emilia_n

За Гайдарски също имам свое мнение. Аз не съм съгласна с неговите методи и въобще с неговата дейност.

За баба Ванга не съм съгласна. Защото тя има намеса в моето оздравяване. Но мисля, че не е тука място за това, което мога да разкажа.

Къде забравихте добрата стара Англия :party: :drinks_cheers: ? Как може така да пренебрегвате родината на Шекспир :book: и цар Футбол?

Аз мисля, че средновековната българска държава особено при управлението на царете king: Симеон І Велики, Калоян и особено при Иван Асен ІІ също поже да се причисли към световните империи. Освен това западните хронисти споменават българските владетели с титлата император, а не цар. Макар, че разликата между тях е езиковия им произход.

В днешните македонски земи има стенописи посветени на Св. цар Борис І Михаил, които сърбите или по-точно сръбските пропагандатори най-старателно са се постарали да ги заличат. Впрочем такава е съдбата на образите на всички български светци в Македония. Преди 2-3 години се излъчи един документален филм по този въпрос. Така, че не съм съгласна, че няма никакви икони и стенописи посветени на Борис Михаил.

Жалко, че толлкова късно го реабилитират. По-добре късно, отколкото никога. С това онивиняване и признаване на неговото научно становище духът на Галилео най-накрая ще намери покой.

Аз мисля, че всеки има право на мнение. Щом не си съгласен с тезите на проф. Андреев направи така, че да ги опровергаеш. Това, че той е починал не означава, че няма съмишленици. Опитай се и тях да опровергаеш. Успех! Аз също чух за проф. Рашо Рашев, но до последно не вярвах. Ако това е истина, тогава много се насъбира на историческата наука в България. За една седмица си отиват двама изстъкнати историци. Дано няма повече! Значи няма и седмица, а само няколко часа. Това наистина е трагично.

Таланта какъвто и да е той няма цвят. Него или го имаш, или го нямаш.

Не се притеснявайте да пишете в тази категория. Всичко, което се отнася до обичаи, вярвания, фолклор, традиционен костюм, архитектура и други подобни са предмет на етнографските изследвания. :book: :vertag: Така че правилно си постнал своя въпрос.

