предположение, че това е някои от френските крале.

Приемам ръкавицата!

През тези няколко дни на родното ни изкуство се случиха доста неща. Първо след изложба в НДК бяха откраднати две картини с изключително висока стойност за нашата история и култура. Едната картина е на руския художник Василий Веришчагин " На Шипка всичко е спокойно " . Другата открадната картина е на Николай Павлович - " Пробуждането на България ". Около нея се разрази малък дебат относно истинското име на картината. Според директора на директора на националната художествена галерия Борис Данаилов тази картина носи наименованието " Свободна България ", а според неговия опонент-шефа на НДК Христо Друмев тя се казва " Съйдинена България ". Този спор на фона на събитията изглежда нищожен. Факт е, че посегнаха на две български картини, които са безценни за нашата култура. Още по-лошо, че бяха заложени за нищожна цена. Важното е че както казва Уилям Шекспир " Всичко е добре, когато свършва добре ". Но изненадите за нешето изкуство не свършват дотук. Екипа на проф. Григорий Григоров и доц. Владимир Цветков, който води реставрацията на стенописите на световноизветната Боянска църква-архитектурен паметник от българското средновековие. Тя е включена в списъка на ЮНЕСКО през 1979г. Ръководителите на реставраторския екип направиха достояние направето през 80-те години на ХХ век откритие отнасящо се до личността на прочутия зограф останал в историята като Боянския майстор. На път е след 749г да бъде разгадана една от загадките, която вълнувала българите поколения наред. Непознат ли е " непознатия " Боянски майстор? На този въпрос тепърва ще отговарят специалистите. Надявам се най-скоро време въпроса за личноста на прочутия зограф да отпадне! Боянската църква - снимки, стенописи... Боянската църква (видео)

Няма НИТО ЕДНА икона на цар Борис поне от ВБЦ ,да не говорим за по назад във времето!!! С това не бях съгласна, но това е лично мое мнение.