In memoriam Професор Йордан Киров Андреев 12. ІV. 1939г– 22. ІІ. 2008г. На 22. ІІ. тази година в старата столица Велико Търново внезапно почина проф.Йордан Андреев. Той е един от най-изтъкнатите български медиависти. Неговото име се нарежда до имената на другите учени историци основали „ историческата школа “ в новосвормирания - Висш педагагогически институт ” Братя Кирил и Методий “, а по-късно ВТУ ” Св. Св. Кирил и Методий “ във Велико Търново. Професор Йордан Андреев завършва история в СУ „ Климент Охридски “ през 1964г. Две години след своето дипломиране, той постъпва като редовен асистент по средновековна българска история в тогавашния Висш педагогически институт ” Братя Кирил и Методий “. Няколко години по-късно той придобива званието к. и. н. ( 1973г. ) . Но неговия научен и творчески път не спира дотук. През 1987г. историкът Йордан Андреев – бъдещия професор по средновековна българска история защитава докторска дисертация. Темата на докторския му труд ” България през втората четвърт на 13 век “ е посветена на историческите събития свързани с управлението на цар Иван Асен ІІ. Управлението на този велик средновековен български владетел си остана една от основните теми на неговите изследвания. През преломната за българската история 1989г. той става доцент, а през следващата 1990г. на него му е присъдена и проферска титла. Освен достоен учен проф. Андреев беше и много добър педагог и с добро чуство за хумор, поради това неговите лекции не бяха скучни. Няма да забравя как на една от лекциите си той огледа курса ни и каза „ Като ви гледам по-голямата част от вас сте слезли от коня “. Друг път разказваше случки от своите научни експедиции. Така времето на лекциите минаваше твърде бързо и докато се усетим, те свършили. Той беше много взискателен към своите студенти и това беше напълно естествено, тъй като преподаваше средновековна българска история. Държеше ние бъдещите историци да я знаем. Но в същото време господин професора ценеше и нашата смелост. Вечна ти памет професоре! СЪЧ.:1. „ Няколко въпроса около θρξπτός άνθρωηος в Първата българска държава ″ − ВПИ „ Братя Кирил и Методий ”, т. ІV, кн. 2, 1968/1969г. 2. Идеята за обществено примирение в средновековна България .— ТрВТУКМ, 8, 2,1971,19—62; 3. „ Народните събори в политическия живот на Първата българска държава ”, Сп. ИПр. 27, 1971г., кн.4 4. Държава и църква в средновековна България. -ТрВТУКМ, 1973,2,371—395; 5. Титулът „багрянородни“ на българските престолонаследници през Втората българска Държава. — В: Славистични проучвания. 1974, 305—340; 6. Идеята за приемствеността на българската държава през средновековието (XI—XIV в.)- — ТрВТУКМ, 12,1976, № 3,17—37; 220. Отношенията между България и Неаполитанското кралство през втората половина на XIV в. — ИЛ, 1978, № 4, 59—74; 221. Някои хронологически бележки за даруването на Иван Асен II. — ТрВТУ, 15, 1979, 7—67; 7 . Селската война в България начело с Ивайло — изследване и проблеми. –В: 1300 години България. 1980, 88—115; 8 .„ Още веднъш за надписа на Турдачис ”, Сб. „ Плиска-Преслав ”, т.2, С, 1981г. 9 . Изследвания по българска история (съавт.). 1982, 283 с; 224. Цар Иван Асен IV (преди 1331-1350 г.). - ТрВТУ, 21,1984, № 3,41-90; 10 . Семинариум по средновековна България. 2 изд. 1985, 173 с; 226. Царствуващият град Търнов. (съавт.). 1985, 255 с; 227. Търново—държавен и църковен център на България през XII— XIV векове. — В: История на В. Търново. Т. 1. 1986, 59—87; 11. “ България през втората четвърт на 14 век ( Цар Иван Асен ІV, син на цар Иван Александър ). Автореферат на дисертация за пръсъждане на н.ст. д-р на и. н. Велико Търново, 1987г. 12. Българските ханове и царе VII—XIV в. Истор. хронолог, справочник. 1988, 216 с; 13. Всекидневието на българите през XII—XIV в. 1992, 226 с; 14. Асимилаторската политика на османските завоеватели във В.

Аз също мисля, че науката загуби един не само нестандартен, но и много достоен учен. Аз като негова студентка имах честа да слушам негови лекции. Вечна му памет!

За съжаление родените преди 1919г. са са малко. Повечето не са между живите . Това са съвременниците на Ньойския договор. След отнемато на Западните покрайнини, ние българите също сме протестирали, но нямало кой да ни чуе. :duel: Има възмездие макар след толкова време ( 89г. ). Всичко се връща. Днешните сърби вече изкупват греховете на своите предшественици. :devil: Що се отнася до нашите политици трябва да се върнат назад към миналото и тогава да предприемат каквото и да е било.

То ако става за въпрос не само Косово, но и по-голямата част от днешна Сърбия в това число и столицата Белград са се намирали в пределите на Средновековната българска държава.

Открих я. Разбрах, че преди няколко години е преиздадена. Това е книгата " История на балканските народи 14-20в. От османското нашествие на Балканите до Първата световна война " на Кръстьо Манчев. Понеже е много ценна са решили да я преиздадат. Новото издание е от 2002г. По мое време трудно се намираша. Научиш ли половината от този учебник ще вземеш изпита. Този изпит е един от най-трудните. Аз съм от випуск 1999г. на ВТУ " СВ. Св. Кирил и Методий " - специалност история. От 105 човека курс имаше само 4 отлични оценки. Имах късмет, че мой преподавател беше доц. Садулов. За доц. Марияна Йовевска се разправяха легенди. Знам само, че ако доц. Садулов скъса 50% от курса, то г-жа Йовевска къса 90% Така, че ако си студент и ти предстои изпит по Балканистика въобще не се ядосвай, ако искараш тройка. Спомнаям си един мой колега какво каза по повод този изпит. " За мен тази тройка се равнява на шестица " Толкова от мен

Все пак и от научно-популярната литература има нужда. Има хора и нея не четат.

Имаше един учебник :book: по История на балканските народи, който трудно се откриваше. В момента не се сещам за името му. Утре ще се поровя и ще го назова. Помня, че беше в два варианта -пълния беше в два тома, а краткия в един. Когато държах изпит по Балканистика - История на балканските народи 14-20 век го открих по една случайност. Направо ударих шестицата, защото открих кратката версия. :book: Самия изпит беше също труден, защото обхващаше историята на балканските народи без българската. Това е периода 14-20в.

Не знам дали има и какво има на оня свят т.е отвъдното. Но едно е сигурно, ако има нещо такова въпросния пилот ще трябва да отговаря за постъпката си пред своите жертви :smartass: , а те не са един или двама. Той сам съзнавал какво прави и че неговия гроб би бил осквернен. Но това щеше да е най-малкото му наказание.

Първата картина отразява Битката при Аустерлиц от 1805г. Автор на картината е Жерар Франсуа. За другите две не съм много сигурна, но мисля, че отразяват Битката при Йена и стъпването на Бонапарт в Египет.

Ако се съди по орловия нос и ниския ръст, то трядва да е Наполеон Бонапарт.

" Случая Джем " - Вера Мутафчиева

Много са българските символи. Затова и аз се затруднявам да посоча само по един във всяка категория. В първата категория, която се отнася за природните забележителности бих посочила Седемте рилски езера, Белоградчишките скали и на трето, но не на последно място Средна стара планина ( в частност Еленския Балкан ). Във втората категория избора също е много труден. Моя личен избор е следния: Кирилицата, Хълма Царевец в Търново и богатия на ритуали и обреди Български традиционен календар( като към него прибавим и уникалния ни фолклор ) Ако в предишните две категории взех решение без колебание , то в тази трета категория ми е много трудно, защото аз обичам нашата традиционна кухня. Мисля, че на първо място трябва да сложа царя на нашите яхнии - Боб яхния ( подправена с люто чушле ). :eat: На второ място слагам баницата и киселото мляко. След тях нареждам шопската салата и суджука естествено придружени от домашни вино и ракия. Това е моя скромен избор.

Аз също съм за Пловдив. По простата причина този град ми е по удобен. София ми иде много далеч. Все пак Пловдив е по-близо до Елена. Аз утре ще пътувам към родния си край и сe надявам да прекарам една хубава почивка. Ако не ми мине котка път ще прескоча и до Пловдив, тъй като имах запланувано едно пътуване натам. Само дано да не ми мине котка път.

За съжаление аз до края на този месец не мого да мръдна от морската столица. А след това сигурно ще се прибера вкъщи, че не съм си ходила от близо година в Елена. Това ще рече не ме бройте за сбирката. Ако беше тук във Варна щях да дойда, но не е. Съжалявам. Надявам се, това да не е последната сбирка.

Ако разгледаме по-внимателно въпроса с фамилията му ще можем да стигнем до някакъв извод, но тук трябва да се намесят и филолозите от сайта. Значи в българските информационни материали за Юрий Венелин срещнах фамилията Хуца. Но в рускките сайтове в следствие на транскрипцията се получава Гуца ( Geоrgius Hutza ) . Не знам дали е съвпадение, но в моя град ( гр. Елена ) има цял род, който носи тази фамилия.

Открих адреса и на другия сайт, който съм ползвала. Той е: http://www.peoples.ru/science/history/iurij_venelin/