Луиджи Родолфо Бокерин 19. ІІ. 1743г. – 5. XІІ. 1805г. Луиджи Бокерин ( Бочерини ) е един от по-малкото известните италиански композитори. Той е един от талантливите композитори на италианския барок. Бочерини е роден на 19. ІІ. 1743г. в гр. Лука –област Тоскана в семейството на местни музиканти. Неговия баща бил професионален контрабасист. Още от най-ранна детска възраст малкия Луиджи проявил интерес към музиката. Той започнал да свири на виолончело и естествено на контрабас още докато е бил малък. Негов пръв учител е собствения му баща. Бочерини старши изоставя своята кариера на професионален музикат за да обучи своя син. След първоначалното си музикално образование в родния си град младия Луиджи Бочерини постъпва в професионалния оркестър на друг известен за времето си италиански бароков композитор – Джовани Батиста Самартини , където свири няколко години. На четиринадесет годишна възраст юношата Бочерини заминава заедно с оркестъра на Самартини за Виена, където за пръв път се запознава с музикалното творчество на Франц Йозеф Хайдн. Там той става един от най-ревностните почитатели и последователи на великия Хайдн. След предстоя си в австрийската столица Луиджи Бочерини се отправя през 1747г. към „ вечния град " – Рим, където осъвършества своята техника на виолончелист. Пребиваването му в Рим е свързано с първите му композиции. Там той написва няколко концерта, които изпълнява заедно с цигуларя Филипо Манфреди. С приключването на обучението му в Рим се слага край и на неговото пребиваване там. Той отново се завръща в родния си град Лука, но не се задържа дълго. Утвардил се вече като музикант Бочерини заминава през 1786г за Франция заедно с Филипо Манфреди. Парижкия период от живота на композитора е един от най-плодотворните. Там той създава 91 струнни квартета, 30 симфонии, 137 квинтета за струнни състави. Освен това той пише и множество произведения за трио, секстети, две опери, една меса, няколко квинтета за фортепиано и няколко сонати. Самия Бочерини е сред композиторите, които развиват сонатата като форма на музикално произведение. През 1769 г. той заминава за Испания, където е поканен лично от инфанта Дон Луи. Там маестрото пребивава до смърта на своя височайши покровител през 1789 г. Бочерини посвещава на Дон Луи няколко произведения. Първия испански период от живота на Бочерини е от 1769 до 1789 г. След смърта на испанския принц Бочерини е принуден да напусне Мадрид. Остановява се в Прусия, тогава пруския крал Фидрих Вилхем ІІ Пруски го назначава за свой придворен композитор. Въпреки своя висок пост в пруския кралски двор композитора решава отново да се върне в Испания. Това става през 1797 г. Испанския период от неговото творчество е свързан с написването на едни от първите произведения за класическа китара. Повлиян от испанската музика, той написва няколко струнни квинтета за китара. В последните години от живота си поради множество здравословни проблеми, той представа да свири. Но това не е единствената причина. Смърта на двама от синовете му го докарва до депресия, от която излиза едва в началото на XІX век . В края на своя живот маестрото се отдава на дипломатическа кариера. Той е посланник на Люсиен Бонапарт – брат на Наполеон Бонапарт в испанската столица. Бочерини умира на 28. V. 1805г. в Мадрид. Част от произведенията на Бочерини: Quintetto I in E minor-major G.407 1. Allegro comodo 10:10 2. Adagio 5:43 3. Minuetto. Con moto 3:45 4. Allegretto 8:06 Quintetto II in F major G.408 5. Allegretto 5:51 6. Minuetto. Amoroso 3:39 7. Poco Adagio 4:16 8. Allegretto 3:35 Quintetto III in C major G.409 9. Maestoso assai 12:25 10. Andantino 3:26 11. Allegretto 7:50 Quintetto IV in E Flat major G.410 1. Lento 5:26 2. Allegretto 4:49 3. Allegro assai 5:50 Quintetto V in D Major G.411 4. Andante sostenuto 4:57 5. Minuetto. Allegro 3:15 6. Andante, come prima 1:50 7. Allegro, a modo di Marcia vivace 3:56 8. Variazioni. Andante, piuttosto lento 6:37 Quintetto VI in A Minor-Major G.412 9. Allegretto 6:42 10. Andantino 3:11 11. Minuetto con moto 3:19 12. Andantino come prima 1:32 13. Allegro ma non presto 4:55 Quintetto I in A Major G.413 1. Allegro moderato 7:39 2. Minuetto - Tempo giusto, Trio 3:28 3. Andantino, con un poco di moto 2:48 4. Allegro giusto 6:01 Quintetto II in B Flat major G.414 5. Allegretto moderato 8:37 6. Minuetto - Tempo giusto, Trio 4:06 7. Adagio 5:14 8. Finale - Allegro un poco vivace 6:35 Quintetto III in E Flat major G.415 9. Andante lento assai 6:09 10. Minuetto non presto, con grazia 2:19 11. Provensal - Allegro vivo 4:09 12. Andante lento 2:38 13. Provensal - Allegro vivo e pp come prima 3:14 Quintetto IV in D Minor G.416 Concerto For Violoncello And Strings No. 2 In D Major: Allegro

В Бг-История има много спор върху тази тема. За съжаление, той не може да се нарече научен. Признавам си че още в самото начало четох коментарите. Мога да ви кажа, че накрая привържениците на Гайд започнаха да ми лазят по нервите. Когато реших да се намеся и аз в спора веднага бях обвинена, че всъщност съм Стефан Гайд. Има една подробност. Аз нямам нищо общо с този човек. Не го и познавам. Още в църковния купел преди 33 години ми беше дадено името Емилия. Това име фигурира не само в кръщелното ми свидетелство, но и в акта за раждане. Така че бъдете по-внимателни да не ви обвинят и вас в това, в което не сте.

Възможно е. Може би бъркам, защото гледам шампионската лига. Там участват и английски отбори. Но там нещата не са това, което са. Нали? Имам предвид, че като в повечето клубни отбори, така и в английските играят чуждинци. Може би затова съм се заблудила.